Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

First topic message reminder :

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп] - Page 10 6a1ae499jw1edu7dq3lwuj20c807zmyc

~ Част от миналото на Мег и Посейдон ~

Седеше на студения мраморен под и се взираше напред в нищото с празен поглед.
Правеше това доста често, отиваше в някой музей който имаше зала на тема "Гръцки митове и легенди", сядаше пред статуите на тримата големи или на някои от другите богове и просто ги гледаше. Дали очакваше нещо? Не, далеч не. Но колкото и да се опитваше нямаше как да отрече произхода си, можеше просто да го скрие.
През един от големите прозорци видя, че проблясва светкавица, а след малко чу и тътена и. Както винаги той бе недоволен, нищо ново под слънцето или бе по - удачно да каже "небето" ? Със свити устни дванадесет годишното момиче се изправи, вдигна раницата си и тръгна към изхода.
Набързо слезе по стълбите и тръгна по улиците за да стигне до сградата която в момента обитаваше. Не бе кой знае какво, изоставена стара постройка изглеждаща така сякаш всеки миг ще рухне, но нещото бе доста здравичко. С още няколко деца си деляха разходите за храна и общо взето не им бе зле. Като се изключат чудовищата тъй като всички те бяха деца на богове. А Мег им бе черешката на тортата, никога не говореше за произхода си, никой не знаеше коя е всъщност, но бе убедена, че привлича тройно повече чудовища след себе си.
Зави по една пусна улица и чу шумолене пред себе си. Вдигна поглед, а иззад една кофа излезе нещо което Мегара дори не можеше да определи. Факт беше обаче, че то изръмжа насреща и и с бързи движения се озова пред нея. Момичето побягна по обратния път като дори не знаеше къде отива. Чудовището продължава да я преследва, а тя навлезе сред група дървета в един от парковете. Той отвеждаше до по - отдалечена част на градчето, към горите. Но това се оказа грешка, още със пристъпването в по - гъстите дебри чу още по - ужасяващ рев. Не след дълго и разбра от къде идва, но бе доста късно за да се измъкне невредима. Огромен минотавър. До сега все бе успявала да се измъква на тези гадини..., но рано или късно щяха да я хванат.
Тичаше без посока и накрая краката и я изведоха до океана. Тялото и се вцепени от ужас. Тя не влизаше във водата, никога не влизаше във водата. Имаше фобия от толкова много вода на едно място, изпадаше в паника при самата мисъл да трябва да влезе в море, океан или езеро. А този път иронията бе "живота или живота". Да те убие водата, или по - скоро Посейдон, бога на моретата, или гигантски минотавър.
Е някак си първото и се стори по привлекателен вариант и погълната от ужас, молеща се за живота си Мег нагази във водата която стигна до коленете и, и се надяваше минотавъра да не я последва. Защото тогава...Бог да и е на помощ, някой от всичките...

Оставих я да лежи върху мен. В крайна сметка май точно сега нямаше значение. Лека усмивка се прокрадна по устните ми докато отговарях на най-важния и въпрос.
-Защо смяташ, че си мисля за забранение неща? Нищо не съм направил. - Наистина не бях направил нищо. Просто исках да направя. Да направя много неща. Като например да сваля всяка една дреха от нея, да.. Отново затворих очи и се покашлях. Беше права, мислех твърде много за забранени неща. Вдигнах поглед към тавана в опит да прочистя ума си, но знаех, че докато Мег е толкова близо до мен просто няма да се получи.
-Помня ги. Още тогава знаех, че са мои деца. Но ти ги обичаше... А майка им... Е ако трябва да бъда честен дори не знам името на майка им. - Наистина нямах представа коя е. Нито дори дали е още жива. Е, това не ме показваше в особено добра светлина, но Мег вече знаеше, че не съм най-свестния тип на света, едва ли признание като това можеше да я шокира прекалено много. Повдигнах лекичко рамене.
-Добре, зоопарк, аквариум, музей. Нормални неща. Ще намерим къде да идем. Предполагам ще бъде забавно. - Не бях правил въпросните нормални неща, но с радост щях да опитам. Погледнах я отново .- Боже колко си красива. - Наведох се и успях да си открадна още една целувка.

