Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Old street № 368 seven days ago

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Скарлет Ревънъс ღ
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Old street № 368 seven days ago   Съб Окт 26, 2013 11:59 am


Колкото и плашещо да бе това местенце го обожавах. Често идвах тук и се наслаждавах на ..... старите тухли и лампите, който не светеха много добре, защото стояха там където са от може би половин век, без да са пипнати от някой монтьори на улични лампи, ако изобщо имаше такива. Понякога тук минаваха котки, който бяха доста разгонени и издаваха странни звуци, и ме плашеха дори, но тази вечер бе тихо и спокойно. Може би точно това беше предназначението на тази улица, да създава тишина и спокойствие за измъчените човешки души, който по цял ден са се морили на работното си място или са се опитвали да укротят редящите си деца. Но колкото и да бе странно рядко се постигаше този ефект на успокоение.
Както повечето вечери, в които не съм била с приятели и тази трябваше да се усамотя на някое място, което да не е стаята ми. Трябваше ми една цигара и някоя интересна книга. Интересното при мен, точно в този момент бе, че не бях облечена в мой стил, винаги когато идвах тук се навличах като за северният полюс, просто защото духаше ужасно много и последният пък когато не се бях облякла, трябваше да лежа 2 дена и да пия гадни чайове.
Седнах най спокойно на земята, облегнах се на ръбестата стена и отворих книгата си. Колкото и да бе странно обичах да чета. Запалих цигарата си и дръпнах леко от нея. Както винаги тютюнът ми се отрази добре, незнайно защо. Книгата ме накара да се отърся от реалността, на едни доста тихи стъпки, почти недоловими за ушите ми ме накараха да затворя книгата и да се изправя на крака. Зениците ми се разшириха или поне така си мислех. Направих крачка напред. Звукът от стъпки, ако може да се нарече така се усилваше малко па малко. Точно когато вече бях на нокти пред мен се озова Афродита . Една от любимите ми братовчедки . Не се бяхме виждали от доста време а разговорите с нея ми липсваха . Знаех , че може да ѝ се доверя за всичко и въпреки факта как тя не е като мен можех да съм сигурна , че няма да ме издаде . Радвах се да я видя отново . Но вместо да попитам дали е добре, аз казал леко надменно:
- Знаеш ли, че за секунда мислех да те цапардосам с нещо и че ми изкара ангелите? -  не можех да се нарека страхливка или нещо подобно но изобщо не очаквах точно нея тук и по това време . На лицето ми се изписа една доста тъпа и неуместна усмивка . Направих крачка напред и я прегърнах . Наистина се радвах да я видя .
- Радвам се да те видя Афродита но следващия път не ме карай да забравям името си . Това място е достатъчно странно и изоставено . Всъщност как разбра , че съм тук ? – попитах я аз с доста по нормална усмивка вече . Прибрах книгата в чантата си и загасих цигарата в близката тухлена стена до мен . На това място можеше да срещна само и единствено пияници или наркомани . Но това не ме прашеше ни най-малко  вече съм свикнала с обстановката и не ми прави впечатление каквото и да става . Спомних си как на времето когато бях едно от най-дивите хлапета . Тогава правех всичко , което исках а сега не мога да направя нищо от това което желая . Сега трябваше да си отмъстя на всички попречили ми да изпъна мечтите си . Сега знаех , че аз Скарлет блондинката трябва да живея възможно най-обикновения живот за да не навредя на дъщеря си .
- Как върви с училището ? Чух , че са те повишили . Радвам се за теб . – всъщност наистина се радвам . Така можех да науча повече информация за учениците , които бяха влезли в периферното ми зрение . Разбира се нямаше да преча на любимата си братовчедка и щях да се правя , че нищо не знам .

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Old street № 368 seven days ago   Нед Окт 27, 2013 9:14 pm

