Една дълга и мъчителна година в замъка

Откриването на учебната година бе един от любимите празници на Старк, който той прекарваше в доста добро настроение и нетрезво състояние. Точно както при празнуването на новата година, той беше на мнение че както я започнеше, така щеше да му върви през цялото време, но днес не беше в настроение. Минаха няколко месеца, а още не можеше да приеме случилото се и макар да бе стигнал до най-тежкото си състояние, имаше дни в които сякаш наистина ставаше още по-зле.
Никога не се беше чувствал толкова самотен, най-вече тук в двореца, сред всички тези весели деца и красиви ученички. За пръв път от толкова година, той прекара целия празник на мястото си, така тихо и кротко, че успя да изненада много хора. Малко бяха тези, които знаеха какво го мъчеше, други просто се досещаха, но за останалите бе необяснимо държанието на Старк. В него винаги имаше една искра, един живец, който успяваше да зарази и другите с неговото настроение, което винаги бе определяно като добро и доста весело. А да го гледаш така … сякаш направо не беше на себе си.
Въпреки, че чашката отново му бе най-добър приятел и неизбежна компания, Тони осъзна колко скучни и продължителни бяха тези моменти, когато не беше мъртво пиян и невероятно весел както в повечето случаи. И без това лятото бе отминало така мъчително, не можеше да си позволи и годината да е така. Имаше нужда от нови забавления, нещо което да го разсея, но вместо това, след като всичко свърши, той се отправи към кабинета си. Сякаш отвътре не му идваше желанието да се забавлява, а щастие насила не става.

Поредната нова година,Каролина не знаеше дали да се радва.През изминалата се бяха случили толкова много неща,че направо и идеше да напусне проклетия замък и да зареже всичко и всички...,но въпреки това тя продължаваше да си мълчи,да кимна и накрая когато вече и писнеше да си го излива....
Насили се да се усмихне щом слязоха от влака и тръгнаха към файтоните.Заслуша се в разговора на другите и се опита да се включи...сравнително успя,но това не подобри настроението и.За Бога...сега в този замък бе само с проклетата си голяма сестра...щеше да е АД!С главни,подчертани и удебелени букви...
Празненството бе леко скучно,но това което остави Карол шокирана бе Старк...винаги усмихнатия и подпийнал учител сега седеше с тъжна физиономия на голямата маса.Тъмнокосото момиче ококори очи...
- Рейвънклоу,последвайте ме. - чу тя гласът на единия от префектите,но нямаше нужда да тръгва след него.Знаеше как да стигне и сама до спалните...друг бе въпроса дали ще спи отвън или не.Затова тръгна към кабинета на учителя...на този който я разбираше и винаги я бе подкрепял до сега - Тони Старк.Изкачвайки бързо стълбите тя се замисли какво ли щеше да намери там горе и дали щеше да и хареса...за тези години бе ставала свидетел на какви ли не сцени с въпросния господин и някоя и друга ученичка...или няколко.

Напълно отегчен от „празненството”, ако можеше така да го нарече, Тони се качи в кабинета си и извади тежката артилерия – бутилка доста отлежал скоч. Повода беше, че виното никога не му се беше виждало така горчиво както тази вечер и отчаяно се нуждаеше от нещо, което щеше да промени настроението му поне малко. Винаги залагаше първо на алкохола, а това беше много добър алкохол, но щом вратата се отвори, устните му се извиха несъзнателно в лека усмивка.
Каролина, по-прекрасна от всякога влезе в кабинета му, карайки го да се замисли какво беше станало с тях последните няколко години. Все още помнеше първия ден, когато я видя и започна да се закача с нея, а тя се наплаши. Дори не искаше перото му … перо. Чудесно, за пръв път беше забравил да й купи подарък за новата година. Дори кога беше лудо влюбен в друго момиче и общо взето дори не разбра кога любимата му ученичка се бе превърнала в това красиво момиче, се сети да й купи перо, но сега … сега предпочиташе да си седи сам в стаята и да се жалва като някоя разтроена тийнейджърка.
- Каролина – възкликна той, като усмивката му не можа да се задържи достатъчно дълго на лицето му, но това не означаваше, че не се радваше да я види – Влизай, влизай.
Махна й приканващо с ръка, като извади още една чаша от близък шкаф и наля малко скоч и на нея. Знаеше, че тя не пие … поне до сега бе отхвърлила всички негови предложения за по чашка, но винаги й предлагаше от това, което той пиеше, ядеше или каквото там правеше. А и като добър пияница, изпиваше и съдържанието на нейната чаша, след като тя си тръгнеше. И все пак, кой знае? Не я беше виждал няколко месец, а неговата промяна както виждате беше коренна.
- Заповядай – каза с лека усмивка той, като й поднесе чашата.

