Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Статистика
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22570 мнения in 1536 subjects

Share | 
 

 Забравеният коридор

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Ally.
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Забравеният коридор   Нед Яну 19, 2014 6:57 pm


Един забравен коридор из много в замъка.
Коридор в който са се случили много неща,а едно от тях е нападението над госпожа Норис,котката на пазача Филч.
По онова време когато все още Дъмбълдор е бил директор,а всички са се страхували да произнесат името на Черния Лорд,в училището се е спотайвало незнайно същество.Същество което е отнело живота на един ученик.Същество което се е страхувало единствено от кукуригането на петел.Същество наречено Базилиск - огромня змия спотайваща се дълбоко в недрата и тръбите на Хогуортс...или поне тогава.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Rebekah.
Смъртожаден
Смъртожаден
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Забравеният коридор   Пон Апр 21, 2014 11:50 am

Влязох бързо в училището. Не се чувствах много добре. В корема си усещах тежест, сякаш пърхаха милиони дебели пеперуди, които нямаха вече място да се побират. Исках да седна някъде и да помисля върху случилото се. Започнах да джапам, а от мен започна да капе вода. Знаех, че Филч ще ме убие, но това е истината. Прокарах пръсти през косата си и продължих бързо, оставяйки кални следи след себе си. Изглеждах ужасно. Цялата бях в кал и вода. Мислех да мина през банята, но не ми стигнаха силите и седнах на пода в един коридор. Чувах как водата се удряше в прозореца. Изстисках водата от мантията си, а наоколо се образуваха малки локвички кал и вода. Усетих, че някой ме наблюдава. Обърнах се и:
- Явно тези дни ми върви на стари познати!- казах тихо и се усмихнах плахо на момчето, което стоеше зад близката броня.- Хайде, ела...
Бавно избърсах калта по лицето си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Забравеният коридор   Пон Апр 21, 2014 1:54 pm

Звънеца отбелязващ края на часа по древни руни, един от любимите предмети на Рок,  би и учениците излязоха, като получиха солидно домашно за следващия път. Да, както и в мъгълските училища и в Хогуортс учебният материал ставаше по-сложен с всяка следваща година. Съответно и материала за ТРИТОН надвишаваше по трудност този за СОВА. Та учениците излязоха и Рок се отправи към следващия си час, а в главата му се заформяше идея как да почне есето дадено за домашно. Обаче не стигна до там. Причината беше че го срещна познат шестокурсник, само че от дом Хапълпаф и се оказа, че въпросния час е отложен, но другия път ще карат двоен. Добре. Хауърд промени пътя си и след малко зави по един коридор.
 " Филч ще побеснее" - помисли си виждайки мокрите и кални следи. Продължи и малко по-късно стигна до момиче, всъщност млада жена седнала направо на пода. Беше учителката по летене. Тя усети, че я наблюдава и се обърна.
 - Здравейте - момчето излезе иззад  бронята. - Случило ли се е нещо? - приближи до нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Rebekah.
Смъртожаден
Смъртожаден
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Забравеният коридор   Пон Апр 21, 2014 2:32 pm

Погледнах го с усмивка. Нямаше как да му обясня какво беше станало. Дали трябваше да сменя темата или просто да го излъжа. Реших да пробвам първото.
- Не трябва ли да си в час? - попитах и се надигнах, олюлявайки се. Хванах се за стената и продължих да го гледам. Дали щеше да си помисли, че съм пияна или нещо подобно? Какво от това. Сега трябваше да стигна до стаята си. Погледнах напред и видях, че съм някъде на втория етаж. Реших да тръгна, но не можех да оставя момчето тук.
- Искаш ли да дойдеш с мен? Тъкмо мога да ти помогна с домашните по някои предмети. Все пак материала става по-труден и мисля, че ще имаш нужда от помощ, а и на мен ми е скучно тези дни. Просто прекалено много познати лица- изкисках се и продължих да говоря.- Хайде. Ще бъде забавно.
Пп. Ако искаш ще продължим рп-то в моята стая?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Nell C=
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Забравеният коридор   Пет Авг 15, 2014 9:42 pm

