Къщата на сем. Блейк

First topic message reminder :

От вън

Хола

Кухня

Трапезария

Стълбището

Спалнята на Том

Банята на Том

Гардероба

Стаята, банята и гардероба на родителите на Том

Стаята и банята за гости

Кабинета

Кино салона

Басейните

Градината

Гаража

- Том.. - преди обаче Таюя да каже каквото и да е от долния етаж се чу вик и чупене на нещо. Двамата се спогледана и бързо изхвърчаха от стаята тръгвайки към първия етаж. Точно покрай тях претича куче, а Рейчъл замръзна.
- Бари! - извика червенокоската и тръгна след кучето, което се качи на белия диван в хола и се оваргаля така както не бе правил никога. А Таюя болезнено осъзна, че до сега кучето е било на двора. - Тук, Бари!
Пусти му късмет. Как можеше точно нейното куче да откачи и то точно сега, и точно тук. Нямаше да е проблем, ако направеше това у дома, но когато бяха на гости.
Майката на Том се появи на врата следвана от баща му и двамата гледаха кучето, което сега размахваше радостно опашка докато буташе възглавниците на земята.
- Извинете... той никога не е правил нищо такова. - Рейчъл тръгна към кучето което обаче зае поза да я прескочи. Това изобщо бе ли възможно. - Долу! Том...теб може и да послуша. Моля те..

Пп: Откачено ;д .. по - откачено и от богинята.

Изтичах след нея само, за да се окажем пред апокалипстичната картина на Бари, кален и мръсен, върху белия ни диван и това пред очите на ужасените ми родители. Рейчъл го повика, но кучето нямаше никакво намерение да отрази това и възнамеряваше просто да я прескочи или да мине покрай нея, за да продължи да прави поразии из къщата. Кимнах на молбата на червенокоската и клекнах, за да погледна кучето в очите. Беше ми трудно да се концентритам, но все пак успях. Усещах мислите на Бари, които никак не ми допаднаха. "Хайде приятел. Бъди добро момче и спри, преди стопанката ти и родителите ми да са получи инфаркт. Моля те." Кучето ме погледна и позата му се промени. Явно виждаше, че ще го подкупя с кучешки бисвитки и реши, че сделката си я бива. Изправих се и погледнах майка ми.
-Ще се изчисти, с няколко магии и ще е като нов. - Усмихнах се, но тя продължаваше ужасено да гледа дивана си. Май беше време да се оттеглим и да дедем на Бари една хубава баня. Хванах ръката на Рейчъл.
-Дайде да изкъпем пакостника. - Надявах се поне това да я разсее от факта, че в момента ме ненавижда.

Сърцето и бумтеше в гърдите докато гледаше как Том успокоява кучето. Очите и се сведоха към пода, но не за дълго. Мръсния диван просто и се набиваше на очи с голямо обвинение.
Усети как някой хваща ръката и, Том. Погледна го ядосано и едва се сдържа да не се отдръпне от него. Нямаше обаче да прави сценка пред родителите му, просто каза още едно "съжалявам" и тръгна след рейвънклоувецът. Още щом влязоха в банята тя се дръпна от него колкото се може по - далеч. Чувстваше се ... предадена. Не можеше да повярва, че момчето което харесва, което твърдеше, че също я харесва ще и причини това... Та нейните чувства бяха толкова силни!!
- И казваш, че писмото което получих е лъжа? - процеди тихо след миг и погледна към него поемайки си дълбоко въздух. В очите и отново запариха сълзи. И няколко се плъзнаха по бузите и. Тя ги изтри и скръсти ръце пред гърдите си. - Том... аз.. аз те обичам. Доверих ти се и изгубих девствеността си с теб... Преди теб почти дори не съм се целувала с момче... дори не съм могла и да мечтая, че момче като теб ще реши да има нещо общо с мен и ще ме пожелае. Просто и в момента не мога да повярвам... на каквото и да е. Дори на написаното в това писмо...
Тя се свлече на пода, а Бари отиде при нея оставяйки мръсни лапички навсякъде. Рейчъл го погали и леко го избута когато той реши, че иска да я оближе. Как ли пък не! Та той приличаше на Бетовен в първи филм ,когато реши да се изтръска в стаята след калната дъждовна разходка.

