Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Къщата на крясъците 1fpiy Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Къщата на крясъците 1fpiy Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]
Къщата на крясъците EmptyСъб Авг 13, 2016 2:22 pm by Екатерина Дейвидс-Муур

» Разпределение (РП)
Къщата на крясъците EmptyВто Апр 05, 2016 9:16 am by Джон Картър

» Разпределителен тест
Къщата на крясъците EmptyПет Апр 01, 2016 7:07 pm by Джон Картър

» Заети ликове
Къщата на крясъците EmptyЧет Мар 17, 2016 3:10 pm by Вивиaнa Гровънър

» Before 1 week
Къщата на крясъците EmptyСря Яну 20, 2016 11:15 am by Рок Хауърд

» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...
Къщата на крясъците EmptyПон Яну 18, 2016 12:03 am by Рок Хауърд

» Спам на воля :)
Къщата на крясъците EmptyПон Дек 28, 2015 10:20 am by Афродита Найт

» №007
Къщата на крясъците EmptyСря Ное 11, 2015 10:50 am by Liam Shadow

» Liam Shadow
Къщата на крясъците EmptyСря Ное 11, 2015 10:30 am by Liam Shadow

Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 15 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Статистика
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22572 мнения in 1538 subjects

Share
 

 Къщата на крясъците

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Кристиан Озера
Директор и отговорник за "Рейвънклоу"
Директор и отговорник за
Кристиан Озера

Профил
ПисанеЗаглавие: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyЧет Авг 15, 2013 9:01 pm

Къщата на крясъците Snowy_shrieking_shack
Върнете се в началото Go down
https://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net
Hara.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Hara.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyЧет Авг 29, 2013 1:24 am

Не оставаше много до откриването на новата учебна година и заедно с това и свободното време на учениците намаляваше. Хара реши да посвети днешния ден на себе си. Не, че другите дни не са посветени на нея, но така да се каже днес щеше да си разпуска както тя си може. Беше сама, защото не й трябваше друг в момента. По принцип не беше такава и винаги викаше 1-2 момичета за компания.
Посети магазинчетата, които се намираха в Хогсмийд. Отби се и през пощата, за да прати едно писмо на родителите си. Не ги беше виждала от доста време, но според писмата им са много добре. Хара се надяваше да не я лъжат и наистина да са в отлично състояние.
Най-сетне се добра и до любимото си местенце, а именно меденото царство. Взе си какви ли не лакомства от там. Обожаваше нещата, които правиха и беше редовен посетител на магазина. Дори беше станала много близка с продавачката. С торбата и усмивка на лицето си Хара влезе в последния магазин, който и остана по пътя. Висшата мода за магьосници й отне доста време. Около час се тътреше вътре и оглеждаше всяка една джунджурийка. Когато излезе откри, че слънцето е почти залязло.
Госпожица Гу тръгна да се прибира. Беше погълната от едно списание и дори не гледаше накъде вървеше. Когато вдигна глава откри, че и тя не знае къде е. Малката продължи да върви по една тясна уличка, когато видя нещо познато. Пред нея се седеше Къщата на крясъците. "Кога стигнах до тук?" - попита се Хара. Помисли от къде може да се върне, но разбра, че не помни пътя, защото последното й посещение на тази част от селото е било преди 5 години.
Зад нея се чу странен звук. Обърна се, но не видя нищо, освен едно дърво и мрак. Интуицията й обаче й подсказваше, че не е сама. Някой или нещо беше близо до нея. Краката й бавно започнаха да пристъпват към дървото.
- Има ли някой? - попита с треперещ глас Хара, но не получи отговор.
Това накара корейското девйче да направи още няколко крачки, а в адската тишина се чуваше само торбичката, която се намираше в ръцете на Гу.
Върнете се в началото Go down
L.
Черен магьосник
Черен магьосник
L.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyЧет Авг 29, 2013 2:00 am

