...2 hours before christmas...

Заглавие: ...2 hours before christmas... Нед Дек 28, 2014 5:22 pm

First topic message reminder :

Oh the weather outside is frightful

But the fire is so delightful

And since we've no place to go

Let It Snow! Let It Snow! Let It Snow!

Хо-хо-хо, колко забавно коледния дух явно беше превзел всички. Всеки прозорец беше закичен с коледни лампички, герлянди и сякакви други украшения. Снегът валеше на парцали, а непослушните дечицата, който отказваха да лягат се въргаляха в него и правеха снежни ангели. Амаче отврат, нямаше ли поне един нормален човек на тази планета, който да не се превъзнаса по този празник. Слидеринката се разхождаше безцелно по улиците. Студът жулеше кожата, а снегът засипваше косата и и я правеше да изглежда като невинно ангелче. Няколко дни не можеше да спи, можеше де, но не искаше да си го позволи. Онова нищожество, онзи мерзавец..беше се оказал прав. Сънуваше го всяка вечер, а когато се събудеше желаеше целувките му повече от всичко друго, разбира се това отшумяваше половин час по-късно и тя отново се заемаше да го проклина. Едиственото хубаво беше че още не го бе виждала. Ръката и често я сърбеше там където той си беше позволил да я бележи, още нещо за което и се искаше да го разкъса.

Днес бе денят, в който тя щеше да изпита проклятието. Трябваше да си намери някоя добродушна жертва, за да види каква точно болка щеше да му причини и дали другите биха издържали.

Краката и се зарива в снега и разрушаваха идеалната снежна покривка, не можеше да има нещо толкова перфектно като него. Боже, а колко го беше харесвала като малка, нямаше търпение да завали снега и още с първата паднала снежинка да излезе навън, да се върти в кръг и да се опитва да ги улови с език.., за жалост всичко детско в нея си беше отишло и беше останала само бездушната кучка, която се наслаждаваше само на плътското удоволствие..

-Я виж тии..-очите и светнаха. Точно срещу нея се намираше една единствена къща, в която светеха само осветителните лампи, нямаше коледни елхи..лампички, нищо..-Перфектно, точно това търсех- Краката и забързаха към къщата и когато стигана до нея отвори вратата без дори да почука.-Ехо..има ли някой- попита тя с престорено невинен глас- Извинете, че нахлувам така, но навън е толкова студено, а аз си забравих палтото..та може ли да се сгрея за малко-Очите и шареха из къщата, беше доста изчистена, леко мрачна, но и някак уютна, нямаше детски играчки, гримове и други предмети издаващи, че къщата се обитаваше от щастливо семейство. Чуха се стъпки, някой слизаше по стълбите и тя отиде на там, за да види собственика на къщата. Кръвта и замръзна, когато очите им се срещнаха. Това не можеше да бъде истина, що за шега беше...

-Тииии-само това успя да каже тя, сякаш си бе глътнала езика, така се чувстваше.-Що за неприятна изненада.

- България! - отвърна той гордо и в очите му заиграха пламъци не по-малко истински от онези в камината.
Погледна отново в очите й кимайки с глава уверено преди отново да проговори и да продължи с откровенията.
- На младини учих в "Дурмщранг ".сигурно си чувала за него?! - отново изпитвайки гордост от това къде бе получил образованието си на магьосник.
Преплети пръсти с нейните държейки я за ръката въпреки, че нейната беше по малка от неговата.
- Питай ,ако още нещо те интересува. - окуражия я той да зададе още някой въпрос който гложга малката й руса главица. - Или по-добре май ще е май и ти да споделиш нещо за себе си.
Доволна усмивка се появи на лицето му очаквайки да чуе някоя пикантна тайна от живота на Елодия. Нещо лично можеше да сподели с него макар, че дори той самия нямаше много за разказване и мразеше да говори за себе си или за живота си като цяло. А и не беше от приказливите които само пръщолевят и накаря не казват нищо съществено.