- Ти си непоправим любов моя. - изрече Мег и го придърпа за още една сладостна целувка, като този път езикът и реши да подразни неговия с леко докосваме, което после бързо мина по устните му докато отново не се прибра на мястото си, а тя не отдели устни от неговите с дяволита усмивка, но в очите и се четеше невинност защото наистина нямаше никакви задни мисли. Просто искаше да е до него, да го целува, да бъде в прегръдките му. Все прости неща, включващи дрехите им върху тях, макар и тя реално да предпочиташе неговите някъде другаде, но не и върху тялото му. И бе доволна, че той бе махнал ризата си. Плъзна показалец по гърдите му.
- Хм... преди време Ария ми бе казала, че аз съм за тях повече майка, но ... - Мег поклати глава и повдигна рамене. - Никога не съм си се представяла в такава роля. Дори след като пристигнахме в лагера при първа възможност се отдръпнах от тях... може би нямаше да го направя, ако бяха нечии други деца. Не знам... не ми изглеждаше редно да бъда край тях. Но наистина ги обичам, те са малки съкровища... може би най - добрите от цялата хижа, но още не са открили целия си потенциал, но аз го усещам. Той е в тях.
Тя се усмихна сладостно сякаш бе видяла малко кученце или коте, надали би се усмихнала така на бебе освен, ако то не се усмихваше или не спеше. Онези ревещи и пищящи същества хич не и бяха симпатични.
- Но аз никога не съм си представяла, че ще имам и връзка... - този път плъзна показалеца си по мускулите на дясната му ръка и го дари с нежна усмивка. - Обичам те, обичам те толкова много.

Познавах я, знаех че иска просто да ме дразни и това ми идваше в повече.
-И аз те обичам Мегара. - Дръпнах ръката и от себе си. Не ме биваше в платоническите неща и бе по-добре да не си играе с огъня. Съборих я на леглото и се обърнах към нея, все пак оставяйки разстояние между телата ни. Ако искаше да получи нормален разговор с мен, трябваше да не се докосваме. И Мег трябваше да разбере това.
-Виж, не разбирам защо си се отдръпнала от тях. Децата ми не са прокажени, нали знаеш? - Те наистина я харесваха. - Тя май наистина те приемат като майка. Е, малко е странно, но всъщност не е толкова лошо. - Засмях се. - Като пораснеш с няколко години ще ти отива да имаш дете. - Аз не можех да я дразня по начин по който исках, така че ми оставаше единствено да се шегувам. Замислих се за думите и за връзката... Е, имайки предвид на колко беше когато се запознахме, не се учудвах, че не си е представяла да има връзка. Особено с Бога на моретата.
-А доволна ли си, че имаш връзка?

Мег леко се смръщи при мисълта му за децата. От негова страна може и да бе шега, но тя просто не можеше да си се представи като майка. Бе твърде безразсъдна за нещо такова.
- Радвам се разбира се! - усмихна се насреща му или по - скоро направо грейна. - Иначе може би ги избягвах защото ме е страх...страх ме беше да им давам пример, особено след като спя с баща им...определено, ако Ария след две години ми съобщи , че спи със Зевс ще получи жестоко конско от мен...
Мег искаше да го целуне, но виждаше, че той не иска това. Или по - скоро го искаше, но това би довело до нещо друго, което той не желаеше да прави. Тежка въздишка се откъсна от устните и докато тя го гледаше. Дали някога би носила неговото дете? Тогава то какво щеше да е? Някакъв бог...и щеше да е негов наследник или нещо такова.
Мег пропъди тази мисъл от главата си. Не, определено не можеше да се види с дете на ръце. Ако и се появеше на около пет - шест години може би щеше да се справи, ако бе от по - умничките. Просто нямаше да има нерви да се занимава с нещо по - малко, а като познаваше Посейдон и той сигурно би се изнервил по някое време... и все пак една частичка в нея трепна при мисълта да бъде негова съпруга и да носи неговите деца, но не бе възможно...не и в този век.
- Признай, че не съм идеалния пример за подражание... твърде съм безотговорна, твърде буйна, твърде непокорна....твърде не това което трябва да бъде някой нормален човек. Не можеш и да кажеш, че наистина си ме представяш с дете... - Мег просто поклати глава. Тези мисли хем не можеха да излязат от главата и хем искаха да се махнат от там колкото се може по - бързо.