Съвсем скоро сума ти народ щеше да се изсипе в Хогсмийд заради новата учебна година. Колко ли родители щяха да посетят тази година "Трите метли", за да отпразнуват приема на децата им в "Хогуортс"? Беше му интересно.. Всяка година беше различно. А и сякаш мътнородите и смесените увеличаваха бройката си с всеки изминал ден. Колко ужасно. Защо не можеха всички да са чистокръвни? Като негова милост например. Да оставим настрани въпроса, че баща му и дядо му не го признаваха за част от семейството и семейния "бизнес". Голям прас. На никого не му пукаше. Но най-вече на него. Беше отраснал така и беше свикнал с всичко. А и не му се занимаваше с простотиите, с които се занимаваха членовете на семейството му. Те бяха нисши същества. Мьонг Су беше висш. Семейство Ким беше под неговото ниво. Можеше да ги избие без да му мигне окото, но не му се занимаваше. Имаше достатъчно друга работа, за която да мисли и да върши. А и не му се искаше да оцапа ръцете си с мръсната им кръв. Не си струваше, а и нямаше изгода от това. Е, изгодата беше отърваване от досадни роднини, но не беше достатъчно.
Ел стоеше на клоните на едно от вековните дървета в близост до къщата на крясъците. Невероятно място. Преди няколко години вътре в нея Хари Потър беше разбрал, че има някой жив, на когото може да вярва освен на Роналд и Хърмаяни - Сириус Блек, кръстникът му. Та, наш смъртножаден си стоеше на клона и нагъваше разни сладки от Меденото царство. Колкото и да беше студен, в него имаше нещо детско и невинно. Може да не си беше изживял детството като хората, но не се държеше като петгодишно. Просто понякога му се дояждаха сладки изделия. А тези от Меденото царство бяха най-вкусните. 
Не му се беше случвало нищо вълнуващо от началото на ваканцията. Без отвличания, без убийства. Колко скучно. В такъв случай щеше да си го направи интересно, защото дочу нечии стъпки. Не след дълго се появи момиче. Беше я виждал и преди. Гу Хара. Ученичка от "Рейвънклоу". Неговият дом в "Хогуортс"... Ким Мьонг Су беше третият най-впечатляващ ученик на училището за магия и вълшебства след Том Ридъл и Хари Потър. Наистина забележителен.. И в какво се превърна вместо в министър на магията? В смъртножаден. Безчувствен глупак.
Ким без да иска бутна един от пакетите с бонбони и той падна надолу, създавайки шум. Хара се стресна и започна да се оглежда. Явно разбра, че не е сама. И по-добре, защото вече се беше смрачило. Очите на Ел направо светеха в тъмното. От короната на дървото се подаваха две лукави очи. Зачака я да се приближи още. Постара се да създаде перфектна тишина, която да бъде разваляна единствено от торбичката с лакомства на момичето. Време е за нападение!
Безшумно слезе от дървото. Явно беше взимал уроци от някой индианец или от тихата стъпка, защото тя не го усети. Хвана я с една ръка през кръста, а с другата й запуши устата.
- Тихо, миличка - прошепна в ухото й, след което мръсно облиза врата й. С нея в ръце потегли към къщата на крясъците.
Умело избегна клоните на дървото, след което влезе вътре. Качи се по витата стълба, стигайки до единствената стая на това място. Метна я грубо на пода.
Върнете се в началото Go down
http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/
Hara.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Hara.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyЧет Авг 29, 2013 3:07 am

Тази тишина я плашеше наистина много, но пък нали винаги трябваше да се доказва като смела продължи да крачи гордо към дървото. В следващия момент някой я сграбчи. Студена и в същото време мека ръка запуши устата й. Друга ръка пък се беше увила около кръста й. Хара се опита да махне ръката от лицето си, но опита й беше неуспешен.
- Тихо, миличка - чу в ухото си тя.
Врата й беше облизан от този индивид. Това я накара да настръхне. През главата й мина мисълта, че ще се наложи да се сбогува с девствеността си по-скоро от колкото е очаквала.
Той я поведе към къщата. Колкото и Гу да се бунтуваше в ръцете му, все не успяваше да се измъкне. Той беше много по-силен, пък и Хара не беше от силните. Беше слабо девойче и не си падаше по бойните неща. По пътя ту стъпваше по земята, ту той я повдигаше, за да не му се мота в краката. Просто нямаше шанс срещу него.
Непознатия избегна корените на дървото доста умело, след което поведе Хара по стълбите. Каквото й да правеше тя беше безпомощна. Влязоха в единствената стая и той я метна на пода. Няколко сълзи се стекоха от очите й. Изправи се бавно и направи нещастен опит да се измъкне от него. Опита се да го изблъска от пътя си, но непознатия дори не помръдна. Той отново я блъсна и тя пак се озова на пода. Нямаше какво повече да направи за това реши за не мърда от мястото си.
- Кой си ти? Какво искаш от мен? - попита плахо тя през сълзи.
Хара не смееше да си вдигне главата нагоре и да го погледне в очите. Не искаше да види лицето на непознатия, защото се страхуваше се от него. Рядко би казала, че я е страх от нещо, но сега беше различно. Според нея той беше черен магьосник. Начина по който се държеше, беше характерен за тъмните магьосници.
Върнете се в началото Go down
L.
Черен магьосник
Черен магьосник
L.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyЧет Авг 29, 2013 9:04 am

