Име: Фрейя Найт
Години: 24
Кръв: Чистокръвна
Работа: съдия
Лик: Candice Swanepoel
Семейство:
близначка - Афродита Найт
Братовчедка - avery.
Братовчедка - Скарлет Ревънъс
Племенница - Annabell Miller
Далечен братовчед - Джулиан Де Вил
Владеете ли черна магия:
Да, но предпочита да запази това в тайна, това е и причината да не практикува, освен ако не е сигурна, че няма да бъде хваната. Все пак работи на висока длъжност в магическия свят и не може да си позволи да стане обществено достояние, че има влечения към черните изкуства.
Характер:
Хората са създадени, за да правят грешки и да се учат от тях, но някой се упояват от пороците си и попаднат под тяхното влияние.
Фрейя Найт - олицетворение на горделивост, завист и суета. Алчност обаче бе думата, която най - добре я описваше. Алчна до мозъка на костите си и прекалено амбициозна, за да не постигне целите си. Мисли само и единствено как да се докопа до колкото се може повече пари, което пък я кара да заляга над работата си. Естествено успехи като нейните не се постигат само с труд, тъй като са нужни голяма доза находчивост и лукавост, които нашето момиче притежаваше и умело използваше. Добър пример за това бе професията ѝ. Само на 24 години и вече се бе издигнала до поста - съдия в магическия свят и бе една от малкото, която се занимаваше с тъмни дела. Помагаше на смъртожадните, като потулваше някой и друг случай, разбира се срещу определена сума или услуга, която да използва по - късно. Същото вършеше и с някой от колегите си и общо взето заплатата, която получаваше бе незначителна в сравнение с подкупите, които получаваше. Ето от къде е вилата на Барбадос, къщата в Аспен и имението в покрайнините на Дълбин.
Нека продължим с другите негативни аспекти на характера ѝ. Госпожица Найт бе едно от най - високомерните същества, които някой можеше да познава. Ледения ѝ поглед не значеше нищо друго освен откровено презрение и дори не се опитваше да го скрие. Смяташе всички около себе си за низши същества, които не заслужават нейното внимание, а ако случайно се появеше някоя интересна личност, то моментално попадаше под обсега на завистта ѝ, а тя бе безгранична. Този порок я провокираше да направи каквото и да било, но да получи желаното, а ако не го получеше .... всъщност до сега не се е появявал подобен случай.
Сигурно си мислите сега колко противно същество се криеше зад това ангелско лице, колко ужасно същество обитаваше тялото ѝ, но всъщност грешите. Тя не бе чак толкова лоша. Всъщност, бе мила, но с много малко хора, като в това число влизаше нейната близначка. С нея освен че споделяха една и съща външност, си приличаха и по невероятната любов, която изпитваха една към друга. Обичаха да споделят една с друга и едва ли съществуваше човек, който да ги разбере по - добре Знаеха мръсните си тайни и понякога се появяваше онова телепатично явление, което им позволяваше да чуват мислите си или да разбират когато другата е в опасност. За сметка на това номерата, които въртяха не бяха чак толкова приятни.
История:
Две толкова еднакви лица можеха така добре да заблудят всеки до такава степен, че дори собствените им родители не можеха да ги познаят. Еднакъв глас, еднакви маниери, дори еднакви характери до шест годишна възраст. До този момент те не можеха и да прекарат ден една без друга. Смееха се заедно, тъжаха заедно, дори се сърдиха за едно и също нещо, а когато едната се разболееше, то и другата съпричастно лягаше болна. Любовта ги държеше здраво и дали бе заради магията на имената им, или си бе чисто тяхно дело, никой не знаеше, но бе неоспорим факт, че бяха все едно един човек разделен в две тела.
Грандиозната промяна обаче настъпи, когато започнаха училище. От малки и двете близначки знаят, че са магьосници, все пак са чистокръвни и не веднъж са виждали как чините се мият сами. Ето защо с нетърпение чакаха момента, в който ще поемат по своя магически път. Разбира се и двете бяха нераздели и това се очакваше щом постъпиха в Хогуортс, но можете да си представите изненадата, когато Афродита бе избрана в Грифиндор, а Фрейя попадна в Слидерин. Два толкова различни дома, че бе съкрушително и за двете.
