First topic message reminder :

Кай седна на тревата и се облегна на едно от огромните дървета, които заобикаляха езерото. Започна да върти между пръстите си малката бяла кутия. Знаеше, че това с нищо не му помага, дори напротив. Беше и отвратителен мъгълски навик. Но вече беше привикнал. А навиците трудно се изкореняват.
Може би ако все пак не се будеше всяка нощ и можеше да спи нормално поне от време на време това нямаше да му е такъв проблем. Онова лице. Цялото в кръв. Кай просто не можеше да си го избие от съзнанието и тази проклетия го преследваше дори в сънищата му. Може би просто му трябваше едно заклинание, което да изтрие спомена. Но това беше прекалено лесно решение.
Изправи се, подритна един от заобикалящите го камъни, сякаш той му беше виновен и извади една цигара от бялата кутия. Тъкмо щеше да я запали, когато чу стъпки. Никой не идваше тук по това време. Беше забранено за учениците, а учителите явно просто предпочитаха удобството на замъка.

Добре в водата беше няколко идеи по топло отколкото когато излязоха на сушата, а този вятър... Защо беше толкова студено вечер? Докато се качваше на гърба му и го гушкаше през съзнанието й минаваха списък със възможни места където да отидат. Общите стаи бяха изключени някой от дома им можеше да се събуди и да се довлече до общата помещение, класните стаи също отпадаха Филч се разхождаше постоянно из училището и търсеше жертвите си. А и Пийвс също беше фактор. Грифиндорката нямаше намерение да предлага шоу на някоя от духове. Притисна се още по силно към тялото на Кай а една от ръцете й се плъзна към дънките на момчето. Прехапа устни и се усмихна.
- Не ще отидем в банята на префектите. Там е топличко.
Наистина беше топло там, и имаше огромна купчина с меки и грамадни хавлии, и много басейни. Беше идеалното място, никой нямаше да ги прекъсва дори и цяла нощ. Усмихна се и целуваше вратът му. Обича да докосва тялото и вратът му
- Във банята няма да има кой да ни прекъсва а и освен това само префектите знаем паролата. Дори Филч, не я знае. Единствения проблем е стенещата Миртъл но тя и без това не идва често там освен ако момчетата не са там.

Емили разсъждаваше къде могат да отидат като същевремено се притисна още по-близо до гърба му. Което беше хубаво. После обяви, че ще отидат в банята на префектите. Кай никога не беше стъпвал там по очевидни причини, но сега беше в компанията на префекта на Грифиндор и беше склонен да й се довери, че това е добър избор. Само трябваше да се уверят, че никой няма да ги хване по пътя. Най-голямата опасност беше Филч. Тоя човек никога не спеше или поне така изглеждаше. Пък и да ги хванеше, на Кай не му пукаше особено, просто нямаше да могат да продължат започнатото.
Емили продължаваше да описва банята на префектите, а на Кай му се струваше все по-добра идея да отидат там. Беше чувал и за Стенещата Миртъл, но някак си имаше предчувствие, че няма да е проблем. Ръката на грифиндорката прекъсна мислите му. Плъзгаше се опасно близо до една определена зона. Точно сега не беше момента за такова разконцентриране. Емс явно осъзна, че в момента това не е добра идея и след малко пръстите й отново се озоваха близо до врата му.
- Банята на префектите звучи добре. - съгласи се Дезарио.
Вече бяха преполовили пътя до замъка когато единия крак на Кай го предаде и двамата се свлякоха на земята.
Емили стана от него и се изправи. И двамата се зачудиха какво точно е станало. Докато остра болка не прониза момчето малко над коляното. Кай се обърна и застана в седнало положение. Забеляза, че една доста голяма област от панталона му, там откъдето идваше болката, беше по-тъмна от останалия черен плат. Мястото при тъмното петно беше разкъсано, а момчето дръпна още малко, за да погледне по-добре. Отдолу се подаде кърваво петно. Рана. Съвсем не изглеждаше малка. Вероятно беше от гората, но с повишения адреналин Кай изобщо не беше забелязал, а явно и Емили. Чак сега когато бяха прекъснали за малко видя.
Вдигна глава и видя Емили да се взира в дупката, която преди малко той беше уголемил. На бързо се опита да закрие раната, от която продължаваше да тече кръв. С малко повече усилия и без да поставя тежеста на ранения крак се изправи. В момента не можеше да се сети за магия, с която да се оправи. Затова просто продължи към замъка с по-бавна крачка и леко накуцване. Но забеляза, че Емс продължава да стои без да помръдва.
- Идваш ли? - попита Кай, а когато тя продължи да е безмълвна Дезарио допълни - Нищо ми няма, ще измисля как да се оттърва от раната като отидем на по-топло.
Докато чакаше отговора й, на момчето му хрумна мисълта, че сякаш всичко работи против това да достигне крайната си цел тази вечер.