Скъцнах със зъби като си представих дъщеря си със Зевс.
-Ако Ария се забърка със брат ми лично аз ще я заключа някъде в океана. - Погледнах намусено. Не ме интересуваха глупости като свободна воля и т.н. Тя ми беше дъщеря, а брат ми беше глупак. Край. Точка. Не биваше Мег да се шегува с това. Наведох се лекичко към нея и я целунах за секунда, след което просто се дръпнах обратно.
-Ще си идеалния пример за подражание, а и съм сигурна, че би била невероятна майка. Е, малко чалната, но все пак невероятна. - До сега не се бях замислял за идеята да имам дете от нея, но вече ми се струваше толкова естествено. Щеше да и отива да е бременна... Да има свое дете за което да се грижи. И вероятно щеше просто да ме убие ако знаеше какво си мисля. Е, поне вече не мислех за секс. Или поне преди три секунди не мислех.
Погледнах часовника на стената.
-Не е ли време дребните да си лягат? Ще се погрижиш ли?

- А не мислиш ли, че може да са гладни? - погледна го Мег и повдигна вежда. Целуна го набързо и се изправи като тръгна към тяхната стая. От главата и така и не излезе мисълта за дете. Може би след няколко години, след някой и друг век когато и дойдеше акъла щеше да се реши и на тази стъпка. Но точно сега в умът си се виждаше да прегръща малко чернокосо ангелче със сини очи, но не нейното синьо, а това на Посейдон и незнайно защо потръпва при самата мисъл. На него сигурно децата му бяха предостатъчно.
- Хей, гладни ли сте? - попита ги Мегара като се облегна на касата на вратата. Те гледаха телевизия, някаква анимация която изглеждаше доста интересна, но дъщерята на Зевс нямаше намерение да се заглежда. Поръча някаква храна, каквото и бяха казали ,че имат в момента и не след дълго децата вече ядяха, а Мег им помагаше от време на време. - Хайде време е за лягане.
- Не Мег, моля те... - започнаха в хор двете деца на Посейдон. - Нека поне изгледаме филмчето.
- Добре, но ще дойда да проверя. - след което се върна при своя мъж и му се усмихна. - Гледат някакво детско, като свърши ще си легнат..., ако си мислят, че няма да ги провря жестоко се лъжат.
Излегна се до него на леглото и едва се сдържаше да не го докосне, но реши да се задоволи само с това да го гледа и да си мисли колко е невероятен. Желаеше го, но се притесняваше и нямаше изобщо да му предлага нещо такова, а и той нямаше да го направи. Може да се държеше нормално сега, но бе въпрос на време всичко онова в нея да надигне грозната си глава.
- Мислиш ли... - тя замълча и прехапа устна като леко се изчерви. - Че някой ден ние...бихме могли....да имаме дете?

Избухнах в смях докато слушах Мег и хлапетата. Ролята на майка наистина и отиваше, държеше се точно като такава. Дори имаше доза строгост, което успя да ме изненада. Не очаквах, че може да се държи като истинска майка с тях.
Кимнах леко при споменаването на филмче. Те в крайна сметка бяха просто деца, искаха да гледат телевизия. Нормално беше. Изчаках Мег да се върне в леглото и се усмихнах при въпроса и.
-Да. Защо не? Както казах ще бъдеш страхотна майка... Виж само как се държиш с тях. - Прехапах устни. Наше дете... Звучеше толкова невероятно. Но можеше да се случи, в крайна сметка аз смятах да прекарам живота си с нея, едно дете можеше просто да допълни приказната картинка оформяща се в главата ми.
-Виж, може би ще трябва да пораснеш малко... Но вече те виждам с дете в ръцете. Отива ти. - Засмях се и я притеглих към себе си. Просто не можех да стоя далеч от нея. Устните ми намериха нейните в най-дългата ни целувка до сега.

