All about us <3

Заглавие: All about us <3 Чет Окт 24, 2013 12:30 pm

First topic message reminder :

Ваканцията просто минаваше, никак по – ралично от всяко друго лято, което прекарваше изън Хогуортс. Родителите й както винаги искаха да се отърват от нея точно последната седмица, и къде щяха да я пратят разбира се в семейство Дийн, както винаги а тя този път някак си се зарадва може би защото бе решила да налива акъл на Мо, но го беше оставила за края на лятото.

Нора събра нещата си, прекалено бързо. Може би самата тя не беше очаквала да е чак толкова бърза. Да портал, пудра.. мразеше го това нещо, все пак всеки път, в който се вмъкваше в онази проклета камина, падаше на задника си в тяхната и кхъм, никога не излизаше особенно чиста от нея.Нора въздъхна когато видя майка си да седи и да я гледа усмихвайки се. Докосна устните си до челото й, като я остави да навре малкото си дупенце в камината и й подаде купата с праха.

-Нали помниш изричаш ясно и внимателно. – напомни й майка и тя само поклати в знак на съгласие и се усмихна леко.
-И миличка, внимавай нали?Не искаме да излагаме семейството по някакъв начин, защото не сме градили репотация, за да я рушиш. – естествено майка й никога нямаше просто да се раздели с нея с думите „ Ще ни липсваш” или „Дано си прекараш добре” Нора въздъхна лекичко, преди да се усмихне накриво и да вземе пудрата от купата. Пръсна я в краката си , мислейки си за дома на семейство Дийн, какво по – сладко място от онова.. А да имаше нейния дом.

И преди да се е усетила дупето й тупна в тяхната камина, а тя просто поклати глава, определено трябваше да спре да се преземява по този начин. Но нямаше никой наоколо, за миг се зачуди, къде бяха всички. Тръгна минавайки през хола, търсейки някакъв признак на живот, качи се по стълбите, мина през коридора и вървейки разглеждайки къщата се стъпа в последната стълба, по която се качваше до третия етаж, а тялото й се сблъска с нечие и се озова върху него преди да е успяла да каже а. Е поне се бе преземила отново върху нещо по – меко от пода.
Отвори очите си и поклати глава.

-Благодаря, че умекоти удъра Морган. – каза му тя, като една лека усмивка се появи на лицето й, а тя с леко неудобство стана от него поклащайки глава, не беше в характера й, сега да му каже, че съжалява за случилото се.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 31, 2013 6:27 pm

Той се зарадва на отговора й.Наистина се зарадва.Все пак повечето момичета се заключваха след първият си път и мразеха света,мъжете и секса.Това го бе притеснявало,не бе искал да се случи.Той въздъхна и докосна устни до нейните в отговор на милувките й.Харесваше му да я държи в ръцете си.Това го унасяше и стопляше.Той притвори лениво очи докато се чудеше как да се измъкне и дали ако не го направи ще загазят.Въздъхна и се надигна леко,като чу въпроса й.Той не можеше да я разбере.Какво имаше в предвид с това?Очите му обходиха лицето й.Тя се изчервяваше.В действителност обаче Морган не се впечатли толкова от изчервяването й,колкото от това каква е причината за него.Той се сети отново,че бе свършил в нея и поклати глава.Не,нямаше да повтори тази грешка отново.По-скоро щеше да стане евнух.Морган въздъхна и погали косата й.

-Не скъпа...Няма винаги да е така.-и ето,че той не бе разбрал същината на въпроса й.Тя не го питаше дали винаги ще свършва в нея,а дали винаги така щеше да й харесва,но Морган..Емъж.Неговите тревоги и проблеми едва ли не трябваше да са проблеми и тревоги на останалите.Типично и в действителност нищо ново.Той се прокашля и се ослуша веднага след това.В стаята бе все така тихо.Факт който го зарадва повече от много други неща.Морган целуна Нора отново и се изправи до седнало положение.

-Аз ще си отивам скъпа.Не е особено разумно да заспивам тук,а определено ми се спи.-засмя се тихо и започна да търси боксерките си,които бяха някъде измежду чаршафите.Той намери нейното бельо и й го подаде с някаква глуповата усмивка.Няколко минути ровене и намери боксерките си.Обу ги и поглеждайки към тялото си се подсмихна.Целият меришеше на нея.Кожата му сякаш излъчваше феромони и куп други хормони.Той се протегна и в мига в който стана от леглото Марта се намести на неговото място.Той поклати глава и надникна зад балдахина.Момичетата спяха и той си отдъхна отново.Обърна се към Нора и усмихвайки се каза.

-Утре ще се видим принцесо.-обръщайки се излезе от спалнята на пръсти и си отдъхна истински едва когато затвори вратата.Тогава мислите му и случилото се го покосиха и той се усмихна.На леката светлина видя кръв по бедрата си,но тя не го впечатли особено.Той се засмя и потърка лице.Тя вече бе негова,напълно негова.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 31, 2013 7:43 pm

Нора се отпусна в леглото толкова доволна от всичко това. Доволна от всичко случило, се а вътрешно сякаш ликуваше и крещеше от радост.. Бе го направила именно с него, не с някой друг с него. С онзи първия и незабравимия, онзи, който обичаше и не можеше да замени, за нищо друго на този свят. Онзи който й даваше всичко от което някога бе имала нужда. Нора полежа още няколко минути, в които мислите й все я отвеждаха към Морган и към случилото се, но знаеше, че трябваше да оправи леглото си, да се измие и да спи, защото не знеше дали нямаше да се успи за часовете, само и единствено това я притесняваше. Нора преглътна лекичко и с треперещи крака се изправи от леглото и започна да маха чаршафите от него, не знаеше какво оправдание щеше да измисли, е в същност намираше само едно.

Обу бльото си и тениската си и излизайки от стаята отиде и остави чаршафите в мокрото помещение, в количката с мръсни чаршафи молейки се, никой да не разбере от чие легло бяха. Взе чифт чисти и се върна бързо и тихо в женската спалня, като постла новите чаршафи, а след това събличайки дрехите си, влезна и изми кръвта от себе си, всеки път ли щеше да е така, в действителност и тя никога нямаше да бъде сигурна, но нали Мо й беше казал не, в действителност тя не бе обедена, че я е разбрал какво имаше в предвид, след по – малко от двайсетина минути, Нора бе готова и излезна от ваната източвайки водата от нея, почивствайки я, избърса тялото си с хавлията и взе нови дрехи и се облече набързо, виждайки колко бе часът вече бе абсолютно сигурна, че ще се успи или ще проспи часовете.

Момичето се отпусна в завивките и облиза леко устните си, притвори очите си, а всичко я отнесе надале, бе точно като къпано бебе, вечеги нямаше онези кошмари, а в съня й Морган я правеше отново и отново своя, давайки й всичко от което бе имала нужда. Показваше й колко по – красиво можеше да бъде всичко, а тя... тя се чувстваше по щастлива и страхотно от когато и да е било.

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 31, 2013 8:16 pm

Морган нямаше сили даже да се изкъпе той просто се просна на леглото по корем и затвори очи.Не си направи труда да се завива или нещо подобно.Вярно бе замръзнал,но как само му се спеше.Той се отнесе изключително бързо.Съзнанието му просто се бе отворило за сънищата.Как щеше да се събуди за часовете на сутринта не бе на ясно,но определено му бе адски трудно,когато Джаред дръпна завесите на балдахина и го раздруса.

-Ставай,закъсняваш.-Мо изсумтя от недоволство и зарови лице във възглавницата.

-Не!-измърмори,а Джаред го хвана за крака.Задърпа го,а Морган простена.Когато се озова наполовина на земята изсъска и се дръпна от приятеля си.Той се изправи и прокара ръка през косата си.

-Мо?Добре ли си?-попита Джаред,а Морган повдигна вежди.

-Да,като изключим факта,че ми се спи.-засмя се,а Джаред поклати глава.

-Братле...Целият си в кръв.Все едно ти е дошъл цикъла.-Джаред се засмя,а когато съучениците им чуха това се скупчиха и смехът огласи стаята.Морган се смееше заедно с тях,но се питаше как ще се измъкне от тази конфузна ситуация?Той се прокашля накрая и смръщи челото си.

