Дааам. Току що ме бяха наели в Хогуортс. Забавно. Все пак обичах да работя в училището. Просто такова удоволствие е да наказваш учениците. Сега реших да намина през гробищата на Годрикс Холоу, защото тук се навъртаха черните магьосници, а на мен ми трябваше компания. Бях самотна. Трябваше да си имам някакъв злобен приятел или нещо такова. Бях се облякла с потник и дънки, че да не привличам много вниманието на мъгълите. Беше вечер и наоколо се беше спуснала мъгла. Изведнъж ме лъхна хлад. Извадих пръчката си и я насочих пред себе си. Имаше някой тук. И този някой ме гледаше. Очите му ме следваха. Косата ми, изправена, помръдваше леко от вятъра. Изведнъж нещо прошумоля зад ме.
- Авада Кедавра!- промълвих и рязко се обърнах. Зеленият лъч профуча и разруши близката надгробна плоча. Пропуснах. Явно наистина беше добър магьосник, след като избегна този удар.
- Ела, ела.. Където и да си- извиках и се обърнах рязко на другата страна. Черен пушек се завихри около мен и изчезнах. Сега се реех наоколо и изведнъж се появих точно зад един човек.
- Виж ти какво си имаме тук!- промълвих и докоснах с пръчката човека- Обърни се бавно иначе ще свършиш като хората наоколо.

Съвсем бавно и внимателно Григор се обърна и се усмихна лукаво взирайки кафявите си очи в тази която се бебеше убитала да го убие.Въпреки усмивката си , той не беше особено доволен от факта,че му провилах разходката и все пак беше заинтригуван.
- Ще се направя,че не се опита да ме убееш!Този път ще ти се размине! - продължаваше да се усмихва той с леко вдингати ръце.
Дори не бе сметнал за нужно да си вади маическата пръчка.Беше сметнал за игриво това ,че още в първите му 34 часа на английска земя се бяха опитали да му светят маслото.
- Препаричетлно е да махнеш тази пръчка преди да си извадиш учите с нея. - подхилкна се за миг той не свалаайки ръце нито за миг, а гледайки непознанта право в очите с лек присмех.

Наклоних леко главата си на една страна и се засмях. Беше забавен, но това нямаше да му спечели свободата, така да се каже.
- Този път ще ми се размине?! Този път ще ми се размине?!- повтарях думите му и го бутнах, допитайки го до едно близко дърво. Беше доста смел. Явно не знаеше къде се намира. Акцентът му беше странен, сякаш не беше от тук. Нищо, това не ми пречеше да го убия тук и сега. Бързо и безболезнено.
- Спокойно, не съм някоя аврорка. Знам, че не си от най-добрите. Само аврорите си бъркат с пръчките в носа и къде ли още не, но не могат да уцелят и устата си па камоли смъртожаден.
Леко свалих пръчката си и се облегнах на една надгробна плоча.
- Ще ме извиняваш старче, но всеки си има нужди- промълвих на гроба и погледнах към мъжа.
- От къде си?

- България! - отвърта той спокойно спускайки ръце плавно и все така подсмихвайки се.
Продължи да взира очи към нея с неприкрит интерес наслаждвайки се на начина по който тя го развесели с всичките си думи.
- Смъртожаден?Нима тази огивелица още същестува?Мислих,че са ги избили аврорите и или угодно са свели глава над управаляващите в министерството ви!
Григор пъхна ръце в джобовете на панталона си и се замисли какво точно се бе случило.Не го интересуваше чак толкова много, но му любопитно на какво ниво бяха аврорите и магьосниците по тези земи.
- Само не ми казвай,че си една от тях. - бързо рече той гледайки с нетърпение в очите й.

Как смееше?! Как можеше да ни нарича така.
- Вцепени се! Експелиармус! Инкарцерус! Патрификус Тоталус!- извиках за поо-малко от две секунди. Българинът се строполи на земята. Нямаше време да отговори на огъня, с който ме замери. прибрах пръчката си и се качих на корема му. Премахнах тяловкоченясването и сега можеше да мърда, но не и да се освободи, заради въжетата. Приближих се до устните му и прошепнах тихо:
- Следващият път, в който ни наречеш по този начин ще ти изтръгна езика собственоръчно. Може аврорите да са малоумни, но ние не сме. Лорд Волдемор все още е могъщ дори и да го няма. Все още ние го подкрепяме и му помагаме във всичко. Делото му не ще бъде забравено, а ти, българино, не знаеш нищо за нас. Така че не си прави изводи и не ни наричай по този начин.
Станах и разрязах въжетата. След това го погледнах.
- Следващият път мисли преди да говориш!