Мег започна да му отвръща жадно, сякаш не го бе целувала от векове. Отдръпна се когато усети как ръцете и се плъзгат по тялото му към дънките му. Насили се да го погледне и после леко се усмихна.
- И все пак...май няма нито една богиня раждала дете по нормалния начин? - повдигна скептично вежда. - Едните се раждат от морската пияна, другите изскачат от баща си въоръжени до зъби... надявам се да не ми се случи нещо такова.
Подсмихна се. И за първи път прие мисълта за дете с отворени обятия. Отново го целуна, но този път много по - сдържано. Определено бе съгласна с него за порастването. Не искаше дете веднага, просто някога... от него. Така щяха да бъдат едно истинско семейство?!
- Но определено първо трябва да ми дойде акъла...защото не искам детето да стане като мен. Да се хвърля във всяка опасност и след това да мисли какво е можело да стане... - направи физиономия. Погали Посейдон по лицето и се усмихна. - Не мислиш ли, че това което ми каза за Зевс и Ария по - рано...не мислиш ли, че той би си помислил същото за нас? А повярвай ми, ако аз те искам, което е така, то нито Зевс, нито никой няма да успеят да ме отделят от теб!

-Да, може и да важи за мен теб. Но ти си богиня, на Зевс ще му е малко по-трудно да се справи с теб. А и не го харесваш особено... - Свих рамене. - Дъщеря ми е полубог. А и ще се погрижа да ме харесва, за да мога да я подмамя. Виж, може ли да не говорим точно за това? - Започвах да се изнервям само от идеята за дъщеря ми и онзи глупак. Замислих се за думите и, че богините не се раждат по нормалния начин и се ухилих.
-Е, ние ще го създадем по нормалния начин, така че се надявам да родиш нормално. А и Хера роди Хефест по нормалния начин. Не се напрягай. - Бях усетил ръцете и спускащи се по дънките ми и мислите ми изобщо не бяха в това, което говорех. Мислех единствено, че имам нужда от душ. От много студен душ. Целунах я отново, продължително и ръцете ми се спунаха по гърба и притискайки я към мен. Исках да... Дръпнах се рязко.
-Виж, ъъ... Ще ида да си взема душ. - Станах от леглото. - Ти ако искаш иди да провериш хлапета и да си лягаме. Утре отново сме на път, а и нали спомена, че искаш да пообиколим малко нормални места. Ще трябва да ставаме рано.

Тъжно изражение се появи на лицето и, тя погледна завивките и преглътна болката която се бе появила в нея.
- Не ми харесва това... - каза тя и поклати глава. - Не ме желаеш...или поне се държиш така сякаш не ме желаеш...
Тя махна с ръка сякаш му казваше да върви да се къпе, изправи се и тръгна към стаята на децата. Завари ги заспали на леглата ,а детското още не бе свършило. Намести ги и ги зави като изключи телевизора. Усмихна се леко и се върна в тяхното легло с Посейдон. Започна да се съблича, но реши да остане с риза му, независимо, че утре тя щеше да е измачкана и нямаше да има много представителен вид. Пусна техния телевизор, но нищо не успя да и хване окото затова го изключи и отново извади книгата си. Легна по кореми се зачете, нямаше намерение да се опитва да заспи докато той не дойде, просто искаше да се сгуши в него и да се опита да не сънува.

Свалих панталоните си, но дори не пуснах душа в банята. Не исках да си мисли такива неща, но не знаех какво да правя. Исках просто да бъда внимателен, но Мег явно не разбираше това. Загледах се в отражението си, но най-накрая излязох от банята.
Спрях пред леглото и я погледнах.
-Виж, как можеш да кажеш, че не те желая? - Наместих се в леглото притискайки се до нея. - Наистина ли мислиш така? - Намерих устните и и я целунах. Диво и страсно, както го усещах. Ръцете ми се плъзнаха по гърба и, в косата и. Устните ми обходиха врата и, но накрая се отдръпнах.
-Не те желая? Желая те до болка Мегара.. Изгарям при всяка целука, при всяко докосване. Защо мислиш, че отидох да си взема душ? Просто трябваше да се успокоя. Но продължавам да изгарям за теб. Искам те. - Млъкнах и просто я гледах. Тя не разбираше, колко трудно ми бе да стоя на разстояние от нея и да не притискам. Желаех я толкова много, че бях готов да откача, а тя ми казваше обратното. Стиснах устни, но все пак една въздишка успя да се отрони от тях.

