You hate me? Perfect.

Заглавие: You hate me? Perfect. Пет Яну 02, 2015 6:05 pm

Метнах учебниците си на леглото и съблякох мантията, която днес така дразнещо се омотаваше около краката ми и не можех да понасям. Седнах до прозореца и отпуснах глава на стената, затваряйки очи. Днес нямах настроение. Светът ми беше крив. Откакто се събудих разбрах, че днес не ми е ден и исках да си остана в леглото, но не, трябваше да имам пет предмета и пет учителя, които чакат да ги посетя и слушам. И естествено, трябваше да бъда изпитана по вълшебство и да си объркам заклинанието, а после на обяд да има единственото ястие, което не обичам - картофено пюре... не питайте, лоши спомени с пюрето от детството. После целия следобед имах още задължения и домашни и сега остават петнадесет минути до вечеря, където сигурно ще има пак нещо гадно- може би червеи... Съжалявам, знам, че храната на домашните духчета е много хубава и не искам да ги обиждам, вината не е в тях или в учителите. Просто ми е тъпо. Толкова е просто.

Облякох друга мантия и тръгнах обратно надолу. Време беше за вечеря, време беше да се събера с всички онези хора, които ме тормозеха и аз тормозех с лошото си настроение. Горкичките. Нищо не ми бяха направили, а аз бях готова да ги избия всичките. Богове, добре, че не бях наемен убиец, защото щях да избия всички врагове преди господаря да ми е заръчал да ги премахна само защото ми се спи, а те са се оказали близо до мен. Извинете ме. Анеля Денвърли по принцип е ангел и ви обича всичките, усмихва се непрестанно и е безкрайно мила, стига да не се чувства зле и да не е изморена. А сега беше... сега съм и двете. Хремаво ми е, студено ми е, спи ми се, а на всичкото отгоре и нашите и брат ми не са ми отговорили на писмото. Тръснах глава и прибрах кичур изпуснал се от опашката ми зад ухото. Предполагам не изглеждах в най-добрата си форма, но се надявах зимния шал и пухкавите ми черни ботуши да изглеждат поне толкова добре, колкото и топлят, но като гледах как потрепвам от студ от време на време... Кофти. Влязох в голямата зала и тръгнах между масите. Трябваше да мина между тези на Слидерин и Хафълпаф, за да стигна до тази на моя дом, защото мястото ми беше повече към тази част от залата, нямаше смисъл да си удължавам пътя. Вървях между редиците без да поглеждам никого и без никой да отразява мен, защото не бях единствената, която сега влизаше, пък и храната бе привлякла доста внимание и оглеждах какво има за вечеря, когато забелязах, че някой от масата на Слидерин ме зяпа. Завъртях глава натам и погледът ми засече този на Елодия Джоунс, слидеринка, която, ами, да кажем, не ме обичаше много. Е, беше взаимно. Вината за това имаше едно момче, мой бивш и неин най-добър приятел, както се твърдеше, само че нещата далеч не бяха толкова сладки. С това момче отдавна не бяхме заедно, той бе от нейния дом, бях го забравила и нямах никакви лоши мисли от края или самата връзка, бях пуснала всичко, но нещата с Елодия... тогава не се харесвахме и нещата си останаха така. Бяхме се скарали, аз ревнувах, тя го прие лично като покана да започне дългосрочната кавга, а когато някой започнеше да се дразни с мен и аз се дразнех. И така и до ден днешен ние бяхме врагове. Виждах по погледа й и ехидната й усмивка ми беше ясно, че тя наистина, ама наистина не ме харесва. Разбирам я. Аз се появих в живота на нея и моята бивша любов изведнъж, а тя беше с него от... години, не знам. Но аз се бях извинила и въпреки ревността бях положила усилия, а тя не. Предполагам затова бе част от непреклонния Слидерин.

И тъй като аз бях в лошо настроение и всички ми бяха криви, реших, че трябва да й отвърна на усмивката не само със завъртане на очи, ами и с няколко думи. Никой нямаше право да се опитва да ме прецака повече и да ме гледа все едно е нещо по-висше от мен. Спрях до нея и наклоних глава със същия тип усмивка.

-Какво става, Джоунс? Не се ли наслаждаваш на вечерята?