Усмихнах се на Бари.
-Той просто ти се извинява, че е направил таква бъркотия. - Беше ми по лесно да говоря от името на кучето отколкото да се опитвам да измисля какво да кажа. Всичко в главата ми звучеше просто кошмарно. В крайна сметка обаче просто трябваше да накарам устните си да изговорят някакъв звук, защото не можех да издържам на погледа и. Нито на това, което ми казваше. Въздъхнах тихо и се приближих към нея.
-Виж Рейч.. Писмото не е лъжа. Наистина казах всички тези глупости на майка ти, няма да го отричам. - Всъщност ги казах на майка Ни, но не можех да изрека това на глас. Дори не исках да го мисля. Отметнах няколко кичура коса от челото си и отного погледнах Таюя. - Просто... Просто не ги мислех. Исках да я нараня. Чисто и просто исках да я заболи. Исках да смята, че ще разбия живота ти и ще те изоставя, както тя е постъпила с мен. - Нямаше по-голямо удоволствие от това да видя лицето и докато говорех всички онези неща. Беше истинско удоволствие. И бях очаквал всичко това да се върне като бумеранг в лицето ми, просто планувах преди това да съм имал време да разкажа на Рейчъл всичко, което съм казал и направил. Просто да я подготвя именно, за да не се окаже, че сме изпаднали в подобна нелепа ситуация.
-Рейчъл... - Прокарах бавно ръка през лицето и, докато не откъсвах поглед от очите и. - Обичам те. Знам, че не можеш да ми повярваш след това, което чу, че съм казал на скъпата ти майчица... Но е истина. Просто те обичам. Моля те, опитай за да ме разбереш... Наистина не очаквах, че ще успее да ти изпрати писмо толкова бързо, смятах да ти кажа какво съм и наговорил, просто снощи... Е, снощи не беше подходящия момент....

Рейчъл облиза устни докато го слушаше. Гледаше го с насълзени очи и се чудеше какво точно да каже. Нещо в нея трептеше и вярваше на думите му, но друго не искаше да повярва на нищо от това и се придържаше към написаното от майка и.
- И..., ако снощи не ти бях направила свирка нямаше да ме вкараш в леглото си? - замислеше ли се и погледнеше ли и от друга гледна точка тя си бе виновна. Бе му налетяла в кино салона, като някоя нимфоманка. И после без капка съмнение бе правила секс с него и и бе харесало. И все пак той я бе накарал тя да го хареса... по някакъв начин.
Изръмжа и леко удари глава в плочките. Може би малко болка щеше да я накара да осъзнае всичко това, може би.
- Добре... - пое си дълбоко въздух и му подаде ръка. - Така и така тя се отрече от мен... нямам друг избор освен да повярвам на теб. Защото каквото и да е написала аз я познавам и знам, че няма да ме приеме обратно..., а ако ти ме изриташ от тук ... рано или късно ще осъзная, че все пак тя е била права за нещо. Какво мога да изгубя освен сърцето си...
Думите може и да звучаха грубо, но си бяха по - голямата част от истината, а и тя наистина искаше да бъде с Том, да остане с него и прочее, но бе предубедена. Притесняваше се, че думите на майка и може да са истина и да го изгуби, макар и той да не изглеждаше като лъжец или измамник... и все пак бе спал с половината училище, ако не и повече. Просто все още не и се вярваше как так тя от всички тях...
- Какво точно си помисли първия път когато ме видя?