 Стъпките странно и прекалено шумно оттекваха из коридора. И дори така отнесено и невероятно замислено успях да усетя, че нещо не е наред. Мислите блуждаещи някъде из главата ми така както се бяха появили, така и изчезнаха. Загледана някъде в пространството но и не виждаща нищо се спрях. Примигах няколко пъти за да се върна изцяло в реалноста и за да осъзная къде се намирам.
 А къде се намирам всъщност? Някъде, тук..в хогуортс. По важният въпрос е къде е това тук? Какво е да живееш вече от шест години в тези стени и все пак да се губиш. Или започнах да развивам склероза? Рано Нел, рано е още. Спомняй си как вобще стигна тук... Приближих се към един от прозорците и надникнах на вън. По лицето ми премина приятен полъх на вятъра, който развя пуснатата коса. И как така, съвсем преди малко бях на място препълнено от ученици. И това го понех на сто процента. Толкова шум на едно място нямаше как да ти избяга.. Въпроса бе, как се измъкнах от този шум и дори не го забелязах. Докато не стигнах до средата на някакъв коридор де. Някъде вътре в мен започнаха да се прокрадват нотки на страх. Щом нямаше никой, значи не бе от най посещаваните места а може-дори и забранено. Боже! Само някой да не ме види тук. Трябваше да се махам по бързо, колкото се може по бързо. Да, просто да мина по обратния път. Назад! Ако си спомня къде е.. Нел, я се успокой. Има ли "забранени" коридори в Хогуортс? и дали вобще се намираш на етажа за тези "забранени" места. Тръснах с глава и се обърнах за да огледам коридора. Коридор като коридор. Само, че безлюден. Съвсем, съвсем. А може-би беше и по-добре. Кой знае какво ще стане ако от тук мине някой..Директор, Учител, Префект. И ще се започне, какво правиш тук, след което отнемане на точки. Освен ако не е някой от Хафълпаф. Да тогава още имаше шанс за спасение. "Отнемане на точки" - се заби в главата. Хафълпаф, хафълпаф..Нели разкарвай се от тук! Оставаше и заради тази глупост точките на Хафълпаф да намалеят. Ужас. Да, правилно най-добре е да си разкарвам задника от тук. Отново се огледах. Добре, сега другият въпрос е от къде дойдох. От там..погледнах на дясно. От там нали? Прокарах изучаващ поглед по обикалящите ме стени преценявайки дали все пак имаше смисъл да си тръгвам. Дали трябваше да си тръгвам. Само да не се появи Филч или Пийвз...ужас.



Listen to your heart, when he's calling for you; Listen to your heart, there's nothing else you can do; I don't know where you're going and I don't know why; But listen to your heart before you tell him goodbye.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
The author of this message was banned from the forum - See the message
Лукас Скот
Префект на "Грифиндор"
Префект на
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Забравеният коридор   Съб Авг 16, 2014 1:16 pm