- Много лесно те намерих, все пак сме роднини не забравяй това Скарлет. 
   Отговорих, щом пуснах братовчедка си. Скарлет беше любимата ми братовчедка. щях да направя всичко за нея. Можеше да се каже, че я обичах повече като сестра. Като сестрата която нямах а исках. Огледах се наоколо за да разуча обстановка. Беше зловещо и странно място. Вонеше на алкохол и цигари. Имах чувството че от някоя коша ще изскочи добре охранен плъх или мишка.
- Моля те братовчедке, кажи ми защо от всички възможни места избра точно това. Напомня ми за къщата на крясъците, че и по зле. Дори подземията не са токова зловещи. Тук смърди на алкохол и цигари и имам чувството че от някъде ще изскочи добре охранен плъх или що подобно. Сигурна съм че дори и в "Свинската глава" е по благоуханно.
 Погледнах я сериозно докато чаках отговора й. Чак тогава забелязах, колко се беше променила от последната ни среща. Чак сега осъзнах че тя е била прекалено далеч в времето. Бях, готова да се разсмея щом чух следващите й думи: Че кой човек можеше да си забрави името ако не страда от склероза. Малко ме съмняваше, че Скарлет страдаше от склероза, но знае ли човек. Погледнах я сърдито и отвърнах:
- Как може дори и да си помислиш да цапардосваш любимата си братовчедка, която те издирваше толкова дълго време. И съм сигурна, че не съм чак толкова плашеща или грозна, че да мога да ти изкарам ангелите или дяволите.
 Продължих да я гледам сериозно и обидено, но само за да запазя илюзията, че й се сърдя. Истината беше, че тя бе последния човек на който можех да се сърди. Беше ми много по трудно или почти не възможно да й се сърдя за нещо. По лесно ми беше да се сърдя на Крис или Джейкъб.
- Еми засега е върви добре, но това е защото не са почнали изпитванията. Когато те почнат имам чувството че ставам звероукротител или цербер. А и Пийвс, не ни помага много с дисциплината. Но все още, си е смешно да стоиш и да го гледаш как разиграва Филч и онова мъртво подобие на котка. Още се опитвам да убедя Кристиян да пусне Пийвс на Хелоуинското парти - ще стане интересно и забавно. НО стига за мен при теб как вървят нещата?
 Погледнах Скарлет и я гушнах. липсваше ми много, и още не можех да повярвам че най после се виждаме с нея. Имах толкова много да й разказвам.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Скарлет Ревънъс ღ
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Old street № 368 seven days ago   Нед Окт 27, 2013 10:31 pm

Първоначално се опитах да бъда както попринцип но в присъствие на Афродита не ми се получаваше . Тя беше единствената от роднините ми на , които можех да имам постоянно довери . Както казват обикновенните хора „Дори в два през нощта да ѝ звънна с думите убих човек тя ще каже къдеще копаем гроба му .” . Знаех колко много ми липсваше за това оставих всички безсмислици и просто я прегърнах с голяма усмивка . Радвах се , че е добре . Всъщност не се учудих , че ме откри дори тук . Тя знаеше всичко за мен и нямаше как да не ме открие . Но просто знаеше кога имам нужда от нея и точно тогава се появяваше като ангел пазител . Всъщност тя винаги беше там в онова училище аз бях тази която се занимаваше с глупости и изчезваше .
- Да бях забравила , че ти винаги си на подходящото място в подходящия момент . – усмихнах се наистина щастливо и отново я прегърнах . Беше минало доста време от последната ни среща и имахме толкова много неща за обсъждане . Също така бях забравила , че тя не обича такива неща и са прекалено прашещи за нея но пък тук бяхме сами и в безопасност до колкото е възможно .
- Това място ми връща много спомени и тук се чувствам добре . Като изключим миризмата на алкохол наистина ми се струва съвсем нормално . Е не е като да си стоя в къщи на креслото ама все пак . – повдигнах невинно рамене и се сетих , че най-вероятно не ѝ бях споменала за пушенето към което се бях неусетно привързала . Реших да ѝ го спестя тъй като не очаквах добро мнение и приемане на този факт . Не , че аз подскачах от радост . Но ми се налагаше нуждаех се от успокоение а цигарите в такава ситуация действаха доста добре . Само при мисълта , че заради тези черни магии дъщеря ми е в постоянна опасност ми идва да си ударя главата в някоя от близките стени . Сърдития ѝ поглед не ми харесваше . Знаеше , че не можем да се сърдим нето тя нито аз . По принцип можех и то много но не и на нея . Бях ѝ толкова задължена и толкова много я обичах , че сърденето не ми се струваше правилно и забавно .
-Ако знаех , че си ти щях да те посрещна с прегръдка и усмивка но на това място се появяват какви ли не индивиди . Вече съм свикнала да се пазя дори и да няма от какво . Много добре знаеш мнението ми за визиата и външния ти вид и знаеш , че не си грозна нито пък плашеща . И не ми изкара ти ангелите а внезапното ти появяване . Наистина не очаквах да те видя точно на такова място . Няма да ми се сърдиш нали ? Знаеш колко много те обичам . – говорех все така уверено с усмивка . Намръщената ѝ физиономия не ми харесваше и не ю отиваше . Много повече ми допадаше като весела и щастлива . Всъщност винаги съм искала да я виждам весела . Защото не бих понесла да гледам сълзите ѝ не зависимо каква е причината . Заслушах се с интерес за работата и училището . В този там замък имаше доста индивиди влезли в черния ми списък но за тях по-късно .
- Ами по-добре звероукротител от колкото да ти се качват на главата някакви хлапета . Напълно те подкрепям и съм сигурна  , че ако се опитат да те опознаят и пазят дисциплина няма да имат проблеми . О този Флич . С него винаги е било забавно . Може би от това училище най-много ми липсва той . А за партито не кога не съм го харесвала но пък беше забавно да стоиш и гледаш цирка на останалите . – последния ѝ въпрос не ми допадна много . Предпочитах да слушам за всичко забавно случващо се около нея а не да говоря за себе си . Моя живот беше чист Ад и нямах намерения да я натоварвам с моите проблеми . Сама бях избрала този живот и сега си плащах за него . Просто я гушнах силно и се опитах да игнорирам въпроса ѝ но знаеш , че най-много да се нацупи пак .
- При мен ли ... живота не върви никак стои на едно място и не мърда . Ема расте с всяка изминала минута аз ... забърквам се в нови каши и накрая ще завърша в Азкабан . Наистина нещата не вървят но ако това се случи оставям дъщеря си в твои ръце знам , че ти имаш на какво да я научиш и то нещо добро а не като мен . – наведох недоволно глава . Чувствах се толкова непотребна дори излишна . Не можех да предпазя едно дете камо ли себе си . Забърквах се в кръгове от , които трудно бих могла да се отърва . Смятах да влизам в група на кръвожадни и какво ли още не . Та аз бях едно чудовище в тяло на човек . Мразех се но не можех да се променя вече беше прекалено късно .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Old street № 368 seven days ago   Вто Окт 29, 2013 4:31 pm

