Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Античната беседка 1fpiy Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Античната беседка 1fpiy Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]
Античната беседка EmptyСъб Авг 13, 2016 2:22 pm by Екатерина Дейвидс-Муур

» Разпределение (РП)
Античната беседка EmptyВто Апр 05, 2016 9:16 am by Джон Картър

» Разпределителен тест
Античната беседка EmptyПет Апр 01, 2016 7:07 pm by Джон Картър

» Заети ликове
Античната беседка EmptyЧет Мар 17, 2016 3:10 pm by Вивиaнa Гровънър

» Before 1 week
Античната беседка EmptyСря Яну 20, 2016 11:15 am by Рок Хауърд

» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...
Античната беседка EmptyПон Яну 18, 2016 12:03 am by Рок Хауърд

» Спам на воля :)
Античната беседка EmptyПон Дек 28, 2015 10:20 am by Афродита Найт

» №007
Античната беседка EmptyСря Ное 11, 2015 10:50 am by Liam Shadow

» Liam Shadow
Античната беседка EmptyСря Ное 11, 2015 10:30 am by Liam Shadow

Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 20 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 20 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Статистика
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22572 мнения in 1538 subjects

Share
 

 Античната беседка

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Renesmee
Грифиндор
Грифиндор
Renesmee

Профил
ПисанеЗаглавие: Античната беседка   Античната беседка EmptyСъб Яну 11, 2014 12:58 pm

Античната беседка 62134
Върнете се в началото Go down
Renesmee
Грифиндор
Грифиндор
Renesmee

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Античната беседка   Античната беседка EmptyСъб Яну 11, 2014 5:11 pm

Spoiler:

Неси бе поела ръката на привлекателния директор и сега бяха навън.Далеч от целия шум, клюки и суета.
Нощта беше ясна и приятна въпреки студа.Звездите се виждаха, а луната предаваше мистериозен блясък на всичко наоколо.Като цяло момичето обичаше нощта, радваше й се и поемаше от енергията й колкото може повече.
- Деня или нощта предпочитате професоре?Кое Ви привлича повече?
Тя беше любопитна личност.Обичаше да опознава събеседника си и да научава колкото може повече за него.А и не всеки ден щеше да има възможност да говори с господин Озера.
Най-после бяха стигнали до една беседка, която Неси познаваше до съвършенство.
- Нека останем тук..Ако нямате нищо против, разбира се.
Тя се усмихна, поглеждайки мъжа.Владееше израженията си толкова добре и знаеше, че в момента дори и да мрази това място Кристиан щеше да се съгласи да останат там.
- Опичам тази беседка..Още откакто брат ми ме водеше тук когато бях малка.Винаги е била любимото ми място в училището.
Обясни желанието си да бъдат тук простичко.Нямаше нужда да бъде по-подробна.А сега единственото, което очакваше беше отговор от негова страна.
Върнете се в началото Go down
Кристиан Озера
Директор и отговорник за "Рейвънклоу"
Директор и отговорник за
Кристиан Озера

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Античната беседка   Античната беседка EmptyСъб Яну 11, 2014 9:45 pm

Озера не можеше да отрече ,че малката златокоска имаше вкус.Избра едно красиво място в околията на Хогуортс което Крис всъщност можеше да нарече част от градината.
Усмихна се на античната беседка която се разкриваше пред очите му и изслуша Ренесме.След което я преведе по стълбите и се настаниха на една пейка вътре Крис се усмихна на нищото.
- Местенцето наистина си го бива. - призна той.Извади пръчката си,размаха я и след малко наоколо започна да звучи лека музика. - Един танц,госпожице?
След малко той се загледа към небето,хиляди и хиляди звездици,една огромна луна хвърляща сребърно сияните върху растенията наоколо.И той като малката си другарка помнеше това местенце от така да го каже - младините си.Но днес му се струваше необичайно красиво.
- После мисля да ти покажа една моя малка тайна. - заяви той. - Тъй като ти ме доведе тук и аз ще те заведа някъде.Не бях идвал в тази беседка от около пет години...бях забравил колко е приятно и красиво всъщност.
Върнете се в началото Go down
https://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net
Renesmee
Грифиндор
Грифиндор
Renesmee

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Античната беседка   Античната беседка EmptyПет Яну 24, 2014 2:21 am

