Latest topics | » Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]Съб Авг 13, 2016 2:22 pm by Екатерина Дейвидс-Муур» Разпределение (РП)Вто Апр 05, 2016 9:16 am by Джон Картър » Разпределителен тестПет Апр 01, 2016 7:07 pm by Джон Картър » Заети ликовеЧет Мар 17, 2016 3:10 pm by Вивиaнa Гровънър» Before 1 week Сря Яну 20, 2016 11:15 am by Рок Хауърд» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...Пон Яну 18, 2016 12:03 am by Рок Хауърд» Спам на воля :)Пон Дек 28, 2015 10:20 am by Афродита Найт» №007Сря Ное 11, 2015 10:50 am by Liam Shadow » Liam ShadowСря Ное 11, 2015 10:30 am by Liam Shadow |
Точки на домовете |
- 320
- 1340
- 1280
- 780
|
Кой е онлайн? | Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости Нула Най-много потребители онлайн: 401, на Съб Окт 05, 2024 11:52 pm |
Статистика | Имаме 423 регистрирани потребители Най-новият потребител е Sandwich
Нашите потребители са написали 22572 мнения in 1538 subjects
|
|
Полезни неща за новодошлите и не само:
|
|
| Автор | Съобщение |
---|
Rebekah.Смъртожаден
Брой мнения : 352 Точки : 387 Reputation : 1 Join date : 22.08.2013 | Заглавие: Къщата на Майкълсън Сря Апр 23, 2014 8:34 pm | |
| |
| | | Алекс КолинсСлидерин
Брой мнения : 144 Точки : 152 Reputation : 0 Join date : 15.02.2014 | Заглавие: Re: Къщата на Майкълсън Чет Апр 24, 2014 8:53 am | |
| - Каквото и да стане, аз съм до теб.
Прошепнах й тихо докато вървяхме през двора към къщата й. Въпреки, че много неща не ми бяха ясни, като например кой беше онзи мъж в училището, за какво говореше и прочие, знаех че в момента не е най-правилния и точния момент в който да я разпитвам. Най-правилното нещо сега беше да съм до нея и да държа ръката й. Да я подкрепям в този труден момент. Докато вървяхме си спомних за думите й. За раздвояването на личността и омразата. Знаех, че Бека е силна жена. Не бях отговорил нищо на предупрежденията й тогава, но не ги подминах. Щом стигнахме пред вратата на къщата се обърнах към нея и погалих лицето й. - Какво и да стане, каквото и да има вътре, дори и най големия страх да се сбъдне няма да те пусна.
Вратата, бе леко открехната защото просто я побутнах за да се отвори до край и прекрачих прага заедно с Ребека. Отвътре къщата изглеждаше просторна и добре аранжирана и обзаведена. Погледнах отново към русото момиче до себе си и забелязах, къде е насочен погледа й. - Съжалявам много мила. |
| | | Rebekah.Смъртожаден
Брой мнения : 352 Точки : 387 Reputation : 1 Join date : 22.08.2013 | Заглавие: Re: Къщата на Майкълсън Чет Апр 24, 2014 9:14 am | |