- Стига! Не говори така!
   Казах строго и погледнах братовчедка си. В следващия момент погледа ми омекна и погали косата й. Вярно беше, че братовчедка ми привличаше бедствията като магнит, но нямаше да допусна да й се случи нищо лошо. Вярвах и знаех, че тя е страхотна майка. Усмихнах се леко и започнах да си играя с косата й докато  говорех като на малко човеченце.
- Не говори така. Ти си страхотна майка. Ема има да научи много полезни и добри неща от тебе. Не искам да те чувам да говориш такива неща. Ако не дай си боже се случи, да ти се наложи да ходиш до Азкабан ще направя всичко възможно това да не се случва. Няма да те оставя сама. Винаги ще съм до теб и Ема. Вие двете сте много важни за мен, особено онова голямо инато дете което привлича бедствията като магнит.
  Гушках я, както когато бяхме малки деца. Истина си беше това което казах преди малко. Щях да направя всичко за братовчедка, и не само защото тя беше единственото ми семейство и единствения човек на който вярвах. А и заради самата нея. Въпреки всичко тя си оставаше един прекрасен човек, способен да велики дела.
- Освен това, аз съм толкова отговорен и сериозен човек колкото е Крис. Най много да стане, така че детето да пропуши и да стане Крис2 или миниКрис. Знаеш ме че не си падам много по правилата.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Скарлет Ревънъс ღ
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Old street № 368 seven days ago   Вто Окт 29, 2013 8:57 pm

Искаше ми се да мога да повярвам на думите й но някак не можех . Изпитвах страх и слабост за първи път . Страх , че може да се случи нещо на дъщеря ми , че може да загубя братовчедка си . Всички тези мисли ме съсипваха . Исках да избягам някъде далече да забравя за проблемите и да се откъсна от тях , но те ме следваха упорите . Само не разбирах защо Бог прави живота ни толкова труден ? Слушах думите й внимателно а миг след това клекнах опряна в стената . Ако беше някоя друга щеше да се притеснява за дрехите си но на мен не ми пукаше и то въобще. Една сълза се спусна по лицето ми а аз побързах да я изтрия .
- Знам колко държиш на нас и ни обичаш , но не знаеш колко опасен е кръга около мен а дъщеря ми е в него . Ако някой от онези разбере за нея ще се опитат да я използват срещу мен за да ме изнудват а това ще я стресира та тя е толкова малка . Не е като нас живее повече от добре . Правя всичко по силите си да я предпазя и да получи всичко , което иска но страха ме превзема . Вреди ми ставам агресивна и си ги изкарвам на нея ако нямам цигари за да се успокоя . Не съм толкова добра Афродита . Преследвам за да отмъщавам а в същото време се боя за дъщеря си . Аз съм виновна за всичко … аз и никой друг . Страхотна майка стремяща се да убива … на това ли му казваш страхотна майка ? Какво може да научи тя от мен освен упоритост , отмъстителност и коварност ? Нима това е добра майка ? Ти не трябва да ми помагаш … така вредиш и на себе си . Трудно ми беше като не те виждах но за теб така беше по-безопасно . Крис най-вероятно ме мрази както всички останали . Дори на теб ти се чудя колкото и незабравими мигове да имаме от детството как изобщо ме търпиш ? Та аз съм толкова … злобна . - изправих се и гушнах Афи силно . Спомних си за нашето време и колко безгрижно детство имахме . Как трябваше да бъдем големи когато сме малки а сега какво не може да си оправя живота . Всичко беше толкова лесно и интересно . А сега грижи и гаден живот . Чудех се само как може едно грешно решение да съсипе живота ми на макс . Сега исках само едно хората които обичам да са добре . Дъщеря ме да порасне и влезе в Грифиндор или Рейвънклоу . Да завърши и стане добра магьосница а не като мен . Силно се надявам Аф да не й позволява да се увлича в черните магии и да следва примера на леля си . Афродита винаги е била много по-успялата от мен . Тя винаги е взимала обмислени решения а аз правех първото появило се в съзнанието ми . Винаги съм взимала прибързани решения и винаги съм се палила за глупости .

