Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Статистика
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22570 мнения in 1536 subjects

Share | 
 

 Валъри Маделин Сътън

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Valerie.
Смъртожаден
Смъртожаден
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Валъри Маделин Сътън   Съб Май 17, 2014 10:58 am


▲ VALERIE SUTTON
19 | ТЪМНА МАГЬОСНИЦА
---------------------------------


Валъри беше човекът с най-интересно минало от всички хора, които познавам. Станах свидетел на една случка, която ме остави без дъх. Беше приблизително четири и половина сутринта, когато тя стоеше на терасата на хотелската стая, която беше наела, пушейки цигарата си. Подпряна на балконската врата, вятърът вееше дългите ѝ черни коси. Високата ѝ, слаба фигура се отличаваше в тъмнината, а очертанията на тялото ѝ приличаха на статуя през пердето. Явно все още приличаше на седмокурсничката, която беше преди само две години. Тя дръпна пердето така, че да вижда Майкъл, който стоеше на леглото, наблюдавайки я. Следеше я с поглед отгоре до долу, сякаш я разучаваше.
- Майк, гледаш ме, сякаш никога не си ме виждал с дрехи – чу се един звънък глас, но цялата му красота беше замъглена от нотката презрение и надменност.
Мъжът се усмихна и съблече якето си, като го хвърли на фотьойла. Вал винаги е била такава – самонадеяна, безпристрастна, уверена в себе си, с голямо самочувствие. Това не можеше да се промени. Дори дрехите ѝ го доказваха – тъмносини прилепнали по тялото ѝ дънки, черен потник с дълбоко изрязано деколте, върху което беше облякла черен шлифер.
- Ако не спреш да ме гледаш, ще те изритам оттук без да му мисля много – просъска жената и погледна заплашително.
Очите ѝ бяха свирепи. Пленителни, с топлошоколадов цвят, но се изменяха. Понякога бяха изкусителни, друг път наподобяващи лед. Колкото и да гледаш в тях, единственото, което виждаш, е отражението си. Но те винаги бяха подчертани с черен молив и спирала. Този случай не беше изключение. Тя взе бутилката с водка и я допря до пухкавите си бледорозови устни, които вече бяха изгубили цвета си от толкова много червила и гланцове. Тъмночервеното червило се изтри в момента, в който течността стигна до устата ѝ. Водка. Типична руска напитка.
- Променила си се, тъмнокоске, много си се променила – каза най-накрая Майкъл, а лукавата усмивка се изписа на лицето му.
Сътън остави шишето с алкохол на малката масичка и затвори прозореца, защото лондонският шум отвън ѝ пречеше. Доближи се до мъжа.
- Не ме наричай „тъмнокоска”. Тези времена отдавна минаха. Сега съм преуспяваща жена, директорка на Хогуортс, и няма да позволя на миналото да ме провали, ясно ли ти е? Точно в този момент мога да те убия с една думичка.
Всяка сричка отекна в затвореното помещение, а Майкъл дори не помръдна. Той не каза нищо, а усмивката все още красеше и без друго привлекателното му лице.
- Но не смееш – простичко отговори той и внимателно стана, опитвайки се да придърпа Валъри към себе си. Но неуспешно. Тя заби нокти в китката му, а оттам бликна алена кръв. Това го укроти за малко и той отново седна на меката мебел.
Жената стисна устни, притисна показалците в слепоочията си и след като се успокои, отново започна:
- Искаш да ти разкажа всичко, така ли? Добре тогава. Излъгах те. Всички тези години съм те лъгала. Защото в четвърти курс, когато те срещнах, ти беше един невероятен шестокурсник, горд търсач на Слидерин, а аз бях хлапачката, която всички смятаха за смахната. Затова се промених. Станах разкрепостена, каквато съм и в момента. Не ми пукаше за никого и за нищо, интересувах се само и единствено от себе си. Бях, и все още съм арогантна. Цялото училище беше в краката ми, а аз не се възползвах от тази власт. Не ме интересуваше, че всички момчета припадаха, когато ме видеха. Исках ти да ме забележиш. Ти да ми обърнеш внимание. Аз съм родена в Санкт Петербург. Не съм сираче, нито нюйоркчанско дете, което е отраснало в приют. Ти го знаеш. Аз съм богата. Майка ми е една от най-богатите рускини – Катя Николаевна. Баща ми... Е, той е мъртъв...
Кратка пауза, изпълнена с много чувства. Спомените бяха наистина тежки, особено за Ви. А Майк само сведе глава към земята. И двамата искаха да си кажат много неща, но в същото време им беше хубаво да си мълчат. Тишината не беше напрегната, напротив. Тя изкарваше поне за момент Валъри от всички тези мисли. Беше мъртъв. Бащата на Вал, както я наричаха „приятелките” ѝ, почина преди дванадесет години, когато младата директорка беше едва на четиринадесет. Дейвид Сътън беше добър човек. Много добър човек, който правеше всичко за единствената си дъщеря. Точно в този момент, нещо у жената каза „пук” и всички тези емоции се изпариха. На лицето ѝ отново заигра онова хладно изражение, побиващо те с топли тръпки. Такава беше тя – изключително мистериозна и странна, непредсказуема. Можеше да се промени за миг дори.
- Това пак ли беше от твоите пиеси, защото не те бива – подметна Майкъл и намигна на брюнетката, която се приближи до него. Тракането от токовете ѝ оставаше като ехо между стените.
