Latest topics | » Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]Съб Авг 13, 2016 2:22 pm by Екатерина Дейвидс-Муур» Разпределение (РП)Вто Апр 05, 2016 9:16 am by Джон Картър » Разпределителен тестПет Апр 01, 2016 7:07 pm by Джон Картър » Заети ликовеЧет Мар 17, 2016 3:10 pm by Вивиaнa Гровънър» Before 1 week Сря Яну 20, 2016 11:15 am by Рок Хауърд» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...Пон Яну 18, 2016 12:03 am by Рок Хауърд» Спам на воля :)Пон Дек 28, 2015 10:20 am by Афродита Найт» №007Сря Ное 11, 2015 10:50 am by Liam Shadow » Liam ShadowСря Ное 11, 2015 10:30 am by Liam Shadow |
Точки на домовете |
- 320
- 1340
- 1280
- 780
|
Кой е онлайн? | Общо онлайн са 13 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 13 Гости :: 1 Bot Нула Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm |
Статистика | Имаме 423 регистрирани потребители Най-новият потребител е Sandwich
Нашите потребители са написали 22572 мнения in 1538 subjects
|
|
Полезни неща за новодошлите и не само:
|
| | Автор | Съобщение |
---|
RenesmeeГрифиндор
Брой мнения : 397 Точки : 443 Reputation : 4 Join date : 31.10.2013 | Заглавие: Скритата барачка Съб Яну 11, 2014 12:58 pm | |
| |
| | | RenesmeeГрифиндор
Брой мнения : 397 Точки : 443 Reputation : 4 Join date : 31.10.2013 | Заглавие: Re: Скритата барачка Съб Юни 21, 2014 9:21 pm | |
| - Кристиан Озера написа:
- Озера я наблюдаваше.По всичко си личеше,че и на нея и харесва.Очите и - блестяха.Ръцете и - все така заровени в косата му,дъхът и - топъл и докосващ вратът му.
Притисна я още повече към себе си,изобщо бе ли възможно това?Усмивката му стана леко плашеща - като на психопат който току що е открил жертвата си...или по-точно на мазохист който си е получил дозата рани?Да,нещо такова. - Радвам се,че мислите така госпожице Колинс. - смигна и. - Но вие сте много по-завладяваща и интересна личност от мен.Аз съм просто един стар комин който няма намерение да спира да пуши в близките няколко века...,ако изобщо доживея и четиридесет години. Музиката спря,а Крис повече русокоската към една вратичка при един храст и после тръгнаха по една малка пътечка която ги отведе почти до забранената гора.Крис свали сакото си и го наметна върху раменете на Ренсме след което пое ръката и в своята,погали пръстите и със своите след което я вдигна на ръце и тръгна през неотъпканата трева към мрака. - Не искаме да се изцапаш нали? - след това се възцари мълчание което бе нарушавано само от стъпките на Озера и шума на вятъра.Съвсем скоро той спря пред огромна стена от бръшлян и жив плет.Всичко бе направено с магия и нямаше от какво да се притесняват,нямаше нищо отровно което да ги спре. - Това е моята тайна. С тези думи той пусне Ренесме пред малката дървена вратичка след което протегна ръка и напипа ключа намиращ се над вратата.Отключи,запали лампата и задържа вратата така,че момичето да влезе. - Добре дошла,чувствай се като у дома си. Неси ахна.За пръв път по време на не особено дългия си живот виждаше подобно нещо, но знаеше, че това няма да е последният път в който посещава мястото.Момичето започна да обикаля и да разглежда малката къщичка, но все пак накрая се поактери и седна върху една масичка. - Тук е наистина прекрасно, г-н Озера.Имам чувството, че мога да не излизам повече от тази къща. Неси се засмя при мисълта.Брат й щеше да откачи.. особено ако разбере как е открила това място и какво е правила преди да стигне тук.Едва ли щеше да му се хареса всичко това, но всъщност на него му харесваха много малко от нещата, които тя прави.И все пак я обичаше. - Е, до къде бяхме стигнали професоре? Русокоската се усмихна леко и кръстоса крака.Но само до там.Не се доближи до него, не го целуна, нито пък започна да си сваля дрехите.Въпреки, че й се искаше, ако трябва да сме честни.Тя просто остана така, вперила жаден поглед в него, очаквайки той да бъде този, който ще предприеме нещо. |
