По някое време, делничен тъп скучен ден

Туп-туп-туп.
Какво беше това? Приглушеният звук от предпазливите хитри стъпки на Николас Ашбри? О, точно така, дами и господа, научихте се - положението е "Опази нам, Мерлине".
Ама, не, не е чак толкова зле - нищо няма да взривява или да вдига учениците на революция... Макар, че това са две доста добри идеи... Кхъм, днес желанието на пакостника ни беше съвсем скромно. То, ами разберете го, като постоянно чуваш тъпите префекти да се фукат или да разказват истории за вълшебните светлини и аромати, разноцветните води и кранчета, и на теб ще ти се дозавижда и прииска да пробваш. За къде беше тръгнал, ли? Банята на префектите.
Продължаваше да крачи по коридорите с ръце в джобовете, извръщащ се предпазливо врат и невероятното си умение да стъпва без да издава излишен звук. Тежък е живота на непокорника, занаята принуждава да придобиеш разни нужни способности.
Рижокоското се приближаваше към една леко открехната врата с очеивдното намерение да я подмине, въпреки че тази врата се отвори от течението по-широко и разкри съдържанието вътре. Минавайки покрай нея, Аш хвърли един поглед, за да види нещо като склад, който приличаше на хранилище по Отвари. Зърна как някакво момиче с гръб към него тършува из рафтове и един кашон залита и пада върху нея. Абсолютно пренебрежително, язовецът върна вниманието си върху пътя и си продължи.
Десет минути по-късно, няколко прикриващи притичвания и скривания зад ъгъла, както и един престой зад статуя, докато преподавателят по Пророкуване отмине, стигна до целта. Петия етаж, четвъртата врата вляво от статуята на Борис Объркания. Туй трябваше да е. Опита да я отвори, въпреки че знаеше, че това би трябвало да се случи само след изречената парола. Късметът не беше с рижокоското днес и вратата мълчаливо отказа да поддаде. Е, добре тогава. Трябваше да стане по трудния начин. Извади пръчката си и я нсочи към вратата:
- Бомбарда! - Чу се желаният взрив. Прикри главата си и надзърна след момент. Цялата врата бе почерняла и даже пушеше, но магическата й защита не бе позволила да се повлияе от магията. Оф, сега трябваше да мисли парола!
- Какво правиш, бе?!
Ник се обърна рязко, стреснат от пискливия глас и извика инстинктивно. ДаИзглеждашГлупав.

Е, стига де, трябваше да е тук някъде. Не изглеждах ли достатъчно измъчена вече, не бях ли на ръба? Като видите отвратително рошавия ми кок, накриво закопчаната мантия и размъкнатите дънки, ще си кажете, че няма да е зле да отделя повече време за вида си, и честно, щях, ако имах това време. Ама нямам. Нищо почти не ми остана, нямаше да позволя и мъничките ми шансове за едно добро бъдеще да отидат в канала. Най-важното изпитване по трансфигурация ми предстоеше утре, а тези магии ми вадеха душата. Аз бях отлична ученичка, досега не бях имала проблеми, а ето, че изведнъж две заклинания ми се опираха, колкото и да се упражнявах из спалното помещение- а повярвайте ми, да упражнявам първото там се оказа отвратителна идея, но кой да се сети- не, честно, кой да се сети, че магията за замразяване на огъня не трябва да се провежда на закрито- замразяването не би ли ви вдъхнало доверие, че няма за какво да се тревожите? Другото заклинание пък беше още по-глупаво. Защо ли не бяхме взимали тези чудесии във втори курс, когато много по-лесно щях да приема една лоша оценка? Ех, Анеля, страхотна си. Извинете, ама не е лесно да сте такива кусури, заслужава си поздрава.

Освен това, наистина съм страхотна, защото измислих как да оправя нещата- щом като чудото да не ме бива с нещо се беше случило, то тогава няма да е толкова стресиращо да разберете, че пребърквам склада по отвари- за всичко си има първи път. Внимавам в часовете и бях разбрала, че професорката има малко течен късмет, скрит за уроците с бъдещите шестокурсници. Трябваше само да изчакам някой ученик да отиде да я пита нещо след часа, да мина покрай бюрото и да грабна стоящите точно до чашата й с вечно горещо кафе ключове. Вярно, сигурно вече бе побесняла и бе само въпрос на време да ги намери, но се надявах, докато течеше това време аз да успея да ги върна на бюрото- утре имах отвари, така че всичко зависеше единствено от това да не ме хванат. Работех бързо и сръчно, но така и не намирах проклетия късмет. Ей това е да си търсиш късмета, но да нямаш никакъв късмет и да не можеш да го намериш. По едно време дори един от кашоните на горния рафт ми падна върху главата и едва не ме събори, но уви- бях ударена от съвсем обикновена многоликова отвара (тази жена наистина си пазеше всички "строго достъпни" отвари в кашони за следващите курсове... и после иска да не ги крадем). Най-сетне, след половин час, два или може би цял ден търсене, открих шишенцето Феликс Фелицис, на най-долния рафт, нарочно сбутано в ъгъла. Едва се сдържах да не се разпищя от радост. Запомних добре къде е било, подредих всички останали бърканици и като се уверих, че не си личи, че е тършувано, излязох и заключих вратата. Прибрах ключовете в дънките под мантията, а Феликс в горния джоб на мантията си, за да го усещам сигурно до сърцето си. Щях да изпия съвсем малка глътка и да го върна- нямаше да прекалявам. Това не е измама, млъквайте. Просто малко си подсилвам късмета, защо не? Не е измама, уверявам ви. Оставете ме намира. Скапвах си задника от учене, заслужавам да се справя на това скапано изпитване.

Прекосявах коридори след коридори, потънала дълбоко в мислите си и несъзнателно хапейки устни, когато на едно от кръстовищата на етажа нещо привлече вниманието ми. Върнах се крачка назад и надникнах в другия коридор. Правилно бях видяла. Някакво рижаво момче се опитваше да влезе в банята на префектите. Не виждаше ли, че вратата по-скоро ще го взриви, ама няма да го пусне без парола? Почти тичешком взех разстоянието до него и въпреки че исках с готин и сериозен глас като на някоя добра полицайка да го попитам какво точно си позволява, всъщност възкликнах като много невъзпитан тип в местното районно, който е изключително възмутен, че някой прекъсва четенето му на вестника.

-Какво правиш. бе?

Май му изкарах ангелите, о да, този писък определено значеше, че му изкарах ангелите. Непознатият се завъртя към мен и аз изведнъж се почувствах много неловко. Не можех нито да го накажа, нито нищо... можех само да му мрънкам. Скръстих важно ръце пред гърдите си, наклоних глава и започнах да лея думи като фонтан:

-Ти какво си позволяваш? Не виждаш ли, че трябва парола? Май не я знаеш, а? Ами съжалявам, ама без парола не се влиза. Защо не си тръгнеш? Префектите не обичат да им нахлуват в личното пространство. Стани префект и тогава ще можеш да ползваш яката баня.

За момент млъкнах, колкото да си поема дъх. Осъзнавах, че сигурно говоря пълни простотии, но наистина не обичах, когато някой нарушаваше правилата. Особено подобно нещо- банята си е за префекти, за Бога! Екатерина, най-добрата ми приятелка, бе префект и я ползваше, тя ми бе казала, че си е яка, но се превъзнася. Самите префекти я издигали толкова, за да се хвалят, че не само имат власт в училището, но и собствена баня с много екстри. Да си умреш от яд направо. Не мисля, че някой ученик изобщо може да си позволи да се излегне във ваната, басейни или каквото е там вътре и да се плицика спокойно- имаме твърде много да учим, за да ни остава време за подобен лукс. Пък и щом аз не ползвам банята, въпреки че съм достойна да бъда префект, то няма да оставя и някакъв тип да я ползва.

-Ти... - бутнах аз с пръст в гърдите рижокоското. - префект ли си? Не. Аз префект ли съм? Не. Тъжно е, но ще трябва да се задоволим с общите бани. Какво значение изобщо има на роза или на ванилия мирише пяната, или колко мехурчета стават? Не си хаби свободата след часовете за това, приятел.

Усмихнах му се и закимах, сякаш добре знаех какво говоря. Честно, да споря с хората винаги ми е помагало да се отпусна. Чувства се най-сигурна, когато знам, че другият ще отвърне, което е доста необичайно, тъй като тогава най- би трябвало да се колебая. Но нали съм си Денвърли, аз кога изобщо се съмнявам в себе си? За миг трепнах, сякаш усетила тежестта на Феликс Фелициса в горния ми джоб, но после пак ми олекна, гледайки младежа, който току-що бях хванала на местопрестъплението- ето, можех да се уверя, че той прави нещо лошо и против правилата, не аз.

Ник изгледа момичето отгоре до долу. Какво й влизаше в работата на тази, пък?
Възмущението му от това колко съвестни бяха накои хора бе толкова силно, че първите няколко момента само я зяпаше и мигаше на парцали. После реши, че не му е приятно някой да си бучи показалеца в личното му пространство и хвана пръста й в юмрук. Вдигна ръката й и се наведе към нея също толкова безцеремонно, колкото го хокаше и тя.
- Госпожичке, не Ви влиза в работата как си прекарвам времето след часовете, не е ли така? - Заклати глава наляво-надясно и каменното й от увереност изражение за момент се разколеба. Но само толкоз, след това се сети за нещо и пак го погледна важно:
- Влиза ми работата, щом престъпваш правата си и нарушаваш личното пространство на хората!
- Аз пък може да искам пяната ми да е мека и водата ароматна, откъде знаеш дали не съм отраснал в мъка и лишения и не искам да се порадвам за малко на пълно щастие? - Пф, излагацио такава. Голям мъж, а се размеква от малко пяна и аромати. Дано някой минувач не го беше чул, че и сам би си се подигравал на думите... Ама наистина искаше да види какво й беше перфектното на тази баня, не беше редно само префектите да имат достъп до нея!
- О, моля те! Нарушаваш правилата! - Момичето най-после отскубна пръста си от хватката на Ник и отметна косата си важно. Сега като видя дългата й коса Николас осъзна, че това беше същото момиче от килера на професорката по Отвари. Язовецът забеляза, че беше рошава и мантията й - накриво закопчана. Май някой беше крив и в затруднения. Така изглеждаше, май-май. Защо иначе би тършувал нелегално в склада със запаси и то в такъв отчаян вид? Изложихте се, госпожице.
- Ти префект ли си? Не! Сама го каза, така че си гледай работата! - Сам не си повярва откъде му дойде този адреналин да се заяжда с такова ожесточение. По принцип би вдигнал рамене и би се върнал към заниманието си. Ама наглостта на някои хора прекрачваше границите на спокосйтвието му, кхъм.
- Абе… Ей! Ще те изкажа!
- Изкажи ме и ще те изкажа и аз! - Ха! Сега да види, като се месеше в чуждите работи. Разбира се, за рейвънката Николас би могъл да блъфира – нямаше как да знае, нали? Но ако решеше да се прави на ударена, на Ашбри можеше да му писне и наистина да я издаде. В края на краищата той все още не бе направил нищо лошо – хора опитваха да се промъкнат в Банята на префектите сигурно редовно, а тя беше в нарушение. Да я видим сега.

Точно така, Анеля, спори и не спирай. Боже, откъде си изкарвах аргументите? Ами той? Честно, ако някой от нас двамата решеше да си използва главата, може би най-сетне щяхме да кажем нещо наистина смислено, но не, нека продължаваме да се заяждаме. Пак звучах готино... Добре де, по-скоро и двамата бяхме като разсърдени първокурсници, но се оказа много отпускащо и развеселяващо. Нямаше да спра пък.

- Абе… Ей! Ще те изкажа!

- Изкажи ме и ще те изкажа и аз! -викна той в отговор и най-сетне ме срази.

Похвално си е да оставиш момиче като мен без думи. Но никога не трае дълго. Под заплаха ставах особено буйна и нетърпима... Знаете ли, на моменти се чудя как съм се озовала в дома, където повечето хора си седят и четат кротко, но после се сещам, че това е в доста голяма степен стереотип. Такива хора познавах от дома си, че думата кротко никога не би ви хрумнала в едно изречение с тях. Пък и вижте мен. По-скоро съм истинско, сладко и забавно бедствие. Не се оплаквайте, ами се радвайте, поне никога няма да ви е скучно, когато се заемете с мен. О, и скромно, не забравяйте скромно.

- Как така ще ме изкажеш? Че съм спасила едно правило от нарушаване и банята на префектите е недокосната благодарение на мен? Ами добре, ако е това, изкажи ме, ще се радвам.

Той просто блъфираше, нали? Не той мен, а аз него сгащих на местопрестъплението. Аз бях чиста, съвсем чиста. Съвсем небрежно подръпнах мантията си надолу, с надеждата шишенцето в джоба ми да не изпъква толкова. Щях да го върна само след ден, нужно ли беше да се прави проблем за такова нещо? Сега, ако учителката дойдеше и ми се развикаше, разбирам, нейно си е, но някакъв хафълпафец- стига де! Оф, какво се притеснявах? Той нямаше представа, че съм взела малко течен късмет. Просто блъфираше. Е, нека блъфирам и аз, и то такъв блъф, който е истина... Това значеше ли, че няма да блъфирам, ами ще заплашвам? Предполагам. Все тая, важното беше да кажа нещо.

-Аз няма да си гледам работата, ами ще изчакам да ми кажеш името си и ще кажа на някой префект, който може да те накаже. Не че се хваля, но съм доста близка с префектите на дома ми... - доста дори е леко казано. Гаджето ми и най-добрата ми приятелка? Хахахаха, мъртъв е. - А може да открия тези и от твоя дом. Не знаех, че вие, хафълпафците, сте толкова буйни. Или ти си едно велико изключение? Да не би шапката да е сбъркала?