- Щастлива съм от факта, че Ви харесва тук.
Русокоската не обичаше да разочарова хората, а в момента сякаш й бе дори по-важно да го зарадва.Не беше поради факта, че е директор.. просто имаше нещо в него, което я караше да иска да е щастлив.А и до толкова обичаше това място, че искаше да прекарат възможно най-много време тук.Със звездите и луната като единствени наблюдатели.И точно когато си мислеше, че няма как да стане по-хубаво, прозвуча прекрасна мелодия.. не като онези, които се пускаха в залата.. Нещо много по-красиво, много по в нейн стил.
- С удоволствие бих танцувала с Вас.
Неси прегърна учителя нежно през рамената и се задвижиха в такт с прекрасната мелодия.Всичко това караше да изглежда дори Хогуортс по-магичен и по-вълшебен от преди.. Сякаш бяха се принесли във вълшебна страна където всичко беше толкова лесно.
- Нямам търпение да видя тайната Би, господин Озера.
Тя му се усмихна заговорнически.Винаги беше готова да сподели нечия тайна или да се забърка в някоя мистерия..Това беше любимото й занимание.
- Знаете ли, мисля си, че е било разочарование за Вас тази вечер да сте с мен - очите й се стрелнаха право към неговите, но нежната усмивка все още красеше лицето й - Имам предвид.. аз не съм от най-добрите ученици..Често нарушавам правилата и вероятно Вие сте наясно с това.
Върнете се в началото Go down
Кристиан Озера
Директор и отговорник за "Рейвънклоу"
Директор и отговорник за
Кристиан Озера

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Античната беседка   Античната беседка EmptyНед Яну 26, 2014 10:19 pm

Античната беседка Tumblr_mztewqia5U1re2mt6o1_400

Озера се засмя на думите и.Взе ръцете и в своите,а музиката се промени.Повдигна вежда ,а усмивката му стана дяволита.
- Разочарован? - това просто го караше да се смее.Все пак той самия като ученик бе нещо като досаден трън който се вре навсякъде и само се забъркваше в неприятности.Човек да се чуди как такова същество бе станало директор! - Не бих казал.Даже съм ОЧАРОВАН!Първо - не са много хората които знаят това място.Малко са тези които наистина осъзнават каква красота и магия цари наоколо.И трето - нямаш си и на представа мила ми Ренесме какъв бях като ученик.Не се обиждай,но белите които правите с брат ми бледнеят пред моите.
Хващайки я за ръката той я изправи рязко настрани,а после я дръпна към себе си.След малко двамата започнаха да се обикалят(като разгонени зайци?!).
- Умела танцьорка,определено съм очарован.Малко са жените в наше време които танцуват така като теб.Грациозна,красива и умна. - смигна и заговорнически след което отново направи движението с което раздели тялото си от това на русокоската и единствено ръцете им се докосваха.Но не за дълго.След малко тя отново бе в обятията му,а кратък и бе хванат от ръката му. - Невероятна.
Пусна кратък и и погали лицето и с ръка.Кожата и бе невероятно мека.Усмивката му стана още по-широка.Притисна свойски момичето към себе си - ЧИСТО ЗАКРИЛНИЧЕСКИ! - и вдиша аромата и.Гръм да го удари - искаше да я вкуси..да опита устните и,да я изпие с очи и устни...действаше му като опият,но защо?!Толкова ли лесно се поддаваше на жените?Явно да...,но можеше ли да не бъде такъв?Все пак те бяха красиви и нежни същества...макар и някои от тях да бяха бая властни и страшнички,те си бяха жени.Нещо без което повечето мъже - ако не и всички! - не можеха.
Върнете се в началото Go down
https://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net
Renesmee
Грифиндор
Грифиндор
Renesmee

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Античната беседка   Античната беседка EmptyВто Фев 18, 2014 8:03 pm