Двамата се строполиха на земята малко преди портите на училището. Първата мисъл което мина през съзнанието на грифиндорката беше, че Кай се е спънал в някой камък или пък, че тя му е тежала прекалено много. Но щом очите й зърнаха тъмното петно на дънките му беше готова да получи инфаркт. Докато го гледаше как се отдалечава, просто стоеше на едно място без да помръдва. Как не беше забелязала раната? Та нали преди да се върнат на езерото беше прекарала поне 15 минути в това да го оглежда дали случайно не се е наранил. Толкова ли сляпа беше а и се беше съгласила той да я носи на гърба си, през целия път до банята на префектите. А как щеше да се изкачва по всички тези стълби а някои от които бяха изчезващи.
Тръгна от мястото си едва когато чу думите му, иначе нямаше да може да помръдне а сигурно щеше да стои като прокълната. Преглътна леко и хвана ръката му стискайки я леко. Нямаше да го остави, да се измъчва сам искаше да му бъде нещо като опора докато стигнеха до банята.
- Като стигнем в банята аз ще се погрижа.
Докато се изкачваха по стълбите извадиха късмет, Филч или злобната му котка не се виждаха никъде. Може би имаше малък шанс, да се е прибрал  в стаята или нишата където живееше с г-жа Норис и да е заспал. Но това много рядко се случваше. Емили се съмняваше, че той изобщо някога лягаше да спи. Просто търсеше ученици, измисляше какви ли не провинения и ги наказваше. Стигнаха пред входа на банята, грифиндорката прошепна паролата и входа се отвори. Щом влязоха вътре, Емили помогна на Кай да седна на една купчина кърпи и скъса с магия дънките и се вгледа в раната беше ужасна а и сигурно причиняваше много болка на момчето. След като почисти раната с вода, затвори раната с магия.
- Не съм сигурна дали ефекта ще продължи дълго отдавна не съм лекувала рани.

Почистването на раната не беше от най-приятните неща, но не можеше да се затвори без това. Често му се беше налагало да лекува рани, най-вече по себе си, но не винаги. Обаче реши да не прекъсва Емили, тя изглеждаше доста уверена в това, което правеше. За да не забие поглед в това, което разкъсаната манитя на грифиндорката вече не успяваше да прикрие, Дезарио се огледа наоколо. Определено мястото беше подходящо за следващите им занимания. Стенещата Миртъл не се виждаше наоколо, а и освен тях май нямаше никой друг.
След малко момчето хвърли поглед на крака си и забеляза, че Емили е излекувала раната. Стана от мястото, където стоеше и с един замах басейна, който беше пред тях се напълни с гореща вода и най-различни аромати се разнесоха из помещението. Момчето застана пред Емили.
- Да се надяваме, че няма повече нищо да ни прекъсва. - казс той докато сваляше мантията й. Открадна си една бърза целувка, после се зае с оскъдната й нощничка, докато не остана само по бельо.