Бях почти на седмото небе от радост. Не знам защо, но като се събудих, усмивката беше първото нещо, което се появи на лицето ми. Премахнах завивката и изтичах до огледалото. Започнах бързо да се оправям. Погледнах към прозореца и забелязах, че навън е слънчево."Колко прекрасно!"- казах си и започнах да си избирам дрехи. Преди това, разбира се, минах през банята, а след това и през "дрешника" и най-сетне си избрах подходящия тоалет- блузка с къс ръкав и черен панталон, заедно с черни обувки на ток, който беше прилично висок. Не обичах да ходя с мантия и при първа възможност щях да я премахна, но правилата бяха железни и веднага я сложих отгоре ми. Бутнах вратата и започнах да ходя по един обичаен и съвсем познат коридор. Имах чувството, че летя, че просто се нося. Очите ми се усмихваха, заедно с устните ми. Знаех, че днес ще стане нещо интересно, но дори и не подозирах какво ще е. Изведнъж се заковах на едно място. Погледът ми се отправи напред. По гърба ми попъплиха мравки, а цялата ми кожа настръхна. Някаква сила ме тласна и съвсем скоро съборих мъжа пред себе си.
- Иън!- възкликнах и го прегърнах на пода.- Къде беше? Какво стана с теб? Добре ли си?

- Перфектно съм. - започна Иън, като от своя страна също прегърна Ребека. Прегръдката продължи около пет секунди, когато Иън я изблъска от себе си и се изправи. - Бях на толкова много места, видях толкова много хора, че направо не мога да започна. Успях да се измъкна от това скапано училище и заминах с един пътуващ цирк...там се запознах с Мики...ооо...Мики, той беше просто прекрасен...и тогава ни изритаха от цирка защото правехме глупости...намерихме се някъде във Франция и не знаех какво да правя. - Иън не спираше да говори, като правеше малки паузи, колкото да се засмее. - ...после Мики за малко не умря от свръх доза, защото беше малко наркоман...работех малко във Франция, докато сестра ми не дойде да ме прибере...но какво разбира тя...тя нищо не разбира...единственото нещо, от което разбира тя е беднотия, това е тъпо...не искам да стоя в нас по петстотин часа на ден и да слушам глупостите 'и за това как нямало храна и Карл и Деби нямат какво да ядат, това е супер смотано...после когато се прибрах започнах работа в един стриптийз бар...изкарвах пари и ме прикараха да се върна тук...познавам няколко хора, които могат да ме изкарат от това смотано даскало за нула време...искаш ли да дойдеш с мен? - Иън млъкна за момент. Беше се изпотил от цялото това говорене. Избърса потта от челото си и се обърна с гръб към Ребека. Наведе се, а след това започна да тича колкото може по - бързо.

Очите ми все повече и повече се разширяваха." Какво по...?"- запитах се. "Първо ме изблъска, а сега говори странно"- продължих да си мисля. Изправих се и зачаках да го попитам. Как може да се държи така? По-зле е и от мен преди. Да, вярно е, че бях кучка, но той беше невъзможен. Беше се променил адски много . Дали беше по-добре така? Абсолютно, но дори ме плаши. Може би си падах по лоши момчета, но той не ме привличаше вече, дори напротив. С тези думи може би би ме спечелил преди, но сега..
- Иън...- въздъхнах, но той говореше ли говореше и не спираше. - Иън какво ти става? Това не си ти! Спри!
Последно се провикнах, а той продължи да тича. Щях да взема някой друг таен проход и скоро щях да го хвана. Минах през един и през втори, а след това и през трети и той тъкмо профуча покрай мен. Затичах се и го приклещих до стената. 
- Погледни ме Иън... И спри!- казах заповеднически- Кой си ти? Какво се е случило? Преди беше по-загрижен за семейството си , а сега.. Какво е станало докато те нямаше? Какво те промени? Не мога да повярвам.
Продължих да го притискам и не исках да го пусна.
- Да не би да си като онзи от цирка? Дрогираш се или как му се викаше. Мисля, че ми дължиш едно приятно обясненийце, как мислиш?- нямаше да го оставя, докато не ми кажеше.

