Who are you and what are you doing here

Най после лято. Бях чакала да дойде това лято от доста дълго време. Тази година бях завършила 7 курс. Взех си изпитите и сега беше време за почивка. Тази година бях решила да отида някъде из мъгълския свят. Вървях из улиците на Лондон и разглеждах различните магазини. Витрините бяха бляскава и прекрасни. Винаги бях вярна на себе си и любовта си към модата, и затова обиколих повечето магазини и напазарувах какви ли не неща. От дрехи до бижута.
Слънцето печеше, което беше необичайно за Лондон. Разхождах се из улиците с всичко покупки в ръка. Накрая не издържах и просто седнах на близкото кафене, оставих торбите на съседния стол и взех менюто.
- Искам студен чай праскова.
Обърнах се към сервитьорката към. Забелязох че някакъв младеж ме гледа и се обърнах към него.
- Сладур ще ми помогнеш ли с покупките после?

Мъжът навлече сива тениска върху тялото си, грабна черното си яке, очилата и излезна на вън. Грееше слънце, улиците бяха напълнени с хора. А двадесет и осем годишният полицай беше днеска на почивка, да не повярваш. Той зави по някаква уличка и продължи. В апартамента му беше празно, където и да погледнеш в хладилника най вече. Там нямаше какво да се прави за това Майк и излезе на вън. Не че и тук имаше какво да прави, вобще той не обише деня взимаше на предпочитание ноща когато всичко живо се е набутало по клубове а по улиците няма почти никого. За него това време бе по интересно, през деня нямаше с кого да се вижда дори. Всичките му приятели отдавна са се оженили, развели се и пак се оженили. Единственният той останал верен на себе си, гледай ти.
Та така или иначе, нямаше как да се размине празният хладилнки в апартамента. Майк видя кафене и дори без да се замисля тръгна на там. Веднага щом се настани към него подлетя сервитьорка, щом записа поръчката се оправи към другите клиенти и естественно не и се размина това Майкъл да я проследи докато влезне в заведението. Това бе сравнително тихо място из улиците на Лондон и визията на около не бе кой знае колко зле.
След няколко минути на съседната масичка,буквално пред него се настани някакво момиче с безброй пликове. Поне гаджето и няма да има нужда да се харчосва за карта за фитнес. Момичето бе русо а утешението на бедното и гадже бе фигурата и. Която наистина си струваше, можеби и всичките тези пликове с покупки. Тя се обърна и погледна страната на полицая, а след изреченото от нея Майкъл повдигна вежди. Все още беше с очила, и как би забелязала на къде гледа той?
- Детенце, можеш да се мръднеш едно столче разстояние. Пречиш ми на гледката.

Детенце той на кого викаше детенце? Можеше да съм по млада от него, но не и по слаба. Намръщих се и го погледнах съсредоточено.
- Слушай дядка такъв, внимавай как ми говориш. И не няма да се мръдна така ми е много удобно.
Вдигнах гордо глава, изпълечех гърди напред. Нямах ни каквото намерение да се мръдна и дори не ми й пукаше на каква гледка му преча. Щом поръчката ми дойде, отпих доволно от напитката си и се загледах напред.
- Нищо чудно че стоиш тук сам, кое ли момиче би искало да е с теб щом си толкова груб!!

Майкъл спокойно повдигна рамене и стана от мястото си.
- Тогава аз ще те мръдна. - Той се усмихна невинно и премести момичето заедно със столът и. Взе своят стол заедно с питието си и все така спокойно се настани на мястото където преди малко седеше "детенцето". Сега седяха на една маса пък и бяха един срещу друг. А Майкъл продължаваше да се прави, че гледа някака своя си гледка..
- Груб? Мадам, как може да говорите такива неща..Пък и ползвам популярност при заговаряне на момичета. - Майкъл се усмихна и отпи от бирата си без да саля очи от момичето.

- Ще получиш и друга популярност от бирата.
Нацупих се леко и отпих от напитката си. Кръстосах краката си пред значително по възрастния от мен непознат и го погледнах отново. Не разбирах как може да пие нещо толкова отвратително. Потреперих леко при миселта и извърнах поглед. Облегнах се назад на стола си и качих краката си на другия стол, който се оказа неговия.
- Опа..
Подхилнах се леко и премигнах невинно