Ето от тук започна градивната им промяна. Вярвате или не, действително кръгът от хора променяше човек ... или по - скоро разкриваше истинската му същност. На Фрейя и бяха нужни едва няколко години, за да открие любовта си към отварите, а от там и любопитството към отровите, еликсири и други подобни течности, които понякога бяха дори по - полезни от магическата пръчка. Блондинката се забавляваше с направата им, а и освен това започна да върти таен бизнес.
Нали знаете, че навсякъде съществува един тип човек, който може да ти достави всичко?
Нашето момиче бе този човек. Вкарваше контрабанда и умело се възползваше от това. Всичко започна с продажбата на любовни еликсири, но премина до внасянето на неща за ядене и пиене, редки вещи, които струваха по скъпо, понякога се случваше да има и някоя друга сова за продан, но това бяха редки случаи. Тези птици цапаха прекалено много.
Ако се чудите, точно от тук това момиче откри стимула си за сделки. Тя сякаш започна да живее за услугите, вещите и парите, с които и се отплащаха и започна да мечтае как иска като порасне да се превърне във влиятелен човек, който да не търгува само за кнутове, а за галеони. За много галеони.
Е, тази мечта мечта по - късно се превърна в реалност, но бе голяма изненада, че я постигна, като се имаше предвид колко несериозна бе към ученето. Както казах отварите ѝ бяха интересни, но всичко се ограничаваше до тях. Тя не бе от най - ученолюбивите. Предпочиташе да отдели време за перфектния си външен вид и да съчетае по най - добрия начин колана с чантата си, или пък да направи някоя беля със сестра си, но нямаше да седне да учи. В никакъв случай. Намираше го за безполезно, тъй като по нейно лично мнение, човек не се изгражда като личност докато стои на един стол в продължение на часове, забил поглед в лист хартия. Тя отказваше да бъде контролирана от хиляди изписани букви. Беше прекалено вироглава и прекалено упорита за това училище и за това се бе случило да остава на поправка по някои предмети.
Да се чудиш как е успяла да се превърне в човека, който е днес.
Допълнително:
Има два домашни любимеца - светлокафяв пор на име Бейли и тъмнокафяв - Хейли.
Държи в единия си джоб тефтерче (най - ценната ѝ вещ), в което са вписани всички услуги, които ѝ дължат, като и една специална графа с парите в сметка ѝ, а Фрейя обича да следи приходите си.
Роб - личен асистент.
Разпуска доста често чрез опиати или алкохол.
Винаги носи наметало с много джобове, от вътрешната страна, като във всеки има по някоя интересна отвара.
РП:
- Станете всички! - прокънтя дебел басов глас, за да ознаменува нечие появяване.
Дълга черна роба се плъзна по стълбите, а нежното тяло, което я носеше бе така крехко, че някой би помислил, че ще се счупи под тежестта на отговорностите, които носеше облеклото. Всеки би си го помисли. Всеки, който не е съзрял студените сини очи, които притежаваше младата дама. Тези два блестящи сапфира бяха меко казано вледеняващи и ясно демонстрираха каква "Желязна лейди" бе нашата героиня и така добре подчертаваха суровото ѝ лице, че бе изненада колко по - възрастна изглеждаше за годините си. Така де, на 24 бе по принцип и беше най - младия съдия в историята на магьосническия свят, така че трябваше да вдъхва респект, иначе бе за никъде.
- Седнете! - каза с полуотворена уста жената и махна вяло с ръка. Всички моментално заеха местата си. Дори не си помислиха да се противопоставят на думите ѝ. Та, кой смелчага би го сторил.
- Дело № 356347 ...