Внимателно огледа нежното и ефирна девойче на земята пред него. Беше слаба с хубаво стегнато дупе, дълги крака, добре заоблени гърди. А лицето й... толкова красиво. Като на ангел. Ел имаше чувството, че тя е ангел изпратен от някой висшестоящ. Но кой можеше да е този висшестоящ? Разбира се, никой. 
Мьонг Су стоеше все така пред нея и я изпиваше със змийските си очи. Тази дълга и лъскава кафява коса, която притежаваше Хара, щеше да бъде перфектна за доста груби любовни ласки и игри. Леле, какви неща минаваха през мислите на младежа. Та тя беше ученичка. И какво от това? Даже е по-възбуждащо, защото знаеш, че си мърсувал с много по-малък от себе си. Тя беше на седемнадесет или осемнадесет, там някъде,  а той на двадесет и една. Ммм.. Какво по-хубаво от това? Но преди да получи това, което вече искаше, щеше да я поизмъчи. Доста при това. 
Гу Хара се изправи от пода. Опита се да го блъсне, но не стана. Смъртножадният дори не помръдна на сантиметър от мястото си. Ех, ех, скъпа. Не си познала. Ким я бутна отново на земята. Видя сълзи в очите й, но това не го трогна. Нямаше начин да се трогне от нищо, просто. Дори и да му мяукаше и скимтеше жално като котка или куче. Не изпитваше никакви чувства. Беше студен и безразличен. Нямаше сърце. Е, имаше, но беше направено от камък обвит в тънка ледена кора. Но тази кора скоро щеше да започне да се пропуква и стопява. Сами ще разберете защо..
- Кой си ти? Какво искаш от мен? - попита го през сълзи красавицата. 
Извратена усмивка се появи на лицето на убиеца. Обичаше, когато жертвите му се страхуваха от неговото величие на степен n-та. Но най-обичаше, когато усложняваха ситуациите. Изгаряше да ги прави на миш-маш.
- Кой съм аз? Погледни ме и ще разбереш. Всички знаят това прекрасно лице - нееее, той няма самочувствие. Ама изобщо! Как въобще си го помислихте?! - А какво искам? Хм... Искам много неща. Като за начало, ще ти взема бонбоните. Шоколадови с крем от боровинки са, а те са ми любимите.
И наистина й взе кесията с бонбони. Изобщо, ама изобщо не му пукаше. Гонеше го бонбонен глад от няколко дни, а за тези разновидности на сладките просто убиваше. За съжаление вече трети ден не успяваше да си купи, защото свършваха преди той да е пристигнал в Меденото царство. Колко тъжно и сърцераздирателно. Може ли кърпичка?
Та, така, де. Наш Ел набута всички бонбони от хартиената торбичка в устата си и задъвка устремено. Ако беше нормален и щастлив човек, щеше да се усмихне блажено. Но не. Е, можеше да го направи. Но не можеше да показва емоциите си.
Мьонг Су забеляза, че Хара прави всичко възможно, за да не го погледне. Защо, бе, моме, защо? Все още не беше на път да я изнасили. Все още...
- А сега искам да ме погледнеш! - нареди смъртножадния. Приклекна до нея и хвана грубо брадичката й. Повдигна я нагоре, но очите й се криеха надолу. Никак не му хареса. - Погледни ме!!!
Ким повиши децибелите, но поне подейства. Не обичаше да повишава тон и въобще мразеше да вика. За съжаление понякога се налагаше да го прави.
Върнете се в началото Go down
http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/
Hara.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Hara.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyЧет Авг 29, 2013 4:41 pm

Той й каза, че за да разбере кой е трябва да го погледне. Всички знаели това прекрасно лице. Този за кой се имаше? Явно за Бог на красотата и сексапила, пха!
- А какво искам? Хм... Искам много неща. Като за начало, ще ти взема бонбоните. Шоколадови с крем от боровинки са, а те са ми любимите. - допълни той.
Хара буквално остана с отворено уста. Тоя й искаше бонбоните и за това ли я отвлече? Най-нагло взе торбичката от ръцете й и набута лакомствата в устата си. Дори обаче това не успя да накара Гу да го погледне. Не искаше да вижда лицето му за нищо на света. Не искаше да види евентуалния й убиец или изнасилвач. Той обаче беше на друго мнение.
- А сега искам да ме погледнеш!
Хвана брадичката й и повдигна лицето й нагоре, но Хара беше ината и погледа й сочеше надолу.
- Погледни ме!!! - каза на по-висок тон непознатия.
Рейвънклоуката най-сетне се престара и го погледна. Насълзените й очи се срещнаха с неговите. Те излъчваха студенина. След това тя спусна погледа си и по останалата част от лицето му и остана сащисана. Той беше много по-красив от колкото си мислеше. Това лице й беше познато и бързо се сети от къде. Той също беше възпитаник на Рейвънклоу. Ким Мьонг Су беше един от най-добрите и доста от учителите винаги го даваха за пример. Хара обаче никога не му обръщаше внимание, защото нещото, което беше научила от баща й беше никога да не се опитва да подражава на някого, просто да бъде себе си.
Та, така де, Хара и въпросния Мьонг Су никога до сега не бяха говорили. Тя само знаеше как изглежда и името му. Всъщност явно от далеч нищо не е видяла, защото сега той и се стори най-прекрасното нещо на света. Всичко в него беше черно, но може би в това му беше чара и го правеше да изглежда още по-красив.
- Как се превърна в ... това? - с този въпрос Хара можеше да си изпроси боя, но й беше наистина интересно да разбере как от успешен ученик, ставаш такова нещо. 
Върнете се в началото Go down
L.
Черен магьосник
Черен магьосник
L.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyЧет Авг 29, 2013 5:47 pm

