Оливандър

Заглавие: Re: Оливандър Съб Сеп 21, 2013 12:56 pm

Тъкмо пристигнах в Диагон-али...Трябваше да си взема пръчка!
И ето отведоха ме към магазина на г-н Оливандър.
Влязох,Разгледах всички пръчки,но никоя не беше за мен!
Поразмислих се започнах да разглеждам пак докато изведнъж нещо не светна пред очите ми!
Беше най-красивата магическа пръчица която съм виждала!
Помислих си: "Дали става за мен?"
попитах г-н Оливандър дали мога да я пробвам,но той каза че е прекалено опасна и не е за взеки! Започнах да нахалствам и най-накрая ми позволи да я пробвам.....
Йес! Познайте какво!Пръчката вече е мояя !!
Така се зарадвах,че започнах да танцувам и да викам от радост пред всички...

Заглавие: Re: Оливандър Съб Фев 22, 2014 6:58 pm

Дни преди да тръгна за Хогуортс:
Кисараел препускаше през Диагон-Али , тъмнозелената и мантия се влачеше по паветата на улицата. Момичето се бе навело леко за да бяга по-бързо. Но тази поза предизвика повече проблеми от колко и помогна. Момичето на няколко пъти се блъсна в магьосници , които съвсем спокойно пазаруваха и разглеждаха изложените стоки.
*ТРЯС*
-          Извинявайте, аз… бързах и – започна да се извинява момичето
-          Спокойно момиче, какво толкова е станало,че си решила да ни прегазиш така? – каза възрастният магьосник , който се опитваше да се изправи с помощта на една много крива тояга , която очевидно полазваше за бастун.
-          Аз.. закъснявам . Извинете- Отвърна Кисараел и хукна отново по улицата. След Минута се спря леко залитайки на страни от резкият завой , който се наложи да направи.
-          Ето то най-накрая- каза женски глас пред момичето. На входа на вратата на Книжарницата бе застанала Леорана скръстила ръце и леко потропвайки с крак.
-          Ако нямаш намерение тази година да учиш ми кажи още сега. Нямам излишно време за губене
-          Разбира се,че искам Мамо. Просто се отплеснах.
-          Трябва да си по-сериозна. Недей започва и ти като брат ти. Бъдещето ти е важно.
Кисараел погледна майка си виновно
-          Добре. Но да побързаме. Успях да си осигуря само два часа за да набавим всичко нужно.
Леорана хвана Кисараел за ръката и тръгнаха по улицата.
-          Пръчка. Да. Дано да не е излязъл в почивка.- каза Леорана като вървеше бързо към магазина на Оливандър.
За нейно щастие , той беше там
-          Добър ден Госпожо Елементум, очаквах ви.
-          Много се извинявам за закъснението , но дъщеря ми..
В този момент се чу леко изпукване в далечината в един от коридорите на магазина.
-          Явно няма да се бавим много – Каза с усмивка Оливадър.- Елате с мен млада госпожице. Време е да се запознаете с някого.
Кисараел погледна мъжа , след което майка си, която и кимна да тръгне след него.
Оливандър вървеше пред Кисараел която оглеждаше високите до тавана рафтове с пръчки.
-          Така, какво имаме тук….. О , да. Както си и мислех. – Каза Мъжът и свали от един от средните рафтове една продълговата кутия.
Той я отвори и извади от там една дълга много тъмно зелена пръчка. Дръжката и бе по-тъмна дори черна леко набраздена , но лъскава същевременно.

