Име:
Джейсън Кан
Години:
11
Кръв:
Чистокръвен
Семейство:
Определено не типичната голяма магьосническа фамилия, но пък затова винаги сплотени!
Майка – Таня Кан, на 32, със смесена кръв, управителка на местна книжарница
Баща – Оливър Кан, на 36, нечистокръвен, главен инженер при „Вземи да литнеш“, едно от най-преуспяващите предприятия за произдводство на метли
Лик :
Samuel Joslin " />
Характер:
„Кога, по дяволите, ще спреш да се шегуваш!“ или „Писна ми от твоите номерца!“. Да, добро начало! Ако имате късмета да проследите няколко часа от живота на Джейсън Кан, няма начин да не чуете веднъж, два, три...десет пъти някоя от тази реплики. Защото това просто е всичко което се случва около невръстния магьосник. Безмерно досаден, подлудяващо нахален и въпреки това бутащ се в центъра на всичко. Не си намираш едната обувка? Споко, само викни Джейсън – за нула време ще ти изчезне и другата.
Като оставим това настрана, човек обаче може да открои и някои друи страни. Например силно развитото чувство за справедливост и равенство, както и желанието винаги да е пръв във всичко. А и от няколко месеца и една такава, леко заформяща се жажда за власт и контрол.
Обикновено децата възприемат много от начините за справяне и поведението на родителите си. Е, не и при г-н Кан. За разлика от родителите си - отговорни, изпълнителни и коректни хора, той е върл враг на правилата и ограниченията. А пък да му даваш съвети и да му казваш как би трябвало да постъпи? По-добре бързо се отказвай от тази идея и тичай в най-близката църква да се помолиш за Божията милост! Или пък, ако решиш, че все пак не си толокав страхлив, остани при него и се опитай да го накараш да те разбере. И той ще го направи! Защото всичко от което се нуждае, е...малко повече внимание.
История:
Живее е в малко магьосническо селце на няколко километра от гр. Даръм, Северна Англия. От малък ходи на курсове по пръчкоправене, които отначало го отегчават, но в последствие, открива, че всъщност времето там може да бъде много занимателно. Събота и неделя обича да ходи при майка си в книжарницата – не толкова заради нея, колкото заради книгите, неговото второ Аз. Толкова се запалва, че дори написва няколко детски стихотворения, които обаче са скрити на сигурно под леглото в стаята му.
Способностите му се проявяват сравнително късно, чак на 10- годишна възраст. И по-специално – на 10.12, „Презентационния ден“. На тази дата всички деца от клуба по пръчкоправене изнасят презентация пред публика, разбирайте мамите и татковците, като показват какво са изработили през годината. Всичко вървеше иделно. Е, дойде редът на Джейсън. И да. Спря да е толоква идеално, НО пък стана...как да кажа, ефектно?
Когато развълнуваното момче стъпи на малката сцена, напрежението така напъна, че всичко дървено лумна в палави огньове. Мммдам, наистина жалко за госпожата, която тъкмо подреждаше пръчките на останалите. Със сигурност малкото и останали пръсти все още жадуват за отмъщение...
Допълнително:
Любимо число – 1. Домашен любимец – котка.
РП:
Днес бе един прекрасен ден! Дъждът шибаше яко, мъглата бе решила, че от диетите няма полза, и се бе разплула навсякъде, а калта нямаше търпение някой непредпазлив чепик да я настъпи, за да полепне, както само тя си знае. Но на кого му пукаше? Та днес официално Диагон-Али отваряше врати и честването на Света Пазариня можеше да започва. И докато на второкурсниците и на цялото простолюдие нагоре по йерархия, та чак до седмокурсниците, им ставаше лошо само при мисълта какво ги чака(особено след като вчера съобщиха по радиото, че аспиринът е свършил), една шепа хора бяха готови да се закълнат, че това е най-горещият,слънчев и ясен ден в годината. Нищо, че термометрите нямаха графа за толкова ниска температура. А и да имаха пак сефте - Хърмаяни още не бе измислила магия за мъглоцепене.
Та по същество. Тази шепа хора бяха именно лукаво усмихващите се търговци(Оливандър, усмихни се поне за селфито, бе) и притичващите насам-натам първокурсници. Едно такова, от най-бързите,  беше именно и нашият приятел, Джейсън Кан. Затиснат като в менгеме от майка си  и баща си, малчуганът правеше отчаяни опити да тръгне накъдето му видят очите. Но нямаше мърданката. Беше им даден прост лист с покупки по пощата, което веднага бе разтълкувано, че тримата като семейство методично и последователно трябваше да купят всички продукти. Всяко отклонение бе строго забранено! Как пък на Джейсън все му се доприискваха забранените неща? Ех, живот, живот...
Първата им дестинация бе г-н Оливандър, по-познат сред тийнейджърите като МоливАндър. Джейсън се вълнуваше. От клуба бе научил много за пръчките и знаеше колко е важно магьосникът да избере правилната такава.
- Нека да пробваме с тази – предложи майсторът, като постави в треперещите ръце на малчугана пръчката от бук с косъм от еднорог.
Джейсън я огледа за момент, след което вяло замахна. Тишина.
- Замахни хубаво, де! – скастри го баща му.
Червено лице последвано от мощно разсичане на въздуха. Ъъ, по-добре да не описвам последствията. Само ще кажа, че майка му се бе навеля вдясно от него, като почистваше калта от обувките си. А, имаше и писък. И сеизмичен трус. Ама малък!
След няколко минути дойде време за втория опит. Този път кандидатката бе изискана фиданка, наметнала пухено ясеново елече и заплела в косата си изящна сърцеструна от дракон. А крака и бяха дълги цели 16 сантиметра.
„Мм, страшна е“- отбеляза наум Джейсън. – „Само да те гепна, струната щи *****“(не издържах)
За щастие този път мина без аварии, а на всичкото отгоре пръчката взе че и подреди няколко разхвърляни кутии от предишни опити. Щастлив от това, че най-накрая е придобил собствен магичен артефакт, Джейсън за миг забрави какво го чакаше вкъщи. Нищо, туптящото майчино чело бе винаги готово да напомни...
 
 
Разпределение:
Най-накраят моментът дойде. Джейсън нервозно се клатеше на трикракото столче, докато Разпределителната шапка плавно закриваше действителността, докато не възцарува Мрак и Тишина. След което най-нахално започна да задава въпроси. Ама че маниери!
Първата дилема, пред която бе поставен първокурсникът, беше да реши каква отвара би избрал. Без да се замисля, Джейсън избра тази за славата. Следваше подобен въпрос, но този път за историята. Разбира се, че славните дела.  Наред дойде и въпросът за най-очаквано нещо от Хогуортс. Започвайки да се изнервя вече, Джейсън посочи летенето с метла. И сега, време е за най-лудия въпрос, който малчуганът бе чувал някъде. Поседя няколко минути, мислейки, че шапката му се подиграва, но всъщност се оказа, че е била изцяло сериозна.
- Както и да е – каза Джейсън. – Нека бъде гъстата лилава напитка.
После пак въпрос за съществата. По принцип на първокурсинкът изобщо не му дремеше за тях, но все пак посочи Кентаврите. Последният въпрос бе за желана дарба. Честно казано, Джейсън искаше всичките от тях. Каза обаче четене на мисли.