Притежателят на змийските очи продължаваше да изпива момичето със студения си поглед. Ако беше Супермен, сигурно щеше да я прониже с лазерното си зрение. В такъв случай, значи добре, че не е този супер герой. И, че въобще не е никой супер герой. Всичките до един имат разни способности, а той се радваше единствено на змийския език. Беше открил,че го говори още, когато беше на седем години. Тогава брат му беше довел някаква змия, за да си я гледа. Мьонг Су обаче беше на друго мнение, проведе един дебат с влечугото и го пусна. На следващата сутрин откриха една от прислужниците мъртви. Дебелата Берта, така я наричаше, а иначе името й беше Бертруд, се беше грижила за най-малкия Ким още от деня на раждането му. Не заслужаваше такъв край, но на Ел изобщо не му пукаше. Може тя да беше единствената, която се бе интересувала от него, но.. Все тая. На кого му пука изобщо?
"Ругайте като крале. Останете незабележими като клоуни." Това беше мотото му. Интересно, нали? Обаче, не можеше да си спомни как му беше дошло на акъла. Важното беше, че е много яко. А и това описваше същността му. Ругаеше като крал, подобно на жестокия Хенри Осми, но се криеше като клоун в тъмните сенки на деня и нощта, на дърветата и планините, в пещери и хралупи. 
Хара най-накрая благоволи да го погледне. И остана съшардисана. Имаше си и защо де. Кой би очаквал самият Ким Мьонг Су пред себе си? Никой. Нали?
Тя беше с четири години по-малка от него. Когато той завършваше, тя беше трети курс. Всички професори го даваха за пример за подражание. По-добре да не го даваха. Все пак, вижте в какво се беше превърнал за толкова кратък период от време.

Смъртножадният приглади косата си с ръка. Изпълни белите си дробове с въздух. Двамата продължаваха да се гледат право в очите. Нейните кафяви оченца бяха изпълнени едновременно със страх и с... обожание? Да кажем обожание. То просто няма начин да не започнеш да го обожаваш щом веднъж си го видял.
- Как се превърна в ... това? - попита го Гу.
Честно казано, добър въпрос. Можеше да се мисли надълго и нашироко по него и да се развиват теории от всякакво естество. Първо на първо, семейството му бяха смъртножадни. Второ на второ, с характер като неговия няма как да не си на страната на Ти-знаеш-кого. Трето на трето, доставяше му удоволствие да убива и да гледа как жертвите му се измъчват.
- Добър въпрос, Хара. А отговорът пристига на момента. Всички от семейството ми са Смъртножадни. Ще попиташ "И какво от това? Можеш да си различен". Да, но с характер като моя е най-добре да си стоиш на задника в отбора на черните магьосници.
След този изчерпателен отговор, Мьонг Су тупна дупето си до нея. Плъзна отново поглед по тялото й. Вече си представяше как маркира територията си с любовната писалка.
- Докато бях в "Хогуортс" и аз бях от Рейвънклоу. Баща ми и дядо ми очакваха да бъда в Слидерин заедно с брат ми, но Разпределителната шапка им разби надеждите. 
Върнете се в началото Go down
http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/
Hara.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Hara.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyЧет Авг 29, 2013 8:04 pm

Тя чакаше отговора му с интерес и след известно време го получи.
- Добър въпрос, Хара. А отговорът пристига на момента. Всички от семейството ми са Смъртножадни. Ще попиташ "И какво от това? Можеш да си различен". Да, но с характер като моя е най-добре да си стоиш на задника в отбора на черните магьосници.
Едно не се побираше в главата на Хара. Как така е решил, че това е по-добре? Сега можеше да е преподавател и всички да се кланят пред силите му, а той вместо това нощем се катери по дърветата, убива хора и какви ли още не злини. В рода на Гу също е имало Смъртожадни, но те се броят на пръстите на едната й ръка. За това и тя не примира да става такава.
Мьонг Су седна до нея. До преди малко щеше да я убие, а сега се държи така все едно са първи дружки. Този наред ли е? Явно не е.
- Докато бях в "Хогуортс" и аз бях от Рейвънклоу. Баща ми и дядо ми очакваха да бъда в Слидерин заедно с брат ми, но Разпределителната шапка им разби надеждите.
И тя искаше да е в Грифиндор, но уви шапката каза друго и се озова в Рейвънклоу, но може би така беше по-добре. Там нямаше да получи това, което иска, а щеше да е просто една от многото в този отбор.
- Знам, че си бил в Рейвънкул. - отбеляза корейското момиче.
Реши да не му казва, че е бил даван за пример след като е напуснал, защото щеше да си вдигне самочувствието да небето.
На Хара доста бързо и минаха сълзите и сополите и реши да си потърси сметка за бонбоните. Може родителите й да имаха много пари, но на нея всичко й се свидеше. Не даваше на момичетата да ползват гримовете й, дори и лаковете й за нокти. Пък и не беше тайна, че си падаше доста лигава.
- Искам си бонбоните! - изписка тя. - Това е последното ми желание.
Ако ще я убива, поне да е щастлива, а по-голямо щастие от разтапящо се лакомство в устата за Хара нямаше.
Върнете се в началото Go down
L.
Черен магьосник
Черен магьосник
L.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyСъб Авг 31, 2013 11:08 am