Мъжа който бе в стаята бе сянка на онзи който бе някога.Сърцето на Каролина се сви като го видя такъв,но не каза нищо.Просто влезе и седна на един стол като кръстоса крака,изучаваше го с невероятните си очи.Накрая въздъхна,неиздържа.
- Тони... - обикновено не му говореше на малко име.Имало е и такива случай,но бяха рядкост и бяха отдавна. - Съвземи се!
Идеше и да му удари шамар или да му излее течността от предложената и чаша в лицето...поне да го върне на земята.Да го освестни.Да му покаже къде се намира,но не...тя не бе такава.Или поне не сега тъй като никой не я бе ядосал...
- Носят се слухове.... - започна тя,но не бе сигурна как да продължи. - Кажи ми какво е станало...
Взе чашата и я помириса,отпи малка глътка,не и бе по вкуса,но ако трябва щеше да го изпие за да не се напие той...макар,че веднъж преди две години едва не се напи от неговия чай.
- Независимо от факта,че вече не общуваме аз винаги ще съм до теб,Старк...

Старк надигна едната си вежда и погледна учудено момичето, което започна да се разпорежда с него. Харесваше този хъс в нея и начина по който командваше без да се интересува от това дали имаше право да му говори така, но въпреки това не послуша съвета й. Не беше много по стягането … предпочиташе да се напие като свиня и да се размаже на леглото или на пода, в зависимост от това дали щеше да успее да стигне до спалнята, но като цяло просто не му се говореше за случилото се. Знаеше, че не беше нищо особено и все пак се чувстваше така неудобно от факта, че някакво си глупаво момиченце го беше зарязала.
- Знам, красавице – каза някак по-весело, като нежно погали бузата й и се вгледа в топлите й очи – Но няма нищо за разказване. Това е нещо толкова обикновено, което се случва всеки ден и мъж като мен не бива да му обръща толкова внимание. Ще ми мине по-бързо, отколкото си мислиш – успокои я той, като надигна чашата си и почти сто милилитра изпи без да си поеме въздух, а накрая се усмихна широко, макар и не чак толкова естествено – Ето виждаш ли, вече съм по-добре.
Наистина се надяваше алкохола да помогне, но дори и това да не се случеше, времето щеше да го излекува. Това, че го раздаваше голям сваляч, го бе превело през доста връзки и съответно доста раздели, не всичките с негово съгласие. Все още беше цял и макар хората да казваха, че алкохола те разваля, това беше нещото, което него го държеше. На тия години с неговите подвизи трябваше или да е изперкал или да е пияница … сами можете да разберете кое беше предпочел и макар много хора да се възмущаваха, всъщност му отиваше.

Каролина го гледаше прехапала устни.Беше и жал за него...можеше да разчита само на слуховете които витаят из замъка...,но направо не и се вярваха,че могат да бъдат възможни.
Отпи отново от това в чашата и пак леко смръщи вежди,но нямаше да му даде да изпие и това тъй като бе погълнал своето на екс.
- Изобщо не ти вярвам. - заяви тя твърдо. - Преди ,ако ми бе казал това може би щях да ти повярвам,но тогава щях да направя всичко за да се почувстваш по-добре...,но сега...сега не ти вярвам и не мисля,че бих могла да те накарам да се почувстваш добре....сигурно само някоя от твоите момичета би успяла...
Думите просто сами се изплъзнаха през розовите и устни които тя прехапа.Но какво така си беше,преди две години бяха почнали леко да се отдалечават тъй като тя го хващаше в какви ли не пози с какви ли не момичета,а миналата година даже той имаше нещо постоянно с една и Каролина бе като трето колело,ако не и тотално отсвирена...тогава той даже и бе казал,че не се интересува от нея или нещо такова...
- Нищо няма да постигнеш със самосъжаление,идиот такъв! - каза му тя. - Ако аз се самосъжалявах,че ти ми би шута миналата година ей така дори нямаше да съм тук,спри да пиеш и се върни Старк..върни се тук,върни се при мен!