Ето, казах нещо. Дали не беше прекалено грубо? Аз не обичах да се заяждат с дома ми и го смятах за грубо и невъзпитано... Дано този рижав тип тук не бе толкова сантиментален. Абе, важното беше, че отговорих и не се оставих той да спечели спора... То пък една победа ще е.

Вдигнах вежди, завъртях се на пети и така се облегнах на вратата на банята, точно пред него. Знаех, че в момента нямам най-достойния вид, но очите ми винаги трепкат заплашително, когато са строги, така че и това е нещо. Защо ли всъщност не станех учителка тук, след като завършех? Щях да ги побъркам всички не само със знания, ами и с наказания. Всеки сегашен професор щеше да е горд да ме види в тази роля... Но май накрая, вероятно след два-три дни там, щях да се побъркам и да започна да ги тормозя без причина, а не исках това- не съм чак такъв тиранин, знам много добре какво е да стоиш и от другата страна- не веднъж са ме хващали в бели, което изобщо не ме е спирало. Само че сега мен нямаше да ме хванат, а Ник вече беше хванат и то благодарение на мен. Не ви ли харесва как са подредени нещата? Защо? Според мен е перфектно. Не, чакайте- префектно.

Една раздразнена тръпчица пробяга по гръбнака му при самодоволната стойка на момичето, облегнато на вратата. Разпален, че непознатата му препречи… вратата, пръстите му стиснаха магическата пръчка и Ник я насочи към гърдите й, както тя го беше посочила с пръст. Не пресметна възможността, че със същата успеваемост и тя можеше да насочи своята към него, така се намуси, когато рейвънката с едно движение извади пръчката си на свой ред. И сега какво, щяха да се бият, защото тя не можеше да го остави? Нямаше да я бъде тая, щеше да изкаже тъмнокоската и да я накаже по този начин. Пф.
- Единственото сбъркано нещо тук си ти, погледни се – отправяш заплахи, а ти самата си в уязвимо положение!
Само изплезването липсваше, но държанието им колкото й да съответстваше да първокурсници, все пак не бяха такива. Ник вирна брадичка, същото направи и гаргата, но не пропусна да хвърли един подсигуряващ поглед към предното джобче на мантията си. Бърз, почти незабележим жест, но Ашбри вече беше сигурен, че наистина е откраднала нещо. Или пък не, винаги я имаше възможността да се самопрецака, но горе-долу бе добър в това да хваща някого, когато лъже.
- Добре, ще ти кажа името си, но ти също кажи своето.
- За какво ти е?
- Нали каза, че ще се радваш да те „изкажа“. Добре. И окей, ще се махна оттук. И ще ида право ви професорката по Отвари, за да й съобщя, че нещо от склада й липсва! – Изражението й най-после се промени, беше я сгащил. - ХА! Обърнаха се ролите, а?
Озъби й се с една от неприятните си усмивки, които демонстрираха превъзходството му малкото пъти, когато това се случеше. Засега добре, ами какво печелеше той от цялата работа? Отива, изказва я, само дето щеше да си навлече постоянния гняв на една непоносима нахълтачка в чуждите работи. Мхм. Освен ако не я използваше за своята цел. Присви очи и ги премести от момичето към вратата и обратно. Леко отпусна назад насочената пръчка към нея.
- Какво си взе? Очи от риба балон? Малко безоар? В предния джоб на мантията ти е, нали? – Преди рейвънката да успее да се дръпне, прикрие или избяга, Ник се хвърли към нея и се опита да я залови за ръцете. Успя да хване само едната, тя се замята и опита да насочи пръчката си към него, но Николас беше достатъчно по-силен от нея и я притисна към вратата така, че да не може да освободи крайниците си. Това доведе до малко свръхблизост за непознати, тъй като единствения начин това да се случи бе Ашбри да я притисне с тялото си, но сега поне можеха да се гледат заплашително от един нос разстояние. Ник пусна едната й ръка, за да стрелне своята към джобчето на мантията си и да изкара съдържанието вътре. Миниатюрно шишенце със сребриста течност… – Охо, течен късмет?
Рейвънката си го взе обратно и прибра, но язовецът вече беше видял и това му бе достатъчно. Брей, ама че хитруша била тази. Да си позволи да открадне цяла бутилка Феликс Фелицис. Работата стана тлъста.
- Ще те издам, да знаеш следващия път да не се правиш на важна. Представи си реакцията на професорката, това е голямо провинение, кой знае, може и до директора да те заведат. – Изцъка и поклати глава. – Ще се смиля над теб само ако ми помогнеш да разбера каква е паролата за Банята. Обещавам, че помогнеш ли ми да влезем, и двамата сме квит и всеки си тръгва чист.
О, щеше да разбере тази парола, ето, че вече имаше от кого. Щом е толкова близка с префектите на дома си, значи имаше начин да се сети или да я узнае.

Проклятията са забранени, забранени са, повтарях си наум, свила устни толкова силно, че още малко и щях да заприличам на Доналд Дък. Другата алтернатива беше да спра да се контролирам и да свърша в Азкабан. Не исках да ходя там, колкото и да бях силна и дори и да имах чувството си за хумор, нямаше да ми понесе. Не и затвор.

-...И ще ида право ви професорката по Отвари, за да й съобщя, че нещо от склада й липсва...

Бум-тряс! Всичко ми изхвърча от ума и въпреки че рижавият продължаваше да говори или май ми се смееше, аз не чувах нищо, все едно се бях гмурнала под вода, а шишенцето в джоба ми сякаш се разбунтува. Как беше разбрал? Да не ме беше видял, когато го търсех? Мамка му, Анеля, научи се да затваряш вратата след себе си! Но преди да успея да изпадна в самосъжаление, че съм сгащена, момчето направо ме нападна. Самозащитата ми се включи, опитах се да се отскубна, но ето че накрая се озовахме нос в нос, бях неловко притисната до стената и не можех да си измъкна ръцете. Някой може ли да ми обясни как си бях позволила да бъда така тъпо приклещена като... като мъгълка? Нямах ли достатъчно магьоснически проблеми? Момчето пусна ръката ми и измъкна Феликс Фелицис от джоба ми.

-Върни ми го, мое си е! - викнах аз и го грабнах обратно. - Не е твоя работа какво съм взела. Не си ме хванал на местопрестъплението, а аз хванах теб. Не е честно да обръщаш нещата така!

Знам, че логиката ми е безсмислена, но наистина не беше честно. Прииска ми се да си забия главата в стената или по-скоро да фрасна съвсем по мъгълски него... Чакай, какво? До директора? Не, не и не. Господин Озера бе ръководител на Рейвънклоу, би потънал от срам, ако заведат при него негова ученичка за подобно провинение. Не исках това да се случва. Ако трябваше щях да метна целия течен късмет през прозореца или да набедя невинен първокурсник, но нямаше да отида при директора.

– Ще се смиля над теб само ако ми помогнеш да разбера каква е паролата за Банята. Обещавам, че помогнеш ли ми да влезем, и двамата сме квит и всеки си тръгва чист.

Лукавата му усмивка така ме издразни, че трябваше много да се постарая да не му се изсмея в лицето. Откакто Феликс излезе на сцената ледът под краката ми много се бе изтънил. Вече трябваше да внимавам какво правя и да не си играя с късмета... лошо сравнение, като се замисля, че в момента стисках самия късмет в дланта си, свита до тялото. Ох, какво беше станало с личното пространство.

-Не я знам. - изръсих аз и поклатих глава.

-"Аз съм много близка с префектите в дома си" ... - имитира ме той с отвратително писклив глас и аз ядосано го пернах по рамото със свития си юмрук.

-Изобщо не говоря така! - викнах и най-сетне с едно рязко дръпване отскубнах и другата си ръка.

Наистина не бях толкова писклива. Поне не и толкова дразнещо писклива. И честно, не знаех паролата. Защо си мислите, че Кат ми я е казвала? Какво? Адам да е искал да идваме тук и да ми я е прошепнал, за да мога да дойда, но когато съм се появила пред банята са били префектите от Грифиндор, това ли ми казвате? Това си е чисто обвинение! Двамата ми най-близки хора не нарушават правилата, нито пък аз с тях. Каквото и да е, хафълпафецът нямаше доказателства, че знам паролата. Опс. Добре де, знаех я или поне имах някакъв спомен- ако не на първия, то най-късно на третия опит щях да я улуча точно. Но нямаше да стане. Нямаше благодарение на мен този нагъл тип да влезе и да се забавлява в банята. Не би било честно!

-Какво ще кажеш просто да си тръгнем? Нито аз ще те издам, че си искал да проникнеш в банята на префектите, нито ти мен за малката ми кражба. - свих устни и му хвърлих бегъл поглед. - Ако искаш да знаеш, ще изпия само една глътка, колкото за първите два часа утре, и ще върна шишенцето... - след миг усетих как той потупа джоба на дънките ми, който се виждаше от набралата ми се мантия. Поех си дълбоко въздух и запазих самообладание - и ключовете.

Дръпнах мантията си надолу и набутах ключовете по-навътре в джоба. Прибрах Феликс Фелицис обратно на мястото му и внезапно завъртях очи, чудейки се защо още се гледаме от такова близко разстояние. Може да стане неловко, когато някой непознат ти нахлуе в личното пространство, независимо че е само за да разкрие престъплението ти.

-Мръдни се от мен най-сетне! - изпуфтях аз и го избутах.

Изтупах ръцете си, сякаш бях свършила много изморителна работа, оправих мантията си и попригладих разпуснатите от подобието на кок кичури коса.

-Разбрахме ли се? Никой няма да пострада. Оставам те тук, ако искаш продължавай да опитваш, а аз си отивам в общата стая. Не сме се виждали, не се познаваме. - говорех бързо и съзаклятнически. - Така или иначе не си знаем имената, така че няма за какво да се притесняваш. Довиждане. Оревоар!

Помахах с две ръце и побързах да се измъкна от малкото местенце до стената, което той ми бе оградил, с грациозно плъзгане настрани. Закрачих уверено и с бързи крачки обратно към другия коридор и изпуснах събрания от напрежение въздух, смътно вярвайки, че съм успяла и той няма да рискува повече и ще остави нещата така. Тъкмо щях да завия, когато някой сграбчи китката ми и аз застинах на място. О, Богове.

-Наистина ли? Не се ли разбрахме? Не ти ли харесва сделката? - въздъхнах аз, без да се обръщам към него.

Забих ядосано крак в пода и издухах непокорен кичур коса от лицето си. Този късмет май щеше да ми излезе скъпо. Нямаше пък той да кисне в джакузито, басейна или може би минералните бани вътре и да гледа разноцветните мехурчета из въздуха, а аз да кисна пак пред учебниците и да се тормозя, че съм издала паролата. Няма ли капка справедливост на този свят?!

Най-после се усмели да пишеш от името на моя герой и стана мега-свежия ти пост ^___^

Справедливост имаше, лееше се сред Анеля като разноцветната вода от развъртяните кранчета в Банята на префектите, свободно и в излишни количества. Просто тя беше сляпа за нея. Ама нормално, нямаше какво да я обвиняваме, те рейвънклоуци са така - виждат само правила, правила, домашни, скука, бъди послушен. Тия не са хора.
Николас въздъхна отегчено, когато тъмнокоската наперено си тръгна по пътя и със същата отегченост я настигна с няколко бързи крачки.
- На себе си ли започна да приказваш вече? Страничен ефект от Феликс? - Саркастично подметна на изящния й гръб, с който му говореше тя. Хвана един паднал кичур от кока й и го дръпна, за да я предизвика да се обърне. Рязкото й движение миг по-късно бе толкова заплашително, че Ашбри се отдръпна крачка назад. Можеше той да бъде нападнатия всеки момент, кой знае. - Така, добре, явно четенето на твърде много книги рейвънклоуци ви прави малоумни, щом се налага да ти обясня като на такъв. Аз се опитвам да нахлуя в стая с парола - щом стаята е защитена, значи има причина и тя е, че много често ученици се опитват да проникнат. Това какво значи? Точно така, че е често срещана практика. Следователно? Никой няма да обърне внимание на поредния непослушко, който иска да нахлуе вътре. - Това не беше съвсем вярно. Николас вече имаше толкова много провинения, че нямаше да се размине без конско. Но наказание - едва ли. Беше достигнал левел "Ако няма видими щети, няма смисъл да се занимаваме с него". - Ти от своя страна си откраднала ключове, тършувала си из вещите на професор и си свила цяло шишенце от най-рядко срещаната отвара без да има доказателства, че намерението ти е само да си вземеш глътчица. Направи уравнението ище видим, че едното не е равно на другото по тежест. Поето изказване ще доведе до голямо наказание за теб, а ти май съвсем не искаш такова или бъркам? Да проверим? - Рейвънката се размърда в опит да се отскубне от хватката му (Ашбри не я беше пуснал, след като я улови за китката) - Така си и мислех. Ти започна всичко, като ми наруши спокойствието на делата и още повече ме надъха да си угодя и изкъпя в проклетата Баня. Така че, за да реално не пострада си затвори красивата уста, отвори съзнанието си и остави Провидението да ти нашепне паролата на префектите, мхм?
- Няма да стане! Не можеш да ме изкажеш, като не ми знаеш името? - Момичето го погледна като негърка, казваща "Мхмм" със същото движение на главата и устните, а Ник си даде изражение, което подхождаше на крайно отказан от живота човек.
Язовецът въздъхна и се огледа лениво. Няколко секунди погледът му се разхождаше по коридора, сякаш му беше безкрайно интересен интериора, а гаргата пред него занервничи. Изведнъж очите на Ник се спряха върху един преминаващ ученик, видимо горе-долу на тяхната възраст и рижокоското се провикна към него:
- Хей, да, ти! - Момчето го погледна въпросително. Може би и вие не се сетихте, както вероятно и Анеля, че въпросното момче беше с мантия на Рейвънклоу - Знаеш ли коя е тя?
Интонацията на Николас намекваше, че да я познава бе най-очевидното и нужно нещо на планетата. Съответно получи подобаващ отговор от непознатия:
- Анеля Денвърли?
- Яяяя, вярно. - По устните на рижокоското отново се разля самодоволна и дяволита усмивка, докато я поглеждаше бавно в очите. - Благодаря, че ми припомни.
Докато казваше последното не отмести поглед, а продължи да я гледа право в очите и може би бе страшно дразнещ със спокойните си черти и блага усмивка.
- Анеля Денвърли, редно е да ти се представя и аз, Николас Ашбри на твоите услуги. Сега ще ми помогнеш ли да вляза в Банята на префектите или да отскоча до кабинета на Хардбрум? Или направо на Озера, той ще се зарадва да те види, та нали ти е ръководител? - Въпреки, че уж би трябвало да я бе притиснал, този път не буквално, Денвърли не се предаде веднага. На Ник вече му бе станало достатъчно забавно, след като очевидно я дразнеше, и продължи да натрапва напевния си глас натрапчиво по нервите й - Хайде, нали си близка с префектите на дома си? Да бъдем точни, каза доста близки, може би си имаш приятел префект?
По лицето на Анеля пробяга промяна и Ник веднага се хвана за нея.
- О, познах, ама разбира се, как не се сетих. Не ми казвай, че не те е канил да се изкъпете заедно. Ха, наистина ли? Гаджето ти е префект и не те поглезил, не си се възползвала? Как може такова нещо, не ми казвай, че не ти се е искало да пробваш. Всеки е жадувал за префектската баня. Виж, имаш възможност да се възползваш сега, няма да е изцяло загуба, ако ми асистираш. Дори напротив - изцяло ще спечелиш, лъжа ли? Е, признавам, държанието ми досега сигурно не те кара да ме считаш за най-приятната компания, но ти ме принуди. Помисли логично, Анеля, или губиш, или печелиш. - Пусна я или по-скоро тя се отскубна. Нямаше смисъл вече да я принуждава, решението си беше нейно. В корема на Ник го гъделичкаха приятни тръпки на преимущество. Наистина не беше доволен от развоя на събитията - изгуби поне петнайсет минут да се разправя с нахалната непозната, а единствено си докара нерви и раздразнение. Ама да видим колко разумни бяха рейвънклоуци, неин бе избора как ще се стекат нещата от сега нататък. Иди му дири вината на Ник, той искаше само най-доброто и за двамата. Ангелчето то.

