На улицата

Заглавие: Re: На улицата Пон Сеп 02, 2013 10:54 pm

И отново на училище. Честно казано, младата Фантомхайф нямаше абсолютно никакъв мерак да се връща в училището за магия и вълшебства "Хогуортс". Особено щом щеше да гледа 24/7 физиономията на онзи от семейство Ким. Точно той й убиваше желанието за учене. Иначе всичко друго си беше тип-топ. Разбираше се с преподавателите и Кървавият барон. Беше в добри отношения и с другите от "Слидерин", най-вече с най-добрата си приятелка - Хьона. Е, тя беше с една година по-малка, но това е извън темата. Буквално казано бяха като дупе и гащи. Не се разделяха и това е. Не можеха да дишат една без друга!
Вторият ден на септември. Предният ден с Хьона бяха получили сови от "Хогуортс" със списъка с учебници за курсовете си. На Елизабет й стана лошо като видя колко нещо има. И от сложно, та по-сложно. Но времето напредваше и не прощаваше лентяйството на никого. За това с Уалдорф се отправиха с пълна пара към Диагон-али, за да си купят нещата за новата учебна година. Досадно занимание. Пак, че не бяха първи курс. Тогава беше просто ужас. Блъсканица за пръчки, мантии, котли, животни... Абе, цял цирк "Балкански" с изключението, че няма циркови артисти.
- Колко досадно.. - измрънка Лизи, докато сресваше косата си.
В този момент искаше нещо тежко да падне отгоре й и да умре. То, това нейното не беше живот след като родителите й бяха убити от онези.. Нямаше и къде да живее. Семейното имение на Фантомхайф не беше същото, от както нямаше кой да го изпълва. За това го продаде на английски мъгъли. Родителите на най-добрата й приятелка се съгласиха тя да живее с тях, така че нещата горе-долу се нормализираха. Но онзи Джонг Ин винаги й разваляше картинката на новия живот. Хм. Печен та препечен омар на скара.
Унесена от мисли за идеалното убийство, което онзи не заслужава, стигнаха до нужната улица. Време беше да напазаруват, но преди това щяха да обменят малко клюки с други слидеринки. Групичката момичета с изумрудено зелени мантии се отличаваше от другите и се виждаше от далеч. Двете изтичаха набързо при тях. Някои се хвалеха с момчешките си завоевания, други си оплакваха лятото. Хьона надълго и на широко описва абсолютно всички момчета, които бяха минали през леглото й. А фантомът се чудеше накъде да гледа и да се съсредоточи в него, че да не ги слуша. Скапваше се от тези приказки.

Заглавие: Re: На улицата Пон Сеп 02, 2013 11:56 pm

Ahh~ Училище.Честно ли да ви кажа?Г-ца Уолдорф вече нямаше търпение да се върне зад големите и студени, каменни стени на "Хогуортс"Може да си помислите "WTF!?!" но такава си беше истината.Младата дама дори изпитваше желание да седне и да си прочете уроците.Да забърка няколко отвари в часа на професор Даркблъъд.И най-различни други неща включващи училището, учителите, учениците и предметите.Също така имаше желание да се види и с професор Старк и да го подразни малко.Той винаги се връзваше на закачките ѝ и я развеселяваше.
Хьона едва ли не в момента жадуваше дас тъпят на проклетата улица за да накупува всичките ѝ нужни учебници, както и нови дрехи и гримове.Не можеше без тях.Въпреки, че и се свидеше доста за парите.
И най-сетне времето за новото начало дойде.И така ето ги двете доспожици, разхождащи се по улициа "Диагон-али".Хьона развълнувано почти подскачаше като малките деца по големите павета, докато Елизабет се тътреше по нея.Личеше ѝ от 2000 километра, че нямаше никакво желание да се връща там, а Хьона дори знаеше причината за това.
А и че как друго яче.Те двете бяха неразделни.Ама в буквалния смис неразделни.Като опашката и магарето, дупето и гащите, лимона и цацата.. и бля-бля-бля всички тези неща, сещате се.И въпреки, че Хьона беше с една година по-малка, това не попречи на рпиятелството им.Ни най-малко.Даже от както живееха заедно, бяха станали още по-близки.Споделяха си всичко, което имат нужда да излеят навън.Лигавеха се и Елизабет се беше превърнала в човека, на който Хьона държеше най-мноого, който тя обичаше от цялото си сърце.Дори Лизи беше единственото живо същество, на което Хьона беше поазала истинаската си същност.Това което се криеше по мраморната черупка в сърцето ѝ.Но това настрани, да се върнем на темата.
- Лол.. трябва да купим доста учебници тази година! - въздъхна момичето.
Истината беше, че Хьона си е скръндза и се свидеше да даде дори 10 стотинки, а да не говорим за дрехите и гримовете ѝ.Единствения човек освен младата Уолдорф, която имаше достъп до тях беше.. Е, я познайте!Много ясно, че Лизи.
Двете наближиха групичка със другите момичета от "Слидерин".Хьона започна разговор надълго и на широко с тях за момчета и разни други неща.Но няма какво да го крием.Тя си падаше леко курвичка и всички го знаеха.От началото я приемаха доста неприятно, но вече, като че ли свикнаха със същността ѝ.А даже, кой да помисли, че вътре в себе си тя все още чакаше своя млад принц на бял кон да дойде.
Както се беше унесла в разговори, тотално забрави за утегчената Елиза до себе си.Тя беше забила погледа си в земята и въздишаше.Изведнъж слидеринката отново се сети за приятелката си.
- Е, ние ще тръгваме! Чао чао.- каза на останалите и задърпа Елизабет надолу по улицата.
- Гущерчеее, какво ще купим най-напред? - залигави се момичето, докато се кесеше на ръката на русокосата.
А това "гущерче".. ами, когато Хьона изпаднеше в нейните лигави моменти, винаги наричаше Лизи така, а то идваше от една от фразите, които мис Уолдорф, често повтаряше - "Ще откача, ще родя гущер".Да правилно чухте.Хьона беше доста странна понякога, но слава Богу Елизабет отдавна беше свикнала с нейните променливи състояния.