Оцъклих се. Какво си мислеше?!
- Моля?! Кога съм избрала Лий?- попитах и се отдръпнах от Иън, като му позволих да мърда.- Никога не съм го избирала. Ти си тръгна, а след това и аз се махнах от Лий, защото никога не го бях обичала. Чувствах се ужасно. Ти си тръгна, не знам защо, и аз бях съсипана. Обичах те, Иън. Колкото и невероятно да беше. За първи път обичах истински и ти направи това, което повечето мъже правиха с мен. Преспа, направи се, че ме обичаш и после си тръгна. Всичко сигурно е било маска. Така ли беше? Някога харесвал ли си ме поне малко?- сълзите започнаха да прииждат, но не им обръщах внимание, защото бях прекалено гневна. Изтрих ги с едно рязко движение и продъжих да говоря. 
- Въобще не ме интересува този твой Мики. Интересуваш ме ти и винаги си ме интересувал. Какво ти се случи, че се промени до толкова? И не ми отговаряй, че не ме интересува или е заради Лий, защото никога не съм те оставяла и никога не съм го обичала.- не можех повече. Той седеше и плачеше по някаква причина, а аз седях и тихо се стичаха сълзите по лицето ми.- Иън! На теб говоря! Обясни ми! Защо си тръгна?
Доближих се до него и не отделях очите си от момчето.

- Обичах те, Иън! Обичах те с цялото си сърце!- не спирах да цивря като малко момиченце, чиято играчка беше взета.- Да, аз съм аз. Това се случва с момиче, което е прецакано още от рождението си. Това се случва. Но ти никога не се запита какво ми е. Не се запита дали всичко има причина?Аз съм смъртожадна, Галахър! Смъртожадна, която е един боклук.
Краката ми се подкосиха. Не можех да говоря. Гневът беше залят от огромната вълна-цунами, която удари силно с огромната си сила от мъка. Всяка една дума продължаваше да се забива в сърцето ми, а всяка пауза беше дори още по-болезнена. Исках да го ударя, исках да го унищожа, но защо? Всичко беше истина. Беше прав, но само за едно грешеше- винаги го бях обичала и не се предадох на желанието. Беше ме променил.
- Иън спри- започвах да губя самообладание. Близките прозорци започнаха да се пръскат. Надигнах се, а цялото ми лице беше във вода- сълзи и пот, които бяха избили заради него.- Не ме интересува къде ще отида. Била съм в Азкабан и не ме интересува, не разбираш ли? Прави каквото искаш и ме наричай както искаш, но помни- обичах те и никога не бих те зарязала заради Лий.

Не мога да повярвам. Имах някакво въздействие над него? Дали наистина беше заради мен? Дали наистина се беше почувствал така, както изглеждаше. Исках да го прегърна и да престане. Мразех тези моменти. Всъщност никога не бях стигала до тях. Повечето хора ме обиждаха и се махаха, като ми се подиграваха, но все още твърдя, че Иън беше изключение. Усетих главата му върху скута ми. Ръцете ми моментално започнаха да го галят по главата. Плаха усмивка се появи на лицето ми, като вадичките останаха, а сълзите ми капеха върху косата му, а и върху лицето му. Почувствах се спокойна за първи път от няколко минути насам. Мислех, че ще продължим, но ето, че сега сме добре и никой не продължава свадата. 
- Иън- казах с треперещ глас и това го накара да отвори очи- Не ме интересува какво си правил. Това си е за теб. И си прав, че не можем да бъдем заедно. Сега съм с Алекс и не мисля, че ще мога да направя нещо по въпроса. Мисля, че трябва да спреш да взимаш наркотици, защото ще те загубя, а не искам това да се случи.
Не исках отново да се притеснявам и отново да изчезне по онзи начин.
- Обичах те и все още те обичам, но тази обич е по-скоро като към приятел, който е прекалено скъп за мен.