Мегара го погледна и му се усмихна леко. Погали го по лицето.
- Нека опитаме... - изрече след миг тихо. Не бе особено сигурна, но не искаше да го ограничава. Той бе нейният мъж и заслужаваше да я има, особено след като една година не бяха били заедно. Не я интересуваше дали ще я боли, искаше да задоволи него. Щеше да се опита да не откача и да си мълчи до колкото и е възможно, стига той да получеше това което заслужаваше. - Знам, че децата са в съседната стая и все пак...
Погледна го в очите и го целуна. Обичаше го толкова много, за него бе готова на всичко. Обърна го под себе си, но на лицето и нямаше усмивка, а умолително изражение. И тя самата го искаше, но не знаеше дали ще може да се наслади на това, стига той да се съгласеше..., но дори и тя да не можеше да усети удоволствието искаше той да успее.
- Все пак... една година си е една година. - повдигна рамене дъщерята на Зевс. Опитваше се да звучи ведро, да го предразположи, да го накара да се съгласи по някакъв начин, но тя не бе толкова обаятелна колкото дъщерите на Афродита например. Тя си бе тя, един голям проблем, едно момиче влюбено в бога на моретата, тя бе просто Мег.

Погледнах я и кимнах. Знаех, че ако откажа ще реши, че просто не я желая. А аз я желаех, просто не бях сигурен дали тя е готова за това. Не бях сигурен дали изобщо риска си заслужава. Не исках да я притискам, нито исках да и връщам спомените от онази кошмарна нощ. Просто исках да бъде добре.
Надигнах се леко и я целунах заравяйки ръка в косата и.
-Няма да те нараня, нали знаеш? - Устните ми се спуснаха по врата и, ръката ми погали бедрата и. - Ако нещо се случи, ако размислиш, ако... Ако има каквото и да е - трябва да ми кажеш. Моля те. Ако ме оставиш да направя нещо, което не искаш ще се чувствам много по-зле отколкото ако откажеш. - Прехапах устни и отново я целунах. Щях да бъда внимателен, поне с нея бях свикнал на това. Разтворих бавно ризата и устните ми се спуснаха по гърдите и. Всъщност исках просто да и доставя удоволствие и да види, че с мен ще бъде различно. Дори можеше да не прониквам в нея. Не исках отново да я боли.
-Обичам те...

Тя просто кимна, защото имаше чувство, че ако отвори уста да се съгласи с него лъжата ще си проличи. Макар, че ако наистина я заболеше щеше да му каже. Но нямаше да се предаде на страха, просто нямаше.
- И аз те обичам. Повече от всичко. - усмихна се Мег и го придърпа към себе си за да го целуне, а после усети ръцете му по тялото си. Бе нежен с нея и това я успокояваше. Очакваше страх, но всъщност получи точно обратното. Защо ли тялото и реагираше толкова...неестествено? Потръпваше приятно при всяко неговото докосване. - Просто...не целия...не мога...
Всъщност и при нормални условия надали щеше да успее, а сега дори не и се мислеше. Изчерви се при изричането на думите и се отпусна назад загледана в дивана. Усети как в нея се надига лека паника, но се опита да я преглътне, затвори очи и си пое въздух. Усмихна се, искаше той да е спокоен, но това май нямаше как да бъде възможно.
- За всичко има първи път...нали така? - каза по - скоро на себе си от колкото на него, но това не я успокои. В една обикновена ситуация, когато той докосваше тялото и така от устните и излизаха стонове, а сега в стаята бе тихо и във въздуха се усещаше напрежение. Започна да си повтаря на ум, че ще се справи, защото трябваше да се справи, нямаше друг вариант. Не можеше да се остави на това Итън да провали живота и зареди нещо такова, просто не можеше. Нейната връзка бе с Посейдон, а той нямаше да я нарани, никога.