| | | Кристиан ОзераДиректор и отговорник за "Рейвънклоу"
Брой мнения : 1049 Точки : 1876 Reputation : 23 Join date : 29.07.2013 | Заглавие: Re: Скритата барачка Съб Юни 21, 2014 9:44 pm | |
| Тя стоеше пред него, очакваше го. Изкушаваше го. С мириса си, с погледа си, с движенията си. С присъствието си изобщо. Направи крачка напред и малко грубо я издърпа към себе си, от гърлото му се изтръгна ръмжене, а устните му се впиха в нейните докато ръката му се затегна около талията и, а пръстите на другата с е впиха в русите и коси. - Мисля че до тук. - промълви. Устните му се извиха в предизвикателна усмивка и той погледна към стълбите които щяха да ги отведат към втория етаж на малката уютна къщурка. Сега той я държеше за ръката и я подканваше тя да тръгне след него. Точно като един страшен и лош вълк, който се опитва да покани вечерята си на ... ами вечеря. В момента тя бе точно като червената шапчица, само където знаеше какво ще стане и разбира се Озера нямаше намерение да я изяжда. На последното стъпало Кристиан я вдигна и притисна към близката стена. Устните му бяха топли и горещи, сливащи се с нейните. Ръцете му плъзгащи се по тялото и бяха настоятелни и нежни. Искаше я, но нямаше да я нарани. Той не бе такъв. Жените бяха нещо невероятно, всяка една бе изкуство на природата. Всяка една бе уникална, а тази която му се отдаваше в момента бе чиста прелест, перлата в короната. - Невероятна ...- успя да изрече той докато я носеше към стаята в дясно от тях. Изрита врата с крак по простата причина, че ръцете му бяха заети да държат Ренесме във въздуха. Не след дълго обаче я остави на леглото, което сигурно не бе ползвано скоро. Самият Крис не бе идвал тук скоро ... , но за всичко имаше първи път и отново. Докато тя лежеше върху завивките, той я гледаше с обожание, но и опасен предизвикателен плясък, а пръстите му разкопчаха едно то копчетата на ризата му, която така или иначе не бе закопчана догоре.
Пп:Изнудвачка!!Доволна? ;д Ще ме убият! |
| | | RenesmeeГрифиндор
Брой мнения : 397 Точки : 443 Reputation : 4 Join date : 31.10.2013 | Заглавие: Re: Скритата барачка Нед Юни 22, 2014 5:40 pm | |
| Господи, този мъж.. Съмняваше се, че беше виждала нещо подобно на него досега.Беше обзел мислите й до последната и тя вече не можеше да разсъждава трезво.Не и когато той бе около нея.Дали по-късно щеше да съжалява за това?Със сигурност.Дали това сега имаше някакво значение?Абсолютно никакво. В началото Неси просто стоеше на леглото, чакайки го да се присъедини към нея, но накрая просто не издържа.Надигна се леко, хвана яката му и го издърпа към себе си.Устните й за пореден път се сляха с неговите, а ръцете й довършваха започнатото от директора и доразкопчаха ризата му.Сега, когато вече го беше освободила от нея удоволствието от това да прокарва ръцете си по тялото му бе далеч по-голямо. - Кажи ми, че можем да останем тук.. завинаги. Момичето шепнеше до ухото му, а след това устните й покараха път надолу по шията му.Беше толкова нежен към нея и в същото време толкова страстен.Беше.. незаменим. |
| | | Кристиан ОзераДиректор и отговорник за "Рейвънклоу"
Брой мнения : 1049 Точки : 1876 Reputation : 23 Join date : 29.07.2013 | Заглавие: Re: Скритата барачка Пон Юни 30, 2014 9:00 pm | |
| Сините му очи пробягваха по тялото и, толкова малко, толкова крехко, толкова нежно. Точно това което се харесваше на директора. Той облиза устни след което се наведе към нея и ги впи в нейните. Ръцете му нежни продължиха да се плъзгат по тялото и. Изучаваше всяка една извивка, всеки допир го караше да пламва, да я иска все повече, да я иска веднага. - Иска ми се, повярвай ми. - отвърна на думите и. Все пак не всеки ден му се случваше това, колкото и странно да бе. Но и той напоследък всъщност бе доста зает, последното приятно нещо което бе изживял бе с една красива рейвънклоука, но сега не му бе момента да мисли за това. - Как го предпочиташ, малката? - прошепна и Крис като стисна леко едната и гърда. Леко се отърка в нея, бе възбуден до крайна степен. Не издържаше вече. Чак сега разбираше какъв самоконтрол притежаваше, щом все още не бе разкъсал роклята и. |