- Не очаквах да сте такъв ласкател, господин Озера.Впечатлена съм.
Тя се движеше плавно, водейки се по неговото тяло.Вдишваше аромата му, усещаше кожата му, чувстваше движенията на тялото му.Беше твърде опияняващо, твърде нереално.Никога не беше поглеждала на него по начина, по който гледаше сега.В момента той беше по-привлекателен от всеки друг мъж в очите й.
- Това ли правите с ученичките когато сте насаме, директоре?
Шепнеше в ухото му, докато беше плътно притисната в тялото му и усещаше всяка извика от добре оформеното му тяло, усещаше дъха му по кожата на врата си и точно в момента го желаеше повече от всичко.
- Знаете ли, представях си, че тази вечер ще протече по съвсем различен начин..Но ми харесва развитието.
Беше затихнала, за момента беше спряла с резките, танцувални движения и просто стоеше до него и леко се поклащаше, както правеха повечето хора докато танцуват.Но тя не беше спряла от умора или от неумение, не, тя беше спряла, за да се порадва на мъжа пред себе си.Ръцете й, които първоначално бяха около врата му бавно се спуснаха надолу и застанаха кротко върху гърдите му, а лицето й в момента беше на сантиметри от неговото.
Върнете се в началото Go down
Кристиан Озера
Директор и отговорник за "Рейвънклоу"
Директор и отговорник за
Кристиан Озера

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Античната беседка   Античната беседка EmptyВто Фев 18, 2014 9:49 pm

Музиката се промени към по-бавна.Неси отпусна ръце и те се озоваха на гърдите му.Озера се подсмихна,честно казано и той не си представяше,че нощта ще протече така приятно.Мислеше си,че ще го съберат с някоя досада дето само ще му мрънка,но късмета му се бе усмихнал и сега той стоеше на това прекрасно място с това прекрасно момиче.
Обхвана талията и с две ръце и я повдигна леко във въздуха като я завъртя.
- Да си призная и аз не очаквах такъв приятен развой на нещата. - усмивката на Кристиан стана още по-голяма.Той отново запрати момичето навън и после я прие в обятията си. - И определено не правя това с ученичките си.Половината от тях...имат два леви крака.Не искам да ги обиждам,но е така..и мислят само за това между краката си..и това между моите...
Озера реши да млъкне,чудо!Повтори още два пъти движението с което Ренесме се отделяше от него,но само за миг,а после - после тя отново ставаше неговото момиче в неговите обятия.Обвивайки ръце около талията и отново и притискайки я към себе си вдъхна аромата и.Бе нежен,сексапилен,някак си възбуждаш...или поне него.
Без да се замисля,директорът постави пръсти на брадичката на русокоската и надигна внимателно главата и нагоре.Очите му срещнаха нейните.В красивите сини дълбини на тези на ученичката се четяха безброй чувства,а Крис бе сигурен,че и в неговите бе същата картина.Усмихна се,наведе се леко и докосна меките и устни.Хареса му...даже и повече.Та мамка му,ако си мислеше,че аромата и го е опиянил,то целувката направо го довърши.

"Край,аз съм твой роб!Прави с мен каквото искаш!"
Озера бе готов да се свлече на крака пред това момиче...не бе истина какво жалко същество бе.И на това му викали мъж?Да бе...вярвайте си.
Езикът му погали устните на момичето и си проправи път навътре където се заигра палаво с нейни.Ръцете му вече не можеха да стоят на едно място и той ги плъзгаше по гърбът и.А работата бе там,че Крис знаеше,че няма да се задоволи само с това...щом бе опитал толкова от нея и му бе харесало до такава степен...той щеше да иска още и още...бе като хищник жаден за кръв.Щеше да опази това момиче от всичко друго и всички други,но нямаше да успее да я опази от себе си.


Пп:Ееее не о.о мисля,че това е една от най-големите бози които съм писал.Особено краят!
Върнете се в началото Go down
https://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net
Renesmee
Грифиндор
Грифиндор
Renesmee

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Античната беседка   Античната беседка EmptyНед Мар 02, 2014 9:28 pm