- Пийвз, махай се. - изрече Лукас докато вървеше по един от коридорите на замъкът, който щеше да го отведе до болничното крило. На последната тренировка по куидич един от техните гончии бе паднал от метлата си и един от блъджърите се бе стоварил върху кракът му, та сега грифиндорецът бе принудел да лежи там до един Бог знае кога. - Гащите на Мерлин, не е истина какъв късмет имаме...
Бе меко казано недоволен и това просто се усещаше от цялото му същество. Лукас бе изключително отдаден на куидича, искаше да спечелят купата по Куидич, дори повече от тази на домовете. Само, че нямаше как да стане с един играч по - малко, а нямаше идея кой да вкара на негово място...
Пийвз взе да го следи и да крещи обиди по дом Грифиндор, вмъкна се в една класна стая и след миг се върна с кутийка с тебешири. Започна да ги мята по префекта. Скот се обърна и хвана един тебешир като го хвърли по полтъргайста.
- Разкарай се Пийвз иначе ще повикам Кървавия Барон. - заяви русокосия младеж и намусен Пийвз изчезна зад една врата. Лукас зави по един коридор и се смръщи. Наблизо стояха едно момиче от Хафълпаф и един от преподавателите. - Здравей сладурано.
Лукас се доближи до момичето и преметна ръка през раменете и притегляйки я към себе си и заставайки между нея и учителя.
- Някакъв проблем професоре? Случайно дочух разговора ви, нима малкото сладурче се е забъркало в неприятности? От кога ни е забранено да минаваме от тук? Нищо такова не е достигало до ушите ми, а аз съм префект... мисля, че можем съвсем спокойно да си седнем с нея ей тук на пода и да си поиграем на избухващи карти... , а съвсем случайно аз си нося винаги по едно тесте.
Гледаше лошо, може би не трябваше да говори на учител такива неща, но този все гледаше да се заяде с някого за нещо, или поне Скот това чувство имаше. Хафълпафчето не бе направило абсолютно нищо, нямаше какво да и се карат или пък "тоя път ще ти се размине, другия не" .Този коридор просто не се използваше толкова след битката на Хогуортс, макар, че всъщност инцидента случил се тук да е бил години преди това.
- Е как се казваш хафълпафче? Твоя спасител е Лукас Скот... в случай, че не знаеш.

Пп: Извинявай, но това е малко ъ....нахално. Да се месиш така в РП-то ни, представи си, че сега се бях появил и имах план да изчукам тази красавица на пода на тоя мръсен коридор...пред теб това няма как да стане, нали ? Ама си представи , че с нея така сме се разбрали .... малко е тъпо да се намесваш в РП - та на хората без да ги питаш... :)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
The author of this message was banned from the forum - See the message
Nell C=
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Забравеният коридор   Нед Авг 17, 2014 9:58 pm