-Стига сте се хилили,не знаете ли,че и мъжете си имат проблеми?Гладката кожа се постига трудно и с много жертви.-засмя се Мо,а те само закимаха и се засмяха заедно с него.Той си отдъхна и започна да се оправя.Все пак щеше да закъснее за първият час.40 минути по-късно той тичаше към подземието за часа по отвари.Влезе сякаш с взлом.Професор Елиса го изгледа намръщено,но си замълча докато той се оглеждаше.Виждайки Нора той отиде и седна до нея.

-Здравей принцесо.-докостна устни до бузата й и се облегна назад в стола.Това ис беше цяло изпитание.Погледна към котела пред нея и повдигна вежди.

-Какво правим?-попита,а отговорът не се забави Елиса се приближи и го погледна смръщено.

-Елексир за знание.-каза тя и погледна към Нора.-Вие двамата...Внимавате ли?Какво е това лекомислено поведение Морган...Нали знаеш колко можеш да загазиш?И не само ти,всички ние.И без това за този дом се говори какво ли не,а ти така се държиш.Не мога да те разбера,наистина.Как..-тя млъкна и зацъка с език.Жената беше напълно права,но Мо не можеше да промени нищо.

-Съжалявам професоре.Просто я поздравих.-оправда се Морган,а тя отново поклати глава.

-Без повече подобни поздрави в мое присъствие,освен ако не искате наказание.-тя се врътна и тръгна на някъде,а той извъртя очи.Искаше да я удари с нещо тежко.

-Кучка.-констатира и се обърна към Нора.-Как си скъпа?

Заглавие: Re: All about us <3 Чет Окт 31, 2013 10:54 pm

Алена беше застанала над леглото на Нора и я буташе, а Нора само мърмореше под носа си ядосвайки се, не знаеше какво да каже, не исакше да става толква рано... а й се спеше адски много, но когато Алена извика и Нора подскочи в леглото .

-Ставай Нора, закъсняваме за час,. – нор подскочи осъзнала се и набързо се облече, а по пътя обличаше мантиата си. Прехапа устни мислейки си за вечерта и това, което се бе случило, а Алена я бе хванала за ръка и едва ли не я дърпаше към часа. Нора влезна след Алена, е поне бяха стигнали преди Емили, какво да се прави. Нора се огледа, но не видя никъде Мо сигурно и той като нея се бе успал, все пак как можеше да не се успи човек, в такъв момент, Нор притвори за секунда отиче си и се усмхна лекичко, като седна на един свободен чин, и зачака.

В следващия момент, Емили влезна в стаята, а пред тях се появиха котлета а Емили само мина покрай чиновете и започна да обяснява как се прави отвара за забрава. Вече колко време бе минало, може десет или двайсет минути от часа в който жената им обясняваше. Нора просто правеше всичко, което е кажеше и се опитваше да се съсредоточи, но колкото й да е опитваше в мига в който вратата се отвори и видя Мо, всичко замина някъде си, защото само долавяйки мириса му и спомените я връхлетяха ... Устните му докоснаха бузата й, а тя едва ли не почервеня.

-Здравей – прошепна момичето и в момента, в който щеше да започне да му разказва, какво точно правят Емили се намери и го направи вместо нея. Момичето се засрами от думите на жената и сякаш се сви лекичко, но следващите думи на Мо я накараха да се усмихне като малко дете, което бе намерило подаръка си.

-По – добре не съм се чувствала, Мо.. Ти ми подари нещо прекрасно .

Заглавие: Re: All about us <3 Вто Ное 05, 2013 8:59 pm

Морган се ориентира бързо в часа.Нямаше нужда от обяснения.Той следваше учебника внимателно и се стараеше да не предизвика появата на Емили,която очевидно бе готова да му прочете още някое конско.Очите му често се местеха на Нора,а усмивката му се прокрадваше на лицето.

-Радвам се,че се чувстваш добре съкровище.-той също се чувстваше добре.Даже повече от добре,но не беше важен той в случая.Морган се зачуди как се бе чувствал след своя първи път.Щастлив?Добре?Пълноценен?Глупости той гореше от енергия и желание за пак и пак.Но естествено,неговият първи път не включваше кървене и болка.Като изключим,че малко се бе засрамил от факта,че не знае какво по-точно се прави всичко бе...Добре.Той погледна към Нора отново и въздъхна,докато слагаше стрит рог от еднорог.

-Нор...Боли ли те?Имам в предвид.Аз те оставих снощи без ясна представа за нещата.Извинявай за което,но....-той въздъхна и погледна към Емили,която бе чак в другия край на стаята.Очите му отново се върнаха на Нора и той се усмихна.

-Трябваше да остана,но буквално не знаех какво става с мен...Съжалявам Нор.Голям съм идиот.-и се чувстваше като такъв осъзнал какво бе направил фактически.Той наистина трябваше да остане да й помогне...Ами ако й бе станало нещо?Потръпна при мисълта и се запита как ще преживее самият той раздялата им след няколко месеца?Как?!Какво щеше да стане...Изчезването,раздялата....Истината.Другото бе лесно,но истината.Тя щеше да съкруши и двама им.Най-трудното тепърва им предстоеше,а той се чудеше как да поправи или може би да....Подобри нещата.Морган се прокашля и се подпря на масата,докато отварата къкреше.Очите му обходиха помещението търсейки...Нещо.Просто нещо.Типично за него.Той имаше навика да разглежда помещенията в които се намира.Простод а запаметява нещата в тях без дадена причина или цел.Фотографска памет,но в случая той дори не запомняше нищо.По-точно...Мислеше за него и Нора.Бъдещето им?Какво бъдеще..Те щяха да имат само това,което имаха сега.Дори саматамисъл му звучеше и намирисваше на разбито сърце.Тя щеше да го намрази.Със сигурност.Тогава...Ако нещата щяха да са по-лесни?Дали не трябваше да се отдръпне отново,просто за да я улесни?Да изглежда като поредният....Едбнал и побегнал?Но той не искаше да си причинява това сам на себе си.

-Господин Дийн,смея ли да ви попитам какво правите?Очевидно,че бройте мухите,но работите ли?-гласът на Емили го сепна и той се огледа някак стреснато.Очите му се спряха на котела и той кимна.

-Да,чакаме само да уври и сме напълно готови.-заяви смело сигурен в действията си.

Емили сви устни и въздъхна отминавайки нататък.Мо отново извъртя очи и се зарадва на едно,нямаше да я вижда повече след няколко месеца.Проклетата Емили.

Заглавие: Re: All about us <3 Сря Ное 06, 2013 4:52 pm

Слушайки го Нор наистина се чудеше нещо съвсем различно, какво щеше да стане съвсем скоро ? Ами ако пътищата им не бяха преплетени, ако е разделяха, ако нещо станеше? Как щеше да го преживее, дали можеше да преживее поредната раздяла с Морган... щеше да й е толкова трудно, да й е толкова само... Нора не трябваше да мисли за това, трябваше да мисли, че всичко щеше да е наред щяха да са заедно и щастливи, да нали такива бяха плановете, да са заедно, да са добре и всичко да е наредд или поне нейните планове бяха такива. В действителност Нора не бе разговаряла с него точно какво смята да е бъдещето им, какво бе решил за своето собствено. В същност онази нощ, тяхната нощ бяха почнали този разговор, но той бе разбрал за нейните планове но тя не бе чула неговите.

Нещо в нея трепна сети се за думите му, за онзи въпрос, който й бе задал... Нора притвори очи опитвайки се да се върне в реалността, при него, там където всичко беше наред където нямаше лошо, нямаше нищо друго освен учебен час и Морган до нея. Преглътна лекичко като сви устните си, опитвайки се да върне думите му в съзнанието си.

