Преди няколко месеца из Хогсмийд

First topic message reminder :

Вървях замислен по заснежените улица на Хогсмийд. Вечерния час отдавна бе минал, но за мен да нарушавам правилата беше нещо напълно обичайно. Никой нямаше право да ми казва какво да правя и какво не. Нощта отдавна се бе спуснала и улиците пустееха. Може би тишината тук ме успокояваше, защото след кошмарния ден, който бях имал вече не умирах от желание да подпаля нещо. Снегът скърцаше под подметките на кубинките ми и когато се обърнах назад видях красива пътека от стъпките ми. Извадих пръчката си и забалих малък син огън, който да разтопи снега и да заличи стъпките ми. Не обичах да оставям след зад себе си, твърдо вярвах в максимата "Няма доказателство - няма престъпление". Е, тук едва ли някой щеше да ме след, в най-лошия случей щяха да ме хванат докато се промъквах обратно в училището. Тих смях излезе от устата ми при тази мисъл. Не ме бяха залавяли откакто бях втори курс. За миг през главата ми пробляснаха отново моменти от деня. Например как онзи нафукан професор ми бе отнел 50 точки, само защото не му хареса тонът, с който му говорех. Е, вероятно не му беше харесало и това, че го замерих с буркана си с мастило...
Тръснах глава. Нямаше да оставя нещо да развали разходката ми. Тръгнах отново напред и мантията ми се развя зад гърба ми. Миг по-късно чух шум и се завъртях. Тук имаше още някой...

Погледнах пред себе си и съвсем внимателно пристъпих на другия покрив при него. Някак си усещайки го се чувствах по спокойна особено щом вървяхме по покривите. Стиснах леко ръката му и продължихме към мястото където ми беше посочил. Наистина исках да го попитам за татуировката и името но и в същото време не знаех дали трябва да го направя? Ами ако не му се говореше за това или беше болезнена тема.

- Кой е Едуард. Виж ако искаш не ми отговаряй. Не искам да те засягам или да отварям наново някоя рана.
Погледнах го в очите. Дори и да ми кажеше нямаше да тръгна да разтръбявам на хората за него и за тайната му. Все пак всеки човек си имаше някакви тайни дори и аз. Застанах по близо до него и по далече от края на покрива все още чакайки да разбера изненадата и за отговора на въпроса си.

Погледнах я в очите и тъжно се усмихнах.
-Всъщност ти вероятно си единствения човек на света на който нямам нищо против да отговоря... но нека върви, моля те. - Не можех да стоя на едно място. - Едва ли искаш да видиш някои от акробатичните ми номера точно да покрива. А не ме свърта когато говоря за това... И искам да ударя нещо. - Разтързих глава. - Господи, не теб естествено. - Закрачих бавно стараейки се да не изпускам ръката и.
-Едуард Де Леон е близнака ми. - Дръпнах ръката си и и показах Е-то на китката. - Мъртво роден... Родителите ми е трябвало да му дадът име за смъртния акт. Когата майка ми е разбрала, че второ и момче е мъртво... Тя никога не ме поглежда, казва че вижда лицето да мъртвия си син... Баща ми ме защитаваше и тя често казваше, че щеше да е по-добре и двамата да бяхме мъртви, за да няма какво да и напомня. Когато пораснах и показах, че съм пълен нехранимайко... Е, мнението и вероятно се е затвърдило. Затова познавам звездите, винаги когато подслушвах родителите си се затварях на терасата в стаята ми, за да гледам звездите и да се чудя защо аз съм оживял.. За това се татуирах. За да има какво да ми напомня, че нямам място в този свят.
Замълчах и осъзнах, че сме стигнали до последнето препядствие. Трябваше да се прескочи разтояние от около 2метра между двата покрива. Не исках Емили да се чувства длъжна да казва нещо, за това, което и бях разказал и посочих напред.
-Ще скоча пръв. После скачаш ти, а аз обещавам да те хвана от другата страна и да не допусна да се подхлъзнеш. - Не знаех какво да кажа сега и оставих на нея решението за коя тема ще продължим да говорим.

- Съжалявам че попитах Джеймс. Наистина не трябваше да питам.

Погледнах към него и го гушнах леко. За него сигурно му е било много трудно през всичките тези години, да бъде обвинявам за такова нещо и то от жената която то е родила. Това беше просто ужасно и непростимо действие. Щом се отдръпнах той скочи и го погледнах сега се очакваше че и аз трябва да скоча при него. Преглътнах леко. Това че бях от Грифиндор не значеше че аз съм напълно безстрашна и вършех всякакви простотии. Затворих очи и скочих напред, няколко мига по късно се озовах на приятно място в ръцете на слидеринеца. Трябваше да призная че беше наистина силен и приятен.
- Не искам да те натъжавам. Но това което ти е повтаряла не е така. ТИ си прекрасен младеж. Майка ти не е права. А ти какво щеше да ми показваш?

Наместих се по удобно в ръцете му и го погледнах в очите, надявайки се в тях да видя какво мисли и чувства.

- Бъди спокоен няма да кажа на никой за брат ти и няма нито да те съдя нито да ти се подигравам. А и как бих могла. Моето семейство също не е идеално. Аз съм осиновена.

Докато я гледах как скача сърцето ми прескочи няколко удара и си отдъхнах едва когато се оказа в ръцете ми. Прегърнах я и погледнах очите и.
-Не съжалявам, че ти разказах... Хубаво е да говориш с някой, който не те пита само защото иска да научи някоя клюка... Изненадан съм, че не знаеш историята... Какви ли не варианти съм чувал. - Засмях се язвително и несъзнателно юмруците ми се стегнаха. - Любимата ми е, че родители ми са вярвали, че единия от нас е зъл и са го убили, но всъщност е трябвало да умра аз. А любимия ми въпрос... Задаван от всеки втори човек е защо чистокръвния потомък, с перфектно древно семейство никога не се прибира за ваканциите. - Не можех да спра да я гледам. - Сега знаеш... Изненадан съм, че изобщо изслуша цялата история...
Пуснах я леко и посочих кулата.
-Там има стълба, хайде да се качваме. - Помогнах и да се качи и отново я завъртях към себе си. - Осиновена си? Искаш ли след като видиш защо те довех тук да ми разкажеш за семейството си? Ъм.. Не искам да те притискам... Помисли си. - Сложих ръката си на очите и и и помогнах да се обърне с гръб към мен.
-Ето моята изненада.. - Махнах ръката си и отново я прегърнах. От кулата се разкриваше приказна гледка към малко сгушено в сняг селце, към леко осветените му улички, към езерото и към величествено осветения Хогуортс. Това бе най-красивото място, което бях виждал, а това, че го споделях с нея го правеше още по-вълшебно.

Щом махна ръката си от очите ми ахнах по красива гледка не бях виждала през живота си. Селцето, улиците, езерото и двореца. Всичко приличаше повече на живописна рисунка нарисувана от вълшебен художник отколкото на реалност. Но беше самата реалност - замръзнала във времето. Облегнах се назад отпускайки се в ръцете му. Гледката в комбинация в ръцете му беше нещо невероятно и прекрасно.

- Тук наистина е прекрасно.

Сгуши се и се обърнах към него гледайки го и се усмихнах отново. Какво да кажа не знам защо но тази вечер само се усмихвах и гушкаш това момче. Не че ми беше неприятно дори напротив обичах да гушкам и да ме гушкат.
- Ами бях на четири и в къщата ни избухна пожар. Родителите ми не можаха да се спасят. Аз имах изгаряния и прекарах няколко седмици в св. Мънго. След което почнаха приемните семейства. А когато станах на 10 ме осинови Скарлет и оттогава съм с нея. Тя ми е като истинска майка. Имам си и по малка сестра а от скоро и татко. Не си спомням много за родителите си но от снимките които имаше във вестника след пожара разбрах че приличам на баща си а от майка си съм взела косата. Може да се каже че съм последната от рода Салваторе.

-Е, сега знаеш моите най-големи тайни... Семейството ми и това място. - Загледах се напред и се замислих, че никога не бях вярвал, че ще дойде момент, в който да искам да споделя това място с някой, още по-малко с момиче, което почти не познавах. А и префект на Грифиндор.
-Съжалявам за родителите ти... - Попринцип казвах тези неща само защото трябваше, но сега наистин го мислех. Беше ужасно, че е преживяла такова нещо. Прегърнах я по-силно сякаш, за да я защитя от целия свят, така че никой, никога повече да не може да я нарани...
-Радвам се, че те срещнах Емили... И се радвам, че те доведох тук... Присъствието ти прави мястото още по-специално за мен... - Не можех да повярвам, че казвах това... Чувствах се толкова уязвим докато малко по малко и разкривах себе си, такъв, какъвто не ме бе виждал никой. Не исках тя да види това и да ме отхвърли... Никой, никога не ме беше карал да се чувствам така и това ме плашеше. Страха ми надделя и отклоних поглед, сменяйки темата. - С какво се занимават осиновителите ти? На колко е сестра ти? Какво обичаше да правиш, когато бе дете? А сега? - Погледнах я с умивка. - Съжалявам, че те разпитвам... Това място ми действа прекалено магически и ме прави добър човек... А и просто искам да те опозная.

Усмихнах се и се свих в обятията му. За първи път от дълго време насам се чувствах защитена и спокойна в ръцете му. Докато го слушах се изчервих леко при мисълта че аз правя това място още по специално за него. Отпуснах глава на гърдите му и се отпуснах напълно. Заслушах се в въпросите му и се замислих. Разбира се че щях да му отговоря на всичките а и защо да не го правя щях да се радвам да споделя с него.

- Ема е на 4 годинки и е истинско ангелче. Обичам времето прекарано с нея. Като малка обичах да се крия да се катеря по дърветата на плувам. Сега обичам да прекарвам времето си с приятели, с кучето си, с сестра си с Скарлет и Лукас. Ами те се как кажа Смъртожадни. Но моля те не казвай на никой.

Погледнах го и се сгуших в ръцете му още по силно от преди. Седнахме и се сгуших отново в ръцете му. Погледнах отново към гледката и зачаках да чуя или видя реакцията му.

- Ами ти? Разкажи ми за себе си

-Родителите ти са смъртожадни? - Ето това вече беше нещо напълно неочаквано. Премигнах глупаво няколко пъти. - Не се тревожи, няма да кажа на никой разбира се. Това какво е семейството ти не определя каква си ти. А и всеки е свободен да избира пътя си и да решава сам.
Не знаех какво да и разкажа за себе си.
-Ами... Като дете обикновенно се завирах в градината да се катеря... Като поотраснах малко прекарвах голяма част от времето си в четене на книги, в плуване с басейните и разходки и градината... Общо взето всички места на които майка ми се стъпваше. - Историята ми не беше забавна и не исках да развалям настроението и превръщайки се в мрънкащо хлапе. - Сега... И в последните години обичам да правя... забранени неща. Всичко, което е забранено. Не си падам по правилата, но ти вероятно го знаеш... - Загледах се напред в светлините на замъка. Една част от мен искаше да млъкна и да направя това, което исках цяла вечер, но другата ми казваше да си сваля ръцете от момичето и да я оставя намира.
-Имам друг въпрос... Какво си чувала за мен? Какво мислеше за мен до преди тази вечер? Няма начин за глупостите ми да не се носят слухове... Разкажи ми някой слух? Или няколко? - Ухилих се. - И кажи какво искаш да правим сега?

- Единствения слух който ми направи и го запомнех бе че всъщност си много стар и зъл вампир който преди да стане вампир са го скъсали на изпитите и затова мрази учителите. Но така и не го повярвах ти си мил и грижовен и топъл. А вампирите са студени.

Сгушех се и се замислех за какво да правим. Всъщност аз исках да остана тук цяла вечер с него и да гледаме гледката и звездите гушнати. Не исках да се връщаме в замъка. Не исках да ме пуска. Не знаех дали ако се върнем и там ще мога да усещам ласките му и загрижеността му. А това беше нещо което исках адски много

- Да се разходим из селото? Не искам да се връщаме в замъка Джеймс. Не искам тази нощ да свършва. За мен е идеална. Освен това ми е наистина приятно когато ме докоснеш и гушкаш.