 Подскочих щом чус нечий глас, който не бе нито моя нито този в главата ми. Бавно се обърнах молейки се да не е..да не е кой? Само да не е нещо страшно, само не пипайте точките на хъфълпаф, възстановяването им не се даваше лесно. Съвсем даже.
 - Ами аз.. - захапах долната си устна. И какво трябваше да кажа. Истината. И как? Това ще изглежда прекалено смешно.. Шестокурсница изгубила се в Хогуортс. На първокурсник още беше простително но да живееш вече от шест години в тези стени. Не, беше прекалено смешно. - просто си минавах от тук и.. - И млъкнах. Не знаех какво да кажа, нямаше какво да кажа. Не нямаше шанс да произнеса думите"ами, да. Изгубих се." Беше прекалено, дори и за мен . Но за мое щастие "гласа" който се оказа никой друг а преподавателя по Билкология - Професор Розие, взе думата. А колко още по голямо щастие беше, че той успокои побъркващият ми се разсъдък относно точките на хафълпаф. Няма да ги намаля, няма да ги намаля! Беше си направо за подскачане фойрверки и ликуване. Поне за мен де. Колкото за едно момиче, на име Нели, която съвсем не искаше да става причина за намаляване на точките на дома си. На любимият си дом и на хората в него на които толкова държеше. Мълчаливо спотайвайки безкрайното си щастие и издавайки го само чрез светещите очи наклоних глава на долу и тихо тръгнах след професора.
 И сигурно така тихо и със светещи очи и бих продължила докато най вероятно не стигна коридора от който щях да се спусна в уютната обща стая на хафълпаф. Ако нямаше да се случи нещо или по скоро някой. С все така приведена гледаща пред краката си глава отново прехапах устни. Естественно, че дори по гласа разпознах кой е. А и как нямаше префект. Тези "особи" няма един магьосник в това училище които да не ги знаят, а ако този префект и играе в куидич, а още щом е подтиквано и от един друг факт... Усетих, че ми става топло. Не, залагам всичко което имам, че лицето ми в този момент заприлича на домат. Хубаво трябваше да съм се изчервила. Особенно при мисълта, че тези думи на префекта са отправени не към който и да е друг а точно към мен. Протегнах сякаш не специално ръка към косата и и от зад гърба прехвърлих кичурите върху раменете но на пред за да скрият повече лицето ми. И добре, че го направих. Съвсем след малко усетих ръката му върху рамете си. Наклоних глава още по ниско. Само да не гледа на сам, само не лицето.. Стига, де Нел. Я се събери! Но беше лесно да се каже от колкото да се направи, когато момчето започна почти ли не да спори с учителя.. Не, че имах нещо против да поиграя с него на карти. Но не и в този вид.. Я стига, я се съвземи! Затвори очи поех си бавно въздух.. И замрях. Стиснах зъби вслушвайки се в думите на учителя. Скръстих пръсти на едната си ръка и започнах да повтарям на ум: "Не, господине моля ви. Само не му отнемайте значката. Не господине. Заради мен. Ето, отново заради мен. Господине моля ви..недейте той не е виновен. Нали аз първа се оказах тук.." Но щом професора каза довиждане отворих очи. Той си тръгваше! Боже, наистина си тръгваше...
По дяволите. Сега съвсем пък бях останала на саме с... Шегуваше ли се?! в случай, че не зная. Как си представяше да не зная кой е, но той пък определено дори и не подозираше, колко знам за него. Е, всъщност не, че знаех за него много - много. Но определено знаех, че се казва Лукас Скот, че е префект и че играе като бияч в куидичният отбор на дома си. Факт бе също и че не пропусках и една игра в която участваше той. Тези на собственният си дом, понякога да но щом играеше и той, никога. Не бях особенно разпалена по куидича а и с метлата отношенията ми не бяха най дружелюбни. Всъщнот още от деня в който стъпих в хогуортс за пръв път, този момент с разпределянето бях забелязала това момче..хм, Лукас. Но с тази подробна информация естественно не смятах да го снабдявам, сигурно не бях единственната. Какво му е забележителното, просто една от всичките..
 - Ъм.. - въпроса за името изглеждаше невероятно сложен. Особенно в момента в който се опитах да разкарам онова порозовяване върху бузите. - Аз съм, ъъъ... - Прибрах кичур коса зад ухото и сякаш случайно минах с ръката по бузата си. Не, вече се бях поуспокоила. - Нел..тоест Нели. Но всъщност можеш да ми казваш както си поискаш. - Вече не стоях с така наведена глава и все пак до сега ни веднъж не бях погледнала в страната на префекта.
 - Ам, Лукас. Може би не трябваше.. ами ако ти беше отнел значката? - Повдигнах се на пръсти за да може префекта да чуе тихият ми говор. Опасявах се, учителят да не чуе думите ми. Оставаше пък и това. Но той се отдалечаваше все повече и повече докато съвсем не се скри. Фух "опастността" отмина. Или всъщност не съвсем. Вдигнах поглед към грифиндореца. Защо отново започваше да става толпо?


П.п. Но такъв план не е имало /иначе щях да зная нали?/ и така не сме се разбирали ...така, че по спокойно О.о



Listen to your heart, when he's calling for you; Listen to your heart, there's nothing else you can do; I don't know where you're going and I don't know why; But listen to your heart before you tell him goodbye.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Лукас Скот
Префект на "Грифиндор"
Префект на
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Забравеният коридор   Сря Сеп 03, 2014 2:15 pm