Защо бях толкова популярна, обичана и позната сред дома си? Казвам ви, това момче, което прецака цялата ми идея, съм го виждала най-много два пъти през живота си и да ме заплашите, не мога да се сетя как се казва. Но не. Анеля Денвърли всички я познаваха. Май не трябваше да се заемам с едно от най-известните момчета в дома, обичания от всички префект. Да си бях хванала някой, който не излиза от библиотеката, и никой нямаше да ми обръща внимание. Постарах се преди момчето озадачено да си продължи по пътя да му метна възможно най-злобния си поглед, един от тези, които до сега бяха привилегия само на Николас Ашбри. Не си стиснахме ръцете, но мисля, че бяхме преминали границата на нормалното общуване и такава формалност би била смешна.

Гледах го със същите стиснати устни и присвити очи, запазвайки крайно спокойствие. Чувствах се като жертвите по филмите, тези, които са ги заловили и вързали, за да могат да тормозят, докато изкопчат нужната информация, ама жертвата е изключително устойчива и ги гледа от високо, защото знае повече от тях и се наслаждава. Само че когато нещата някак си стигнаха до истината не се чувствах толкова висша и не ми беше до удоволствие от знанието.

-Не е твоя работа кой ми е предлагам да посетя банята и кой не. За твое сведение всъщност никога не съм влизала вътре. - отвърнах аз нападателно.

Хвърлих му един от погледите, преди да скръстя ръце и отново да му обърна гръб. Не биваше да ме пришпорва, ледът под краката ми вече се беше пропукал и трябваше да ми даде възможност да реша в коя вода да се гмурна. Обзалагам се, че тази в банята поне е топла и приятна. О, по дяволите. Кого заблуждавах? Вече до такава степен я бях втасала, че нямаше никакъв смисъл да увъртам. Та аз откраднах шишенце Феликс Фелицис, той го каза, това си беше сериозна работа! Защо не си вземех приятна вана в най-хубавата баня в училището, преди да бъда сериозно нахокана и най-вероятно наказана до живот от учител, който твърдо вярваше, че съм твърде умна и отговорна да направя подобно нещо? Твърде умна и отговорна би трябвало да бъда и за кражба, но ето, че още стисках малкото доказателство в дланта си. Бих ли рискувала всичко само заради едно къпане? По-добре да пусна Николас вътре, отколкото да го оставя да ме издаде. По-малкото зло винаги е за предпочитане.

-Добре. - въздъхнах аз накрая. - Добре, ще влезем в проклетата баня. - огледах се и се приближих до вратата. Рижокоското ме последва и аз го изгледах объркана. - Ти къде отиваш?

-В банята на префектите. - отговори той с широка усмивка.

-Никакви такива, Ашбри. Няма да те оставя да разбереш паролата и да идваш тук всяка нощ. Махни се. - добре, това вече звучеше грубо, но ако искаше да влезе в тази баня трябваше да се разкара за минута. - Не ме гледай така тъпо, аз ще отворя банята и ще те викна, когато е готово. Обещавам, няма измама. - видях, че отвори уста да се възпротиви и нервите ми кипнаха. - О, по дяволите, не бъди толкова твърдоглав! Радвай се, че ще влезеш и ми дай една минута! Не си играй с късмета, Николас! Или по-скоро не ставай твърде нагъл. Хайде. Хайде де, изчакай зад ъгъла. И не подслушвай. Веднага!

Прозвучах толкова решителна и нетърпелива, че той най-сетне се съгласи, завъртя очи с досада и зави по коридора. Изчаках да чуя стъпките да се отдалечат и се зарадвах, че останах сама. Честно, дойде ми в повечето цялото това напрежение. Подпрях се на стената и останах така за малко, затворила очи и дишаща дълбоко. Трябваше да се събера и хвана под контрол преди рижавата главица на Николас да цъфне отново пред очите ми.

Отлепих се от студената стена и застанах лице с лице с вратата. В момента бях също толкова бясна на самата баня. Ако не беше само за префекти и всеки бе свободен да влиза, то изобщо нямаше да се стигне до тук, да нахлувам в заключена и забранена стая. Завъртях очи и се огледах предпазливо, преди да хвана дръжката. Прехвърлих наум паролата няколко пъти, за да си я припомня, прочистих гърло и най-сетне я казах с налудничава усмивка на лице:

-Свеж като скреж!

Готово. Адам ми беше казал, че паролата за банята от години е една и съща и е много важно да си остане тайна, защото разбере ли се веднъж, банята ще е в опасност и години след това.

-Няма да е толкова трудно да я сменят, нали? - промърморих аз на себе си и налудничаво се засмях. - И да измислят нещо по-яко, това свеж като скреж направо ти бърка в здравето. Детската градина.

Изпуфтях възмутена и натиснах дръжката. Вратата се отвори и пред мен се разкри страхотна гледка. Направо онемях и в последния момент преди съвсем да се загубя в това райско място, викнах:

-Николас!

Пуснах вратата и прекрачих прага, а очите ми не можеха да повярват на гледката. Бих дала всичките си галеони, за да имам това място за себе си. Чух рязко суркане на крака и лек вик- Николас се метне през вратата и ме изгледа ядосано. Май трябваше да я задържа, а не да я оставям почти да се затвори пред него. Не че вече имаше значение, и той като мен забрави всичко останало, когато погледът му огледа помещението.

-Ама това място си го бива, нали? - възкликнах аз с широка усмивка.

Светлината в банята идваше от огромния полилей с ароматни свещи, всичко наоколо бе от бял мрамор, дори и правоъгълният басейн, вдълбан в земята. Беше празен, но на всеки пет сантиметра имаше златен кран със скъпоценен камък, така че не се съмнявах, че ще се напълни за минута само с помощта на два от тях. Стените бяха покрити с автентични музайки, ленените пердета се вееха леко, полюшвани от невидим топъл полъх, а в голяма златна рамка точно в средата на стаята висеше картина, която изобразяваше красива русалка, спяща върху скала насред морето. Колко красива картина, толкова майсторс... о, Богове, това трамплин за скачане ли беше? Тъпи грифиндорци, трябваше да се добера до тази баня много по-рано! О, добре, че бях близка с префектите ни. Не ми пука честно ли е, щях да дойда тук пак. Това място е истински рай! Безкрайни благодарности на магьосниците, които са го осигурили, макар и определено не за мен и Николас.

Направих крачка назад и затворих вратата след нас. Обърнах се към Ашбри и се ухилих.

-Само за малко и си тръгваме! - заявих аз, но изобщо не прозвучах сериозна както исках.

Честно казано, в момента изобщо не ми пукаше какви обстоятелства ме бяха докарали тук. Исках да напълня басейна и да скоча от трамплина. Точно това и щях да направя. Плеснах с ръце доволно и веднага отидох да завъртя едното кранче. Водата запръска веднага и прокарах пръсти под струята. Идеална температура. Бяха се погрижили за всичко. Не се сдържах и пак се обърнах към Николас, но този път не за да го изгледам злобно, а за да му се усмихна съзаклятнически. Той се оказа прав, или печеля, или губя. А сега, въпреки всичко, като гледам това място, определено спечелих. Спечелихме де.

Обзалагам се, че сега очаквате да изскоча с уточнението, че Ник все пак бе подслушал и в момента знаеше пазената от векове под топ сикрет парола. Ама не, бе, не я знаеше. Честно! Беше си останал за ъгъла, със скръстени ръце и гледаше изпод вежди всеки минувач, който го зяпнеше. Учудващо, нали? Със сигурност причината беше свързана с тази Анеля Денвърли, казвам ви. Покрай такива откачалки… Няма как и на теб да не ти прищракне. Имаше нещо. Предлагам да ги държим под око, много подозрителна ми се струва тая работа. И двамата си изневеряваха.
Ама беше сладко. Нали беше сладко? Как срещата им започна от бясна караница, адски несправедливо възникнала, и щеше да завърши… Е, много ясно, че няма ви кажа как щеше да завърши. И не, не е защото и аз не знаех. Просто тия двамцата бяха толкова непредсказуеми, че може само да се молим какво щеше да излезе нататък.
Пъстрите очи на Николас обхождаха тавана мълчаливо. Такава красота трябва да се попие цялата.
Рейвънката беше пуснала кранчетата и до обонянието на Ник достигнаха омайващите аромати и ухания. На Ашбри му омекнаха коленете и завлачи крака бавно към басейна, докато Анеля вече щъкаше и пробваше от всичко. Погледите им се срещнаха, при което тъмнокоската отново се усмихна, а Ашбри повдигна невинно вежди в отговор. Стана по-хубаво, отколкото очакваше.
По тялото му танцуваше нетърпение, докато пристъпваше навътре и оглеждаше всичко. Всяка негова стъпка отекваше във високата стая. Звуците от течащата вода се отразяваха във всяко ъгълче на помещението и после се връщаха до ушите ти и сякаш ти пееха. Нищо чудно в някой от тези аромати да имаше опиат, човек наистина можеше да се почувства дрогиран сред такова блаженство.
Ник най-после се окопити и сети, че едни други сетива беше дошъл да поглези. Разкопча мантията си, хвърли я на една страна и взе да се съблича. Междувременно хвърли поглед към Анеля, която бе изтичала до другия край на басейна – там, където имаше още кранчета, но върху нещо като колона и водата падаше от високо. КАК да не ти се иска да проникнеш в такова място, хъх?
- Няма ли да се събличаш? – Експедитивността му при отърваването от дрехи беше направо смущаваща.
- Ще ти се. – Денвърли го погледна само за момент, но после изумено го зяпна за по-дълго. - С бански ли си?!
Ник погледна вече полуголото си тяло и вдигна рамене.
- Какво, подготвих се. – Пристъпи към басейна. Подът под краката му бе много студен и стъпалата му копнееха да влязат в перфектната вода. Басейнът вече се бе напълнил достатъчно. Ашбри за всеки случай пусна още две кранчета. Колкото повече, толкова повече е казал един мъдрец. – Както искаш, но не знам магия за изсушаване, след като те бухна във водата с дрехите.
Пак вдигна рамене. Завидни му бяха уменията да изглежда абсолютно невинен. Анеля тъкмо се бе отпуснала и отново взе да му мята злобни погледи.
- О, моля те, умирам си да те видя гола. Какво ти пука? И без това всичко това ще остане тайна, дори няма да се поздравяваме веднъж, щом излезем оттук. Достави си удоволствие. – Николас Ашбри, грижещ се за удоволствието на момичета в затруднение от 2015 насам. Шегата настрана, язовецът наистина искаше просто да знае, че и двамата са си направили кефа. Беше убеден, че битката беше почти спечела от него, щом успя да я вкара вътре, нямаше шанс да не се наслади на чудесата вътре. Кхъм, както искате го разбирайте това, Николас си беше ангелче, напомням.
- Моя работа е какво ще правя, нали влезе вътре? Гледай си къпането там.
- О, нека само да не си говорим за моя и твоя работа, май забрави откъде тръгна всичко. – Беше се привел леко и пристъпваше бавно и уж нехайно към Анеля в другата част на басейна, но и двамата бяха наясно, че позицията и походката му излъчваха неподправена заплаха. Рейвънката се изцъкли и на свой ред неусетно зае отпранителна стойка.
- Ще си топна краката.
- Ще те топна цялата. – Отново се ухили. Русалката от мозайката се бе събудила и в момента се смееше и гласът й звучеше като песен. Всичко в тази стая всъщност звучеше като песен – течащата вода, бълбукащите мехурчета – успокоителна и пухкава. За какво ти бе един изпит по Отвари, когато нарушаването на едно мъничко правило означаваше удоволствие, което никоя оценка не можеше да ти даде? Дори не беше точно нарушение – казано бе, че само префектите имат достъп до Банята, но къде пишеше, че ако някой друг научи паролата, е забранено да изпозва помещенето? Е, със сигурност го пишеше някъде, но Николас бе експерт в заобикалянето на правилата и след това рязкия и внезапен сблъсък с тях след пакоста. Добре, че Анеля си нямаше понятие с кой се бе впуснала в преговори и съвместно нарушаване на реда.
Забележете – Ашбри за пореден път добросърдечно бе предоставил избора на Анеля за това как ще свърши във водата.