Enlarge this image Click to see fullsize

В мигът в който пръчката се доближи до нея тя започна леко да искри. Кисараел се дръпна на страни
-          Не се притеснявай, тя те харесва.
Момичето взе пръчката. Тогава тя започна да сияе много силно обгръщайки всичко в зеленикава светлина. След това всичко около нея започна да се тресе. Кийра стисна силно дръжката на пръчката и всичко се успокои.
-          Идеално- Каза Оливандър – Тази пръчка е чакала точно теб. Някой , който да използва нейната сила и в същият момент да не и позволява да те владее.
Кисараел не каза нищо тя само оглеждаше пръчката си. Усещането бе като нищо , което бе усещала до сега. Като малка тя е ползвала ( без разрешение разбира се) пръчката на майка си и след това на брат си, но всичко е стигало до катастрова. Макар да е чела много за магията Кисараел не е имала много възможност да практикува.
-Е ?- Попита Леорана
- Дъщеря ви е избрана от един истински уникат госпожо Елементум.
- Така ли?
-Да. Тази пръчка , макар да наподобява до определена степен по състав на повечето пръчки тук е уникат. Само тази пръчка е съставена почти изцяло от драконови часи, които са доброволно дарени, от живото същество.
При тези думи Леорана пребледня , но се стараеше да продължи да изглежда сериозна и леко заинтригувана.
-          Какво искате да кажете?
-          Самата пръчка е изработена от Лоза. Това я прави една от най-древните в стил на изработка пръчки . Такива са използвали Друидите.
-           Както предците ни от Скандинавия- Каза доволно Кисараел.
-          Точно така. За това и не се учудвам , че пръчката избра вас млада госпожице. – каза с усмивка Оливандър-А сърцевината е от Драконова сърдечна нишка. Тя е придобита,чрез много сложен ритуал с цел да се запази самият дракон жив. Този дракон , който се съгласи да ми предостави тази възможност да ползвам нишката също така ми дари четири от своите люспи с които да изработя пръчката. Така тя стана една пръчките с най-здрав и стабилен захват.
-          Какво се случи с него?- попита Кисараел
-          Ами той….-започна Оливандър
-          Съжелявам , но трябва да тръгаваме. Каза Леорана. Тя подаде кесия на Оливандър и тръгна към вратата
Когато излязоха на улицата Кисараел започна отново да оглежда пръчката си.
-          Прибери я. Не ти трябва още. Не си обучена да боравиш с нея.
-          Не е ли страхотно, че пръчката , която ме избра има толкова много общо с нашите предци…
Да….Страхотно- Отвърна Леорана със сериозно изражение – Хайде по-бързо имаме цял списък който трябва да изпълним.
Кисараел отново остана с много въпроси за произхода си и реакцията на майка и я караше да иска да разбере повече.

Заглавие: Re: Оливандър Сря Мар 12, 2014 12:24 am

Дни преди да започне училище, Вивиан беше отишъл да си купи пръчка от майсторът Оливандър.Бях много притеснен.Бавно влязох в магазина и се огледах.Почуствах се странно.Навсякъде имаше равтове със кутии на магически пръчки.Започнах да се оглеждам за подходяща пръчка която изглежда здрава и красива.Забелязах една която блестеше в очите ми.Попитах господин Оливандър дали може да я пробвам, и за мой късмет тя беше идеална за мен.

Заглавие: Re: Оливандър Сря Мар 12, 2014 2:22 pm

Вратата се отвори и 30-на годишен мъж следван от 11 годишно момче влязоха в магазина.
- Добре дошли г-н Богард - посрещна ги Оливандър. - Предполагам, че че това е вашият приемник?
Получил утвърдителен отговор майсторът се зае да търси най-подходящата за Рок пръчка и да ги изпробват.
- Да видим тази: ябълка и перо от феникс - предложи Оливандър. - Добре но не. Следващата абанос и сърдечна струна от змей също като вашата - обърна се към Тери. На брат ви беше английски дъб и перо от феникс, нали. Да опитаме и с нея
И двете споменати пръчки също не си паснаха достатъчно с Рок. Последва :ясен и косъм от еднорог. И тогава погледът на момчето попадна на една от пръчките. Когато приближи до нея тя заблещука и сякаш сама се обърна към него . Рок я взе
- Идеално - възкликна Оливандър. Едно от скорошните ми произведения, но доста своенравна. Вече няколко магьосника безуспешно опитаха да я купят. Офика и косъм от еднорог, гъвкава, 34см.
- А това? - запита Рок сочейки нещо много силно напомнящо кучешки зъб по дръжката
- Зъб на върколак - Тери подсвирна, а момчето изрече едно "Уау"
Платиха пръчката и излязоха.

Заглавие: Re: Оливандър Сря Май 07, 2014 6:37 pm

тъкмо дойдох на улица Диагон Али и първото нещо след банката бе да си взема пръчка.Влязох в магазина на Оливандър и Оливандър ме попита
-Добър ден.Какво ще желаете?
-Добър ден.Искам пръчка.
-Добре.Първо да пробваме тази.Дъб 28 смгъфкава с перо от феникс.
Размахах я и я виж ти тя беше за мен
-Колко ви дължа
-15 галеона моля
Дадох му парите и ми каза
-Довиждане г-дин Оливандър
-Довиждане

Заглавие: Re: Оливандър Вто Май 13, 2014 2:04 pm

Учебната година съвсем скоро щеше да започне. Кейлъс трябваше да си купи нова пръчка, защото старата, ясенова пръчка с косъм от еднорог, бе нагризана чак до сърцевината от Сребърната капка и Уайт през лятото. Така напрактика пръчката стана напълно безполезна. Влизайки в магазина на стария Оливандър, спомените го връхлетяха като потоп и първият ден на "Диагон-Али" се появи пред него, ярък и красив, точен до последния детайл. "Няма време за спомени"- обаче грубо прекъсна мислите си Кейлъс и се запъти към самия Оливандър.