Заглавие: Re: You hate me? Perfect. Пет Яну 02, 2015 7:18 pm

Какво по-прекрасно да от това да прекараш деня наслаждавайки се на мрачното, студено време и свободни часове. Е, разбира се слидеринката имаше часове, но отдавна се беше научила как да заблуждава сестрата, че е болна и така днес прекара деня отдадена единствено на себе си. Сън до късно..за красота разбира се, грижовно направена прическа и като за фимал перфектния и грим, който подчертаваше синьо-зелените и очи, о да не забравим имаше и време да се погрижи за маникюра си, но най-хубавото в деня беше, че цял ден не се налагаше да се среща с някакви задръстеняци. Всички тичаха за часовете си и само тя се наслаждаваше на красотата на замъка сякаш му беше собственичка. Беше отделила и половин час за сладки приказки с кървавият барон, който очудващо много я обичаше още от първи курс. Историите му и бяха ужасно интересни и в повечето случай изобщо не искаше да се разделя с компанията му, но се беше сетила, че спешно трябваше да намери Мъри, който както обикновенно разбира се се беше забил в дън земя. Прекара по-голяма част от следобяда издирвайки го и все пак нямаше успех, което малко или много развали настроението и. От толкова обикаляне наляво надясно беше пропуснала както закуската, така и обяда и сега нямаше търпение да застъпи на масата на слидеринците. Беше една от първите ученички в голямата зала когато отиде, което не трябваше да е изненада нали зубърчетата бяха в час все още..Супер повече избор за нея. Седна на обичайното си място и побърза да напълни чинията си, сложи си от всички което имаше. Макар да имаше перфектно тяло, тя не се съобразяваше да си похапва каквото си поиска, имаше късмета нищо да не и се лепваше, а пък и хабеше голяма част от калориите с танци. Учениците започнаха да преиждат, повечето бяха щастливи, говореха си весело и се смееха. Елодия завъртя неодобрително очи..ненужен шум, тя нямаше много приятели, всъщност се брояха на едната и тъка, но и така си и беше добре. Когато почти бе приключила с вечерята си, започна да се озърта за Мъри, тук със сигурност трябваше да се появи, но вместо него се натъкна на едно момиче от рейвънклоу...Анеля Денвърли, вилицата и се заби силно в една нищо не подозираща краставичка. Неля беше една от много, който мразеше, но пък си имаше и специално отношение към нея. Тя бе причината приятелството и с Алекс да бъде развалено и това никога нямаше да и бъде простено. От своя страна Аничка също не таеше добри чувства към Елди та си бяха квит. Точно в момента на слидеринката изобщо не и се занимаваше с някаква си хлапачка от смотан дом, но за нейно нещастие момичето се приближи към нея.
--Какво става, Джоунс? Не се ли наслаждаваш на вечерята?- О вечерята си беше прекрасна, но като я огледа всичко и се отяде
-Уникалния ти стил уби апетита ми- стисна устни в престорена усмивка- Какво става да не се е разярила буря навън.- Момичето се беше увило с шал и някакви ужасно пухкави ботуши, който правеха краката и да изглеждат като мечешки лапи. От своя страна Елодия се беше постарала доста върху тоалета си..-Мисля, че малко от гъбения сос доста ще ти отива на тоалета.- Тя кимна към един първокурсник от дома си, който следеше разговора им надушил кавгата и само чакаше сигнал от Елди. Момчето запрати една лъжица сос върху рейвънклоуката. Да, определено беше доста детинско и под нивото на Елди, но все пак предизвика смеха на няколко нейни съдомници. Очениците от другите домове пък решиха, че това е сигнал за бой с храна и мъжду масите започнаха да хвърчат всяакви ястия..

Заглавие: Re: You hate me? Perfect. Пет Яну 02, 2015 7:58 pm

Засмях се и на устните ми заигра усмивка. Извинете, ама аз, за разлика от тази наконтена мацка, знаех истинската цел на училището. Не е да се гримираш с часове и да излизаш от общата спалня все едно ще ходиш на ревю, а да учиш. Може да ти писва, да си изморен, да ти се спи и да не искаш да учиш в момента, знам го, сега се чувствам така, но това не означава, че ще пропусна часове и материал и ще се откажа от ученето- от него зависеше бъдещето ми. Исках да съм успяла дама с хубава работа, идеално образование и хиляди възможности в живота. Имах цели и знаех как да ги постигна, а когато дойде деня на завършването или пък коледния бал ще се гримирам, ще облека елегантна рокля и ще ги разбия всичките. Сега ме интересуваше единствено да си чувствам пръстите на краката, а тези ботуши гонеха студа и бяха сладки, а шалът не само топлеше, ами и скриваше някои неща, дело на Адам, за които не ми се даваше обяснение на непознати. Трябваше да си пазя репутацията на послушно момиче... не че я имах, всички ни бяха виждали и знаеха какви сме... тийнейджъри.

