Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

First topic message reminder :

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп] - Page 20 6a1ae499jw1edu7dq3lwuj20c807zmyc

~ Част от миналото на Мег и Посейдон ~

Седеше на студения мраморен под и се взираше напред в нищото с празен поглед.
Правеше това доста често, отиваше в някой музей който имаше зала на тема "Гръцки митове и легенди", сядаше пред статуите на тримата големи или на някои от другите богове и просто ги гледаше. Дали очакваше нещо? Не, далеч не. Но колкото и да се опитваше нямаше как да отрече произхода си, можеше просто да го скрие.
През един от големите прозорци видя, че проблясва светкавица, а след малко чу и тътена и. Както винаги той бе недоволен, нищо ново под слънцето или бе по - удачно да каже "небето" ? Със свити устни дванадесет годишното момиче се изправи, вдигна раницата си и тръгна към изхода.
Набързо слезе по стълбите и тръгна по улиците за да стигне до сградата която в момента обитаваше. Не бе кой знае какво, изоставена стара постройка изглеждаща така сякаш всеки миг ще рухне, но нещото бе доста здравичко. С още няколко деца си деляха разходите за храна и общо взето не им бе зле. Като се изключат чудовищата тъй като всички те бяха деца на богове. А Мег им бе черешката на тортата, никога не говореше за произхода си, никой не знаеше коя е всъщност, но бе убедена, че привлича тройно повече чудовища след себе си.
Зави по една пусна улица и чу шумолене пред себе си. Вдигна поглед, а иззад една кофа излезе нещо което Мегара дори не можеше да определи. Факт беше обаче, че то изръмжа насреща и и с бързи движения се озова пред нея. Момичето побягна по обратния път като дори не знаеше къде отива. Чудовището продължава да я преследва, а тя навлезе сред група дървета в един от парковете. Той отвеждаше до по - отдалечена част на градчето, към горите. Но това се оказа грешка, още със пристъпването в по - гъстите дебри чу още по - ужасяващ рев. Не след дълго и разбра от къде идва, но бе доста късно за да се измъкне невредима. Огромен минотавър. До сега все бе успявала да се измъква на тези гадини..., но рано или късно щяха да я хванат.
Тичаше без посока и накрая краката и я изведоха до океана. Тялото и се вцепени от ужас. Тя не влизаше във водата, никога не влизаше във водата. Имаше фобия от толкова много вода на едно място, изпадаше в паника при самата мисъл да трябва да влезе в море, океан или езеро. А този път иронията бе "живота или живота". Да те убие водата, или по - скоро Посейдон, бога на моретата, или гигантски минотавър.
Е някак си първото и се стори по привлекателен вариант и погълната от ужас, молеща се за живота си Мег нагази във водата която стигна до коленете и, и се надяваше минотавъра да не я последва. Защото тогава...Бог да и е на помощ, някой от всичките...

Избухнах в смях и погледнах Мегара.
-Добре, сега поне сме сигурни, че си дванайсет годишна. Оная ми работа? Да, всъщност я докосва доста често. И повярвай ми, духа невероятно. Искаш да кажеш, че си по-добра ли? Съмнявам се. - Опитах се да не изпадам в спомени какво точно бяхме правили с жена ми само преди няколко часа. Ако момиченцето си имаше дори малка представа какво харесвам сега щеше да бяга с писъци от мен. Направих крачка към нея и се усмихнах.
-Не знам кой точно ти е казал, че мога да съм нежен, но жестоко те е излъгал. Или просто е сънувал. Или мечтал. - Всъщност може. Имаше няколко пъти на век, в които Амфитрита искаше да правим нормален секс и аз и угаждах, макар и с нежелание. Опитах да се да си спомня някой такъв случей, но осъзнах че спомените ми са размазани и сякаш се движат, за да ми покажат каквото ми харесва. И в този миг наистина се замислих дали в думите на Мегара няма някаква част истина. Погледнах я.
-Добре. Отговори ми на един въпрос - коя е любимата ми поза, в която завръзвам жените?