| Кимнах и погледнах към къщата. Имаше нещо гнило. Щеше да започне да се разпада, ако тя беше мъртва, но явно и' бяха направили някаква магия, за да я задържат върху основите. Бутнах вратата, а после влязох вътре. Започнах да оглеждам помещението и видях някакъв труп, който лежеше на земята. Подсмихнах се. - Очеизвадно не сте много добри- извиках в къщата.Точно в ляво имаше стълбище. Дръпнах Алекс и прошепнах- Хоменум Ревелио! НЕ! Задърпах с всичко сила ръката му и започнах да се качвам. Минавах по три-четири стъпала едновременно. - Убий я!- изкрещя някой в някакво помещение. - НЕ! Тя трябва да дойде! Иначе е безсмислено!- отговори друг. Бомбарда Максима!- помислих си и взривих близката стена, а мъжете бяха отхвърлени назад, но тогава забелязах, че има нещо вързаното точно на мястото, където взривих. Погледнах и изкрещях: -НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!- затичах се и паднах, пускайки ръката на момчето. Клекнах до жената, чието лице беше обезобразено, а дрехите и' почти ги нямаше, защото изглежда я бяха измъчвали и сега я убиха. Много добре знаех, че не бях аз, но можех да я спася! Можех да направя нещо. Отметнах косата си назад и започнах да говоря сякаш на малко дете- Всичко ще е наред. Хайде, събуди се. Моля те. Събуди се. Не заспивай. Дочувах отзад гласа на Алекс, който настояваше да тръгваме и да я оставя, защото тя беше мъртва. Не му обръщах внимание. Сълзите ми капеха, а ръцете ми се обвиха около главата и', като я прегърнах. - Всичко ще се оправи! - Ей вие!- кресна някой от стълбището. Замръзнах на място. Премигнах няколко пъти, а върху лицето ми се появи ледена физиономия, която не издаваше никакво чувство. Очите ми спряха да пускат течността и скоро си добиха синьо-белия отенък. Пуснах главата на майка ми, а тя се удари тъпо на земята. Изправих се и всичко наоколо затрепери, сякаш предстоеше някаква буря. - Как смеете да сте тук? Вие я убихте- каза тя, а гласът и' беше по-скоро подигравателен. Не можех да я контролирам. Една презрителна усмивка се появи на лицето и'.- Алекс, по-добре върви. Аз ще се справя тук. Вдигна пръчката си и изведнъж огромна експлозия последва, която отнесе половината къща, наред с мъжете. Дочух как хора започваха да се магипортират, но това не беше нещо особено. - О,шшшшшшт- извика тя и погледна към майка ми.НЕ Я ДОКОСВАЙ ! Вдигна пръчката си и я запали.- Никога не съм те обичала. Ти си една подла вещица, която използваше всичко и всички! Алекс, не ти ли казах да тръгваш? Тя вдигна пръчката си срещу него и го хвана за гушата, като го допря до стената, и заплаши с пръчка в гърлото. |
| | | Алекс КолинсСлидерин
Брой мнения : 144 Точки : 152 Reputation : 0 Join date : 15.02.2014 | Заглавие: Re: Къщата на Майкълсън Чет Апр 24, 2014 9:44 am | |
| - Може и да си го казала, но няма да те оставя. След това което видях, бях сигурен че това пред мен не е моята Ребека. Тя беше някъде там вътре, но това което взриви половината си къща, запали трупът на майка си и в момента стоеше пред мен не беше тя. Смятах да направя всичко за да я върна обратно, дори това да значеше да умра.
- Това не си ти Бека. Осъзнай се.
Успях да освободя едната си и я обвих около кръста й и придърпвайки я към себе си. Усещах пръчката все по силно притисната към кожата ми. Беше глупав ход, но нямаше да позволя да направи нещо глупаво отново.