Дреновски се прокашля и надигна глава изправайки бавно с доста усилиея.Вдижна очи към нея опитвайки се да не се подаава на първичните си емоции.
- Виждам,че си доста сприхава!И все пак не мисля ,че разбираш как стоят нещата.Волдемор е отживелица.Приеми истината и се заеми с нещо по-забавно.
Отново усмивка се разля на по лицето му докато изтърсваше прахна от дрехите си.
- Винаги ще има съпротива и за разлика от вашия любим плешив мегаломан аз отдавна проумях това.Тотално унищожение е единствената опция за всички.
Той преглътна тежно и облиза пресъхналите си устни поемайки си голяма доза въздух.
- Виждам,че си още млада и неопитна.Не знам какво са ти казали твойте татуирани псевдо чъстокръвни, но по-добре се осъзнай докато не е твърде късно.

Скокнах отново и го допрях до дървото. Погледнах го с блясък в очите и пръчката ми се заби в корема му. Господи, та той имаше страхотно тяло. Вместо да потъне, пръчката остана на мястото си.
- Още една дума и ще те изпържа. Предупредих те. И по-скоро предана, отколкото сприхава. И не ме подценявай. Може да изглеждам добричка, но всъщност не съм. Това ми е миличкото лице- поясних и не се отделях от него. Просто наистина бях готова да го съсипя. Не исках да ми се прави на отворен. Мразех такива хора. Опитваше се да ме изкара извън нерви. И успяваше. Не беше много лесно да изкараш Ребека от нерви, защото аз отвръщах с думи.
- Аз... от друга страна.. Мога да се забавлявам. Искаш ли да се позабавляваме с мъгълите наоколо, защото няма много магьосници в това село вече. Поне не знам много.- усмихнах се злобничко, но все още го държах заключен между мен и дървото.

- Аз с мъгъли не се забавлявам!И все пак би-било интересно да те видя теб в действие! - каза спокойно той издишайки въвздух в лицето й.
Лукавата му усмивка се появи на лицето му отнво докато усещаше върха  на пръчката й започунеа в корема му.
- Тези заплахи са наистина очараввателни трябва да призная,но ако исках да те убия вече щеше да си удавна мъртва. - тук вече гласа му стана студен и сериозен.
Григор имаше прак на търпение и беше ли преминат той, ставаше доста жесток към жертвите си.
- Не си единствената нито последната опитала се да ме убие.Трябва да посетиш някой път България.Ще намерш значителен брой надгробни плочи с имена на магьосници и мъгъли загинали от моята пръчка точно поради такъв вид приказки.

Явно си мислеше, че ще ме уплаши. Толкова беше наивен. Нямаше как да му се дам. Нямаше как просто. Мислеше се за по-голям и по-лош от мен?! Нямаше да спечели тази битка. Имах повече убийства от който и да било тук или извън страната.
- Скъпи, не си мисли, че можеш да ме убиеш. Мога да умра от моята си магия, но не и от нечия друга. Прекалено много защитни планове и прекалено бързи мисли имам от колкото можеш и да сънуваш.- отвърнах на заплахите му.- Чувала съм и друг път думите " Толкова много магьосници са загивали от моята пръчка". Защо само аз не се хваля?! Може би, защото съм скромна.
Никакъв шанс.
- Ни това за България ще си помисля. Може би ми звучи като че ли ме каниш на среща. Доста странна. Да видя колко хора си убил. Все пак не може само да се хапем, ако разбираш какво имам в предвид- отвърнах предизвикателно и леко отпуснах хватката.

Той погледна инстинткивно надолу там където върха на магическата й пръчка го мушкаше в корема.
- Уви може и да не се случи.Там не издирват под дърво и камък.Дори има награда обявена за главата ми.Нямам желание да попадам в затвора.
Въздишайки леко отново отправи погледа си право към лицето й без да покзва и грам емоция.
- Но, ако толкова настояваш може и да те заведа там.Но се опасявам,че защитниците на мъгълите там са дори повече от колкото тук.Мъглските политици дават сумати тонове злато целогодишно на всеки алчен магьоснк готов да лобира за тях в министерството.
Григор говореше с особено неодобрение за това което се случваше в родната му страна.

Засмях се заради думите му.
- Знаеш ли.. Просто не ме плашиш с тези думи. Не можеш да си представиш през какво съм минавала. Прескачала съм трапа около 100 пъти, а за Азкабан да не говорим. Нищо не ми пречи да се пробвам отново. Но така ми звучиш сякаш те е страх да се върнеш.
Прибрах пръчката и се обърнах с гръб към него.
- Страхливец- промълвих тихо със злобна усмивка на лице, която той не можеше да види. Облегнах се на оградата на гробищата и го погледнах.
- Защо избяга от там? Какво се случи?-попитах го с интерес и зачаках отговора му.