First topic message reminder :

Беше късно вечерта. Луната отдавна бе изгряла и единствената светлина, която обливаше улицата, бе от нея. Това бе малка улица, без тротоари, описана само от няколко порутени бараки. Намираше се на ъгъла на старо, изоставено село в близост до Лондон. Малкото "Бардаче", както му викаха жаргонно, бе известно място за търговия на черно. Аврорите рядко идваха тук, а когато се появяваха, отнасяха солидни подкупи, за да си затварят очите. 
Трите жени говореха тихо, като размахваха усилено ръце. Явно беше, че се пазярят. Мантиите покриваха целите им тела, сливайки ги с тъмнината наоколо, а качулките пазеха лицата им скрити. 
Оглеждаха се, но не виждаха нещото, което ги следи. И нямаше как да го направят. Томас Бръкли стоеше под прозореца на отсрещната къща, скрит в сенките. Около него две мишки безстрашно обкаляхя запустялата къща. Следеше едната жена вече седмица. Бе попаднал на следата ѝ, докато вадеше злато от семейния трезор в Гринготс. Таласъмите носеха мълва за жена, от която можеш да си купиш достъп до всеки трезор в банката. Срещу скромен дар, не сума. Жената не искаше злато. Тя бе колекционер на антики. Нещо, което много допадаше на Том. Беше я разпитал насам-натам как стоят нещата и със събраната информация, тази вечер се бе озовал тук. Имаше малко недоразумение обаче. Жената не бе сама. До нея имаше, както Том можеше да определи по ръска и телосложението, още едно момиче на не повече от 17 години. 
"Защо си водиш компания?" - чудеше се Том.
Не му остана много време да мисли за това обаче. Жените бяха приключили преговорите. Двете взеха малко сандъче, а третата получи малко вързопче, вероятно с ключе за трезор.След това размениха по още две думи и жената с ключето потъна в сенките. Другите две започнаха да се прокрадват към другия край на селцето. Единственият проблем с това място бе, че министерството бе забранило магипортирането в близост до него и за да го направиш, трябваше да се отдалечиш поне на няколко стотин метра. 
Това беше сигналът за Бръкли. Той изостави скривалището си и започна да се прокрадва между сенките. Щеше да нападне жените щом достигнеха средата на пътя. 
Извади пръчка и продължи след тях. Можеше да ги нападне и сега, но имаше вероятност някой да има поглед  над тях. Щяха да им се притекат на помощ. Вървеше бавно, като се опитваше да чуе какво си говорят. И точно тогава се случи най-лошото - Том се спъна. Препъна се в клечка и се издаде. Високата жена реагира на момента - погледна го, извади пръчката си и запрати заклиняние към него. Том успя да го отклони и също я нападна, но тя започна да тича на зиг-заг и избегна заклинанието.
-Мамка му! - изруга Бръкли и се затича след тях. 
До мястото за магипортиране оставаха около 200 метра. Том се прицели отново и пусна магия, която бе избегната от възрастната. 
-Сектумсепра! - изкрещя жената.
Том успя да реагира в последния момент. Хвърли се по очи, запращайки едно последно заклинание напред. Зашеметяващия лъч улучи едната цел, след което се чу "пук" и някой се магипортира. 
Бръкли се изправи и побягна напред. И точно в този момент разочарованието го заля. Той не бе улучил възрастната. Пред него, на земята, лежеше русокосо момиче.