Часовете бяха приключили, което означаваше само едно - беше време да отиде в библиотеката, където на спокойствие можеше да чете книгите, които наскоро бе заел оттам и да напише домашните си. Реджиналд се настани на масата, разположена на ъгъла. Разбира се, той винаги гледаше да е възможно най-изолиран.
Извади няколко книги, листи и перото си за писане от чантата си и се зае да пише домашното си.
Не беше сигурен дали му се струва, но едно момиче, което стоеше в другия край на помещението го наблюдаваше. Това е невъзможно, помисли си Реджиналд. Никой не би искал да го заговори, и никой не се интересуваше от него, освен ако не искат да им помогне, или по-скоро напише домашното. Пък и вероятно тя не гледаше него. Това си повтаряше постоянно Редж.
След известно време обаче, това същото момиче започна да се приближава към неговата маса. Нима наистина идваше към неговата маса? Хейстингс се почувства леко притеснение от това, което можеше да се случи. Разговорите с хора по принцип не бяха най-доброто му умение, особено момичетата. Именно за това, момичето което харесваше дори не знаеше, че съществува. Но това момиче вдействителност се приближаваше към него. Бе твърдо уверен в това, когато тя се спря пред неговата маса и го поздрави.
- З-Здравей. - отвърна Редж, а устните му се оформиха в усмивка.
Той отново сведе глава към масата.

Русокосото момиче се настани до него и се представи, което наистина учуди Редж, защото никой до сега не е проявявал интерес към него, освен ако разбира се човекът няма някаква изгода от това. Именно за това не можеше да се отпусне и постоянно си мислеше какво ли се случва? Няма начин красиво момиче да го заговори ей така и да прояви интерес към него.
Редж се осъзна, че не се представи. Вярно, че бе притеснен, но не искаше да изглежда груб, защото понякога неговата стеснителност бе приета погрешно.
- Аз съм Реджиналд. - представи се той и отново се усмихна.
Когато Ади предложи да му помогне, Редж се учуди още повече. Днес определено беше необичаен ден. В главата му се въртяха всякакви мисли - дали тя не беше от групичката на учениците, които му се подиграваха и всичко това беше просто номер? Реджиналд не можеше да си избие тези мисли от главата.
- О.. ъм, да, аз.. нямам нищо против.. ако и ти нямаш.. - измърмори той, почесвайки се зад тила. - Много.. мило от твоя страна. - думите му бяха последвани от усмивка.

- Благодаря ти. - за пръв път, усмивката на Реджиналд беше истинска.
Странно, но започваше да се отпуска пред Ади. Тя имаше такава позитивна енергия.. бе трудно да се опише, но се чувстваше.. спокоен. За момент спокойствието му изчезна, когато тя му зададе въпроса, но Редж осъзна, че тя бе първия човек, който осъзнаваше това и го забелязваше. Хейстингс не бе свикнал на толкова внимание, и не обичаше да говори за себе си, но поради някаква странна причина той й имаше доверие.
- Хората.. просто не ме харесват. - измърмори момчето, свивайки рамене. - Не знам защо. Повечето дори не знаят, че съществувам. Опитвал съм се да се сприятеля с някои хора, но те просто ми се подиграват.. а момичето, което харесвам не знае, че съществувам и сигурно би ми се изсмяла в лицето, ако посмея да я заговоря. Явно има нещо грешно в мен. - след тези думи, Реджиналд сведе глава.
За пръв път той говореше толкова много. Ади наистина беше различна от останалите. Все пак, тя бе единствената, пред която той се разкри, и я познаваше от няколко минути.

Реджиналд стоеше вцепенен на мястото си, усещайки как се изчерви, щом Ади докосна ръката му, но бързо се отдръпна. Не знаеше как да реагира на всичко това. Не бе свикнал да му правят комплименти, толкова искрени.. Цял живот са му повтаряли, че всичко, което прави не е достатъчно, че все в нещо не е добър, че е задръстен, смотан и какви ли не неща. Но тези думи, които излязоха от устата на русокоската го трогнаха. Макар и да се познаваха от съвсем малко време, той я чувстваше като истинска приятелка.
- Благодаря ти, Ади.. - отвърна й момчето, усещайки как бузите му ставаха все по-червени и червени. Вероятно вече приличаше на домат. Не бе свикнал да му говорят така, особено пък красивите момичета. - Ти си прекрасен човек, наистина.. Различна си от другите.. и.. радвам се.. ч-че те срещнах.
След тези думи той сведе главата си надолу, а усмивката просто не можеше да изчезне от лицето му.

