-Аляска.. Просто Аляска- промълви момичето, докато се взираше в своето отражение в прашасалото огледало, стоящо на точно тази определена стена от четвърт век. Не беше помръднало дори сантиметър. Може би по златната рамка вече имаше няколко пукнатини, които издаваха истинската възраст на предмета. Жената вдигна ръката си бавно и с лек трепет погали ръбчетата, направени сякаш преди миг. Стаята се преобрази. Отново беше онази малка слънчева стаичка, която Ал я помнеше. Току що майка и' щеше да почука на вратата с традиционните курабийки. Ароматът им караше всеки, доловил го, да настръхне. Минаваше през човек през дихателните пътища като морски бриз и оставяше спомени, които човек чувства и се сеща много рядко- на нещо познато и желано, искайки да е на същото място, по същото време.
- Аляска - промълви тих и гальовен глас. Малкото момиченце се стресна и извърна глава от наскоро купеното златно огледало - подарък от бащата на Аляска за майка и'. Беше послучай тяхната годишнина - правеха 20 заедно. А и скоро беше рожденият ден на момичето - 30 юли. Мъничето дори не подозираше какво щеше да прекъсне това щастие. И как би могло? Та то беше едва на 10 и не знаеше как да връзва връзките на обувките, как да закопчава копчетата на якето си и дори как да пристяга мантията си. Да, семейството на Аляска беше от онзи странен тип семейства, за който всеки нормален копнееше и все пак се страхуваше. "Триото на града" - така ги наричаше целият квартал. Ха, та те изглеждаха страхотно заедно - момиченцето беше просто "ангелче", както го наричаше майка му, а самите родители бяха перфектната двойка - отиваха си на външен вид и бяха едва с няколко месеца разлика. Състоянието им беше като на нормалните хора - можеха да си позволят каквото искат, но не и да мечтаят за повече, отколкото могат да си позволят. Никога не се караха на обществено място. Домът им беше подреден, а градината - завидна цел за съседите. Общо- взето всички ги обичаха. Майката правеше всякакви сладки в свободното си време- всеки и' казваше " Мелъди, трябва да си направиш собствена сладкарница... аз ще съм ти редовен клиен". А тя отвръщаше "... боже опази. Та ако си помисля, че мога да готвя, ще трябва мъжът ми да ме изгони от вкъщи. Това е тайната - никога не мисли, че си повече от другите". Усмивките никога не бяха слизали от лицата им до този момент. Човек можеше да усети топлината, която те разпръскваха.
- Аляска! - отново онзи мелодичен глас. Момичето отново се върна в реалността, която беше напуснало при вида на майка си, влизаща в банята- Какво има, мила? Защо стоиш тук пред огледалото толкова време? Знаеш, че се притесняваме за тебе!
- Извинявайте, мамо!- отвърна детето и отиде да я прегърне. Да, може да се каже, че момичето идваше от древен род, който беше променил историята на магията. Или поне така казваше баща и'... като пийнеше малко повече. Малката винаги се наслаждаваше на историите за детството на майка и' и баща и', защото изглеждаше толкова далечно за нея - винаги се беше чудила дали някога родителите и' са били точно като нея - малки, беззащитни и невинни.
Мина покрай майка си и тръгна надолу. Розовите пантовки бавно затрополиха по дъбовото стълбище, а ръчичката и' като на ангел се придвижваше по белия лакиран и блестящ парапет.
- Аляска! - чу се в далечината загрижен глас, който сякаш беше от някой сън.- Аляска! Съвземи се!
Жената тръсна глава и забеляза изведнъж, че се намира точно на същото положение, както преди 10 години. Сега обаче не беше 10-годишното момиченце. Приличаше изключително много на майка си - стройна, красива, не много висока и любяща.
Аляска забързано слезе по стълбите и нахълта в кухнята, както в момента нахълтваха спомени в нея - изключително интензивно и бързо. Тялото на момичето се тресеше цялото. Виждаше се, че е превъзбудена и че не може да сдържа повече емоциите, които я завладяваха и надвиваха. Те бяха по-силни от нея. Краката се подкосиха и тя падна на колене пред кухненския плот, вдигайки голям облак прах, който се беше наслоил на пода и беше образувал дебел килим. Обърканите очи на девойката се опитваха да проумеят къде бяха родителите и'. Къде беше онова момче, което я беше спасило, и дали някога ще го срещне отново? Тези въпроси си задаваше непрекъснато тя. Постоянно онова загрижено лице на 17-годишното момче се появяваше в сънищата и' и винаги всичко беше едно и също - светлина и то изчезваше.
След като Аляска завършва Хогуортс, тя заминава в чужбина да учи лекарска помощ, както и се записва в мъгълско училище, за да може да употребява своите умения дори още повече. Защо точно лекуване? Това беше мечтата на майка и' и Ал искаше да я сбъдне.
FC: Natalie Portman
ПП. Не знам дали има някакви длъжности в Св. Мънго или нещо подобно
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