- Погледни къщата си, ами майка си? Наистина ли искаше да я запалиш? Няколко мига преди това не искаше ли да я върнеш? Не е ли тя семейството ти? Погледнах русокоската пред мен в очите. Тези прекрасни очи. В които сега веждах гняв, омраза, но и също така и тъга. Погледнах я сериозно и решително. - Няма да си тръгна! Не можеш да ме накараш да го направя |
| | | Rebekah.Смъртожаден
Брой мнения : 352 Точки : 387 Reputation : 1 Join date : 22.08.2013 | Заглавие: Re: Къщата на Майкълсън Чет Апр 24, 2014 10:48 am | |
| - Aз нямам семейство, любов- примълви тихо тя и облиза устните му, като се отдръпна от него, защото той я докосна. Не искаше да има близост между тях. Мразеше го и аз можех да усетя тази омраза, която бушуваше в кръвта и', а очите и' я показваше. Можеше да се усети във въздуха, трептенето на земята показваше, че тя няма да спре, докато не изтреби Министерството и всичко, свързано с него. - Какво? Обърна се кръгом. Погледна го с презрение и омраза. Очите и' се присвиха. Доближи се до него и вдигна пръчката си към лицето му. - Напротив... Ще си тръгнеш!- замахна с пръчката и го хвърли към близката стена. НЕ! Опитах се да превзема контрола, но не можех. Бях прекалено слаба. Момичето вдигна пръчката си- Сега се сбогувай с живота си, защото ми пречиш да си върша работата! Авада Кедавра! Лъч зелена светлина, а след това множество светлини. Изгубих чувство за ориентация. Всичко се въртеше. Усетих тъп удар и видях Алекс как пада. Обърнах се рязко и забелязах един от Министерството. - Авада Кедавра!- изкрещях и той падна безжизнено. Бавно долазих до Алекс.- Любов.. добре ли си? Започнах да го треса и се наведох, като се заслушах дали сърцето му бие. Явно беше спасен, защото наистина биеше. Не знаех какво беше станало. - Енервате!- прошепнах и той започна да идва в съзнание.- Алекс! Добре ли си? Устните ми се разбиха в неговите. - Как си? |
| | | Алекс КолинсСлидерин
Брой мнения : 144 Точки : 152 Reputation : 0 Join date : 15.02.2014 | Заглавие: Re: Къщата на Майкълсън Чет Апр 24, 2014 11:20 am | |
| Лъч зелена светлина. Това е последното нещо което си спомням преди да изпадна в безсъзнание. Следващото нещо която помня или по точно усетих бяха нейните ръце. малките й нежни ръце, които разтърсваха тялото ми, което чувствах странно тежко в момента. Миг по късно усетих устните й върху моите. Усмихнах се и отвърнах на целувката.
- Умрях ли? Ако да, това сигурно е Рая. Ти си моя Рай.
Отворих бавно очи. Изръмжах от болката. Имах чувството че стадо разгневени слонове са ме премазали и отъпкали като тревата на куидичното игрище. Изправих се бавно и целунах отново русокоската пред мен. Моята, добра и прекрасна Бека се бе върнала. Знаех, че тя е по силна от онова зло, което явно се е опитало да ме убие. Но поради странна и мистериозна причина не е успяло.
- Няма да се отървеш така лесно от мен любов. Хайде да се махаме, преди пак да отнеса някой друг удар и тогава да се налага да ме събираш на парченца от навсякъде. |
| | | Rebekah.Смъртожаден
Брой мнения : 352 Точки : 387 Reputation : 1 Join date : 22.08.2013 | Заглавие: Re: Къщата на Майкълсън Чет Апр 24, 2014 6:30 pm | |
| - Алекс! - възкликнах и го прегърнах още по- силно. Чувствах се по- добре, че, знаете... не го убих. Но онази проклета овца запали цялата къща и запали майка ми. Това не беше смешно тогава. Реших да бъда силна и трябваше да измисля начин да не се срутя и да несе разпадна . Изведнъж нещо ме хвана силно и аз за малко не паднах. Хватката се затягаше. Кислорода спря да се разпространява из тялото ми свободно. Исках да измисля нещо, но мозъка ми беше замъглен. Западах надолу и загубих съзнание. Надигнах се бавно. Тръснах глава. Нечий глас ме викаше. Отворих очи бавно и видях някаква стая. Беше тъмно. Всичко ме болеше. - Алекс...- промълвих тихо и погледнах. Имаше решетки и някакво лице мецду тях. Доближих се до него и най- сетне фокусирах, че това е той. - Алекс. Знаеш ли какво става? Къде сме? |
| | | Алекс КолинсСлидерин
Брой мнения : 144 Точки : 152 Reputation : 0 Join date : 15.02.2014 | Заглавие: Re: Къщата на Майкълсън Чет Апр 24, 2014 7:28 pm | |
| - Бека как си?