Усмихнах се, когато ми разказа вампирската история. Това бе слух, който не бях чувал, но всичките ми мисли се изпариха, когато чух следващите и думи. Топло чувство се разля по тялото ми, когато я чух да казва името ми и как не иска да се върне в замъка, за да остане с мен. Досещах се, че вероятно се страхува, че приберем ли се аз отново ще се превърна в гадното копеле, което винаги съм бил. Аз също се страхувах. Не исках този миг да свършва, не исках да я пускам от ръцете си и определено не исках нещо да разруши магията, която имахме. Една част от мен ми казваше, че ще загазим, ако хванат Емиили да се промъква толкова късно, а не исках да и навличам неприятности. Въпреки това продължих да гледам небето и неусетно да броя звездите.
-Емили... - Минах пред нея и я погледнах в очите. - Аз също не искам да се приберем... Искам да остана тук завинаги, с теб. - Думите сами се изплъзваха от устните ми без да мога да ги спра. Очите ми пробягаха към устните и и единствената мисъл, която имах бе, че искам да я целуна... И никога да не спра да я целувам... Страха и желанието се бореха в мен и не знаех, кое взима надмощие. Бях потънал в очите и и нищо друго нямаше значение в живота ми в този момент.
-Мисля, че вече имам причина да съществувам... Ти... Само и единствено ти. - Наведох се и неусетно я целунах преди да успя да осъзная какво правя. Не знаех дали ще ме отблъсне, но сега, в този съвършен миг нищо друго нямаше значение освен невероятното момиче, което прегръщах.
Миг по-късно се отдръпнах и отново потънах в очите и. Очите, които не можех да разгадая. Една единствена дума, изпълнена със страх, се изплъзна от устните ми.
-Съжалявам...

Щом устните му докосната моите се отпуснах напълно и се усмихнах. Боже това беше прекрасно усещане. Усмихнах се щом отдели устните си се усмихнах леко и го погледнах в очите. Тези прекрасни очи. Щом се отдръпна се намръщих леко и се сгуших отново в ръцете му. Щом видях страхът в очите му погалих лицето му и се усмихнах.
- Недей. Хареса ми.

Целунах го този път аз и не му позволих да се отдръпне от мен. Мисълта че аз съм специална за него точно колкото той за мен ме изпълваше с радост и щастие. Сгуших се в ръцете му и се усмихнах.
- Нека останем тук завинаги заедно. Не искам мигът да свършва.

Притиснах я силно към себе си и продължих да я целувам. След думите и целият свят изчезна и останахме само ние двамата. Щях да скътам този спомен вътре в сърцето си и вече никога нямаше да смятам, че е трябвало да умра аз. Дръпнах се леко без да я пускам от ръцете си.
-Ти си моето вълшебство...
Не знаех какво още да кажа. Езикът ми се беше вързал, а дори не можех да обесня какво точно чувствам в момента. Исках да знам само и единствено какво чувства тя.
Не знаех какво ще стане, когато рано или късно нощта свърши, а и това не зависеше от мен. Емили трябваше да реши дали иска да свърже името си с един слидеринец с не особено добра слава. Вероятно много от приятелите и щяха да я погледнат с изненада и да я попитат дали е добре, дали не съм я заплашил с нещо. Загледах се в селото и продължавах да мисля за магия, която се бе родила между нас.
-Емили...

- Да Джеймс
Погледнах момчето пред себе си и се усмихнах отново щастливо. Целувките, гушкането, гледката, думите ми всичко ми действаше успокоително и прекрасно. Събуждаше в мен емоции които не бях изпитвала преди. Знаех че нощта ще свърши но не исках това между нас да свършва. Исках да продължи вечно като в приказките. Но това са само приказки? А дали не бяха нещо повече от това?

- Хей утре имаме ли общи часове?

Гледах към него и чаках да чуя отговора му. Щях да се радвам адски много да го докосвам и целувам пред другите. Не ме интересуваше мнението на съучениците ми. А пък ако приятелите ми кажеха нещо е щях да разбера истински приятели ли са или не.