-Не, спокойно всичко е наред, а й все пак не можеше да останеш, знаеш какво щеше да стане ако ни хванат. – заяви му момичето честно, мърморейки тихичко, така че Емили която се услушваше, да не чуе думите й, и да не загазят и двамата. Нора се загледа в него, като едната й ръка мина леко по бедрото му и се отпусна почивайки на коляното му. Чудеше се какво или не по – скоро как да го попита, как да му зададе онзи въпрос, който тормозеше проклетото й съзнание, не й даваше мира, а нещо можеше ли да й даде, щеше да се побърка, да превърти, нищо не беше такова каквото е и някъде вътре дълбоко в себе си, Нора го знаеше, въпреки че не гоосъзнааваше. И докато чакаха отварата да заври и да приключат напълно, леко се отпусна на чина полагайки главата си на ръката си и се вгледа в очите му.

-Кажи ми Мо, какви планове виждаш? Какво е бъдещето ти ? – попита го тихичко, като знаеше че само той я е чул, знаеше че Емили е няъде из стаята, но просто така отпусната на чина нямаше как да я види, че му мърмореше нещо. Момичето въздъхна леко и прехапа леко устната си, вглеждайки се в очите му.

Заглавие: Re: All about us <3 Сря Ное 06, 2013 5:26 pm

Бе зареял погледа си в пространството.Изобщо не отчиташе и не приемаше нищо.Просто съзерцаваше пространството,дълбаеше с поглед гърба на класната си и продължаваше да съзерцава.Бе чул думите на Нора бегло.Не бе обърнал особено внимание на тях.Просто бе кимнал с глава в някакво вяло съгласие.Той преглътна и потърка лице,когато усети ръката й на бедрото си.Спомените от изминалата нощ го накараха да потрепери и извикаха някаква жестока възбуда в него.Жестока защото определено не бе правилното място за появата и,но някак си приятна...Самият спомен му бе приятен.Докосването на Нора го бе върнало в реалноста и той погледна към нея,като се усмихна на криво.Очите му се разхождаха по извивките на красивото й лице,по косата й и нежната чупка на устните й.За последно си остави очите й.Вгледа се в тях и потрепна.Толкова бе красива.Нечовешки.Той настръхна и отново се усмихна игнорирал обстановката около себе си.Дийн се наведе напред към нея и сложи ръка върху нейната,само за да чуе този въпрос,който го шокира и някак си отдръпна.Смръщвайки се Мо набръчи нос и се огледа сякаш за помощ.Не искаше да говори за това.Не можеше д ай каже истината,а и не искаше да я лъже.Той затвори очи при мъчителното разкъсване между тези две неща.

Защо Нор?Защо реши да го питаш сега?Морган стисна зъби,а леденостудени тръпки пробягаха по кожата му,гръбнака му.Той я погледна и наклони глава на една страна.

-Знаеш....Ще тренирам върху проклятията си.Ловкост,бързина...-той повдигна вежди и се приближи до котела.Виждайки как течността вече е увряла добре го свали и погледна към Емили.Тя кимна с глава и остана на мястото си в края на стаята.Смръщвайки се Морган погледна към Нора отново.Беше се измъкнал от въпроса ловко,но как да се измъкнеше от още такива въпроси?Очите му обходиха мястото и той пъхна ръце в джобовете на мантията си.Хванал пръчката си под мантията той я насочи към купата с крака от паяци и леко замахна.Купата се разби на парчета,а съдържанието й се разпиля по чина и земята.

-Мамка му.-измърмори ядосано почвайкид а събира нещата.Какво ли не правеше,за да следва мечтите си и да не разбива сърцето на тази която...Обичаше?Въздъхна.Морган събираше внимателно парчетата стъкло и ги оставяше на чина,а краката не пипаше.

-Седми курси си Морган,можеш да използваш заклинание.-провикна се Емили и той поклати глава.

-Знам,но вече приключих,а малко работа няма да ми се отрази зле.-тя се приближи и го погледна подозрително.Той се изправи и се усмихна.Жената го гледаше с топлите си кафяви очи и го преценяваше.Дийн повдигна едната си вежда и преди да е настъпила още една разпра помежду им звънецът изби.

-Довиждане.-Мо извади пръчката от джоба си и замахна с нея към поразията която бе направил.Миг по-късно нямаше и помен от нея.Той погледна към Нора и взе чантата си.

-Хайде.-каза и тръгна напред надявайки се да е сложил край на темата.

Заглавие: Re: All about us <3 Сря Ное 06, 2013 6:54 pm

Слушаше го, но някак си не му вярваше имаше нещо в начина му на държание и това което направи, което някак си я караше да се съмнява в това, което й беше казал. Стисна леко ченето си, а след това поклати глава чувайки звънеца, е какво трябваше да направи? Да изтръгне всичко от устата му ? Насила? Не нямаше как , след като криеше нещо, си беше за него. Нора взе учебиниците и стана тръгвайки след него, поредния час, поредната досада, а така й се искаше просто да са на саме, да са двамата и да не им досажда никой, по какъвто и да е било начин.. А и някак си не искаше да мисли, за нещата, който й бе казал, в смисъл малко или много не вярваше на думите му, а не знаеше какво можеше да направи, за това просто замълча опитваше да не мисли за това, опитваше да мисли за изпитите.. Но и това не й се отдаваше всичко беше толкова объркано, смотано различно..

Няколко дена преди бала;;;

Седмиците минаваха изпитите също, Нора учеше колкото може с Морган, или поне това което имаше да наваксва, отделяха достатъчно време за себе си, а Мо успешно я разсейваше от онези мисли, който я глождеха отностно бъдещето. Не говореха за това, а ако го правеха, беше за това как щяха да е виждат. Може би Нор не усещаше прозиращата лъжа в думите му и някак си сляпо вярваше във всяка една, просто защото искаше да е с него, не зависимо от всичко, може би само едно можеше да я спре, но тя действително не си го помисляше, за миг не бе мислела за това.

Момичето вървеше по коридорите, търсейки Морган бе видяла какво бе изкарала на онзи проклет изпит и толкова силно искаше да му се похвали, да му благодари за помоща, да му каже колко много го обича, но не беше в общата стая, не беше никъде където можеше да го намери дори Джаред не го бе виждал, за това момичето старателно го издирваше под дърво и камък и тогава преди да завие зад ъгъла го чу, чу онзи глас, който можеше да разтрепери всичко в нея, онзи глас без който сякаш не можеше ... Но всичко в нея се разклати когато чу ответния отговор, и осъзна чий бе гласа, ревността закипя във вените й, а тялото й сякаш бе повалено от токов удър, не знаеше как да реагира, какво да направи просто излезна зад ъгъла и минавайки като през турски гробища удари рамото си в неговото и го избута, продължавайки по коридора, а в гърлото й бе заседнало едно викче на омраза, но очите й сякаш издаваха друго пълнейки се със сълзи.

Заглавие: Re: All about us <3 Сря Ное 06, 2013 8:56 pm

Времето летеше почти буквално.Бе минал първият срок,празниците и ето го изтъркули се и последният изпит.Взел с отличие всеки един от тях той не можеше да изкажеш радостта си.Той буквално бе като волна птичка,през тези последни няколко дни.Не знаеше как да седи на едно място.Той почти буквално не спираше да ходи и да ликува.Беше постигнал най-голямата си мечта,желание.Можеше да започне в министерството съвсем скоро,а правейки това щеше...Щеше да е това,което иска.Без маски,без лъжи...Мислите му все по-често се въртяха около взаимоотношенията му с Нора...Какво щеше да стане между тях?Но не можеше да стигне до никакъв извод.Или просто решение.Но никога не намираше такова.Просто стигаше до „С времето ще видим”...А ето,че времето бе почти изтекло.Последни няколко дни преди бала за завършванетот ой вървеше по коридора,сблъсквайки се с някой.Очите му се вдигнаха от земята и Морган ахна виждайки това така познато лице.Анабел.Сърцето му се сви за момент от някаква носталгия и той се усмихна.
-Здравей.-поздрави я и тя отговори с типичната за нея антипатия.В действителност между тях не се разви нищо повече от това.Няколко рзменени реплики,а нещо силно се блъсна в рамото на Морган.Той се сепна и се огледа виждайки Нора.Естествено.Както винаги тя щеше да се появи и да реагира на нещо без каквато и да е била основателна причина.Той въздъхна и хукна след нея.
-Нор!Нора спри!-той бързо я настигна.Хвана я над лакътя и я обърна с лице към себе си.
-Ей!!-когато видя сълзите по лицето й се смръщи.Не обичаше да я вижда как плаче.Болеше го.Сякаш режеха сърцето му....Дълбаеха в него.Всяка една съллза бе една рана.Дълбока,кървяща рана.Защо тя винаги трябваше да приема нещата толкова навътре?Той избърса една сълза от лицето й и поклати галва.Как да й се извини?С думите „Бебчо не се сърди...Просто нещата така изглеждат но не са!”Много пъти бяха говорили за импулсивните й реакци..Всички пъти тя реагираше еднакво „Да,няма да се повтори”Но..това да,беше простод о следващия път в който се случеше нещо подобно.А Морган бе достатъчно запознат с това...Как ли?Ами лесно.Усещаше вкуса на скандала на върха на езика си...Скандал който може би щеше да сложи края,който той самият не знаеше как да сложи.

