Кристиан ОзераДиректор и отговорник за "Рейвънклоу"
Брой мнения : 1049 Точки : 1876 Reputation : 23 Join date : 29.07.2013 | Заглавие: But this game we all play is won in wily ways ... Пет Юни 05, 2015 10:45 pm | |
| Диментори... Това гласеше заглавието на "Делник на магьосника" , който Озера захвърли на бюрото си докато ругаеше. Проклетите бездушни, кокалести същества отново се бяха развилнели, а уж министерството не ги допускаше дори до Азкабан...как ли пък не! Кристиан се обърна и погледна към прозореца, мрачното небе изглеждащо така сякаш всеки миг щеше да заплаче, буреносните облаци, който се струпваха точно над училището...те просто изцеждаха желание, щастието, изобщо настроението от всички в замъка.. и той не можеше да направи нищо. Той взе един пергамент и написа само няколко реда с едно красиво и старо перо, след което прикрепи перото на крачето на една красива улулица и я пусна да полети в нощта. Бавен и старомоден начин, но мъгълските устройства, като телефоните и компютрите, нямаха място в Хогуортс и следователно не работеха на място като това...затова и той нямаше какво друго да направи освен да чака и да се надява на отговор от Афродита. Все пак някой трябваше да спре тези черни кофи готови да погълнат душата на всеки когото видеха..., а той и Афродита, колкото и изнежнени и млади да изглеждаха бяха идеални за тази работа. Няколко замаха на вълшебната пръчка и училището щеше да бъде предпазено...а после и една разходка до Азкабан...какво по-романтично от това?! Но повярвайте....Кристиан Озера далеч не гледаше на своята колежка от тази страна....по простата причина, че той не се интересуваше...и последното, което му трябваше на главата бе това - ревящо, цупещо се момиче...или жена. И в двата случая бе все едно да си отреже главата..,но дори в Бандата на Отрязаните Глави щеше да му е по-добре...,ама Пулобезглавния Ник щеше да го гледа цял живот накриво... |
|
Афродита НайтЗам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Брой мнения : 1186 Точки : 1425 Reputation : 10 Join date : 29.07.2013 Age : 26 | Заглавие: Re: But this game we all play is won in wily ways ... Пет Юни 05, 2015 11:32 pm | |
| Единственото което Афи искаше е няколко дена почивка, които да прекара с близначката си на вилата й в Майорка препичайки се на шезлонг до океана, докато пият коктейли от помощника на сестра й - Роб. Имаше беше двусмислено.. Тъкмо започна да събира багажа си когато през отворения прозорец на просторната спалня на сем. МакКуин влетя улулица която кацна на стола и протегна елегантното си краче, върху което имаше писмо. Русокоската можеше да разпознае навсякъде този почерк - Кристиян Озера. Още преди да отвори писмото в нея се пробуди чувството, че нещо не е наред. Прочете няколко реда и се намръщи - почивката й отиваше на кино заради дрипавите диментори... Афродита и Кристиян обаче бяха на едно мнение - тези дрипави създания нямаха място нито на свобода нито дори и в Азкабан. Министерството само лъжеха, че могат да контролират. След като надраска кратък отговор прати совата. Извади пръчицата си и с един замах дрехите се върнаха по местата си, а тя самата се преоблече. Взе черното си пътническо намело, сви се в него. Слезе в трапезарията. Запали с магия камината, взе малко летежна пудра от съдинката до масата и хвърли прахта в пламъци. Гледаше как за няколко мига от оранжево-червени се превърнаха в изумрудено зелено. Пристъпи бавно в пламъците изговаряйки ясно и високо - Кабинета на Кристиян Озера. Само за няколко секунди се озова в Хогуорст в кабинета на директора цялата покрита в сажди. Ето затова мразеше да пътува с летежната пудра но това беше най бързия начин да се появи тук. След като прилежно изтърси пудрата от дрехите и косата се намести на стола срещу директора. - Е ще почваме ли? Между другото дължиш ми няколко дена в Майорка. |
|