Поклатих леко глава и я придърпах към себе си, обвийваки ръце около кръстта и. Не исках да приема, че ще остане с мен, просто защото няма друг избор, но явно беше точно така. Тя бе права - майка и нямаше да я приеме обратно, така че не и оставаха много варианти, явно аз бях по-малкото зло. Страхотно беше на осъзнаеш, че момичето, което обичаш ще е с теб, защото е принудена и просто няма къде да се прибере. Страхотно...
-Виж, аз... Ако наистина смяташ, че просто искам да те използвам... Свободна си да се прибереш обратно в училището. Ще намеря къде да оставаш през лятото, не искам да си с мен, само защото нямаш друг избор. - Въздъхнах леко и се дръпнах. Бари се мотаеше около краката ми, но аз просто бях забравил за калното куче, което унищожаваше снежно бялата ми баня, оставяйки кални лапи и пръски навсякъде. Щеше да се наложи да измия цялата банята, след като приключим с душа на кучето. Погледнах Рейчъл.
-Ако искаш да те оставя намира, просто можеш да ми го кажеш. - Прехапах устната си. - Какво си помислих, когато те видях... Аз... Ами, че си най-красивото създание, което съм виждал.

- Не, Том не... - поклати глава и го погледна тъжно. Приближи се към него и го прегърна като се разплака отново. Държеше се просто... детински. Да се държи така пред някого си бе чист признак на слабост, а тя тотално бе прекалила. - Не бих желал това.... не мога дори да си го помисля, не искам. Не знам как ти дори можа....Том,Том,Том.
Отдръпна се от него колкото да го погледне. Прииска и се да го целуне, но вместо това просто плъзна показалец по устните му и се насили да се усмихне, защото точно в момента усмивките не и се отдаваха особено.
- И за бога...тогава съм била само дете. Просто на дванадесет... - засмя се някак тъжно. Тогава всичко бе толкова по - различно, по - лесно. - Е поне предполагам тогава си ме видял за първи път. Но е факт, че и година по - късно разбрах колко си готин и, че наистина ми допадаш и... после разбрах, че никога няма да те имам.
Рейчъл се огледа и очите и се разшириха. Банята не приличаше на нищо. Устата и се отвори и една не удари пода. Сигурно приличаше на някое анимирано геройче.
- Какво по дяволите... съжалявам и за това... - погледна към момчето пред себе си, а в очите и се четеше любовта и към него, болката от писмото на майка и и притеснението за вече не белия диван долу и тази баня която сега бе всичко друго, но не и чиста.

-Да, просто дете... Но аз се развих рано. - Избухнах в смях и я погледнах. Не можех да повярвам, че още на тринайсет съм се влюбил в едно момиченце. Е, какво можех да кажа... Бях интересно хлапе. И явно още тогава съм имал доста добър вкус, след като се бях влюбил точно в Рейчъл.
-Защо всички момичета си мислят, че никога няма да ме имат? Аз съм просто нормално момче. Е, най-красивото, популярно и секси момче в училището, но все пак съм нормален. - Засмях се. Е, не бях от скромните, поне това всички го знаеха. Погледнах отново Бари и се понамусих. - Хайде, време е да изкъпем малкия ти кален приятел. - Свалих тениската и дънките си и пуснах душа. Дрехите ми вече бяха достатъчно унищожени, предпочитах да не го мокря. Клекнах и извадих кучешкия шампоан. Подадох го на Рейчъл и се ухилих.
-Искам просто да знаеш, че те обичам. И нямам нищо против да го докажа. - Дръпнах я и към себе си и просто я целунах. Знаех, че и е трудно да ми повярва, но щях да и дам време. Колкото и беше нужно.