Заглавие: Re: На улицата Вто Сеп 03, 2013 12:38 am

Новата учебна година щеше да стартира скоро, а Джонг Ин нямаше голям мерак да започва. На детето му се живееше, а не му се учеше затворен между четири стени. Всъщност той не обичаше да е затворен като цяло. Само едно можеше да го накара да влезе в стая и да се затвори - момиче готово да си отвори краката за него. Тези му бяха любимите, но и от онези, които се дърпат не отказваше. Дори беше възбуждащо.
Предишния ден една сова му донесе писъмце, ама то се оказа цяла тухла. Тази година всички искаха някакви дебели учебници. Той да не беше магаре, че да ги носи? Пха! Дори нямаше да ги отвори. Е, може би за някой важен изпит ще разгледа картинките, но само толкова. Иначе щяха да си събират прах на бюрото до леглото му и щяха да станат свидетели на доста интересни сцени от живота на Джонг Ин.
Префекта на Слидерин все пак реши, че ще събира точки тази година и отиде да си напазарува нещата от списъка с учебници. Ама то и пари му трябват на човек за тази работа. Баща му разбира се веднага му даде колкото иска и дори не го пита за какво са му. С него се държеше като с принц, а с Мьонг Су като с просяк. Подминаваше го все едно не е живял с него и все едно жена му не го е родила. Джонг Ин не го разбираше и това е то. Обичаше брат си и взимаше пример от него за всичко. Личеше си, че са една кръв.
Много се отплеснахме от темата.
По улицата видя две Слидеринки да се разхождат. Трябваше да ги поздрави, нали? Пък и това бяха Елизабет, която доста често му се натискаше, а той по незнайни причини не й обръщаше внимание и Хьона - неговата женска версия. Определено тази година си беше поставил за цел да мине през Уолдорф.
- Здравейте дами. - поздрави ги той в гръб.
Момичетата се обърнаха и го погледнаха стресирано. Ами не всеки ден такъв прекрасен човек се изправя насреща ви, я.
- Как сте? Виждам, че доста сте се разхубавили, дори успяхте да заслепите слънцето. - отбеляза той и перверзна усмивка пробяга по лицето му.
Първо прекара погледа си през Хьона, а после и през Елизабет. Определено щеше да е доволен, ако намачка чаршафите с една от двете, а защо не и с двете?