| | | RenesmeeГрифиндор
Брой мнения : 397 Точки : 443 Reputation : 4 Join date : 31.10.2013 | Заглавие: Re: Скритата барачка Пон Юли 28, 2014 11:04 pm | |
| Харесваше й да усеща топлите му, меки устни върху своите.А ръцете му бяха толкова силни и същевременно толкова нежни..Беше й трудно дори да опише чувството, което се зараждаше в нея, но знаеше, че я караше да настръхне, което вероятно повдигаше самочувствието на директора. Неси издаде нисък стон щом усети възбудата му, все по-малко съмнения оставаха в нея, че желае това, което предстоеше.Но сега наистина беше озадачена как трябваше да му отговори на въпроса.Как всъщност го предпочиташе?Нямаше си представа.Е, малко бе пропуснала да сподели с него една доста деликатна информация. - Г-н Озера, аз.. - о, Господи, това щеше да е най-неловкият момент в живота й - аз трябва да Ви кажа, че.. никога до сега не съм.. ами знаете, не съм го правила. Да, браво, Ренесме, страхотен момент избра, за да му кажеш!Царица си на тактичността! |
| | | Кристиан ОзераДиректор и отговорник за "Рейвънклоу"
Брой мнения : 1049 Точки : 1876 Reputation : 23 Join date : 29.07.2013 | Заглавие: Re: Скритата барачка Пон Юли 28, 2014 11:50 pm | |
| Озера бе меко казани шокиран. Да не би тя да му бе казала току – що, че е девствена? По дяволите ... - Ъм... ти... – започна той, но в действителност нямаше каквон да каже. Просто не можеше да повярва на ушите си. Ренесме бе толкова красива и умна, толкова будна. В очите и си личеше желаннието за нови знания, енергията която я изпълваше. - Е за всичко има първи път. – усмихна се той. Плъзна ръка по меката и кожа, о колко бе прекрасна само. - ще опитам да бъда внимателен. Устните му се впиха в нейните. Искаше малкото сладурче под него да е добре. Макар и да я бе гледал като идиот или по – точно скала в продължение на около минмута, сега Крис се усмихваше. Усмивката му бе чаровна, успокояваща и донякъде глуповата. Щеше да отива повече на някой хлапак от колкото на директора на Хогуортс. - Ако те боли кажи ... и веднага спирам. – честно казано, колкото и грубо да звучеше Крис не мислеше, че ще може да спре, толкова силно я желаеше, повече от водата, повече от храната, повече от въздуха дори. - Моя... – измърка той в ухото и, а след това с леко и плавно движение с , което отстрани всички пречки по между им – чаршафи и дрехи – Озера си пое въздух и проникна бавно в нея. Не, че и преди не се бе оправял с девственици, последния път обаче бе твърде груб, сега мислеше да е нежен, надяваше се да успее да бъде такъв... И с тази мисъл той започна да се движи в нея усилвайки темпото с всеки тласък, а устните му намериха нейните. Ръцете му хвана тези на Ренесме и ги вдигна над главата и, о Господи колко бе красива ... , а желанието му към нея нараствше с всяка изминала секунда, надяваше се да не и причинява болка. Та тя бе толкова мъничка, толкова крехкичка за Бога ... толкова тясная, че той имаше чувство, че ще я нарания, че ще я смаже с масивното си тяло надвесил се така над нея. - Добре ли си? – едва – едва успя да попита той плъзгайки нежно ръка по бузата и, и отново намалил темпото.
Пп: Май за да накараш някого да пише, наистина трябва да отидеш у тях. Надявам се си доволна смутител на спокойствие, не шегувам се ...за последното. |
| | | | Заглавие: Re: Скритата барачка | |
| |
| | | |
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |