На Хана вече не й беше нужно да казва на глас повечето заклинания. Тя скочи на крака, когато беше наречена слабачка и насочи пръчката си към Хауърд. Това беше война!
- Никога не губя и не съм слабачка, драги ми "приятелю". Не знаеш нищо! Ако и ти беше подхвърлян насам-натам щеше да правиш същото. Щеше да прикриваш всичко, за да не те сметнат за някой боклук. - проговори тя през зъби и присви очи. Ръцете й трепереха, но нямаше да се поддаде. Не и сега.

Запристъпвах бавно като лъвица, която дебне своята плячка. Тихо се запромъквах към съществото, което се намираше пред мен. Навън валеше дъжд, но това не ми пречеше. Бях омагьосала палтото и себе си да отблъсква водата. Палавата ми усмивка все още се разполагаше на лицето ми. Доближих се още повече и погледнах надолу. Нямаше никаква клечка, върху която да стъпя. Щях да го изненадам. Още няколко метра ни делеше един от друг, а скоро щяха да бъдат и няколко сантиметра. Ръцете ми се приготвиха. Сега бях в идеална позиция. Продължих и се надявах дъжда да прикрие шума от стъпки. Приготвих се и се ослушах. Дали той беше нещо като чучело, защото не мърдаше? Тъкмо си помислих, че съм сбъркала мъжа, но тогава той потрепна. "Милият, не знае какво ще му причиня"- помислих си и се доближих, като скъсих дистанцията. Най-сетне пристигнах. Ръцете ми хванаха неговите отзад, а устните ми се доближиха до врата му. Направиха смучка бързо, а после се доближиха до ухото му:
- Липсвах ли ти?- тонът ми беше палав и с това исках да му намекна, че ме е забравил през последната годинка.

Харви си стоеше спокойно на брега на езерото. Беше само по дънки, защото му беше прекалено топло за да слага тениска. Мъжа игнорираше факта, че валеше невероятно силен дъжд и гледаше как дъждовните капки се удрят върху повърхността на езерото.
Напоследък нямаше какво да прави. Може да се каже, че беше леко самотен. Имаше моменти, в които му се искаше просто да легне и да спи с дни, но това така и не се случваше. На няколко пъти се бе опитвал да си прави приспивателно заклинание, но винаги се отказваше, защото се надяваше нещо различно да се случи. Днешният ден бе започнал като всеки друг ден и по това, което бе видял до сега, мъжа си мислеше, че днешният ден ще свърши също толкова скучно, колкото и останалите дни.
Но това не беше така. Мигове по - късно някой приближи до Харви и хвана ръцете му. Гласа, който прозвуча в ухото му беше до болка познат. С едно рязко движение Харви се изправи и хвана Ребека за кръста и я допря до едно дърво. След което бавно прокара пръстите си по нейното лице, а след това по врата, докато не докосна нежно дясната и гърда.
- Любовница като теб трудно се забравя. - успя да каже мъжа, като доближи устните си на сантиметри от нейните. Усети, че сексуалното напрежение между тях е по - силно от всякога затова се отдръпна и се усмихна. - Идваш за още секс? - попита любопитно мъжа, като прокара пръстите си по устните си.

Усетих как започнах да настръхвам все повече и повече. Знаех, че ще съжалявам за това, което щеше да се случи сега, но това нямаше никакво значение. Телата ни бяха едно до друго. Усещах как възбудата ми нарасна мигновено. Пръстът му беше толкова възбуждащ и леко груб. Не исках той да води, защото много бързо щях да се предам на желанието, което беше явно, че скоро ще излезе от граници. 
- Радвам се- задъхах се, а очите ми не се отделяха от неговите. Ръцете ми започнаха да шарят по тялото му, като се спряха на задните му части. Исках изведнъж да го усетя до себе си. Натиснах задника му, а предните части се допряха до мен. Усмивката се възвърна.
- Може би, а може би не- обърнах се рязко, като го притиснах до дървото. Сега аз поемах контрола.- Не си мисли, че можеш да ме владееш и да можеш да ме съблазниш- не е така. 
Устните ми докоснаха неговите, но реална целувка нямаше. Знаех, че скоро щяхме да станем едно цяло, но отлагах колкото се може повече. Тъкмо Харв щеше да се доближи до мен достатъчно, че да ме целуне, но тогава ръката ми направи знак за тишина и тактиката му не се получи. 
- Не толкова бързо- наклоних се и направих поредната смучка на врата му. Ръцете ми се преместиха и се подпрях на мускулестите му гърди.

