First topic message reminder :

Туп-туп-туп.
Какво беше това? Приглушеният звук от предпазливите хитри стъпки на Николас Ашбри? О, точно така, дами и господа, научихте се - положението е "Опази нам, Мерлине".
Ама, не, не е чак толкова зле - нищо няма да взривява или да вдига учениците на революция... Макар, че това са две доста добри идеи... Кхъм, днес желанието на пакостника ни беше съвсем скромно. То, ами разберете го, като постоянно чуваш тъпите префекти да се фукат или да разказват истории за вълшебните светлини и аромати, разноцветните води и кранчета, и на теб ще ти се дозавижда и прииска да пробваш. За къде беше тръгнал, ли? Банята на префектите.
Продължаваше да крачи по коридорите с ръце в джобовете, извръщащ се предпазливо врат и невероятното си умение да стъпва без да издава излишен звук. Тежък е живота на непокорника, занаята принуждава да придобиеш разни нужни способности.
Рижокоското се приближаваше към една леко открехната врата с очеивдното намерение да я подмине, въпреки че тази врата се отвори от течението по-широко и разкри съдържанието вътре. Минавайки покрай нея, Аш хвърли един поглед, за да види нещо като склад, който приличаше на хранилище по Отвари. Зърна как някакво момиче с гръб към него тършува из рафтове и един кашон залита и пада върху нея. Абсолютно пренебрежително, язовецът върна вниманието си върху пътя и си продължи.
Десет минути по-късно, няколко прикриващи притичвания и скривания зад ъгъла, както и един престой зад статуя, докато преподавателят по Пророкуване отмине, стигна до целта. Петия етаж, четвъртата врата вляво от статуята на Борис Объркания. Туй трябваше да е. Опита да я отвори, въпреки че знаеше, че това би трябвало да се случи само след изречената парола. Късметът не беше с рижокоското днес и вратата мълчаливо отказа да поддаде. Е, добре тогава. Трябваше да стане по трудния начин. Извади пръчката си и я нсочи към вратата:
- Бомбарда! - Чу се желаният взрив. Прикри главата си и надзърна след момент. Цялата врата бе почерняла и даже пушеше, но магическата й защита не бе позволила да се повлияе от магията. Оф, сега трябваше да мисли парола!
- Какво правиш, бе?!
Ник се обърна рязко, стреснат от пискливия глас и извика инстинктивно. ДаИзглеждашГлупав.

Колкото и да бъбреше многознайката ни, все пак тярбва да направим една ретроспекцийка, за да видим за какво толкова се беше замислил Николас пред пяната, нали? Ами, един проницателен и дълбокомислещ петокурсник като невероятния ни Николас Ашбри размишляваше върху въпосите от небитието като например, коя магия можеше да му помогне да си измагьоса надуваем дюшек или някоя друга глезотийка, за да му стане по-забавно? Добре, де, не беше това... Под рижавите къдрици имаше нещо повече. И тук не се шегувам - язовецът през по-голямата част от времето бе сериозен и мислите му съответстваха на външния вид. Но как да се погълнеш от гадните мисли за реалността, когато имаш един час да се отпуснеш в едно от забранените райски кътчета на Хогуортс? Да, самотно му беше и да, бе се замислил колко съкваше да си самичък и единствената компания, в която можеш да се намираш, е, ако заплашиш и изманипулираш някой глупавичък като рейвънклоука. Но точно днес и точно между четири и пет следобед, пъстроочкото ни почти не бе спрял да се усмихва и… защо да си губеше времето в кофти отвяванки?
- Ама аз съм твърде готин за теб? – С открито любопитство и неразбиране приклепа срещу Анеля и „арйукидингми“ физиономията й. Личеше си колко бързо бе съжалила да го заговори. Но Ник знаеше, че така или иначе отговорът на въпросите й я човъркаше отвътре.
Заплува към тъмнокоската и се отпусна върху водата до нея, а след малко и тя направи същото и сега лежаха на звезда един до друг.