Скот се подсмихна. Бедното хафълпафче бе толкова притеснено, че май си забрави и името. Той и даде време да се съвземе като я пусна и седна на пътеката постлана по дължината на коридора. Стъпките на професора заглъхнаха и той изчезна над ъгъла.
Лукас извади едно тесте избухващи карти и се зае да ги разбърква. Момичето бе притеснено, личеше и. Но поне изрече името си, както и даже успя да формулира цяло изречение. Смях се откъсна от устните му. Не веднъж хората просто си глътваха граматиката покрай него. Незнайно защо Лукас Скот действаше така на по - малките ученици и представителките на нежния пол.
- Само да не припаднеш. - подсмихна се. Изправи се с бързо движение на крака, извади магическата си пръчка изрече едно бързо заклинание към далечния диван който литна и се понесе към тях.
Просто заклинание, което учеха в първи курс. Старо, но добро. И не след дълго хафълпафчето седеше на червения кадифен диван, а Лукас до нея. Гледаше я ухилен като идиот, като? той всъщност бе идиот. Но това бе съвсем отделна тема разбира се.
Изучаваше я с поглед, в очите му грееха опасни искри сякаш бе намислил нещо.
- И се притесняваш за значката ми? Не...стои ми твърде добре за да ми бъде отнета. - засмя се. Все пак дали това не бе вярно? А и тук учителя бе в нарушение. Коридора не бе забранен, имаше часове докато дойде времето за лягане. Момичето просто се бе...изгубило? - Той всъщност както ти каза преди да дойда? Не изглеждаше доволен макар и коридора да е за общо достояние.
Той самият честно бе идвал тук преди години и се бе взирал в стената. Първоначално коридора не бе от най - приятните. Бе чист каменен под, а после бе сложена пътеката. Добавен дивана, няколко лампи. Често по шкафчетата които имаше по стените се криеха интересни неща.  Като всичко в Хогуортс магията витаеше и тук. Книгите в библиотеката се местеха, шоколадови жаби се появяваха от нищото, всякакво вкусовите бобчета също.
Лукас се приближи до едно старо ковчеже. Оказа се заключено, но пък не бе проблем за магията. Една "Алохомора" го отвори набързо. Вътре имаше някаква шнола. Той повдигна вежда.
- Е до сега не ми се бе случвало да попадна на нещо....такова. - заяви той като взе шнолата. Бе сребърна със пърхаща магическа пеперудка за украса. Като всичко в магическия свят, пеперудата бе омагьосана да поклаща крилца. И въпреки сините, червените, жълтите и зелените камъчета по крилата и тя изглеждаше толкова нежна и красива... - Всъщност знаеш ли...
Той се приближи до момичето и сложи в косата и шнолата отмятайки огнени кичури назад. Лицето и бе леко червено, а тя бе затаила дъх. Това го разсмя. Дълго време той просто се взираше в нея и се смееше с глас.
- Стига де...аз не хапя... много. - и с тези думи седна пред нея на земята. Предпочиташе пода пред дивана, странно, но факт. Извади от джоба си магическа дъвка която бе навита на руло в кутийка и човек си късаше желаното количество. Той самия си откъсна зелено парче с вкус на ябълка. Хубавото на тази дъвка бе, че придобиваше желания от теб цвят, като ти сам избираш дали той да оцвети езикът ти или не, пък и вкуса също бе по избор. Подаде кутийката на хафълпафката докато вадеше избухващите карти. Започна да ги меша по мъгълски начин и тогава две от тях избухнаха, явно решили ,че са на война.
- Понякога забравям в колко магьоснически свят живея. - въздъхна той и замахна с пръчка за да оправи картите. - Мъгълските трикове не действат винаги..., но всъщност...
Той извади друго тесте карти, съвсем обикновено мъгълско тесте карти. Доста магьосници го гледаха с почуда. Ухили се на момичето. - Избери си карта, погледни я. Не ми казвай коя е и я върни в тестето.
Доста от вълшебниците тук много се радваха и чудеха на фокусите с карти на Лукас. Макар и да бе истински вълшебник това не му пречеше да се занимава с нормалната магия на хората. Всеки със заниманието си. А той определено не се славеше като нормален. За да има нормално хобби като... какво всъщност можеше да се сметне за нормално хобби? Карането на колело? Летенето на метла? Е не, че не можеше и двете, дори събираше картичките от шоколадовите жаби и често правеше размени със всякакво вкусови бобчета, но май фокусите бяха една от най - големите му страсти.
- Между другото тази шнола, фиба или не знам какво е много ти отива. - смигна и закачливо правейки голям зелен балон от дъвката си. - Ти си предполагам чистокръвна магьосница, като повечето.
Той нямаше нищо против чистокръвните и нищо против нечистокръвните. Не го интересуваше и кой е мъгъл и кой мътнород. Не му пукаше дали си Рейвънклоу, Хафълпаф ил иГрифиндор... , но виж, ако си Слидерин е вече друга тема. Някак си точно със змиите не можеха да дишат един въздух. Много рядко в историята на Хогуортс последователите на Годрик Грифиндор и Салазар Слидерин са се разбирали.
- Много ми е интересно...какво си чувала за мен? - попита изведнъж Лукас. Да, вярно, че и се бе представил с име, ако случайно тя не знаеше. Но нямаше човек в това училище, което да не го знаеше поне по външен вид. Някои не го харесваха, други въздишаха по него, а пък на самия Лукас Скот хич не му пукаше. - Ама да ти кажа... не вярвай на всичко което се говори за мен. Макар и сигурно всичко да е истина.
Ухили се отново вадейки карта от тестето, повдигна изкусително вежда.
- Тази ли е картата ти?