-О, добре значи, трябва да ми благодариш. Знам колко е важно за теб да не качиш и грам и да плашиш хората, че ще се счупиш всеки момент. Е, щом ти си мислиш, че е красиво, какво да се прави.

Не ми пукаше какво говоря и дали е цялостна истина. Май беше наистина грубо, но супер, тя избираше начина на играта и избра този. Елодия имаше що-годе моите килограми, но както и да е. Тя беше известна с репутацията си на съблазнителка и нейно забавление беше да забива момчета и да изглежда като модел, независимо дали това е здравословно или не. Това беше различното между нас. За мен беше по-важно характера ми да е качествен и добре изглеждаш, отколкото тялото ми, за което също се грижех добре, но бях наясно, че вътрешната красота е това, което задържа хората.

Завъртях очи, а в следващия миг сосът се заби в мантията ми и я изцапа. Изгледах на кръв първокурсника, който го бе направил заради Елодия и се надявах да е прочел в погледа ми това, което исках да кажа: "Ще те запомня кой си и ще направя така, че всяка дреха, която имаш, щом докосне кожата ти, да се покрива с плужеци." Как можеше да има и нормални, човечни слидеринци, и такива... същества? Заради тях репутацията на дома им беше такава. И съжалявам, ама си я покриваха.

-О! - погледнах първо мантията си, после Елодия и се наведох напред. - Права си, разкрасява я, но май ще трябва да я изпера. Спокойно, само ще си взема салфетка.

Взех една салфетка, а после с още едно неволно движение на ръката бутнах чашата със сок на момчето до Елодия и тя намокри краката й, както и неговата мантия. Горките й маркови дънки. Замислих се дали да се извиня на момчето, но само се усмихнах злобно. Всички. Всички заслужаваха да ги поливат с лепкав плодов сок, докато не станеха по-добри хора. От първи курс ставаха такива и то защото гледаха по-големите. Много се надявах Джоунс да завърши скоро, за да имат по-голям шанс да станат хора. През ума ми мина мисълта за Александър и как той беше съвсем различен. Той вече бе добър човек, домът не го засягаше или по-скоро той представяше слидеринските добри качества. Огледах масата, нямаше го. Искрено се надявах той и Елодия вече да не са приятели, защото ако тя му споделяше омразата си към мен, значи беше развалила единственото, което исках от него- да се запомним с добро. Защото аз наистина имах чувства към това момче и въпреки че нещата бяха свършили и то не по най-сладкия начин ние искахме да запазим само доброто. И се надявах да се е получило за него.

-Май и ти ще трябва да переш. Ще ти отнеме двойно по-малко време от гримирането, спокойно. - ухилих й се.

Аз нямах проблеми да се изцапам. Както и повечето в залата. Огледах се набързо. Биеха се с храна. Вярно, не се целеха между масите, но имаха забавна домска война. Беше само въпрос на време битката да обхване цялата зала. Усмихнах се и се обърнах към Елодия.

-Очевидно само чакат някой да започне, а? - знаех, че тя може да обърне това в истинска война и нямаше да отвърне с весело чувство за хумор, както аз казах това, но на кого му пука? Ако искаше война, щеше да я има. Подобни битки могат да се окажат забавни. - Е, кой друг наивен заек ще накараш да ме уцели?

Аз поне си водех битките сама. Да вървят по дяволите мирните преговори. Тя обиди стила ми. Не винаги се обличах като за бал и отделях много време, но винаги изглеждах приемливо, както и сега, бях съвсем обикновено облечена, дори пак със стил. Дори и да нямах царски дрехи, струващи повече от къщата на някое бедно семейство, короната на характера ми, препокриваща се с тези, които получавах след всяка достойна битка, блестяха достатъчно, за да ми подсказват, че се справям добре. Както трябва.