- Не са стереотипи, бе, жено, вие сте най-забилия в книги и послушен дом от всичките. Някой, отговарящ на тези определения, няма как да не е скучен и страхлив. Защо се шашкаш толкова? И ти си готина, не колкото мен, но ставаш. – Замълча за миг, колкото да се наслади на изнервеното ръмжене на Денвърли, и продължи да говори с поглед, забит във високия таван – Трябва да се гордееш със себе си. Успяваш да поддържаш добър имидж, приятелства, трудиш се толкова много, съвестна си… Не се впрягай толкова. Но не си права, че днес си ме изненадала, аз не съм очаквал да не ми се вържеш така или иначе.
Ех, Ашбри, развали хубавия момент за момичето.
Само усети пръските върху себе си от размаха на ръката й, която се канеше да се стовари в юмрук върху корема на петокурсника и мигом се потопи под водата. Размаха с ръце нагоре, за да се избута към дъното и с неимоверни усилия накрая дупето му удари дъното. От тук мятащите се крака на шестокурсничката изглеждаха толкова далеч. Рейвънката подаде глава под водата и Ник й помаха. В интерес на истината, днес двамата си помогнаха взаимно. Само че едва ли някой от двамата щеше да го признае на другия.
Въздухът му свърши и бързо се изстреля към повърхността. Анеля се беше настанила обратно на едното стъпало, отпусната и гледаща уморено.
- Какво искаш сега, да си седиш на стъпалото и да говорим за теб?
- Не е вярно…
- А, добре, просто държиш на експертното ми психологическо мнение…
- АБЕ…!
- Анеля Денвърли, страдаш от Синдром на Прекомерния Пукизъм.
- О, така ли, Николас Ашбри, а твоят неизличим Идиотски Високомерен Непукизъм по-добър ли е от мен?!
- Аз съм по-добър от всички, мила моя! – Разпери ръце и се ухили, а заради дразненето си си докара атака от тъмнокоската. Момичето се опита да го удари и като разбра, че няма смисъл да си хаби силите, сърдито се измъкна от басейна и насочи към трамплина. О, нямаше само тя да го пробва.
Изскочи от басейна и хукна след Денвърли. Момичето му хвърли подозрителен поглед през рамо и ускори крачка, засилвайки се към трамплина. Хафълпафецът се засилваше плътно зад нея. Денвърли нямаше как да знае, че рижокоското е толкова луд, и реши да му избяга, като скочи от трамплина. Но Ник беше точно толкова откачен и я настигна пред трамплина, скачайки заедно с нея и улавяйки я във въздуха за кръста. Групав скок, че какво му имаше?
Писъкът на рейвънката по никакъв начин не го мотивира да я пусне, даже напротив, Ашбри уви краката си около нея, вкопчвайки се в тъмнокоската и правейки ги една цяла бомба, която щеше да се разбие…
… Точно сега. Плясъкът огласи цялото помещение, двамата потънаха надолу, докато Денвърли се мъчеше да се отскубне. Да, ама не! Ник продължаваше да я стиска здраво, докато не удариха бавно и славно дъното, после се оттласна с всичка сила (ох, че тежка беше тази умница) и с издути бузи (поне Ашбри беше с такива, Анеля изпускаше балончета под вода в безмълвните си протести) се показаха над водата. Анеля, естетсвено, започна да вика, а пък Аш беше решил, че, еми, няма да я пусне! Щяха да са неразделни другарчета, вкопчени в прегръдка. Като истински приятели, мхм.

Анеля ни сподели една хубавичка житейска история за промяната и дрън-дрън, как е извлякла най-хубавото от лоша ситуация, но да бъдем честни, само аз се строгнах. Николас – изобщо. А и как да станеше, като нямаше достъп до мислите на Денвърли. Момчето чуваше само отчаяните й молби към онази… как се казваше… Катрина? И после сърдитото й тропане… Брей, не очакваше рейвънката да реагира толквоа смело. Браво, момиче. Май наистина я беше понаучил на това-онова. Добре де, сама се беше научила, но той бе доста голям… мълчалив фактор за това.
- Анеля, не разбираш ли… Провинението ви е толкова сериозно… А относно цялата тази ситуация – вече казах, ще поговорим по-късно. – Онази мацка гледаше бая измъчено, сякаш водеше някаква вътрешна борба. Продължаваше да е със скръстени ръце и хич не изглеждаше податлива, колкото и нещастно да изглеждаше приятелката й.