Погледнах я шокирано.
-Ъ... часове... Ох.. - За да и отговоря първо трябваше да си спомня какви часове имам изобщо. Не бях най-прилежния ученик по принцип, а сега, когато главата ми бе толкова замаяна - изобщо не можех да мисля.
-Мисля че не... Чакай, ти не си ли шести курс? - Така със сигурност нямаше как да имаме общи часове... Но поне често се засичахме в коридорите. Виждах шестокурсниците на Грифиндор по-често отколко виждах съдомниците си.
-Едва ли имаме общи часове... Но срещам твоя курс доста често, а и имаме обедната почивка. - Целунах я отново. - Сигурна ли си, че искаш хората да те виждат точно с мен? Почти никой освен слидеринци не ме понася и едва ли приятелите ти ще бъдат очаровани, че си се хванала с мен. За тях аз съм някаква природна изцепка замърсяваща училището им. - Погледа ми помръкна. - Не искам да съжаляваш за това, че си с мен, нито искам някой да те съди... Ще те разбера ако предпочиташ да не си с мен пред хора.. - Нямаше да се изненадам да е така, е щях да се чувствам ужасно, че не мога да я прегърна или целуна, но не исках да страда заради мен.

- За тях може и да си такъв но за мен си прекрасен. И да напълно сигурна съм че искам да ме виждат с теб сладур. А и защо да не съм сигурна?

Отвърнах на целувката и се усмихнах срещу устните му. Бяха меки, сладки и с вкус на черешка. Сладка черешка каквато не бях опитвала до сега. Знаех че цялото училище освен слидеринци го отбягваха защото бе по буен и различен. досещах се колко е трудно за него. Погалих нежно лицето му а след това и гърдите му.

- Ти си съвършен и не искам да крия от другите чувствата си. Освен това ще се радвам постоянно да правя това.

Наведох се и откраднах още една целувка от момчето пред мен и му се изплезих сладко. Боже почвах да се държа като малко детенце около него и постоянно да се усмихвам. Направо не можех да се позная. Явно това да съм около него вършеше чудеса не само за него но и за мен.

- Хей имаш ли домашен любимец?

Избухнах в смях.
-Сладур? Прекрасен? Съвършен? Не говори така, защото ще взема да го повярвам, а това е безкрайно далеч от истината. - Ухилих и се отново и сложих ръце на кръста и придърпвайки я към себе си. - Единственото съвършенно нещо тук си ти. - Целунах нослето и и се ухилих. Все още не можех да повярвам, че това ми се случва, че стоя тук с Емили и че тя иска да бъде с мен тук, иска да бъде с мен пред хора и не се срамува връзката си с мен.
-Имам домашен любимец. Голям бухал на име Ото и огромна немска овчарка. Казва се Ерик. Сигурен съм, че много ще те хареса. - Не бях сигурен. Изобщо. Това вероятно си пролича по лицето ми. Ерик приличаше на мен и мразеше всички освен мен и още няколко слидеринци. Повечето ученици го заобикаля от далеч, когато го виждаха в коридора.
-Ти имаш ли домашен любимец? - Опитвах се да разсея мислите и от кучето ми. Щях да ги запозная някой друг път. Хванах по-здраво кръстта и и я вдигнах във въздуха с надежда да не се разпищи. Опасна усмивка се плъзна по устните ми и преди Ем да успее да реагира започнах да я въртя.

Тази вечер за пореден път усетих как тялото ми се отделя от земята и се понася във небето. И за пореден път усещах силните ръце на Джеймс по тялото си. От началото не смеех на отворя очите си от страх. Бавно отворих и погледнах към него с усмивка. Имах чувството че всеки момент наистина ще полетим или ще ме изпусне затова стиснах силно ръцете му. Щом отново стъпах на земята се хванах за него защото ми се виеше свят и всичко околло мен се въртеше като в малко торнадо. За по сигурно седнах и кръстосах крака. Държах очите си затворени докато спря да ми се вие свят след това ги отворих и го погледнах.