Рейвънклоу. Защо разпределителната шапка го изпрати там, а не в Слидерин или Грифиндор? По-скоро в Слидерин. Братчето му сега беше част от Змиите и техен префект, а двете му тъпи сестри си вирееха вхърковатите задници в Рейвънклоу. Носеше му се славата на голяма мъжка курва, но да си кажем честно, това беше нещо типично за семейство Ким. Явно Мьонг Су наистина е от друг баща, защото никога не беше търсил само секса. Ако щеше да се хваща с момиче, трябваше да бъде за нещо сериозно, а не за "one night and goodbye". Не че не беше популярен и нямаше тълпи от момичета, които искаха да бъдат удостоени с вниманието му, но не беше такъв тип. Всъщност, и по-добре, че баща му не е дясната ръка на матриархата на единствения чистокръвен азиатски род в историята на Магията. Пх. Отвратително.
Но нека сега се върнем на първоначалната тема. Причината поради, която онази вехта шапка го беше затрила в Рейвънклоу беше, че видяла в него потенциал на бъдеш Министър на Магията. Да, ама не. В семейство на Смъртножадни какво очаквате? Изведнъж първородният син да се изплющи в Министерството и да изпрати целия си род в Азкабан? Да, ама не. Може да не можеше да ги понася, но заради най-малкото не го направи. Единствено то го признаваше за техен роднина, ама да не вземете да се изтървете някъде.
Хара каза, че знаела, че бил в дома на синичките орли. Че то кой не знае, бе? Просто беше решил да си го отбележи като факт и да се направи на незнаещ тъпанар. Знаеше, също така, че и доста често го дават за пример, както даваха Том Ридъл и Хари Потър. Явно, все пак, не беше чак такава излагация за семейството си.
Ел седеше до нея и пак изучаваше лицето и тялото й. Тези големи очи определено му станаха любими. В тях имаше някакъв блясък и живец, които на него липсваха. В неговите очи се четяха единствено желание за кръвоприлитие и смърт. Опасният змийски блясък също често се наблюдаваше. Типично за член на Смъртножадните. Нищо ново под това необятно синьо небе покрито с тук-таме някое облаче. 
- Искам си бонбоните! - започна с пискливото си гласче тя. - Това е последното ми желание!
Черният магьосник я погледна така все едно вижда наклонената кула в Пиза, която още повече се накланя и накрая порутва града. Тя сериозно ли?! Какво последно желание, какви пет лева?
- Ако мислиш, че ще те убивам или изнасилвам, не си познала. Няма да направя нито едно от тези двете. Прекалено си хубава, за да направя нещо толкова мизерно. Колкото до бонбоните - НЯМА да ти ги дам!!!! - наду се като пришка на Великденския заек той.
Стана от пода, изтърси панталона си и я хвана грубо за ръката. Вдигна я, при което Гу направо литна във въздуха. Много лекичка беше.
Върнете се в началото Go down
http://k-popworldrpg.bulgarianforum.net/
Hara.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Hara.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyЧет Сеп 05, 2013 6:17 pm

Той я погледна все едно му е казала, че е бременна (нищо лично! РОФЛ) от него. Не знаеше да се радва ли, че е предизвикала някаква емоция в него или да плаче, защото най-вероятно нямаше да й върне бонбоните и щеше да се наложи пак да ходи да си купува. Ама, че невъзпитан младеж.
- Ако мислиш, че ще те убивам или изнасилвам, не си познала. Няма да направя нито едно от тези двете. Прекалено си хубава, за да направя нещо толкова мизерно. Колкото до бонбоните - НЯМА да ти ги дам!!!!
Щом чу първите му изречения застина. Той я смята за хубава? При това за прекалено хубава. Думите му се запиха в съзнанието й. За пръв път някой й казваше такова нещо. Рядко момчетата, които уж си падаха по нея са й го казвали. Гу винаги е знаела, че те искат само да я вкарат в леглото си, но тя до сега не се беше давала на никой и нямаше намерения да го прави. Дори рядко се появяваше пред очите на префекта на "Слидерин", защото не му се носеше хубава слава. Доста момичета бяха изревали от него, а Хара с основание се страхуваше да не стане една от тях. За това и седеше далеч от него. Със сигурност с Ел бяха някаква рода, защото и двамата са с една фамилия и са корейци до доказване на противното.
- Щом няма да ми правиш нищо, защо ме доведе тук? - корейката зададе поредния си въпрос.
Мьонг Су не й отговори, а грубо хвана ръката й. Дръпна я, толкова силно, че Хара не успя да се спре и се лепна за него като бисквитка "Орео". Свободната й ръка се беше увила около кръста му, а главата й се беше озовала на гърдите му. Гу бързо се осъзна и даде няколко крачки назад. Лека руменина се беше настанила на бузките й.
Върнете се в началото Go down
Rebekah.
Смъртожаден
Смъртожаден
Rebekah.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyПон Фев 10, 2014 8:12 pm