- О, хубаво, де, голяма работа. – Обади се най-после Ашбри, виждайки, че скоро рейвънките няма да се разберат. Тъкмо излизаше зад един параван по дънки и с кърпа в ръка, която въртеше разсеяно и тя се увиваше и развиваше около ръкат му. Момичетата го зяпнаха, а Ник пристъпваше към тях с най-спокойната походка, която можеше да съществува, докато ти е студено на стъпалата. Хвърляше тайничко по някой поглед на все още пълния басейн. – Кажи на Вазовски, че аз съм го направил – че сам съм влязъл тук и си ме заварила без нея. Не я намесвай. Нали ти е приятелка? Недей, че като я гледам съвсем ще изтеряса. Поемам вината за всичко изцяло върху себе си.
Анеля го гледаше невярващо. И той можеше да я гледа по същия начин. За него също бе непонятно защо до преди малко го защитаваше и се опитваше да убеди Катя да не го издава. Ако ситуацията представляваше чак толкова гигантски проблем, Николас щеше да си вземе и за двамата. Най-много да го накажеха да чисти и да отнемеха някоя-друга точка от Хафълпаф. Майкъл щеше да помрънк и толкоз. Догодина провиненията му щяха да се… рестартират. Ново начало. Ама голяма драма за едно пяна-парти.
Николас се беше поразсеял и осъзна, че Анеля го убеждава, че не е честно да направи такава жертва и бла-бла. Отиде и я хвана за раменете.
- Анельо. Няма. Проблем. Наистина. Разберете си се вие двете, че явно има голям проблем за вас, аз съм лесен. – Погледна Катрин, която го гледаше с доста стабилна неприязъм и повдигна вежди срещу нея – Не бъди лоша, нали някой ще получи наказание все пак? Плюс това префектите сами сте си виновни, че криете такова блажено удоволствие от останалия свят…
Може би без последното щеше да постигне някакъв ефект. Тъй като се опасяваше, че погледът на префектката щеше да се вреже в кожата му, се врътна на пети и отдалечи от момичетата, заемайки се с изсушаването на косата си и прибирането на дрехите. Оп, всъщност не можеше да излезе гол до кръста, така че трябваше да си метне поне мантията отгоре. А относно неразборията… Защо пък той да трябваше да се сети за заклинание? Нали Денвърли беше отличничката?
Облече си останалите дрехи и застана пред ръба на басейна. Всичката тази вода… Не можеше ли да подходи по-креативно?
- Акцио… тапа… на дъно? – Явно работеше и така. Блесна светлина и след миг от дъното на басейна изскочи запушалката, която държеше канала затворен. Никоасл се наведе, за да не му отнесе главата. Веднага басейнът започна да се отпушва и водата малко по малко взе да намалява нивото си. Умничкият той. Огледа мокрите локви наоколо. Това пък какс е очакваше да го изчисти…
- Хей, префектката – как го чистите това? – Посочи с пръст моркия, хлъзгав под.
- Ние не цапаме така! – Отсече русокоската, а Ашбри наведе глава невярващо.
- О, стига де, не е нужно да се правиш.
- Просто излизайте. Сега.
Николас послушно тръгна да се изнизва от помещението и видя с периферното си зрение, че Анеля погледна умолително към приятелката си преди да го последва. Колко съкрушена изглеждаше. Ник дори не се бе досетил, че проблемът беше заради това, че префектката ги завари вкопчени един в друг. Изобщо не беше така, както звучеше.
Петокурсникът се узова в коридора и му скимна да се зачуди как подобаваше да се разделят. Най-вероятно след като се окопитеше, Денвърли щеше да осъзнае, че вината е изцяло на Ашбри и да му бъде бясна. Поне 2-3 седмици би казъл. Ох, а колко ли щеше да си отнесе за случката? Едно проникване в банята… цели пет нарушени правила? Изхвърляха се… Може пък Катя да се смилеше над него. И над двамата всъщност. Идешему единствено да потупа Анеля утешително. Погледна я и се подсмихна:
- Извинявай. Дано светът не свърши в крайна сметка. – Не изчака отговор, ами вкара ръце в джобовете си и пое по коридора. – Сбогом, Денвърли.
Бяха се разбрали – щяха да забравят тази случка. И двамата ги устройваше. Поне нямаше да се чуди дали се налага да я поздрави, когато се разминеха по коридорите.