Ама той беше с бански. Това момче от самото начало твърдо е вярвало, че ще се докопа до банята. Дали бе планирало всичко? Глупости, не бе възможно да планира появата на момиче като мен, което хем има как да изнуди, хем знае, че може да му помогне.. Разтворих длан и погледна шишенцето Феликс Фелицис за всеки случай- да не би той случайно да е преполовил половината съдържание, но не, късмета си беше там и мен чакаше. Прибрах го в джоба на мантията на сигурно и после цялото ми внимание бе насочено към Николас и възможността да се озова в басейна доста по-рано, отколкото искам.

-Ще си топна краката. - заявих накрая, надявайки се това да е добър компромис.

Не че нещо, но аз не бях подготвена като него- нямах бански, а да се разкарвам по бельо, е, съжалявам, но нищо не може да ме докара до там. След миг получих открита заплаха да бъда метната в басейна. Макар че не е заплаха, ако не се изплашиш, нали? Думите на Николас само ме накараха да се усмихна. Предвиждах някаква борба в бъдеще и това бъдеще определено ме предизвикваше, затова бързо го направих настояще.

-Сигурен ли си? Ще ме бутнеш в басейна? - вдигнах вежди, а Ашбри кимна.

Прехапах устни и огледах положението. Да, той бе стигнал на крачка от мен и държеше ръцете си отстрани на тялото във въздуха, сякаш всеки момент ще ме сграбчи. Май наистина бях в опасност. Хвърлих бърз поглед наоколо и после действах светкавично.

-Първо трябва да ме хванеш! - шмугнах се настрани, грабнах шепа кърпи и ги бутнах в гърдите му, преди да завия и да избягам до другия край на басейна.

Николас първо само се обърна, изгледа първо кърпите, после мен и аз свих рамене невинно. Какво, първо трябваше да ги остави преди да хукне след мен, а това са си две-три секунди преднина. Всяка секунда е от значение, когато се бориш за правото да останеш сух. Макар че толкова много исках да се топна в басейна и да остана там поне за една вечност... Защо не бях предвидила всичко това и не си бях сложила бански? Или поне защо нямах къси панталони под дънките, с които да се намокря? Ъх, никога не бях готова.

Само за секунда се разсеях и насочих погледа си към басейна и в следващия миг Николас връхлетя отгоре ми. Усетих как кецовете ми стигнаха ръба и знаех, че дойде ли само една крачка напред и падам. Той точно това и планираше да направи, затова изчаках да се засили и в последния момент преди тялото му да се забие в моето и да ме събори на дъното на басейна, аз клекнах и се вкопчих в близката ленена завеса с достатъчно сила, за да се задържа. Колената на Николас се оказаха на нивото на лицето ми за един миг, а после чух писъкът му и силен плясък. Вдигнах глава и се отпуснах на пода, все още стиснала завесата. Колената ми бяха на сантиметри от водата, а кокът ми съвсем се беше разпуснал- дори май си загубих ластичката, но не това беше важно сега, а рижавата главица, която се показа на повърхността на басейна.

-Ха, нека ти! - викнах аз и пляснах доволно с ръце. - Не знаеше кого нападаш, Ашбри! Анеля Денвърли знае как да се измъкне!

Добре де, нека предположим, че всичко това бе добре преценен план как аз да си остана на сушата, а Ник да бъде хвърлен в басейна, а не че просто се бях изплашила и в паниката вместо да посрещна удара се метнах на пода. Както и да е, имаше ефект.

-И какво? Ти ще си седиш и ще ме гледаш? - викна Николас и заплува към единия край на басейна, където се намести удобно. - Водата е толкова приятна...

Намръщих се и се отпуснах назад, сядайки на студения под. Трябваше да има някакъв вариант. Толкова свои принципи наруших, за да стигна до тук- вярно, и това не бях планирала, но си струваше, тази баня наистина се оказа невероятна. Трябваше да я изпробвам.

-Не. Ще импровизирам. - отвърнах аз внезапно и се изправих. Отидох до другия край на басейна и за миг спрях, осъзнавайки че съм лице в лице с русалката, която ми се усмихваше.-Ти поне си имаш опашка, не ти трябва бански. - казах й аз преди да вдигна от земята най-голямата кърпа и да я метна на рамо.

Спрях се до близката завеса и се скрих зад нея.

-Какво правиш? - достигна до мен развеселения глас на Ашбри.

-Приготвям се за басейна в съблекалнята си. - викнах аз и колкото и неудобно да беше човек да се съблича в такова тясно пространство, пак беше по-добре от варианта да застана отпред пред басейна, тоест пред Николас. - Искам да вляза доброволно, не съм толкова тъпа, че да стоя отстрани, като имам такъв басейн пред себе си. - усетих задаващия се упрек и допълних: -Знам, че аз те бутнах, но твоя си е вината, че не предвиди колко съобразителна съм!

Сгънах грижливо мантията, като се уверих, че Феликс е на удобно и сигурно в джоба, после махнах раираната си блуза отдолу и старите си дънки, за да остана само по... ами бельо, но и удобния ми спортен черен потник отгоре, не е толкова зле. През цялото време неудобно се бутах в завесата и се опитвах да се подпра на нея, въпреки че знаех, че отпусна ли се наистина просто ще падна по дупе на студения под. Когато бях готова бутнах дрехите си извън завесата и ги пригладих грижливо на пода, после дръпнах кърпата, която бях метнала извън завесата, вътре и я увих около кръста си, така че да заприлича на пола... модно бедствие, но все пак пола. В момента нямаше друго , за което да съм по-благодарна, от това че сложих потник, защото ако не бях, ами по розовия сутиен с цветчета нямаше да изляза. Няма пък. И не ме наричайте луда, че си правя толкова труд. Не исках да се разкарвам така на показ пред някакъв непознат- добре де, почти непознат, бях твърде срамежлива и тези принципи вече нямаше да наруша. Най-сетне излязох из зад завесата и улових веселият поглед на Николас. Грабнах първото, което ми попадна, в този случай един сапун от близката етажерка, и го метнах по него. Беше твърде хлъзгав, за да успея да нанеса добър удар, но все пак падна във водата, което не бе чак такъв срам. Спрях в другия край на басейна и зачаках момчето да се обърне и да се сети, но той просто седеше и чакаше да вляза във водата.

-Обърни се де. - Николас завъртя очи и се разсмя, което ме накараха да се вкопча в кърпата по-силно. Клекнах и го напръсках с вода. Леле, беше толкова приятно топла, трябваше да вляза вътре веднага. - Момичетата имат нужда от повече лично пространство. Женски работи! Обърни се ти казах.

След като му го повторих още няколко пъти той се завъртя с гръб към мен, аз пуснах кърпата и спуснах крака във водата. Опитах се да вляза бавно, но ръцете ми се подхлъзнаха веднага и аз направо паднах вътре. Озовах се под вода и след миг изплувах с коса, залепнала върху лицето.

-Вече можеш да се... - започнах аз, но нямаше смисъл да му го казвам, той вече се беше обърнал. Намръщих се и го напръсках право в лицето. - Голям си идиот, знаеш ли?

Басейна се оказа по-дълбок, отколкото очаквах- водата стигаше до врата ми. Миг по-късно разбрах, че има нещо като подводни стълби и се качих едно ниво нагоре, за да мога да се облегна с ръце на ръба и да отпусна глава назад. Водата ухаеше невероятно, ароматите направо изпълваха въздуха и се чувствах така, сякаш съм се потопила в рая.Водата галеше приятно кожата ми и мога да се закълна, че тя буквално изсмука целия стрес от мен. Изпитване по трансфигурация утре, открадната отвара в лежаща ми на пода мантия? О, я стига, на кого му пука.

-Ето това тук е раят. - прошепнах аз и след около минута отворих очи и се обърнах към Николас, който се бе отпуснал на другия край на басейна. - Разбирам защо искаше да влезеш. Това не значи, че съм за нарушаването на правилата, но това тук... днес мога да допусна изключения. Особено изключение като това. - Отблъснах се от стената на басейна и доплувах до ъгъла, където седнах на една от подводните стълби, облегнах глава назад и вперих поглед в тавана. - Нали извън тази баня ние не се познаваме? Предпочитам да си остане вътре. Иначе не знам докъде ще ме докараш...

Но на Николас май не му беше до говорене, особено за такива сериозни неща. Обърнах поглед към него точно, за да видя как една голяма вълна се насочва към мен, а на гребена й беше рижокосия хафълпафец. Олеле.

Вълната наистина беше голяма. Смисъл, по-голяма, отколкото се очаква, че един кльощав петокурсник може да създаде с тялото си. Плюс това не мисля, че човек може да стои по турски върху вода. Но Ник го правеше – пътуваше със страшна сила към очакващата съдбата си Анеля, яхнал вълната сякаш това бе най-нормалното и лесно нещо на света. Как го направи? С магия, естетсвено. Може да не умееше трансфигурационните магии, но когато ставаше дума за нещо, което реално би ти потрябвало в ежедневието – разбираше, че знаеше как да го направи.
Рейвънката за първи път днес направи най-умното възможно нещо и се потопи преди вълната на Ник да я полее цялата и да вкара пръски вода на места, на които дори не е подозитала, че е възможно. Но това бе и целта на рижокоското – иначе гаргата щеше да си стои кротко и отпуснато на едно място, докато не я просветлеше, че е редно да си ходи.
Анеля се потопи, а Николас се превъртя във въздуха точно преди вълната му да се разбие и се гмурна изпънат като струна с главата надолу. Почти не се сблъска с Денвърли, но тя бе съобразила и плуваше надалеч от лудия си съзаклятник, когато той се цамбурна и предизвика силно вълнение на повърхността. Хафълпафецът се остави тялото му да прореже водата под повърхността по инерция и се наслади на всеки гъдел на балончетата, докато дупето му не удари дъното. Беше толквоа неподвижен, докато потъваше, че изглеждаше сякаш му е станало нещо и точно това си помисли тъмнокоската. Тя беше замръзнала и гледаше с широко отворени очи как Ашбри удря дъното. Може би щеше да й направи впечатление, че въпреки смесите на десетки аромати, разнообразната вода не пареше на очите, по-късно.
Ник загреба с ръце и потърси с очи Денвърли под водата. След като я фокусира й се ухили, а тя дори тук, вътре в басейна, успя да завърти очи. Момичето подаде глава над повърхността, за да си поеме въздух, а през това време Николас набра скорост и заплува към нея. Само че не беше толкова лесно да я настигне, колкото си мислеше. Забрави, че за Анеля беше супер важно да скрие някои части на тялото си от погледа на Ашбри и веднага хукна или по-точно – заплува към другия край на басейна в опит да избяга от Николас. Анеля му крещеше нещо, но язовецът не можеше да я чуе под водата. Така или иначе само секунда по-късно му се наложи на свой ред да подаде глава, защото кислородът напусна изцяло дробчетата му.
Изстреля се над повърхността и дългата му коса се залепи по очите му. Чу смехът на рейвънката и изсумтя:
- Ти си по-зле, бе! – Ухили се и зализа косата си назад. Огледа се и фокусира етажерките от едната страна на басейна, отрупани с всевъзможни масла, олиота, сапуни и добавки. Доплува до ръба, постави ръце на хлъзгавия под и се надигна и качи.
- Къде хукна, бе? – Попита тъмнокоската от безопасно разстояние далеч в другата част на басейна.
- Ще видиш. – Промълви рижокоското и дотича до етажерката, тъй като неприятния студ извън водата, го пронизваше. Грабна две бутилки и развъртя капачките им. – Обявявам пяна-парти!
Рече, протягайки гордо ръка и обърна длани надолу. От шишенцата в ръцете му се изляха ароматни течности. Ник остави тези, грабна следващите две и повтори процедурата и така, докато не сипа в басейна от всяко по малко, че даже и още.
- Ти си луд! – Извика му през смях Анеля и изплува до центъра на басейна, където взе да се върти в кръг, докато водата не се разпени и взе да образува много мехурчета и пяна.
- О, не ми казваш нещо ново, но благодаря, поласкан съм. – Смеховете им отекнаха заедно в просторната стая преди Никоалс да се засили и отново да цамбурне и предизвика водовъртеж.
- Ужасен си! – Писна отново Анеля, макар и с усмивка на уста.
- Ама какво, ще си казваме очевидни неща, ли? Добрее, значи, ти си страхливка, досадница, нагла, отбелязвам – вдигна пръст тук. Изреждаше всичките определения с шеговит тон, в който се долавяше само добронамереност. Добре де, звучеше дразнещо, ама то това беше през по-голямата част от времето. - … Супер притеснителна и не-можеш-да-се-наслаждаваш на живота!
Последното го каза, опитвайки се многократно да я замери с пяна, но това беше адски трудна задача, защото… Ами, опитвали ли сте се да бомбардирате някого с пяна чрез мятане?
Почти цялата вода в момента беше покрита с гъста пяна. Парченца от нея хвърчаха във въздуха и танцуваха заедно с големи и шарени балончета, образувани от някой от десетките препарати, които рижокоското изсипа във водата. Басейнът в момента представляваше една пухкава топла повърхност и от всяка негова част се носеше различно ухание – тук на едно, там на друго… Сега, как да ви уточня точно какви аромати бяха, като мъжете понякога червено от розово не можеха да различат?
Последният замах към Анеля й докара парченце пяна, което се настани на нослето и над устните й, и Ник избухна в смях. Тя се намръщи, но това не прикри усмивката й.
- Ти решаваш дали ще се познаваме, щом излезем от тук. Ако забравим случката ще можеш да се върнеш към безкрайно скучното си и безопасно ежедневие. Ако все пак приемеш случилото се за реалност, може и да се смиля над теб и да ти позволя да дойдеш с мен следващия път, когато бъда обхванат от пристъп на вдъхновение за нещо подобно.