____

пп:
- Нели? - попита.
- Яко име име. - смигна и.
- Значката ми стои твърде секси за да ми я отнемат. - мисли си колко е готин.
- Айде да отидем на разходка сладко хафълпафче. - облизва устни и си мисли кооооолко секси е Нели.
- Играеш ли куидич? Аз играя... мисля да се кандидатирам за капитан да отбора. Когато сформираме отбора ... - Лукас въздъхна тежко и поклати глава.

Пп: Ахахах....бях ти обещал нещо :D И ето - спазвам си обещанието..кооолко жалко , че не го помниш това обещание, ама .. току виж се присетиш като го видиш...., но ако си мила може и да го оправя тоя пост...:D
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Nell C=
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Забравеният коридор   Чет Сеп 04, 2014 4:38 pm

Ха! Лесно му беше да го каже това. Нали не той стоеше пред, пред... Лукас Скот. Мда защото той бе него. Същото е сякаш да гледаш на пет сантиметра от себе си човек слезнал от корицата на някое списание. Е Лукас до колкото съм на ясно до там още не беше стигнал, добре тогава. Някой на когото си хм, фен? И си готов на наистина много неща за да попаднеш на концерта, представлението, състезанието и каквото и да е било за да го видиш на живо. Просто защото ти харесва това с което се занимава и си му благодарен за това, просто защото той неизвестно как от разстояние разпава едно пламъче вътре в теб. Какво да се говори тогава за мен, щом аз не пропусках и един негов мач а ако имах възможност сигурно и на тренировките щях да присъствам или каквото още имат в куидича. Можеше да се сравни с филм който още от трейлъра не ти е харесал, но заради актьора или актрисата все пак ще го гледаш. Точно такъв бе и случай при мен. Не бях никаква фенка на куидича. Имаше някаква такава игра и толкова за мен... Ако не участваше те това момче там. И ми казваше да не припадам?
- Ще взема пък и специално ще прирапдна! - Произнесох тихо. Което напълно си заслужаваше да се признае като постижение. Колкото и да си представяш как ще срещнеш някой ден своят идол и как ще се запознаеш с него, как ще го разпиташ може-би за нещо. В повечето случаи се получаваше това : Стоиш усмихваш се, отговаряш на въпроси ако има такива и се чудиш как да не изглеждаш пълен идиот. И с задачата на пълен идиот май се справях идеално. Макар, че защо да не го направя? Тогава ще му се наложи или да извика някой или да ме занесе до лекарския кабинет. Надявах се на второто разбира се.
- Ами... Не помня, точно... - И ето, че пак станах розова. Изведнъж развила склероза? Та професора току-току си тръгна. - Нещо за Филч и да не се повтаря, защото следващия път няма да се размине. - Побързах да добавя за да не изглеждам съвсем глупаво. Кое, кое а това че ужасно се оплаших за Хафълпаф си спомнях отчетливо. Може би положението не беше чак толкова страшно? Да, значката наистина му отиваше. Всъщност ако не беше той сега щях да вървя към стаята на хафълпаф с наведена глава и с чуство за вина, че се шлая и аз не знам къде... Макар, че сега се чуствах още по странно.
Докато Лукас правеше магии, аз замислено го наблюдавах. Друго не оставаше. Или оставаше но някак си варианта да седя тихичко и да наблюдавам ми се хареса най-много.
- Не е сигурно. - Казах намусено когато се засмя. - Може вобще да си някой смъртожаден изпил многоликова отвара. - Но тогава едва ли би си губил времето точно с мен, някакво момиче от хафълпаф нали? Нито Грифиндор, нито Рейвънклоу или Слидерин. А Хафълпаф. Протегнах ръка към шнолата която грифиндореца бе сложил в косата ми. И вобще защо той, Лукас префект на грифиндор... Всъщност на кого му пука, нали просто бе тук стига толкова въпроси. Усмихнах се виновно след като откъснах парче от предложената дъвка. Нел стига се държа като пълен идиот! Не, че след седмица-две няма да забрави за съществуването ти но нали живеем за момента? И всичко щеше да е наред ако не и думите му "тази шнола...много ти отива". Представям ви поредното доматено лице на Нели Крузер. Нищо ново, нали? - Благодаря. И да чистокръвна съм. А ти?
Всъщност имаше различни мнения едните истински други не. И слухове по край него имаше достатъчно.
- Ако всичко е истина тогава не си представяш колко си ужасен и невероятен в същото време. - Поклатих с глава. - Не си представяш и с колко момичета си ходил и ... - Захапах долната си устна. Нел, мълчи. Та той наистина може да е ходил с тях. Какви са тези мисли и какви ги говориш вобще.
Лукас извади карта от тестето а аз се засмях.
- Магия! Шестица спатия. Същата е! Как го направи?...Не, не казвай!Няма да е интересно. - Огледах се надух балонче от дъвката си с вкус на мента. Стига де. Бях с Лукас Скот по средата на някакъв коридор в който нямаше и една жива душа освен нас двамата. А аз се боях да кажа нещо. И до някъде добре, че беше така. Предпочитах да не ме помни след две седмици, от колкото да ме запомни с лошо впечатление. Наместих се по удобно на дивана гледайки към момчето. - А как вървят нещата в куидича? С кого ще играете следващият път?