Заглавие: Re: All about us <3 Пон Ное 11, 2013 11:28 am

Искаше всичко да приключи сега, не можеше повече чувстваше се слаба, сама и отново предадена... но този път... този път го беше видял с нея.. с онази, която толкова силно мразеше, онази за която той страдаше толкова много.. А тя.. тя просто искаше да е там до него, но сякаш виждайки го как я бе погледнал.. това й бе достатъчно да разбере, че онази дупка все още беше там, все още имаше чувства към нея.. или поне Нор си мислеше така, поклати глава и се отдръпна леко от него...

-Виж Мо... не мога.. не трябва съжалявам – не знаеше какво трябва да направи вече, всичко беше толкова трудно и ставаше все по - трудно и по – трудно,знаеше някъде вътре дълбоко в себе си, че не е права, че той наистина не беше направил нищо, но това не променя шафкта, че бе видяла онази малка изкрица в очите му, докато говореше с нея. Оставаха още два дни, а тя просто искаше вече всичко да приключи, дори вече нямаше желание да ходи на завършването, някъде цялото желание липсваше от нея. Да щеше да й липсва адски много, щеше да й липсва докосването му, всичко в него щеше да й липсва, но вече някак си в този момент нямаше значение. Нор изтри сълзите си и сякаш погреба всичко в себе си, онази нейна лоша съшност, която не искаше да пуска всякаш взимаше надмощие над нея, но не й пукаше.

Отдръпвайки се от него тя поклати глава и сякаш всичко останало нямаше значение, освен това, което бе решила, че ще е най – добре за нея, а тя бе решила, че трябва да сложи край на всичко, да приключи с всичко това и да се заеме единствено и само с черното магьосничество и да се отдаде на онази кауза, на която се бе отдал целия й род освен чичо й.

-Нека, не се търсим повече, нито аз, нито ти, явно можем да бъдем кротки, тихи и определено не можем да не сме ревниви, за това нека си го спестим и всеки да си поеме пътя. – заяви му Нора, като сякаш всичко в нея изтръпваше, но просто не показваше нищо, от онова което действително изпитваше сърцето й, онова което току що си бе забранила да изпитва.

-Може би ще се видим отново, но не се знае кога... – каза му тя, като му обърна гръб и тръгна по коридора, оставяйки зад гърба си, мъжа когото обичаше и със сигурност нямаше да обикне друг повече в живота си, просто продължи към общата стая на слидерин, решила, че ще си тръгне още сега, нямаше какво да изгуби за два дни, а щеше да получи удостверението си и у дома..

Заглавие: Re: All about us <3 Пон Ное 11, 2013 6:31 pm

И ето...Ето го отново онова убийствено чувство.Чувството,което го изяждаше от вътре.Беше преживял нещо подобно,но не и толкова силно.Толкова болезнено.Раздялата му с Анабел не можеше да се сравни дори за половината от болката която изпитваше в момента.Той искаше да извика след Нора.Да я спре.Да я целуне да й каже,че я обича...Да й каже това,което не бе изрекъл до сега.Но вместо това стоеше и гледаше след нея.Искаше да завика.Да завика срещу небесата силно и да не спира да вика.Искаше да унищожи всички,но защо?Нали и той целеше именно това от както се бяха събрали?Да сложи край,за да следва мечтите си...Но това не го успокояваше.Бесен от загубата на нещо толкова ценно за него той блъсна силно доспехите намиращи се до него и запрати шлема в другия край на коридора.

-Върви по дяволите!-извика след нея и тръгна в другата посока силно решен да не я вижда.Не искаше да я вижда,нито сега,нито никога,а да я потърси?!По-скоро щеше да си прегризе сам вратът.

Времето минаваше бързо.Дяволски бързо.Завършването,дипломиране и тен подобните глупости.Морган бе започнал работа и още по-бързо се бе ориентирал в своя собствен живот.Ново имение,нов начин на живот.Бе прибрал Теро при себе си и вече спокойно работеше над магията си.Трансформацията си,призоваването и още по спокойно над телепортирането.Свиреше,пишеше и най-вече следваше мечтите си,а докато вършеше това бе скрил спомените за Нора,училището и всичко там.Той нямаше връзка с никой от старите си познайници.Само бегли слухове,но нищо особено.Не ги закачаше.Те естествено вече знаеха за него.Снимката и името му бяха на първа страница на „Пророчески вести” под заглавието „Най-младият и кадърен аврор на 21ви век” Морган бе хванал изключително много смъртожадни за последната година и половина.Всъщност бе постигнал рекорд.Спечелил уважението на всички той се издигаше във веригата и сигурно се настаняваше на чело.За негово щастие не му бяха останали Бог знае какви следи от противниците му.Съвсем леки белези,горчиви но същевременно сладки спомени от добрината му.Често го наричаха родоотстъпник и предател,но тези думи не пораждаха в него нищо повече от гняв или антипатия.

И ето ден, след ден.Нощ,след нощ.Почивка!Отпуснат в креслото до камината Морган се наслаждаваше на компанията на Лиза.Момиче пратено тук от Американските вещици на обучение.Бе спечелила неговото..Одобрение?Тя стоеше в скута му и галеше нежно косата му,облечена само в една от ризите му.Пръстите на едната й ръка плахо минаха по един от белезите на гърдите му и тя въздъхна.Огънят в камината пукаше,а музиката от уредбата огласяваше стаята.Затворил очи Дийн бе напрегнал слуха си,за да е сигурен,че всичко е наред.Точно това го накара да разбере кога да отвори очи.Той се поизправи и се огледа.Сякаш бе усети л чуждо присъствие.

-Мо?-гласът му се стори толкова познат.Толкова близък.Лиза докосна ръката му сочейки към камината и лицето появило се в огъня.

-Арнолд?-възкликна Морган и се изправи.

-Имаме проблеми Мо,смъртожадни.Огромна група.Мъгъли и магьосници са подали оплаквания.Пратихме екипи и..Знам,че си почивка но ни трябваш Морган.

-Къде?-попита без да се замисля.Чу недоволното стенание на Лиза зад себе си и й направи знак да мълчи.

-Пред някаква мъгълка сграда.Наричат я мол или център нещо подобно.-Арнолд му даде точните кординати и лицето изчезна.

-Няма да отидеш нали?-попита Лиза,а Дийн поклати глава.

-Съжалявам шоколадче,но това е важно.Обещавам да ти се отплатя.-той я дръпна към себе си и я целуна преди да почне да се оправя.Десет минути по-късно той се телепортира на мястото,което му бяха казали и почти веднага трябваше да се наведе,за да не бъде поразен от нечие проклятие.Морган извади пръчката си и извика.

-Вцепени се!-магьосника пред него моментално замръзна и Морган повдигна вежда.Толкова позната фигура.Мъж,той бавно се приближи към него готов да свали качулката,но гласът на Арнолд го спря.

-Браво Мо,идвай насам.-извика и Морган кимна оставяйки смъртожадния в ръцете на колегите си.В съзнанието му изникна образа на Джаред,но той не обърна внимание.Нямаше да обърне внимание.