Пфу, това се оказа истинска надпревара. Накрая увиснах на едно от златните кранчета, за да си поема въздух. Да знаете, не е добра идея да се хихикате под водата, колкото и вълшебен да е басейна- неприятен гъдел бе обхванал носа ми и щеше да мине време, докато се разкара. В този случай беше добре, че Николас съвсем откачи и обяви пяна парти- това изцяло привлече вниманието ми. Зяпах изумена как изсипва всяко възможно шишенце в басейна и се притиснах по-плътно до стената, сякаш очаквах басейна да оживее и да се разбунтува. В следващия миг обаче започнаха да се образуват мехурчета, а мехурчетата будеха детското в мен. Пуснах крана и се метнах напред, подскачайки непохватно по дъното, докато стигнах средата и бях залята от Николас. Това момче нямаше спирачки и някой трябваше да му го каже колко ненормален е, което аз учтиво и направих. И чакайте малко, какво, как ме наричаше той? Възмутих се и се метнах отгоре му с ръце напред. Наложи се да вложа истинска сила, за да потопя рижата му главица под вода, но успях, макар и само за секунди. Не исках да давя никого все пак, засега още бях предпазлива. Или може би не беше станал някакъв инцидент все още, защото всъщност ми беше забавно и нямах нищо против да се шегувам с Николас и той с мен. Но това е тайна, не му казвайте.

-Ти пък си пълна откачалка, не проявяваш уважение и съвсем нагло изнудваш хората... Не, чакай, манипулираш ги. И о, не си знаеш мярката! - вдигнах ръце и посочих цялото чудо около нас. - Не съм виждала толкова пяна през целия ми живот, това си е чиста лудост! Префектите ще разберат, че някой е бил тук, ти им изхаби всички шишенца! - не че ми пукаше и се тревожех кой знае колко в момента.

Избутах малко от пяната около мен към него, но беше все тая дали ще го направя- така или иначе двамата бяхме изцяло обградени. Това обаче не пречеше на Николас да ме замерва и след пристъпът му на смях, разбрах, че е направил нещо успешно.

-Какво се смееш? Какво? - викнах аз и направих крачка назад и настрани към стената.

Погледът ми попадна върху едното кранче, където видях отражението си. За миг замръзнах, изумена от вида си. Приличах на ексцентрична версия на дядо Коледа, по дяволите. Опитах се да избърша пяната от носа и устните си с опакото на дланта си, но как да стане това, когато цялата ми ръка е в пяна? Ъх, този Ашбри! Завъртях се заплашително към него в същия момент, в който той казваше, че може да се смили над мен и да ме вземе на следващото си приключение. Изплезих му се, сведох глава за миг, колкото да грабна шепа гъста пяна и се хвърлих напред, за да взема разстоянието и да я забия в лицето му.

Ето, сега той много повече приличаше на Дядо Коледа от мен! Както стоях на крачка от него, дадох още напред, загребах още пяна и се опитах да изрисувам веждите му. Успях само на половина, преди той да сграбчи китката ми и да се отпусне напред. Внезапно тежестта му се оказа отгоре му и аз потънах, точно когато се канех да извикам. Устата ми се напълни с пяна и аз се опитах да изплувам, но и това бе трудно изпълнимо, когато той ме държеше за ръката и беше точно над мен. Успях да отворя и задържа очите си така, колкото да видя как точно е положението и после със свободната си ръка без много да му мисля да го одраскам по гърдите. Тази част от тялото беше точно пред мен, иначе и аз предпочитам лицето. Май наистина имах дълги и остри нокти, защото той сграбчи и другата ми ръка и после ме пусна, тласкайки ме назад. Изскочих на повърхността и след като почистих езика си и се потопих, за да заменя натрапчивия вкус на пяната с този на водата в басейна, аз изплувах и се ухилих широко. Ник гледаше червената драскотина на гърдите си като онемял и направо възмутен, сякаш не можеше да повярва, че аз наистина го бях наранила.

-О, стига де, тъкмо ще ти остане за спомен! - възкликнах аз, за да го успокоя и свих невинно рамене. - Не знаеш какво е да се нагълташ с пяна, изисква всякакви средства и жертви! - допълних, после избухнах в силен смях, защото той още приличаше на Дядо Коледа. - Или може би знаеш.

Изплувах до единия край на басейна и се протегнах, за да си взема кърпата. Съвсем внимателно, за да не я намокря, се върнах обратно до Николас и възможно най-нежно- да, все пак не бях чак такова чудовище, че да отъркам лицето му със сила с грапава кърпа- избърсах пяната от него, след което повторих същата процедура с носа си и метнах кърпата обратно на плочките. Падна малко по-далеч, отколкото ми се искаше, но ако Ник се обърнеше, щях да успея да се протегна достатъчно и да я издърпах, стига да легнех по корем на пода... ох, имаше време, докато стигнехме до този момент. Честно казано аз изобщо не исках да напускам този топъл басейн и да се отдръпвам от тази така приятно ухаеща пяна, така че изобщо нямаше и да мисля за това.

-Защо мислиш така? - попитах внезапно и аз сама се изненадах от въпроса си. Ник ме погледна въпросително. Преди да продължа доплувах обратно до стената на басейна и отново се подпрях с две ръце на ръба. - Че ежедневието ми е скучно и безопасно?

Оставих да настъпи кратко мълчание, докато открия подводното стъпало до стената и седна на него. Не очаквах, че ще започна сериозна тема, но ето, че вече го бях направила и очевидно сега щяхме да говорим. О, спокойно, убедена съм, че не след дълго пак ще се върнем на играта "Превърни другия в снежен човек" и онази гоненица, която така и никой не беше спечелил окончателно. Но сега трябваше да си продължа мисълта. Приемете, че поне малко сериозни трябва да сме и не мрънкайте.

-Ти ме залови как крада една от най-редките отвари изобщо, за Бога! Не ти ли се струва достатъчно опасно? Не е никак безопасно, повярвай ми. Късам си задника от учене и ето, че накрая стигнах до тук! Аз, отличничката Анеля Денвърли, да крада от склада по отвари, за да мога да издържа изпитване... Тъжно е, всъщност, тъжно е. - поклатих глава и въздъхнах. Около минута наблюдавах как косата ми се носи върху водата, преди да задам следващия въпрос. - Ти... Ти наистина ли мислиш, че съм скучна?

Усетих, че се изчервявам, нещо, което не можех да си обясня. Реагирах отново инстинктивно и се потопих във водата до нивото на очите си, така че да мога все още да наблюдавам Ашбри. Започнах бавно и разсеяно да правя вълни във водата с ръцете си. Пяната се беше събрала на големи купчини и вече можех да видя дъното, както и собствените си слаби крака, махайки небрежно над стълбите. Дали не бях твърде кльощава? В следващия момент вдигнах леко вежди, изненадана от себе си. Какви бяха тези въпроси, Денвърли? Намръщих се леко, после изплувах малко, за да си поема въздух. Не, не бях кльощава, нито пък бях скучна. Защо трябваше да питам Николас за второто? Той сигурно наистина ме мислеше за скучна. Все пак вижте го как се забавлява той, вижте колко стриктна и предпазлива съм аз. Оставете настрана борбата с пяна и това, че бях влязла в банята на префектите- аз наистина си бях стриктна и предпазлива, просто това бяха някакви неочаквани изключения. Ясно ми беше, че след като излезем от банята Николас едва ли ще ме поздрави някога. За какво му е да е приятел с такова нагло момиче, което само му забавя и саботира плановете? Въздъхнех леко и се потопих под водата, оставяйки само косата ми да се люлее на повърхността. Стиснах очи и се отпуснах, оставяйки се леките вълнички да ме люлеят също като лешниковите ми кичури. Май наистина ми пукаше какъв отговор ще получа от Николас, което бе направо ненормално. Явно бях също толкова луда като него, само че по друг начин. О, защо се бавеше той толкова с отговора си? Ъх, добре, че водата беше топла и приятна. Каквото и да е, в нея няма как да се чувстваш зле. А ароматите те пазят от нервна криза. Дано все пак побързаше, защото не можех да остана така вечно. Само да отговореше и да получех възможност да сменя темата и щях да го нападна, за да започнем пак веселите игри. Те поне бяха по онзи хубавия начин напрегнати, онзи начин, който всяко дете обича.

Ник беше твърде зает да флиртува с русалката от мозайката, за да си събере мислите и да й даде смислен отговор. Така де, русалката кокетничеше и го зяпаше от край време и Ашбри реши, че ще я удостои с невероятната си осанка и прелест. Известно време след като Анеля си зададе екзистенциалните въпроси и вече се бе възцарило мълчание, Ник позираше пред русалката от изображението, показваше си мускулите и правеше смешни физиономии посредством пяна по лицето си.
- Ашбри? – Повика го другата русалка по едно време и Ник рязко прекрати заниманието си и небрежно погледна към Анеля. Тя тъкмо го погледна въпросително.
- Амии… - Замисли се за секунда. Дали да й отговореше саркастично, да я подразнеше ли, или да я успокоеше, защото явно отличничката се засягаше от подобни подмятания. Николас въздъхна и също се отпусна по гръб върху водата, разпервайки крайници на звезда. – Не съм казал, че си скучна. Предполагам, че ежедневието ти е такова, щом дори попречваш на другите хора да се забавляват.
- По забранен начин! – Допълни го Денвърли и раздразнението й повлия на баланса й върху водната повърхност и тя потъна надолу. Обърна се към Николас с лице, отново потопено почти до очите.
- Все тая, пак не те засяга. Защо, пука ти за мнението ми, ли? Да не започнахме да се превързваме, Денвърли? – Пак се ухили и заговори с дразнещият си глас и рейвънката тръгна да го напада. Ник веднага се гмурна под вода и зачака да види какво щеше да направи.
Усещането беше по-яко от всяко море и всеки друг басейн. Сетивата му сякаш пируваха сред вълшебните масла и продукти, разтворени вътре. Ръцете му правеха вълнички и водата го гъделичкаше. Можеше да остане под водата часове, ако не беше малката подробност с нуждата да диша.
Ето, че Денвърли доплува до него с протегнати ръце, но Ник беше по-ловък и успя да се наведе и да я сграбчи за кръста, преди Анеля да го изрита или да му причини нещо друго. Преобърна я, по–точно – преобърнаха се, и я пусна към дъното с главата надолу. Пускайки я, обаче, прекара пръстите си по дължината на торса й с едничката цел да съблече потника й. И успя преди тъмнокоската да се усети, оставяйки я само по бельо. Преди тя да си е върнала тялото в нормалната посока и да се е балансирала, рижокоското се оттласна и показа на повърхността със същата си самодоволна усмивка. Доплува до ръба на басейна и се качи горе. Отново го обля неприятната вълна от студен въздух, която направо го блъскаше обратно към басейна, към рая. Но имаше по-важна работа в момента. Да си спаси живота. Хукна по вече хлъзгавия студен под. Анеля бързо се показа и започна да му крещи с прилагателни и определения, които веднага биха я свалили от уважаваната й позиция на отличничка и добро момиче.
- Кретен, върни ми го. Ъргх! – Денвърли заплува към ръба на басейна и язовецът й проследи погледа. Фокусира хвърлената кърпа, до която Анеля искаше да се добере, и дотича преди да успее до нея. Грабна я в момента, в който Ан замахваше и отстъпи назад, танцувайки и смеейки се. – Дай ми ги веднага! Ще те убия, подлец такъв!
- Нищо не можеш да ми направиш! Стига де, просто се закачам. Престани да се прикриваш като девата от Гладалупе.
- Няма да изляза, докато не ми ги върнеш. – Отсече Анеля и Ник вдигна рамене.
- Добре, но аз мога да вляза.
- Посмей и ще те превърна в пихтиест червей!
Николас я игнорира и огледа потничето й. Опита се да влезе в него, учудващо но му се получи наполовина! Анеля продължаваше да крещи и да вика, да го нарежда и да се заканва… Ашбри се засили и скочи, ама накрая се подхлъзна и скокът му не се получи грандиозен, както му се искаше, ами падна по гръб с тромав плясък.
Когато показа главата си над водата, Денвърли вече беше доплувала до него, обградила се с крепостно количество пяна. Николас се засмя и приглади „потника си“.
- Аз мисля, че на мен ми ходи повече. Черното си ходи с душата ми.
- Ще ти каза аз! – Изръмжа Анеля и му се хвърли отгоре. И в частност – върху главата му. Ашбри се отпусна под водата преди тя да му я е разбила и й позволи да свали дрехата си от него. Междувременно отвори уста и напълни бузите си с вода преди отново да се покаже. Когато го направи, се завъртя, търсейки рейвънката, и когато я видя, изплю струята вода в лицето й.
- Шматка.
Момчета, какво да ги правиш? Не можеш да очакваш от тях да си стоят мирно и да се мажат с масла, обсъждайки сериозни училищни теми. Те ще те тормозят, ще те обсипят с пяна, ще ти изкарат дъха и ще те накарат да ги намразиш, но поне накрая ще бъдеш с мускулна треска на корема. А ако успееш да си опитомиш едно, значи си го отровила с любов. Лудостта на Ник засега не познаваше граници, така че - правилно, необузданият ни младеж не познаваше такова нещо като любов все още. И си му беше добре. Пълна свобода и безгрижие, какво друго ти трябва?

-Шматка ли? Ти си шматка! Разкарай се!