Реджиналд не можеше да спре да се усмихва. За пръв път в живота си, той се чувстваше уверен.. дори и съвсем малко, нямаше го онова чувство на постоянно самосъжаление. Но как да не се чувства така? Ади бе толкова позитивна и забавна, че просто трябваше да заговори, и Реджиналд незабавно щеше да се почувства по-добре.
- Благодаря ти, Ади.. Честно, аз.. - не знаеше как точно да изрази чувствата си, тъй като не го правеше често. Просто стоеше, изолиран от всички, а сега се чувстваше сякаш неговото съществуване имаше значение. - Радвам се, че.. че те срещнах. Наистина. Ти си прекрасен човек.
Освен, че успя да му вдъхне малко увереност, също го посъветва за неща, за които сам никога не би се сетил да направи.
- Все още малко се съмнавям, че ще се интересува от мен, тъй като.. тя е много по-различна от мен.. Или от теб, например.. Но наистина, благодаря ти.. за всичко. - думите му бяха последвани от жизнерадостна усмивка.
Двамата прибраха учебниците, перата и листите си в чантите, след което се изправиха от столовете си. Не му харесваше факта, че трябваше да си тръгват, тъй като искренно се наслаждаваше на компанията й, но нямаха избор.
- Ще се видим скоро, нали? Ако ме няма в общата стая, вероятно ще съм в библиотеката. - каза Реджиналд и се засмя, след което двамаха излязоха от библиотеката.

Дойдох в библиотеката с надежда да има всичко за първия ми урок.След малко търсене намерих книгите ,,Навлизане в билкологията'',която ми трябваше за първокурсниците',,Билкология за средно-напреднали,,и ,,Билкология за напреднали''.Това сигурно щеше да ми помогне,но помислих дали няма нещо повече за кордцепсът.След още малко търсене го открих.След това си ги записах и се отправих към учителската стая,за да се запозная с някой колега или нещо подобно.След това се сетих,че трябваа да идя дали няма някое съобщение.Затова се запътих към Учителската стая на бърз ход

Сиси реши да дойде в библиотеката, защото реши, че ѝ е време ,да не повярвате, да учи. Но както се знае, сигурно след пет минути ще ѝ омръзне и ще затърси нещо далеч по-интересно от таласъмските войни.
- Уф...защо ги учим тези неща...- видимо недоволна тя взе една книга, седна на един стол, постави книгата на масата и започна да чете. Даже не бе прочела цялата страница и вече ѝ се спеше. Нищо чудно, че не е в Рейвънклоу или Хафълпаф. След като се разбра, че номера с историята няма да мине, се взе да учи по отвари. Тук имаше напредък, прочете урока и все нещичко запомни- отварите бяха по-интересни от историята, пък и предмета ѝ вървеше, така, че не беше нужно да учи кой-знае-колко. След като свърши всичко, се сети, че ако се изложи в часа по история, ще стане лошо, затова със сбръчкано лице взе отново книгата и почна да чете. "Всъщност, от колко време чета по история? Поне тридесет минути!" -каза си тя и погледна часовника на стената. "Д-десет минути!?" Тя продължи да чете. Очите ѝ се затваряха бааааавно. Още малко и ще заспи върху книгата...И вече Сънсет е аут. Или накратко- заспа, като кръгъл идиот.

Голяма скука цареше в това даскало,както го наричах.Всеки се бе запилял на някъде да чете и учи и на никой не му се правеше нещо друго.Затова отидох до библиотеката да видя дали няма да намеря нещо интересно за четене.
Щом стигнах там забелязах че бе пълно с хора,позачудих се какво да търся и след като реших че е все тая тръгнах да видя дали нещо ще ми хване окото.Щом обиколих пет пъти рафтовете с книги най-накрая си избрах една.Взех я и тръгнах да търся свободно място и за мой късмет го намерих бързо.Настаних се удобно и видях че някой бе заспал въру учебника си,а аз от своя страна го бъзнах:
-Внимавай да не изядеш учебника с корицата.