Електричество. Това бе първата асоциация, която русокоската направи, след като вкуси устните на директора.Електричество вливащо се във вените й, във всяка клетка от кръвта й, пренасящо се във всяка част от тялото й и карайки кожата й да настръхне, а сърцето й да иска още от него.
А когато усети езика му по устните си?Можеше да се закълне, че тогава главата й се замая.Този мъж.. той беше нещо съвсем различно от всички останали.Тялото му беше прилепнало в нейното, но в същото време бе толкова недостижим за нея.А как го искаше в момента.. Искаше да вкусва от устните му колкото може по-дълго.За нея бяха същински опият.
- А откъде знаете аз какво мисля, Кристиан Озера?Как сте сигурен, че нямам дори по-лоши планове за Вас?
Неси не сменяше позицията си - пръстите й бяха заровени в косата му,тялото й беше прилепнало към неговото, а топлият й дъх се сливаше с неговия.
- Вие, господин директор, сте най-завладяващото нещо в това училище.
Гласът й бе почти шептящ.Страхуваше се, че ако повиши тон ще развали момента, че всичко ще се окаже само мираж и ще се наложи да живее единствено със спомена за това.
Върнете се в началото Go down
Кристиан Озера
Директор и отговорник за "Рейвънклоу"
Директор и отговорник за
Кристиан Озера

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Античната беседка   Античната беседка EmptyВто Мар 04, 2014 6:02 pm

Озера я наблюдаваше.По всичко си личеше,че и на нея и харесва.Очите и - блестяха.Ръцете и - все така заровени в косата му,дъхът и - топъл и докосващ вратът му.
Притисна я още повече към себе си,изобщо бе ли възможно това?Усмивката му стана леко плашеща - като на психопат който току що е открил жертвата си...или по-точно на мазохист който си е получил дозата рани?Да,нещо такова.
- Радвам се,че мислите така госпожице Колинс. - смигна и. - Но вие сте много по-завладяваща и интересна личност от мен.Аз съм просто един стар комин който няма намерение да спира да пуши в близките няколко века...,ако изобщо доживея и четиридесет години.
Музиката спря,а Крис повече русокоската към една вратичка при един храст и после тръгнаха по една малка пътечка която ги отведе почти до забранената гора.Крис свали сакото си и го наметна върху раменете на Ренсме след което пое ръката и в своята,погали пръстите и със своите след което я вдигна на ръце и тръгна през неотъпканата трева към мрака.
- Не искаме да се изцапаш нали? - след това се възцари мълчание което бе нарушавано само от стъпките на Озера и шума на вятъра.Съвсем скоро той спря пред огромна стена от бръшлян и жив плет.Всичко бе направено с магия и нямаше от какво да се притесняват,нямаше нищо отровно което да ги спре. - Това е моята тайна.
С тези думи той пусне Ренесме пред малката дървена вратичка след което протегна ръка и напипа ключа намиращ се над вратата.Отключи,запали лампата и задържа вратата така,че момичето да влезе.
- Добре дошла,чувствай се като у дома си.
Върнете се в началото Go down
https://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net
- Jane.
Грифиндор
Грифиндор
- Jane.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Античната беседка   Античната беседка EmptyСъб Авг 02, 2014 3:23 pm

Момичето се бе настанило на едно от каменните стъпала. Чантата и лежеше до нея, а в скута и се намираше голяма тетрадка. В ръка държеше перо, от онези които така обичаше - чиято дръжка можеше да си гризеш. А когато бе притеснена на някой тест например, това наистина и помагаше. Когато пишеше някак си вкусотията бе храна за мозъкът и музата и, точно като в момента.

... Също тъй и са красиви,
разбивачи на сърца
и омайват с песни диви
всички хора на света ...

Взирайки се в думите върху листа Сола облиза устни. Понякога наистина не знаеше какво да напише, друг път думите си идваха сами. В моменти като този тя имаше нужда да пише, просто това бе нейния живот, точно по този начин тя се махаше от действителността където се бе превърнала в ужасен човек, студен и зъл човек. Нараняваше хората без дори да го цели, но всъщност не и пукаше, че го прави ... мачкаше наред, пръскаше отровата си и се смееше грубо на страданието на околните. Защото се бе превърнала в едното нищо, нищо което бе просто за съжаление.

... Устни щом се слеят,
пламък ще избухне
и човекът жалък
във водата ще рухне ...

