Име:
Кай Майкъл Дезарио
Години:
17
Кръв:
Мъгълокръвен
Семейство:
Баща му е военен починал по време на мисия. Майка му е лекар. До колкото му е известно няма братя и сестри.
Лик :
Chris Wood
Характер:
Кай е интелигентен и много обича да го демонстрира. На моменти поведението му би могло да мине дори за арогантно. Не обича нормите и поставя всичко, което му се налага под въпрос. Има нестрандартно мислене и никога не приема нещо за истина само защото всички твърдят,че е така. Има проблеми с изразяването на истински и по-дълбоки чувства и емоции. Избухлив е. На моменти е ексцентричен, но когато си постави цел винаги я постига. След смъртта на баща му малко преди 17-ия му рожден ден, характерът му става по-мрачен.
История:
От най-ранна детска възраст пътува, заради професията на баща си. Никъде не се застоява за повече от година. Когато получава писмото си за Хогуортс баща му не може да повярва. С много усилия все пак успяват да го убедят да го пусне. След завръщането си от шестата си година в магическото училище Кай разбира,че баща му системно бие майка му и че има връзка с друга жена. В момент на ярост той пребива баща си жестоко. По-късно съжалява за това и вътрешно обвинява себе си за смъртта му въпреки,че по-късно е доказано, че всъщност причината довела до нея съвсем не е свързана с побоя. Кай сериозно обмисля дали изобщо да се върне в Хогуртс за седмата си и последна година, но майка му го принуждава да й обещае.
Допълнително:
Покровителят му е тигър.
РП:
Кай не можеше да откъсне очи от различните витрини. Цялата заобикаляща го улица беше направо изумителна. В главата му изникваха толкова въпроси свързани с всичко около него, но разбира се в момента нямаше кой да му отговори, трябваше да почака още известно време докато стигне до Хогуортс.
Вече бяха взели всичко необходимо, което имаше в списъка, който пристигна с писмото му. Оставаше само ученическата униформа. Двамата с майка му влезнаха в магазин, който подозрително изглеждаше като идеалното място за целта. Поздрави ги възрастна жена с приятен глас, която веднага започна да взима мерки на момчето и след малко потъна в дъното на магазина. Анджела Дезарио беше не по-малко очарована от сина си. Докато разглеждаше различни платове Кай дръпна ръкава й и прошепна:
-Благодаря ти, че го убеди. Всичко това е толкова яко.
Очите на жената се насълзиха едва забележимо, но тя се усмихна на сина си. Кай забеляза избледняващата синина близо до китката й, която се беше оказала при издърпването на ръкава и смътно напомняше отпечатък от човешки пръсти. Той се намръщи и сериозно попита:
-Откъде е това?
Но преди майка му да може да отговори с поредната лъжа, собственичката на магазина се върна и започна да им обяснява всичко в подробности за униформата.
Кай не усети кога мина времето от случката в магазина и вече стъпваше смело към старо трикрако столче и странна шапка върху него. Вече беше видял,че не е обикновена и говори. Любопитството на момчето определено беше събудено. Той седна и я сложи на главата си. Минаха няколко секунди, в които шапката продължаваше да стои неподвижно, без да казва нищо. Кай се размърда и прошепна:
-Няма ли да ме питаш нещо?
Шапката се засмя гръмко:
-Хмм, виждам нетърпелив и буден ум. Каква отвара би приготвил, ако можеше?
Без никакво колебание Кай изтърси:
-За мъдрост. За да имам решение за всичко.
-Добре. Много добре. А какво искаш да знаеш за историята?
-Всичко-изстреля Кай без да се замисля.
-А най-много?
-За великите дела. - в ума му изплуваха представите му за магията, както можеше да си я представя всяко 11 годишно хлапе от мъгълско семейство.
-Какво най-много искаш да научиш?
-Всичко в сферата на магията. - уверено каза Кай.
Нямаше търпение всичко това да започне.
Шапката описа четири вида течности и го попита от коя би избрал да пие:
-Златната.
-Много интересно. - промърмори шапката.
На Кай му се искаше да попита какво е толкова интересно, но реши да изчака и да чуе следващия въпрос:
-За кое същество би искал да учиш?
Момчето се замисли за момент. Нямаше голяма представа от магически същества, можеше просто да налучква от това, което беше виждал в мъгълски филми:
-Духове.
-Каква способност би искал да притежаваш? - продължи шапката, без допълнителни коментари този път.
-Искам да мога да чета мисли. - отвърна той. Щеше да му спести много главоболия, пък и винаги се беше чудил как мислят другите.
-Хмм. Почти приключихме.-промърмори старата разпределителка-Но преди това, опиши характера си и кажи къде би искал да те разпределя?
Този път Кай имаше нужда от малко повече време, за да отговори. Често беше мислил по въпроса какъв е. но все още не можеше да достигне до точен отговор. Все пак накрая каза:
-Преди всичко съм интелигентен. Може би понякога малко мрачен. -втория въпрос беше по-труден.
Беше научил по малко за домовете на Хогуортс, но нямаше никаква представа къде иска и къде трябва да бъде. Простичко каза;
-Не знам в кой дом искам да съм.
Беше запомнил,че няма да има повече въпроси, затова зачака решението на шапката.