Заглавие: Re: На улицата Вто Сеп 03, 2013 1:33 am

Добре, бе. Явно тя беше единственият уникален и единствен по рода си темерут. Но момчетата просто не й бяха интересни и туй-то. Дайте да говорим за котки, ужаси и върколаци и гледайте какво става. Устата й ще се отвори и няма да се затвори докато не й кажете да млъкне. Иначе има опасност да ви преспи с дългите си и разточителни локуми на тези теми. Особено за хорър филмите. Обожаваше ги и никой не можеше да докаже противното.
Загледа се в магазинът за мантии. Имаше голяма тълпа от ученици, които тази година щяха да постъпят в "Хогуортс". Зайци. Високи, ниски, дебели, слаби, черни, бели, жълти.. Имаше ги всякакви, а най-вероятно половината бяха с поне един родител мъгъл. Чистата кръв в днешно време беше изключителна рядкост, а се ценеше наистина много. За съжаление благодарение на Вие-знаете-кого бяха останали наистина малко магьоснически семейства. Повечето бяха или изтребени, или в болница "Свети Мънго" в неспасяемо състояние. Като например родителите на Невил Лонгботън.
Елизабет отметна драматично косата си назад, забивайки поглед в земята. Започна да подритва едно камъче, но то излетя. Прекалено много я домързя, за да иде и да си го вземе. За това остана в същата си позиция - до Хьона Уолдорф. По едно време тя взима, че се усети и си взе "довиждане" с другите момичета. Разгеле! Party hard, party animal, party all night.
Уолдорф хвана Лизи за ръка и я задърпа надолу по улицата. Вятърът шумолеше и развяваше косите на двете девойки за допълнителен ефект.
- Гущерчеее, какво ще купим най-напред?
Хьона май пак се беше разлигавила. Не пак. Отново. Пак отново. Всъщност, тя кога не беше в лигавото си състояние? А, да. Когато не мислеше за секс и за момчета, и не сравняваше размерите на съучениците си от долните курсове, своя курс и по-големите. Nothing news under this blue sky. Ех, а живот се живееше.
- Имаме само учебници да купуваме. Но доколкото те познавам, ще ме завлачиш в някой козметичен магазин. Така че, първо учебниците, а след това козметиката. Сега като се замисля, трябва да си купя от 3D лаковете.
След тези дълбоки разсъждения двете тръгнаха към книжарницата "Флориш и Блотс". И двете със стъпки на модели. И щяха да продължат да си крачат напред ако не беше онзи идиот. Най-ужасното беше, че и той беше префект на "Слидерин". И от какъв зор?! Само баща му пълнеше джобчетата на даскалите на "Хогуортс". Ким Джонг Ин не заслужаваше титлата префект! Но, О, да. Все пак, той беше нещо като вторият Драко Малфой. С разликата, че не беше русокос и сексав (е, тука послъгахме малко...).
- Здравейте дами - поздрави ги той.
Хьона и Елизабет бяха с гръб към него. Както и трябва. Няма да го удостояват с височайшето си внимание, я. Но Уолдорф беше на друго мнение и се обърна първа. Лизи я последва с физиономията. - стресирана.
Всъщност, Фантомхайф се натискаше на Кай още от началото на миналата година. Но той даже не я отразяваше. Все едно беше невидима за него, а всеизвестен беше факта, че налита на всичко женско. Е, имаше два пропуска от собствения си дом - Елизабет Фантомхайф и Хьона Уолдорф. За Хьона си беше чак изненадващо! Сега като се замислеше, май щеше да се наложи да смени стратегията и да започне да се прави на недостъпна. Така на 100% щеше да му спечели вниманието. Или поне щеше да опита. А и всички знаем, че момчетата се възбуждат от недостъпни момичета. Става по-сложно и се амбицират, за да ги спечелят.
- Как сте? Виждам, че доста сте се разхубавили, дори успяхте да заслепите слънцето.
Опитите му за свалки. Елиза му изпрати един поглед казващ "Ти сериозно ли?!", изсумтя, скръсти ръце пред налетите си гърди. Хьона пък взе, че се изкикоти. Фантом имаше чувството, че тези двамата са близнаци разделени при раждането им. Направо.
- Както виждаш сме много добре - отговори му префектката на "Слидерин". - И благодарим. Знаем,че сме красиви. За наша сметка, пък, ти си станал още по-отвратителен от миналата година. Не че някога си бил хубав.
Фантомхайф си пое дълбоко въздух, пусна ръцете си и ги долепи плътно до тялото си. Стрелна го с кафявите си очи, а те се набутаха направо в месестите му устни. Толкова плътни и.. О, я стига!