Написа няколко реда по надолу, а вятърът развя косата и. Защо ли бе избрала това място? Бе така закътано, бе спокойно, тихо, приятно. Тук нямаше кого да обиди дори несъзнателно, освен може би розовите дървета които я заобикаляха, а Бог и е свидетел Марисол Джейн Морт ненавиждаше розово. Още от малка когато майка и я обличаше в проклети розови роклички с буфан ръкавчета, тъмнокоската бе намразила този цвят. После бе започнала да се муси и да тропа с крак при вида на каквато и да е било дреха в розово за която майка и казваше "О виж колко е красива, ще ти стои идеално!".
Чу лек шум  и вдигна поглед от тетрадката си в чиито полета имаше какви ли не картинки и завъртулки. Няколко духчета прелитаха през редовете, други пък се оглеждаха в огледала и нагласяха панделки на главите си без коси. Имаше и няколко змийчета които пълзяха нагоре - надолу без да излизат от очертанията на полето. Имаше даже и пеперудки които гледаха да странят от змиите. Да, тетрадката на Джейн бе странна, но тя я харесваше. Всъщност всичките и тетрадки бяха така - навсякъде имаше какви ли не рисунки, различни текстове. Някои на песни, други на измислени от нея стихове, имаше даже и страници с големи философски есета, а някои бяха направо дом на нейните романи, където главните героини винаги бяха мили и усмихнати, силни жени... влюбващи се все в неподходящия мъж.
Нов шум, обърна глава в противоположна посока на това което гледаше и там го видя. Под едно от розовите дървета стоеше момче, което Сола познаваше. Фреди. Красив както винаги, с проблясващи дрехи които показваха, че е Слидеринец и, че едва ли не бе естествен враг на Сола, но при положение, че и нейните родители бяха Грифиндорка и Слидеринец, нямаше какво да спори. Само, че отношенията и с това момче не бяха като едно време.
- Да не си се изгубил нещо? - попита грубо тя като направи физиономия. - Приятелчетата ти слидеринци са малко глупавички, че да знаят за това място ... сигурно трябва да ги търсиш някъде другаде, в Голямата Зала например?
Познаваше Фреди почти от както се помнеше. Преди се държеше мило с него, не я интересуваше, че е Слидеринец, а сега ... сега тя сякаш ненавиждаше този дом. Преди си мислеше, че има нещо като вродена дарба да се разбира с хората от другите домове, а вече дори не можеше да се разбере с тези от своя. Какво бе станало с нея?
- Колко жалко наистина, че си Слидеринец ... - изсмя се тя, но вътрешно далеч не мислеше това. Милата част от нея обаче бе погребана много, много надълбоко. Под всичкия лед койт оя обгръщаше. Под всичката злоба и ненавист, под всичката болка.
Върнете се в началото Go down
Frederick Tinley.
Слидерин
Слидерин
Frederick Tinley.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Античната беседка   Античната беседка EmptyСъб Авг 02, 2014 11:28 pm