Мигнах плахо и видях, че се намираме в някаква къща- призрачна и студена. Всички прозорци бяха заковани с дъски и не знаех как сме се озовали тук. Започнах да се оглеждам изплашено. Ясно си помислих къщата на Джейкъб, но явно когато Лий беше изкрещял, си бях помислила за къщата на крясъците. Може би това беше перфектното помещение или място, където щяхме да се изясним. Помолих Иън да отиде в другата стая, за да мога спокойно да разговарям с Лий. Затворих вратата след Иън и седнах на прогнилото проядено от молци и старо легло, което скръцна доста страховито и явно предвещаваше разпад, ако му се приложи малко повече тежест. Сините ми очи пронизаха тялото или по-скоро лицето на момчето. Сякаш ледени кинжали се забиха в тялото му. Наклоних глава на една страна, а върху моето лице се изписа усмивка, която не предвещаваше нищо добро. 
- Предполагам, че искаш да поговорим, Лий- поясних и явно сега всичко му стана ясно, защото лицето му изглеждаше до този момент объркано- Видях, че гледаше странно Иън. Защо? Би трябвало да го познаваш.
Под маската се криеше бедствие, което сигурно щеше да унищожи сградата скоро.
Върнете се в началото Go down
Lee Wolf
Грифиндор
Грифиндор
Lee Wolf

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyСря Фев 12, 2014 9:14 am

Къщата на крясъците ли? А аз си мислех, че ще ходим при брат ми...
В момента в който стъпихме на земята, Ребека ни пусна...
Чахай малко... Защо и този беше с нас... Иън или както там се казваше...
Започнах да го гледам странно и явно Ребека беше забелязала това, защото го изпрати в другата стая...
Слет това направи магия за да не може да ни подслушва... Направи няколко крачки и седна на старото мухлясало легло...
Погледна ме проницателно и ме попита дали иска да поговорим...
Исках ли? Трябваше ли да говорим.. Всичко вече ми се беше изяснило... Тя беше заедно с онзи...
- За какво да говорим? За това, че сега се чукаш с онзи ли? - казах го с такава омраза и презрение... и се усмихнах злобно...
Върнете се в началото Go down
Rebekah.
Смъртожаден
Смъртожаден
Rebekah.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyСря Фев 12, 2014 9:31 am

Почувствах силен гняв. Исках да обеся някой. Не можах да се сдържа и изведнъж станах толкова рязко, че явно не го беше очаквал. Ръката ми се стрелна към гърлото му. Допрях го до стената, стискайки здраво.
- Я пак повтори- казах затруднено и набръчквах чело всеки път, когато произнасях някоя дума- Ти искаше да говорим, а не аз. В "затвора' ти ме помоли да изчакам. И не забравяй на каква опасност се изложихме аз, а пък за Иън да не говорим, че да те спасим, така че си дръж езика зад зъбите и внимавай как говориш, защото и без това съм бясна.
Къщата започна заплашително да се клати, може би защото не се владеех и магията в мен излизаше извън контрол.  
- Разбра ли? Ясна ли съм?- попитах няколко пъти, съскайки в ухото му. Без да чакам отговор се отдръпнах от него. Извадих пръчката и започнах да си играя с нея, като измагьосвах сняг или вледенявах някой мебел.
След няколко минутки мълчание промълвих спокойно, но без да го поглеждам:
- Виж, Лий.. Извинявай, но мога да се "чукам", с който си искам- промълвих тихо и сякаш боязливо, но всъщност си знаех, че е сериозно и зад тези думи стоеше предупреждението " Внимавай!".
Върнете се в началото Go down
Lee Wolf
Грифиндор
Грифиндор
Lee Wolf

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyСря Фев 12, 2014 9:51 am

Ха... бутна ме до стената и ме стисна за гърлото... И докато тя продължаваше да ме заплашва аз се хилех зловещо...
Не ми пукаше за нищо и за никого... Просто исках да се бия с някого...
След като тя каза каквото искаше, се отдръпна назад...
Завъртях си и започнах да се разхождам из стаята:
-Знаеш ли какво? - накрая казах аз - Чукай се с когото поискаш... Вече не ми пука... Благодаря ти "че рискува живота си"... Но аз бях дотук...
Продължавах да се усмихвам, което очевидно я дразнеше...
-Мисля да ви остава двама да си се чукате и тук... - казах го и се завъртях по посока към изходната врата...
Дали не трябваше да ида до другата стая и да направя нещо на г-н Чукач... Или просто да ги оставя... Започнах да си мисля... Струваше ли си изобщо? Замислих се и си зададох въпроса "Заслужава ли ме тя?" Отговорът беше НЕ! Нямаше какво да мисля...
Затова преди да напусна къщата се обърнах към вратата на стаята, където беше Иън... Извадих пръчката си и я насочих натам:
-Бомбарда Максима! - изкрещях...
Обърнах се и тичешком излязох навън...
Луната светеше ярко... Погледнах я, май беше пълнолуние... Навън беше студено... Защо по дяволите не си бях взел блуза?
Върнете се в началото Go down
Rebekah.
Смъртожаден
Смъртожаден
Rebekah.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyСря Фев 12, 2014 10:02 am