Заглавие: Re: На улицата Вто Сеп 03, 2013 12:36 pm

Слънцето доста напичаше.Още от сутринта лъчите му нажежаваха твърдата повърхност под краката на момичетата.
Ух, че жегаа... направо ми идва гола да се съблека. Не си мислете, че не би го направила.Напторив.Дори окото нямаше да ѝ мигне.
Дали пък да не заведа Елизабет с мен, до някое езеро да се разхладим?!
Езеро?!Seriously?!E, явно наистина обичаше да се къпе по такива места.Особено вечер.
Уолдорф плануваше тези планове за разхлаждане, докато все още чакаше отговор на въпроса, който беше задала на Елизабет.А пък тя от своя страна все още оглеждаше списъка, който беше направен върху малкото парче хартия в ръцете ѝ.А това беше именно писмото изпратено от Хогуортс.Хьона естествено беше загубила нейното.
- Имаме само учебници да купуваме. Но доколкото те познавам, ще ме завлачиш в някой козметичен магазин. Така че, първо учебниците, а след това козметиката. Сега като се замисля, трябва да си купя от 3D лаковете.- каза момичето, като все още не отделяше очи от малката хартийка.
- Аз пък искам да си купя от онези неоновите, но не знам дали ще ми отиват на кожата. - въздъхна.
Двете се затътриха надолу по улицата, като бяха набелязали първата си цел.Естествено книжарница "Флориш и Ботс".От там щяха да си вземат, някои от нужните им учебници.А повярвайте, тази гонида определено бяха доста.За сметка на това другата година трябваше да купува трипъти по-дебели от тази.Това беше направо наказание, което Елизабет трябваше да претърпи сега.
Както си вървяха, някой от зад ги поздрави.
- Здравейте дами.
Лол, това беше Ким Джонг Ин.Беше доста красив и секси, но за сметка на това беше и твърде надъхан.Пхах.. Хьона щеше да му се поопъва малко, за да е по-интересно, нали?А и по-възбуждащо.
Честно казано, малката Уолдорф му беше хвърлила око още от доста време, а и беше забелязала, че и той доста я заглежда.Какво толкова, момичето си падаше по-секси батковци!
Хьона се обърна първа и му се усмихна съблазнително, а Елизабет я последва със стресирана физиономия.Колкото и да твърдеше, че го мрази, всички знаем, че и тя го заглеждаше и то не малко.Даже миналата година постоянно му се натискаше.Но да оставим това настрани.
- Как сте? Виждам, че доста сте се разхубавили, дори успяхте да заслепите слънцето.
Това, някой нов лаф ли беше?!О, я стига.Всички го знаеха това, нямаше нужда да им го казва.Е, добре де имаше.Хьона обичаше да я лъскаят и да ѝ правят комплименти.То кое момиче не обичаше?Отговора е прост - НИКОЕ! Всички обичаха, колкото и на инересни да се правеха.
Хьона се изкиска и тъкмо отвори уста да каже мнението си по въпроса, когато Елиза я изпревари и заговори някак си раздразнено.
- Както виждаш сме много добре. - заяде се. - И благодарим. Знаем,че сме красиви. За наша сметка, пък, ти си станал още по-отвратителен от миналата година. Не че някога си бил хубав.
Направо го нахули в лицето.Това напуши смях в Хьона и едвам се удържа да не се изцепи на улицата.
Кай първо погледна Елизабет разгневено, а след като видя, че едва ли не и Хьона му се подиграваше с този неин смях за вбеси още повече.

Заглавие: Re: На улицата Вто Сеп 03, 2013 8:24 pm

Двете слидеринки седяха пред него все така хубавички. Джонг Ин заключи, че от азиатско девойче по-хубаво няма. Англичанчетата също си имаха хубави черти, но мистър Ким търсеше най-хубавото. Не, че това му пречеше да си ляга й с бели. Напротив, дори му доставяше удоволствие, но определено тези с тъмен, до черен цвят на кожата не му бяха от любимките, но дори и такива се намираха в списъка на Джонг Ин, който е доооооооста дълъг. Ако го разпънеше можеше да се направи магистрала от тук до Луната. Хайде, Бойко идвай да режеш лентичката! Ще се открива магистрала до Луната, а както е тръгнало ще стигне и до Плутон и дори ще напусне Слънчевата система.
Та така де те си седяха пред него и най-накрая едната си отвори устата.
- Както виждаш сме много добре. И благодарим. Знаем,че сме красиви. За наша сметка, пък, ти си станал още по-отвратителен от миналата година. Не че някога си бил хубав. - каза му Елизабет.
Тази сериозно ли? Джонг Ин в първия момент не успя да осмисли добре думите й, но после го напуши на адски смях. Той, самият Ким Джонг Ин, грозен?!? Добре, че можеше да си сдържа емоциите и се направи на супер бесен. Кай първо погледна Елизабет с лошите си очи, а после и Хьона. В очите на Уолдорф се виждаше адски смях, което му напомни колко му е смешно в момента, но определено причините им бяха различни. Сериозната и уж разгневена физиономия изчезна от лицето на Джонг Ин. Тя беше заменена с усмивка, която беше последвана от луд смях. Все едно избягал от лудницата в Раднево се беше нанесъл на улицата.
- Аз .. - едва успя да каже той през смях. - ... ГРОЗЕН?!
Джонг Ин усещаше как щеше да умре в пристъпа си на смях. Тази определено беше забавна! След голяма борба с кикотенето най-сетне се спря. Сложи ръка на корема си и въздъхна тежко, тежко...
- Миличката ми тя, имаш много да учиш за мъжете. Колко гаджета си имала до сега? Нито едно мисля, че звучи точно по вкуса ти. - намигна й Кай и разроши леко косата на блондинката. Това винаги вбесяваше момичетата. Сега очакваше нейната реакция.