Лилавото море от листа го приветства и взорът на Фредерик блажено потъна в захарните корони на дърветата пред него. Нямаше търпение да остави жаркия ден след себе си и да се потопи насред океана от спокойствие и прохлада, който беседката намираща се наблизо, предлагаше. Слидеринецът се движеше бързо и решително, но раменете му бяха присвити, сигурен знак, че нещо го тревожи или мъчи. Обикновено се случваше след като е тръгнал по някоя следа на майка си, но търсенето му се беше оказвало безплодно. И този път нещата не бяха различни, само че отгоре можеше да се добави и факта, че се беше провалил жестоко на теста си по История на магията. Не че го интересуваше много, но фактът, че се е провалил го дразнеше и тъмнокосият имаше намерение да изкара това раздразнение от системата си с дима на няколко цигари.
Уверената му походка съвсем скоро го заведе до целта му, когато замислената физиономия на лицето на Фредерик замръзна и премина в нескрито учудване. Не беше очаквал да намери някого тук. Още повече нея. Тя все още не го беше забелязала. Беше забила глава в тетрадката си и ... вероятно рисуваше. Или пишеше, до колкото Фред я познаваше. За миг лицето му се натъжи, но грифиндорката не можа да види, защото продължаваше да се взира в тетрадката си. Тинли прокара пръсти през косите си, неуверен какво да прави. От една страна знаеше, че е късно да се махне, защото едно рязко движение щеше да привлече вниманието на момчето, а от друга - никак не му се искаше да преживее поредния вербален дуел с нея.
Докато стоеше така, чудещ се какво да прави, Сола вдигна поглед към него и не му остави избор, подхващайки така очакваната словесна борба. Маската на шеговита незаинтересованост заспа върху лицето му неканена. Единствено лекото повдигане на една от веждите му издаде разочарованието, което изпита от думите й. Знаеше, че няма да получи най-топлото посрещане от грифиндорка, още повече от Сола. Отдавна не беше имал повод или причина да говори с нея. Е, поне не повече от няколко хапливи подмятания и заяждания. Не си спомняше кога нещата бяха станали така, но така и не беше успял да отгатне причината зад стената от лед, която тъмнокосата издигна между себе си и света. Но Фреди не се славеше като много заинтересован за другите, така че не си направи труда да потърси причината. Просто прие факта и продължи напред. С течение на годините бе направил интересно откритие - колкото по-малко се тревожиш за нещо, толкова по-лесно се справяш с останалото. И въпреки че следваше тази максима неотлъчно, осъзна, че нещо в него се присви при мисълта, че още един човек, на когото е вярвал, просто го е оставил без обяснение.
- А това тук не е ли Голямата Зала?
Фреди се направи на приятно разсеян и дори объркан и се завъртя наоколо. После, съвсем в свой стил, започна да обикаля, да наднича зад тънките стебла на дърветата, да вдига клончетата им и дори да се вглежда сериозно в тревичките. Когато най-накрая приключи драматичната си инспекция, той се обърна към момичето и отвърна с възможно най-широката си усмивка:
- Мерлин ми е свидетел, бях убеден, че съм взел третия коридор в дясно, но може би съм го подминал. Тъкмо щях да призная на професорите, че този път са се престарали с декорацията. Все пак благодаря, че ме светна по въпроса колко съм далеч от Голямата Зала.
Подмина коментара на Марисол за дома му и безцеремонно се настани на едно от стъпалата, след което измъкна купчинка листчета и тютюн. Нямаше никакво намерение да си тръгва и никакъв коментар от страна на грифиндорката не беше в състояние да го накара да наруши малкото време, което имаше далеч от онези малоумници - антуража си. Беседката беше едно от малкото места, където можеше да не мисли за никого и нищо поне за около час. Поне през деня. Привечер се навъртаха досадни двойки, но следобед беше чудесното време човек да намери малко единение. Твърдо решен да не се отказва, Тинли се зае старателно да свива цигарата си. Гаден навик, който беше прихванал от баща си преди около година и от време на време си позволяваше да практикува. Днес хокането на една професорка му беше дошло в повече и слидеринецът бе решил да успокои блуждаещите си мисли.
- Искаш ли? - попита вяло, след като приключи с първата цигара - Не знам дали пушиш, или не. Тоест, след като не си... хм, да, както и да е. Искаш ли?
Последва тишина, в която Сола явно се чудеше каква поредна реплика да хвърли в и без това напрегнатото пространство по между им. Фреди не беше от най-търпеливите, затова въздъхна, обезсърчен от нейното първоначално мълчание и просто каза:
- После да не кажеш, че не съм предложил.
Върнете се в началото Go down
- Jane.
Грифиндор
Грифиндор
- Jane.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Античната беседка   Античната беседка EmptyНед Авг 03, 2014 5:51 pm

