First topic message reminder :

Събудих се сутринта рано. Щях да ходя да купувам подаръци за всички и веднага, след като си помислих това, в мислите ми изникна песничката "С червените ботушки". Усмихнах се с характерната за мене усмивка и продължих да се оправям. Минах през банята бързо като куршум и скоро бях готова за път. Взех един от файтоните, който водеше до Хогсмийт, и тръгнах. По пътя гледах как наоколо трупаше бял снежец. Всичко беше като в приказка- снегът тихо валеше и се стелеше наоколо, сякаш някой го ръсеше. Той валеше на едри парцали. Обожавах тази гледка- винаги ме караше да се чувствам свободна. Сгуших се в палтото си и продължих да се оглеждам. Наклоних глава на една страна и видях как Експрес "Хогуортс" пристига на гарата, а подир това продължава бързо, следван от гъстия дим, излизащ от комина му. Улиците се почистваха или по-скоро по-добрата дума е се самопочистваха, а тук- таме се мяркаха забързани хора, които нямаха търпение да свършат работата си и да се отправят към топлия и уютен дом. Часът беше около 2. Стъпих уверено върху замръзналите павета. Завъртях се и се озовах на улица Диагон-али. Беше необичайно претъпкана.  Тръгнах към близкия магазин, но се блъснах в някого. Залюлях се, но се приземих на меко. Премигах, а след това очите ми фокусираха някакво момче, което беше притиснато до земята от мен, разбира се. Беше от Хогуортс, но не му знаех името- просто го бях виждала, може би в часовете ми.
- Извинявай!- промълвих аз и седнах върху корема му, но не се задържах дълго и се изправих, като му подадох ръка да стане.

Усетих ръката му да хваща моята. Веднага понечих да изтрия сълзите си, но не успях, защото той ме завъртя към себе си. Опитах се да се усмихна и се получи нещо странно, но това не беше от значение. Радвах се, че той се беше върнал или по-скоро се радвах, че той не беше избягал от мен може би в Забранената гора или някъде другаде. Не можех да опиша как се чувствах в онзи момент. Прилив на топлина започна да се разлива в тялото ми, като започна от корема и стигна до връхчетата на пръстите ми. Отвърнах на целувката и се отпуснах в хватката му.
- Такава, каквато съм?- попитах тихо и изведнъж наведох бавно глава, а косата ми скри лицето.- Не ме познаваш Алекс... Не съм сигурна дали и аз се познавам. Просто бях под прикритие от толкова много време и вече не знам каква бях и каква съм. Но единственото значение на живота ми в момента си ти.
В този момент повдигнах глава и го прегърнах през врата, като го целунах нежно по устните и прокарах език между тях, а след това прошепнах:
- Благодаря, че си до мен.

- Винаги е много дълго време- измърморих тихо, но с усмивка на лице и това беше доказателството, че ме искаше не заради удоволствието като токава, а заради чувствата, които изпитваше към мен. Отвръщах на целувките му и се усмихвах все повече и повече от преди. Исках да е до мен. Изпитвах някаква ужасяваща нужда от него, сякаш беше моя кислород, моя живот, моят животоподдържащ лек.
Засмях се, като го бутнах.
- Личи си. Извинявай- казах сладко и го погледнах миловидно, като се доближих до лицето му и се намръщих леко, но след като ме прегърна доближих устните си до неговите и ги докоснах. Една невинна целувчица се превърна в пламенна целувка, която ни завладяваше със своя чар.

 Усмихнах се щом ме целуна отново. Беше много сладка когато се усмихваше така мило, срамежливо и невинно. Погалих отново лицето й и я наместих малко по назад в скута си.Почнах да правя коремни преси, всеки път що се изправях я целувах нежно. Гледах я невинно и се усмихвах.

-Ако можеше и така да ме възнаграждаваш вместо с оценки.
 Замислех се и отново се облегнах на студената земя. Гледах я в очите, имаше прекрасни топли и светли очи. Беше като излязла от приказките принцеса. Моята принцеса.
- Прекрасна си Бека. Принцесо.