Заглавие: Re: На улицата Чет Сеп 05, 2013 11:21 am

Елизабет премести погледа си върху най-добрата си приятелка. По лицето й разбра, че едва държи смеха си. Еми, че как да не се изхили? Префектката на Слидерин направо го нахули в лицето. Изведнъж също я напуши адски смях. Очите й се смееха и едва държеше гласчето си, за да не огласи Диагон-али. Сложи едната си ръчичка върху устата си, защото беше извила устни в подигравателна усмивка. Но реакцията на Джонг Ин не беше тази, която беше очаквала.
Сериозно... с какъв акъл му беше казала, че е грозен след като ОЧЕВАДНО не е?!? Да, той наистина беше красив. Даже прекалено красив, за да е обикновен магьосник в тялото на човек. Дорева й се от простотията, която беше изцепила. Но беше прекалено късно. Трябваше да му каже всичко друго, но не и това. Защото "грозен" определено не беше обида за него.
Гневната му физиономия беше заменена с усмивка, последвана от луд смях.
- Аз .. - едвам каза през смях - ... ГРОЗЕН?!
Фантомхайф уверено кимна и вирна носа си до небето. Грозен беше! Добре, де...... Не беше. Чак й се дорева при мисълта. От сега подписа смъртната си присъда за Хогуортс. Нямаше да я остави намира. Буквално. Щеше да я тормози. Или щеше да я изнасили. Тормозеше грозните момичета по възможно най-отвратителните начини, а красавиците, които му се опъваха отиваха директно в леглото му в стаята на 6-ти курс в Слидерин.
Най-накрая Кай свърши да се хили. И я погледна.
- Миличката ми тя, имаш много да учиш за мъжете. Колко гаджета си имала до сега? Нито едно мисля, че звучи точно по вкуса ти.
След тези думи разроши косата й. Лизи смръщи нослето си, а в очите й се образуваха сълзи. Как смееше да й говори така?!? Да, не беше имала нито едно гадже досега, но какво от това? Тя не беше от онези момичета, които разтварят пред всеки втори в училището за магия и вълшебства. Имаше морал за разлика от някои хора. Не. Не намекваме Уолдорф, а някои други индивиди.
А ако имаше нещо, което мрази повече от Ким Джонг Ин, то това беше някой да й пипа косата! Лицето й стана червено от гняв. Отблъсна ръката му и го погледна предизвикателно право в очите. Искаше да го удари.
- Слушай ме много внимателно, глупако! Нямаш никакво право да говориш така! А колко гаджета съм имала, това не те интересува! Да не би да ревнуваш, че ме питаш? - Елиза изсумтя и скръсти ръце пред гърдите си. - Тъп си като галош!
Отметна драматично косата си назад. Приближи се до Кай, вдигна едната си ръка и тръгна да зашлевява префекта от мъжки пол на Слидерин. Но хвана ръката на момичето преди да се е доближила до бузата му.
- Глупак.... - изсъска тихо русокосата. - Защо не си хванеш чукалата и не отидеш да чукаш някоя вместо да се занимаваш с гаджетата на моя милост?!

Заглавие: Re: На улицата Сря Сеп 11, 2013 1:30 pm

Изведнъж този красавец направи нещо, за което Хьона не се беше сетила.Мислеше си, че ще бъде вбесен, че така му се, едва ли не разкрещя и му каза, че е грозен, нейната приятелка, но не.Вбесената му физиономия изчезна и беше заменена с бурен и неудържим смях.Това накара момиччето да се сепне.
Какво по .. - помисли си.
- Аз .. - едва каза през смях - ... ГРОЗЕН?!
Като се замислиш, наистина не беше уместно да го казва, защото той не само, че не е грозен, ами е уникално сексав.Даже и без да мислиш пак ще стигнеш до този извод.
Кай едва ли не щеше да пръсне от смях.Виковете му огласиха цялата улица и всичко живо погледна към нас и млъкна за да чува за какво става на въпрос.Ех, че хора бе.Все трябва да разберът какво става и да клюкарстват.
Елиза кимна уверено и се изпъчи напред.Сигурно в момента вътрешно се чудеше в коя миша дупка да се завре, защото много добре знаеше каква присъда я очаква в Хогуортс.
- Миличката ми тя, имаш много да учиш за мъжете. Колко гаджета си имала до сега? Нито едно мисля, че звучи точно по вкуса ти. - най-сетне смеха му поутихна малко и успя да каже през сълзите, които се бяха образували на очите му от всичкото това хилене.
Лол ставаше напечено.
- Слушай ме много внимателно, глупако! Нямаш никакво право да говориш така! А колко гаджета съм имала, това не те интересува! Да не би да ревнуваш, че ме питаш? - момичето скръсти ръцете си пред гърдите - Тъп си като галош!
Дали щеше да е добре г-ца Уолдорф да се намеси в спора и да го прекрати.В момента и беше най-малко до сбоджи.
- Глупак.... - изсъска тихо русокосата. - Защо не си хванеш чукалата и не отидеш да чукаш някоя вместо да се занимаваш с гаджетата на моя милост?!
Дам, определено щеше да е намеси, но как... Хьона дръпна още малко деколтето си надолу и се приближи, към мистър сексапил.
- Кай, знаеш ли, че тези панталони ти седят божествено. - усмихна му се мръсно и хвана ръката му, слагайки си я между гърдите.- Също и тази блуза. - прокара пръстите си през твърдите му гърди. - Някой ден трябва да ми покажеш какво има под нея!