- Никога не съм те оставяла заради Лий. Престани да лъжеш! ТИ ме изостави и ТИ се махна от живота ми поради факта, че искаше да заминеш не знам къде си. ТИ си виновен за всичко и не си мисли, че ще ме накараш да се чувствам виновна. Заради теб стана всичко. Оставих Лий при брат му и после се махнах. Махнах се. А ти не се върна. ТИ ме напусна и се махна.- започнах да треперя и се изправих заплашително. Другата Ребека взе контрола над тялото и сега заплашваше да го унищожи както му се падаше. Какво си мислеше? Че ще склоня глава отново и ще кажа, че съм виновна? Да излъжа още веднъж? Как ли пък не? Извадих пръчката си. Не знаех какво правя. Яростта бликаше от мен, а от пръчката хвърчаха заплашителни искри наоколо.- Кога съм се влюбвала в непознати? Кога, Иън? Посочи ми поне един!
Започнах да викам, защото бях отчаяна. 
- НЕ МИ ОБРЪЩАЙ ГРЪБ!- замахнах с ръката си, а близките рицарски доспехи се пръснаха на парчета. Ръката ми се стрелна и го обърнах към себе си.- Какво те превърна в този кучи син, който си в момента Иън? Защо си тръгна? Защо ме остави? Защо? ЗАЩО? И не ми казвай заради Лий, защото никога, НИКОГА не съм ти изневерявала с него. Той ме обичаше, да. Целуна ме няколко пъти, НО аз все го отблъсквах заради тебе. Заради теб, Иън! Защото...държах на тебе.
Въздъхнах и погледнах надолу. Усещах, че краката ми трепереха.
- Не искам да съм с човек, който не цени нищо в живота. Не си мисли, че искам да съм с теб, защото момчето, което е сега с мен, е 100 пъти по-добро от теб.

Усмихнах се. За първи път от няколко часа вече. До преди малко главата му беше в скута ми и двамата ревахме, а сега отново настъпи онази част с обидите. Край. Предавам се. Цялата радост и всичко, което се намираше на лицето ми и символизираше щастие или живот, изчезна. Сега сякаш леда ме беше обзел. Това момче не си даваше сметка с какво се захваща, но явно трябваше да му покажа.
- Така ли?- попитах и се облегнах на стената. Ядосаната физиономия изчезна от лицето ми. Сега на нейно място се намираше злобната усмивка, която лъхаше студ. Крака ми се подпря на стената, като токчето чукна и проехтя в тишината наоколо.- Кой си ти? 
Притворих очи и поклатих глава с усмивката, издавайки звук на тих смях.
- Един гей, който не може да си даде сметка с кой и как да спи. Може да съм курва и боклук, но явно има и по-големи боклуци от мен- тръгнах напред и го блъснах силно- Кучка...Може би. Но не и отпадък, който се тъпче с проклети отвари или есенции, които ще го докарат до подмасата. Нито пък съм лезбийка, която се предава на желанието на същия пол. Чудовище. Извратеняк. Малоумник. Да, това си ти. Едно нищо. Никой не знае за съществуването ти, защото ти си едно празно заемащо пространство и безсмислено същество, което знае само да мрънка. 
Изкикотих се и го блъснах силно за втори път.
- Хайде, покажи ми, мъжленце. Докажи ми, че си нещо повече от мен. Поне аз съм девствена отзад и никой не ми го е вкарвал, както на теб са ти го вкарвали дълбоко, дълбоко- трето блъсване- По-зле си от мен. Влюбвала съм се във всеки срещнат. Ще го преглътна, но явно не само аз съм се влюбила по този начин. Ти, който се правиш на светица, си един непоносим и подъл гей.

Подсмихнах се.
- Кой знае... Наистина кой знае- студа лъхаше от мен- Всъщност щом стана на въпрос, какво те бърка с кой съм спала. И не мога да ти гарантирам, че не са те чукали. Та ти не можеше да се чукаш. По едно време щях аз да дойда и да те изчукам, защото наистина не можеш да го правиш.
Въздъхнах. Това момче наистина не струваше. И не ме интересуваше какво мислеше за мен. Важното е едно- имах Алекс и това ми стигаше. Тръснах главата си, за да пречистя всички мисли и обиди и го погледнах с искрения си син поглед.
- Макар да казах всичко това, обичах те. И знам, че повече няма да се погледнем, но искам да знаеш, че никога не ти бях изневерила. Всичко това ти си си го измислил, за да можеш да ме обвиняваш за всичко, но  събуди се! Няма вечно да ме обвиняваш, че съм ти съсипала живота или нещо подобно, защото ще осъзнаеш, че ти бъркаш. Чао Иън- извъртях поглед и се обърнах на другата посока, като огромна тежест падна от сърцето ми. Знаех, че битката е спечелена и че никога нямаше вече да си помисля за него, защото той не си заслужаваше усилията.
Пп. Много ти благодаря за РП-тата до сега и сегашното