Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Преди две седмици, дворът.

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Преди две седмици, дворът.   Съб Май 10, 2014 9:36 pm

Най-накрая почивен ден! Господи, тази седмица й се стори двойно по-дълга. Не че беше лоша, напротив, беше си приятна, но наистина много изтощителна. Може би просто я налягаше пролетната умора, но във всички случаи имаше нужда от почивка. Разходка из красивия двор на Хогуортс или пък няколко спокойни часа в библиотеката в компанията на хубава книга. Реши, че има време и за двете.
Измъкна се от леглото към 9 и 30, след което бавно и спокойно се размотаваше, докато се вкара в ред. За първи път ставаше толкова късно, по принцип трябваше да е будна-физически, не психически- към 8. Събуждаше се изцяло към 10 по време на втория или третия час, първите едва ги издържаше без да си забие главата на чина и да заспи. Сега най-сетне стана от леглото сънена и пълна с енергия, готова да се наслади на всяка минута, а не да проспи повечето.

Изми се и си избра дрехи- най-сетне нещо различно от мантията... всъщност тя харесваше мантиите, но все пак малко разнообразие никога не бе излишно. Облече тъмно червен клин и черна туника с бяла дантела по краищата, обу удобни черни балетни пантофки. Толкова свободно се чувстваше с тях, те й напомняха, че днес няма никакви задължения. Да, имаше домашни, но ако утре станеше един час по-рано щеше да смогне да ги напише набързо. Нямаше да се тревожи за това днес. Среса косата си и я преметна от една страна. Точно преди да излезе пухкавият й котарак Абракадабра- точно така се казваше- се метна върху леглото й, карайки я да се обърне стреснато.
-Хей! Внимавай, ще те омагьосам! - провикна се тя през рамо, но когато той в отговор й измяука не се сдържа и притича до него. Вдигна го и го гушна. Беше като жива плюшена играчка, най-сладкото нещо, което обичаше безкрайно. Животинчето измърка. Ан го пусна на леглото. - Забавлявай се, пухчо!
Помаха за чао на домашния си любимец и излезе от стаята.

Мина набързо през общата стая, после се спусна по коридора право към библиотеката. Смяташе да си вземе книга, някое интересно четиво и после да отиде на двора.

Стигна бързо до библиотеката, из която вече се шляеха ученици. Видя няколко познати от Рейвънклоу и им помаха. Дълго обикаля рафтовете- поне половин час й отиде, докато си хареса някоя. Накрая си взе две, една, която разказваше за миналото на магьосниците и една изключително забавна, в която всякакви магьосници разказваха за себе си и най-нелепите им преживявания, свързани с магията и последиците й. Даде ги на библиотекарката да ги запише, взе ги под ръка и напусна библиотеката.
Слънцето хвърляше приятни топли лъчи и огряваше целия двор, правейки го още по-красиво зелен. Всичко навън чисто и просто ухаеше, приличаше и имаше вкус на пролет. Анеля обожаваше този сезон. Цялата природа се събуждаше и времето бе идеално за разходки и следобеди на открито.
Момичето закрачи със спокойна крачка из двора, като се наслаждаваше на чистия свеж въздух и хубавото време. Не знаеше какво ще прави на двора- дали ще седне да чете под някое дърво или ще се спре при някой. Беше й все едно, пак щеше да се чувства добре.
Стигна до езерцето и завървя по брега. Дворът вече се пълнеше, явно повечето от учениците бяха осенени от същата идея- да излязат навън и да се насладят на почивния ден под синьото безоблачно небе. Ан тъкмо се чудеше дали да не започне някоя от книгите, когато видя облегнат на едно дърво на няколко крачки от бистрото езеро един познат. Беше Алекс Колинс, от Слидерин. Наистина бяха само познати. Запознаха се в четвърти курс, когато имаха общи часове по билкология и от тогава всеки път щом се видеха се поздравяваха, случвало се бе и да си говорят, главно за общи теми. Анеля реши, че сега е точното време да затвърди приятелството им, или поне да го започне. Все пак не виждаше друга подходяща компания, а и се опасяваше, че ако сега отвори книгата ще я изчете на един дъх, а тя нямаше време да се захваща с други четива освен тези скоро, затова не трябваше да бърза.
Сви рамене в отговор на собствения си въпрос дали да отиде при него, каза си, че няма причина да не го направи и тръгна. Прекоси краткото разстояние и застана на крачка от Алекс. Той седеше сам и пишеше нещо. Вдигна поглед и щом Ан го засече му се усмихна. Надяваше се да не изглежда нахално, знаеше, че момчето няма да я сметне за нахалница или да приеме всичко погрешно. Затова се зарадва, че го е видяла, усмихна му се и каза:
-Хей, Алекс. Как си? Нещо против да ти правя компания?
Посочи мястото до дървото до него и отново го дари с усмивка. Добре, че поне не беше от най-срамежливите, иначе щеше да си прекара следобеда сама. А и Алекс изглеждаше приятен събеседник, радваше се, че и се дава възможност да го опознае.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 

Преди две седмици, дворът.

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-