Заглавие: Re: На улицата Чет Сеп 12, 2013 10:04 pm

Очевидно Елизабет се обиди доста от думите на Джонг Ин, но на кого му пука? Определено не и на Кай.
- Слушай ме много внимателно, глупако! Нямаш никакво право да говориш така! А колко гаджета съм имала, това не те интересува! Да не би да ревнуваш, че ме питаш? Тъп си като галош! - влязла през едното ухо, излязло през другото.
Кай дори не прие думите й на сериозно. Да говори каквото си знае, а той ще чува каквото си поиска и каквото му отърва!
- Защо не си хванеш чукалата и не отидеш да чукаш някоя вместо да се занимаваш с гаджетата на моя милост?!
Това предложение определено се хареса на мистър Ким. Значи все пак госпожица Фантомхайф можела да дава и добри съвети, освен да се прави на остроумна и да мърмори разни врели некипели. Джонг Ин се прокашля и тъкмо да отвърне на удара, когато Хьона му привлече вниманието.
- Кай, знаеш ли, че тези панталони ти седят божествено.
- Знам! - отговор й Джонг Ин.
Хьона му взе ръката и я бутна между циците си. Чакай малко, кво става тука бе? Тя отбеляза, че и блузата му седи много добре, но той вече беше в друга планета. Момичето срещу него определено имаше с какво да се похвали в областта на гърдите пък и не само. Имаше дълги крака, стегнато дупе, плоско коремче, абе казано на кратко като излязла от някой конкурс за красота.
- Някой ден трябва да ми покажеш какво има под нея! - каза Хьона.
- А защо този ден, да не е днес? - свободната му ръка се уви около кръста на момичето и така я приближи към себе си. - Ще ти покажа доста интересни неща. - каза Джонг Ин в ухото й след това облиза врата й както само неговия палав език си може.

Заглавие: Re: На улицата Съб Сеп 14, 2013 3:46 pm

Въпреки, че бях минавала по тези улици хиляди пъти те всу още ми се струваха толкова чудновати, вълнуващи и напомнящи ми какво съм. Въздухът, изпълнен с хиляди миризми, ме обгръщаше и се чувствах спокойна. Хилядите малки, и големи, магазинчета бяха толкова бляскави, излъчваха, едва ли не, радост. Да, не говорим, че магията която струеше от тях беше като топъл полъх. Обичах този свят. Обичах всичките му недостатъци.
След толкова години вече вървях по разкривените улички с неприсъща за мен увереност. Ниските ми обувки тракаха шумно, но радостаната глъчка наоколо, ги прикриваше. Устните ми се бяха извили във въодушевена усмивка. Нямах сили, нито пък исках, да се карам дори с малчуганите които упорито се блъскаха в мен и дори не се обръщаха. Знаех какво е чувството да минаваш по тази улица за първи път, знаех трепета който избухваше в теб всеки път щом чуеш приглошения крясък на някоя сова или видиш искри струещи от някоя магическа пръчка. Беше вълшебно. Всичко това. Дори чувствах лека носталгия към отминалите времена, към началото. Към първите стъпки в училището и силният глас процеждащ се от цепката на шапката който извика "Грифиндор". Аплодисментите и тръпката докато отивах към масата. Как всички ми казваха имената си, а на мен ми бяха отнели четири години да ги запомня.
Започнах да ходя с още по- твърда крачка. Въпреки всичко бях щастлива. Щастлива, че най- накрая съм решена да се пробвам за одбора по куидич. Щастлива заради предметите които щях да изучавам. Тази година...бях решена тази да е моето ново начало. Започнах да ходя с все по- приведена глава и да гледам замислено, но се блъснах в някой.
Повдигнах леко главата си и се ококорих от изненада. Заместник директорката. Жената която беше нещо като мой идол. Въпреки, че беше учителка не се беше оставила крясъците и вечните припирни да и проличат. Косата и беше все така дълга и руса, а усмивката неизменно широка и лъчезарна, вдъхваща доверие дори и на най- изплашения ученик.
- Госпожо Найт. Каква приятна изненада. - казах аз и се усмихнах на среща и.

