Преди всичко Сарафина е доста заядлива. Голяма интригантка е и обича да създава раздори в отношенията на другите. На пръв поглед изглежда наистина мила, а и самата тя обича да оставя хората с подобно впечатление... преди разбира се да си отвори устата. Директна е и това не убягва на никого, но знае кога трябва да говори и кога не. Изключително амбициозна е и за нея целта оправдава средствата. Невероятно капризна. Взискателна е не само към другите, но и към себе си. Още от съвсем малка е изключително манипулативна и обича да използва това си качество. Импулсивна е - говори и върши преди да помисли, което често ѝ носи неприятности. Винаги изглежда спокойна. Изключително умна е и много добре го осъзнава. Хитра, потайна, цинична, саркастична, желаеща винаги да се налага и да става нейното...

Сарафина притежава предимно отрицателни качества, но именно съвкупността от тях я прави такава, каквато трябва да бъде - единствена и неповторима.

 

Има руса коса и светли, сини очи обрамчени от дълги мигли. Висока е едва метър шестдесет и две, но характерът компенсира ръста ѝ изцяло. Лицето ѝ е хубаво и приятно, носът ѝ е правилен, а устните ѝ са с цвят на малина. Фигурата ѝ е слаба, но жилава. Кожата ѝ е светла, почти млечнобяла. Като цяло е привлекателна и излъчва значителна доза магнетизъм.

 

Родена е семейството на Алекзандър Спел и Астра Блекстоун. В родословното дърво на двата рода, чиято кръв тече във вените ѝ има една единствена "издънка". Единственият потомък на двата рода смесил благородната и чиста магьосническа кръв на двете семейства с тази на обикновен мътнород е собственият ѝ брат – Себастиан. Той е с шест години по-голям от Сарафина и още щом бе завършил обучението си в Хогуортс се бе оженил за мътнородата си съученичка Шели Уилямс. Семействата веднага се бяха отрекли от него и го бяха заличили от родословните си дървета.

Оставайки единствено дете, върху Сара се стоварват жестоките очаквания на взискателните ѝ родители, а именно да стане велика магьосница, независимо по какъв начин...

Като цяло е отчуждена от семейството си и не се разбира особено добре с родителите си. Още от дете е научена да се държи като чистокръвна и то от велик род и това ѝ донася известно самочувствие.

За кратко в детството си е имала навика да наранява домашните духчета на семейството си, но за щастие се осъзнава и сама спира с това безумие.

Винаги се е чувствала в сянката на брат си, тъй като той е показвал наистина завидни качества на бъдещо величие в магьосничеството, но след издънката му, която тайно прави Сарафина доволна, вярва че може да блесне в очите на родителите си и най-накрая да получи пълното им одобрение.

 

 

Небето над Диагон Али бе мрачно, но глъчката, която се носеше създаваше впечатление, че денят, макар и мрачен, е специален. Сарафина вървеше послушно до майка си и тихо преценяваше останалите деца, които вдигаха врява покрай предстоящото им постъпване в училището за магия и вълшебства Хогуортс. Самата Сара също тръпнеше в очакване, но външният ѝ вид издаваше съвсем обратното. Безизразността по лицето ѝ би могла да означава единствено досада от предстоящото... По лицето на майка ѝ наистина се четеше досада и на русокосото момиче му стана неприятно от този факт. По начало родителите ѝ не се занимаваха особено с нея, но тя твърдо искаше да вярва, че те се интересуват от онова, което се случва с единствената им дъщеря. 

- Какво остана? -  студеният глас на майка ѝ я изтръгна от унеса на мислите, в който бе попаднала. Очите ѝ се стрелнаха към свитъка, който държеше в ръце и проследявайки всичко с пръст, стигна до последното нещо, от което се нуждаеше.