Тъмнокоската бе замълчала, бе притиснала тетрадката до себе си така сякаш бе най – голямото съкровище на земята и, ако слидеринеца само се опиташе да я вземе щеше да му отхапе ръката. Гледаше го лошо и бе на косъм от това да му изръмжи, като някое куче което си пази територията, когато той се настани близо до нея на стълбите. На всичкото отгоре най – спокойно се зае да си свива цигари. Първоначално Сола вдигна вежда объркано. Дори не знаеше, че той пуши, а после се намръщи още повече. Втория и баща, ако изобщо можеше да нарече проклетия мътнород така, пушеше и я бе карал да опита, а тя се дърпаше ... така и не и бе харесало.
- Жалко. - каза момичето когато той си запали цигара и издиша димът. Тя го наблюдаваше, мислеше си за моментите в които все още общуваха заедно и когато тя не бе толкова важна, че той дори да не може да я доближи без тя да му се озъби насреща.
Пресегна се и издърпа цигарата му измежду пръстите му. Дръпна си след което я угаси в близката колона. Да, може би унищожаваше произведение на изкуството на Бог знае колко хиляди години, но пък слидеринеца  щеше да ги натрови с проклетите си цигари. Май липсата на Джейн до него не му влияеше добре.
- Пропушил си? - гледаше неодобрително.  - До къде по дяволите си стигнал ... наистина не знам какво да ти кажа, отвращаваш ме.
Може би в момента единственото от което се отвращаваше повече бе самата себе си. От години се ненавиждаше зареди това което трябваше да търпи и на което се оставяше. Ненавиждаше се зареди това в което се бе превърнала... и все пак никой не знаеше това. И тя не искаше никой да разбира.
- И как така твоя милост реши да остане тук с мен? - заяде му се тя отново, а вътрешно нещо дълбоко в нея крещеше и се съпротивляваше на всяка една дума , която тя изричаше. Сякаш имаше раздвоение на личността. - Не помня през последната година да се е случвало подобно чудо, да не е празник?
Наведе глава и започна пак да си драска в тетрадката. Поредната завъртулка която се превърна в змия, а пред нея след миг се изпречи голям лъв. Двете животни никак не си допаднаха, а бяха само върху лист хартия.
Лъвът нападна черно – бялата змия, която се преви в краката му и започна да съска злобно. Каква ирония само, всичко това донякъде описваше нея и Фреди. Само, че те някога бяха приятели. Имаха нормални разговори, тя му се усмихваше, прегръщаше го. А сега ... сега точно като този лъв без той да и е направил нищо тя скачаше отгоре му. И макар да осъзнаваше грешката си, макар да знаеше, че е виновна тя нямаше намерение да му се извини, защото думата „Съжалявам“ отдавна бе вдигнала стачка да излиза от устата и, защото я бе изричала хиляди пъти пред пушещия мътнород, макар и всъщност тогава да нямаше за какво да съжалява, защото не бе виновна за нищо.
Момичето откъсна лист хартия и го направи на малка птичка, извади пръчката си и насочи птичката над главите им. Може и да бе Ледената Кралица, но когато не говореше с нея се общуваше много по – лесно. Бе спокойна до една степен и може би една идея по – мила. Или поне се надяваше.
- Понякога се чудя ... как може да си толкова студен. - заяви изведнъж тя. Отново се загледа напред облизвайки устни. - Много лесно се отказа от мен, нас, приятелството ни.
Думите и сякаш бяха пропити с отрова. Изрече ги злобно, но тихо. Знаеше, че той я е чул макар, че все едно лекия ветрец ги погълна. Може би, ако навремето тя имаше някого до себе си, ако той бе до нея, нещата сега щяха да са различни и тя нямаше да е такава кучка към всичко живо. Може би ... ,но изобщо можеше ли да гадае какво е можело да бъде, ако нещо е било различно?Както казваха повечето учители - пророкуването бе неточна наука.
Върнете се в началото Go down
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
Рок Хауърд

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Античната беседка   Античната беседка EmptyПет Яну 02, 2015 11:10 pm

Вече знаете, че за учениците в едно учебно заведение всяка година обикновено е по-напрегната от предишната. И настоящата не правеше изключение. А точно тази седмица за Рок може да се каже, че беше потвърждение на правилото. Искате подробности. Моля. В часа по отвари преди два дни неговата гръмна, оплеска навсякъде (пак добре, че не беше опасна) и после за наказание трябваше да почисти целия кабинет при това без да използва магия. В допълнение днес завърши и предаде един особено труден превод на "Древни Руни, както и съчинение върху драконите. И за капак му оставаха домашни по Защита  Срещу Черните Изкуства (почити завършено) и по билкология, както и да си научи по тях. Е да, но той реши да обърне малко внимание и на себе си, още повече, че днешните часове бяха свършили, а до вечерята имаше още време. И понеже не бе в настроение за компания, каквато неминуемо щеше да има в общата стая излезе от там и се запъти към античната беседка. Тя за късмет беше празна и той седна спокойно и се отпусна. Обаче...
- Само това ми липсваше - измърмори тъмнокоското под носа си малко по късно, когато видя сянката на входа. Явно и още някой бе решил да намине. Е въпросния някой се оказа момиче с цветовете на Слидерин.
Върнете се в началото Go down
http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
.claire.
Слидерин
Слидерин
.claire.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Античната беседка   Античната беседка EmptyСъб Яну 03, 2015 5:10 pm