П.п.О боже xD Идиот <3 !



Listen to your heart, when he's calling for you; Listen to your heart, there's nothing else you can do; I don't know where you're going and I don't know why; But listen to your heart before you tell him goodbye.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Лукас Скот
Префект на "Грифиндор"
Префект на
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Забравеният коридор   Вто Дек 16, 2014 10:11 pm

Лукас огледа картата замислено, а после се подсмихна. Правеше фокуси от... е не много време. Понякога го биваше, друг път не. Това далеч не бе точна наука, а той далеч не бе Динамо. Изобщо не можеше и да си помисля да вкара телефон в празна бирена бутилка и да си тръгне сякаш нищо не е станало. Или да тръгне да ходи по вода и да се наложи брегова охрана да се появява - най - вероятно въоръжена - за да го прибира. И дума не можеше да става да отиде на някакъв прием и да излезе през стъклото... защото вратата му е далече?!
Не, не ставаше така. Или поне при Лукас Скот.
- Честно казано не знам... - призна си и направи физиономия докато правеше балон от дъвката си. Облегна се на близката стена и без да иска бутна една ваза стояща на масата срещу дивана. Изправи се бързо за да хване порцелановото нещо, за да не падне и да не се счупи. Защото станеше ли това сигурно Пийвз щеше да цъфне, а след него и столетната котка на Филч и безсмъртния старец. Брр. Носеха се слухове, че е безмощен, но те бледнееха пред явно факта, че е безсмъртен.
- Куидича... - въздъхна доволно. Това бе неговата тема, неговия живот. Двайте Грифиндорци! - Ами добре е. Тази година ще сме по - добри от всякога. Отбора ни е просто гига мега невероятен!
Направи знак с ръка все едно някоя вълна се разбива в стена, но това по - скоро бе метла и сигурно отгоре имаше гончия който отбелязва точка за своя отбор, макар и Лукас далеч да не играеше на тази позиция. Не... той бе бияч. От онези готините с бухалките, които пазеха съотборниците си от откачените куофъли. Общо взето задачата му бе наистина важна, ако не искаше разбира се някой от отбора да получи сътресение или да падне от около петнадесет метра, то най - добре щеше да е да си върши работата.
- Следващия път както винаги сме срещу Слидерин. - направи физиономия сякаш повръща. Хич не му бяха симпатични тези змийчета, макар и наскоро да се бе запознал с една красавица от този дом,ммм. - Ами вие... срещу Рейвънклоу, ако не се лъжа. Всъщност не знаех, че си падаш по куидич.
"Всъщност и не знаех май името ти до преди десетина минути, но определено те бях виждал..." и май като се замислеше, а това май не му се отдаваше особено, Лукас не помнеше да е виждал момичето на мачове на нейния дом, но когато Грифиндор играеше, тя бе там. Той се ухили и я сръга леко.
- Или се криеш по трибуната когато играе твоя дом или Рейвънклоу или Слидерин..., но когато играем ние, Грифиндор си винаги там. - смигна и закачливо и после се разсмя. - Да няма някого в отбора ни по когото си падаш? Хайде кажи кой е, няма да му кажа нищо... освен, ако не ме напие, а уж държа на алкохол..ама уж.