Така значи "Дурмщранг", доста по-сурово от тяхното училище, там ги обучава много по-добре за атаки и като цяло по-интересния заклинания. Завиждаше му, че беше израстнал на различно място от това тук, не че имаше нещо против Лондон но искаше да се махне колкото се може по-бързо от тук.-Не мисля че има много какво да ти казвам, освен очевидното. Все още съм ученичка, шести курс, за да бъдем по-точни, което прави аферата ти с мен леко незаконна, не че ти дреме. О и нямам търпение да завърша безполезното училище и да стана велика черна магьосница, каквито са всички в рода ми. Ами ти кога и защо напусна България?- за да бъдем честни не знаеше много за тази държава, беше я чувала но само толкова и доколкото знаеше беше малка държава. Огледа стаята, наоколо нямаше нищо за пиене, пък и да имаше определено не и се ставаше от удобото и местенце. Измъкна птъчката от чорапа си, където попринцип я държеше и измагьоса две чаши огнено уиски. -Да живее магията-изчуролика тя и след като направи знак за наздравица пресуши чашата додъно, а когато я остави на земята тя се напълни отново от самосебе си.

- Заради аврорите, освен това има награда за главата ми. Имат желанието да ме натикат " Нюрменгард" а, този затвор не е като останалите. построен е от самия Гриндълоулд и веднъж влезеш ли измъкване няма. Няма надзиратели или дементори и попаднеш ли зад стените му оставаш там завинаги. Затворниците се магипотират принудително и на територията му не може да магипотираш изобщо.
Всичко това той изрече бързо почти на пресекулки преди да отпие от чашата си с огнено уиски. След това я погледна с малка доза завист облизвайки устни и преглъщайки точността която бе погълнал току що.
- Вашето министерство на магията е много либерално и наивно давайки на бивши смътожадни да живеят така все едно никога не са били сред редиците на черните маг,осници.У нас веднъж погнат ли те, пращат се само аврори, а вече наемат и върколаци, дори вампири по петите ни. Та и за това съм тук, още не са ме надушили.
Григор отново отпи от чашата като я преглътна цялата, а тя също се напълни самичка.

Така значи, Григор не беше просто обиковен черен магьосник. Стори и се странно как след като трябваше толкова усилено да се крие се беше поддал на някаква пикла, която беше срещнал. На негово място тя никога не би се изложила на опасност и как спокойно си живееше тук, в центъра на Лондон. Сигурно бяха пуснали аврори и тук, все пак това бе един от най-добре развитите градове за тайния живот на магьосниците, логично беше да дойде тук, но на него сякаш не му пукаше.- И нашето министерство би те пъхнало в Азкабан. Явно е нищо пред вашите мерки, но все пак и тук ги следят. Напоследък разбира се ставаме все повече, скоро ще е наш ред на властта и аз ще участвам. Нямам търпение да накажа подобаващо онази пасмина от мъгълокръвни и тяхните поддръжници.- говореше така сякаш смъртожадните я бяха приели в редиците си, но мястото и наистина беше сигурно, с род като нейния и славата и в Хогуортс, о да тя вече беше използвала някой от забранените заклинания върху лигавите и сученици и се гордееше с това.- Е да речем, че реша да помогна на държавата ти да се оттърве от един престъпник- взе пръчката си от земята и я насочи срещу него-каква ще ми е наградата, какво ще получа в замяна-попита го с най-злобния си глас.

Григор се засмя подигравателно на думите й след като тя насочи пръчката си към него.
- 3000 галеона. - отвърна спокойно той. - Последно толкова предлагаха последно, иначе сега може и да съм поевттинял и то доста.
Каза той замислено като се вгледа в пламъците на огъня и след това отново си пийна от чашата с огненото уиски.
- Разбира се за предпочитане ме искат мъртъв ,но жив ще ти дадат повече евентуално. - извърна очи така досадно все едно говореше за това колко банални са зимните празници.
Почеса се по главата с върха на магическата си пръчка преди отново да извърне глава към Елодия.
- Дават дори избор дали да са галеони макар, че навсякъде стойностите им са напълно еднакви. Може би просто искат да пробутат на някой наивник фалшиво гобленско злато.
Вдигна незнайно рамене и почна да прави снежинки във въздуха с пръчката си които започнаха да падат от тавана върху тях и специално върху русата коса на момичето.