Заглавие: Re: All about us <3 Пон Ное 11, 2013 6:50 pm

Нора беше спряла напълно да мисли за Мо, бе се отдала на всичко, което Елизабет й кажеше и правеше последно време всичко заедно с Джаред. Как да го наречем той се бе превърнал в нейния може би прабайтай? Или нещо такова, само дето от време на време двамата си позволяваха много повече.
От както се бе разделила с Мо, сякаш Нора бе загубила онази своя частица доброта, четеше Пророчески вести и намираше неговата снимка там.. Аврор.. мечтите му, това ли бяха неговите мечти, но всеки път в който Нора се замислеше, колко много я бе предал той, всеки път всякаш откачаше и убиваше по няколко човека? Дали бяха мъгали, мътнороди или пък смесени, това не я интересуваше, не си позволяваше да й пука. Просто се забавляваше, толкова пъти бе изричала онези тъй наречени „забранени” заклинания, който сега й доставяха удоволствие, родителите й и майката на Морган бяха сякаш горди с нея, а когато се прибереше в имението чуваше нови проклятия по негов адрес, а тя с удоволствие се наслаждаваше на думите . Предпочиташе да го мрази, да мрази начина по който я бе излъгал, предателство? Да той бе предател..лъжец... и ето поредното проклятие. А Нора бавно и славно се приближаваше към Мракон Али... с Джаред се бяха разделили с другите, а Нор просто си се забавляваше скрита под онази маска, кой можеше да разбере че е тя? А й качулката й носеше допълнително спокойствие.

Е кой можеше, но всички знаехме каква е тя. Всички знаеха, на кой служи семейството й, а Нора искаше най – накрая Морган да я открие, великия Аврор и да го убие лично, да точно това искаше и точно това целеше всичко случило се тази вечер, а тя някак си се наслаждаваше все повече на случилото се, радваше се с всяка своя клетка, а всяко следващо заклинание сякаш й носеше душевен оргазъм от казванео, изказването на думите бавно, измъчването на хората , а след това и бързия им край... да това караше Нора, да се радва.

Забелязвате ли промяната? Да Нора се бе превърнала в ходещо мразещо света момиче, което не помнеше какво значат думичките чувство, обич, да единственото, което знаеше е как да мрази, как да наранява и убива да се наслаждава на убийството.

Нора продължаваше по тайните улички на Лондон, докато не стигна и не проправи пътя си до Мракон Али, а някак си знаеше, че този път нямаше да й се размине, а Морган глупав щеше да последва всеки един от труповете, които сякаш бе използвала само и единствено сякаш хензел и гретел използваха трохичките..
И тогава сякаш чуваше стъпките зад себе си, не можеше да обърка тази ритмичка походка, а смеха й се разнесе из мрчната улица...
-Значи предателите били на всякъде, не знаех че си способен да зашеметиш най – добрия си приятел.. Опс бившия най – добър приятел.. – започна Нора нагло, докато се обърна рязко към него и замахвайки с пръчката премахна маската от лицето си, а след това дръпна и качулката, насочвайки пръчката към него..
-И сега какво аз или ти, нали така?

Заглавие: Re: All about us <3 Пон Ное 11, 2013 7:08 pm

Труповете бяха навсякъде,а той поваляше все повече и повече от бившите си приятели.Сякаш целият му випуск бе тук.Действаше заедно с Анролд,а те двамата бяха еднакви във всяко едно отношение.Нямаше нещо,което да ги различава в действията и проклятията които използваха.Все пак Арнолд бе учителя на Морган,а Морган само можеше да го превъзхожда в някой ситуации.

-Разделяме се!-нареди Арнолд и посочи труповете.

-Сочат към Мракон Али.Аз ще мина отпред искам ти да се телепортираш.Имам лошо усещане.-каза аврорът и Морган кимна.Бе видял черната фигура,която се бе шмугнала по мрачната улица и самият той мислеше да тръъгне на там.И правейки това,което Арнолд му бе наредил той се телепортира с тих пукот на няколко крачки пред Анролд.На няколко сантиметра от смъртожадната.Чувайки гласът й обаче той усети как всичко в него се преобръща.Той знаеше в какво се е превърнала Нора...Беше видял....Покрил много случай,но не бе предполагал,че ще се стигне до тук.Ужасът изписал се на лицето му даде място на служебната физиономия.Кръв напояваше мантията му.А думите й.

-Съжалявам захърче,но не мисля че те познавам.-засмя се Арнолд и магическата му пръчка се насочи към Нора.Морган знаеше много добре кой ще спечели в тази борба.Арнолд бе отличен в дуелите.Шампион и един от най-добрите аврори на времето си,а Нора...Тя нямаше техника,водеше се само от сляпа омраза породена от лъжливото чувство на предатеството.Той преглътна и поклати глава,но Арнолд не го гледаше.Морган извади пръчката си и погледна към мъжът.Какво можеше да направи?!

-Империус.-прошепна,а Арнолд сякаш изтръпна.Очите му останаха празни,кухи,докато Морган стискаше зъби.Той погледна към Нора и свивайки рамене насочи пръчката си към нея.

-Експелиармус.-пръчката й се озова в ръката му,а той се обърна към Арнолд.Нямаше много голям избор осве да пренастрои паметта му,но нямаше достатъчно време преди Нора да го нападне.Той вдиигна отново пръчката си към нея и сви устни.

-Съжалявам Нор. Инкарцерус-въжетата се увиха около нея,затягайки се,а той се обърна към Арнолд.

-Съжалявам старче.-преглътна и махвайки с пръчката си започна да си играе с мислите му.

Няколко минути по-късно се обърна към Нора и готов да я отвърже чу стъпки.Колегите му.Той стисна зъби и изричайки едно тихо проклятие хвана Нора и се телепортира в къщата си.Ослуша се за Лиза и отдъхвайки си погледна към Нора.Той пробра пръчката й в задния си джоб и повдигна едната си вежда.

-Само ако си помислиш да ме нападнеш ще те завържа отново и ще те пратя в Азгабан!Не ми пука коя си и какво е било преди.-не че говореше сериозно.Той замахна с пръчката си и отстъпи крачка назад игнорирайки болката в рамото си се загледа в нея.Господи колко му беше липсвала.

Заглавие: Re: All about us <3 Пон Ное 11, 2013 7:24 pm

Нора се загледа в мъжа, но не можеше да осъзнае какво наистина ставаше в момента, нещо в нея се разкършваше, чувайки гласа на Мо.. не трябваше да е така, нали го мразеше? Нали беше предател то тогава, защо просто се остави на всичко това. А преди да се усети всичко се бе променила дори обстановката, Нора седеше и го гледаше докато слушаше думите му и разтриваше китките си.

-Нали помниш Морган? Върви по – дяволите, заедно с цялото предателство. Майка ти беше права още тогава ти си срам за фамилията Дийн.. да не говорим, че не би трябвало да носиш това име ... – започна Нора едва ли не съскайки не знаеше какво трябваше да направи сега? Пръчката й беше в задния му джоб ми сега? Наистина искаше да го убие след всичко това, след всички онези лъжи тогава, уби най – добрите си приятели, уби съучениците си без да му мигне окото...

-Джаред беше най – добрия ти приятел Морган.. а ти без дори да ти мигне окото го прати в Азкабан. Давай прати и мен, по – добре от колкото да седя в стая, с мъж в чийто вени не тече кръв, а лъжи... Да не говорим, че беше най – голямата грешка която съм правила и повярвай ми съжалявам, за всяка минута прекарана с теб... – не знаеше защо говореше всичко това, може би бе прекалено ядосана от всичко, което й бе причинил, от всички лъжи, които бе изрекъл, помнеше много добре всяка негова дума за бъдещето му, поменеше всичко и никога нямаше да му прости това..
Без пръчка, супер, но можеше да се измъкне нали? Все пак колко трудно можеше да бъде да си тръгне от този дом, все пак за какво я бе довел тук? Не я бе оставил да я заведът в Азкабан? Може би искаше самия той да си предпише всички заслуги? А може би просто целеше нещо друго, но Нор не виждаше какво. Момичето просто разтри отново китките си и оправи мантията си.