- Невинен! - отсече русокосата госпожица. Беше толкова категорична, че нейното мнение не можеше да бъде оспорено. Прокурорът, който години наред се бе занимавал с дела, прокара нервно пръст между врата и яката си и за момент се зачуди дали да не каже нещо по въпроса. Показанията на свидетели, а и доказателствата сочиха, че подсъдимият е виновен, самият той знаеше, че именно онзи мъж бе извършил убийството, но не разбираше защо бе отсъдено в полза на виновника. Не разбираше, не бе точното определение. Той не искаше да разбере, защото ако още малко се бе замислил и бе поразровил в този случай най - вероятно щеше да стигне до собствената си смърт. Инстинктът му за самосъхранение се обади в момента, в който срещна очите на госпожица Найт и на секундата разбра, че не трябва да се занимава с тази жена. С този случай.
- Разбрано, госпожо съдия.
- Това ли е?
- Не, има още няколко случая.
Минаха още няколко убиеца, крадци, два развода и всички други по - малки случаи, след които младата госпожица се изправи от мястото си, а с нея стана и цялата зала, за да изкаже уважението си, докато съдията излиза. Беше изморена. При това меко казано. Може и да беше "Желязна лейди", но това не означаваше, че тялото ѝ може да издържи толкова големи натоварвания. Теоретично тя само стоеше. Нито мъкнеше камъни, нито цепеше дърва, но за сметка на това затормозяваше психиката си, а каквото и да си говорим психичното състояние на една толкова млада личност, не е така добре укрепнала.
- Нещо за пиене, госпожице?
Поне имаше кой да се грижи за нея и за домашните ѝ задължения. Роб. Най - верен, най - добър, най - изпълнителен асистент. Той сам се бе наградил с тези титли, но Фрейя бе сметнала, че ги заслужава. Действително момчето се справяше добре с работата си и макар да искаше да му даде още някое друго ... по - интимно задължение, с неохота разбра, че клонеше към лявото платно и го остави просто да се грижи за нея, все едно ѝ е майка. Както сега.
Най - грижовно наля в една чаша бистра течност, в която пусна няколко ледчета. За повечето хора може да изглежда като вода, но ако добавите едно "к" между "д" и "а" ще получите действително име на течността.
- Мерси.
- Натоварен ден? - предварително извади няколко шоколада, с които да се предпази, ако жената станеше раздразнителна, но тя беше толкова изтощена, че дори не помръдна от кафявото канапе в офиса си.
- Може да се каже. Нещо ново? - искрящите сини очи бяха потъмнели от умора, но все пак благоволиха да се насочат към тъмнокосия господинчо, който се суетеше край масичката и ровеше из най - различни листи. От официално документи, до лични писма - той бърникаше, докато не откри това, което му трябва. Беше тъмна, груба хартия, почерка беше остър, а буквите толкова черни, че можеха да изчезнат в нощта.
- Пристигна днес и е от ... ти си знаеш. - не изглеждаше доволен, но знаеше, че Фрейя нито щеше го до удостои с внимание, нито я интересуваше мнението му по подобни сериозни въпроси. Хубаво беше, че пазеше тайни, особено такива с голямо значение каквото представляваше това писмо.
- Ммм да. - младата дама с любопитство проследи плика, като го завъртя, за да го огледа от всяка една страна, извади листа от вътре и зачете. Усмивка се разпъна на лицето ѝ като на някой лакома котка и бавно облиза устните си. - Много добре.
- Радвам се.
- Провери ли дали всичко е преведено.
- Да. Сумата е в сметката ти.
- Значи да ги зачертавам.
Ако не знаете какво означаваше това, значи, че не знаете и за съществуването на тефтерчето от тъмносиня драконова кожа. Всъщност нямаше значение от какво бе направено, а от информацията, която бе записана върху листите. Там бяха отбелязани всички дългове към госпожица Найт, разчистени сметки, както и имената на хората, с които работеше.
Тя беше съдебната система. Тя решаваше, кого да прати в Азкабан или пък да пусне на свобода, а срещу една солидна сума виновния се превръщаше в невинен.
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