3000 галеона дали си струваше цената.. какво пък просто един живот, но и галеони си имаше. Снегът, който мъжът измагьоса падаше върху нея. Тя се загледа в савършенно малките снежники...магия, какво нещо бе тя. Позволяваше ти да си направиш сняг в дома си когато пожелаеш, нещо на което обикновенните мъгъли не бяха свикнали, а за тях бе даденост
-Може би не точно сега, но някой ден когато ми писнеш, ще се оттърва от теб и това ще е най-сладката ми награда бъди сигурен- Можеше и да се влюбва, но не беше глупачка, не беше забравила първата им среща и никога нямаше да я забрави-Някоя нощ, когато спиш спокойно, защото отдавна си се влюбил в мен и не ме чувстваш като заплаха, ще ти го върна помни ми думите- и да попринцип говореше глупости, но в този момент беше напълно сериозна, защото в край накрайщата тя беше егоистка, а за нея щеше да е по-добре да го няма

- Ще видим, но ако се присъединиш към онези смъортожадни то тогава със сигурност ще ти вдигна мерника. - каза той с твърд леден глас.
Той не одобряваше тяхната организация и нямаше търпени да се разправи с тях. Колкото по- скоро толкова по добре си казваше той когато наистина искаше нещо. Докато мислеше над това , навън забуча силен вятър и явно имаше виелица. Тя се чуваше дори в къщата и това си пролича веднага щом тишината беше прекъсната именно от нея.
- Ти гледай да не те хванат вашите аврори ,че ще ти счупят пръчката и като нищо ще те нарочат. Да знаеш обаче, че аз няма да те спасявам малката. Ще се наложи сама да се оправяш, нали искаш следваш пътя на родителите си.
Григор говореше съвсем сериозно, нямаше намерение да я дундурка и да й бъде нещо като ментор. Тя трябваше сама да се справи също както той сам си беше изградил репутация на изкусен магьосник на Балканите и името Дреновски сееше ужас сред мъгъло-поклониците и техните привърженици.

-Да ме спасяваш..виж какво велички черни магьоснико, 16 години се справям перфектно и без теб, не си ми нужен да ме пазиш или дундуркаш.-Едно от нещата което най-много я ядосваше в него беше държанието му към нея, сякаш е малко момиченце което още не може да пишка само дори. Тросна се ядосано и отиде в другия край на дивана, от тази работа между тях нямаше да излезе нищо, можеше да си заложи главата.Разбира се с времето щеше да му покаже, че не е обикновенна пикла.- Не ме е страх от аврорите, изненадващо е колко разселяни са напоследък. От години наблюдават семейството ни и нищо не могат на научат..- Когато се замисли за аврорите ноктите и инстиктивно започнаха да дерат ръцете и, побъркваше се само при мисълта за тях и това което бяха причинили на малкото и братче. Едно малко невинно момченце, което пострада благодарение на тях и то погрешка. Един ден щеше да намери убиеца на брат си и да съсипе живота му. Щеше да измъчва един по един членовете на семейството му, след което щеше да ги убива, а накрая щеше да го побърка, да я моли за смъртта си, но нямаше да му я даде. Този човек определено щеше да проклина деня в който се е родил.-Какъв беше живота ти, там в България и там ли мразеше всички или имаше някой специален в живота ти-полюбопитства тя- и с какво заслужи славата си

- Щом не могат да разберат нищо за семейството ти, значи са много некадърни. - каза той троснато дразнейки се, че тя се отдалечи от него и въпреки това не реагира особено.
Чернокосия магьосник остави чашата си на земята и продължи да върти пръчка през пръстите си взирайки се в Елодия и преценявайки какво точно и колко да й каже. Но тя и сама можеше да разбере повече за него само да се разровеше из пресата на източната част на Европа и щеше да придобие малка представа що за вещер седеше пред нея и точно с кого се беше захванала.
- Какво ли не....от принуждавайки чрез магия мъгълския Български министър-пресцедател да намушка с писалка министъра на магията, до отрявайки целия щаб на аврорите с отрова от горска жаба. - усмихна се самодоволно показвайки гордостта която изпитваше от свойте действия.
Потупа с магическата си пръчка скута си и й кимна с глава като намигна с око поглеждайки към нея.
- А сега се върни тук където ти е мястото! - промълви спокойно той. - Ако внимаваш може и да научиш нещо от мен.

