Светът е голям и пълен с красота. [Екатерина и Арабела]

- Хайде,Екатерина!По-бързо! - чу гласът на "леля" си Еванджелин.За жалост бедната женица не и бе истинска леля,но бе изключително мила с нея и я бе отгледала като собствено дете.Катя я обичаше с цялото си сърце,както обичаше и своя "чичо",който в момента само се подсмихваше на нервността на съпругата си.
Русокоската погледна през прозореца,бе ясен слънчев ден.Отново бе дошъл първи септември,а в единадесет часа от гара Кинг Крос и по-точно магическия перон щеше да отпътува Експред Хогуортс.Както и всяка година,от както малката бе на единадесет,Еванджелин бе притеснена,че ще трябва да праща своето малко момиченце - което вече бе пораснало - на хиляди километри и ,че нямаше да се видят до Коледа.
- Готова съм. - оповести тя накрая,като издърпа тежкия куфар след себе си.В същото време на прозореца гледащ към градината,кацна красива забулена сова.Катя никога не бе имала свой домашен любимец,но пък затова много се радваше на чуждите.Дали ще е рошаво куче,грациозна котка,красива сова или пък дори слузеста жаба.Тя ги харесваше всичките...о,а онези пухкавел мъници,направо умираше за тях.Такива малки и сладки създания бяха,да му се прииска на човек да си има.
- Успокой се лельо.Всяка година се напрягаш излишно. - започна да я успокоява момичето,но старата женица просто извади кърпа на цветенца и започна да бърше очите си.Това накара Катя да се усмихне и да я прегърне.Да,те щяха да и липсват.Бяха нейното семейство,обичаше ги,но искаше да се види и с приятелите си.Искаше да достигне до нови нива на магията,и съвсем скоро да стане истинска магьосница.

Чичото и лелята с насълзени очи изпратиха момичето до перона.Махаха и докато тя се качваше във влака,а в очите им се четеше гордост.Гордост към тяхното момиче,което бе стигнало толкова далеч.
Русокоската ги дари с последна усмивка след което се скри в един от вагоните търсейки си място.
Тази година рано бе минала през Диагон-Али и колкото и да и се искаше да мине и днес преди да тръгнат за Хогуортс...това нямаше как да стане.Щеше да и се наложи да поръча някои неща.Като поредната книга,която да я залисва когато ще и бъде скучно.
- Арабела! - възкликна момичето радостно.Бутна вратата и влезе в купето където се намираше само нейната приятелка.Момичето също бе от Рейвънклоу,но една година по-малка.Катя това не я интересуваше,тя обичаше почти всички.А Арабела и бе изключително симпатична,още от онзи миг в който бе седнала на разпределителното столче.
Вдигна куфара си - който по чудо не тежеше повече от нея - и го сложи над седалките.Обърна се плавно и се усмихна ангелски на тъмнокоската.Наведе се и я прегърна.Да,някои неща или по-скоро хора и бяха липсвали наистина много.И момичето нямаше търпение да се върне към училищния живот,защото за нея той не бе чак такъв проблем.С него,Екатерина се разсейваше и много рядко бе недоволна от уроците или "претоварванията",както им казваха на годишните изпити.За всички от Рейвънклоу,това далеч не бе проблем.
- Как прекара ваканцията?Нещо ново около теб?- започна да говори твърде бързо и сложи ръка на устната си.Като малка бе учена,че трябва да говори бавно,така че всичко да и се разбира.Особено гласните.Пълни глупости,ако я питате,за нея това не бе...нищо.А чисто мъчение.Сигурно да научи цял речник с Руни щеше да е по-лесно.И все пак целия този етикет бе "вграден" в нея,нямаше измъкване от него...тялото и просто се поддаваше,колкото и разумът и сърцето и да не искаха.

» The winter is coming...❅ [ Екатерина & Вазовски ]
» Семейна изненада, пълен фарс, маските падат - тайните са разкрити ... [Tayuya & Томас Блейк]
» Екатерина Дейвидс-Муур
» Екатерина Дейвидс-Муур и Бека
» Милейди Люсиен, совата на Екатерина.

Светът е голям и пълен с красота. [Екатерина и Арабела]

Светът е голям и пълен с красота. [Екатерина и Арабела]

Similar topics

Similar topics