Мег премигна..чувстваше се като ударена с парцал.. или нещо по-голямо и тежко.
- Ъм ми... - прехапа устна и я задъвка нервно. Погледна към пода. Знаеше какво му харесва...общо казано. Веднъж бяха говорили на тази тема, но нищо повече. Той никога не я бе връзвал..никога не си бе позволявал да прави това с нея. Всъщност те не го бяха правили много...Все бяха разделени и след това сякаш всичко винаги опираше до любов. Дори първият им път бе така. Той бе толкова нежен...
- Не знам... - въздъхна. - Никога не си ме връзвал...,но предполагам...отзад? - а и той никога не я беше имал по този начин...Мег въздъхна. Всичко бе изгубено и го осъзнаваше. Мамка му!! Искаше да удари нещо, да го разбие, да го унищожи..нещо...каквото и да е!

Спомените ми продължавах да се държат странно, но думите на Мегара ме върнаха в реалността.
-Твърдиш, че сме имали връзка, а никога не съм те връзвал? - Засмях се студено. - Това е повече от нелепо малката. Невъзможно е. Не правя секс по друг начин. И не знам какво става с главата ми и защо спомените ми сякаш се движат, но мога да предположа, че е една от способностите ти. Особено щом не знаеш нещо толкова елементарно за мен. - Завъртях очи. Беше уцелила, че обичам да го правя отзад, но това беше нещо прекалено елементарно и лесно за налучкване, за да се доверя. Почти всеки мъж обичаше да го прави така, особено доминантите.
-Ако не бях бог вероятно главата щеше да ме боли от теб вече. Окей, обичам да чукам жените си отзад, това важи за 9 от 10 мъже и за 10 от 10 доминанта. Само това ли успя да измислиш? Или наистина искаш да ме убедиш да повярвам, че сме били заедно толкова дълго време и всеки път сме правили любов? И аз съм бил окей с това? Защо ли не ти вярвам, но давай, да чуем какво още можеш да измислиш?

Мег почервена от яд. Беше като сладко малко доматче. Наистина узряло доматче. Приближи се към него готова да го зашлеви пак. Ръката и се вдигна, но тя после я спусна решила да овладее гневът си и се усмихна мило.Престорено, но мило.
- Да. Всеки шибан път правихме любов защото ме беше чукал сигурно 3 пъти в живота си защото винаги беше твърде зает. - изръмжа тя. - А и първоначално бе толкова уплашен за скъпата си женица, въпреки, че тя знаеше...и стоеше далеч от мен нищо, че аз спасих жалкия и живот...! Бясна съм! Толкова много ме ядосваш!
Тя извика отново и въздъхна.
- Задавай въпроси! Колкото и каквито искаш! Мога да отговоря на тях! По един или друг начин. - тя го гледаше в очите. - Права съм за всичко това. И тежко ти когато разбереш!
Не мислеше да го заплашва по този начин, но думите просто сами се откъснаха от устата и.

Беше ми писнало да беснее срещу мен. Не виждах и смисъл да продължаваме с този разговор, но докато спомените ми не престанеха да се държат странно щях да продължа да я разпитвам.
-Зададох ти въпрос, а ти ми излезе с версията как сме били правили любов, което е невъзможно. И после реши да допълниш, че всъщност почти не сме правили секс и да ме обвиниш за факта, че съм бил зает. Ало, малката, ако ми беше говорила така нямаше да оцелееш изобщо. А и за секс винаги съм намирал време. - Вдигнах леко рамене. Просто нямаше логика. Нито имаше логика да продължавам с въпросите, на които нямаше как да отговори. Все пак напрегнах мозъка си, за да измисля какво да я попитам.
-Добре, да видим. Правили сме любов... Хубаво. Звучи скучно, но добре. Искаш да ти задам въпрос, след като елиминира почти всичко, което мога да те попитам? Добре. И как точно съм се влюбил в теб ако мога да знам? Или и това просто се е случило? И от къде знаеш какво обичам в леглото, хайде кажи нещо конкретно. Нещо, което няма как да си научила от слухове.

Тя го гледаше със скръстени ръце и се мръщеше. Искаше да го обезглави! Как можеше да е толкова сляп...дори обърканите му спомени доказваха, че нещо не е наред. Защото бяха подправени.
- Е очевидно не си имал време за секс с мен. - измърмори. - От къде да знам как си се влюбил в мен. И за мен бе мистерия след като се опита да ме убиеш ...два пъти? Може и три пъти да е било. И ме накара да ти духам защото беше ядосан. Ето това обичаш ти - грубите игри. Но понеже бях 'само дете' бе внимателен с мен...ирония, а?
Тя пристъпи още по-близо и гърдите и се допряха до неговите. Очите и срещнаха неговите.
- Да кажа нещо което не мога да знам от слух... ?Че ти тайни имаш ли? Всеки на тоя шибан свят очевидно зае всичко за теб. От това какво ядеш за закуска до колко ти е дълъг. Затова казах - питай конкретни въпроси. Но и пак ще кажа - нещата сега са различни от тези преди...очевидно половината ти копелета дори не са създадени защото Амфитрита те държи на каишка като пекинез...или пинчер. Да..пинчер повече ти отива. Имате нещо общо в лицето.