- Кое те кара да мислиш, че го искам? - попита Харви тихо, след което направи една крачка към нея и я обърна с гръб към себе си. С едно рязко движение той се отърва от връхната й дреха, която може би беше някакъв черен потник или по - къса блуза. Харви не обръщаше внимание на такива подробности, защото единственото нещо, което искаше в момента е да я дразни колкото се може по - дълго.
Знаеше, че все някога двамата щяха да се предадат на сексуалното напрежение, но все още беше рано за това. Харви не спираше да я гледа преценяващо и с онази неговата приканваща усмивка, на която много малко жени са били склонни да откажат.
Ребека беше само по сутиен и някакъв панталон и това изравняваше силите им. Харви се облиза и се отдалечи от нея, като се приближи до езерото.
- Идваш ли? - попита я, но след като не получи отговор той я придърпа някак грубо към себе си. Вдигна я и заедно с нея скочи във водата. - Надявам се можеш да плуваш. - каза той и се засмя, когато двамата излязоха на повърхността. Дъжда се усилваше, затова Харви се потопи и я придърпа към себе си. Надяваше се Ребека да си задържи въздуха, защото не искаше да я удави. Двамата се гледаха под водата, докато звука от дъжд съпровождаше Харви, докато той бавно свали долнището й и своите дънки, като по този начин и двамата останаха само по бельо. Харви и Ребека отново се показаха на повърхността. Харви хвърли дрехите на брега и се обърна към Ребека. Харви се доближи до нея. Устните им бяха на сантиметри. Харви бавно прокара езика си по нейните. Двамата стояха така около десет секунди, когато Харви се гмурна и отплува нанякъде.

- Действията те- отвърнах на въпроса му. Гърбът ми се опря в корема и гърдите му. Усмихнах се. Винаги е бил непредсказуем. Усетих как водата започна да мокри лицето и тялото ми. Беше студено. Не исках да се мокря, но с Харви не можех да се пазя. Наведох се да взема горнището си и да си го облека, но тогава момчето ме издърпа грубо. Изпуснах си дрехата, а гърдите ми се допряха до неговите. Очите ми се извърнаха.
- Харв.. Не искам да влизам... Просто не- но не можах да довърша. Паднахме и двамата в езерото. Добре, че си бях поела въздух. Започнахме да плуваме, а след това го погледнах укорително. Сега не приличах на нищо.- Естествено, че мога.
Усетих езика му по устните ми. Ръцете ми не се сдържаха и го хванаха за пениса, точно когато премахна панталона си. Той тръгна нанякъде, а аз заплувах към него. Приближихме се до брега. Блъснах го грубо, а той падна върху камъните на брега. Обърнах го към себе си. Седнах върху корема му. Не издържах повече, но не трябваше да се предавам. Все още можех да устоя на този бог, който стоеше пред мен. Прокарах ръцете си през косата си, а след това с едната ръка го хванах за косата, като го оскубах леко, а другата започна да търка достойнството му. Усмивката разцъфтя върху лицето ми.
- Харесва ли ти?

- Може би. - отвърна й с бързина Харви. - По дяволите. - изкрещя внезапно мъжа. - Това ми бяха любимите боксерки. - допълни, когато установи, че те наистина са се изцапали от калта, на която бе легнал. Силно, но грижовно избута Ребека от себе си, като със заговорническа усмивка се наведе.
Събра ръцете си в шепи и взе малко кал.
- Ще си платиш за това. - каза й заплашително, без усмивката да слиза от лицето му. С две големи крачки се доближи до нея и размаза бузата кал върху корема й.
Мъжа се възбуди от мисълта, че после ще почисти това коремче и то ще бъде негово. Харви се почувства странно за миг, но след това се засмя, а смехът му огласи цялото езеро.
Харви направи няколко бързи крачки около Ребека и бавно избърса ръцете си от дупето й, като усети, че всеки момент ще се пръсне от смях.
- Калта ти отива! - установи мъжа. - Ако искаш още мисля, че ще успея да те уредя.