Старк премига объркано, тъй като не можа да разбере дали това, което чуваше бе наистина това, което тя казваше, но изражението на лицето й го потвърждаваше. Не бе много сигурен кога точно й позволи да му говори така, но дори и той прие думите й като нещо напълно нормално, което можеше да очаква от нея. И все пак, щом осъзна случващото се, се усмихна широко, опитвайки се да сдържи смеха си, но това така и не успя да се получи. Разсмя се доста шумно и весело, на сто процента искрено, като едва успя да спре. Притесняваше се, че щеше да му се нацупи, а и имаше няколко неща, които искаше да й каже.
- Ти си тази, която ме съжалява – припомни й той – Държиш се с мен като някакво сакато дете, което не може да се справи с нищо, а забравяш дребната подробност, че съм мъж на възраст и знам как да се справя. Алкохола може да не е идеалния начин, но това е моя начин. Опитай се да си ме представиш трезвен … не мисля, че можеш, защото нямам много спомени, в които да не съм пил и въпреки всичко хората, които ме харесват, ме харесват такъв. Дори и ти. Нима искаш да съм като някой от онези вечно намръщени старци, които изкарват предмета си най-важното нещо на тази земя. Така че реално погледнато не може да искаш веселия стар Старк и да не пия. Тези две неща вървят ръка за ръка, а както може да видиш вече работя по едното.
Наля още малко в чашата си, като този път отпи просто една глътка и се усмихна широко на момичето. Нарочно пропусна коментара за биенето на шута, тъй като той не виждаше точно така нещата, но ако трябва да сме честни, един мъж на неговото място не трябваше да има подобни отношения с ученичките си. Да, техните можеха да се определят просто като приятелство, но дори и приятелството между ученик и преподавател трябваше да има някакви граници.

Тя извъртя очи и стисна устни.Реши,че не може да стои на едно място и почна да крачи из помещението.Накрая погледна Старк...само на нея ли не и беше весело?!
- Има голяма разлика в пиенето ти преди и пиенето ти сега! - гласът и бе леден,но и какъв друг трябваше да беше?!Та те вече нямаха почти нищо общо...все бяха някакви непознати...и все пак той все още бе любимия и учител ,а хубавите спомени си оставаха. - Ако някой те остави ще се удавиш в алкохол,старче!
Тя се спря до бюрото му,избута го на стола и леко се приведе над него като сложи едната си ръка на бюрото му.Така приведена му представяше много красива гледка към сама нея и леко разтворената и риза.
- Да по дяволите съжалявам те! - изсъска. - Как да не те съжалявам?Погледни се...направо ме боли да те гледам..,а е още по-мъчително,че на теб изобщо е ти пука за мен...пука ти за някоя на която пък не и пука за теб!
Бутна го с пръст в гърдите.Преди години пак бе направила нещо такова...,но не този път нямаше да позволи от очите и да потекат сълзи,не и този път.
- И колкото и да пиеш и ти имаш праг Старк...защото ти определено не помниш случката в трети курс в килера,но аз още я помня....