- О, Кейлъс Смит, каква изненада!- рече той.- Какво има? Проблем с пръчката? Косъмът от еднорог да не е заболял и умрял?

- О, не, не, стари Оливандър.- спокойно отвърна той.- Но имах малък проблем... накратко, вече не мога да ползвам пръчката. Трябва ми нова.

- Чудесно. Имам няколко, подобни на старата, които могат и да си паснат с тебе.

И така Кейлъс започна да опитва различните пръчки. Изпробва четири, които все не ставаха: първата, дванайсет инчова пръчка от елша с драконова нишка, избълва огън към самия него и опърли веждите му; втората, тринадесет инчова , направена от кестен и имаща драконова нишка, отрони само искри от връхчето си. Третата дори не искаше да я споменава, защото за малко не си откъсна ръката. Четвъртата, кипарисова с косъм от еднорог, десетинчова сама се изхвърли от ръката му.

В този миг една кутия с пръчка падна върху пода на магазина и се отвори. Вътре имаше чудесна пръчка, внимателно направена от буково дърво с майсторлък. Оливандър понечи да я оправи и прибере, но Кейлъс го изпревари и грабна пръчката, като рече:

- Може ли да я изпробвам?

- Всъщност...- Оливандър се почеса по брадичката.- Дванадесет инчова, бук, косъм от еднорог... може и да стане... Изпробвайте я, драги!

Още щом я превърташе между пръстите си, Кейлъс усети лекота и някаква обич към него, искряща от самата пръчка. Затова не се подвоуми и я размаха. Около него се извиха златни, сребърни и медни нишки, които избухнаха в ослепителни малки експлозии.

- Мисля, че си намери нова пръчка.- рече Оливандър.

Последваха формалностите- опаковане на пръчката, плащането (струваше му 13 галеона) и основните разяснения за характера и произхода ѝ. Кейлъс се бе сдобил с пръчка, близо пет пъти по стара от него.

Доволен, Кейлъс напусна магазина и се отправи към "Флориш и Ботс". Трябваха му няколко учебника за новата година, а парите щяха да му стигнат (поне така мислеше).

Заглавие: Re: Оливандър Нед Юни 01, 2014 12:41 pm

Влязох отново при Оливандър.Всякаш беше вчера,когато си купих първата пръчка
-О здравей Алгол.Какво има.Да не се е счупила пръчката?
-Да зажалост.Можеш ли да ми предложиш нещо?
-Да,разбирасе-отговори той
След това изпробваха доста пръчки,но накрая намериха една,която пасваше идеално
-А,бодлива зеленинка и косъм от еднорог 30 см.Дбра пръчка.Струва 15 галеона
-А,добре.Ет0-казах аз и му дадох галеоните
-Чао
-Чао
И си тръгнах