-НЕ!- изкрещях с широка усмивка. Ръцете ми застанаха пред мен като щит. Не исках да размазва тази кал, но подозирах, че ще бъде възбуждащо. Не исках да правя секс с него. Какво би казал Алекс? Може би щеше да се разочарова от мен. Не исках подобна сцена като тази с Иън. Така че се опитвах да държа колкото се може по-далече от мен Харви. Усетих ръцете му върху задните ми части.- Не.. Как можа!
Отблъснах го от себе си, но, разбира се, не грубо. Наведох се и хванах в двете си ръце калта, примесена с камъните и песечинките, които бяха в тази кал и замахнах с лявата си ръка. Естествено, той беше готов и се отдръпна тъкмо навреме. Голямата кална топка мина на сантиметри от лицето му. Но следващата атака не можа- удари го точно в средата на корема, като калта се разджблюка върху тялото му. Затичах се и се хвърлих върху него, като го съборих на земята и започнах да го мажа с кал навсякъде.
- Това ти е задето ме намокри...- калта се разпространи върху лицето и ръцете му.- Извини се.
Наистина се забавлявах.

- Няма. - отвърна й Харви и я бутна от себе си. - Колко пъти трябва да те мажа с кал докато не разбереш, че аз ще спечеля тази игра? - попита я и повдигна веждите си.
Харви се чувстваше чудесно в нейната компания както се бе чувствал първият път, когато я видя. Тогава двамата имаха нещо, което той и до ден днешен не може да си обясни, но сега нещата бяха леко различни.
Мъжа се приближи до Ребека и я заобиколи, като я прегърна изотзад. Той подуши косата й, която в момента беше мокра, но все пак някак успя да усети така познатия аромат на Ребека, който го бе преследвал от първият му ден с нея. Харви се наведе над нея и се доближи до ухото й.
- Трябва да си напълно сигурна, че го искаш. - започна бавно с игрива нотка в гласа. - Не искам после сърдити момченца да идват и да ми тропат на вратата. Не искам някой, с който си играеш да пострада. - след което се отдръпна и се засмя. Надяваше се тя да е разбрала лекият му намек.

- Не, няма да победиш в тази игра! Искам аз да бия!- отдръпнах се назад и се приготвих да го намажа още повече с кал, но тогава той направи онова, в което беше най- добър- започна да ме прелъстява. Знаеше, че няма да издържа и все пак го правеше. Исках го, желаех го, но това означаваше да предам Колинс, а аз не исках. Не исках да го загубя. Може би по друго време и на друго място, но сега трябваше да докажа на Иън и на целия свят, че не съм просто една кучка, която иска само секс. Опитах се да се отдръпна от прегръдката му, която толкова много обичах, но не успях, защото както винаги той беше експертът и сега беше ме приклещил с железна хватка, от която нямаше мърдане. Исках да се отдръпна, дори го ощипах, но не ме отбеляза. След това сякаш прочете мислите ми. Устата ми се отвори широко. Как знаеше за какво си мислех? Дали не беше разбрал за всичко това от държанието ми? Или просто предполагаше, уцелвайки в десетката.
- Харви... Истината е, че имам момче, което обичам и не искам да го предам- измрънках и се обърнах към него, като сините ми очи го гледаха умолително- А веднъж вече ме нарекоха курва. Не искам да го правят отново. Ако бях свободна, може би щеше да бъде възможно, но не искам да развалям връзката си с Алекс.
Притворих очи.
- Но винаги можем да се каляме като приятели, нали?-попитах с малка надежда, но подозирах, че няма да му хареса. Бях променена. Не бях момичето, което на времето беше кучка и не и пукаше за никой, а само за секса, който щешв да прави. Радвам се обаче, че онова момиче поне беше намерило такъв добър приятел като Харв.