- Протего Максима!- креснах силно и замахнах със сложно движение. Огромен щит се появи натам, на където заклинанието летеше. "Бум"-удари се в силовото поле и се отклони. Разби един от близките прозорци, но важното беше, че Иън беше добре. Това нямаше да остане безнаказано. Влязох тихо при Иън и му казах, че ей сега ще дойда и изхвърчах като фурия навън. Минах през тесния тунел и излязох под Плашещата Върба. Натиснах бутона и започнах да търся Лий, докато най-сетне го намерих.
- Инкарцерус!Експелиармус- изкрещях и пръчката му политна към мен, докато около него се увиваха въжетата. Седнах върху корема му и го погледнах с леко злобна усмивка. Наклоних глава на едната страна и се доближих до лицето му. Усмивката още грееше. - За това, което току що направи, сега ще бъдеш наказан.
Доближих се още по-близо, а устните ни се докоснаха, но не го целунах. 
- Сега ще изпиташ болка....- промълвих тихо, но разбира се, той ме чу. Вдигнах високо пръчката си започнах да го ранявам бавно по дясната ръка, но раните си бяха безобидни. Отидеше ли до мадам Помфри, тя щеше да го излекува за половин секунда.
- Как може да си толкова безхаберен и толкова егоистичен? Не можеш да си представиш какво щяха да ти направят, ако не бяхме дошли- гледах го с изцъклени очи.
Върнете се в началото Go down
Lee Wolf
Грифиндор
Грифиндор
Lee Wolf

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyСря Фев 12, 2014 10:10 am

-Не ми пука... По - добре да бях умрял...
Докато говорехме въжетата около мен се отпуснаха... Пръчките бяха в дясната и ръка... Трябваше само да ги дръпна...
-Върви при него и си се чукайте... Нали за това ви оставих - и пак започнах да се усмихвам...
Щях да я отблъсна на три...
Едно... Бавно издърпах лявата си ръка...
Две... След това дясната...
Три... Блъснах я за да се дръпне от мен, като в същото време взех пръчките от ръката и...
-Петрификус Тоталус- казах аз... - Сега аз ще говоря, а ти ще мълчиш... Първо... Не си ми господарка, че да ми казваш какво да правя... Второ... Защо ме гониш... можеше да седиш при онова копеле и да се чукате... Трето... Вече не ми пука за теб, за вас, а никого...
Хвърлих пръчката и до нея...
-Заклинанието сега ще отмине... Не съм го направил силно... Оставям ви...
Вдигнах пръчката си, помислих си за имението ми и се започнах да се магипортирам там...
Върнете се в началото Go down
Rebekah.
Смъртожаден
Смъртожаден
Rebekah.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyСря Фев 12, 2014 10:25 am

Подсмихнах се. На мен не ми действаха такива неща. След като той се опита да се магипортира, заклинанието отмина и аз станах изключително бързо. Взех пръчката си замахнах напред с другата. Затворих очи и си поех въздух. След това усетих някакви обръчи, които започнаха да се увиват около тялото ми. Усещах, че ме задушават и точно когато си мислех, че ще умра от задушаване, краката ми се удариха в твърдата земя и паднах на колене. Започнах да кашлям, а чак след това погледнах къде се намираме. Бяхме в някаква къща, която не ми беше позната. Премигнах няколко пъти и се изправих.
- Лий.. Къде си проклетнико- промълвих силно, колкото ми глас държеше. Оглеждах се наоколо, за да успея да го фокусирам, но изгубих равновесие и паднах назад, но тогава...
Пп. Пиши си там в имението ;дд
Върнете се в началото Go down
Алекс Колинс
Слидерин
Слидерин
Алекс Колинс

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyВто Май 06, 2014 10:55 pm

- За къде бързаш ангелче
 Попитах я докато ме издърпваше насила от Трите метли преди даже да съм си допил бирения шейк. Вървяхме по улицата и я притиснах към себе си, все още се страхувах че онази щес е появят и ще я наранят. Преплетох пръсти с нейните и докато вървяхме от отговорих
- Аз няма да те изоставя заради друга секси. Никой друга не е като теб.

 Щом стигнахме пред къщата на крясъците се усмихнах. Мястото ми допадаше много - старо, порутено и зловещо. Явно и на нея й харесваше щом по рано бе пожелала да дойдем тук. Гледах я и галех косата и лицето й.
- Не искам да се караме повече Бека чу ли.
Върнете се в началото Go down
Rebekah.
Смъртожаден
Смъртожаден
Rebekah.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyВто Май 06, 2014 11:48 pm

- Добре, добре- одобрих и извадих пръчката, а след това отворих дървената врата, която беше заключена, но след това вече не беше. Влязохме вътре и затворих съответния уред. Намигнах му и посочих стълбището, където исках да отидем. Стъпка, а след това скърцане. Така се придвижвахме. Най-сетне стигнахме до горния етаж. В стаята имаше свещи, а леглото беше оправено. Нямаше никакви паяжини и нищо мръсно. В близката камина блестеше палав огън. Върху леглото се излежаваха розови цветчета. Свалих палтото си и се хвърлих на вече мекото легло. Погледнах през прозореца, който беше широко отворен и се загледах в притъмняващия замък.
- Е? Харесва ли ти?- попитах го, а след това се приближих до него, като го хванах за мантията и го целунах страстно.- Надявам се, защото иначе ще те убия.
А след последните думи го съборих на леглото и се качих върху него. Усмихнах му се, а ръцете ми започнаха да блуждаят по тялото му, като се спираха на мускулите му. Притиснах срамните си части до неговия член, но разбира се, всичко беше облечено и допира беше едва осезаем, но го имаше.
Върнете се в началото Go down
Алекс Колинс
Слидерин
Слидерин
Алекс Колинс