Заглавие: Re: Оливандър Сря Юни 18, 2014 9:25 am

Време беше и Сиси да си вземе пръчка. Без бея нямаше как. Но каква ли щеше да ѝ се падне... Дали щеше да е гъвкава или твърда, или пък дълга, а може и необичайно къса? Тя не разбираше много, колкото и да ѝ бе интересно да чете за дърветата. Нейните знания си бяха направо жалки в сравнение с тези на Оливандър. Няколко мига тя просто гледаше табелката замислена, но след като се откъсна от задълбочените си мисли русокоската развълнувано влезе в магазина. Мъжът стоящ зад единственото бюро в цялата стая бе толкова задълбочен в това което правеше, че дори не забеляза момичето. Затова тя реши да поогледа малко по-отрано. Надали щяха да ѝ се скарат, а дори и да се случи- не е виновна, че е влезнала по-тихо от очакваното.
Сирена започна да оглежда всички рафтове от горе до долу, силно заинтригувана и особено....
- Любопитна, значи?- каза леко развеселен мъжът.
- Моля?
- Казах "любопитна, значи?". Имах предвид, че вие госпожице, сте любопитна. Все пак още щом влезнахте, след като не ви обърнах внимание, решихте да"проучите". Предполагам, от нетърпение. Прав ли съм?- Как бе успял да разбере толкова много само от това, че се заоглежда? Толкова ли бе очевидно?
- Всъщност да, сър.- отвърна уверено Сиси.
- Хм....След като надали сте дошли да си побъбрим, предполагам, че искате пръчка.- в отговор зеленооката само кимна.- Ясно...Мисля, че знам какво е точно за вас!- "Това...това беше бързо."
-Заповядайте, пробвайте тази. - Оливандър ѝ подаде една пръчка, която изглеждаше толкова....интересна. Tя я хвана и от пръчката излезнаха съвсем-съвсем малки искри.
- Хм, това е необичайно...- мъжът огледа от всички страни момичето, като се стараеше да не изпусне и милиметър. После решително кимна и взе пръчката от ръката ѝ. "Какво в името на Мерлин...!?"- помисли си Сирена.
- Ето, тази вече трябва да е. - и ѝ подаде една друга, почти същата пръчка. Но къде бе разликата...Ами, че да! Тази беше един инч по-дълга! Но, какво толкова можеше да промени само един инч? Сънсет нерешително погледна магьосника, който в отговор ѝ кимна, очевидно сигурен в избора си. Тя хвана пръчката и от върха ѝ започнаха да излизат много и големи, сребристи искри. Видимо заинтригувана, тя заоглежда пръжката, стараейки се да избегне искрите- кой знае, можеха да ѝ направят нещо. Оливандър се засмя, а после с триумфална усмивка ѝ съобщи:
- Точно заради това избрах тази! Яворова дървесина! Това е дървото, нуждаещо се от любопитен собственик, какъвто е и самият явор! Също така, е и гъвкава, със сърцевина с косъм от еднорог - най-чистото създание на земята. А, проблемът, госпожице....
-Сънсет. Сирена Сънсет. - подсказа му тя.
- Да, точно така. Та, проблемът, госпожице Сънсет бе, че очевидно на вас Ви е трябвало златната среда- единадесет инча, не десет. Това е перфектната пръчка за Вас. - завърши магьосникът.
- Значи...значи вече е моя?- попита Сирена.
- Точно така. Но при едно условие- тази пръчка не трябва да скучае. В противен случай тя пламва. - след тези негови думи, които май си бяха съвсем сериозни, тя се засмя. Тази пръчка бе точно като нея.
- Благодаря Ви, господин Оливандър. - подаде му една кесийка и излезна истински доволна.

Заглавие: Re: Оливандър Пон Юли 14, 2014 2:46 pm

Докато пътуваше за поредната учебна година, Монтгомъри потъна в спомени...

Едно малко мършаво момченце обикаляше само "Диагон - Али". Приличаше на просяк, а по лицето му личаха синини. По всичко личеше, че детето има доста нерадостна съдба и привличаше жални погледи върху себе си. Вместо да го зарадват, обаче тези погледи само го ядосваха. Та той беше потомък на вековен магьоснически род. Кипнал от яд той обикаляше по магазините. В някои не искаха да го допуснат заради вида му, но поне основните неща успя да си ги закупи с малкото пари откраднати от баща му. Дойде време и за най - важната вещ на всеки бъдещ магьосник, а именно магическата пръчка. Открехна врата и влезе в магазина на Оливандър. Отнякъде излезе и самият собственик. Старчето изглеждаше доста жилаво и макар сигурно да бе изгубил бройката на годините си, все още изглеждаше жизнен. Продавача хвърли леден поглед върху младият Маккой и изрече:
- Тук нямам храна малкия, ВЕДНАГА!
- Не искам милостинята ти, стари глупако, тук съм за да си купя пръчка! - Изсъска младежа и извади една шепа галеони. Това изненада Оливандър и погледа му някак се промени. Вече наблюдаваше младежа с интерес:
- Простете, млади човече, може ли да попитам за името ви?
- Монтгомъри Джеймс Маккой! - Само при споменаването на името и стареца потръпна. Явно бе наясно с историята на тази фамилия и не можеше да повярва на очите си.
- Само момент имам нещо, което е точно за вас. - При което мъжът се изгуби някъде зад тезгяха. След няколко секунди се появи с кутия в ръце и я подаде на момчето...
Вътре лежеше бъдещата спътница в живота на младежа. При този спомен Монтгомъри извади своята пръчка и я погали нежно. Още си спомняше онази неописуемо приятна тръпка по тялото си при първия допир със своята пръчка.

Заглавие: Re: Оливандър Вто Юли 15, 2014 2:13 pm

Влязох в магазина на Оливандър.След това казах
-Добър ден
-Добър ден,Гелърт.Как си?-попита Оливандър
-Ами добре.А ти?
-И аз тъй.-отговори Оливандър
-Ами.Пръчката се счупи и ми трябва нова.
-Добре.,Опитай тази.Дъб,25 см,с перо от феникс-каза Оливандър
-О,пасва ми.Благодаря.Довиждане
-Довиждане.

» Оливандър раздава пръчки!

Оливандър

Оливандър

Similar topics

Similar topics