- Не, не беше пиеса. Тествах дали ти знаеш какво означава тази дума. Сам си се уверил, че съм напълно безпристрастна и не допускам никого до себе си. Не ме познаваш.
Миг на тишина и спокойствие.
- Но познавам дъщеря ти.
Тези думи от страна на бившия слидеринец биха могли да накарат човек да полудее от мъка и от гняв. Но не и Сътън. Но никой не е корав като камък, щом стане въпрос за детето му. На жената ѝ отнеха точно три секунди, за да се абстрахира от този, за когото ставаше въпрос.
- Нямаш правото да говориш, каквото и да е било за Алисън. Нямаш право – едва ли не изръмжа тя, а безмилостният ѝ тон даваше знак, че е способна да убива в този момент.
- Тя вече е на година и половина, Валъри! Осъзнай се! Забрави за случилото се между нас и помисли за бъдещето на дъщеря си. Колкото и да си коравосърдечна, тя ти е дете.
Това беше слънчевият лъч, който лека по лека започна да стопява леденото сърце на магьосницата. Това я накара да се замисли над всичко, случило се през последните десет години. В четвърти курс срещна въпросния Майкъл, в когото беше лудо влюбена. Бяха заедно две години, а той най-накрая завърши. Но ето, че съдбата неочаквано ги беше събрала. Отново и отново. Събираше ги, а след това пак ги разделяше.
- Интересна си, Валъри. Не бях очаквал такава промяна в същността ти. Преди четири години бих те нарекъл кучка, но сега наистина си се променила. Впечатлен съм. Не съм очаквал, че ще забравиш толкова лесно раздялата ни. Нито пък, че излъга майка си за детето. Толкова ли се срамуваше, че си била с мен?
- Осъдиха те, глупак такъв! Ти лежа в затвора! Какво да кажа на майка ми? Това е човекът, когото познавам от четвърти курс. Имаме дете, но не смятаме да се женим, така ли? Трябваше да ѝ кажа, че точно затворът ни е разделил
– огнени пламъци горяха в черните ѝ като катран зеници.
- Но ти все още ме обичаш – каза със задоволство Майк, като обви ръка около кръста на Валъри и я придърпа към себе си. Той зарови пръсти в дългите ѝ коси, меки като кашмира и я целуна бавно.
- Махай се – прошепна тя. Не получи отговор. Само още ласки. – Махай се! – кресна жената и избута Майкъл от себе си. Извади магическата си пръчка и насочи връхчето към главата му. Благодарение на способността, която притежаваше, а именно Леглимантика, Сътън усети напрежението и страха у бившия си. Една нейна стара приятелка беше министър на магията, така че дори да използва непростимо проклятие, нищо няма да ѝ кажат. Но имаше доста по-малки магийки, които щяха да ѝ свършат работа.
- Фресос – пошепна тихичко красавицата. Вече Майкъл беше изцяло подвластен на Николаевна. Тя се усмихна и започна да му говори тихичко: „Махни се оттук. Повече няма да си спомняш за детето ни. Аз съм никой за теб. Ти искаш единствено и само да се разкараш от Лондон и никога да не се връщаш.”След тези думи, Валъри зашемети мъжа и го остави в хотелската стая. На тръгване, взе чантата си и излезе. Светът беше пред нея. Вечерните светлини на Лондон. Тя беше сама. Нямаше дом. Но знаеше къде да отиде. При дъщеря си. Трябваше да я види. Това беше единственото нещо, което я вълнуваше.Потропа на вратата на една хубава къща. На прага се появи Клара – братовчедка на Валъри, която с радост гледаше племенницата си, а често Катя, майката на Ви, се отбиваше, за да помага. Тя нямаше никаква представа за магическия свят, и по-добре. Николаевна тихо започна да се приближава към една стая, от която се чуваше детски смях. Щом надзърна вътре, видя най-красивото същество на земята. Прелестно малко създание, което стоеше в детското си кошче, радвайки се на новата играчка. Още в тази ранна възраст се виждаха приликите ѝ с майка ѝ, особено тъмните коси. Щом се приближи, младата директорка взе в обятията си дъщеричката си, която се усмихна и я погледна с големите си сини очи, които блестяха. Точно в този миг, вълшебен миг, Ви осъзна, че не може да живее без Алисън. Тя беше някаква тайна сила, която вътрешно я крепеше. Магьосницата стоя дълго време тук. И най-накрая дойде време за тръгване. В този момент, Валъри взе детето си и излезе тихомълком през вратата. Веднага се магипортира в Русия, където вече щеше да види какво да прави. Не, тя не я беше откраднала. Кражба ли е, ако вземеш собственото си дете? Не, не е. Или поне според крадеца.


P.s. момичето,което използва този лик, не е влизало от декември месец
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
The Sorting Hat
Разпределителната шапка
Разпределителната шапка
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Валъри Маделин Сътън   Съб Май 17, 2014 12:29 pm

Каква магьосница само,каква красота,но и какъв живот.И все пак си избрала да бъдеш сред онези които се спотайват в тъмното,да бъдеш Черен Магьосник да си сред тях не е лесна задача,но вярвам,че ти ще се справиш,а може би ще намериш и по-светла пътека в бъдеще.



Одобрена и добре дошла  smiley


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 

Валъри Маделин Сътън

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: Your character, your life :) :: Създаване на герой-