Sebastian.

Заглавие: Sebastian. Нед Окт 20, 2013 4:06 pm

Име:
Себастиан Монтевин
Дата на раждане и години:
17.07 /29 г.
Кръв:
Чистокръвен
Семейство:
Мъртви
Работа:
В момента - безработен.Шлае се нагоре-надолу по големия свят...е или по-скоро в момента скита из Лондон.
Практикувате ли черна магия:
Да.
Лик:
Xavier Samuel

Външен вид:
Себастиан,едно обикновено име,но дали принадлежи на толкова обикновена личност?Ами силно се съмнявам в това.
Себастиан Монтевин бе красив мъж,е разбира се зависи какво разбирате под красив.
В доста случай той изглеждаше невероятен,неестествен.Бе висок,но правеше всичко с такава лекота сякаш го е правил векове наред.
Всяка пора на тялото ми като че ли излъчваше перфектност в хиляди отношения,но той самият изобщо не се чувстваше перфектен,но това далеч не му пречеше.Пък и изобщо не му трябваше да се набива на очи,особено в света на хората.
Монтевин бе блед магьосник с тъмни очи.Тъмни очи които някога излъчваха топлина,а може би дори любов...очи които вече надали бяха способни да дарят някого с това.
Както очите му така и косата му бе от тъмните нюанси.Себастиан я оставяше разрошена - така най-много му допадаше.В младите си години бе прибягнал до това да я обръсне почти нула номер,но сега - е нямаше да го прави отново.Харесваше си я такава - гъста и разбъркана.Пък и често обичаше да прокарва ръце през нея в напрегнати моменти които определено нямаше как да не са част от живота му.
И както бях споменал - той правеше всичко с такава лекота и грация която бе направо неприсъща за тялото му.Е или по-скоро само някои неща бяха неприсъщи.
Не бе от онези които имаха огромна маса така,че не можеше да се похвали с такова тяло,но пък за сметка на това можеше да издържи на всичко - големи жени,ужасни студове.Просто бе така устроен,нещо средно между прекаленото и недостатъчното.Може би перфектното?
Също така Себастиан притежаваше страхотни ръце - ръце с дълги и изящни пръсти.Едно време ,като по-малък той дори бе свирил на пияно,но сега тези пръсти рядко се разхождаха пламенно по клавишите.Сега те държаха най-често магическата му пръчка докато изричаше непростими проклятия към враговете си или някое човешко оръжие тъй като те доста му допадаха.
Невъзможно е да опишем тази личност с две думи...може би дори цял лист няма да ни е достатъчен,ако ще и с най-ситния и сбит почерк.Той просто бе твърде сложен и на външен вид и на характер.Бе нещо различно,нещо диво,нещо което човек просто не иска да срещне нощем по улиците,особено в момент когато Себастиал е решил да убива.Тогава няма да се поколебае и да изрече с медения си,но твърд глас двете думички с които да свърши край на живота ви,независимо колко му се молите.
Характер:
Още нещо което не може да бъде описано лесно.
Някога - може би - той бе добър.Имаше семейство - голямо семейство ,което го обичаше и той също ги обичаше.Бе добро дете до около втората си година в Хогуортс.Това,че искаше да е знатен,че искаше сила,слава и богатство го промени.За всичките му роднини бе такава загадка как милото момче,отгледано с такава любов и внимание,момче което бе научено да бъде добро към другите,да помага на по-слабите,да уважава възрастните бе се превърнало в нещо толкова противно,ужасно и порочно.
Но в каквато компания попаднеш - такъв ставаш.Това и стана с него,но това може би се подразбира.След като "пусна полата на майка си", и се хвана с две ръце на "хорото на "Слидерин" ,Себастиан осъзна,че няма връщане назад.И може би точно това изигра голяма роля - накара го да се зарови в дела които дори не бяха негови.Да се забърка с черната магия,която обаче така му хареса и той избра да следва този път.Да бъде пленник на това зло което е обсебило душата му до ден днешен.