Устните и се извиха в усмивка, а сърцето и заблъска щастливо и бясно в гърдите и. Тя се изправи и огледа и себе си. Ризата на Том, която носеше бе станала на нищо, но и самата Рейчъл приличаше на... нищо. Косата и бе разрошена, очите зачервени, по краката и ръцете и имаше кал... очарователна гледка просто.
Той я притегли към себе си и я целуна, тя му отвърна леко и го погали по лицето като всъщност го нацапа леко с кал и се засмя.
След миг пък и ризата се намокри и полепна по тялото и. Гледката ставаше все по - комична и по - комична. Защото и Том бе в същото положение. Кучето обаче бе най - зле, а сега се намърда между тях цапайки ги още повече.
- Бари... как ме излагаш не е истина. Това определено не е начин да покажеш на някого, че ти е симпатичен и го харесваш... - заяви тя на кучето, но то просто оплези език и мина през струята на душа и тръгна към другата част на банята.
След миг на вратата се почука и след едно "джаф" вътре влезе майката на Том. Явно кучето този път казваше 'влез' или " заето".
- Ето ви малко кърпи и дрехи.... Том после да почистиш тук. - огледа преценяващо двамата младежи и после пак излезе, а Рейчъл се опусна в прегръдката на Том.
- Майка ти ще ме намрази... съсипах и дивана. Е формално погледнато моето куче и съсипа дивана... Едно и също е.

Засмях се гледайки кучето. Явно щастливо канеше майка ми да влезе и да види калния ад, в който бяхме превърнали красивата ми баня. Оставаше само да пусна Бари в тяхната спалня и вече тотално щяха да откачат и двамата. Колкото и солидарна да беше майка ми, все пак си имаше граници и тези граници бяха прегазени от кучето на Рейчъл. Всъщност бяха напълно унищожени и след тях беше останала само калта...
Оставих кърпите отстрани до мивката и се обърнах към Таюя.
-Хей, мисля, че трябва да свалиш ризата ми. Не възразявам как стои върху теб, ноо... все пак предпочитам да не я мокриш повече. - Погледнах кучето. - Хайде момче. - Хванах нашийника на Бари и го дръпнах към душа. Едва ли да е чист щеше да му хареса, но нямаше избор. Без да го пускам погледнах Рейчъл и кимнах към кучешкия шампоан.
-Ще ми го подадеш ли? Време е да се отървем от калта. - Чух драскане с лапи по врата и се зарадвах, че съм заключил. Оставаше само Бен да се намърда в калната баня и идилията щеше да е пълна. Особено, когато се измъкнеше и отидеше да спи върху леглото ми, както обикновенно.
-Не отваряй... Виж, майка ми няма да те намрази. Не се тревожи. Просто всичко това и дойде малко в повече... Ще свикне.

Взе шампоана и му го подаде като се облегна на срещуположната страна и повдигна вежди. Чудеше се той кога ще се усети или явно трябваше да започне да се съблича бавно под съпровода на някоя песен.
- Том... - повика го като леко се прокашля преди да изрече името му. - Ще се съблека когато отидеш и ми донесеш поне сутиен...
В случая някак си тя изглеждаше по - мръсна и по - мокра от него, какво щеше да му стане, ако още малко намокреше ризата му. Чак толкова ли го интересуваше. Това някак си я учуди и я накара да се намръщи, но не мислеше да го изрича гласно. Той си знаеше все пак, това си бяха неговите дрехи.
Тя се обърна свали ризата му, като я метна на някъде и изобщо дори не видя на къде. Взе една кърпа с която просто да отиде до стаята и се преоблече с дрехите си от вчера, които вече бяха сухи и тя отново щеше да намокри, каква ирония.
Влезе отново в стаята, като през цялото време внимаваше никое от кучетата да не влиза или излиза, което си бе рисковано и Том сигурно щеше да я се ядоса, но в момента това хич не я интересуваше.
- Е Бари... направо ми иде да те убия. - заяви Рейчъл и се присъедини към уж къпането на кучето.