За едно беше права – наистина не помнеше, но точно в този момент не го интересуваше. Не му харесваше да го поучава така. Беше й позволил много неща, включително да му говори като на пръв приятел, а не като на учител, но това не означаваше, че винаги му беше приятно. Точно в момента искаше да й бие шута, най-вече защото спомена това на кой за кого му пука и въпреки, че му пукаше и за нея, наистина го засегна, когато му спомена, че той се интересува от момиче, което вече не се интересуваше от него. Да, права беше, но това не знаеше, че можеше да вземе един нов и да започне да човърка раните му. Така определено нямаше да го накара да се почувства по-добре.
- Такъв е реда на нещата – каза той съвсем спокойно – Винаги се интересуваме от хора, които не ги й грижа за нас. Ти трябва най-добре да знаеш това.
Не беше така и той го знаеше, но нещо отвътре го подтикваше да казва тези неща. Така го заболя от думите й, че искаше да я нарани, искаше да я разплаче и да я изгони от кабинета само с държанието си. Понякога просто имаше нужда да си го изкара на някой, а тя определено си го провокираше. Най-вероятно щеше да съжалява за това и да се чуди как да й се извинява, но не можеше човек току така да си играе с нервите на емоционално повредена личност като Старк. Беше на ръба и всеки можеше да го види, като точно в момента имаше нужда от приятел, а не от майка.

Нещо в нея трепна като чу думите му,но не го показа.Просто се завъртя и се отдалечи от него като се облегна на стената.Изучаваше го и си мнислеше колко са верни думите му.
- Да,така е...знам го от доста години насам. - тръгна към вратата. - Може би напълно си заслужил всичко това...прави каквото щеше,Старк.Не ме интересува...
Тя напусна кабинета му.Бе го излъгала...бе му казала,че не я интересува,а бе точно обратното.Все пак той преди..преди наистина много време,бе до нея във всичко,зареди нея бе готов да направи така,че половината от слидеринци да напуснат това място...бе готов на толкова много,но всяка хубава история си има своя край.И техния бе настъпил.
Не искаше да се прибира в общата стая на Рейвънклоу..изобщо не искаше да бъде на място където този можеше да я намери..макар и да я съмняваше,че ще тръгне след нея.Нещата вече не стояха така при тях...
Тръгна към кулата по астрономия,бе студено,но това не я интересуваше.Най-много да се разболее и да не вижда мутрата на пияндето една седмица...какво толкова.
Седна на едно от стъпалата на кулата и се загледа в небето увила ръце около себе си.Бе и тъжно...не искаше да го вижда как страда и се удавя в алкохол..това не бе той,не бе онзи усмихнат мъж който и бе подарявал пера и я бе прегръщал...пера...от това още повече я заболя.Тяхната традиция явно бе нарушена..за първи път от няколко години насам той не и бе подарил перо...как ли трябваше да го приема това тя?Не знаеше...,но определено я болеше и никак не и бе приятно.

Отвътре го човъркаше да продължи, но за щастие тя си тръгна преди нещата да станат още по-грозни. И в крайна сметка Тони се оказа прав – трябваха му само няколко минути сам, за да се почувства зле заради думите си. Всъщност, на него му стана неприятно в самото начало, още докато ги изричаше, но пиян или не и той имаше някаква гордост. Приемаше добре критиката, тъй като знаеше колко бъгнат е, но в крайна сметка не й обръщаше никакво внимание. Ако искаше да се оправи, отдавна щеше да направи нещо по въпроса. Просто на него бе спряло да му пука за самия себе си, но сякаш това правеше нещата много по-приятни и лесно поносими.
Остана още няколко минути в кабинета, колкото да допие останалия алкохол в чашите – нечовешко беше да хвърлиш такъв добър скоч. Прибра бутилката в шкафа, а чашите остави на малките си приятелчета … онези симпатични железни човечета с големината на ръка, които вършеха каква ли не работа. Веднага се заеха с възложената им задача, с изключение на едно от тях, с което Старк в момента разговаряше. Беше наистина странно да го видиш да си говори с малка тенекиена фигурка, най-вече когато изливаше душата си, но дребосъчето всъщност го разбираше. Затова така отговорно прие задачата си.
Носейки една сладка маргаритка, направена от професора с магия, малкото желязно човече обикаляше замъка, летейки по коридорите. Лута се повече от половин час, докато най-накрая намери Каролина и се паркира при нея. Поднесе й цветето, което Тони се надяваше да хареса, но не си отиде веднага, а седна до нея и впи малките си светещи очички в лицето й. Беше невъзможно да разбереш емоциите на подобно нещо, ако то въобще имаше такова, но точно в този момент сякаш излъчваше спокойствие и любов. Определено можеше да мине за домашен любимец.