Сирена се събуди, стресната. След като се осъзна леко се изчерви и погледна към момичето, което ѝ е проговорило. На пръв поглед можеше да се каже, че е седми курс. Имаше златиста коса на масури, малко по-тъмна кожа и кафяво-златисти очи. И нещото, което бързо ѝ направи впечатление бе, че е от Рейвънклоу. Обикновено те не звучаха ли по...зубарски? "Но щом шапката я е сложила там, значи си е за там- няма второ мнение."- помисли си слидеринката. Все пак и в Слидерин има какви ли не магьосници, а са си в един и същи дом.
- Ще го имам в предвид за напред...Но, хей, историята никога не ми е била любима.- отвърна ѝ Сиси.

Спящото момиче се събуди и тогава осъзнах че тя не е от моят дом а от слидерин.Направих странна физономия като се сетих какви са принципно хората тамно реших да й дам шанс.
-На мен също не ми допада,но какво да се прави трябва да я учим.-реших да се направя малко на умница.
Русокосата слидеринка не се държеше зле както рилягаше на хората от нейната обшност.
-Хей аз съм Алисън,а ти си...?

"Е, сега след като каза, че трябва да се учи си личи, че е от Рейвънклоу." - каза си Рен. Момичето бе готино. Въпреки, че си личеше, че след като видя, че шестокурсничката е от Слидерин, все пак ѝ дава шанс. Все пак, това в кой дом си не определя цялата си същност, нали!? Можеше да си Грифиндор, но да избягаш от битка, може да си от Рейвънклоу, но да не знаеш нещо, може да си от Хафълпаф, но да те домързява от време на време....може да си от Слидерин, но да не си жаден за слава.
- Сирена Сънсет, но ми казват Сиси. Или Сис или Рен...даже и устатка, но това е друга тема. -усмихна се зеленооката.

- Май така ще е най-добре. От толкова букви ми се зави свят. - Сирена се хвана за главата, а после отново се обърна към Алисън:
- За какво ти се говори? - попита я Сиси. Имаше доста теми за разговор, но никога не знаеш кой каква препочита. Дали за книги, за часовете, за съучениците, за момчета...За какво ли не. Докато мислеше, русокоската реши наистина да разкара сатанинското творение. Или както другите биха му казали- учебника по история. Тя го сложи в страни на масата, така че да не ѝ се мярка пред очите. Щяха да я скъсат, сигурно, но все щеше да се справи.

Хм за какво ли могат да си говорят две момичата на подчти еднаква възраст.И тогава ми хрумна идеята да си говорим за музика.Все пак обожавах музиката и обичах да си говоря с някой на тази тема.
-Имаш ли си лябим изпълнител или група.
След казах това оставих и моята книта настрана за да не пречи.

Ох, ето малко трудна тема. Но, надали Алисън ще каже нещо, ако Сирена ѝ обясни, че всъщност тя си няма почти никаква идея относно магьоснически групи.
- Ами, попринцип нямам. Обичам музиката, но не знам много магьоснически групи. Аз съм със смесена кръв, колкото и да е необичайно за един слидеринец. Майка ми е мъгълка и затова през лятото няма как да чувам кой-знае-какви новини относно магьосническите звезди. Но съм чувала някои песни на Черните Дракони (да кажем, че има някаква такава група) и много ми харесват. Ти?

- О, да съгласна съм. Каквото и да си говорим има страшно готини момчета-мъгъли. - Сирена се засмя.- Особено музикантите. Все едно не ние, а те са магьосниците. -тя се подсмихна- Как го правят- не знам. Може би с пластични операции и фотошоп. - русокосата повдигна рамене.- Да съм честна, малко съм учудена, че си слушала мъгълски групи. Повечето чистокръвни не обичат да се занимават с мъгълите и техния свят. Но сигурно и той е интересен, ако не си живял в него. Ние може да имаме магия, но те са доста изобретателни. Ти кои групи си чувала?