- Ама ти сериозно ли? - задави се изведнъж Харви. - Сериозно ли ми казваш, че властната и непокорна Ребека най - накрая си е намерила майстора? Не ми се вярва. Трябва да си подложена на някакво заклинание за да наистина мислиш, че така ще си по - добре. Казах го, просто на шега и изобщо и през ума не ми е минавало, че някой може да те дресира, не че си животно, но направо не мога да го повярвам. - продължи да говори мъжа, като започна да се оглежда за дрехите си. - В началото беше готова на всичко, за да се забавляваме, а сега изведнъж започна да говориш за морал и ценности. Не знам кой ти е казал, че си кучка, но не мисля, че трябва да слушаш този човек. Приеми това като съвет от мен - последният път, когато се видяхме, аз правих най - жестокия и неповторим секс в живота си. Не съм спирал да мисля за теб от тогава, но не защото те обичам, а защото цялата ти същност на свободна и властна жена ме привличаше и исках да узная повече за нея. И сега, когато те видях отново, си мислех, че отново можем да имаме онова, което имахме преди, но ти тотално ме разочароваш. Не искам да го приемаш като обида, но не искам и да се променяш само, защото някой те кара да се променяш. Не се познаваме кой знае колко добре, но знам едно - аз те харесвам такава, каквато си. С всичките ти лоши черти. Дори и това, което не харесвам - харесвам. - Харви и Ребека отново бяха лице в лице, Харви леко се наведе към нея. Погледите им се срещнаха, Харви се приближи още само един сантиметър, за да може устните им да бъдат по - близо. - Кажи го, кажи, че не ме искаш, и че не изпитваш нищо. - започна да говори тихо. - Погледни ме в очите и ми кажи, че не искаш да си с мен. Погледни ми и ми кажи, че всичко е просто в главата ми, и че между нас няма нищо. И не говоря за любов, говоря за химия, имаме химия и не можеш да го отречеш. Химията е нещо, което се съмнявам, че някога ще намериш с друг. - Харви силно се надяваше Ребека да остане вярна на своята същност, защото той така я харесваше. - Кажи го и се махам.

- Харви.. Извинявай, че те разочаровам, но това съм аз. Срещнах истинската любов, а не просто дивото и животинско привличане, което с теб имаме. Никога не си бях представяла, че ще го направя, но ето ме и съм тук, за да ти го кажа.Просто не знам какво се очаква от мен да направя. От една страна искам да съм с теб и да продължим детинските игри и да останем назад по-дълго и да можем да се забавляваме както преди, но просто се събудих. Винаги мечтах да бъда това, което съм сега- жена, която сигурно ще направи семейство и ще бъде с някой не само заради секса, а заради любовта си към човека отсреща. Не знам дали ще ме разбереш, но това е то. Не искам да ме разбираш също така погрешно, защото ти си страхотен и нямам нищо против тебе, но онази Ребека умря отдавна. 
Направих кратка пауза и преглътнах огромната буца, която беше заседнала в гърлото ми. Не исках да чувам думите "разочароваш ме", но също така не исках да виждам лицето на Алекс разочаровано и да ми се крещи насреща, както стана с Иън. Просто всичко е различно сега.
- Харви... Знам, но не мога да бъда с теб!- изведнъж не се сдържах и изкрещях, като го прегърнах- Точно заради това е целият проблем, Харв! Точно заради това. Защото усещам химията и искам да сме заедно като доброто старо време и те желая прекалено много, но тук се намесва съдбата или така наречения живот. Можеш да останеш като приятел и да ме изслушаш или да си тръгнеш като стар любим, защото...- преглътнах за пореден път, а след това го целунах по врата-...не мога да го направя.

- Ще го преживея. - усмихна се накриво мъжа. - Наистина се надявам той да се грижи добре за теб, защото днес се случи нещо много важно за мен. Днес отново те срещнах и след цялото това време, което днес прекарахме заедно установих едно нещо.
Мъжа направи една крачка назад, намери дънките си и извади магическата си пръчка. С едно замахване той отново имаше дрехи на гърба си и се чувстваше невероятно изморен. Единственото нещо, от което имаше нужна в момента беше една топла и отпускаща вана.
Харви отново се приближи до Ребека. Двамата бяха на сантиметри един от друг.
- Установих, че вече няма нужда са си спомням за теб с мисълта, че мога да бъда с теб. Вече няма да се чудя какво щеше да стане ако не се бяхме намерили днес, затова решавам да продължа напред. Надявам се този мъж, който е до теб наистина да те обича, защото аз няма повече да те чакам и да се надявам. - Мъжа се доближи до нея и целуна челото й. - Ще ми липсваш, но ще ми мине! - и с тези думи мъжа изчезна някъде в дъжда, оставяйки я сама, но знаеше, че повече няма да има нужда от нея и че това щеше да е последният път, в който мисли за нея.