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Old street № 368 seven days ago   Сря Ное 06, 2013 8:25 pm

- Знам че ще се справиш. А аз съм тук и ще ти помогна. Няма да позволя на никой да използва малката срещу теб. Имам идея защо не отседнеш в нас. Там ще си в безопасност и няма да се тревожиш че някой ще разбере за малката.
 Гушках силно братовчедка си, страхувах се че ако я пусна или ще изчезне или някой ще ми я отнеме и ще остана без семейство, сам самичка. Нещата с Джейкъб не вървяха, наред. Той постоянно отсъстваше, или ме избягваше. Имах чувството, че той ми беше сърдит. Погледнах надолу натъжено, опитвах се да не показвам че съм тъжна. Вдигнах поглед и се усмихнах леко.
- Каквото и да тава винаги ще съм до теб. Дори и да не ме искаш. Няма да можеш да се отървеш от мен. Ще е като едно време когато бяхме малки спомняш ли си?

  Почнах да я гъделичкам, исках да разсея малко тягостната и тъжна обстановка. Засмях се и продължих да я гъделичкам, исках да виждам усмивката на лицето й. Тя трябваше да се усмихва винаги.
- Искам винаги да се усмихваш братовчедке. Ясна ли съм?


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Скарлет Ревънъс ღ
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Old street № 368 seven days ago   Сря Ное 06, 2013 10:38 pm

Когато Афи започна да гъделичка Скарлет тя започна да се смее . Тази жена имаше толкова много гъдел , че на моменти просто изпадаше в едно такова истерично смеене от него . Но видя , че Афродита нещо не е в никак добро настроение а в очите ѝ имаше тъга . Не знаеше какво става но знаеше , че няма да позволи братовчедка ѝ която обича толкова много и я чувства като собствена сестра да страда . Нямаше да го позволи .
- Добре добре моля те спри освен ако не искаш да ме разплачеш . -  тя в буквалния смисъл не можеше да говори . Мразеше гъделичкането но само то я развеселяваше в такива моменти и както винаги Аф знаеше това . Тя се зачуди колко ли странно изглеждат две жени гъделичкащи се на някаква забравена от обществото улица .
- Афродита какво има ? – попита я направо като вдигна главата ѝ с пръст . Дори да се усмихваше в очите ѝ личеше тъгата . Но кой я беше породил и какво точно некой не знаеше .
- Да няма проблеми с Джейкъб ? – попита отново тя . Въпреки  , че знаеше отговора . Нямаше кой друг да нарани Аф тя не се даваше толкова лесно и само едни наистина важен човек можеше да повлияе на жена като нея . Скарлет се смръщи като това трябваше да покаже на братовчедка ѝ да не крие . Ако този беше причинил нещо на Афродита нямаше да се размине леко . Но те бяха толкова щастливи и Скарлет винаги се е радвала на любовта им а сега Афи да изглежда тъжна . Но маже би имаше някаква друга причина . Скарлет прегърна отново Аф и изчака да чуе какво точно се е случило . Тя за миг обмисли думите на братовчедка ѝ . И реши , че има много по-добра идея .
- Аф мисля , че Ема няма да се чувства спокойно на друго място . А пък и няма как да я наранят все пак тя без мен не излиза . Но имам по-добра идея когато не си в училището ще живееш в нас . Знаеш къщата е голяма и дъщеря ми ще се радва да си на близо знаеш колко много те обича . А пък така ще можем да прекарваме повече време заедно без да губим контакт . – тя спря за миг и се усмихна . Спомни си за времето когато бяха малки е сега можеха даса отново неразделни само , че като големи но само и единствено ако тя иска .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Old street № 368 seven days ago   

Върнете се в началото Go down
 

Old street № 368 seven days ago

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» 100 Days With Mr. Arrogant
» На чий концерт бихте искали да идете?
» Любими двойки?
» MY FUNNY GIF RECAP OF TVD 4X08 “WE’LL ALWAYS HAVE BOURBON STREET”

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-