-Какво искаш Морган? Хайде давай, викни си скъпите колеги, а може би някой друг дементор, да ме отведе там където ми е мястото според теб.. да всички ние сме измет за теб, но и ти не си нищо по – различно от нас самите! – приближи се крачка напред още една и още една преди рязко да дръпне пръчката си от задния му джоб, а след това просто да я вдигне срещу му.

-И сега какво, какво заслужаваш Морган? Може би дори не заслужаваш, мъчения заслужаваш много по – грозно или пък нещо, което ще те накара да страдаш цял живот? Или пък да останеш без сърце? Как ти се струва, без да изпитваш доброта, чувства, нищо? Какво мислиш или малкото паленце, отново ще си играе ?

Заглавие: Re: All about us <3 Пон Ное 11, 2013 7:49 pm

Слушаше я и сякаш се свиваше повече и повече от думите й.Той я бе спасил....Бе спасил душата й и тялото й от това,което щяха д ай причинят.Бе застанал срещу ментора си.Той затвори очи при думите й.Измет-колко точно описание.Просто идеално.Морган я наблюдаваше как приближава.Можеше да я спре.Знаеше как да я спре и тя да не вземе пръчката си.Но какъв бе смисълът от това?Нали така или иначе винаги стигаха до едно и също положение.Той я гледаше с очи пълни с болка и горчивина.Сърцето му се бе свило на някакво кълбо пълно с гняв.Гледайки я в очите Морган не знаеше или по-точно не искаше да й отговори.Затваряйки очи Морган се запита дали просто да не се откаже от всичко?Все пак какво щеше да му струва?Беше постигнал мечтата си.Вече имаше всичко.Всичко необходимо.Какво повече искаше от живота си?Щяха да го запомнят,бе доказал че не е само черен магьосник.Бе постигнал всичко сам.Бе обичал,бе мразил.Бе убивал,наранявал..Бе имал всяка жена която поиска.Той сложи ръката си върху нейната и я дръпна към себе си,упирайки върх ана магическата й пръчка под брадичката си.

-Давай!Хайде Нор....Направи каквото искаш.-Морган не спираше да се взира в очите й.Той хвърли пръчката си на земята и затвори очи.Преглъщайки той си спомни всяка секунда прекарана с нея.Всеки техен момент.-Не те излъгах....-прошепна и поклати глава,докато на устните му играеше блед спомен на усмивка.-Попитах те какво мислиш за това,а ти така се възмути...Така се отдръпна....Не исках да те нараня,да те загубя.Исках да си моя поне още малко преди това да се случи....А после.Онзи ден в училището.Аз само я поздравих,не казах нищо повече на Анабел,но ти така и не го прие.Просто ме упрекна както винаги.Както дори в момента,но майната му.Майната му на всичко.На мен,на миналото на теб!Майната му,щом толкова съжаляваш просто слагай края на всичко това.На този фалш.Аз нямам намерение да продължавам с всички тези нелепи изцепки.Постигнах желанието,а ти също.Угоди на родителите си нали?Угоди и на себе си!?Щастлива си?Имаше това,което ти трябваше,а сега искаш и ти трябва да ме убиеш?Давай убий ме,измъчвай ме,но преди да го направиш искам да ме погледнеш в очите Нора.Искам да ми кажеш колко много ме мразиш и как нищо от случилото се между нас не значи нищо за теб.Искам да чуя думите ти.-той млъкна и си пое дълбоко въздух,а очите му блестяха.Той държеше здраво ръката й,усещайки как върха на пръчката й пари кожата му.Той обаче не го отместваше.Не знаеше какво ще стане.Не знаеше и как ще се протекат нещата,но...

-Господарке Нора?!-гласът на Теро изпълни настаналата тишина и Морган отмести погледа си от очите й на духчето.То гледаше към тях двамата с големите си зелени очи изпълнени със страх и отчаяние.

-Господарке,нали няма да убиете Господаря?Той е добър Господарке,често бълнува вашето име.Аз зная,чувам го,докато оправям стаята нощтно време.Той съжалява Господарке,не му се ядосвайте.-Теро винаги бе харесвал момичето,но в момента Морган не знаеше дали това харесване е в негова полза или не.Мо затвори очи и стисна зъби.

Заглавие: Re: All about us <3 Пон Ное 11, 2013 8:09 pm

Нора го слушаше, чуваше всяка една негова дума, всичко... Но не правеше опити да отдръпне ръката си, просто седеше и се взираше в очите му и чуваше всяка негова дума.. Щастлива? Не тя не бе изпитвала щастие, толкова отдавна, не знаеше вече дори какво значи това, толкова бе трудно, а всяка негова дума всякаш събуждаше спомените й, събуждаше онова което бе погребала, а сърцето й сякаш изтупка на няколко пъти в гърдите й, така както сякаш бе забравило да бие. Преглътна едвам, едвам и затвори очите си.. Като поклати глава, а тялото й сякаш е разтресе от смеха й..

-Щастлива ли? Щастлива ли, Морган?! Знаеш ли, че дори не съм чувствала щастие, че всяко такова начинание приключи в онзи ден? ПОМНИШ ЛИ? Върви по – дяволите! Точно това бяха твоите думи Морган, явно добре съм те облекчила след като си тръгнах, за мен не било значело нищо? – натисна пръчката си, а онова скапано проклятие бе на върха на езика й, но не можеше да го изговори, не можеше да го произнесе, просто седеше като вцепенена отворила очите си и вглеждайки се в неговите, тя чу духчето.. Теро.. верен както винаги, дори и сега в този момент, той го защитаваше...

-Съжалявал? Съжалявал? Сериозно ли? – започна Нора, с лека надсмешка в гласа си, дръпна рязко ръката си от неговота и се обърна поглеждайки към духчето, приближавайки и приклякайки към него..
– Съжалява, за какво Теро? За това, че предаде семейството си, че предаде МЕН? Приятелите си? За това ли съжалява? За това, че половината му думи бяха пропити с лъжи? За това, че не му пукаше какво ще стане с мен? За това ли съжалява? – и точно в този момент, сякаш думите на Теро се въртяха в съзнанието й, а в нея всички онези спомени минаваха един по – един, всеки техен момент, онази прекрасна нощ, всичко това, сякаш я убиваше от вътре малко по малко.. Сякаш я караше да не иска тя да е жива, спомняйки си всяко нещо, което бе направила, мислейки си колко много го мрази, че иска да го убие..

-Колко от приятелите си прати в Азкабан, без дори да му мигне окото Теро? Колко? Бълнувал името ми, нали ме прати по – дяволите още тогава... – Нора забрави за секунда, всичко което я правеше силна през цялото това време, и сякаш се разтрепери в мига в който сърцето й сякаш се разтопи, тя се изправи и преглъщайки погледна към Морган..

-Не съм, забравила нищо... всичко между нас.. то... винаги е имало значение, но исках да те мразя толкова силно, че напълно забравих себе си.. повтарях си, колко те мразя, за да не ме боли, за да забравя.. но ето явно не съм забравила.. Давай Мо, вкарай ме в Азкабан, буквално си го зааслужавам и аз и ти го знаем много добре, нищо не може да ме оправдае...А аз няма да се поправя, няма да спра да бъда това, което съм...