Прехапах устни и се засмях. Защо изобщо и трябваше да ходи до стаята или да си взима хавлия... Все пак тук нямаше кой да я види. Или поне нямаше никой, който не я е виждал вече гола. Засмях се леко и се облегнах леко на стената, оставяйки се на фантазиите си. Наистина не трябваше да я пускам да излиза от банята.
-Добре... Да, да, трябва да изкъпем кучето. Ако изцапа още нещо майка ми ще се самоубие. Е, вероятно ще се обеси, защото това не цапа, но все пак... - Тръснах леко глава и се обърнах към Бари. Мислите на кучето изобщо не ми допадаха, той нямаше никакво намерение да се остави да бъде изкъпан, но аз нямаше да се дам без бой. Насочих водната струя към него, но той естествено изтича към Рейчъл и да се оказа под водата. Е, какво пък, така или иначе щеше да се намокри, аз само и помогнах малко.
-Опа... Извинявай? - Засмях се и се загледах във мокрите трехи, прилепнали по нея. Мда, случайността е хубаво нещо. -Добре де, не съжалявам особено. Отива ти да бъдеш мокра... - Бях тотално забравил за кучето и явно той усети това, защото се опита да се промъкне покрай мен и да стигне до вратата. Пресегнах се и сграпчих нашийника му. - Укроти този звяр...

Липсваше само струйка вода, която Рейчъл да изплюе за да е като геройче от детско. Погледна Том леко накриво и взе Бари от него, като го хвана за нашийника и го задърпа към душа.
- Моя звяр, никога не се е държал така! - заяви му тя намусено, докато буташе кучето под душа и буквално седна отгоре му за да го държи между краката си, като го стисна здраво. След миг над тях се изсипа и водата, така и така бяха мокри и червенокоската прецени, че още малко вода няма да им навреди.
- И едно куче не можеш да изкъпеш... - "или поне моето" довърши мисълта си на ум, докато започваше да чисти козината около врата. В такива моменти се радваше, че бари не е точно бял, защото положението щеше да изглежда още по - трагично.
Рейчъл се загледа в Том за миг и наклони глава на една страна.
- Значи ме харесваш мокра..., но не искаше да се мокря повече? - повдигна вежда и извъртя иронично очи. - Очарователно... не знаех, че толкова държиш дрехите ти да са сухи независимо, че вече са подгизнали... както и да е.
Леко се дръпна назад за да продължи с чистенето на кучето, а резултата бе повече от трагичен. Таюя бе цялата в козина, кал, пияна и водата която се стичаше отгоре и не помагаше на положението.
- Мен май ще трябва да ме пуснете в пералнята.

Засмях се леко и влязох под душа при Таюя и Бари. Всъщност тя грешеше, изобщо не ме интересуваше, че ще се намокря.
-Всъщност нямам нищо против малко водя. Наистина ли смяташ, че държа толкова много на дрехите си? Не съм повърхностен лигьо, мислех, че го знаеш. - Погледнах Бари, който изобщо не беше очарован от водата, но... какво да се прави, никое животно не си падаше по това да го къпят, дори и Бен. Освен когато той самият не решеше така и не си избереше някоя голяма мръсна локва.
Върнах очите си на Рейчъл и се засмях.
-Твоя звяр явно не харесва къщата. Или поне не харесва белия диван и светлата ми баня. Не му се ядосвай, не си му обръщала внимание. - Опитвах се да я накарам да се усмихне, но явно бях обречен на провал. Нямаше скоро да забрави за писмото, а и нямах право да я съдя. В крайна сметка бях наприказвал ужасни неща не майка и... майка ни... А и Рейчъл не ме познаваше, виждаше едиствено образа, който имах в училището - образ на закоравял плейбой, който не се интересува почти от никой друг освен от себе си. Въздъхнах леко и сложих ръка на рамото и.

Тя продължи да го гледа, но вътрешно чувстваше просто празнота. Гняв, любов, всичко това се бе изпарило. Сигурно, ако бе от онези метаморфни магове косата й сега щеше да е придобила един безличен сив цвят, който да отговаря на чувствата й... на липсата й на такива всъщност.
- Не знам Том... не знам какво да мисля. Не мога да мисля...Всичко това... - тя хвана главата си с ръце и излезе от душа, като свали всички дрехи от себе си. - Колко още ще останем тук? Нямам дрехи, а и смятам да се преместя в стаята за гости, ако е възможно.
Да, тя стоеше гола пред него, но всъщност имаше ли място от нея което той не е видял вече? Надали. И честно казано Таюя съжаляваше. Той бе неин брат, наполовина и все пак... и все пак неин брат. И това което казваше майка и, това което бе написала в своето шибано писмо я нараняваше. Всичко това караше Рейчъл да се чувства като шибана, използвана носна кърпичка. Използвана и изхвърлена. Но дали тя не бе всъщност точно това?! Той бе спал с нея и... и все пак се опитваше да я убеди, че я обича и, че не е целил просто секс. Но тук идваше и това, че той можеше да иска да бъде сигурен, че тя ще забременее и когато я изхвърли бременна, тя ще остане напълно сама.
"Защо на мен по дяволите, защо!?" питаше се Рейчъл докато влизаше в стаята му. Това бе толкова ... иронично, и комично и изобщо откачено. Та това изобщо реално ситуация ли беше? И тя наистина ли си блъскаше главата над такива въпроси!? Не бе истина, това просто не бе истина.

