Поредният мач на Грифиндор срещу Слидерин. Времето не беше едно от най-благоприятните. Тук-там имаше няколко дъждовни облачета,които се обаждаха заплашително,но зелените не се плашеха от малко дъждец. Червените котенца обаче,видимо изглеждаха притеснени. 'Смехотворни! Ако се откажат от мача,ще им счупя пръчките.' мърмореше Мел,докато няколкото слидеринци,които я слушаха се кискаха. Тя винаги бе прекалено пламенна когато ставаше въпрос за тези игри. Беше търсач от около 2 години и почти нямаха загуби ,освен когато играеха срещу онези смешници. Винаги правеха така,че да изглежда сякаш Слидерин бяха лошите,сякаш те ги бутаха от метлите! Та те просто не струват! Мел дори не знаеше кой бе виновен за събирането на целия Грифиндорски отбор,ако знаеше до сега щеше да е направила всичко по силите си да му отнеме възможността да лети и да играе Куидич до края на живота му. Бяха пълен,пълен позор! По едно време,докато Мел все още правеше недоволни физиономии в очакване на мача,който чакаше от толкова седмици,забеляза ,че до нея се бе 'паркирал' най-добрият й приятел, който се подсмихваше сладко-сладко и се радваше на нейните фасони. Тя му се намръщи и му се изплези,а малко след това веднага се разсмя и въздъхна :
- Какво да направя? Такава съм си.. - промърмори едно тихи извинение и пак се загледа към онези жалки подобия на лъвове. Този път май смъртоносните й погледи бяха свършили работа - капитана им реши да играят. И от тук нататък всичко е история. Слидерин най-накрая успяха да победят и то със солиден брой точки. Мел нарочно забави хващането на снича,заиграваше се  другия търсач,разсейваше го - нейният коронен номер,на който всички обаче се хващаха, дори момичетата търсачи. На скоро тя се бе разделила с момчето,което смяташе,че обича. По една лоша,много лоша случайност той беше от Грифиндор. Мел смяташе,че могат да бъдат заедно - че домовете нямат значение. Но в последствие разбра,че домовете значат всичко - когато остана съвсем сам Слидеринци посветиха част от ежедневието си да му правят номера. За това той все още лежеше върху калната трева,превиващ се от болка в момента. Мел се огледа и видя как Шейн се усмихва доволно. Чак когато се прибраха в общата стая и вдигнаха купон тя успя да се добере до него с една огромна чаша пълна до горе с маслена бира.
- Това е.. за благодаря. На Кормак му отива калния цвят.. не бях забелязала. - след което се изкикоти и му подаде чашата с бирата. Мел пък бе взела за себе си пълна чаша с греяна медовина - нямаше нещо,което да обича повече в момента. Е.. Шейн бе изключение. Тя наистина го обичаше ,по един много странен начин. Той бе най-добрият й приятел от доста време насам и времето й бе показало,че може да разчита на него.

Мел пак му се намръщи на шега,когато я разроши. Не че косата й бе в идеален вид след мача,изглеждаше така сякаш е бръкнала в онези мъгълски контакти за електричество. После се подсмихна и отпи от медовината си. Колкото и да не го показваше дълбоко в нея я болеше. Тя не бе от онези хора,които веднага дават сърцето си на тепсия. Тя беше от онези хора,които премислят дълго време преди да се  доверят,а след това веднага започват да подлагат на тестове,очаквайки да се издънят само за да може да запази сърцето си цяло. Сега обаче.. беше сгрешила,но не смяташе повече да повтаря тази грешка. Всичко това я правеше по-слаба, по-уязвима. Неща,които тя ненавиждаше до дъното на душата си.
- Никога до сега не съм смятала,че някой е способен да разбие сърцето ми. - промърмори замислено магьосницата,а после дълго време отпиваше от медовината си.Наистина се чудеше как си бе позволила да греши така - знаеше че любовта не носи до нищо хубаво. Именно тази любов бе убила родителите й - и за какво? Въпреки че около тях всички се веселяха,на Мел не й беше до това. Искаше! Искаше да танцува,да се радва за победата,но не й пукаше. Единственото което искаше е нещо,което вече не можеше да има. Момчетата в Слидерин бяха големи красавци,дори Шейн бе изключително привлекателен,но и това не й помагаше. Или може би просто не се опитваше достатъчно?
- Тая работа май не е за мен. - заключи накрая брюнетката. - Прекалено много чувства и драма.. прекалено сложно. - поклати глава и се засмя. - Не мога да се концентирам.. не мога да спя. Дори този купон ми изглежда страшно скучен. - знаеше,че той бе единствения на когото може да сподели и когото нямаше да я осъди,нямаше да й се присмее. Не че някой въобще би посмял да направи подобно нещо - знаеха колкото бурен е нравът й и че не би се въздържала от това да разхвърля  няколко крушета. Бе прекалено избухлива,за да използва магията веднага - чак след като хвърли един здрав бой използваше и няколко пиперливи заклинания и воала! От години насам никой не бе посмял да се заяде с нея,защото знаеше какво следва. Шейн обаче.. той й бе допаднал от самото начало. Бяха станали като семейство.

- Стига Мел не се натъжавай заради този боклук. Ще видиш, ще намериш онзи който ще те обича и няма да те изостави заради дома си. А докато това се случи аз ще съм и ще проклинам всеки който посмее да те нарани.
 Следващия момент, Шейн я дръпна към себе си като остави празната й чаша някъде наблизо без да се интересува дали ще падне върху някой, щес е счупи ли. Имаше много чаши с алкохол на този малък купон. Сега обаче главната му задача бе да накара това момиче да се усмихне. Отлично познаваше характера й и знаеше, кога как се чувства. Можеше да се кажа че я познава по добре от колкото тя себе си. Е все пак имаха много години за опознаване и шеги. Поведе я към една малко по празна част от общата стая къдете музика се чуваше много по добре и нямаше друга шумотевица.
- Един танц?
Въпреки, че не можеше да танцува беше готов да се жертва за по висшата кауза, все пак не беше чак такъв гадняр. Имаше и сърце някъде там под всичките мускули и злобата. Докато водеха подобие на някакъв танц, се замисли. След година и нещо щяха да завършат училището и да напуснат удобните подземия на Слидерин. Все още не беше решил с какво ще се занимава. Може би щеше да се присъедини съм Смъртожадните но кой знае имаше година и нещо а идеята да си отвори собствен бар звучеше много примамливо за него.
- Мислела ли си за това какво ще правиш като завършим Мел?