Напоследък много й се насъбра. Бе станала по-раздразнителна и емоционална от обикновено. Започваше спорове за най-малкото нещо, и ето, че преди няколко секунди се бе случило точно това. Очевидно, Алия имаше нужда да остане сама за малко, да се изолира от останалите за момент преди да направи нещо глупаво. И без това партито беше скучно, а алкохолът не струваше.
Алия излезе от замъка, уверявайки се, че не е забелязана как се измъква от някой професор или префект, след което започна да върви с бързи крачки, които постепенно се забавиха, щом се увери, че се е отдалечила достатъчно. Реши да отиде в мястото, където се криеше преди няколко години, щом искаше да се усамоти за малко - Забранената гора. Някои хора я намираха за прекалено опасна и плашеща, каквато тя в действителност бе, но други хора смятаха, че е добро място за отдих и почивка. На същото мнение бе и Алия.
Разхожда се за известно време, докато най-сетне стигна до езерото. Реши да спре за малко. Облегна се на дървото, извади една цигара, запали и я и се наслаждаваше на никотинът, който изпълни дробовете й.
Спокойствието й обаче не продължи за дълго, щом чу стъпки. Огледа се и видя силует, който приближаваше. Дали е бил тук през цялото време, без да бъде забелязан от Алия или току-що бе пристигнал? И в двата случая, Уинчестър вече не беше сама тук.
Една въздишка се отдели от устните й след като Алия извъртя очи.
- Просто прекрасно. - измърмори тя, наблюдавайки силуета, надявайки се да не е някой професор или префект, който мигновено би започнал да й чете конско за вечерния час и правилата на училището.

Черните очи на Алия огледаха преценяващо момчето от глава до пети. Той се спря на известно разстояние от нея, изминаха няколко секудни в тишина докато двамаха се гледаха взаимно, за да знаят с кой си имат работа, и след това заговори пръв. Алия очакваше той да продължи по пътя си, но се спря. Определено бе ученик, но Уинчестър бе твърде уморена за да интересува кой е и дали е загазила в момента. Все пак, подобни неща са й се случвали много пъти, че вече бе свикнала. Алия за пореден път извъртя очите си, това бе гримаса, която често правеше. Момичето хвърли фаса на земята и го загаси със подметката на обувката си. Алия не се сдържа и изсумтя, когато непознатия я нарече 'нежна'. Това определение със сигурност не й пасваше.. може би на външен вид, да, но тя бе доста далеч от това.
- Не е твоя работа. - отвърна му тя рязко, кръстосвайки ръцете си, отново оглеждайки момчето с онзи неин преценяващ поглед. Струваше й се познат, възможно е да го бе виждала из замъка, но бе прекалено тъмно за да прецени.

Алия не казваше нищо, но не откъсваше очи от него. Просто стоеше там, скръстила ръце, облегнала се на дървото. Преценяващият й поглед се измени леко, когато тя смръщи веждите си.
Бурята от емоции, която цял ден сдържаше в себе си още бушуваше, но Алия се стараеше да се укроти възможно най-много. Попринцип не полагаше усилия, просто избухваше пред първия човек, който срещне. Или си търсеше причина да се сбие с някой, за да си изкарва гнева, но сега, всъщност в действителност полагаше усилия.
- Тъпата сепия е най-малкия ми проблем. - отвърна Алия.
След няколко секунди, момчето се приближи към нея. Сега го виждаше по-добре. Трябваше да си признае, изглеждаше добре. Но в момента не бе в състояние да оценява външния му вид.
След известно време мълчание, Алия усещаше, че започва да се успокоява. Изражението й вече не беше така застрашително, а ъгълчетата на устните й трепнаха, оформяйки се в типичната за нея самодоволна усмивка.
- Останал си с грешно впечатление. - очите й за пореден път го огледаха и забеляза емблемата му - Ти пък от друга страна си типичен Слидеринец.