Последвах я в стаята си без дори да забележа мократа следа по пода. Е, какво пък в крайна сметка си имах и по-големи проблеми в сравнение с малко вода. Всъщност ми беше все тая за всичко, освен за момичето пред мен. Момиче, което изглеждаше сякаш няма желание да дишаме един и същи въздух, какво остава да ми повярва, че просто исках да нараня онази жена. Е, знаейки какво си мислят повечето хора за мен... Разбирах защо не иска да ми вярва. В крайна сметка бях използвал всяко друго момиче в живота ми. Свих устни и я погледнах.
-Да, можеш да се преместиш където искаш. Никой няма да те държи на сила. - Ако беше друго момиче вероятно щях да добавя някой иронично-сарказтичен коментар, но сега дори и за това нямах настроение. На устни ми не успяваше да се появи дори и подобие на усмивка. Рейчъл отказваше да приеме, че е важна за мен и, че е специална. Че искам да съм с нея не просто защото искам да я чукам, а защото я харесвам... За бога... Не я харесвах, обичах я.
-Сериозен съм, няма проблем ако не искаш да си край мен. Господи... Дори те разбирам. Но наистина искам да си помислиш... Рейч... Аз искам да бъдеш с мен и никога не е било просто заради секс.

Тя го погледна в очите. Можеше ли да му вярва? Не беше сигурна и определено я болеше от това. А иронията във всичко това...те бяха брат и сестра. Тя се приближи към него и докосна бузата му галейки я нежно с палец. На устните й се появи тъжна усмивка, но нищо от това не означаваше, че тя му е простила.
Устните и докоснаха неговите само за миг и Рейчъл усети как сърцето й се свива от болка. Той беше всичко което тя някога бе искала и сега..сега тя не можеше да го има зареди собствените си чувства и много други причини.
- Ако ме обичаш...покажи ми го...не ми договори, покажи ми го... - Таюя прошепна преди да се отдръпне от него.

Какво? Преглътнах въпроса си дали не съм и го доказал достатъчно и се опитах да запазя мнението си за себе си. В крайна сметка беше неин собствен избор дали ще вярва на мен или на жената, която бе ужасена да разбере в чие легло ще бъде дъщеря и. Отметнах косата от очите си, време беше да се подстрижа.
"Ей, глупако, за какво подяволите си мислиш??" - Гласа в главата ми беше повече от възмутен, защо вмето да гледам момичето си аз си мисля, за прически.
Придърпах Рейчъл по-близо и нежно я целунах. Вероятно и това трябваше да направя. Богове, толкова ли това момиче не можеше да проумее, че нямам опит във връзките... Или поне не такъв опит, който да може да ми помогне да разбера какво се случва в главата и. Или в главата на което и да е свястно момиче. Дръпнах се леко и я погледнах.
-Виж... Наговорих тези неща на майка ти, за да я вбеся. Наистина не трябва да я слушаш, знаеш, че тя просто не иска да си с мен.

» Къщата на Харви
» Къщата на сем. Де Леон
» Къщата на Майкълсън
» Къщата на сем.Блек
» Къщата на сем.Розие

Къщата на сем. Блейк

Къщата на сем. Блейк

Similar topics

Similar topics