Засшлевих я и я съборих на земята преди да мога да се спра. Явно владеенето на гнева, все пак не ми беше чак толкова силна страна. Или просто това момиченце успяваше да ме вбеси достатъчно.
-Няма да ми говориш така. Изобщо не ме интересува коя си, няма да допусна подобно отношение. - Хванах косата и и я издърпах от пода. - Явно малко съм се опитвал да те убия. Но ако държиш можем да пробваме пак? Или първо да ми направиш една свирка, щом толкова се хвалиш с това? - Усмихнах се. Отново се владеех и нямаше да я оставя пак да ме вбеси. Нямаше смисъл. Въпреки всичко цялата и тирада ме накара да се сетя какво мога да я попитам, което малко хора знаеха.
-Добре, сподели какво закусвам? Или не... Хайде по-добре кажи колко ми е дълъг след като целия свят го знае? Защото някак си не си представям да си успяла да го поемеш където и да е, но това лесно може да се промени. - Да я заплашвам с изнасилване беше забавно, но лошото бе, че знаех, че не е съвсем празна заплаха. Напротив. Бях готов да го направя още тук и сега, но не исках да пропилея толкова векове.

И преди я бе удрял, но силата му определено я изненада. Мег докосна бузата си и усети златна кръв да се стича по устните и. Както всеки път който я удряше с такава сила. Това просто я накара да се усмихне и да избърше кръвта с дланта.на ръката си. Тя го изгледа.
- Твърде лесен въпрос. Първо за закуската - най-вероятно често ядеш палачинки с кленов сироп защото са ти любими. Преди все казваше,че моите палачинкиса твърде сладки и после ме научи да ги правя по твоя начин. И завторото...да поемала съм ги целоте ти над 35 сантиметра по два различни начина. Доволен..?
Изрече без колебание и малко студено, но всичко това и идваше в повече. Много в повеме.

Вдигнах вежди изненадано. Добре, трябва да призная, че ме изненада. Беше уцелила и двете. Да, наистина обичах палачинки с кленов сироп, и размера, който беше споменала беше точен.
-Ти? Ти точно си го поемала целия? Защо ли се съмнявам при положение, че дори след толкова време на жена ми и е трудно? Или ако си го направила трябва да си умряла от болка, а ако съм те обичал и сме били правили любов... Някак си звучи нелогично, нали малката? - Усмихнах се леко. Тонът и отново не ми харесваше, но ми беше станало ясно, че от това дете няма да получа уважение. Не виждах смисъл да хабя нерви с това.
-Но ако толкова държиш ела и ми докажи, че можеш да го поемеш? Макар че не виждам как дванайсет годишна ще го направи. - Разкопчах панталона си, напълно забравил за всичко останало. Щях да имам това момиченце и вече нищо не ме интересуваше. Стиснах косата и я натиснах надолу.

Да, беше я боляло. И дватс пъти. Единият дори бе по нейно собствено желание, но тя не му го каза. Бе й писнало да се опрсвдава и всичко това я изморяваше. Бе получила главоболие и срга просто го слушаше намръщено...а той простос и го извади.
Очите и се разшириха за пореден път и Мег опита да отстъпи назад когато той я хвана за косата и дръпна на пода. Тя преглътна и го хвана в ръка..пое го в уста и усети сълзи по бузите си.
Опитваше се...отчаяно се опитваше да поеме повече и повече. Задави се, започна да се задушава за миг и едва подтискаше поривът да изкара съдържанието на стомахът си навън...
"Какво правв по дяволите" запита се тя. Бе поела голяма част от него ,но това което последва.може би изненада и двама им. Тя го захапа...тя просто го захапа и се дръпна настрани с изражение на буреносен облак независимо, че вътрешно бе безкрайно уплашена.