Протегнах през решетката и погалих лицето й. Гледах я притеснено, не знаех какво са правели тези качулати гадини докато бях нокаутиран. Отдръпнах се от решетките и тръгнах към стоманената врата, която беше пред мен. Няколко пъти я ритнах със всичка сила, но без резултат. Единственото което си докарах бе болка в кракът. Изпсувах високо и отново ритнах вратата.
- По дяволите!
Погледнах отново към Ребека, която ме гледаше неразбиращо. Въздъхнах и седнах на пода срещу нея.
- Появиха се от нищото тези странни качулати типове. Спомням си, че единия ме нокаутира а когато се събудих бяхме в тези клетки без магически пръчки. Преди малко се чуваха гласове, мисля че са горе и обсъждат или чакат някой. Не съм сигурен, но трябва да намерим начин да се измъкнем от тук преди да са се върнали. Имам чувството, че ще свършим като това приятелче тук. Посочих към скелетът, който стоеше в съседната до нашите клетка, окован с вериги. Една стара и раздърпана шапка висеше над черепа му прикривайки го от части. А по раздраните му дрипи имаше следи от засъхнала кръв. |
| | | Rebekah.Смъртожаден
Брой мнения : 352 Точки : 387 Reputation : 1 Join date : 22.08.2013 | Заглавие: Re: Къщата на Майкълсън Чет Апр 24, 2014 8:09 pm | |
| Въздъхнах. Познавах това място. Беше ми до болка познато. И ако това не беше тайното място на баба ми, щях да се самоубия. Станах бавно и се доближих до решетките на килията на Алекс. Опитах се да се доближа колкото се може повече, но беше безсмислено. Вдигнах ръка сякаш за поздрав, а той постави своята върху нея, като после преплетохме пръсти. - Обичам те, Алекс!- промълвих тихо и се усмихнах плахо. - Намираме се в затвора на баба ми, а това, което виждаш, е скелетът и'. Беше затворена тук, защото се опитваше да помогне на смъртожадните да върнат Черния лорд. Ужасна, но велика жена. А те ще ни предадът на Министерството. Подли подобия на смъртожадни. Мелези, отрепки, безмозъчни говеда, търсещи само сила и пари. Но не само парите и силата са важни в този живот. Важни са и начините, които използваш. А аз знам тяхните. |
| | | Алекс КолинсСлидерин
Брой мнения : 144 Точки : 152 Reputation : 0 Join date : 15.02.2014 | Заглавие: Re: Къщата на Майкълсън Чет Апр 24, 2014 8:34 pm | |
| - И аз те обичам. Държах ръката й и погледнах отново към стоящия в ъгъл скелет. Наистина не виждах прилика между него и Бека. Идиот! Изкрещя съзнанието ми. Подсмихнах се леко и целунах ръката на преподавателката си. - Щом, познаваш мястото, няма ли начин да се измъкнем от тук преди да са дошли хората от Министерството. Ако ни хванат, изключено е да ни пуснат. Сигурно право при дименторите. Погледнах отново към стоманените решетки, бяха прекалено дебели за да ги огъна с голи ръце. А без пръчките, не виждах друг начин да се измъкнем от тук. Единственото за което се тревожех бе, за нея. Не исках, да я отведат от мен. Трябваше да направя всичко по силите си за да се измъкнем от тук! - Помисли любов. Застанах по близо до нея и я погледнах в очите. |
| | | Rebekah.Смъртожаден
Брой мнения : 352 Точки : 387 Reputation : 1 Join date : 22.08.2013 | Заглавие: Re: Къщата на Майкълсън Чет Апр 24, 2014 10:34 pm | |