Себастиан Монтевин е забравил всичко добро - забравил е какво е да обичаш.Забравил е какво е да уважаваш и помагаш.Тези неща го отвращават.Забравил е какво е да желаеш и мечтаеш за нещо добро,но това не значи,че не желае,мечтае и иска.О напротив,точно обратното.Той иска,иска да всяка смут,тъга и смърт.Харесва му да гледа хората тъжни,това му доставя удоволствие.Щом той не може да обича,никой не може.Това е нещо като негов девиз.
Нещо което го изнервя до краен предел - някой да му хленчи.Не търпи такива.Ако смятате да плачете за нещо,било то дори,че цялото ви семейство е мъртво - е бъдете далеч от Себастиан,това е за ваша собствена безопасност.Все пак предполагам не искате да чуете неговия гласец да изрича две думи,а от пръчката му да изкача зелена светлина.Кой би искал?Нищо,че всичко това му доставя единствено и само удоволствие.
Изобщо не го търсете за съвети - такива не дава.Е сега,ако ми предложите един милион може би ще се направи на ваш психолог,но знайте,че шанса да ви слуша е едно на милярд.Доста гадно и подло,но той си е такъв - едва ли вече не сте го разбрали.
За характера му - толкова.Все пак трябва да има и малко тайнственост и изненади ,нали така?!Ще бъде много лошо да ви разваля купона ,ако ви разкрия още за него.За да разберете останалата част от характера му - потрудете се малко.На готово всичко е много лесно,а Себастиан определено не би искал на някого да му е лесно в този живот.Всички заслужават да страдат,мир!
История:
Историята му...нещо много скучно за което и без това той не обича да говори.Но какво да се прави - щом трябва,трябва.
Себастиан е роден в Испания,Валенсия.И двамата му родители са испанци.Съществуването на младия Монтевин става възможно когато майка му и баща му се запознават на едно пътуване или по-скоро командировка.
Родителите му - Даниела де Сервантес-Монтевин и Алехандро Монтевин са аврори,едни от най-добрите за времето ми.Не веднъж спасявали министерството на магията и доста знатни в страната си.Те се запознават в Александрия и се влюбват от пръв поглед.Е от там започва всичко.Първото дете което се ражда е Мигел - големия брат на Себастиан.Двамата никога не са се понасяли като стана на въпрос.После идва ред на сестра му - Карла и накрая е и неговия ред.Като най-малко дете в семейството той е обичан от всички,но и просто няма как - още от дете е привличал погледите върху себе си и просто е било трудно да му се устои.И въпреки всичко това Мигел и Карла никога не са го харесвали.За тях той е момчето "благодарение" на което те двамата са били едва ли не изолирани.Няма спор - наистина е било така.Сега на Себастиан изобщо не му пука за това,но когато е бил малък - тогава се е чувствал гузно.Бил е тъжен и колкото и да е искал да се разбира с тях - без успех.
Това общо взето са ранните му години - пълна скука.
После заминава за Хогуортс - и докато майка му е била в Рейвънклоу,баща му Грифиндор ,то той влиза в "Слидерин".Първоначално това не плаши никого,но още щом отминава първата година всички започват да виждат разликата в него.Разлика която не се харесва на никого другиго освен на нея самия и хората от неговия дом.
Завършва Хогуортс и се отдава на черните изкуства.Обикаля света и научава все повече и повече за тях.После започна да гради и име върху тонове трупове,смърт и убийства.Точно това което му харесва.
За известно време се укрива в Сибир,но накрая решава да замине в Лондон - иска да държи под око министерството на магията.Никога повече обаче - след последната си ваканция в Валенсия -не стъпва в Испания.Няма и намерение да го прави.
Все още чува шушуканията на хората,как толкова добри магьосници и могъщи аврори са родили такъв ужас като него.Все още чува писъците на майка си,виковете на баща си точно преди да изрече двете думички,но просто е нямало как да стане иначе.Даниела и Алехандро са били на пътя му и са се опитвали да го спрат,а него никой не го спира.Нищо не може да застане между него и това което иска - да сее смърт.

Заглавие: Re: Sebastian. Нед Окт 20, 2013 5:17 pm

Одобрен