- Беше прекрасно. Аз имам куче - Голден ретрийвър. Казва се Дукеса и любвеобвилна. Харесва да получава внимание от повечето хора в замъка. Вкъщи имам и бяла зла котка но Ема главно си играе с нея така че не й завиждам на котката.
Засмях се леко и се облегнах назад, беше хубаво че и той има куче. Може би ако запознаехме кучетата ни те също щях да се разбират като нас. Усмихнах се отново към момчето което до преди малко ме беше въртяло като порцеланова кукла. Намигнах му закачливо.

-Всъщност не си сладък а секси. Особено като те гледам сега пред мен без тениска.

-Значи трябва да се скрия. - Седнах зад гърба и и я повдигнах, така че да седне върху краката ми. - Радвам се, че имаш куче.. Трябва да ме запознаеш за одобрение. - Още от дете обичах кучетата, а голдъните бяха наистина много сладки.
-На колко години е? - Продължавах тайно да се чудя дали, когато се приберем в замъка магията няма да си отиде и Емили няма да размисли. Зачудих се кой е първия час утре, след който щяхме да можем да се видим. Отвари...
-О не... Имах да пиша наказателно по отвари.. за утре... Е, очаквай пак да чуеш как се крещи по мен. - Това не ми беше голям проблем, но всяко наказание от тук нататък щеше да значи по-малко време с приказното същество в ръце ми. - Както и да е. Това не е толкова важно, кажи какво искаш да правим утре? Има още много места, които мога да покажа, но не искам да те наказат заради измъкването от замъка. Не е хубаво да хващат префект да нарушава правилата, ще разбия имиджа ти. - Ухилих се и отново я целунах.

- Знам че Дукеса ще те хареса.

Усмихнах се и се наместих върху краката му по близо и по удобно. "Дали не му тежа? Ами ако му тежа" Погледнах към него леко притеснено. Но щом чух за отварите се засмях леко и го прегърнах и погали лицето му нежно и внимателно.

- А защо не написа наказателното? Знаеш ли няма значение след часа така или иначе ще те гушна за да не се ядосваш много на учителите.

Обвих ръце около вратът му, и го целунах продължително. През това се опитвах да мисля какво да правим утре което беше малко трудно докато бях в ръцете му. Отделих устни с нежелание за да приема нужното количество кислород и въздъхнах леко. През главата ми бе минала странна и може би леко шантава идея.
- Да отидем до Забранената гора?

Засмях се.
-Честно казано не ми се пишеше. Излишна загуба на време, така или иначе утре пак ще ме накажат за нещо.. Ако трябваше да пиша всяко наказателно домашно не трябваше да излизам от общата стая или библиотеката. А и Ерик щеше да е кисел, че не му обръщам внимание. - Не исках да споменавам, че когато той станеше кисел, това наистина обещаваше големи проблеми. Върнах се н другата тема.
-Ти не бързаш ли малко с нарушаването на правилата? - Това очевидно никак не беше типчно за нея. - Забранената гора е сериозна крачка, а и не искам да те водя там... - Осъзнавах, че се държах прекалено покровителствено, но просто исках да я пазя. - Емили, изобщо някога нарушавала ли си правилата? Защо не помислиш за по-безобидни неща като за начало? Например бягство от час? - Замислих се и допълних. - От къде си сигурна че Дукеса ще ме хареса?

Отдръпнах се сърдито. Защо всички мислеха че щом съм префект не нарушавам правила. Облегнах се на стената и го погледнах с гневен поглед. Въпреки магията и всичко.

- Ами да нарушавала съм за ваше сведение! И само да знаеш и преди съм ходела в забранената гора и защо не искаш да ме водиш там?

Погледнах го озадачено преди погледа ми отново да стане мек и изпълнен с щастие. За бога даже и за половин час нямаше да мога да го гледам ядосано или нацупено. Трябваше да се стегна. Поклатих леко глава и отново се приближих към него с бавна походка. В следващия момент усетих лед под кракът си и се подхлъзнах приземявайки се в скута му. Обвих ръце около вратът му и се свих докато сърцето ми върне нормалният си ритъм.
Погледнах отново към него и въздъхнах.
- Просто съм сигурна. Знам че ще те хареса сладурчо.