Дните минаваха и това бе поредния ден от една натоварена седмица в която учителите само изпитваха,даваха тестове и огромни домашни.Абсолютно никой не можеше да поспи като хората...дори и мързелите които не ги грееше дали са с домашно или не.
- Ставай поспаланке. - някой реши да събуди Каролина,а тя само се обърна и сложи възглавницата на главата си.
НЕ,НЕ,НЕ!Никакво ставане днес!
И въпреки малката си мечта да остане в леглото малката се изправи и се прозя.Набързо се оправи и тръгна с една малка групичка петокурсници и четвъртокурсници към Голямата зала за закуска.
- Какво имаме първи час? - попита Карол докато ядеше сандвича си.От няколко дни насам тотално бе изключила...,но тя бе тотално прегряла с толкова уроци и караници със Старк..макар последното да бе преди няколко дни.
- Астрономия.
- А стига бе! - извъртя очи.
- Няма стига и ,ако не тръгнеш сега ще закъснееш...,а не искаш да си имаш работа със Старк като е в това състояние...
- Да определено не искам...
И след този кратък диалог всички тръгнаха към стаята по астрономия ,а Каролина реши да погледне дали случайно е взела учебник по този предмет....и Слава бого беше взела.Отдъхна си,един проблем по-малко.

Последните няколко вечери Старк бе прекарал в огромни спорове със себе си. Не можеше да си намери място от притеснение, но и не можеше да оправи нещата или по-скоро не знаеше как. Все пак не бе готов да позволи още една важна дама да си тръгне от живота му, въпреки че след още две години и това щеше да стане. Но какво му пречеше да се наслади на оставащото време. Вярно, че никой не беше незаменим, но той не искаше да се държи с нея така, както с всяка друга ученичка – сякаш ако си тръгнеше, до две минути щеше да дойде следващата и да я забрави. Имаше нещо специално в това момиче.
Днешната закуска беше по-лека от обичайното – само две чаши ирландско кафе. Дори не лъхаше на алкохол, което можеше да се определи като нещо наистина странно, имайки се предвид за кого ставаше въпрос. Но тъй като напоследък въобще не беше на себе си това най-вероятно щеше да е последното нещо, което учениците щяха да забележат. Още с началото на годината бе станал доста по-строг и студен с тях, което никак не им хареса, но нима имаха право на избор? В началото имаше няколко бунтари, които се опитаха да се правят на важни, но бързо осъзнаха, че и Тони имаше лоша страна.
Но този час щеше да е различен. Една нежна и закачлива усмивка се показваше от време на време на лицето му, посрещайки учениците, включително и любимото си момиче. Въпреки че още с почването ги накара да си седнат на местата и да четат мълчаливо, той остана някак весел. Взе парче пергамент, на което написа една проста думичка, сгъна го във формата на птичка и го прати при Каролина. Ако ги погледнете отстрани, щяхте да си помислите, че е срамежлив ученик, хлътнал по момичето, най-вече ако видите какво точно беше написал – „Здрасти” … голяма креативност, няма що. Но нали все от някъде трябваше да започне.

Учудващо нещо за всички - учителя не миришеше на алкохол и бе леко ухилен...това даже остави Карол с отворена уста...и все пак дори така щастлив той пак им даде задава - да четат от учебниците сума страници.
Докато четеше малка хартиена птичка кацна до Каролина.Момичето повдигна вежда и погледна към Старк като видя написаното вътре.Познаваше почерка му...и бога и в момента го мислеше за по-пиян от всякога.
Избута леко птичката настрани наведе глава и се усмихна.Малък жест като онзи с маргаритката,но толкова и хареса.Знаеше как да я накара да се усмихне.Тя прехапа устна за да не се разсмее от щастие на глас.Прелисти страницата и преди да започне да чете новото изречение взе птичката и я разгъна.
"Изглеждаш добре"
Написа вътре,честно не знаеше какво да му каже или по-точно напише.Сгъна прилежно пергамента и го изправи към учителя.Отново се усмихна,но този път на него и пак поклати глава след което отново продължи да чете.
Изведнъж в главата и започнаха да прииждат един куп приятни спомени със Старк...и дори запознанството им което я бе уплашило бая...и някак си всичките тези спомени се спряха до запознанството на учителя с новата му играчка която го бе зарязала по слуховете на околните....и бе разбила сърцето му.
Усмивката на момичето то Рейвънклоу помръкна и тя преглътна една буца която се бе появила в гърлото и въздъхна.Имаше чувство,че въздишката и отекна из цялата стая и се надяваше да не е така..върна се на текста,препрочитайки едно изречение към пет-шест пъти..не можеше да го възприеме.Не и влизаше в главата.Идеше и да забие лице в чина...какво и ставаше по дяволите?!