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyСря Май 07, 2014 9:39 pm

Обвих ръце около кръста й и я притиснах към себе си докато я целувах отново и отново. Боже тя беше невероятна а устните й бяха просто божествени с аромат на черешка и сладък вкус. Облизах долната й устна и я захапах леко. Ръцете ми се шареха по прекрасното й тяло, което в момента беше върху моето. Огледах помещението то беше прекрасно. Усмихнах се и погалих лицето й след което я целунах за пореден път с думите.

- Няма нужда да ме убиваш харесва ми. А теб те обичам много секси

 Завъртях се и сега тя беше отдолу. Наведох се и почнах да целувам шията й оставяйки влажни следи след себе си. Усещах я как се притиска към мен, тя определено знаеше как да ме възбуди. Поставих ръце на бедрата й и я притиснах към себе си.

- Толкова си секси подлудяваш ме
Върнете се в началото Go down
Rebekah.
Смъртожаден
Смъртожаден
Rebekah.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyПет Май 09, 2014 9:46 pm

- Обичам да убивам- промрънках и го целунах отново по устните, а ръцете ми се спуснаха по тялото му. Не исках да го правим. Избутах го и го сложих да седне, а после започнах да го целувам, като тялото ми се предвижваше вълнообразно. - Обичам те и теб.
Усетих ръцете му да ме притискат към него. Исках да стоим тук постоянно. Не исках да се отделяме. Извадих пръчката си, а след това се отделих от него и паднах настрани, като потънах в леглото. Започнах да си играя с пръчката, като измагьосвах различни неща. Птички, цветя, фойерверки и куп други безполезни нещица.
- Как искаш да се казва бебето и какъв пол ще ти хареса най-много?- попитах го и се усмихнах, гледайки го с обич и нежност.
Пп. Сори, че толкова кратко ма нямам музЪ хд
Върнете се в началото Go down
Алекс Колинс
Слидерин
Слидерин
Алекс Колинс

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyПет Май 09, 2014 10:04 pm

- Нека първо се роди и после да мислим името принцесо.
 Стоях до нея и я гледах докато си играеше с пръчката си. Приличаше намалко сладко детенце направо ми идваше да я схрускам за вечеря. Подсмихнах се леко и почнах да галя русата й коса, и да гледам нещата които измагьосваше.

- Най важното е че ще е наше а не примерно на съседите.
 Погледнах надолу към нея леко разсеяно и се прозях неволно. Явно няколко кафете не можеха да заместят липсата на сън.. Хмм може би други неща щяха да я заместят. Прегърнах я през кръста внимателно така че да не й преча на заниманието й и целунах челото й, както прави загрижен по голям брат.

- Трябва по често да се събуждам до теб
Върнете се в началото Go down
Rebekah.
Смъртожаден
Смъртожаден
Rebekah.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyСъб Май 10, 2014 12:57 pm

- Наистина трябва- усмихнах се  и го целунах по устните страстно. Ръцете ми погалиха лицето му, а след това се отдръпнах леко от него, като го наблюдавах с крайчеца на окото си.- Ако е момче, мисля да го кръстим Алекзандър? Харесва ми името, а и има малко от теб, така че смятам, че е хубаво име. Ами ако е момиче?
Погледнах го. Не изглеждаше добре.
- Какво има, Алекс? Какво ти е?
На лицето ми се появи загрижено изражение.
- Кажи ми..- промълвих тихо и го целунах по бузата.
Върнете се в началото Go down
Алекс Колинс
Слидерин
Слидерин
Алекс Колинс

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците EmptyПон Май 12, 2014 9:25 pm

- Нищо ми няма мило просто ми се спи малко
 Усмихнах се леко и прокарах пръсти през косата и лицето й след които се надигнах мързеливо и бавно за да слея устните си с нейните за една кратка и невинна целувка, след което отново се пльоснах върху матрака.

- Ако е момиче ли? Хмм не може ли просто да го кръстим на теб Бека. Сигурен съм че какъвто и да е пола детето ще е взело твоята красота. Ти си най красивата в цялото даскало мила.

 Протегнах се и взех ръката й като я поднесох пред устните си и я целунах след което просто продължих да я държа.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на крясъците   Къщата на крясъците Empty

Върнете се в началото Go down
 

Къщата на крясъците

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» Къщата на Хагрид
» Къщата на Флориан
» Къщата на Беликови
» Къщата на Майкълсън
» Къщата на сем.Блек

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: Хогуортс и неговите околности :: Околности :: Село "Хогсмийд"-