Днешният ден минаваше наистина бавно. Направо се чудих дали времето не е спряло. Имах чувството, че всяка секунда продължаваше колкото три часа. И на всичкото отгоре днес имахме едни от най-досадните часове. Всъщност на повечето им бяха любими, но както винаги аз бях различна от останалите и не ми бяха особено интересни. Всъщност честно казано въпреки че бях идеална във всичко, което правех тук, абсолютно нищо не ми беше интересно.. е може би не точно всичко. Все пак вече часовете по Аритмантика, вече ми бяха любими, въпреки че не бях особено голям фен на числата. Защо днес нямахме този предмет?! Ето още една причина днешния ден да не ми харесва. Е имаше и други. И те бяха само деветдесет и девет процента от всички останали тук, който този път бяха още по-дразнещи и невъзможни от преди. Направо да ти се прииска да ги унищожиш чрез някоя силно и естествено по-тъмно заклинание или да накараш някой друг да го направи вместо теб, за да не си цапаш ръцете с тяхната кръв. Но кой ли щеше изобщо да се навие да го направи. Искаше ми се още сега да намеря доброволец, но нещо не ми се получаваше особено. 
Затова реших че ако поседя дори и една секунда повече в общата стая или съвсем ще откача и ще взема аз да го направя или ще взема да се самоубия, което щеше да е най-голямата загуба в историята на света. Не, само магическия. 
Дори това че един от любимите ми обекти за подигравка, а именно едно русичко и момиче от Хъфълпаф която днес "заслужи" вниманието ми повече от всеки друг ден, не променяше настроението и не ми го повдигаше. А уж друг път се получаваше. Всъщност всеки друг път с изключение на днес. Явно бях в някакво още по-странно от обичайното ми състояние, което не предвещаваше нищо хубаво.
Трябваше да си намеря някое по-спокойно място, а какво по-перфектно има за тази цел от античната беседка. Запътих се натам с такъв ентусиазъм, който изчезна още в мига, в който видях, че и там имаше някой. И естествено беше още един дразнител. Понякога се чудих как изобщо им бяха пратили писмо да дойдат тук, като се имаше в предвид че са пълни идиоти. Как можеше в цялото училище да има едва няколко нормални и свестни хора, които дори можеха да се преброят на пръстите на едната ръка.
-Трябва да си по-ентусиазиран от срещата ни, все пак не всеки може да се радва на компанията ми, пък било то и за кратко. Всъщност дори ще бъда невероятно щастлива, ако се разкараш, колкото се може по-бързо, защото искам да остана сама и поне за 5 минути да няма такива като теб, около мен
Усмихнах се и продължих в типичния за мен мен стил
-Хей, ти не си ли един от онези идиоти, които дори не могат да направят една отвара.. или може и да се бъркам, всички ми изглеждате еднакво смотани


пп сори за забавянето, но рутера ми си прави някакви шеги с мен и постоянно не иска да зарежда нищо хд
Върнете се в началото Go down
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
Рок Хауърд

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Античната беседка   Античната беседка EmptyСря Яну 07, 2015 8:21 pm

Натрапникът, тоест натрапничката явно притежаваше типичните черти за един слидеринец - арогантност, нахалство, липса на възпитание и самочувствие без покритие. Не, това не е съвсем вярно, тези неща нямат нищо общо с домовете в някое училище, в случая Хогуортс, а зависят от характера на отделната личност, т.е част от него са. Само, че тя очевидно ги имаше, макар че за покритието няма как да сме напълно сигурни. Както и Рок не беше. А тези качества той хич не ги харесваше. Нито хората, които ги притежават. Нищо, че и той понякога можеше да бъде нахален и то доста. И освен това не бе в добро настроение. Комбинация не водеща до нищо хубаво
 - Какво искаш или мислиш ти, фльорцо няма никакво значение - усмихна се саркастично Рок. - Но ако държиш може да си биеш дузпата - "ако въобще знаеш, какво значи това" - продължи на ум. А на глас:
- Тъкмо няма да ми овоняваш въздуха.

/Извинявай, че и аз се забавих/
Върнете се в началото Go down
http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Античната беседка   Античната беседка Empty

Върнете се в началото Go down
 

Античната беседка

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» Античната беседка преди няколко години
» Скритата малка беседка

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: Хогуортс и неговите околности :: Училището-