-Ах. Ти. Малка. Шибана. Кучка. - Не пусках косата и и придружавах всяка моя дума с шамар. Не ме интересуваше, че усеща болката като смъртна. Нито ме интересуваше дали няма да и счупя нещо. Никоя уличница не си беше позволявала да ме хапе.
Бутнах я на земята, късайки дрехите и.
-Какво си мислеше? Че ще ти се размине? - Разтворих грубо краката и и проникнах докрай. Нямах намерението да я насилвам докато не ме захапа. А и знаех, че размера ми вероятно щеше да я съсипе, но не ме интересуваше.
-Хайде да те видим сега, дали можеш да го поемеш целия, малка мръснице. Нали се хвалеше? Нали това искаше? - Гласа ми бе изпълнен със смесица от злоба и насмешка. Не че очаквах да успеех да ми отговори или дори да си поеме дъх, но исках да говоря. Исках да знае какво си беше изпросила сама. Хванах лицето и и го завъртях към мен. - Нали ме обичаше? Хайде да видим това. - Впих злобно устни в нейните само, за да я довърша. И в този миг, всеки наш спомен се върна.......

Мег опита да се издърпа от него, но бе късно. Той просто я разкъса. Тя изпищя и се свлече на пода. Очите и се затвориха за миг тъй каго зрението и се замъгли. Болкатс бе неописуема..никога не се бе хвалила. Бе споделила фактите за тяхната връзка...която очевидно бе минало...
По очите и се стичаха сълзи, а тя не можеще.да фолусира нищо. Лървеше обилно и едва дишаше,а тогава той имаше.наглостта.да.я.целуне. Мег го захапа за устната, извърнс глава и започна да се гърчи в агония. Тялото и преминавашемпрез шок от болка и страх, но после.всичко отихна. Тя просто припадна под него.все още кървейки.

Всеки спомен. Всеки миг. Всяка целувка. Всяко докосване. Всяка дума. Всичко се беше върнало обратно в главата ми и аз осъзнавах какво правя. Мег беше спряла да мърда и когато погледнах осъзнах, че е припаднала. Дръпнах се от нея по бързо отколкото можех да си представя, че е възможно и я взех в ръцете си.
-Мегара.... Не... - Не можех да мисля за това, което бях направил току що. Не можех да проумея, че се е случило или че е възможно изобщо. Не можех да я гледам в това състояние, а не знаех какво да направя. Не вярвах, че някой може да изтрие спомените ми и не можех да си обесня как се е случило, но щях да направя всичко, за да разбера. След като момичето ми се оправеше разбираше. А тя щеше да се оправи. Не исках да мисля за друг вариант. Измъкнах малко нектар от джоба на ризата си и го излях в устата и.
-Мег... Богове, толкова съжалявам... Толкова... Моля те скъпа, само отвори очи. - Бях я взел в скута си и бях седнал на пода. Исках просто да бъде добре... - Кълна се, ще оправя цялата тази каша... Ръцете ми нежно галеха лицето и докато се опитвах да измисля какво още да направя.

Вкусът бе сладникав. Успокояващ...,но как един вкус можеше да бъде успокояващ?
Амброзия, помисли си тя и се наслади на вкусът и. Не разбираше кой и защо би и дал най-прекрасното нещо на света, но бе готова да го вземе с отворенио бятия.
Чу думи и сърцето и запърха,а след това отвори очи и погледнс към него..дали бе възможно или си е въобразила. Но погледът му говореше.красноречиво...това бе той. Нейният Посейдон.
- Бях права...копеле...бях правя.. - засмя се Мег и се притисна в него инотново заплака. - Посейдон...! О богове...най-сетне!
Тя обви ръце около вратът мунинсе притисна в него почти не усещаща.болка между краката си.

-Разбира се, че беше права моя любов... - Ръцете ми я обгърнаха още по-силно. Не знаех на кой да благодаря, че се беше свестила. И може би за пръв път в хилядолетния ми живот не ми пукаше как ще ми говори някой. Всъщност каквото и да беше направила Мег в момента, нямаше да ми пука. Единственото важно нещо беше, че Мегара е добре. Че е жива. Че е с мен. Че я помня.
-Шшшт... Спокойно. - Не можех да я накарам да спре да плаче, но исках единствено да я успокоя. Ръката ми погали гръба и. - Шшшт... Всичко е наред. Всичко е наред. - Нямаше да я пусна никога, никога повече. Нямаше да я загубя отново. - Съжалявам любов моя, толкова много съжалявам.... - Нямаше думи, с които да и кажа всичко, което исках. Не можех да опиша усещането в мен, знаейки какво и бях причил. Леко я залюлях сякаш беше бебе. - Никога повече... Богове, колко много те обичам...