Заглавие: Re: All about us <3 Пон Ное 11, 2013 9:13 pm

Той усети как очите му почти буквално се пълнят с течност.Пареща,досадна,неприятна.Гадна и...Не!Не можеше да заплаче.Той стисна зъби и вдигна гордо глава.Той никога не плачеше и нямаше да заплаче за нея!Нямаше ако ще да вземат и последната капка магия течаща във вените му.Няма!Стискайки силно зъбите си Морган прокара ръка през косата си и погледна към теро.
-Махни се!-каза го тихо,но някак си заплашително.Духчето изчезна с тихо пукване и той остана сам с Нора.
-Знаеш ли?Не пратих нито един от вас!Нито един!Знаеш ли колко пъти ви покрих,особено теб и Джаред!Само днес!Само днес си позволих да направя заклинание,защото прекалихте!Телепортирах се там и покрай главата ми мина смъртоносното заклинание и какво искаше да ме убие ли?Това ли искаше?Аз само го вцепених не съм го пратил там!Спасих и теб,доведох те тук,а за главата ти е обявена награда.Приложих заклинание на ментора си заради теб.Заради теб.Тази която пратих по дяволите?А защо го направих Нор?Може би защото ти отново реагира както си знаеш?!Защото реши,че трябва да ми кажеш „Не ме търси повече” Хубаво!Не те!Напуснах средите!Махнах се от живота ти и въпреки вс продължавах да те покривам,защитавам!Нон стоп всеки шибан ден.Да те пращам в Азгабан?За кое?-той изрита шкафа който стоеше до него Мразеше тези безумни ситуации,глупави,нередни.Ужасни.Очите му спряха на лицето й все още замъглени и той направи нещо,което не предполагаше.Приближи се до Нора и хващайки я за китките я дръпна към себе си и присви очите си.
-Мамка му,кога ще разбереш че те обичам?-вгледал се за няколко секунди в очите й той направи нещо,което преди година и половина нямаше да стори.Щеше да си тръгне и да я остави да го търси,но вече не бе на 17.Устните му се впиха в нейните,тялото му се притисна и отърка в извивките й,търсейки така познатото докосване.Лиза,Мона и всяка друга не можех да му дадат това,което Нора.Той пусна ръцете й и уви своите около талията й,вдигна я и я обърна към стената опирайки гърба й в нея.
-Защо винаги трябва да е сложно при нас Нор?-попита тихо и отдръпна устни от нейните в очакване на избухването й.

Заглавие: Re: All about us <3 Пон Ное 11, 2013 9:56 pm

Нора не знаеше как трябва да реагира в момента, дали трябваше да се отдръпне да го остави да живее така както иска.. все пак и аз и той и тя и всички знаехме, че Нора нямаше да се откаже, нямаше да промени себе си, нямаше да стане добра.. тя не можеше да е добра като него, не можеше да застане и да предаде всичките си приятели, родителите си.. не.

-Защото... защото не го каза преди година и половина...защото си Аврор Мо.. какво очакваш? Да и защото за главата ми е обявена награда какво можеш да направиш ти? Да ме скриеш? Да .. нищо не можеш да направиш.. А и знаеш, че не мога да предам кръвта си...Знаеш, че те обичам Мо.. но няма да спра да правя това, което се иска от мен. Както и ти няма да се откажеш от това, което си... за това нямаме избор. А ако беше казал тези думи тогава, може би нещата щяха да са много по – различни . – Нор въздъхна и опря чело у неговото, а ръката й леко се преплиташе в косата му и галеше темето му.. Не знаеше наистина как трябваше да реагира, може би трябваше да го отблъсне, но макар и да не си го признаваше Морган й липсваше повече от всичко тази година и половина и макар и да не си го бе признавала, тя просто лъжеше себе си, че го мрази само и само.. да може да мисли всичко онова лошо, което се говореше в средата й за него.. да не тръгне да го защитава, а й в началото наистина беше наранена, а това допълнително й помогна много , за това да се прави, че го мрази и да изопачава чувствата си, но не можеше повече...

-Знаеш, много добре, че не можем да бъдем заедно. И не защото не го искаме, Мо... а защото не можем да си го позволим, за моята глава има награда при теб, а за твоята при мен... мислиш ли, че никой няма да разбере, след това което стана днес? Не бяхме само аз и Джаред имаше и други, други които ако са видели случилото се, няма как да спестят на Елизабет... – Нор покалти глава и вглеждайки се в очите му не успя да се сдържи и докосна леко и ефирно устни до неговите, а след това ги отдръпна въздъхвайки... – Не можеш да ме скриеш нито от Аврорите, нито от нея. – заяви му тихичко тя.. като покалати главата си, наистина не знаеше какво да направи, не искаше да се отдръпне от него, но в същото време знаеше, че не беше редно особенно в сегашните ситуации.

Заглавие: Re: All about us <3 Вто Ное 12, 2013 6:28 pm

Нора говореше,той виждаше как устните й се местят.Чуваше думите й,но не ги възприемаше.Просто я гледаше и се наслаждаваше на компанията й.Морган не можеше да си представи какво в действителност бе преживял докато я нямаше.И не му пукаше какво ще стане,но не можеше да я загуби пак.Какво от това,че Елизабет или колегите му я търсят?Той можеше да я скрие!Тя не беше права,че ще му е непосилно.Морган бе достатъчно опитен,за да направи хиляди защитни заклинания.Можеше и щеше!Нямаше значение какво ще стане,какво ще правят,Той щеше да я защити,защото това беше неговата работа,да я защити.Морган въздъхна и прокара пръсти през косата й,наслаждавайки се на копринената мекота.Червените къдрици се разпиляха около лицето й и той се усмихна.Да не я слушаше и от разсеяният му поглед си личеше.Той бе някъде далече от тук.В един лично негов свят.Там където нямаше нито Елизабет,нито аврори,нито семейство.Само той и тя.Нова усмивка заличи миналата и така усмивка,след усмивка.

Той я гледаше и се чудеше какво ли бе станало през всичкото това време в което я нямаше?В което бяха разделени?Естествено те двамата бяха толкова еднакви,че той бе на ясно със способността й да го „мрази”...Но...Един досаден въпрос го глождеше.Бе чувал какви ли не слухове за нея,за Джаред,а още по-лошото бе,че бе чувал имената им не по отделно,а заедно.Той често се бе ядосвал на тези слухове.Не можеше да повярва,че тя е позволила между нея и онзи да стане нещо по-сериозно.Че му бе позволявала да я докосва и тен подобни своеволия...Толкова му бе неприятна тази мисъл,че буквално го погубваше...И ето,че откриваме отговорът на един от въпросите.Защо бе направил заклинанието на Джаред?Защо не го бе спасил,както бе спасил Нора?Ами елементарно!Просто някъде дълбоко,а може би не толкова дълбоко Морган бе искал Джаред да си го получи,защото Нора си бе само и единствено на Дийн и тя нямаше да дели леглото си с друг.Морган я заслужаваше!Не някой друг!

-Нарочно направих заклинанието на Джаред.-каза решен да не й спестява и тази истина.-Чувах за вас и....Побърквах се.Мразех го,мразех го още от както го целуна в началото на седми курс.Може да бяхме „приятели” но винаги съм искал да го пратя при дименторите.Може да ме мразиш за това,но....Не ми пука!-той млъкна и се дръпна от нея сядайки в едно от бежовите кресла.Очите му искряха от някаква безумна ревност,а устните му се свиха.

-Няма да допусна да те открият.Елизабет може да е добра,но не е най-добрата.Колегите ми...Те не биха предположили,че си при мен....Така че не се тревожи.Ще кажа на Теро да ти вземе някакви дрехи,ако искаш се изкъпи.Аз имам малко работа.-казвайки това той стана и взе магическата си пръчка.Имаше да направи доста защитни заклинания....

Заглавие: Re: All about us <3 Вто Ное 12, 2013 7:02 pm

Нора го гледаше и слушаше, добре все пак не бяха заедно тогава, все пак тя наистина си бе внушила, че го мразеше. А и Нора много добре знаеше, че рано или късно все някой щеше да я открие, все някой щеше да разбере, че тя е там, че са заедно, а и как щеше да изпълнява задълженията си, когато щеше да е тук, какво затворена ли щеше да е ? Не можеше, нямаше да издържи, сякаш искаше да я затвори ...
Нора леко се усмихна и се вгледа в него, докато чуваше последните му думи, е да определено щеше да има нужда от душ и то не след време, а сега. Леко се подсмихна едно част от нея, направо сякаш скачаше от щастие, че щяха да са заедно, че нищо при тях не се бе променило, може би освен тях самите, но каквито и разлики да имаха между им, те по един начин винаги оставаха еднакви..

