Име: Сет Андерсън
Години: 16
Кръв: Мътнород – майка – смръртна, баща – маьосник
Семейство: Първороден син на баща журналист и майка инженер.
Майка – Касандра
Баща – Стивън
По – малък брат - Карсън
Лик : Зак Ефрон / Zac Efron
Характер:
Обичам да чета. Знанията са моето ‘нещо’. Винаги се опитвам да се държа мило  с хората, без значение какво са ми направили. Не обичам да се карам, нито да се сбивам с останалите.  Харесва ми това, че благодарение на височината ми , по – голямата част от хората не ме забелязват, тъй като се сливам с всички останали, без да стърча кто някакво дърво. Обичам да рисувам. Боите, стичащи се по белия лист ме карат да изпадам в летаргия. Обичам да спя и да играя на различни видове игри. Не обичам , когато някой избере брат ми пред мен, тъй като той е по – добър в спорта от мен, но пък аз съм по – умен от него.
История:
Винаги съм бил проблемното дете. Нашите постоянно хвалеха Карсън колко е добър, колко е умен, колко е талантил и колко е нормален. Никога не са ме приемали такъв какъвто съм, заради което се и срамувах от себе си. Това е причината да причинявам всичките тези неща на себе си. Бягах редовно от вкъщи, дори и на дванайсет годишна възраст. Всичко обаче се промени, в деня в който разбрах, че ще бъда изпратен в магическо училище за вещери и вещици. Бях наистина щастлив! Щях да се махна от цялата тази драма, като там щеше да ми се отдаде възможността да бъда това, което съм, а не това, което всички искат да бъда.  Винаги съм знаел, че има нещо различно около мен, че по нищо, освен по външен вид не приличам на брат си. Той е звездата на семейството, а аз черната овца. Ето защо бях толкова щастлив, кгоато научих, че Карсън не е наследил магическия ген. Хогуортс щеше да е много по – спокойно място без да се налага да живея в сянката му.
Допълнително:
Хомосексуалист.
РП:
- Скъпи, готов ли си? След малко тръгваме! – майка ми изглеждаше по – развълнувана дори и от мен. За нея единствено бе чест, че поне един от синовете й е наследил магьосническото от баща ни. Въпреки че щяха да са много по – радостни, ако Карс бе наследил дарбата.
Щом се качих в семейната кола, която след около пет минутки потегли, сърцето ми започна да тупти ускорено. Знаех, че скоро ще се потопя в света на магическите приключения. Щях да срещна нови приятели, с които да прекарвам дните си. Може би ще има и други различни като мен ?! Дано!
- Всички деца за Хогуортс да се наредят на перон 9 ¾ . – гласа на машиниста напъти всички първокурсници, както ни наричаха да минем през някаква стена, където ни отведе до огромната желязна машина, която щеше да ни закара до замъка. Навсякъде се чуваше детски глас. Всичко ехтеше. Смеха беше доста заразителен. Радвах се, че не съм единствения, който се вълнува за новото училище.
- Да се представиш отлично! – баща ми се опита да ме насърчи да бъда отличник, какъвто до сега съм бил. Той някак си се зарадва, че точно аз ще отида. Винаги е казвал, че съм по – съсредоточения, по – внимателния, но и по – лошия от двамата с брат ми.  Не успях да дочакам повторното подканване на машиниста да се качваме, а грабнах направо чантата, в която майка ми бе събрала всичко необходимо за училището, заедно с магическата пръчка, която току-що си бях купил от стареца на улица „Диагон-али” .
Щом влака потегли, всичко мина толкова бързо. Гледах отнесено през прозореца, чакайки да зърна пределите на огромния замък. В купето с мен имаше още няколко деца, чиито имена не успях да науча, защото всички бяхме твърде срамежливи, за да се запознаем.
Не след дълго, заместник директорката на училището ни посрещна всички на прага на вратата с отворени обятия. Изглеждаше толкова изискана и интелигентна. Докато вървеше сякаш се рееше по пътя. Отговорничката на дом ‘ Грифиндор” , в който се надявах и да се падна, ни разказа накратко за историята на училището, кой е неговия директор, какво следва да се случи и заедно с останалите първокурсници се наредихме в една редичка пред стъпалата в огромната зала, която светеше от безбройните свещи наоколо. Директорката извади един пергамент и започна да чете имената ни едно по едно, след което всяко едно от децата, чието име е било казано, излиза и сяда на малкото дървено столче, където шапката, която поставят определя в кой дом да се паднеш, но преди това ти задава и няколко въпроса.
- Сет Андерсън! – спокойния глас на госпожата произнесе и моето име. С треперещи крака се отправих към отреденото място и седнах удобно на стола.
Щом шапката падна на главата ми, тя заговори с глас различен от предните няколко пъти:
1.Ако можехте да направите отвара каква би била
- Мъдрост

2.Какво искаш да знаеш за историята
- Добрите дела

3.Какво най-много искате да учите в Хогуортс
- Трансфигурация

4.Има четири бокала пред вас.От кой ще изберете да отпиете:
- Образувана като пияна сребриста течност която блести като диаманти.  

5.За кое същество най-много бихте искали да учите:
- Кентаври

6.Каква дарба бихте искали да имате.
- да сте невидим

7.Опишете характера си с няколко изречения.
- Различен, странен, не като на другите.

8.В кой дом бихте желали да бъдете?
- Само не в Слидерин.

Някой от въпросите бяха доста трудни. Не можех да се спра на точно определен отговор, но мисля, че успях да се справя. Щом чух дома, в който шапката ме разпредели, останах приятно изненадан.

П.П. Героя е писан в пълен стил като за тогавашно дванадесет годишно.

Интересен и труден случай сте г-н Андерсън. Не искате в Слидерин така ли? Според мен вашето място е в дом Рейвънклоу