Тя си пое въздух да се успокои, пусна го и избърса сълзите си. Огледа се наоколо и след товампогледна себе си.
Най-нахално Мегара свали блузата на Посейдон и я облече вдигайки косата си на опашка. След което се загледа в него.
- Сега какво...очевидно сме само трима души които знаем истината. Аз, ти и онази проклета.змия...съпругата ти.
Мег погледна пода.
- Обичаш.ли я...сега...когато...тя ти дава всичко...? Начина по който обичаш да правиш секс и други неща...обичаш ли я ...?

Наистина ли смяташе че Амфитрита може да ме задържи само заради едни отворени крака? Поклатих глава и леко вдигнах брадичката на Мег, за да я погледна в очите.
-Никога не съм бил с теб заради секса, как не го разбра... Не ме интересува какво може да ми даде тя. Не искам нея. Не искам дори да мисля за нея. Нещата никога не са опирали до секс. Обичам теб. Само и единствено теб. - Не знаех още колко време ще трябва да и го повтарям, но ако трябваше щях да и го напомням до края на вечността. Ръцете ми отново погалиха гърба и. Не знаех какво ще правя с жена си, но имах няколко идеи. Бавна, болезнена смърт например.
-Не искам да мислиш за нея. Ще реша този проблем. - Исках или не, очите ми вероятно издаваха как точно ще реша проблема. - Ти не искам да се тревожиш. - Лекичко целунах челото и и я притиснах нежно към гърдите си.

Тя отново въздъхна...може и да не опираше всичко до секса, но тя бе видяла и научила какво е този мъж без нея и как се отнася с другите жени. Знаеше отдавна предпочитанията му и все пак...
Мег се дръпна от него и въздъхна. Той не разбираше...за него всичко беше...нормално.
- По...виж...не знам колко помниш от крсткия ни рсзговор от преди малко, но аз помня всичко. И сам каза...нереално е да си с мен и дори да ме.обичаш...да не ме връзваш и доминираш над мен...,а ти никога не си го правил.
Тя притисна крака към.гърдите си.
- И че винаги си свободен за.секс...,но ние реално почти никога не сме правили секс...Посейдон....ппитсм те направо...имаш ли някакъв проблем със секса с мен...?
В главатс и бе каША а Мег се чувстваше глупавс и безполезна...може и да казваше,че не обича Амфитрита,но го казваше.сега а.до преди час другс.песен.пееше...

Мег се бе дръпнала, но аз отново я прегърнах. Не исках да я изпускам от ръцете си дори и за един миг.
-За съжаление помня изключително детайлно разговора ни от преди малко. Но ти недей да забравяш, че аз не те... познавах? Помнех? Не знам как да се изразя. Така че това е различно. И ако някой ми беше задал този въпрос, преди да те срещна... Да, отговора ми щеше да е същия. Но сега те познавам. Сега имам теб. И те обичам прекалено много. Нещата са много различни. - Погледнах я. Беше сложно да обеснение. - Не мога да се отнасям с теб, както съм се отнасял с другите жени. Ти не си предмет. Не си просто секс. Интересувам се от теб. Искам да си добре. Искам да харесваш това, което правим. Не искам да те насилвам. Така че не, нямам проблем със секса с теб, а и честно казано не виждам какъв проблем мога да имам..? - Оставих изречението с въпрос, така че се надявах да ми обесни.

- Ами... - Мег прехапа устна и се гушна в него. Реално какъв може да е проблема...? Че тя не си отваряше краката ксто другите? Всичко това бе сложно за обяснение и възприемане.
- Ами...че...че не сме го правили до сега по начина който харесваш и предпочиташ...защото другият е скучен за теб...аз.наистина се опитвах да стана по-добра...дс мога дс поема повече и да ти дам удоволствието което заслужаваш, но чувствам, че е нищо в сравнение с това което харесваш...не искам дс те изгубя само защото не ме бива в това..в секса..