От сега нататък щях да нося пръчката с мен навсякъде и нямаше да я оставям дори за миг. С какъв акъл я бях зарязала до дрехите си в другия край на помещението?! Беше невъзможно да я достигна, освен ако Николас изведнъж не стане човек и не си затвори очите. О, само да я докопах тази пръчка и щях да го засипя с проклятия, щеше да вади плужеци от косата си с години! Години ви казвам. Но понеже пръчката стоеше далеч, оставена небрежно върху дънките ми, а аз нямаше как да изляза от басейна по бельо, а потника ми, който ми беше от такава помощ, сега беше безвъзвратно разтегнат от онзи рижав идиот, трябваше да се задоволя с всяка лоша дума, която съм запомняла през живота си. Честно, толкова дълго и силно виках, че се чудя как не дойде някой професор да провери кой е умрял, и откъде всъщност знам толкова обидни думи. Накрая стигнах до втора стъпка от плана "Накарай злия Ашбри да съжалява" и се метнах отгоре му. Не се получи много добре и накрая аз се гмурнах надълбоко, за да се изчистя от водата, която изстреля в лицето ми и да се поуспокоя. Отворих очи под водата и пред мен се оказаха краката на Ник. Първоначално се стреснах, но после реших, че няма по-добра идея от тази да го нападна. Така и направих, метнах се напред и се вкопчих в краката му така здраво, че те се откъснаха от пода и той потъна надолу, все едно бе стъпил на трамплина за скачане с гръб към водата и се бе отпуснал назад, цамбурквайки на дълбоко. Което ми напомня, че супер много исках да пробвам този проклет трамплин. Дали пък да не дойда някой път тук сама? Честно, защо не? Заслужаваш си един хубав следобед край префектския рай. Защо всъщност не станах префект? Май беше, защото най-добрата ми приятелка и гаджето ми бяха такива и аз реших, че те са достатъчни и аз мога да съм различна, да пропусна малко задължения и отговорности. Ех, ако знаех, че банята ще е такава щях да помисля по-добре.

Ник се оказа на дъното заедно с мен и в мига, в който видях хубавото ми потниче така комично стоящо върху тялото му изгубих търпение и посегнах да го взема. Настъпи боричкане, каквото не сте виждали. Не само че беше под вода, където движенията бяха доста по-трудни, но и бе някак на забавен каданс. Водата бучеше в очите ми и цялата картина леко се поклащаше, докато гледах през мехурчетата. Не пусках Николас да изплува и се борих със зъби и нокти за потника си, като същевременно се стараех да съм с гръб към момчето и косата ми да се спуска по тялото ми. Добре, че я отглеждах дълга, и жалко, че под вода се носеше така красиво над мен, точно когато имах нужда да е права и надолу, каквато е всеки ден. Накрая тази битка завърши с моя потник в ръцете ми, само че със скъсана презрамка и безвъзвратно разтегнат. Изгледах го възмутена и изведнъж осъзнах, че ми е свършил въздуха. Изблъсках Ник настрани и изплувах на повърхността. Вдишах дълбоко и въпреки че беше съсипан, надянах потника си. Сега повече приличаше на стара кърпа, зашита нескопосано от някое малко момиченце, което е искало да я направи рокля за куклата си. Абе нямаше значение, след като вече беше на мен и ми донесе сигурност. Толкова е хубаво да си върнеш загубената вещ, особено с толкова труд. Гърлото ме болеше от викането и дробовете от твърде дългият престой без въздух, но важното беше, че си облякох потника. Като се замисля, може би Николас накрая просто се предаде, но няма значение, аз победих. И щях да му го натяквам, започвам веднага.

-Ха, пак те победих!

Браво, Анеля, брилянтно. А сега го замери и с пяна. Супер, толкова зряло.

-Не си ме победила, просто се смилих над теб. - отвърна Ник, а аз се намръщих.

-Така ли? Откъде тази доброта? Мислех, че душата ти е изцяло черна, като горкия ми съсипан потник!

Завъртях очи и отидох до едно от кранчетата. Исках да се поотпусна под малко чиста вода, тази пяна ми идваше в повече. Не че още не беше приятно и топличко, просто ми омръзна. Аз бързо се отегчавам. Врътнах кранчето явно с повече сила, отколкото очаквах, защото водата шурна изведнъж и беше ледено студена. Изпищях и се отдръпнах настрани, цамбурвайки се на дълбокото. Боже, беше като истински водопад и буквално бе като лед, нямаше да се приближа отново, достатъчно се бях намръзнала. Само че тя очевидно си бе набелязала мен за жертва и запръска право в лицето ми. Подхлъзнах се и се озовах под ледената струя.

-Ник, какво си направил, защо е студена!?

Да не би да бях загубила съзнание и това да беше някакъв гаден кошмар?! Нали тази баня беше перфектна, защо тогава стана това? Врътвам някакво случайно кранче, искайки да се освободя от много мехурчета и ме удря ледено студена вълна, от която не мога да се измъкна. Завъртях се леко и се вкопчих в другото златно кранче. Врътнах го, без много да му мисля, под объркания поглед на Ник. Исках да проверя дали е само едното кранче, или пък всички са били проклети и са загубили вълшебното си свойство да леят топло щастие върху хората.

-О, мамка му. - възкликнах, когато и от това кранче зашуртя ледено студена вода.

Реагирах инстинктивно и се потопих, за да избегна студените пръски. Скоро и водата около мен щеше да се изстуди, но до тогава аз щях да стоя свита в дъното и да се моля да спре. Идваше ми в повече напрежението днес и правех тъпи неща. Определено имах нужда от глътка Феликс Фелицис. Господи, каква глупава крадла бях. Стиснах очи и задържах дъх, долепила се до топлите плочки. Не знам колко време стоях така, но ми се стори като век, изгубих представа за времето и реалността, опитах се да заспя, докато накрая две ръце не хванаха моите и не ме издърпаха на повърхността.

-Ти полудя ли? Какво правиш? - чух гласът на Ник и отворих очи.

Опитах се да говоря, но се оказа, че съм се нагълтала малко с вода и се отдръпнах назад, за да си издера дробовете на спокойствие. След малко върнах вниманието си към Николас и свих рамене. Гласът ми излезе по-дрезгав от очакването.

-Почивам си. Нали това е целта на тази баня?

-Да не опита да се удавиш? - попита той.

Изненадващо загрижен звучеше. Не бях толкова тъпа, че да се самоубия, да се удавя, просто защото ми е студено. Все някога щях да се усетя и дори да беше в последния момент щях да изплувам на повърхността.

-Не. Да не би да ти пука?

Какво ми ставаше, защо се заяждах? Може би нещо в ароматите наистина ме беше омаяло и самата вода беше вълшебна, което щеше да значи, че аз наистина съм била на косъм да се удавя, очарована и отпусната от тази магия. Всъщност се потопих не само защото ми беше студено, ами и защото се почувствах глупава и безотговорна, неспособна да се справя с проблемите си. И не говоря за проклетите кранчета.

Я, кранчетата бяха спрели.

-Как ги спря?

Николас завъртя очи и аз погледнах кранчетата. На тях имаше надпис "Cold water". О, Анеля, ти си безнадежден случай, поздравих се наум аз и се строполих на близката стълба, въздъхвайки тежко.

Понеже кранчетата като цяло са много стряскащи неща и беше трудно Анеля да се сети, че може да ги затвори, вместо да отваря нови. Мда.
Тия Рейвънклоу не бяха хора, честно.
Ник погледа тъмнокоската известно време и се насочи към ръба на басейна. Измъкна се, застана зад Денвърли и се пльосна по корем на пода над нея.
- Какво правиш? – Попита я след някакви секунди (за Ашбри цели минути) време.
- Почивам си, очевидно. – Сопна му се Анеля, все така отпусната.
- Е, то и преди малко беше очевидно, че се опитваш да се удавиш, ама твърдиш, че не е било така… - Придърпа тялото си по-напред и се надвеси над Анеля. – Нали питаше дали те смятам за скучна – ето сега си скучка.
- Гледай си работата! – Ех, голяма злоба, голямо сърдене… Рейвънката замахна, за да го цапардоса, и рижокоското се надигна. Отбягна удара и после пак се надвеси лекичко над Анеля. И понеже беше лигаве и олигофрен, и още толкова много други определения, че не можех да определя кое точно демонстрираше сега, Николас събра слюнката от устата си и образува една надвисваща, сочна плюнка, която разтегна точно пред лицето на Анеля.
- Абе, ти луд ли си! Идиот такъв! – Писна отново, заради нарушеното си спокойствие тъмнокоската (иди ги разбери момичетата?!), и отново замахна с две ръже към Ник. Този път явно беше решила да го издърпа отново във водата, защото пръстите й го сграбчиха за ръцете и тръгнаха да го дърпат.
- Хей, така ще се изръся върху теб! - През смях понечи да възрази и двамата се сборичкаха, единия в басейна, другия отгоре. Беше сложно така, като единия бе във водата, а другия над него. Както се очакваше накрая Ашбри се озова обратно в басейна след редовния шумен плясък и реши, че няма да изплува, ами се отпусна и остави тялото му да се рее из водата, както когато бяхме малки се преструвахме на умрели.
Рижокоското умееше да си задържа дъха за дълго и след известно време Анеля колебливо взе да го боцка и пощипва. И аз да бях на нейно място щях да се чудя да го спася ли, или да го оставя да се удави. Следващото действие на рейвънката бе да му дръпне косата. Успя да го оскубе кофти, а и въздухът му свърши, и Ник щръкна над водата рязко.
- Ау, не беше нужно! Изобщо не си внимателна…
- Ха, кой го казва! – Ашбри си изяде една вълна, запратена от Анеля.
- Стига вися тук, не те взех с мен да релаксираш… - Преди да чуе гласно роптаенето й, защото в главата си вече го чуваше, продължи – Хайде да излезем и да пробваме трамплина, а, а?
Потопи се до нивото на очите и я загледа така с умолителен поглед, който едва ли щеше да проработи точно на тъмнокоската.
- Скучна-мучна-смотла. – Взе да я дразни, когато Денвърли се замисли продължително. Сега, не бяха на спа – нямаше да лежат и да релаксират безкрайно. А и нямаха безкрайно време, трябваше да опитат от всичко преди да се чупят. А батутът си стоеше там… и беше батут…
- Оох, добре. Но само защото знам, че няма да ме оставиш на мира иначе!
- Това е духът! – Николас я загледа, чакайки да излезе от басейна. Анеля отвърна на погледа му настоятелно. – А, да, забравих, че те е срам.
- Не ме е срам! Просто не…
- Да, да, все тая. – Махна с ръка и тръгна да излиза от басейна, закачайки с върха на пръстите на краката си малко пяна. Защо всяко негово движение бе толкова дразнещо? Имаше ли награди за това? Някои въпроси нямаха отговори.
Босите му крака зацопкаха по пода, докато притичваше да си вземе кърпа и да се изсуши преди да му е станало студено и приятното тлеещо чувство от омайната вода по кожата му да си отиде. Застана до батута и зачака Анеля да се появи. Когато се показа от импровизирания й параван в дъното на стаята, беше рошава и зачервена. Ник се ухили и зачака скептичното й изражение да се дотътри до него.
- Път на дамите. – Посочи с ръка трамплина. Много ясно, че искаше да се качи, но нямаше да пропусне и да види безценния момент, в който Анеля Денвърли се разбира на трамплин за скачане.

-Дразниш ме, Ашбри. Много ме дразниш. Просто трябва да впрегна всяка една молекула в тялото си, за да не те удавя. - изсъсках аз.

Ще ми се да бях в Слидерин, така никой нямаше да се изненада, ако наистина направя нещо лошо или поне щеше да предизвика гнева само на учителите. Но щом си в Рейвънклоу... не, не можеш да си позволиш такива неща. Трябва да си ако не перфектен, то тогава поне добър и да се стараеш. Направиш ли грешка рискуваш целия дом да се възмути и да остане възмутен и резервиран към теб до завършването. А аз не исках да изгубя най-хубавото в Хогуортс и затова нямаше да си изпрося доживотно наказание. Събрах си малкото останали нерви, зарязах всичките си принципи, изпръсках Николас право в лицето и излязох от басейна. Да гледа ако иска. Няма да се хабя повече за такова незряло момче. Той точно това искаше, да ме дразни, а аз нямаше да му доставя удоволствие. Оставяйки водна пътечка стичаща се от косата ми и цялото тяло след мен по пода аз се спрях пред трамплина и подскочих малко на място да загрея, пръскайки вода и пяна като кученце. Николас доплува до края на басейна до мен, ухилен весело.

-Дребен, да не реши, че ще ми убиеш забавлението? - попитах аз, скръствайки ръце.

Добре, може би не беше толкова дребен, дори би минал за седмокурсник, но да казваш на по-малките "дребен" винаги повдига самочувствието.

-Мислех, че си твърде срамежлива за това. А и нали, как го каза, "си имаше строги принципи".

Изплезих му се, засилих се и скочих във водата, правейки истинска водна бомба, без да ми пука дали Николас не е твърде близо до мен и дали няма да получи някой крак при скока. Изплувах след малко, въодушевена от готиното чувство, и махнах мократа коса от лицето ми. Ник май беше невредим, а аз вече не му бях толкова ядосана, главно защото мислех само за това как ще се кача на трамплина и ще скоча пак. Щях да опитам някоя вълнуваща маневра.

-Това си е доста яко, бих казала. - отсъдих аз, без да знам на себе си или на Ашбри говоря. - Пътят определено е за дамите!

Измъкнах се от басейна отново, впрягайки цялата си воля, за да не избягам да се скрия зад пердето. Нямаше да изпусна момента и да го оставя да ме тормози, но все пак не беше най-големия кеф за мен да се разкарвам по долни гащи в банята на префектите пред някакъв недодялан хафълпафец.

Преди да скоча се обърнах към Николас, да го предупредя, наполовина на шега, наполовина на сериозно.