Заглавие: Re: На улицата Съб Сеп 14, 2013 5:38 pm

Новата година започваше и трябваше да си взема някои неща и ученици и наръчници. И какви ли не други простотии. Затова бях станала рано и дойдох на Диагон-Али, минах през всички магазини и си накупих нужните неща - пера, мастило, пергамент, наръчници, книги и всичко друго за което можете да се сетите. Успях да видя стари познати и ученици. Изпих едно кафе - общо взето деня ми мина добре и весело. Както винаги по старите магьосници и вещици ме гледаха на криво, заради облеклото. Старото поколение поколение беше свикнало - зиме лете да ходи с мантии. Чудех се как не завират от жега в тях. А аз бях от новото и не ги носех, много. Носех ги само на работа иначе предпочитах по свободните и удобни мъгълски дрехи и обувки. Там така широка тениска, къси панталонки които почти не се виждаха. Черни ботуши на ток.. Дам не бях обикновената представа за учител или заместник директор. А още по малко и за ръководител на дом, но въпреки това бях и трите. Докато вървях, към поредния магазин се блъснах в някого. Когато погледнах кой е видях че е Каталина Ботичели. ТОва момиче беше от Грифиндор и беше много талантливо дете. Усмихна се широко и топло.
- Да наистина е приятна изненадата. Дойде да пазаруваш за училище ли?

Заглавие: Re: На улицата Чет Окт 17, 2013 9:20 am

Г-н. Флориан погледна наръчният си часовник. "Не остана много време" отбеляза той разхождайки се по Диагон-Али. Днес предстоеше още едно убийство. Не му бе за първи път така че нито той нито клиента му нямаше какво да се притеснява. Както винаги той притежаваше крайно малко информация за бъдещият труп, но това никога не му е пречило винаги е избирал правилният човек. Пък и информацията която му даваха винаги беше достъчна, а тя бе: Ден на убийството, час и място. Плюс в последният момент пристигаше писмо с приблизителният външен вид на човека. На Дмитрий повече не му трябваше и той никога не се е интересувал кого убива, важното е че получава достатъчно пари. Този път трябваше да е някаква блондинка. Жените не му бяха сред любимците по елиминиране. Но повечето време бяха невероятни дрънкала с което си и ровеха собственната яма за гроб.
Днес Дмитрий бе облечен както много от магьосниците тук, за да не се отличава от тях. Но и по начин за да не го забелязват в тъмното. В света на магьосниците имаше много по голямо разнообразие от дрехи които можеш да облечеш за навън. Но Флориан предпочиташе повече от дрехите на мъгълите. Например наметалото - ако ходиш бързо те следва прекалено бавно. За това г-н Наемен Убиец днес беше облечен в дънки, бяла риза и палто. Относно косата беше си я пуснал и тя беше стигнала почти до раменете.
Правейки се че разглежда магазинчетата на Диагон-Али и периодично поглеждайки часовника, той изведнъж зави в една от забутаните улички, в тях беше тъмно и бяха идеално място за скривалище. Той мина през една, две подобни и спря на ъгъла на третата. Стоеше в тъмното така че ако стоиш карча пред него - в светлото има малка вероятност да го забележиш. Държейки в дясната ръка пръчката си той следеше за всеки минаващ човек. Оставаха секунди, не може да я е пропуснал..
Пред очите му се мерна точната жена Флориан бързо я сграбчи и я замъкна в тъмнината. Излишни свидетели на толкова людно място не са му притрябвали и да се надяваме че тя няма да успее да ги извика. Той я притисна към тялото си така че да не може да помръдне, с едната ръка държеше устата и да е затворена, а с другата държеше пръчката си а горното и крайче се притискаше във врата на русокосата му жертва. Беше готов, беше винаги готов да каже най-страшното и нерпостимо проклятие. Но сега неможеше, дори не можеше да се накара тялото му не слушаше и вместо да каже двете думи на излизаше нищо. А времето минаваше, прекалено бързо и за размисляне няма време.
- Вцепени се. - Произнесе той. Лицето и.. Беше видял лицето и, можеше да се закълне че не приличаше на хората които искат да навредят на някого. Но външният вид лъжеше.. Защо тогава Свети Хогуортс той не успя да каже думите с които всичко вече щеше да е свършило?!