Старк нетърпеливо дочака птичката да се върне. Въпреки, че този начин на комуникация му се виждаше доста забавен и закачлив, предпочиташе да седи пред нея и да си говорят, но това щеше да събуди известни съмнения в учениците, затова реши да се придържа към тайните бележки. И макар да не очакваше толкова вълнение и емоции от лист хартия, бузите му пламнаха щом видя написаното. Странното беше, че днес не само изглеждаше добре, ами и се чувстваше доста добре. Все още му беше криво заради случилото се, но трябваше да се разсея, за да забрави всичко, а Каролина изглеждаше като идеалното момиче за приятно разсейване.
Дълго се чуди какво да й напише обратно. Малко я погледа и дори отвърна на усмивката й, като се надяваше това да породи някаква идея в главата му, но му идваше само едно на ум, което не бе много сигурен как тя щеше да приеме. Беше малко повече от закачливо, някои хора биха го определили като флирт, но сега щом се замисли, май нямаше да им е първия път, в който си разменят подобни думи. Затова най-накрая спря да спори със себе си и написана нещото, което му се въртеше в главата – „И ти не си за изпускане”.
Знаеше, че тя нямаше точно това в предвид с комплимента си, но той беше мъж и то не кой да е. Винаги приемеше така комплиментите и макар техните отношения да бяха различни, му допадаше идеята, че тя го намираше за привлекателен … или поне с такива впечатления бе останал. До сега не си бе позволявал да мисли прекалено много за нея по този начин, тъй като уважението му към Каролина бе необяснимо и реално, но никога не е можел да отрече, че и тя изглеждаше великолепно.

Тя видя,че той и се усмихва,но после леко се забави с отговора.Когато тя го прочете едва не се изкикоти и даже всъщност лек смях се откъсна от устните и.Няколко лица се обърнаха към нея,а тя само заби нос в книгата си.
"Старк,Старк..лошо момче си ти.Харесва ми!"
Всъщност какви ги дрънкаше?!Всичко това отиваше към флирт...,а тя не флиртуваше с него..нали?!
Нарисува едно намигащо личице и пак му върха листчето.Защо и бе толкова приятно да си пращат бележки...вярно,че всички филми които бе гледала с ученици винаги имаше романтични бележки в час,но ехо..тук ставаше дума за преподавателя и по Астрономия за чието достойнство се говореше из почти всички ученички на шестнадесет и седемнадесет.
Тя надигна глава и му смигна след което пак се ухили.Просо се закачаше..макар,че нищо чудно тези закачки после пак да ги скарат,няма да им е за първи път пък и тя знаеше,че не бе негов тип.Той предпочиташе...други.Знаеше го от три години,но ако трябваше да си признае - ревнуваше.Макар и да не го показваше ревнуваше...,но и той винаги бе готов да зареже своите играчки зареди нея,нещо което и доставяше безкрайно удоволствие.
Докато чакаше листчето почна да си драска в тетрадката като влюбена тинейджърка...каквато всъщност не беше.Тя не гледаше така на Старк...нали?!