-Ако разкажеш на някого за всичко това тук, ще те превърна в охлюв. Някой заклинания по транфигурация вярно ми се опъват, но това съм убедена, че ще успея да го усвоя.

Преди да дочакам отговор се метнах отново във водата, този път по гръб с едно голяма цъмбууууур и после изплувах, смеейки се сама като малко дете. Щях да тръгна веднага пак, само че стомахът ми сякаш се разбърка и аз се отпуснах на едно от стъпалата. Махах с крака под водата, отпуснала глава назад замечтано. След малко усетих, че мълчанието се бе задържало по-дълго от обичайното и вдигнах глава. Николас си играеше с някакви мехурчета от пяната и изглеждаше замислен. Реших да го изтегля от дълбините на съзнанието му и въпреки че ми харесваше тази приятна кротка атмосфера да наруша тишината. Започнах с първото, което ми дойде наум. Не исках пак да се бием и давим, поне не сега, може би след десет минути, когато си върнех енергията и бях готова за водна война. Сега... сега щяхме да говорим.

-Ашбри, ти още ли ме мислиш за такава загубенячка? Защо вярваш на всички тези стереотипи за Рейвънклоу, мм? Мисля, че определено те изненадах днес, а ти още се правиш на надменен и твърде готин за компания като моята.

Много добро начало на разговор, Анеля. Все ги мисля едни... Бъбря, бъбря и пак бъбря без да мисля, като по този начин често сама се изправям пред трудни ситуации, които изискват да развихря фантазията и ума си, за да измисля решение. Като в ситкомите или в анимационен сериал, все едно аз съм главна героиня в нещо такова и такъв ми е сценария. Трагикомично е, трагикомична съм и аз.

Колкото и да бъбреше многознайката ни, все пак тярбва да направим една ретроспекцийка, за да видим за какво толкова се беше замислил Николас пред пяната, нали? Ами, един проницателен и дълбокомислещ петокурсник като невероятния ни Николас Ашбри размишляваше върху въпосите от небитието като например, коя магия можеше да му помогне да си измагьоса надуваем дюшек или някоя друга глезотийка, за да му стане по-забавно? Добре, де, не беше това... Под рижавите къдрици имаше нещо повече. И тук не се шегувам - язовецът през по-голямата част от времето бе сериозен и мислите му съответстваха на външния вид. Но как да се погълнеш от гадните мисли за реалността, когато имаш един час да се отпуснеш в едно от забранените райски кътчета на Хогуортс? Да, самотно му беше и да, бе се замислил колко съкваше да си самичък и единствената компания, в която можеш да се намираш, е, ако заплашиш и изманипулираш някой глупавичък като рейвънклоука. Но точно днес и точно между четири и пет следобед, пъстроочкото ни почти не бе спрял да се усмихва и… защо да си губеше времето в кофти отвяванки?
- Ама аз съм твърде готин за теб? – С открито любопитство и неразбиране приклепа срещу Анеля и „арйукидингми“ физиономията й. Личеше си колко бързо бе съжалила да го заговори. Но Ник знаеше, че така или иначе отговорът на въпросите й я човъркаше отвътре.
Заплува към тъмнокоската и се отпусна върху водата до нея, а след малко и тя направи същото и сега лежаха на звезда един до друг.
- Не са стереотипи, бе, жено, вие сте най-забилия в книги и послушен дом от всичките. Някой, отговарящ на тези определения, няма как да не е скучен и страхлив. Защо се шашкаш толкова? И ти си готина, не колкото мен, но ставаш. – Замълча за миг, колкото да се наслади на изнервеното ръмжене на Денвърли, и продължи да говори с поглед, забит във високия таван – Трябва да се гордееш със себе си. Успяваш да поддържаш добър имидж, приятелства, трудиш се толкова много, съвестна си… Не се впрягай толкова. Но не си права, че днес си ме изненадала, аз не съм очаквал да не ми се вържеш така или иначе.
Ех, Ашбри, развали хубавия момент за момичето.
Само усети пръските върху себе си от размаха на ръката й, която се канеше да се стовари в юмрук върху корема на петокурсника и мигом се потопи под водата. Размаха с ръце нагоре, за да се избута към дъното и с неимоверни усилия накрая дупето му удари дъното. От тук мятащите се крака на шестокурсничката изглеждаха толкова далеч. Рейвънката подаде глава под водата и Ник й помаха. В интерес на истината, днес двамата си помогнаха взаимно. Само че едва ли някой от двамата щеше да го признае на другия.
Въздухът му свърши и бързо се изстреля към повърхността. Анеля се беше настанила обратно на едното стъпало, отпусната и гледаща уморено.
- Какво искаш сега, да си седиш на стъпалото и да говорим за теб?
- Не е вярно…
- А, добре, просто държиш на експертното ми психологическо мнение…
- АБЕ…!
- Анеля Денвърли, страдаш от Синдром на Прекомерния Пукизъм.
- О, така ли, Николас Ашбри, а твоят неизличим Идиотски Високомерен Непукизъм по-добър ли е от мен?!
- Аз съм по-добър от всички, мила моя! – Разпери ръце и се ухили, а заради дразненето си си докара атака от тъмнокоската. Момичето се опита да го удари и като разбра, че няма смисъл да си хаби силите, сърдито се измъкна от басейна и насочи към трамплина. О, нямаше само тя да го пробва.
Изскочи от басейна и хукна след Денвърли. Момичето му хвърли подозрителен поглед през рамо и ускори крачка, засилвайки се към трамплина. Хафълпафецът се засилваше плътно зад нея. Денвърли нямаше как да знае, че рижокоското е толкова луд, и реши да му избяга, като скочи от трамплина. Но Ник беше точно толкова откачен и я настигна пред трамплина, скачайки заедно с нея и улавяйки я във въздуха за кръста. Групав скок, че какво му имаше?
Писъкът на рейвънката по никакъв начин не го мотивира да я пусне, даже напротив, Ашбри уви краката си около нея, вкопчвайки се в тъмнокоската и правейки ги една цяла бомба, която щеше да се разбие…
… Точно сега. Плясъкът огласи цялото помещение, двамата потънаха надолу, докато Денвърли се мъчеше да се отскубне. Да, ама не! Ник продължаваше да я стиска здраво, докато не удариха бавно и славно дъното, после се оттласна с всичка сила (ох, че тежка беше тази умница) и с издути бузи (поне Ашбри беше с такива, Анеля изпускаше балончета под вода в безмълвните си протести) се показаха над водата. Анеля, естетсвено, започна да вика, а пък Аш беше решил, че, еми, няма да я пусне! Щяха да са неразделни другарчета, вкопчени в прегръдка. Като истински приятели, мхм.

Все още усещаше минусовите температури на онази нощ. Нощта в която бе започнало всичко. Всъщност всичко бе започнало в топлия уютен танцов салон на първа класа на Титаник и все пак... И все пак всичко след това Екатерина помнеше кристално ясно. Сякаш беше вчера. Но слава на Мерлин от това мъчително пътуване бяха минали седмици. Седмици в които Екатерина живееше с Дмитрий и дори не се бе замисляла за училището за Магия и вълшебство, седмици с които тя дори не бе помисляла за приятелите си или родителите си. Нищо. В тези седмици в този малък свят населен (пренаселен) с толкова много хора за нея съществуваше обаче само един - Дмитрий Джозуеф Флориан. Нейния похитител, този който трябваше да я убие, черния магьосник който трябваше просто да и пререже гърлото... и нейната единствена любов. Съдбата винаги имаше странно чувство за хумор. Особено щом опреше до нея.

- Хайде де! - Екатерина седна на стола и се загледа в Димка. Изражението й бе нещо средно между "Моля те." и "Това не е честно." Всъщност най-точното описание бе изражението на Котарака в Чизми от "Шрек" , когато приложеше онзи мил поглед пред когото всички онемяваха и падаха на колене. Е точно така тя стоеше пред него. Той обаче дори не я отразяваше. Четеше си най - спокойно вестник или по - скоро както винаги преглеждаше заглавията. - Димка!
- Не. - това бе единствената му дума. Тя ококори очи насреща му. Той сериозно ли и бе казал "не"?! Е разбира се, че щеше да каже "не". Щом ставаше дума за излизането й от къщата той бе самата непоклатимост. Нямаше нещо което да го накара да я изведе от тук. Защото някой, някъде си я искаше мъртъв. По някаква странна причина.
- Но аз трябва да се върна в замъка! Искам да завърша по дяволите! - тя се надигна. Удари с ръце по масата, издърпа вестника от ръцете му и се загледа в очите му. - Моля те... там ще бъда в безопасност..
- Екатерина... - той започна, но тя прекъсна думите му като го целуна. Нежно, мило, страстно, пламенно. Дали му се подмазваше? Абсолютно. Но тя наистина искаше да се върне в замъка, да види приятелите си, да помогне да дома си и най-вече да завърши. Оставаше и само тази една година, искаше да я изживее както подобава на един седмокурсник...
- И аз те обичам. И, ако не ме пуснеш ще избягам... знаеш, че съм способна на това. - всъщност нямаше шанс да избяга от него. Чувствата й бяха твърде силни.

След още много изнудване и мрънкане Екатерина постигна своето. Върна се в замъка в който сега се разхождаше. Всъщност "разхождаше" бе твърде силна дума. Тя спазваше задълженията си на префект и се караше на малките лоши дечица. Всъщност първокурсниците тази година бяха големи дяволчета. Екатерина не завиждаше на Адам, че е трябвало да се оправя сам с тях. През цялото това време. Е и на другите префекти разбира се.
- Извинете..., но мисля, че някой е проникнал в една от баните на префектите. - някакво малко момиченце се приближи към Катя. Детенцето бе от хафълпаф и изглеждаше доста притеснено.
- Ще проверя това, благодаря, че ми каза. - детето кимна и побърза да се скрие, сякаш Катя бе ужасен, голям, злобен слидеринец. Преди да стигне банята на префектите русокоската се погледна в едно огледало - нали е невъзможно жена да мине покрай огледало и да не се огледа - , но не видя нищо странно във вида си. Същата руса коса на малки къдрици, същите сини очи, синята вратовръзка на рейвънклоу, значката "префект" светеща на гърдите й. Нима детенцето се бе уплашило от нея? Това бе... ужасно. Катя се чувстваше дори гузно, но реши да продължи нататък със случая "Банята на префектите" и да види кой ученик се е осмелил - и как - да проникне в банята.

Очите и се разшириха, а веждите и се повдигнаха. Катя се подпря на касата на вратата и скръсти ръце пред гърдите си. Вярно, баните на префектите си ги биваше и учениците винаги се опитваха да проникнат там, но ... но това вече бе прекалено. Тези тук май го бяха объркани на плувен басейн. И всъщност "тези тук" имаха и имена. И Екатерина познаваше единия извършител много, много добре.
Анеля Денвърли, нейната най-добра приятелка, която Катя не бе виждала от месеци бе в компанията на Николас Ашбри, хафълпафче от пети курс. И явно двамата доста се забавляваха. А наоколо цареше.. хаос. Не, че някога бе кой знае колко подредено, но сега...
- Смея ли да запитам какво правите тук? - попита Екатерина леко студено. Все пак тя бе префект, не трябваше да има пристрастия дори и да ставаше дума за най-добрата й приятелка. Хубаво обаче бе, че детенцето бе казала на нея за тази суматоха, а не на Адам. Екатерина бе дочула слухове за връзката на Анеля и Адам и не й се мислеше какво може да стане, ако Адам Стоукс влезеше тук и видеше гаджето си така. Ако Екатерина бе тук с някое момче и Димка научеше...е сигурно щеше да я убие. Преди това разбира се щеше да разчлени момчето с което Екатерина се забавляваше. Независимо дали той щеше да е най-добрия й приятел, друг префект или собствения й братовчед... който всъщност бе плашещо същество и черен магьосник, та щеше да е по-добре да си стои далеч от Хогуортс. - Не съм очаквала това от теб Анеля. Очаквах, че си... отговорна. Поне малко. Ами вие господин Ашбри? Какво ви позволява да сте тук? Имам цялото право да отнема точки от домовете ви, но няма да го направя. Сега по-добре напуснете банята... защото нарушавате поне пет училищни правила.
Катя изтръпна при думите си. Плашеше се от себе си. Никога не бе била толкова сурова с хората. Дори със злобните третокурсници от Слидерин, които смятаха, че светът е техен. Но точно сега тя бе направо зла към своята най-добра приятелка, една от своите най-добри приятелки тъй като Катя бе близка и със Софи, но в момента Екатерина бе и зла към този хафълпафев. А те се водеха наистина сладки същества. Като момиченцето което и бе споменало за всичко това.
- И Анеля.. с теб ще си поговорим за това. С вас господине ще си поговори Вазовски... защото повярвайте ми ще го известя за това. - "кучка, кучка, кучка". Лицата им сякаш крещяха това. Е ако дори не си го мислела, Екатерина си го повтори толкова много пъти, че сякаш цялото училището го бе повторило поне по един път. Чувстваше се... ужасно. Трябваше ли да е толкова зла? Не. Но беше... и все пак тя бе префект, а те наистина нарушаваха правилата. А правилата си бяха правила... дори тя не можеше да каже нещо срещу тях.

Пп: Е щом ме помолихте така мило и учтиво да се присъединя към вас...ето ме :D лоша като никога...

Нагълтах се с вода и дълго трябваше да кашлям, преди да успея през смях да се развикам в лицето на Николас. Тази двойна водна бомба определено ме шашна, но честно да си призная, беше двойно по-забавна от единичната. Първо исках да го убия и много се мъчех да се отскубна, но можеше да станем другари по гмуркане, просто заради забавата. Да, звучи зле, но моля ви, успокойте подсъзнанието си.

-Хайде пак! - провикнах се аз , размазвайки пяна по носа му, за да заприлича на мишле. - Заедно сме по-тежки и ударът с водата е по-силен и по-епичен, и...