Не можех да я слушам повече, така че просто я целунах.
-Замълчи. Просто замълчи. Няма нужда да се опитваш да правиш каквото и да е. Аз обичам да правя любов с теб. Защо смяташ, че не ми носи удоволствие? Защо смяташ, че бих те оставил заради нещо такова? Да, секса е важен, но има и по-важни неща. Ти си по-важна. А и от мига, в който те докоснах за първи път, вече знаех, че никога няма да го правим по онзи начин. Не бих могъл да ти го причиня, така или иначе. За мен просто си повече от парче месо. Не мога да се отнасям с теб по-този начин. - Нямаше да се впусна да и обеснявам, че вероятно така или че тя нямаше да успее да се справи с това, нито че аз нямаше да мога да го направя, знаейки какво ще и причиня ако аз се отпусна. Не виждах смисъл и да казвам че секса ни не е скучен за мен, защото знаех, че нямаше да ми повярва. Въпреки това, аз наистина не го смятах за скучен. Да, беше различен определено, но все пак ми доставяше удоволствие.
-С теб нещата просто са различни. Спри да мислиш за това. Или че бих те оставил само, за да мога да чукам грубо някоя.

Очите й заискряха и тя се усмихна. Дори леко се изчерви. Той наистина я обичаше и тя бе безкрайно щастлива. И най-сетне бяха заедно отново.
Мег го прегърна с усмивка.
- Ти си невероятен знаеш ли... - тв го целуна страстно. - Ако все пак някога поискаш такъв тип...забавление...кажи ми. Знаеш че няма нещо което да не бих направила за теб..обичам те Посейдон.
Но това сякаш.бяха фатслни думи. Сградата се разстресе и докато Мег се притискаше в него всичко изчезна,а тя се озова.на пода в музея пред статуите на боговете с дрехите от онзи първи ден на това нейно приключенке.
- Какво...как....НЕ ОТНОВО!!

Вече бях започнал да се отегчавам от глупавите проблеми на поданиците ми, така че тръгнах към Харема. Още преди век бях отделил един етаж от двореца където да държа жените си. Всъщност те живееха само в две стаи, а всички останали бяха оборудвани според настроението ми, но ми харесваше да знам, че има такова място. Замислих се кое точно момиче щеше да ме забавлява днес. Лека усмивка се плъзна по устните ми, когато реших какво точно искам да правя днес, но нещо ме смути. Някой малоумен нисш бог се беше осмелил да влезе в океана, а това означаваше, че трябва да отложа забавлението и да отида да се разправям с него. Просто прекрасно. Завъртях се леко и след миг се оказах до натрапника, който всъщност се оказа около дванайсет годишно момиченце, което се давеше.
Създадох набързо воден балон и я погледнах.
-Я виж ти... Мегара Зет. Интересно. И как малката лигла на Зевс се оказа тук? - Тона ми беше изпълнен с насмешка, но погледа ми я оглеждаше похотливо.

Мег си пое дълбоко въздух и го погледна. Примигна глупаво насреща му...той шегуваше ли се? Не можеше.отново да не я помни нали?
- ....Ама ти сериозно ли? Съвсем съвсем сериозно...не ме плмниш като нищо повече от твоя племенница? НЕ ОТНОВО!! - Мег въздъхна и се отчая. Погледна пода на водния балон и седна там. Нямаше сили да обяснява всичко отново...
- Хайде убивай ме и се втъщай при жена си ,че лошо ми става вече..! Проклет да е Зевс дано!

Огледах я. Не ми харесваше тона и.
-Виж какво малката, слабо ме интересува за коя се мислиш, но няма да ми говориш така. Това, че има божествена кръв не значи нищо точно в момента, ясно? - Дори не звучах ядосано, звучах отегчено. Не се впечатлявах от невъзпитанието и, макар да имах идеи как и къде точно бих могъл да я възпитам.
-Защо не ми кажеш какво правиш в океана ми? - Не можех да се сдържа да не гледам тялото и. Макар и малка беше добре развита и със сигурност щеше да стои добре в леглото ми. Няколко идеи ми дойдоха наум, но първо исках да видя какво точно смята да ми каже за нахлуването.
-Хайде отговаряй, защото търпението ми се изчерпва, а това няма да бъде никак хубаво да теб малката.

» Welcome to Camp Half-Blood [РП на тема Боговете на Олимп]
» Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. [ РП на тема "Боговете на Олимп" ]
» Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Similar topics

Similar topics