Усещах напрежението изпънало тялото и. Не беше нужно да казва, че се страхува, вече го знаех... Единственото, което не знаех бе от мен ли я е страх или просто е притеснена. Вече съвсем не бях убеден, че идеята е добра, не исках да я връщам в кошмара, който бе изживявала предишната нощ, но не знаех дали ако аз пожелая да спра Мег няма да го изтълкува погрешно. Не исках отново да чуя как не я желая. Просто също както и тя и аз се страхувах. Страхувах се да не я нараня. Страхувах се да не свързва моите докосвания с неговите.
Надигнах се леко и я погледнах.
-Знам, че не можеш. Не мисли за това. - Устните ми докоснаха нейните за миг. - Няма да те нараня. - Ръцете ми погалиха косата и. Не исках да бързам. Трябваше да има време да реагира, ако нещо се случеше и поискаше да спрем. Ръцете ми обхождаха тялото и, докато устните ми се спускаха по гърдите и. Погалих леко бедрата и и внимателно избутах бикините. Наблюдавах всяко нейно изражение. Все още не бях сигурен, че мога да го направя. Не бях сигурен дали изобщо щеше да ми каже ако искаше да спрем или ще се опита да се преструва, само защото си мислеше, че с това ще ме зарадва. Така и не бе разбрала, че ако ме излъжеше в прав текст щях да го усетя.
Устните ми се плъзнаха по корема и, спускайки се внимателно надолу. Целувах всяко сантиметърче кожа, което можех да докосна.
-Мег, искам истината. Моля те?

Той бе по- внимателен и от онзи техен първи път, нейния първи път. Ръцете му се движеха бавно по тялото и така сякаш тя бе фигурка от стъкло и едно грешно движение можеше да я счупи. Устните му също бяха нежни, меки като коприна върху голата и кожа.
- Добре съм...за сега. - опита се да го успокои тя, но тези думи бяха изречени сякаш за да успокои себе си. Пое си дълбока глътка въздух загледа се в Посейдон и се усмихна. - Обичам те и ти имам доверие. От теб не ме е страх, казах ти.
Дръпна го леко като го целуна нежно, а после го остави да се плъзга по тялото и. Леко трепваше при докосванията му, но не рязко. Просто леко трепване, почти недоловимо, но знаеше, че той усеща всяко малко движение на тялото и.
- Не се притеснявай... - и тук идваше въпроса кого успокояваше тя? Себе си? Него? И двамата? Как приемаха другите жени нещо такова? Дали изобщо държанието и бе нормално? Дали пък не се държеше като някоя луда? Изобщо тя самата някога била ли е наред?
Твърде много въпроси по различни теми се появиха в главата и и Мег се опита да ги пропъди, като се опитваше да се съсредоточи върху желанието и върху Посейдон и след миг дори успя да изстене от удоволствие, но стона бе тих и кратък, а не както обикновено.

Не се притеснявай? Тя шегуваше ли се с мен? Как точно се очакваше от мен да не се притеснявам, знаейки колко неща се бях случили и чудейки се дали Мег се чувства добре, от това, което се случаваше в момента. Трябваше да се притеснявам, имаше защо и дори тя не можеше да го отрече. Не разбирах защо се опитва да направи нещо, което толкова много я напрягаше, момента трябваше да бъде хубав, а не изпълнен с напрежение. Можех да разрежа въздуха с нож.
Устните ми се спряга между бедрата и, докато ръцете ми продължавах да шарят по тялото все така бавно. В крайна сметка идеята бе тя да изпита удоволствие от това, което правехме и да види, че всичко ще бъде наред. Езика ме разхождаше по нея, но за разлика от предишния път сега нямаше да имам за какво да спирам. Никога. Можех да продължа така завинаги. Исках я толкова много, бях готов на всичко.
Продължавах да следя всяко нейно трепване, всеки звук, всеки поглед.