В следващия момент се изправих в седнало положение рязко и плъзнах длани към нея, почвайки да я гъделичкам на всякъде. Смехът е беше като симфония от нежни и малки камбанки, беше нещо прекрасно. А очите и усмивката бяха невероятни

Не бях срещала някой подобен на него. Той беше уникален и единствен по рода си. Сега седях в скута му и го гледах как прави упражнения. Беше толкова секси, че направо се изумявах как не съм го забелязала до този момент. В момента, в който се изправяше, се целувахме. Не спирах да се усмихвам. Просто Алекс бе мъжът мечта. Страхотен и мил и грижовен и сладък.
- Може да се уреди, но ако не се издънваш по време на часовете ми- засмях се и се опитах да се изправя, но той ме хвана и започна да ме гъделичка. Опитвах се да се измъкна от него, но силните му мускулести ръце ме приклещваха до тялото му и просто не можех да мръдна. Наоколо се чуваше само моя звънък смях. Знаех, че ако някой ни види, сигурно щеше да ни издаде, но не ме интересуваше- исках да избягам с него някъде, където няма да се пазя от останалите и няма да ме интересува дали някой ще ме види. Бях готова да го направя.
- Стига!- казах, опитвайки да си поема въздух. - Ела с мен.
Станах трудно и го хванах за ръката. Задърпах го и по някаква ирония заваля сняг. Преди да влезем в съблекалните за куидичния отбор, усетих подгизналата дървена стена да се допира до мен. Ръцете ми започнаха да обхождат тялото му, като се спряха на гърдите му, а след това на корема му. Езиците ни си играеха ту в неговата, ту в моята уста. Беше ме приклещил, а снегът започна да се сипе на парцали. Започнах да се възбуждам...

- Дали ти вярвам?- попитах и отвърнах на целувката му. С него се чувствах страхотно, а не като с другите, с които съм била. В момента, в който ме хвърли, изпищях, а като ме хвана, го целунах дори още по-страстно. Завъртях се рязко и стъпих на краката си. Хванах го за мантията и го затеглих навътре. Влязох под душовете, като пуснах водата, а дрехите ми се намокриха мигновено. Бутнах Алекс под душа и започнах да го целувам по устните. Премахнах палтото му, а след това и остатъка от горните му дрехи и започнах бавно с език да минавам по плочките и мускулите му, а ръката ми се плъзна надолу към интимните му части. Започнах да ги масажирам бавно, но сигурно. Усетих как започна да пораства в ръцете ми, докато го придвижвах. Усмихнах се леко, а след това продължих да го целувам. Неговите ръце също не оставаха безучастно и премахваха моите дрехи. Водата се лееше по телата ни, което правеше положението още по-възбуждащо. Исках го вътре в мен, защото знаех, че ще бъде незабравимо.

- Мислиш ли?- зададох реторичния си въпрос, но това нямаше значение. Сега единствено беше той, той съществуваше на света и не можех да го отрека. Започвах да си падам по него, но дали беше за добро или не- не се знаеше. Нещо ми подсказваше, че той е единственият за мен. Единствено него го беше грижа за мене и това беше от огромно значение. Изохках, а гласът ми оттекна в помещението. Алекс знаеше какво прави и беше добър в това, макар да беше по- малък от мен. Беше добър. Бяха ми премахнати долните гащички. Усещах проклетата възбуда да се разпростира върху и в тялото ми.
- Даа..- простенах силно, но също така се боричках и не се оставях той да командва положението или така да се каже да дърпа конците. Докято Алекс се опитваше да се налага, аз правех точно обратното. Той проникна в мен, а веднага след това много бавно с ръка му го извадих, гледайки го сладко. Обърнах се кръгом и допрях задни части до пениса му. Започнах да ги движа по дължина на члена, а ръцете ми от задника му се преместиха на врата му, като непрекъснато ме притискаха до него.

Обърнах се, а мократа ми коса го перна през лицето. Зърната ми го гъделичкаха по мускулестите му гърди. Силните му ръце повдигнаха крака ми във въздуха. Усетих, че получавам оргазъм- поредния за деня. Ръцете ми не спираха да ме притискат до него, а прекрасният му пенис влизаше бавно, но сигурно все по-навътре. Знаех, че по този начин започвах да се навлажнявам все повече там, където средството минаваше. Беше страхотен и опитен- перфектната комбинация. Като вземем и природната красота и изработеното и изваяно тяло, направо се чудех къде съм била до сега. Исках да го правим и да сме заедно до края на живота ни, но това не можеше да се случи- сигурно това беше просто флирт.. Без чувства и без обвързване, но той спомена, че ме обича. Явно наистина ме харесваше, не че аз не го- бях като момиченце, което беше влюбено до уши в някакъв батко, който така или иначе нямаше да получи.
- Желая те повече от всичко.. По-бързо!- последните ми думи прозвучаха заповеднически. Обожавах да нареждам на мъжете какво да правят с мен.