- Трябва да си взема сова, котка или жаба - по избор е. - още преди да влязат в магическата меранжерия Сара знаеше кое от трите ще бъде. По начало мразеше подобни същества като жабите, а откакто совата на баща ѝ, Рейн, се бе опитала да ѝ изкълве очите (след като бе отскубнала перо от перушината ѝ, разбира се) изпитваше неприятни чувства и към пернатите. Определено щеше да е котка.

В магазина се разходи измежду клетките и погледът ѝ почти моментално се срещна с този на великолепно черно създание. Козината на котката бе сребриста с черни петънца и линии, вътрешността на ушичките бе приятно розова, а очите - невероятно интелигентни. Породата бе египетска мау в сребрист цвят. Котката седеше в клетката кротко, но щом Сара се приближи се изправи без да отделя поглед. Измяучи веднъж и се отърка в решетките и това бе съвсем достатъчно Сарафина да се влюби в животинчето.

 

На излизане от магазина котката бе в ръцете на русокосото момиче и се бе сгушила кротко в прегръдката на стопанката си. С едната си ръка момичето монотонно галеше мекото, но силно гръбче.

- Как ще я кръстиш? - гласът на майка ѝ издаде любопитство, което жената не проявяваше често. 

- Сапфира. - без колебание изрече. Майка ѝ се усмихна леко и погали главичката на котката преди да продължи напред...

 





 

Чувстваше се безкрайно нервна. Щом чу името си и се запъти към малкото столче усети погледите на всички присъстващи вперени в себе си. Донякъде това ѝ доставяше и удоволствие, тъй като вярваше, че един ден вниманието на всички магьосници щеше да бъде насочено към нея. Щом седна и шапката бе поставена на главата ѝ почувства приятна увереност. Гласът на шапката закънтя в ушите й.

- Ако можеш да направите отвара, каква би била тя? – отговорът й не се забави и миг.

- Отвара за слава. – точно от това се нуждаеше, тъй че изрече думите без колебание.

- Какво би искала да знаеш за историята?

-Великите дела. – искаше да научи не само за великите дела, но и за великите магьосници и как самата тя да се превърне в такава.

- Какво най-много би желала да учиш в Хогуортс?

- Всички тайни на замъка. – бе чувала, че той има предостатъчно, а любопитната й персона не можеше да устои на това мистериозно изкушение, което представляваше той.

- Има четири бокала пред теб. От кой ще избереш да отпиеш?

- Тайнствената черна течност, която блести като мастило и изпуска изпарения, които причиняват странни видения. – гласът й прозвуча съвсем уверено, макар да се съмняваше, че би се чувствала точно така, ако трябва да отпие от въпросната незнайна течност.

- За кое същество най-много би искала да учиш?

- Духове. – безплътните същества наистина й се струваха доста увлекателни.

- Каква дарба би искала да имаш? – лесен въпрос с лесен отговор.
- Да говоря с животните. – странно предвид избора между останалите, но тя вярваше, че тази дарба би била изключително полезна. По-полезна от всички останали взети заедно...

- Опиши характера си с няколко изречения.

- Знам какво искам. Имам амбицията да го постигна без значение какво ще ми струва. – надяваше се, че е достатъчно. Не умееше да говори за характера си, може би, защото знаеше, че има много малко добри черти...

- В кой дом би желала да бъдеш? – нямаше никакво съмнение, никакво колебание в отговора й. Родителите й, техните родители и така нататък, всички те бяха възпитаници на Слидерин. Тя не желаеше да бъде никъде другаде. Никой друг дом не би бил достоен за нейната цел. Всичко останало би било просто позор. Всичко останало би я съсипало...

- Слидерин.
 





Допълнително:

- Рисува
- Пише стихове
- Говори английски и испански
-Мечтата ѝ е да стане прочута магьосница... независимо дали в добрия, или в лошия смисъл...
-Иска да се докаже пред родителите си



П.С. Видях, че момичето с лика на Ашли не е влизало от много време, за това реших, че мога да го използвам...