- Смея ли да запитам какво правите тук? - гласът дойде някъде иззад мен и в първия момент не можах да проумея какво става.

Видях как Николас изпъва глава, надниква иззад мен и стисва устни, изспсувайки тихичко. Завъртях глава и стомахът ми се обърна на 360 градуса, бях убедена, че ще изпищя и ще припадна.

Кат, моята най-добра приятелка, префектата, която ми беше казала паролата, и много добре знаеше, че ходя с Адам Стоукс, близък нейн приятел, ме заварваше в ръцете на друг, в басейн сред мехурчета, където е забранено да сме, и макар че половината от ситуацията да не бе такава, както и се струваше, нещата не изглеждаха добре. Истински кошмар. Сгафих я. Много я сгафих.

Не знам колко време съм я гледала втрещена, но внезапно се осъзнах, както и забелязах факта, че ръцете на Николас още са около кръста ми и сме прекалено близо, отколкото едно момиче, което си има приятел, трябваше да бъде заварвано с друго момче. Няма значение, че не е ставало нищо, за Екатерина не изглеждаше като нищо. Махнах ръцете на Ашбри с едно рязко движение и се оттласнах назад. Кат говореше и ни се караше, искаше обяснение и в гласа й усещах истинска студенина. Вината, която ме глождеше отвътре, най-много се въртеше около разочарованото и наранено лице на Адам, което можеше да стои срещу мен, ако той научеше за нещо такова. Имаше ми доверие, но и в него, като във всяка сериозна връзка, както и в мен, си имаше ревност и такова нещо би разрушило много. Изтръпвах и губех контрол само при мисълта за това, но може би Кат нямаше да му каже, може би щеше да разбере истината, че не съм направила нищо нередно... имам предвид за Адам, че сме нарушили поне пет училищни правила си го знаех. Но, по дяволите, трябваше да кажа нещо. Съсредоточих се върху момента сега и коментара, че ще извести Вазовски, което щеше да доведе до много проблеми на Николас. Пък и можеше да каже на Озера, а аз нямаше да го позволя. Със същия успех можеше просто да кажа на Ник да отиде да ме изпорти за отварата, но аз му отворих банята именно, за да не си навлека наказание.... а сега най-добрата ни приятелка щеше да ни прати по дяволите.

-Не! - викнах аз и отидох до ръба на басейна. -Кат, не прави това! Ще ти обясня всичко! Само ме изслушай моля те. И заради добрите стари времена... о, остави ги, сигурно ме мразиш в момента, така че... Не можеш да ни изкажеш на Вазовски или на Озера, или на който и да е. Недей. Остават ми няколко месеца и завършвам, шест години се мъча да нямам черни точки в досието, моля те, поне затова недей! А Ашбри... Той искаше просто да се позабавлява. Аз му казах паролата и аз отворих банята. Доброволно. Не заслужава наказание до края на учебната година заради това!

-Не заслужава наказание?! Аз съм префект, Анеля, трябва да си върша работата! И наказанието няма да е само за него, ами и за теб. - викна Кат, която както винаги с две изречения казваше много повече, отколкото аз с безбройните си тиради.

Едва си затворих устата и въздъхнах. Не знаех много какви ги бъбря, но паниката в мен винаги си намираше подобен път да избие и нямах никакво намерение да стоя кротко. Екатерина ми беше бясна, разбирах и нейната гледна точка, но няма значение, трябваше да я спра и успокоя. Обърнах се към Николас, който беше седнал на ръба на басейна, вода се стичаше от тялото му и краката му предизвикваха вълнички в басейна. Очаквах да каже нещо, но той мълчеше. Изгледах го ядосано, но той само ми кимна към Кат и аз разбрах какво има предвид. Даваше ми една минута да говоря аз с най-добрата си приятелка, после щеше да се намеси и той. Без да ми пука, че се разкарвам по бельо излязох от басейна, грабнах разсеяно кърпата, която Ник беше метнал настрани и се загърнах, заставайки виновно пред Екатерина. Гледаше ме така, сякаш не ме познава. Сигурно в момента се чудеше коя съм. Тя го каза, вярваше, че съм отговорна, а аз самата наруших много правила, които засягат и самата нея. И тя можеше да си изпати, че ми е казала паролата. Но не, на Анеля Денвърли, която само се интересуваше дали е достатъчно готина за компанията на някакъв почти непознат и се кикотеше и играеше като пет годишна в мехурчетата, не й пукаше какво точно прави и кого ще прецака.

В крайна сметка прецаках себе си. И още се прецаквам. Как, за Бога, се забърках тук?!

-Виж, Кат... - започнах аз, но не знаех какво точно да кажа.

Огледах се и се пресегнах да затворя вратата. Избутах Кат малко напред, въпреки че тя не искаше да помръдне, но нямаше да позволя на още някой да надникне и да се намеси в нашата малка сценка. Направо се ужасявах от мисълта, че и Адам може да е бил уведомен от Кат, че има нарушение в банята и той да се появи. Нямаше да издържа на погледа му. Щях да скоча в басейна и да се свия на дъното или да избягам по хавлия в коридорите. За щастие, поне още не виждах възгледи и гаджето ми да изскочи тук и да ме намрази, но пък Катя стоеше тук и трябваше да се оправя с нея. И щях да действам по възможно най-тъпия начин. Избутах я настрани и застанах пред вратата, препречвайки я с тялото си и разпервайки ръце.

-Няма пък. Помисли малко, какво ще донесе това за теб? С мен наистина може да се разправяш, но това вече е между мен и Адам и това, което ти сигурно ще му кажеш, но нека първо ти разясня, че аз и Ник сме само приятели. Дори приятели не сме! Той ще ти потвърди! - посочих към Николас, който изглеждаше развеселен.

-Да, едва я понасям. Твърде скучна е за мен.

-Ето! Чу го! Просто той улови точния момент да ме попита за паролата, а аз бях любопитна да видя наистина ли е толкова яка. Влязохме тук само за да разгледаме, но малко прекалихме. Не очаквахме, че ще я превърнем в детски воден парк. - Отидох до ъгъла на стаята, подсушавайки се разсеяно с кърпата и метнах на Кат един особено нахален поглед, уж небрежно вметвайки: - Пък и ти ми каза паролата, а доколкото знам и това е против правилата. Всички ще загазим ненужно, ако ни изпортиш.

-Точно така, няма смисъл да тревожим целия Хогуортс и безсмилици. - добави и Ник и аз кимнах многоубеждаващо.

Сгънах прилежно кърпата, без да откъсвам поглед от Екатерина, обяснявайки как с магия веднага ще подредим и никой няма да разбере, че сме били тук, а докато навличах дънките си и мантията направо върху мокрите долни дрехи, дрънках уверено как тази баня притежава някаква очарователна магия. Млъкнах най-сетне, когато се изчерпах, и се наведох да си вдигна останалите дрехи. Видях бутилката Феликс Фелицис и се разколебах. Заради нея бе станало всичко, но мисля, че бях доволна, че ме вкара тук. Успях за малко да се отърся от стреса и да усетя детския си весел дух, който за съжаление дълго бях крила. Какво толкова се бях тревожела за тази трансфигурация? Дори и да нямах отлична оценка там, пак щях да стана отличничка на випуска, защото по-другите предмети бях перфектна. Нямаше да мамя, за да се преструвам на съвършена пред себе си. Усетих, че Николас ме гледа и завъртях леко глава към него. Той хвърли бърз поглед към отварата и поклати глава. Свих устни и наведох глава, оставяйки косата да ме скрие за миг. Не знам, не знам какво да правя. Въздъхнах и вдигнах дрехите си, заедно с увитото в тях шишенце и се завъртях. Екатерина изглежда се колебаеше. О, нямаше да кисна тук цял ден.

-Ставай, Ашбри, обличай се. Кажи ми, че знаеш някоя магия и си носиш пръчката? Ще излезем тримата от тук, а само Русалката ще знае какво се е случило. Съгласни ли сте? Моля ви. - погледнах първо Кат, която бе хванала дръжката на вратата, и Николас, който с мъка се отдалечи от басейна, сякаш тази раздяла му разбива сърцето.

Не го винях. Дори не можахме да направим втора водна бомба. Вярно, почти се удавихме, и за да се разкарат тези мехурчета ще са нужни доста заклинания, но забавлението винаги може да е и повече, и по-добро. И в такъв момент аз мислех такива неща... О, ясно е. Едно момче, което най-вероятно нямаше да ми проговори никога повече, след като излезем от тук, и което ме изманипулира опитно, за да му изпълня желание, всъщност ми даде много. Щях да върна Феликс Фелицис в хранилището още сега, само да останех сама.

Анеля ни сподели една хубавичка житейска история за промяната и дрън-дрън, как е извлякла най-хубавото от лоша ситуация, но да бъдем честни, само аз се строгнах. Николас – изобщо. А и как да станеше, като нямаше достъп до мислите на Денвърли. Момчето чуваше само отчаяните й молби към онази… как се казваше… Катрина? И после сърдитото й тропане… Брей, не очакваше рейвънката да реагира толквоа смело. Браво, момиче. Май наистина я беше понаучил на това-онова. Добре де, сама се беше научила, но той бе доста голям… мълчалив фактор за това.
- Анеля, не разбираш ли… Провинението ви е толкова сериозно… А относно цялата тази ситуация – вече казах, ще поговорим по-късно. – Онази мацка гледаше бая измъчено, сякаш водеше някаква вътрешна борба. Продължаваше да е със скръстени ръце и хич не изглеждаше податлива, колкото и нещастно да изглеждаше приятелката й.
- О, хубаво, де, голяма работа. – Обади се най-после Ашбри, виждайки, че скоро рейвънките няма да се разберат. Тъкмо излизаше зад един параван по дънки и с кърпа в ръка, която въртеше разсеяно и тя се увиваше и развиваше около ръкат му. Момичетата го зяпнаха, а Ник пристъпваше към тях с най-спокойната походка, която можеше да съществува, докато ти е студено на стъпалата. Хвърляше тайничко по някой поглед на все още пълния басейн. – Кажи на Вазовски, че аз съм го направил – че сам съм влязъл тук и си ме заварила без нея. Не я намесвай. Нали ти е приятелка? Недей, че като я гледам съвсем ще изтеряса. Поемам вината за всичко изцяло върху себе си.
Анеля го гледаше невярващо. И той можеше да я гледа по същия начин. За него също бе непонятно защо до преди малко го защитаваше и се опитваше да убеди Катя да не го издава. Ако ситуацията представляваше чак толкова гигантски проблем, Николас щеше да си вземе и за двамата. Най-много да го накажеха да чисти и да отнемеха някоя-друга точка от Хафълпаф. Майкъл щеше да помрънк и толкоз. Догодина провиненията му щяха да се… рестартират. Ново начало. Ама голяма драма за едно пяна-парти.
Николас се беше поразсеял и осъзна, че Анеля го убеждава, че не е честно да направи такава жертва и бла-бла. Отиде и я хвана за раменете.
- Анельо. Няма. Проблем. Наистина. Разберете си се вие двете, че явно има голям проблем за вас, аз съм лесен. – Погледна Катрин, която го гледаше с доста стабилна неприязъм и повдигна вежди срещу нея – Не бъди лоша, нали някой ще получи наказание все пак? Плюс това префектите сами сте си виновни, че криете такова блажено удоволствие от останалия свят…
Може би без последното щеше да постигне някакъв ефект. Тъй като се опасяваше, че погледът на префектката щеше да се вреже в кожата му, се врътна на пети и отдалечи от момичетата, заемайки се с изсушаването на косата си и прибирането на дрехите. Оп, всъщност не можеше да излезе гол до кръста, така че трябваше да си метне поне мантията отгоре. А относно неразборията… Защо пък той да трябваше да се сети за заклинание? Нали Денвърли беше отличничката?
Облече си останалите дрехи и застана пред ръба на басейна. Всичката тази вода… Не можеше ли да подходи по-креативно?
- Акцио… тапа… на дъно? – Явно работеше и така. Блесна светлина и след миг от дъното на басейна изскочи запушалката, която държеше канала затворен. Никоасл се наведе, за да не му отнесе главата. Веднага басейнът започна да се отпушва и водата малко по малко взе да намалява нивото си. Умничкият той. Огледа мокрите локви наоколо. Това пък какс е очакваше да го изчисти…
- Хей, префектката – как го чистите това? – Посочи с пръст моркия, хлъзгав под.
- Ние не цапаме така! – Отсече русокоската, а Ашбри наведе глава невярващо.
- О, стига де, не е нужно да се правиш.
- Просто излизайте. Сега.
Николас послушно тръгна да се изнизва от помещението и видя с периферното си зрение, че Анеля погледна умолително към приятелката си преди да го последва. Колко съкрушена изглеждаше. Ник дори не се бе досетил, че проблемът беше заради това, че префектката ги завари вкопчени един в друг. Изобщо не беше така, както звучеше.
Петокурсникът се узова в коридора и му скимна да се зачуди как подобаваше да се разделят. Най-вероятно след като се окопитеше, Денвърли щеше да осъзнае, че вината е изцяло на Ашбри и да му бъде бясна. Поне 2-3 седмици би казъл. Ох, а колко ли щеше да си отнесе за случката? Едно проникване в банята… цели пет нарушени правила? Изхвърляха се… Може пък Катя да се смилеше над него. И над двамата всъщност. Идешему единствено да потупа Анеля утешително. Погледна я и се подсмихна:
- Извинявай. Дано светът не свърши в крайна сметка. – Не изчака отговор, ами вкара ръце в джобовете си и пое по коридора. – Сбогом, Денвърли.
Бяха се разбрали – щяха да забравят тази случка. И двамата ги устройваше. Поне нямаше да се чуди дали се налага да я поздрави, когато се разминеха по коридорите.

» Някъде по някое време

По някое време, делничен тъп скучен ден

По някое време, делничен тъп скучен ден

Similar topics

Similar topics