Стегнах ръцете си около нея и я целунах.
-Добре, добре. Нарушавала си правилата. Спокойно, не се ядосвай. - Наведох се и захапах леко носа и. Радвах се, че не умее да ми се ядосва много.
-Просто ми изглеждаш прекалено... миличка за нарушаване на правилата. А не искам да те водя в гората, защото... - Въздъхнах дълбоко. - Защото се тревожа за теб. Знам, че съм ужасен... Няма нужда да ми казваш, че не трябва да съм такъв. - Предпочитах да си спестим разговора, че не трябва да съм толкова покровителствен, защото сме заедно от 10минути. В крайна сметка накрая аз щях да обещая да овладея това, само щяхме да сме се скрали напразно.
-Може да идем в гората някой ден. Но хайде да не е утре... Трябва ми малко време да... да свикна с идеята. Става ли? Ще бъда добро момче. - Преди да успее да ми отговори впих устни в нейните. - Не ти ли е студено... хлапе?

- Аз би трябвало да те питам това.

Погледнах го между всичките тези целувки които ме сгряваха и ме караха да се чувствам като седмото небе. Бях сериозно не вярвах че не му е студено посред люта зима да стои гол без тениска. Имах чувството че всеки момент ще замръзна и ще се превърне в красива ледена фигура. Прехапах устни и отново слях устните си с неговите. Двамата бяхме като противоположни магнити които не спираха да се привличат един друг. Развързах шала от вратът си и го наметнах на неговите рамене.

- Понякога външният вид лъже. Какво ще кажеш утре просто да си намерим някое тихо и приятно местенце да се гушкаме, да гледаме филми или нещо от този род. А и утре определено се облечи тревожа се за теб.
Наместих се в скута му и почнах да си играя с шала. След няколко минути беше стегнат и омотан през раменете му. Усмихнах се доволно и премигнах невинно гледайки доброто си момче.

Не казах нищо, когато сложи шала на раменете ми, все пак завъртях очи. Точно, когато щях да отговоря на предложението и погледнах невинния и поглед и преместих очи на шала, омотан около мен.
-Виж... Казах добро момче, а не добро куче. - Ухилих се и тихичко излаях. - Внимавай, хапя. - Докоснах със зъби ръката и и си спомних, че щях да казвам нещо.
-Не ми е студено. Почти никога не ми е студено. Студа ми действа прочистващо на мислите... Та за филма, не знам дали тук изобщо е възможно да се гледа филм... Май електричеството не работи. Може би ако се измъкнем някъде... Ще измислим нещо. Може да дойдеш и на гости в Лондон. Вероятно нашите ще са на някой слънчев рай. - Замълчах и след миг осъзнах колко глупаво звучи това предполжение. Първо, тя си имаше семейство. Второ, вероятно след коментара ми, че няма да има никой вкъщи тя щеше да реши, че искам нещо конкретно.
-Ъъъ така де.. Ще гледаме филми, ще се разхождаме, ще ти готвя... Такива неща. Както и да е. Извинявай.

- Не се извинявай. Идеята ти ми харесва наистина може да се възползвам от предложението ти и да ти дойда на гости. Знаеш ли ти ще си един много секси готвач. Но искам заедно да готвим ще е много по забавно.
Беше толкова сладък когато обясняваше надълго и широко или почнеше да се извинява без причина. Погалих лицето му и наместих шалчето по добре след което казах тихо
- Защо се извиняваш. От какво се притесняваш Джеймс?

Погледнах го леко объркано и в същото време нежно. Не разбирах защо се и от какво се притесняваше. Аз нямах намерението да се откажа от него при първата пречка или пък да избягам от примерно един уикенд насаме с него примерно.

- Знаеш ли сладък си когато се извиняваш.

» Забранената гора (преди няколко месеца)
» Преди година и няколко месеца на вилата в Барбадос
» Преди няколко месеца. Продължаваме да нарушаваме правила.
» Малката източна кула, преди 8 месеца- Мрак и светлина
» "Хогуортс" пред няколко месеца

Преди няколко месеца из Хогсмийд

Преди няколко месеца из Хогсмийд

Similar topics

Similar topics