Нора мина през хола като прехапа устнта си поглеждайки го и тръгна към спалнята, която сякаш я теглеше към себе си, можеше да се закълне, че ако ще и 200 стай да имаше винаги щеше да познае неговата, само по аромата, който се носеше от там. Натисна дръжката и влезна навътре, като започна да се оглежда. Е добре, последния път, в който се намираше в негова стая, е да тогава не бяха правили кой знае какво, но все пак всичко беше повече от прекрасно. Докато събличаше мантията си, а след това и дрехите си, момичето се върна към края на онова лято, преди година и половина, когато всичко при тях бе започнало...
А сякаш спомените й не й помагаха, да си тръгне отново от него, нямаше да може.. някак си сякаш тялото й нямаше да приеме отново да си тръгне от него, въпреки всичко, може би щяха да загазят, може би всичко щеше да свърши зле, но този път Нора щеше да остане.

Остави дрехите си на един от фотьойлите в стаята, но очите й намериха чифт дамско бельо, което определено не беше нейно. А това, някак си я разтрепери вътрешно, е определено не само тя не си беше седяла на задника през това време, определено и той си е имал занимавка, която може би все още съществуваше, но на Нор, нямаше да й е никак трудно да я намери и да я запознае лично с някое друго неприятно заклинание. Но някак си нямаше да му дигне скандал сега, може би щеше да се прояви малко по – долно и да му го върне доста по – деликатно, или пък с времето, но не й сега...

Нора взе бялата хавлия, която се намираше на леглото му, загърна тялото си и влезна в банята, като я остави влизайки в топлата вана. Радваше се на това, което имаше, само дето не знаеше още колко щеше да продължи тази нейна радост, червенокоската се бе отпуснала във ваната, като бе притворила за миг очи. Значи той през цялото време бе знаел всичко за нея. Бе знаел какво и с кого прави, защо го прави, но какво можеше да направи нищо, може би просто да не отваря темата?

Колко време бе прекарала в банята? Тридесет или може би четиредесет минути, но тихия пукот от стаята я накара да излезна от мислите си и да се върне в реалносттан къде със сигурност Теро й бе донесъм дрехи, Нора изплакна тялото си, като го уви с хавлията и излезна от банята усмихвайки се леко на Теро, може би ако не беше той, Нор наистина щеше да стори нещо ужасно? А може би нямаше? Може би просто си мислеше, че е щяла да го направи, но нямаше никога да събере тази смелост.
Домашното духче не се застоя много, а тя само се приближи и взе един чифт бельо развързвайки халата го облече, преди да го е махнала и да остави хавлията на леглото и облече чиста тениска и един от клиновете, който бе оставил Теро на леглото .

Заглавие: Re: All about us <3 Вто Ное 12, 2013 7:41 pm

Заклинание след заклинание.И още едно,и още едно.Морган приключи може би след половин час правейки къщата невидима за всички.Можеше да се влезе в нея само с парола.Нямаше как някой да ги намери освен ако Морган не му позволеше.Пазител на собствената си тайна.Той се прибра в къщата и свали с една тиха ругатня мантията си.Тогава усети острата болка в рамото си.Сепвайки се той погледна към мястото,което го болеше и простена извъртайки очи.

-Мамка му!-изруга и се огледа,за нещо.Нямаше сили да прави още заклинания днес.Искаше само да легне и да заспи.

-Господарю!-чу пискливия глас на Теро и се озърна сепнато.Духчето се приближи към него,а в големите му очи се четеше ужас.

-Господарю....Кой ви стори това?-попита то дърпайки го към дивана.Морган седна и погледна към създанието.

-Заклинание Ти....Знаеш,че често ми се случва.

-Но раната е много дълбока,как издържахте до сега?-попит ат,а Мо само поклати глава.Не искаше да мисли за това.Затваряйки очи той се отпусна назад и въздъхна,докато създанието нежно почистваше раната.

-Ще остане белег.-отбеляза,докато внимателно наблюдаваше раната.

-Донесе ли дрехи на Нора?-попита Морган игнорирайки думите на Теро.Създанието закима енергично с глава и Дийн се засмя.Харесваше създанието.Поемайки си дълбоко въздух ноздрите му се изпълниха с прекрасен аромат.Осъзнавайки глада с той се надигна леко оглеждайки се.

-Какво има за вечеря?-попита и се засмя ставайки от дивана.Не знаеше какво го прихвана,но заедно с Нора сякаш и апетита му се бе върнал.Той се протегна и се закова на място виждайки я как идва.Очите му блеснаха от някакво удоволствие,само докато я наблюдаваше.Тя наистина му бе липсвала.Толкова много....Болезнено дори.

-Красавице....Можеш да останеш тук колкото поискаш,а аз...Ще трябва да напиша едно дълго писмо,колко съм болен.-засмя се и погледна към домашното духче,което се изпари почти на момента прибирайки марлите и спирта.Доволен от усамотението,което им бе предоставено той се приближи до червеноскоката и увивайки палаво ръце около нея очите му обходиха тялото и лицето й.

-Секси си облечена така.-отбеляза и отново я вдигна,за да я занесе на дивана.Полагайки я на него той се настани отгоре й отново игнорирал болката и глада си.Някак си само като я видеше не можеше да я пусне и да й се насити.Имаше нужда от нея,да я усети пак,да си припомни всяка извивка,всяка линия.Той докосна устни до врата й и надолу до ръба на тениската,дръпна плата надолу,за да открие кожата й за целувките си,а спомените го заляха отново.Смях разтърси раменете му,докато продължаваше да я целува.

-Спомняш ли си горе долу подобна ситуация принцесо?Преди само година и нещо...-той поклати глава,а едната му ръка се покатери под блузата й търсейки още от извивките й,но без да ги закача пряко.Беше доволен от тази ситуация,не искаше да спи с нея.Още не,искаше само да я усеща.Да е до него,да я докосва,да й говори.

-Господи колко си ми липсвала.-прошепна до ухото й,докато я наблюдаваше.

Заглавие: Re: All about us <3 Вто Ное 12, 2013 9:55 pm

Нора го гледаше така както скоро не бе гледала друг мъж, държанието му начина на изразяване, да определено всичко това адски много й бе липсвало. Сякаш всичко друго изчезваше всички други проблеми си отиваха и оставаше само бегъл спомен за тях. Но онези спомени, който пораждаше Мо в нея, я караха да се върне онази нощ, когато я бе докосвал така за пръв път, толкова невинно, сякаш не искаше да я умърси. Въпреки, че реално погледнато, тя нямаше как да бъде по умърсена от това, което сама си бе причинила. Но някак си не искаше да мисли сега за това, искаше да мисли само за него..

-О, да колко далеч сякаш е било.. всяко докосване, всяка целувка, всеки момент, който сме прекарали в усъмотение, само двамата... в онзи наш свят, който сякаш беше изчезнал, но сега.. сега всичко е толкова хубаво, а това начина по който ме докосваш, начина по който устните ти галят кожата ми, ме карат да осъзнавам колко много обичам вичко в теб, колко много ми е липсвало всичко това, колко много си ми липсвал ти и всяка частица от теб. – каза му тя като усещаше как тялото й сякаш отговаряше без покана само на всяко докосване, сякаш всичко в нея крещеше колко много бе искало точно тези нежни докосвания, да определено колкото й да не си го признаваше Морган й бе липсвал адски много.

Огледа всичко по него сякаш си бе същото, ако не се брояха сините кръгово под очите му от недоспиване, леко отслабнал в лицето, определено този мъж, имаше нужда от голяма доза почивка. Нора се усмихна някак детински и се вгледа в очите му.

-Имаш нужда от почивка Мо, от истинска почивка, а не просто да полежиш и да поспиш няколко часа мислейки си, че си починал. Просто си изпит от умора, а да не говорим за сините ти кръгове. Просто имаш нужда от отпускане. – констатира Нор, като леко надигна глава докосвайки устните си до неговите и уви ръце около вратът му, не бе очаквала никога, че щеше да прави това отново.

Наистина Нора си бе мислела, че никога повече няма да може да има Морган, че нямаше да го види отново, но ето че съдбата отново бе намислила нещо друго и отново събираше пътищата им по този начин.