Започваше да играе подло и това въобще не вървеше на добре, както и двамата знаеха, но никой не бе готов да сложи край. Старк продължаваше да й се усмихва закачливо, а тя отвръщаше на всичко това, като не пропускаше да му върне бележката с нов закачлив ред. И за изненада на всички, нашето момче се почувства така добре, че за момент забрави за всичко, дори с кого точно пишеше и просто продължи тази налудничава игра. Написа нещо на листа, което можеше наистина да не й хареса, но точно в момента бе в такова настроение, затова й го върна, преди да е размисли и да го е хвърлил в кофата.
„Мога да бъда още по-лош, но стига толкова за мен … кажи ми, с какво бельо си?”
Знаеше, че този въпрос прекрачваше границата, макар че винаги можеше да се оправдае, че просто се шегуваше, а и онази глуповата усмивка на лицето му бе трудно обяснима. Дали вече си представяше как сваля бельото й или още се закачаше, беше неясно, но нямаше как да разбере, ако не продължеше тази тяхна игра. Разбира се, винаги имаше и възможността всъщност да й допада, но тъй като тя бе единственото момиче, което той не желаеше да нарани, не си позволяваше да взима прибързани решения. Предпочиташе да играе на сигурно с нея, макар че никога не беше наясно с настроенията й. Имаше подход и с жените и с момичетата, но нещо в нея го объркваше.

Щом получи птичката обратно,Каролина ококори очи.Погледна Старк и пак и се прииска да се разсмее.
Хвана перото си и започна да пише.Сгъна отново листчето и го изпрати към учителя си.Погледна го.Искаше да види каква ще бъде реакцията му.Знаеше,че с този отговор навлиза в опасни води,но някак си всичко това и бе много приятно.
"Ами,ако ти кажа,че съм без?Но за жалост колкото и да ти се иска да е така...с черни бикини съм"
Това му бе написала.Самата нея това я караше да се изчервява,но и да се смее.Все пак с Тони не бяха стигали никога до нещо такова...пък и за бога за н-тен път ще го каже - тя не бе негов тип!
Звънеца би и изтръгна Карол от мислите и и тя отново се вгледа в Старк.А като се бе замислила,че изобщо не и се влизаше в този час....
- Идваш ли? - попита я едно от момичетата с което делеше стая.
- След малко...не ме чакайте. - заяви малката и тръгна да прибира бавно нещата си,а след като всички излязоха тя се обърна,облегна се на чина си и се усмихна на учителя. - Много лошо момче си...и знам,че можеш да бъдеш още по-лош...
След тези думи тя се изкикоти.Бе сдържала толкова много смях в себе си през този час,че направо не бе истина...

Ах тези закачливи отговори. Как да се правеше на ударен в подобен момент? Беше си мъж и това бе единственото нещо, което наистина не можеше да промени в себе си. Затова прехапа долната си устна и погледна с палава усмивка към ученичката си, така както бе гледал на много други момичета. Не можеше да прикрие удоволствието, което изпитваше докато четеше написаното, нито какво точно си мислеше. Тя не беше малка и сигурно вече се беше досетила, но за всеки случай той реши да й го изясни с още едно изречение. Но за нещастие, а може би не точно, звънеца би и тази забавна игра трябваше да спре.
Старк смачка пергамента, като го стисна в юмрука си, чакайки всички да си тръгнат, преди да го изхвърли, но за негова изненада едно момиче остана в стаята. Нова ехидна усмивка се появи на лицето му, докато той я гледаше как се оправя и едва успяваше да чуе думите й. Беше опиянен от гледката, а неприличните мисли го бяха обсебили, но все пак още си беше на земята. Затова се обърна към Каролина и я замери със смачканата хартийка, която по някаква огромна случайност успя да влезе в пазвата й. Макар и да му хареса, той наистина не целеше точно това, но реши да се направи на голямата работа и просто се отпусна назад в стола си, кръстосвайки ръце пред гърдите.
- Невероятен съм – каза той достатъчно високо, че тя да го чуе, а после се засмя – Ела да го махна – продължи напълно сериозно, сякаш искаше да й помогне, а не просто да бръкне в деколтето й, но щом потупа бедрото си, тя сама можеше да се досети какво точно имаше предвид.

» Скритото езерце недалеч от замъка
» Преди две седмици в забранената част на замъка
» Някъде из замъка и неговите околности, преди няколко дни [Ади и Скарлет]
» Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/
» Преди една година в Хогуортс

Една дълга и мъчителна година в замъка

Една дълга и мъчителна година в замъка

Similar topics

Similar topics