-Нито съм ти кученце, да ме викаш така, нито искам да си ми учител.- троснато му отвърна. Вярно че разликата в годините им беше голяма, ама не искаше да спи с човек който се държи с нея като с баща. Всъщност на колко години беше той?? Не изглеждаше особено възрастен но и не приличаше до 20 годишно момченце-Ти си просто мъжът, с който ще се чукам идните дни, нищо друго. И всъщност на колко години си че ми стана интересно-Въпреки че продължаваше да му се цупи тя се върна при него. Ръката и се плъзна по дънките му и стисна здраво пакета му, реши да си поиграе малко с него, но само това, просто да го събуди и после го остави намира. Надигна отново чашата си и пак я пресуши. Замисли се за нещата ойто и каза, изглеждаше доста горд от постъпките му. В една друга вселена в която не се беше показала като слабача пред него щеше да се радва и да има връзка с него.

Когато тя се върна при него и му стигна пакета той се усмихна доволно отново.
- Има ли значение на колко съм? - попита той повдигайки вежда леко. - И все пак на....на 41. - отвърна впоследствие Григор впервайки поглед в красивите й очи.
След това се наведе и я целуна като сложи ръце около кръста й , да я придърпа хубаво към себе си докато разменяха слюнка взаимно чрез езиците си които сега се лизаха един друг.
- Ммм! - чу се между мокрите целувките които той бе подхванал да прави с нея като изобщо не му беше до приказки сега.
Просто си я държеше в ръце и я гушкаше щом отдели устни от нейните и я целуна и по бузата и по врата няколко пъти.
- Това не е ли по-добро занимание от това да се караме, а ?Не мислиш ли? - тихо зашепна леко задъхано преди да оближе нейните устни наслаждавайки се на вкуса им.

41..очите и се ококориха насреща му. Той наистина можеше да и бъде баша, всъщност беше на годините на баща и. Това вече минаваше границата дори за нея, вече наистина си заслужаваше всеки един коментар които получаваше. Знаеше че е по-голям, но изобщо не изглеждаше чал на толкова..30 може би. Устните му докосваха нейните, ръцете му ту я гушкаха, ту си играеха с русите и коса, а тя беше замръзнала някакси без участно -Какво прави мъж на тези години с пикла като мен-без да се усети че говори на глас изписука тя. Смяташе че той може да си намери много умна, можеща и здряла жена от нея, която да не му мрънкаше постоянно и да му прави фасони. Та те имаха толкова различни интереси, тя все още минаваше в бунтарския си период, а той.. Но по-важното беше как щеше да накара мъж като него да се влюби в нея. Вече не се чувстваше толкова сигурна в себе си, та той сигурно щеше да я остави на втория ден- И как ще те намеря отново, ако си преместиш къщата когато си тръгна. Не може ли да си я оставиш тук. Може да те изненадвам отвреме на време, не ти ли хареса днешната ми непредвидима визита?- попита го леко стресната, че може би изобщо нямаше да го види отново, а при тези и мисли се сгуши силно в него.

-Разбира се, че ми хареса внезапната ти визита! - отвърна той като се усмихна усещайки как тя се сгуши силно в него.
Това го накара да се усмихне още по широко и да я целуне по челото миловидно погалвайки я по косата.
- Щом не искаш да местя къщата, оставам тук и може да идваш от време на време да. - побърза да я успокои той защото му се виждаше притеснена. - Те се безспокой няма да те оставя.
Започна да я милва и да я държи близо до себе си все едно се очакваше някоя да се опита да му я отнеме. Наведе се и я целуна като му се стори ,че това е нужно след като усети страх у нея, че може да го загуби.
- Толкова си красива......и не само секси! - тихо прошепна като очите му потънаха в нейните взе едно бяха безна.

Погледна го невярващо. Ама това да не беше друг човек, да не се бяха разменили докато тя беше с гръб. Това не беше мъжът от гората.
-Теб също си те бива...особено за годините ти-опита се да се пошегува с него. - Искаш ли да играем на една игра. На въпроси, но трябва да казваш истината на всичко което се питаме. - Усмихна му се весело и го целуна. Щеше да и е доста интересно да научи колкото се повече неща за миналото му, за начина по който мислеше като цяло, за това какво наистина мислеше за нея.-АКо ти се играе, ти започни пръв и може да питаш каквото поискаш, няма какво да крия.