Той не бързаше, а Мег откачаше. Искаше да му достави на него удоволствие по някакъв начин, но това нямаше да стане така както тя си мислеше. В момента той се опитваше да успокои нея, да я накара да се отпусне и да усети блаженството. И плана му всъщност започна да работи. Защото тя наистина се чувстваше по - спокойна, но и леко притеснена. Притесняваше се, че няма да може да му даде това което искаше.
- Моля те... - изрече, но в погледа и се четеше не болка, ами щастие. Не изпитваше върховна наслада, защото притеснението в нея бе заело голяма не полагащо му се пространство, но определено и бе приятно. - Искам те...и ти ме искаш...
Да, бе убедена, че той я иска. Вече бе убедена с това. Но този поглед с който я гледаше... сякаш бе малко коте, което е блъснато от колата и лекарите не му дават шанс. Или сякаш бе болна от нещо, което можеше да я убие всеки момент.
- Не ме гледай така... няма да се счупя в ръцете ти. - гласът и бе жален. Просто искаше да го усети в себе си за да разбере дали ще може да го има. Дали не правеше всичко това от егоизъм? Не за да му достави удоволствие, а да провери какво може и какво не може. Само при самата мисъл за това Мег започваше да се ненавижда още повече. Нейния приоритет бе той, тя искаше него, всичко за него, не за себе си..нали?!

Далеч не бях сигурен дали няма да се счупи. Но всичко в нея казваше, че наистина иска да опитаме, така че нямаше как да и откажа. А и по принцип трудно и отказвах. Изтеглих се внимателно нагоре и я целунах.
-Отпусни се. - Усещах мусколите и като завързани на възел. - Всичко ще бъде наред. - Целунах я отново и ръцете ми с спуснаха по гърба и. Не бях сигурен дали мога да го направя, но щеше да я по-лошо ако откажа. Познавах я достатъчно, за да знам как ще го изтълкува - напълно погрешно.
Устните ми се спуснаха по врата и и след миг я погледнах.
-Обичам те. - Просто имах нужда да и го кажа. Имах нужда го чуе. Да съм сигурен, че го знае.
Бавно и внимателно започнах да прониквам в нея, следеейки изражението и. Нямаше да вкарам дори половината от това, което бе успяла да поеме при първия си път. Исках да оставя на Мег да реши как ще продължим .

Не можа да му отговори, искаше да изкрещи, но прехапа вътрешната страна на бузата си и премигна. Леко се издърпа нагоре. Усети болка, можеше да я понесе, но това бе факт. А и бе пределно ясно, че не би трябвало да я усеща тази болка... това означаваше, че Итън е бил наистина груб.
Мег погледна Посейдон, обви лицето му с длани и го целуна, продължително. Страстна, изгаряща целувка, която в същото време беше изключително нежна. После тя отново се отпусна на леглото и го остави да проникне отново в нея. Мълчеше си, но после поклати глава.
- Толкова? - изрече тихичко и думата прозвуча като въпрос. Знаеше, че иначе може повече, но в момента и това някак си и идваше много. А сърцето и бе ускорило ритъма си от притеснение, тялото и беше настръхнало. - Съжалявам, че...не мога да ти доставя удоволствието което наистина заслужаваш...а нещо жалко, някак жалък заместител...на онова което би могло да бъде...

Излязох от нея и просто погалих лицето и. Беше толкова красива и толкова невинна. Не можех да си представя да гледам как я боли. Не и нея.
-Не се извинявай любов моя. Всичко е наред, просто ме остави аз да ти доставя удоволствие. - Виждах, че просто не може да ме поеме. Дори не бях изненадан, просто не исках да мисля какво и е направил онзи глупак.
Целунах я за миг и отново се спуснах надолу.
-Просто се успокой, няма за какво да се тревожиш. - Исках просто да разбере, че за мен няма значение, че не може да направи някои неща. Подтисках много неща в себе си откакто бях с нея, можех да преглътна още едно стига да знаех, че Мег е добре. Това бе много по-важно.
Устните ми отново се настаниха между бедрата и и се зарекох, че няма да спра докато не я видя напълно разтърсена и полудяла от удоволствие. Поне това можех да направя.

