Име: Джесамин Лъвлейс
Години: 17
Кръв: Смесена
Семейство: майка - Сюзан (Смит) Лъвлейс, магьосница
баща - Джон Лъвлейс, мъгъл
Лик: Emily Vancamp
Характер: Винаги постига целите си, но има проблеми със самочувствието (т.е. твърде голямо е). Обича да манипулира хората и вярва, че сама трябва да определя живота и съдбата си. Не харесва да е заобиколена от хора, също и да излиза с приятели. Смята, че е безсмислено, а тя самата не е добра приятелка. Най-много обича да стои в общата стая, когато няма никой, и да свири на цигулка или да рисува, защото и помага да мисли. Може да се каже, че е самотна, но тя самата няма нищо против. За нея всички са безинтересни, а и самотата я предпазва.
История: Лятото между 6-ти и 7-ми курс бяга от вкъщи и прекарва месец в "Продънения Котел". Джесамин има много спорове с родителите си за това как да прекара бъдещето си. Те искат да работи в министерството, но тя предпочита всичко останало пред това. През първите и години в училище се забавлява като другите на нейната възраст, но след около 5-ти курс спира да излиза. Единствено рисува, свири и чете книги. Загубва повечето от приятелите си през това време. Останали са и няколко с които излиза веднъж на две седмици и то при необходимост.
Допълнително: Не е особено романтичен човек. Има сова, Вериел.
РП:
"Слязох по стълбите, носейки книгата си, а икономът носеше куфара ми. Майка ми ме спря долу.
-Не тичай по стълбите! Не отива на момиче като теб да бяга така!
-Но майко, просто слизах...
-Тихо! Мислех, че сме говорили за това.
Въздъхнах.
-Няма да ти отговарям, майко.
Баща ми дойде и напомни, че колата ни чака. Излязохме, а икономът прибра куфара в багажника, след което и той се качи в колата. Татко запали двигателя и потеглихме.
На гарата имаше много хора. Икономът остави количката с куфара и клетката ми с Вериел до перона. Аз стоях, обърната към родителите си.
-Отиването ти там не значи, че ще правиш каквото си искаш - говореше майка ми. - Точно обратното, там ще трябва да се държиш както съм те учила. Никакво тичане, катерене или каквото ти дойде на ума. Другите може и да се държат като диви животни, но ти не бива.
-Да, майко - отвърнах аз.
-Пръчката ти е в куфара, но това не значи да правиш магии още във влака - започна баща ми. - Ще правиш магии само при нужда.
-Да, татко - отговорих аз.
-Сега довиждане, скъпа, и ще се видим на Коледа! - Изрече майка ми и ме прегърна.
-Ще ни липсваш, мила Джесамин - добави баща ми като ме прегърна след майка ми.
Аз започнах да тикам количката си. Веднага щом минах перона спрях и погледнах часовника. Имаше десет минути до тръгването на влака. Отворих куфара си и извадих онази дървена кутия с предполагаемата ми пръчка. След това продължих напред, държейки я вместо книгата.
В залата имаше много хора. Видях четирите маси на домовете. Майка ми ми беше казвала, че в 'Рейвънклоу' ще ми е най-добре, но до сега нищо от това, което ми каза не ми изглеждаше добре. Баща ми ме посъветва така за дом 'Грифиндор', но ако майка ми му бе споменала и лошите черти на лъвовете, би искал да съм в 'Рейвънклоу' също. Никой от тях не искаше в 'Слидерин', защото от там не излизали свестни магьосници, а само смъртножадни. За 'Хафълпаф' да не говорим... нито бях добра приятелка, нито търпеливо дете.
Професор Макгонъгол извика името ми, а аз бавно пристъпих напред. Щом седнах на стола ми нахлупиха шапката и въпросите започнаха...
-Ако можеше да направиш отвара, каква би била?
-Сила.
-Какво искаш да знаеш за историята?
-Великите дела.
-Какво най-много искаш да научиш в Хогуортс?
-Летене с метла и всички тайни на замъка.
-Има четири бокала пред теб. От кой би пила?
-Тайнствената черна течност, която блести като мастило и изпуска изпарения, които причиняват странни видения.
-За кое същество най-много искаш да учиш?
-Духовете.
-Каква дарба би искала да имаш?
-Да чета мисли.
-Опиши характера си с няколко изречения.
-Родителите ми казват, че не върша нищо полезно. Не обичам да се подчинявам, но изслушвам хората, защото понякога казват нещо полезно. Успявам да постигна целите си, колкото и да са трудни.
-В кой дом би искала да бъдеш?
-Слидерин."