Заглавие: Re: На улицата Чет Окт 17, 2013 8:42 pm

Денят бе типичен за края на август - грееше слънце,подухваше лек ветрец който от време на време се усилваше,а улица Диагон-али бе пълна с хора.Учебната година щеше да започне на първи септември,което бе след няколко дни и учениците се нуждаеха от материали и пособия.
Екатерина Дейвидс-Муур - симпатична млада русокоса девойка също бе тук за да закупи нужните и неща за седмата година в "Хогуортс".Радваше се,че ще се върне в замъка.Напоследък нещата с роднините и не стояха много добре и малко да се измъкне от семейните драми нямаше да и навреди.
Тя тъкмо бе пристъпила прага на уличката чрез магическата врата на продънения котел.Усмихна се и тръгна напред.Оглеждаше се ту наляво,ту надясно.И си каза,че това никога няма да и омръзне - да се разхожда из Диагон-али.
Нечии ръце се обвиха около нея,задърпаха я настрани.Тя се опита да извика,но това не се получи.Едната ръка на нападателя и бе върху устата и,а другата - кръста и.И така той я завлече към тъмнината където я избута грубо към бетоннената стена,а тя стисна очи от болката появила се в гърба и.Клепачите и се повдигнаха и разкриха очите и - в този момент бяха сини,а в тях се виждаха малки капчици които искряха,но Екатерина не ги пусна на свобода.Просто погледна нападателя си с разширени от страх очи...опита се да поклати глава,но не се получи - хватката му бе твърде силна.
- Вцепени се. - бяха думите му,но тя не разбра защо прави всичко това.Не го познаваше дори...или поне не и изглеждаше познат,но имаше чувство ,че ще умре от страх.Все пак не всеки ден и се случваше някой да я хване посред бял ден на населена улица,да я завлече в някое тъмно ъгълче,да и приложи някое заклинание и Бог знае какво още да направи с нея.
"Моля те не ме наранявай...моля те."
Мислеше си тя отчаяно.Дори не знаеше с какво е заслужила това.

Пп:Писала съм така сякаш не е почнала годината...,че иначе няма как :д Боже и докато си харесам шрифт о.о БОЖЕ!

Заглавие: Re: На улицата Съб Юни 28, 2014 7:29 pm

Фѝлипос Парàпос се запъти към Диагон-Али. Баща му беше дал достатъчно пари, за да си купи нужните материали за годината. Влизайки в кръчмата, момчето се учуди. "Ха ... това ли било Диагон-Али? Мислех, че е улица а не някаква си кръчма за пияндури." - промърмори недоволно момчето. В този момент той усети потупване по рамото. Обърна се и видя някакъв странник - висок. Дрехите му бяха разкъсани. Носеше сламена шапка, а палтото му закриваше лицето. Не се виждаше нищичко. В този момент странникът проговори тихо:
"Говори по-тихо. Не всички тук са магьосници. Никой не трябва да заподозре, че въобще съществува магия. А сега ме последвай. Ще ти покажа истинския път към Диагон-Али."
В този момент Фѝлипос мислеше най-различни неща. Какво ли не му минаваше през акъла. Но той последва странникът. След миг се озова в малък двор обграден от тухлена стена.
"Гледай сега. Натискаш ето това тук и хоп ..." в този момент тухлената стена се разтвори. "Този не обяснява много добре. Така и не разбрах магия ли направи или нещо друго ... сигурно се е напил. По-добре да продължавам."Младежът се усмихна на стареца и продължи напред без дори да му каже нещо. Поглеждайки напред Фѝлипос видя улицата. Имаше много магьосници. Почти всички носеха роби. Също така се мяркаха и ученици от Хогуортс. Но Фѝлипос не обърна внимание - може би, защото повечето бяха от по-горен курс, а и трябваше да изпълни първо задълженията си. Улицата беше малко мръсна. Нуждаеше се от почистване. На някои места миришеше гадно, а от канала излизаха мишки, при това доста големи. Момчето се впечатли от голямата сграда в далечината. Кой не би се впечатлил? Все пак това е Гринготс. За негово съжаление той не се бе запътил в тази посока. Първо трябваше да намери магазинът за котлета. Това беше първо в списъкът му за принадлежности. След това трябваше да вземе куп принадлежности - книги, дрехи, животни и други неща. Нямаше търпение да си избере пръчка. Нямаше нито карта, нито опътване, но младежът успя да намери магазинът без никакви усилия. След това се запъти към входа и отвори вратата.

» По улицата
» Улицата водеща към "Мракон-Али"

На улицата

На улицата

Similar topics

Similar topics