Мег затвори очи за да не се разплаче. Някак си всичко започна да и идва в повече. Искаше да му достави удоволствие, но не можеше. Винаги нещо не и беше наред. Мозъкът най - вече. Защо трябваше да е толкова развалена по почти всяко едно отношение?! Не можеше ли поне сексуалният и живот да бъде наред? Явно не.
"Недей", думата бе на върхът на езикът и, но вместо да я изрече тя прехапа езикът си до кръв и замълча. А после противно на всяка една частица в нея тялото и се изви и реагира на неговото. От устата и се изплъзна стон, който я накара да отвори и ококори очи. Сякаш някой или нещо я контролираше. Сякаш в нея имаше още една част на която и нямаше абсолютно нищо.
Чувстваше се ужасена от самата себе си, но в същото време в главата и цялото и тяло се бе появила една мъгла, която я поглъщаше и караше да трепери от удоволствие. Въздух започна да не и достигна, а Мег стисна завивките със всичка сила, сякаш това щеше да и помогне по някакъв начин.
- Посейдон... - изрече едва, едва преди цялото и тяло да се разтресе, а от устата и за миг щеше да излезе писък, но тя успя да го подтисне, но бе шокирана от себе си. Сякаш имаше две съзнания, раздвоение на личността, две души или две тела... сякаш нещо вътре в нея бе разцепило ужасът и насладата и бе натикало едното в онази част от нея, която мисли трезво..там бе ужасът, а насладата бе във всяка друга част на тялото и.

Отделих се от нея и прехапах устни. Беше толкова невероятна в тези моменти. Изтеглих се нагоре и впих устни в тези на момичето ми.
-Обичам те. - Най-важното за мен бе че съм успял да я задоволя. Всичко останало бяха подробности. Исках просто да видя усмивката и, макар да се съмнявах това да се случи. Все още си личеше ужаса в очите и аз просто не можех да я гледам така.
Отпуснах се до нея и я притеглих в прегръдките си. Можех просто да я прегръщам завинаги. Плъзнах пръсти през косата и и се усмихнах.
-Обичам те хлапе, нали знаеш? - Беше толкова мъничка, дори в това си тяло пак бях много по едър от нея и изглеждаше сякаш може да се изгуби в ръцете ми. Погалих лицето и. Просто исках да стоя и да е гледам, не ми беше нужно нищо друго.

- Повече от всичко. - довърши сякаш думите му тя и се сгуши в него, като обмисляше случилото се, но после осъзна, че няма какво да му размишлява. Леко се надигна от него и го погледна. Усмихна му се леко. - Да си вземем душ?
Не знаеше колко е часа, а и не я интересуваха. Надяваше се обаче да не са успели да събудят децата, защото тя самата определено не бе от най - тихите, може би трябваше да помисли повече за близнаците в другата стая.
- Знаеш ли... никога не съм те питала дребни неща. - изрече изведнъж Мегара. - Не знам кое е любимото ти ястие, не знам кой е любимия ти цвят, но предполагам, че е морско синьо? И все пак... не знам толкова много за теб, както и ти за мен, но те обичам повече от всичко и ти си моят живот. Това нормално ли е?
Тя се засмя, но всъщност имаше ли нещо нормално в живота и?

Засмях се и си откраднах поредната целувка.
-Дали е нормално? Едва ли. Но не мисля, че това някога ни е пречело. - Повдигнах рамене. - Позна за морско синьото. Как успя? - Ухилих се. - Любима храна... Не знам. Амброзия? Или имаш предвид от тази на простосмъртните? Може би шоколад. - Беше ми странно някой да ми задава такива въпроси. В крайна сметка никой не ме беше питал точно това, но може би не трябваше да съм толкова изненадан. Тя беше израснала край смъртни, така че за Мег това бях съвсем нормални неща. Нормално бе и да иска да знае.

-Не само ти не знаеш нищо за мен. Аз също не знам почти нищичко за теб? Цвят? Храна? Напитка? Имаш ли си приятели? Любим Бог? - Отново се ухилих. Е, надявах се, че знам отговора на последния въпрос, но все пак... Беше хубаво да го чуя.

» Welcome to Camp Half-Blood [РП на тема Боговете на Олимп]
» Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. [ РП на тема "Боговете на Олимп" ]
» Въпросите бяха твърде много, а отговори нямаше. (Посейдон и Ария)

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Similar topics

Similar topics