"I'M A TRUE ARTIST, NOT A CRUEL BEAST, I GET HOT..." затананика си той тихо сещайки се за една забавна песничка, а после се прозря и кръстоса крака отново отдалечавайки се от Хафълпафчето.
- Ъъъ нали нямаш нищо против да стоим тук? - попита макар и май с десет минути закъснение. Прашния, забравен коридор не бе най - приятното място в училището и все пак... - Аз май малко се крия от някои хора от своя дом. Надявам се няма да се сетят за това място тук, но не можах да се сетя за по - добро за криене..макар, че на последния етаж има интересни стаи. Брр.. никога не се опитвай да летиш без метла от последния етаж надолу от западното стълбището...
Да, вярно, че долу има килимче на което, ако изречен правилното заклинание ставаше като батут, но определено не бе нещо което Лукас би препоръчал на някого, но определено бе нещо което би повторил.
- И все пак, ако решиш да опиташ... там долу има едно килимче към което ако кажеш "Локомотор" и името на предмета..въпросния килим и той става на батут. Интересно е..., но поне пет минути се подмяташ из стаята после. Не знам защо обаче точно тази магия са решили да използват за омагьосването, но както и да е... ти май не си от най - приказливите, да не се притесняваш нещо от...мен?
Това му се струваше направо смешно, просто неестествено. Самия той бе безкрайно спокоен и усмихнат в момента, тя изглеждаше приятна компания, но щеше да е хубаво да с отпусне..или и иначе си бе така мълчалива?! Един Бог знае, но бе сладка и готина, като човек така, че Лукас бе с ... две ръце за да остане да и прави компания, или по - скоро тя на него.
Но за миг всъщност Лукас повече си мислеше за онзи откачен килим на западното стълбище, да... онова наистина си го биваше като забавление. Още от сега усети как адреналина го обзема. Бе на колко? Четиринадесет когато за първи път полетя от последния етаж - точно когато единственото стъпало "обслужващо" седемте етажа го нямаше - и полетя надолу. Сигурно секунди преди да се забие в пода, той изрече заклинанието и полетя после отново нагоре и така в продължение на минути. Първоначалния му шок и страх се изместиха от искрена радост, та по дяволите бе жив и сега подскачаше наоколо като омагьосано кенгуру!
- Всъщност... искаш ли да отидем да ти покажа отблизо въпросния килим? - повдигна предизвикателно вежда и се усмихна леко злобно. После опита да докара невинно изражение. - Имай ми доверие... няма да оставя красота като твоята да бъде похабена по някакъв начин, какъвто и да е. Ще те върна жива и невредима...за вечеря.

Пп: Ни повече, ни по - малко...твоето бе чисто измъчване ;х доволна?! Пх...ПРЕСЪХНАХ! Пост няма да видиш в следващите....е ще видим ;д Леле..тоя пост за нищо не става ;х нямам думи.. какво по дяволите написах току - що..това нещо трябва да се изгори!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Забравеният коридор   

Върнете се в началото Go down
 

Забравеният коридор

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: Хогуортс и неговите околности :: Училището-