| Започнах да обикалям нервно из килията. Най- сетне ме осъни всичко. Лампичката се появи над главата ми и съвсем скоро осъзнах, че е било под носа ни. - Нека ти разкажа малко история, бебчо. Преди време, като затворили баба ми, решили да я изцедят до капка. Искали да умре с надежда, че може да се измъкне. Оставили пръчката и' на милиметри от нея, но по такъв начин, че тя да не можела да си я вземе, но достатъчно близко, че да създава илюзията, че е възможно бягство. Всичко вървяло много добре и тя умряла, пищеейки. Това значи, че пръчката е.. Наведох се и се пресегнах до килията на скелета и започнах да ровичкам. Скоро намерих пръчката и я извадих. Прибрах я в ръкава си, защото дочух, че някой идва. - Ела, кучко!- каза един трътлест дебелак и ме хвана за косата. Направих се на невинна и закрещях. - Неееее, Алекс... Помощ- виках, а той ми удари един шамар през устата и ме качи горе. |
| | | Алекс КолинсСлидерин
Брой мнения : 144 Точки : 152 Reputation : 0 Join date : 15.02.2014 | Заглавие: Re: Къщата на Майкълсън Чет Апр 24, 2014 10:54 pm | |
| - По дяволите копеле нещатно остави приятелката ми намира. Изкрещях силно след него. Отчасти преструвайки се, но и от части наистина. Идеше ми да го заколя затова че беше ударил Ребека. Никой по дяволите никой нямаше това право. Тя бе взела пръчката и я отведоха горе. Нямах си и на идея какво става, но бях сигурен, че тя ще успее да ги победи всичките до един. Въпреки че беше лесно ранима, тя беше най силната магьосница която бях срещал през живота си. Блъснах отново по решетките на вратата. Знаех че няма никакъв резултат, но не ми харесваше това, че не знаех какво става горе а тази тишина беше повече от влудяваща. Седнах на пода в клетката и погледнах отново към скелета. Знаех, че няма шанс с Ребека да свършим като баба й, но тази тишина... Всякакви мисли минаха през главата ми, кой от коя по нелепи, плашещи и странни.
Изведнъж отгоре се чу силна експлозия и писъци. Мазето буквално се разтресе е скелетът падна върху мен. Отместих го бързо, но внимателно от себе си и скочих на крака. Разблъсках отново по решетките. Изведнъж вратата отгоре се отвори и стаята се напълни с дим и пушек, в въздуха се носеше миризмата на смърт и огън. През гъстата пелена от дим забелязах фигура която слизаше надолу по стълбите. Държеше магическа пръчка в едната си ръка. Отдръпнах се леко от края на клетката и продължих да гледам мистериозната фигура.. |
| | | Rebekah.Смъртожаден
Брой мнения : 352 Точки : 387 Reputation : 1 Join date : 22.08.2013 | Заглавие: Re: Къщата на Майкълсън Чет Апр 24, 2014 11:06 pm | |
| Качиха ме горе и се започна разпита. Бях сигурна, че щяха да се опитат да ме отведат в Азкабан, но щяха да си останат само с опитите, защото не мислех все още да предавам Богу дух и скоро щях да се измъкна от тук. Разбира се , те си мислеха, че съм безпомощна, но аз не бях на това скромно мнение. БУМ- крясъци и писъци. Лицата им бяха обезобразени. Въздигнах се като от пепелта. Птица- феникс. Изкарах вратата на подземието от пантите с един лек замах. - Алекс, тези проклетници се опитаха да ми счупят токчетата- говорех и сякаш си мислех, че това е най- големия грях на света.- Тези дъртаци се опитаха да ми съсипят обувките! А явно не знаят, че те са ми слабост. Изтупах се и замахнах към вратата, като разбих ключалката. Доближих се до скелета и върнах пръчката, където я намерих. А след това извадих нашите пръчки. Обърнах се към момчето и му се усмихнах. Време беше да се прибираме. Хванах го за ръка и се магипортирахме в Хогсмийт. П.п Пиши направо в стаята ми, ако ти се пише още с мен ;) |
| | | | Заглавие: Re: Къщата на Майкълсън | |
| |
| | | |
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |