Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 A chance meeting .... well maybe and maybe not.

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Annabell Miller
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Сря Окт 23, 2013 3:23 pm


Имали ли сте дни в , които нищо не ви се прави ?Дни в , който всяко любимо нещо не може да промени настроението ви ? Дни прекарани в скука и самота ? Е в един от тези дни се намираше и Бела . Тя не знаеше какво да прави всичко , което я развеселяваше сега нямаше стойност и просто бе някак си отчаяна . Учебната година бе свършила и всичко изживяно в нея си бе отишло . Анна обичаше Хогуортс и точно за това мразеше почивките и безсмислените ваканции . Смяташе ,че една ваканция не е полезна с нищо . Като дете без родители е напълно нормално тъй като няма за кого да страда и кой да иска да види през ваканциите . И както вече казах това бе един от най-омразните й периоди . Сега се намираше точно в такъв . Тъмната поляна , изпочупените клони , необяснимите звуци и всичко около нея не я плашеха дори разтоварваха червенокоската . Някой ако я видеха биха се питали "Добре ли е ? " , други пък "Луда ли е ? " . Но тя нито беше луда нито пък се чувстваше добре . Е може би за лудостта не е сигурно но щом не се развява с жълта книжка и не разполага с нея значи ни и с чак толкова големи психични отклонения  . Мястото на , което се намираше в момента тя беше едно от най-затънтените . Там много рядко стъпваше човешки крак . Може би обстановката ги плашеше или потискаше никой не знаеше причината но за това място се носеха слухове , че било прокълнато . Бела не вярваше на такива нещо а може би трябваше но въпреки това тя идваше тук много често и не бе засичала компания никога до сега . Имаше едно определено дърво доста шантаво на външен вид и с опасност да се счупи на пръв поглед но то не беше такова . В него тя намираше нещо вълшебно и винаги точно там седеше . Както и сега . Анна се бе настанила със скръстени крака на същото дърво . Спомняше си доста весели за нея мигове от миналото и се наслаждаваше на самотата . Да тя обичаще да е сама и да прави всичко без чужда помощ . Поради този факт често бе наричана "вълк единак" , но това изобщо не я притесняваше дори й харесваше защото тя обичаше или по-точно харесваше вълците . Дочу странен звук но не обърна внимание и продължи да си играе с един от кичурите коса паднали пред лицето й . Но не след дълго чу отново някакъв звук , който я предизвика да изостри слуха си и да разбере кой натрапник идва на мястото й . А отгоре на това чупеше клони от малкото дървета броещи се на едната й ръка . Не чу звук отново и това разбуди любопитството в нея . Стана от мястото си и тръгна на някъде най-вероятно от там от където по-рано бе чула звуците или по-точно шумовете . Не след дълго видя човешка фигура пред себе си , очевадно мъжка . О не само това й липсваше . Бела приближи но без да иска настъпи един от сухите клони на земята и той изпука под краката й а това най-вероятно показа на натрапника , че не е сам . Само дано не го познаваше .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Morgan Dean
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Сря Окт 23, 2013 3:50 pm

Ваканция.Повечето хора дефинират ваканцията,като нещо хубаво.Време за почивка,време със семейството.Глупости.Всъщност от части може би бе именно така,но не и за Морган.Момчето,което само преди няколко дни бе навършило 17 мразеше ваканцията.Мразеше я поради ве причини:първата-трябваше да прекарва време в дома пълен със спомени свързващи го с баща му,а втората,която му досаждаше и влудяваше още повече-не можеше да прави магий.Всъщност не точно,че не можеше просто не искаше да стигне до миналогодишната ситуация,която за малко да коства изключването му и цялото му бъдеще.За негово огромно щастие с министерството,все още уважаваха покойният му баща и Морган бе с някакви привилегий.Това обаче не променяше факта,че му бе забранено,а също и че забраните за Морган бяха нещо,което...Хмм обичаше да не спазва?Все пак забраненият плод е най-сладък.Уви,обаче той бе твърдо решен последната ваканция да прекара без „проблеми” и точно за това дойде тук.Място забравено от Бога и хората.Място,което бе потъналов  сенките на собствената си самота.Той вървеше правейки големи,уверени крачки.Колнките пукаха под ботушите му,а лекият ветрец разрошваше и без това на нищо приличащата му коса.”Проклета слама” така я наричаше майка му,всеки път,когато като дете се опитваше да я оправи.В действителност майка му никога не бе харесвала руса коса,а той сякаш със самото си раждане трябваше да я дразни с нещата в себе си.Сякаш одрал кожата от гърба на дядо си,за да се наметне с нея,той носеше на майка си толкова лоши и непоносими спомени,каквито и тя на него.И все пак тя бяха семейство,а като такова трябваше да са заедно.Да се съобразяват един с друг вместо да се чудят кой ще успее пръв да хвърли проклятие на другия.Морган оправи раницата,която висеше на гърба му и изруга под носа си,когато един клон удра рамото му.Той откърши клона,а пукутът от това му действие отекна в гробовната тишина.Смръщвайки се Морган продължи нататък игнорирайки всички останали звуци,за да стигне до подобието на стена.Това всъщност бе изоставена преди много години къща,а останалото от нея бяха каменни,разрушени стени.Място което Морган посещаваше,за да чете.Не,не си мислете „Боже, какъв загубеняк”Морган не четеше по мъгълознание или пророчество.Момчето си бе купило книга с проклятия и тяхното действие,е да там се срещаха и някое и друго контрапроклятие,но в службата си като аврор,която Дийн смяташе да започне имаше нужда от някое  и друго по-могъщо и плашещо проклятие.За негово голямо разочарование обаче до слуха му достигна пукот от клонка,много по-силен от тези,които бе забелязал до сега.Той присви очите си и рязко се обърна.В действителност бе готов да се хвърли срещу натрапника,но се спря при вида на така познато лице.Ако беше в животинската си форма щеше да изсъска и да оголи зъби,но за негово нещастие не беше.Той сви устни и огледа червенокосото момиче,което  му напомни на Нора,неговата така обичана съученичка,обаче това не бе Нора,а по-лошо Анабел.Момиче то домът Рейвънклоу.Той я огледа от горе до долу и една мръсна,гадна усмивка се залепи на лицето му.

-Оо,Бел.-всъщност някога,в далечното минало Морган може би я харесваше.Все пак той си падаше по червенокоси момичета,но след онзи мач,не само между домовете им,но и между тях двамата се бе запалил някакъв очевиден неприязън.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Annabell Miller
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Сря Окт 23, 2013 6:19 pm

Анна стоеше все така изненадана . Как се бе озовал той тук , но може би това беше тъп въпрос тъй като е Слидеринец . Бела за миг се замисли какво всъщност държание заслужаваше той . Но не след дълго реши да се прави все едно е забравила всичко от учебната година и мача по Куилдич . На онзи мач играта бе ожесточена и то на макс всеки се стараеше да спечели но както винаги нашата Бела не се предаваше дори и да пострада . Всяко едно движение , действие дори помръдване можеше да бъде последното и решаващо . Но Рейвънклоуци за пореден път печелиха . Може би това ги накара да смятат Слидеринеците за още по-жалки и злобни но колкото и злобни да бяха те загубиха . Не играеха в екип заслепени от желанието за победа я загубиха . Точно преди края на играта всичко се въртеше към тяхна победа . Но както Бела казва “Не казвай хоп преди да си скочил .” това бе точната фраза за тяхната загуба . Ако не се бяха възгордели и опитали да покажат на публиката колко могъщ и велики са нямаше да загубят . Това все пак бе игра в която концентрацията е най-важното нещо дори и на най-добрия летец . Но да оставим тяхната игра на страна Бела не и пречеше това , че са победили . Точно обратното пречеше й това , че не можеше да направи каквато и да било без отговорност . Червенокосата колкото и гадна да беше и дори да имаше близък до характера на Слидеринците тя не можеше да е гадна ако не я предизвикат . В момента се чувстваше зле и нямаше намерения да показва злобата , омразата и ненавистта си към останалите .
-  Морган ? Ти какво правиш тук ? - попита учудено Анна . Колкото и преди да си падаше по него не би могла да забрави нещата , които направи . И не можеше сега с мила и нежна усмивка да го посрещне в любимото си скривалище и да заяви колко много се радва да го види . Честно казано само той й липсваше в момента . И особено ако беше пак в едно от киселите му настроени направо щяха да се разберат перфектно . Дори повече от перфектно . В един момент се усети , че държанието й не беше кой знае коло мило и добро но нали все пак говореше с русокос Слидеринец дори да беше само с въпроси . На моменти се чудеше защо не го беше разпределила гадната говореща шапка в Рейвънклоу но отговор не намираше . Той не беше толкова зъл за колкото го смятаха е не беше и ангелче но ако знаеш как да се държиш , какво да говориш и как да правиш всичко нямаше да имаш проблеми с него . Нашата Бела знаеше това много добре но като изключим него останалите от дома му бяха с доста опънати отношения с нейния дом и тя нямаше право да предава дома си заради някакво увлечение а пък и никога не е признавала чувствата си дори и да има някакви .
- Всъщност радвам се да те видя . - каза доста тихо почти не чуващо . Рядко признаваше каквото и да било но това в никакъв случаи не означаваше , че лъже . Тя мразеше лъжата повече от всичко останало . Леко гузна усмивка се появи на лицето й като огледа мястото около себе си . Не знаеше кой ли друг познаваше това място и го навестяваше но знаеше , че никой няма право да го прави обществено . Наистина не разбираше какво прави Морган тук . Той не си падаше по такива места на , които няма магьосници и дори животни . Бела видя светлина зад едно от дръвчетата и тихо се приближи към него като направи знак на блондина да дойде с нея ако желае . Не знаеше какво има но определено щеше да разбере . Всъщност там се оказа , че има еднорог който най вероятно не е за това място . Анна приближи леко но не прекалено нямаше намерения да пречи или притеснява животното . Точно за това направи няколко крачки на зад като подкани Морган да се отдалечи и той .
- Как ли се е озовал тук ? - попита учудено тя . Това не беше точния въпрос но не обичаше тишината а в момента не искаше да захваща отново треските за дялане от преди . Точно за това се опита темата им на разговор да е за даденото самотно животинче . Знаеше , че ако започне пак онази тема всичко ще излезе извън контрол и точно за това го погледна с въпроси в очите като се опита да прикрие странното си дори притеснено държание .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Morgan Dean
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Сря Окт 23, 2013 8:06 pm

В действителност Морган не знаеше как да реагира на присъствието на Ана.Морган бе верен на дома си,на едва ли не ненаписания кодекс,да не дружат с другите домове,но това не променяше факта,че преди време бе имал нещо към това червенокосо момиче.Дийн присви очите си,слушаше думите й,дори и тези които бе произнесла толкова тихо,че го караха да напрегне слуха си.Тя сякаш се бореше с нещо вътре в себе си виждайки го.Колко познато той преглътна,а някаква страна буца заседна в гърлото му.Момчето не бе на ясно с това какво би трябвало да направи за това следвайки нейният пример в промяната на интонацията й се подсмихна по един различен,непознат за него начин и се огледа.Забеляза нещо ярко,сияещо като слънцето в близост до тях,но не му обърна внимание.За морган някой неща не бяха от голямо значение.Всъщност дори и да бяха не го показваше пред хората,а в случая при него имаше личност,която не бе склонен да допусне до себе си.Всъщност може и да бе,но не бе наясно със себе си и с това какво изпитва към своята съученичка.Всички тези неща с разгадаването на „емоциите” и „чувствата” му толкова го объркаха,че го изкарваха извън релси и нерви.Тръсна главата си,а няколко руси кичура се разпиляха около лицето му,карайки го да прокара ръка през косата си.

-Аз...По принцип идвам тук да чета.Няма какво да ме разконцентрира.-сви рамене,след като отговори на въпросът й,а последвалите го думи се направи,че не ги е чул.Някак си не можеше да отговори на тях.Всъщност можеше,но не знаеше кое ще е уместно?Тя се държеше добре,явно не бе в настроение за дразги и още по-явно бе,че се опитваше да се държи...Човешки с него.Не искаше да го дразни или да закача някоя от неприятните му страни,е като изключим факта,че Морган бе изграден основно от такива тя някак си успяваше да балансира.Това му се понрави добре и той я последва с нескрита,неохота към светлината,която преди малко бе привлякла за кратко вниманието му.

Лъчистата светлина се оказа еднорог.Красиво магическо създание с изключителна сила.Красиво,но мразещо до болка мъжкият пол.Морган стисна отново зъби отстъпвайки крачка назад,приближавайки се до Анабел.Той застана зад нея,а очите му се разхождаха по козината на създанието.Дори той не можеше да отрече красотата му.В действителност той се възхищаваше на магическите създания.Възхищение,което винаги го бе притеснявало в часовете му по гриза за магическите създания.Съучениците му от дома Слидерин бе харесваха тези неща.При тях нямаше място за мили,пухкави създания.Те по-скоро биха започнали да ги измъчват,да си правят опити с тях,но не и нещо повече.Момчетата и момичетата не разбираха какво толкова би могло да се учи на тези създания,нито защо те са важни за техният свят,но именно те бяха една от отличителните черти на магическият свят.Като този еднорог,той отличаваше Анабел и Морган от двама обикновени познати засекли се в зоопарка.

Дийн се приближи до Бел и вдиша аромата й,харесваше тази миризма на чистота,той притвори очи поемайки си дълбоко въздух.Осъзнавайки се,че се бе навел към нея се прокашля и прошепна.

-Сигурно има малко.-отговори на въпросът й.Това наистина бе едно логично обяснение за появата на еднорога на това място.Друг вариант бе хората да са подпалили гората,която е обитавал или да са го изплашили.Нито един от двата случая нямаше да е приятен и всеки един от тях изискваше бързо действие от тяхна страна,като например да се обадят в министерството,но имаха малко време през,което Анабел можеше да се наслади на създание.Като естествено Морган не биваше да се доближава освен ако не искаше да умре агонизирайки от болки.Той леко докосна ръката й,кимна към създанието и прошепна.

-Можеш да го погалиш.На теб ще ти позволи.-все пак еднорозите харесваха жените.Морган така и не бе разбрал точната причина за това.Просто знаеше,че за да може той да докосне еднорог то ще трябва да е още бебе.Създанията се бояха от мъжете,приемаха ги като враговете,а жените дори бяха готови да защитават.За разлика от тях обаче душковците не бяха такива.Не,че Морган им беше фен,но ако искате да забогатеете или сте си загубили някоя съкровище,вземете си един душко.Перфектната,жива плюшена играчка,тази мисъл го накара да се усмихне,а това бе толкова непривично за Морган,че сякаш се стресна от собственото си действие.Защо се чувстваше толкова конфузно и не на място в присъствието на Анабел?Все пак между тях не бе станало нищо Бог знае какво,за да ги доведе до тази неловка ситуация,но Морган трябваше да следва нейният пример до край.Тоест изобщо да не мисли за това и да игнорира неловкото чувство в стомаха и съзнанието си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Annabell Miller
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Сря Окт 23, 2013 9:49 pm

Бела стоеше все така разсеяна но та тя винаги си беше разсеяна ако трябва да сме честни . Не можеше да повярва или по-точно и се стори странно той да идва на такова място за да чете . Та неговия дом и по-точно курс правеха само щуротии в буквалния смисъл на думата . И определено не предпочитаха да четат вместо да тормозят някой от по-малките курсове . Но да речем , че думите му са истина . Въпреки , че Бела подставяше всяка дума под лупа сега смяташе да си го спести и по-късно да провери . Всъщност тя си беше такава не вярваше на нищо и никой освен ако не го е видяла и чула със собствените си очи и уши . Понякога дори се чудеше сама на себе си как може да е толкова недоверчива но това е част от характера й а тя не се променя или поне не е намерила точната причина за да го направи . Прекалено наивни и глупави й изглеждат лесно доверчивите се момичета . Но да оставим това на страна той е тук за да чете и тя му попречи . Странно как успява да е винаги на най-неподходящите места в най-неподходя момент . Бела погледна отново изумителното създание пред себе си а след това и Морган стоящ зад нея . Не можеше да приеме факта , че дадения еднорог има малко и го е зарязал някъде в “гората” за да си обикаляпросто ей така .
- Не мисля , че има малко той изглежда уплашен и не сигурен . - каза тя  като погледа й срещна неговия . Все още не бе станала от тези , които говорят с животните но определено познаваше състоянията им . А този еднорог не беше от най-спокойните , които е виждала до сега . Животните бяха единствените същества но , които тя се доверяваше безгранично . Но не мислеше , че м момента той би й се доверил . Докато се беше замислила за животното пред себе си усети прекалено голяма близост от страна на Морган стоящ зад нея а не след дълго усети ръката му върху нейната . Отмести поглед и извъртя глава така , че да срещне погледа му . Мислеше , че това не е редно и поклати отрицателно глава . Въпреки , че тя правила и норми не спазваше . Самата тя не знаеше какво иска иначе щеше да го получи .
- Няма да се довери и на мен но ще опитам . - каза несигурно Бела и тръгна на пред с тихи и малки стъпки . Знаеше , че еднорога е стресиран но не знаеше защо също така знаеше , че не е редно да е в близост със съученика си от Слидерин но отново не знаеше защо все още е тук . Можеше още в началото да си тръгне без да каже нито дума колкото и неучтиво да бъде това . Но но нещо я държеше тук и точно за това щеше да остане въпреки , че държанието и на двама им е налудничаво . Не след дълго тя се намираше на около две-три крачки от животното но то усети прекалено близкото й присъствие и отстъпи на зад . Това й беше достатъчно за да се върне на зад и да не го тормози с присъствието си повече . Върна се при Морган и с тъжна физиономия извъртя поглед .
- Казах ти . - прошепна тихо и недоволно . Въпреки факта тя опита и опита й бе не успешен . Знаеше , че трябва да го остави спокойно а когато се успокои то само ще вдигне глава  ще и даде шанс да се доближи на достатъчно близко  . Виждаше напрегнатото му държание и точно за това реши да остави и него на спокойствие .
- Попречих ти на четенето за това …. ще си вървя . - измърмори тя дори и да не искаше да го прави . Отмести поглед и се зачуди дали да се върне на дървото или да отиде при еднорога и да жертва себе си като пострада . Но не знаеше какво да прави . Всъщност каквото и да направи пак ще е без желание . За това реши да не притеснява животинчето а да се върне обратно на нейното си място . Обърна се и погледна на зад .
- Приятно четене . - каза с възможно най-фалшивата си усмивка която е правила някога . Ни знаеше защо но се чувстваше добре в компанията му а отбягваше точно това . Правеше лошо на себе си . Само защото е инат и смяташе , че всичко това е нередно и не правилно . Нямаше намерения да го прави като себе си и точно за това бе по-добре да се прави на разсеяна , че не чувства нищо но всъщност не беше така . Трябваше да седне и да обмисли доста добре нещата и да говори с него , защото нещата така не вървяха на нищо добро . Правеха се на разсеяни и двамата а в същото време не смееха да изкажат мнението , чувствата , мислите и всичко свързано с тях . Чувстваше се още по-странно и от преди той да се появи а сега дори не знаеше защо . Извади от чантата си един лист и молив . А не след дълго започна да рисува нещо дори и тя не знаеше какво ще стане . В такива моменти искаше да излее нервите си на някой или някъде но само листа с молива я успокояваха . Не бе измислила какво да рисува но незнайно как се получи някакво подобие на онзи еднорог останал при съученика й . Силно се надяваше ако изобщо той дойде да смее да изкаже нещо за да сподели и тя какво чувства .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Morgan Dean
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Сря Окт 23, 2013 10:55 pm

Докато я наблюдаваше как се приближава към еднорога Морган се сети за всичко това,което двамата отричаха и се опитваха не само да забравят,но и очевидно не искаха да засегнат като тема.Той потърка лицето си и отмести поглед от момичето за миг,само за да погледне към еднорога,който очевидно не искаше тя да се доближава.Морган беше готов да отиде и да я издърпа назад,но Анабел бе достатъчно умна,за да разбере животното.Той си отдъхна,а когато тя се върна се усмихна.Неща толкова непривични за него,но естествено сегашното му „добро” поведение не компенсираше начина по който се бе отнесъл с нея.

В съзнанието му изскочиха онези досадни,неприятни спомени.Целувката,усмивките и поведението сякаш са двойка.Няколко дни,толкова им трябваше,за да разбере цялото училище.В действителност всичко бе дорбе,ако Джаред не бе започнал да натрапва мнението си всяка вечер в общата стая на Слидерин.Мнение,което дразнеше Морган прекалено много.Даже повече от много,а също и погледа на Нора.Той се бе отказъл от Анабел.Два дни по-късно тя го видя до езерото,докато той наблюдаваше как приятелите му тормозят огромната сепия,показала пипалата си в плитчините на езерото,за да се препича на слънце.Момичето бе дотичало до него,за да го целуне а той бе извърнал глава с думите „Да не си полудяла”тогава очите му бяха потъмнели от нескрита омраза,неприязън и досада. Всъщност той не изпитваше наистина това,просто угаждаше на всички с това си поведение.Джаред се бе засмял и се бе приближил до Анабел.Думтие му бяха горчиви и груби,унижаваха я,изпращаха я разплакана.Той се бе засмял,потупа рамото на Морган и се бе върнал при заниманието си,а Дийн бе останал загледан след Анабел.От тогава до сега се бе засичал с нея,но така и не бе намерил сили да й се извини.Да й даде някакво обяснение.Не той винаги продължаваше напред,даже без да я поглежда.Просто се правеше на ударен за нейното присъствие.А ето го тук сега с нея.Бе минало достатъчно време,но нещо в него още сякаш го сърбеше.Някаква малка рана,която ако почешеше щеше д абликне,а болката не бе приятен спътник.Той я погледна,а действията й го очудиха.Когато я видя как продължава на татъка и го оставя сам с еднорога Морган не знаеше какво да направи.Трябваше ли да я последва?Трябваше ли да...Каже нещо.Той тръсна глава.Нямаше да го направи.Погледа му се спусна към еднорога,а едно закъсняло „мерси” се отрони от усните му.

Морган продължи по пътя си към изоставената стена и със сумтене се облегна на нея,спусна се надолу и извади книгата със заклинания от раницата си. Той облегна глава на стената,а очите му се плъзнаха по една от страниците на старата книга.Но той не се концентрираше.Не можеше да се концентрира.Виждаше я някъде там в съзнанието си.Не разбираше причината.Всъщност имаше ли причина за това?Не, всичко бе част от неговото съзнание.Той тръсна глава,за да прочисти мислите си.Без успех.Изпуфтя и удари силно главата си в каменната стена. Очите му се отвориха широко и той хвана главата си с ръце.Искаше да извика от тук до небесата.Не беше редно да усеща нещо такова.Да има влечение към нея.Все пак до какво водеше неговото влечение?Болка?Именно.Но въпреки,че знаеше това,въпреки големият си инат той се изправи и пъхна книгата с заклинания в раницата,затвори я  и премятайки я на едното си рамо тръгна обратно по пътеката от която бе дошъл.Заозърта се,търсеше я с очи.Какво щеше да направи,като я види?Да й каже „Здравей отново,аз съм тъпак но май още си падам по теб..Извинявай за тъпото ми отношение преди.”Не,не вървеше.Той стисна зъби.Осъзнаваше колко тъпо постъпва,но все пак ето,търсеше я.Спря едва,когато стигна од мястото на което се бяха срещнали и оглеждайки се въздъхна и извика.

-Анабел...Ела...Искам да поговорим.-той замълча и довърши съвсем тихо.-Предполагам,че трябва да поговорим.-нямаше точни думи,които да изрече.Само скалъпени на бързо извинения.Но все пак трябваше да направи нещо.Не можеше да остави всичко така.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Annabell Miller
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Чет Окт 24, 2013 12:13 am

Бела се бе втренчила в листа пред себе си без да помръдва нито милиметър от графита опрян в полу изрисувания лист . Нямаше желание дори да рисува . Подобието на еднорог получило се на листа пред нея бе едно вдъхновение и нищо друго . Бела видя до себе си едно синьо-зелено животинче , дори не знаеше какво но и заприлича на миловидно и постави ръката си пред него за да се покатери . То бе някакво влечуго , подобие на хамелеон . За миг се замисли колко лесен бе живота през очите на животните като изключим това , че са убивани , мъчени и използвани за тестове на някой магьосници . Малкото сладко животинче се покатери на ръката й а тя го вдигна и остави високо на дървото там поне бе в безопасност от стъпкване на някой чифт ботуши . Мира не й даваше еднорога и мисълта за това , че мястото му не е тук и , че тя трябваше да му помогне не зависимо как . Прибра листа и молива в чантата си и я прехвърли през рамо а след това закопча якето си тъй като бе захладняло или пък не точно просто тя стоеше на едно място и й бе станало хладно . Анна тръгна на някъде най-вероятно към изхода на местенцето . Това място в този ден не й бе донесло нищо добро . Чудеше се защо не седнат да поговорят като нормални хора а се правят на хлапета . Продължи на пред по пътечката и отклони към мястото на , което бе еднорога . Самата тя не знаеше какво я връща там дали еднорога , дали Морган или и двамата едновременно . Никой не знаеше какво точно я връщаше там . Дойде й сила да говори с него или искаше да общува с животното ? Не се знаеше но тя вървеше на там . За момент погледна към небето то се бе зачернило най-вероятно нямаше да е хубава вечер . Докато правеше крачка по едно от стръмните хълмчета чу силно викане и то негово . Не може така да вика като все едно е сам , не се знаеше колко митични същества и хора имаше тук освен нас . Продължи на там и тъй като беше доста близо забърза крачката си но се надяваше да не се подхлъзне и утрепа за пореден път . Сега само това оставаше да си счупи крак по средата на гората и да не може да се върне . Видя го стоящ там сам на същото място , изглеждащ някак си отчаян или пък не . Не знаеше тя как стоят нещата .
- Не викай Мо , няма нужда бях на близо . - каза съвсем тихо когато бе на крачки от него . Не знаеше защо го прави ако бе останал да чете и не я търсеше нито пък викаше може би щеше да му е по лесно и на него и на нея . Така и Джаред  и Нора щяха да са доволни . Чувстваше се излишна в цялата тази група . Те бяха едно цяло предпочитащи да се забавляват като Слидеринци а не като нормални ученици . Бела се усмихна доволно и си пое глътка въздух . Той не можеше да говори но тя можеше и щеше да го направи , защото мразеше такива маскировачни номера .
- Виж сега мразя тези игри . Знаеш го много добре . Не усложнявай нещата още повече . Това не е редно нито по правилата на Хогуортс . Ако училището заговори отново и домовете ни разберат ще стане повече от нелепо . Аз съм от дом , който меко казано не понаса твоя нито вие нашия . Това е предателство а и твоите приятели никога не биха ти го позволили . Не ме разбирай погрешно не казвам , че не искам а , че е редно . Тук има правила , които трябва да спазваме иначе сме оут нито ти си учител нито аз за да принудим всички да мълчат .- изказа мнението си на бързо и тръгна отново към еднорога стоящ малко по-далече от преди . Приближих с доста по-смели крачки тъй като еднорога не изглеждаше толкова притеснен както преди . Този път еднорога сведе глава и позволи на червенокоската да постави ръка върху пухкавата му козина . Бела знаеше , че той няма да я нарани и най-вероятно животното също го усещаше .
- Ела той няма да те нарани не е като някой хора да нараняват и измъчват нарочно . - изрече думите си с малка доза тъга но не защото се чувстваше зле а защото бе наранена по същия начин преди време . Тя знае , че той не е толкова глупав за да забрави как е постъпил и какво е направил и знаеше , че ще се сети какво има в предвид Анна . Надяваше се да осъзнае какво и е причинил а сега се опитва да говори отново с нея но защо за да я нарини отново или за да се извини и когато учебната година почне отново те да са двамата непознати а на следващия мач пак да са един срещу друг и да се гледат с омраза и жажда за победа , отмъщение и възмездие . Знаеше , че се държи грубо но това бе единствения вариант защото нови обиди нямаше да понесе и при следващ опит да я наранят някой ще пострада много жестоко дори да се наложи да я изключат .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Morgan Dean
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Чет Окт 24, 2013 10:27 am

Тя се появи,а той млъкна.Всъщност тази ситуация си беше трагикомична.Дори малко повече от колкото Морган предполагаше.Той прокара ръка през косата си,когато Анабел се приближи до него.Думите му,извинението което беше подготвил се загуби някъде.Изпари се зад егото и ината му.Той се смръщи на себе си,на това което бе сторил и поклати глава. Какво щеше да му струва да й се извини?Все пак...Не,не можеше да се унижи така.За него това си бе чиста доза унижение.Той отново прелътна,а тя подде разговора точно на време,сякаш за да го спаси от собствената му агония.Могран я погледна,а думите й.Може би Анабел нямаше да го признае,всъщност дори тя самата сякаш не го осъзнаваше,но в думите й се четеше болка.Незарастналата рана от постъпката му.Морган се загледа в нея неспособен да каже каквото и да било.Тя тръгна отново на някъде,към еднорога-предположи Морган и след няколко секунди тръгна след нея.Знаеше,че животното може да го убие,а също и че не може да се защити,но какво..Да я остави така?Поклати отрицателно глава,за да отрече мислите си.Морган вървеше след нея и спря на известно разстояние,когато тя отиде при еднорога.Момичето започна да гали животното,а той отново се огледа.Наистина не можеше да си обясни защо е дошло чак тук.Може би предишната му теория,че е бил прогонен от свойте земи щеше да се окаже вярна..А може би  беше нещо друго.Морган огледа внимателно животно от своето така или иначе далечно положение.Той не забеляза следи от сребсристата му кръв,което значеше,че не е ранен.Значи със сигурност трябваше да се обадят в министерството,но преди да направи нещо такова той се обърна към Анабел и заговори възползвайки се от момента в който не мислеше за нищо такова.Момент в който сам бе свалил преградите около себе си.

-Бел...Съжалявам за постъпката си.Знаеш,че не исках нещата да се получат така,просто се случи. Знаеш,че...Попринцип всички ни мразят нас слидеринци,а и ние мразим всички.Така се нареждат нещата,но...Не бива да избирам момичета от другите домове.Нора е....Тя е от моя дом,създадени сме сякаш един за друг и не мога да отрека,че може би я харесвам повече от колкото предполагам.Но не е само това.Харесвам и теб.И повярвай ми това е единственият път в който ще ме чуеш да казвам нещо такова,така че го запомни.Съжалявам за гадното си държание,също и за това че между нас не се получи и не би могло да се получи.Съжалявам,че преживя всичко онова и въпреки,че моето съжаление няма да върне времето назад,нито ще те накара да се почувстваш по-добре аз ти го казвам.Заслужаваш нещо много по-добре,но това не преди да останем приятели.-той млъкна и осъзнавайки всичко това,което бе изрекъл.Всички тези думи започнаха да го удрят сякаш като камшик. Потрепери.Не трябваше да изрича такива неща.Никога в живота си не бе казвал нещо подобно,тогава защо го направи сега?За да му бъде спокойно относно нея?За да успокой съвестта си?Имаше ли нещо такова?В действителност имаше ли нещо или просто го правеше?Морган въздъхна и погледна отново към еднорога силно стараещ се да не поглежда към нея.

-Хайде...Ела трябва да съобщим за него преди някой идиот да го намери и да реши да си прави експерименти с него.-той се обърна с гръб към нея и тръгна бавно напред.Какво му се случваше?Всъщност нищо.Просто проявяваше чисто човешко поведение извън териториите на училището.Не беше направил нищо лошо.Нищо,което да нарани или засегне някой освен него и Анабел.

Замисли се за Нора...Какво ли бъдеще имаха заедно?А имаха ли бъдеще заедно?Толкова много въпроси го терзаеха,че дори не знаеше дали може да ги обмисли внимателно или не.Имаше ли време,нямаше ли.Как всичко щеше да се развие.Дразнеше се,искаше му се да знае какво ще стане,да не се налага да води тази битка в съзнанието си,но Морган грам не го биваше в пророкуването.А и изобщо не го харесваше,за да го бива.Така че просто трябваше да остане и да се носи по водата,докато не спре някъде,по някакъв начин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Annabell Miller
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Чет Окт 24, 2013 12:26 pm

Нещата не стояха така както тя искаше не бяха толкова лесни и прости но все пак няма нищо лесно в този скапан живот . Бела мразеше оправданията , маските и увъртанията . Обичаше да сложи картите на открито и да се видят как стоят нещата . Очевидно той не беше на този принцип и може би за това тя не трябваше да изказва всички онези дум след като не я разбираха . Тя остана все така спокойна до животното и не показваше нито грам промяна в състоянието си след думите му . Нямаше намерения да прави селски постановки като намразва Нора или пък съсипва живота им . Не , че ако имаше желание и възможност не би го направила де но това е друга тема . Когато той педложи да съобщят за еднорога тя не тръгна след него а остана на мястото си . Темата не бе приключена и тя не му беше казала всичко , което иска . Разбира се няма да остави милото животно на произвола на съдбата но нямаше и да мръдне от тук преди да изкаже мнението си . Само колко се бе променил или пък не точно той си е бил винаги такъв просто много добре се прикрива и опитва да е слят със Следеринците .
- Съжаляваш за нещо , което направи с такава усмивка ? Защо ли ми е трудно да повярвам ? А не си ли се запитал защо ви мразят ? И не слагай всички под общ знаменател познавам нормални и от вас въпреки , че тези са рядко изключение . Аз не мразех никой не зависимо от кой дом е до момента в , който не решихте да се направите на много по-велики но както сам видя нищо не се промени аз запазих нивото си и съм отново чиста в очите на другите . Не , че ме интересува мнението им но все пак е важно какво смятат учителите за нас . И да запомни не те мразя просто с тези изказвания ми ставаш антипатичен колкото и трудно да ми е да го повярвам .Само колко примерен си станал та не се ли носеха слухове за дома ти , че не зачитат плавила а ти сега ми обясняваш какво не е редно ? Коя беше тази Нора .... а да онази надутата мислеща се за всичко как можах да забравя . И да може би е от твоя дом но това не означава , че сте един за друг . И защо реши да ми говориш точно за нея нима смяташ , че тя ме интересува ? Ами грешиш ако мога да я удавя в една капка вода бих го направила . Аз не съжалявам за нищо освен за едно , че на онзи мач не ви съсипах още по-коварно . Няма нужда да съжаляваш за това , което преживях аз то ме направи още по-силна психически и за това ти благодаря . Сега вече разбирам защо директора казваше да ви игнолираме но да не пречи да останем “приятели” . – Бела се усмихна въпреки , че в този момент и се искаше да го убие но не тя не беше такава . Знаеше какво даправи и как . Но сега по странното беше дали ще ги остави да си живеят живота на спокойствие или ще се опита да ги съсипи при първа възможност . Лично според мен нямаше да е с милата си страна дори и да ѝ се искаше . Щом имаше желание нека върви и извика някой от Министерството на магията но тя нямаше да отиде с него .
- Тогава се радвам за вас и ви желая наистина да сте щастлива двайка слидеринци . Какъв е смисъла до ходим и двамата ? По-добре отиди ти а аз ще остана тук . А пък и за да си правят експерименти с него трябва да минат през трупа ми . – заяви някак си обикновено и отклони погледа си от него . Дори и той да не беше с лице към нея тя знаеше , че не е редно а пък и той сам го потвърди . Пожеланието ѝ определено не звучеше като нормално и мило . Както винаги използваше прекалено много сарказъм и малко хора разбираха речта ѝ . Но нея не я засягаше особено . Правеше каквото си иска и когато си иска но най-важното беше , че знаеше как да се прикрие за да не е разкрита . Като се замислеше може би бе станала прекалено зла и жестока но ако не си жесток как ще оцелееш сред толкова злодей ? Точно за това нашето момиче си се чувстваше съвсем на място . Дори да чуваше какви ли ну глупости за себе си нея това не я засягаше и то ни най-малко .
Бела определено не беше от този тип момичета , които завижда . Но като каже , че дадено нещо е нейно значи е така друг вариант няма и ако някой се опита да ѝ го вземе става просто страшно подписва сам смъртния си договор . Колкото и добричка да изглеждаше тя не беше такава . Най-точно казано нож с две остриета . Но повечето магьосници това не го знаеха . Точно за това я смятаха за кротка и добричка . Тя беше такава но до момента в , който не се навлезе в нейна собственост или не се провалят нейните планове след това съвсем не беше ангелчето за , което я смятаха . Сега тази Нора си бе навлякла доста сериозна конкуренция и въпреки , че Анна е от смирените домове нямаше да остави нещата така и щеше да си отмъсти . Да тя беше доста отмъстителна и злопаметна личност . Дори да отлагаше всичко за края този край все някога идваше и след него започваше едно нова начало за личността на която е отмъстила . Не казвам , че на Морган ще му се размини еле пък ще мине между капките на гнева ѝ но неговото мъчение щеше да бъде много по-късно доста след това на Нора .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Morgan Dean
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Чет Окт 24, 2013 1:20 pm

Думите на Анабел го потресоха.Той замръзна на мястото си с гръб към нея,слушаше я и не знаеше как да й отговори.Беше ли способен изобщо да отговори.Морган затвори очите си,а когато тя млъкна той вдигна главата си  и погледна към смрачаващото се небе.Такова объркване...Такива проблеми.В действителност не бяха проблеми,а тинейджърски драми.Типични за всички без значение дали са магьосници или обикновенни хора.Той се обърна бавно и се загледа в еднорога.Не,че нямаше защо да се притеснява,но Морган тръгна към нея и хвана ръката й.Дръпна я на страна от животното и долови пръхтенето му,което го накара леко да настръхне.Без да се обръща към животното обаче той я дръпна и завлече към едно от близките дървета.Опря гърба й в него и се вгледа в очите й.Не знаеше какво да й каже,просто мълчеше.Наблюдаваше я и мълчеше.Беше толкова близко до нея.Близко,буквално на един дъх разстояние.В главата му се завъртяха всички онези моменти преди заветния ден сложил край на отношенията им.Как трябваше да постъпи сега?Кое беше правилното действие?Можеше да я целуне,да й даде някакъв знак или нещо такова за това,че все още има нещо към нея.Че всичко се е случило,само за да се слее с тълпата.Но това щеше да е грешка.Той не можеше да е с нея по ент причини.И една от тях бе Нора.Другите бяха дълъг списък,проблемен списък.Неща които дори няма да си правя труда да изреждам.Той си пое дълбоко въздух,вдишвайки отново аромата й и прошепна.

-Не си права!-той опя чело у нейното и продължи.

-Не можеш да съдиш така.Много добре знаеш защо нещата се наредиха така.За Бога...-Морган вдигна глава и продължавайки да я притиска към дървото погледна в страни от нея.-Как бих могъл да съм с теб?Замисляш ли се какво говореха всички?Говориш за мнението на учителите?Е...То не беше отлично за теб и за мен.Майната им на останалите.Ами родителите ми?Майка ми щеше да остане потресена ако беше разбрала.А и всички останали неща.-той млъкна.Говореше несвързано и нормално.Мислите му препускаха в съзнанието му с такава бясна скорост.Той тръсна глава и я погледна.

-Знаеш ли...Харесвах те Ан...Адски много те харесвах и ако нещата се бяха стекли по друг начин ние можехме да бъдем заедно,но как го виждаш?Кажи ми.-той се отдръпна от нея и погледна към еднорога.Усети как сякаш електричество заигра по пръстите на ръцете му.Той започна да свива и отпуска ръцете си и присвивайки очите си удари най-близкото дърво.-Може би всъщност е по-добре така.Можеш спокойно да си останеш с това мнение за мен.А аз...Аз.Майната му даже не знам защо ти се обяснявам.-той млъкна,а гневът се бе зародил в него като нещо,което можеше само да изпепелява и да унищожава.От него нямаше да се роди нищо.Гневът му не бе феникс,защото той както вече бе очевидно бе способен само да мрази.Морган се обърна отново тръгвайки на някъде и спря за миг стигнал до пътеката обърна се към Анабел и еднорога,а очите му потъмнели от гнева,сякаш блестяха.Искаше му се да й се извини.Да й каже нещо.Да й обясни,че постъпката му се дължеше на това,че ако бе останал  с нея и двамата щяха да си изпатят,че онази усмивка не беше дори за секунда истинска.Искаше му се да й се извини.Да й даде всички обяснения и да се помирят,но какъв беше смисъла от това?Нали пак не можеше да е с нея.Все пак чистокръвен магьосник от прославен род.Достатъчно бе унищожил името им,ако направеше и това нещата щяха да се объркат тотално.Въздъхна и тръгна към министерството.В главата му се въртяха отново и отново думите й.Защо ли всички ги мразеха?Защото бяха единственят дом пълен само с чистокръвни магьосници.Родът който създаваше смао черни магьосници,а свестните..Тези които тя нарече така,бяха хора играещи идеално,дори перфекетно ролята си.Но между тях нямаше нито един който да заслужава прозвището свестен...Той стисна отново зъби докато вървеше.Майната му на него,на нея.Всичко щеше да се нареди рано или късно.Нямаше да й се извинява повече.Нямаше да мисли за нея.Щеше да..Какво?Какво можеше да направи?Нищо.Можеше само да си мърмори под носа и да се цупи,но тя пак щеше да си остане на онова мнение и той пак нямаше да бъде с нея.”Всичко ще се промени” повтаряше си,макар че не бе убеден сам в думите си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Annabell Miller
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Чет Окт 24, 2013 2:38 pm

Бела стоеше съвсем спокойна като заровила ръката си в козината на еднорога . Нямаше намерения да се занимава с глупости и да си вдига нервите още повече . Хвърли бегъл поглед над Морган но той стоеше все така вкаменен на едно място . Вероятно думите ѝ го бяха наранили или засегнали . Още по добре с един удър два заека . Искаше просто да му отвори очите а ето , че му вдигна и нервите . Обичаше да изкарва хората извън нерви и точно в това имаше голям талант . Но не очакваше това да подейства при Мо все пак той не се палеше за нещо , които не го интересуваха . Явно червенокоската все още имаше достатъчно добра позиция . Това както винаги я накара да се усмихне доволно но докато се бе отнесла в мисли усети как някой и очевадно той се опита да я подчини и издърпа от мястото ѝ . Ужас що за нахалство не стига , че не е прав пък и ще я дърпа . Докато Анна да реагира вече се намираше упряна на някакво дърво доста далече от еднорога за щастие .
- Какво си мислиш , че правиш ? – изкрещя и присви злобно очи . Да не би той да смяташе , че тя ще прави каквото на него му харесва и ще потвърждава изказаните от него глупости ? Грешка и то голяма ако онази Нора бе толкова глупава да му се подчинява то Бела не беше такава и той бе ударил на камък . В този момент той ѝ заяви , че не била права . Ама той ли е този , който ще и казва дали е права или не . Още преди загуби правото си да и дава съвети или заповеди . Всъщност никога не го е имал след като избира нещата да са по този начин .
- Не мислиш ли , че се позволяваш прекалено много ? Не съм от тези , които те се подчиняват и никога няма да бъда . – каза нервно тя и остана все така загледана право в очите му . БРаво Бела успя да задържиш гадното си държание въпреки факта , че бяхте толкова близо един до друг а всъщност толкова далече . Бела много добре знаеше как тази прекалена близост не ѝ се отразяваше никак добре но дори и да искаше не можеше да се измъкне без да го нарани . А тя не би направила това или поне не сега . Знаеше , че той няма да замълчи и отговори веднага на въпроса ѝ за това го изслуша уж с интерес а след това се изсмя доста нагло в очите му . Колко ужасна постъпка от нейна страна . Но той такава я направи сега ще я търпи .
- Мога да съдя , когото поискам . Знаеш , че ми се искаше това да е достатъчно но не е . Аз не съм от тези задоволяващи се само с едно харесвам те . Веждам нещата по друг начин или така наречения реален а не начина минал през очите на дома ти . Ако смяташ , че с тази маска ще ме заблудиш се лъжеш знам как се преструваш за да се слееш с тълпата и признавам доста добре ти се получава но не върви пред мен . Нещата стоят така ти си чистокръвен аз не съм е точно в това е твоя проблем . Да не си мислеш , че като и двамата ти родители са магьосници си нещо повече от мен ? Съжалявам но аз не съм от тези впечатляващи се от произхода или миналото на някой от противния пол . Но не за теб достойна е .... – спря се до тук защото знаеше какво ще каже а нямаше намерения да говори повече зад гърба на Нора предпочиташе да ѝ го каже очи в очи пък това ако той иска нека присъства . Анна усети как той отпуска ръката ѝ а тя повдигна доволно вежди . Миг по-късно постави ръцете си на гърдите а веднага след това с доста злобен дори съсклив глас заговори :
- Да не си посмял да го направиш отново ! – не отделяше погледа си от очите му . Ако той не можеше да удържи на погледа ѝ то тя можеше и дори в момента да искаше да се държи мило с него и да му разкрие истинските си чувства нямаше да го направи заради ината си и гордостта . Махна ръцете си и се отмести от мястото си като видя , че той доста изнервен тръгна на някъде а тя се върна обратно при еднорога и седна до него . В този момент и идваше да си разбие главата в някое дърво самата тя не знаеше защо се държеше толкова грубо . Самата тя не искаше да е така но той я караше по всевъзможен начин . А тя нямаше да е поредната играчна не и в неговите ръце . Когато видя , че той се е отдалечил достатъчно покри очите си с ръце и две сълзи се търкулнаха от очите ѝ а тя моментално ги изтри . Чувстваше се толкова слаба и безпомощна когато той бе далеч но не признаваше липсата му . 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Morgan Dean
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Чет Окт 24, 2013 3:42 pm

Буквално той вървеше без да знае на къде отива.Не знаеше какво е направил.Какво става...Просто вървеше.Ушким отиваше към министерството,а бе тръгнал в коренно различна посока.Ненадейно той спря и хвърли раницата си на земята.Погледна към небето и секунди по-късно започна да се трансформира.

Само миг,толкова му отне за да се озове на земята на четири крака.Като рис винаги виждаше нещата много по-добре от колкото като човек.Чуваше,подушваше.Той се изтръска,а лъскавата козина с една странна,типична само за него шарка проблесна.Морган вдигна глава и подуши въздуха.Усети аромата й.Все още беше там.Затича се,прескачайки всички онези места,които биха могли да го спънат в човешката му форма,а това...Това бе само един от плюсовете на това,че се бе научил да се трансформира.Другият бе,че само той знаеше за това.Нито Анабел,нито Нора,нито Джаред...Никой не бе осведомен за това.И в случая бе в негов плюс.Той стъпи на поляната,а появата му предизвика вниманието на еднорога.Животното отстъпи назад,гледайки право в него.Той наклони глава на една страна поглеждайки към Анабел.Котешките му очи се присвиха и той се приближи до нея.Нямаше нужда да е гений,за да забележи влажните следи по страните й.Морган се приближи до нея и разчитайки на милосърдието й към животните побутна с муцуна едната й ръка.

Може би беше изключително грешно от негова страна да прави това,но...Е може би,когато тя не знаеше че е той щеше да е по-спокойна?Сигурно.Имаше някаква надежда това да се случи.Той я наблюдаваше внимателно.Бе се разплакала.Силната,непоклатима Анабел бе отронила сълза за него.Не знаеше дали това го нарани или го трогна.Той седна пред нея,а мъркане се откъсна от гърдите му,за да спечели вниманието й.Еднорогът се бе скрил в гората до тях,така че нямаше какво да отклони вниманието й от него.Следователно имаше възмоност някак си да бъде по-близко до нея...Въпреки, че беше адски далече.Без възможност да говори с нея,да направи нещо..Каквото и да е той бе ням,наблюдятел на действията й.Тя можеше всеки момент да си тръгне,можеше да направи всичко,а той пак оставаше неспособен да стори каквото и да е било,освен ако не искаше да разкрие „способността” си пред нея.Не виждаше смисъл да го прави.Както и не виждаше смисъл в това,че се върна.Просто бе дошъл обратно тук.Стоеше и я гледаше.Колко жалко.В действителност го приемаше,като жалка постъпка от негова страна.Все пак това бе Морган Дийн...Той не прекланяше глава,а днес го бе направил може би три пъти?За едно и също момиче?Момиче,което не трябваше да кани в живота си.Тя бе права.Между нея и него не можеше да има нищо,заради кръвната линия.Морган не се имаше за нещо повече от нея.Просто не искаше да слага край на това,което бе създадено от предците му с глупави детски влечения...Защото какво развитие би могло да има между тях?Може би някоя нелепа грешка.Грешка,която щеше да се превърне в проблем за нея,а също и за него...Друг проблем щеше да е Кларис...Майка му-гадната кучка,която ако разбереше затова лично щеше да убие Анабел.Не...Не можеше да рискува.Рисът тръсна глава,а в мислите му излезе Нора.Приятели.Дали бяха само приятели?Защо трябваше да има такова объркване в неговият живот?Не можеше ли да следва една права без заобиколни пътища?Защо трябваше да има такива неравенства по пътя им.Той се излегна на тревата пред момичето,а очите му се впиха в лицето й,по което още личаха следите от сълзи.И той бе виновника за това.Не искаше да кара никой да страда.Не беше редно,поради ент причини и най-голямата бе...Той,че той наистина не принадлежеше на Анабел.Не можеше да бъде с нея.Тя би очаквала от него да я обикне или Бог знае още какво...Ала морган не бе способен на това.Той не обичаше собствената си майка,жената която му бе дала живот.Как би могъл да обикнемомиче,което дори не е като него?Да тя бе студена,високомерна,саркастична...Но тя,както сама бе казала не бе чистокръвна и надали бе нещо повече от поредната прищявка на Морган.Прищявка към която се бе привързал някак си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Annabell Miller
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Чет Окт 24, 2013 5:21 pm

Бела стоеше все така замислена , нервна и отчаяна от себе си . Самата тя не можеше да си обясни какво изобщо правеше и защо ронеше сълзите си за някой на , който изобщо не му пука за нея а крои планове за бъдещия си живот с някаква долна подмазвачка . Не можеше да си обясни защо до сега изобщо не и пукаше за онази а сега ако се появи пред очите ѝ най-вероятно ще е мъртва не зависимо с кой от влачещите се след нея Слидеринци е . Днес чу всичко , което знаеше дори малка част нямаше за която да не знае но защо се разстрои заради .... него или гнева насъбрал се в тялото ѝ ? Знаеше само две неща сигурни на сто процента онази не е по-добра от нея и Бела щеше да си отмъсти на двама им . Смяташе да си тръгне просто така само защото не искаше да избухва в плач и нямаше да го направи . Надяваше се Мо да се върне бързо с някой от Министерството на магията и да върнат еднорога на мястото му дори и да ѝ допадаше това животно мястото не бе подходящо за него . За миг се замисли за онази Нора и нещата , които знаеше и най-вероятно щяха да ѝ свършат работа за да си отмъсти . Но жалко не знаеше нищо чак толкова полезно . Но се сети за един източник от , който щеше да получи информация за госпожицата . Просто си нямаше на идея с кой влиза в пререкания . И двете се мразеха взаимно силно казано . Анна наистина не мразеше никой дори и нея прости и бе станала повече от антипатична дори до такава степен , че веднага щом завърши училището можеше да я заличи от земята . Това не бяха типични мисли за едно Рейвънклоука но както винаги тя имаше две лиза и два характера . С нетърпение чакаше да дойде последната учебна година и нейния край . Тогава всичко щеше да се оправи . Бела щеше да си намери забавление Мо най-вероятно щеше да я преследва заради това , че е убила неговата не заменима Нора и всичко щеше да е на ред . Той би страдал за случилото се с онази , нея нямаше да я има а Бела щеше да живее доволна че е постигнала целта си . Мислите на Аннабел бяха прекъснати от мигновено отдалечаване на еднорога . И първия въпрос попаднал в глава ѝ беше „Мамка му какво пак става ?” но миг по късно видя как еднорога избяга и се скри а когато завъртя главата си на страни видя рис до себе си . В първия момент тя се стресна  „О да само това ми липсваше да бъда изядена от рис и еднорога , който останах да пазя да стане на парчета .”но остана неподвижна като се опитваше да разбере намеренията на новопоявилото се животно . Всичко беше странно да не би на близо да имаше зоологическа градина и животните незнайно как да дотичват при нея ? В един и същи ден на едно и също място две коренно различни животни и тя между тях . О да колко невероятна гледка беше само . Някой ѝ бе казал „Ако обичаш животните , отнасяш се добре с тях и не се плашиш те няма да те наранят .” точно това направи и тя остана така все едно нищо не е станало въпреки , че еднорога вече го нямаше а риса си примъкваше към нея . По очите ѝ все още имаше влажни следи но какво от това . Повдигна ръката си и прокара пръти през козината на риса . Колко се доверяваше на животните само дори повече от на себе си . Бел направи една до някъде ведра усмивка но в действителност тя не бе такава . Просто се опитваше да не пренася гнева и тъгата си на останалите в случая животни . Бел стана от мястото си и се премести обратно на онова дърво на , което седеше в началото на деня ѝ . С надеждата , че на еднорога нищо няма да му се случи а тя можеше да излее гнева си като отново направи експеримент с уменията си по рисуване . Извади листа и молива и започна да прави нещо без точно определена цел какво ще е или по-точно без история на експеримента ѝ . Нарисува някакво лице покрито от дълга коса но това не ѝ хареса за това смачка листа и го подмушна в чантата си а след това започна да рисува друго . Но какво щеше да се получи дори самата тя не знаеше . В момента се питаше дали ще може да издържи без да смачка онази в училището и дали не е по-добре след началото на учебната година тя да направи някой изцепка и да бъде изгонена . Дори това да ѝ коства много вероятно бе единствения вариант . Не осъзнаваше какво толкова им пречи на тези проклети Слидеринци , че някой от учениците не са чистокръвни като тях . Ами много би ѝ било интересно какво щяха да правят ако разпределителната шапка я беше преместила при тях . Може би тогава Бела щеше да се самоубие . Въпреки , че характера ѝ наподобяваше на техния тя не бе такова същество като тях . Не след дълго картината ѝ бе готова момиче наподобяващо на нея разделено на две половината част бяла и нежна а другата челна и груба е тази картина вече ѝ харесваше . Остави отново скицника на мястото му и се усмихна вере доволна но нещо в нея все едно тъжеши . Дори лъчезарната ѝ усмивка не можеше да прикрие тъгата . Не след дълго реши да се върне за да провели дали Мо случайно не се е върнал ако изобщо имаше такива намерения . Но съвсем неочаквано се озова стъпи на нещо доста хлъзгаво и се озова на земята . Крака ѝ изпука и най-вероятно бе счупен а на нея само това ѝ трябваше в този кошмарен ден .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Morgan Dean
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Чет Окт 24, 2013 6:20 pm

Понякога Морган искаше да може да чете мислите на околните.Знаеше,че от части това е адски досадна дарба,но докато наблюдаваше Анабел искаше да знае какво си мисли момичето.Той й позволи да го погали и остана легнал,дори когато тя стана и тръгна на някъде.Можеше да я проследи по миризмата,за това не се притесняваше,къде е отишла.Рисът се изправи и потърси с поглед еднорога.Навлезе бавно в гората,за да открие малко стадо.В действителност явно,че и двамата с Анабел бяха объркали.Животните просто се бяха преместили,за да намерят храна.И нормално,те ядяха неща които не се намираха навсякъде.Той се приближи до тях спокойно.Знаеше,че нищо няма да му направят в тази му форма.Загледа се в сребристата и красива козина,която проблясваше на леката светлина.Животните го отбягваха,напълно нормално,но и той не им се натрапваше.Остана загледан в тях може би половин час преди да стане и с бавна ленива крачка да тръгне към Анабел.Не знаеше защо я проверяваше.Просто все още усещаше аромата й да се носи във въздуха,а заедно с него усети и острата миризма лъхаща от порите й.Миризмата на омраза,ненавист.Той се сепна от нея и продължи на татък.Когато я видя да рисува легна отново в тревата далеч от нея.Нямаше да я притесни.Замисли се за всичките си долни и нечестни неща които бе сторил.Не само тези спрямо Анабел,а спрямо всички останали.Как можеше в човек на неговата възраст да се крият толкова тайни?Да е извършил толкова много неща?Мислите му се въртяха не само около двете момичета,той бе направил много повече неща освен това.А ив се пак Анабел и Нора не бяха единствените в живота му.Въпреки,че бе израснал с Нора и може би от части родителите им вече бяха подготвили дори сватбата им,той бе имал заигравки с много момичета.Включително и мъгълки.Да..Този период бе по време на лятото между четвърти и пети курс.Баща му бе все още жив,а той обожаваше да му лази по нервите.Уви тогавашният им скандал бе толкова лют и жесток,че завършекът му не им позволи истинско сдобряване до самият край на баща му.Често Морган се питаше дали това не е една от причините поради които майка му толкова много го мрази,но дори и да беше така той нямаше как въпреки силното си желание,да поправи нещата.

Задълбочен в мислите и терзанията си Морган не се усети,кога Анабел бе станала и тръгнала на някъде.Той изправи глава,забелязвайки липсата и и се огледа.В момента способен да чуе всичко осъзна какво ще стане още преди да е чул силният пукот от счупена кост.Морган се изправи рязко и тичайки промени формата си,той се озова до нея за секунди.Погледна я и после погледна към крака й.Момчето извади магическата си пръчка.Можеше да я излекува,но това можеше да коства изключването му.Той изръмжа и поклати глава.Какво трябваше да направи.Не можеше да я остави така.Очите му се спряха на крака й и той изцъка.

-Защо не внимаваш Анабел?-Момчето прибра магическата си пръчка в задния джоб на дънките си и се изправи вдигайки я на ръце.Устните му се свиха в права линия при тази близост.Той погледна към слузта оставена най-вероятно от някое животно и я прескочи.

-Ще те заведа до лечебницата.Първо трябва да минем да си взема раницата.-той погледна към лицето на момичето и чак сега се осъзна,че най-вероятно тя ще го попита или за еднорозите или за светкавичната му поява.Е....Не знаеше какво да й каже.За второто,първото бе обяснимо.Той преглътна мъчително заседналата в гърлото му буца и с големи уверени крачки вървеше към мястото на което бе зарязал нещата си.На ум продължаваше да се пита как може да е толкова непохватна.В действителност от както я познаваше бе останал с впечатлението,че ако има възможност едно на милион по някакъв странен начин някой да се нарани-то тя ще е този един от всичките останали запълващи единият милион.Колко гадна съдба.Морган стигна до мястото където бе чантата му и се наведе,взе я преметна я през рамо и прошепна.

-Съжалявам,че не мога да направя магията..Знаеш,че бих могъл да ти помогна,но ще ме изключат,а не ми се иска да излетя от училището точно последната година.-той продължаваше да върви носейки я на ръце.Думите му дори не закачаха темата от по-рано.Нямаше смисъл да говори за това.Не искаше пак да се скара с нея,а проблемът бе,че оставеше ли я или тя опиташе ли се да си тръгне пак щяха да стигнат до тази ситуация.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Annabell Miller
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Чет Окт 24, 2013 9:59 pm

Ах Бела как може да си толкова спъната ? Това момиче не можеше да ходи на правото без да подритне и най-малкото камъче а пък сега в гората то се знаеше , че ще направи нещо . Но какво толкова нищо не е станало най-много да си е счупила крака все пак не е мъртва . Едно счупване не е нищо особено . Анна поклати отрицателно глава а всъщност вътрешни и идваше да се изсмее на тъпото си нараняване . Това да го бе планирала нямаше да стане . И все още не осъзнаваше как така се подхлъзна и падна . Опита се да стъпи на крака и изправи но безуспешно . За жалост явно ще прекараше нощта тук на открито между какви ли не животни и със навехнат или изкълчен крак но определено не беше счупен тъй като можеше да го движи . Събра вежди и направи недоволна физиономия само това и липсваше . Аннабел се бе отчаяла от деня и себе си най-вече . За момент се замисли какво да направи за да пропусне първия срок на последната учебна година но не измисли нищо реално за да я спаси . Реши , че ще бъде малкото сладко момиченце чакащо всеки следващ час . Да бе да дори аз не мога да го повярвам . Анна и добра все едно огън и вода на едно място . Единствените неща , които обичаше това бяха мачовете , баловете и часовете по Aритмантика а да не забравим награждаването на домовете . Училището след година ще ѝ липсва дори и учителите също най-вероятно и малка част от съучениците ѝ но за момента искаше да дойде края и да се махне . В този момент незнайно от къде се появи Мо . Дори и да не признаваше в момента той бе едно от малкото ѝ спасения . В първия момент се учуди как я е открил после помисли за еднорога и на края как толкова бързо се появи .
- А нужно ли е ? Знаеш , че съм си такава и явно не всички животни ме обичат както еднорога и един случайно появил се рис . – усмихна се но този път не на сила . Беше ѝ смешно как може да е толкова зле . Бела започна да се смее като полудяла може би ако някой я видеше сега щеше да си каже „Това момиче не е добре с навехнат крак а се смее до сълзи .” но това не е нищо ново за нея все пак тя е такава и няма как да се промени не може да ходи по права линя .Бел погледна Мо и нещо я накара съмнението ѝ да се развихри отново но реши да го пренебрегне . Не разбираше къде е чантата му и защо смяташе да я носи на ръце след като тя можеше да ходи с малко повече усилия . Но да не убиваше голямото му желание обви врата му с ръце и една доста лека дори незабележима усмивка огря лицето ѝ . Пое си дълбоко дъх тъй като и бе нужен в тази прекалена близост с Морган но се овладя и започна да мисли за друго . Къде беше раницата му след като тръгна с нея за Министерството а сега се връща без нея и с пръчка в ръка . Интересно тук обяснение тя не намираше за това реши да попита както винаги а не да си играе на разгадай къде и какво е станало .
- Мо може ли да ти задам един въпрос но без нерви моля те ? Когато се раздели с мен раницата ти беше на рамото и до както разбрах трябваше да отидеш до Министерството но могията за да съобщиш за еднорога . Нали така ? И защо сега се връщаш без раница и казваш , че трябва да я вземем ? Къде си бил ако не е тайна и защо си оставил раницата си без контрол ? А какво стана с еднорога ?Не си мисли , че ти държа сметка просто искам да знам какво е станало . – изказа се на бързо тя като не знаеше как ще приеме въпросите ѝ . Може би щеше да я излъже и това както винаги да я нарани . Нямаше намерения да се карат пак защото те само това правеха и не говореха изобщо спокойно и нормално . В момента сигурно я мислеше за ужасно смотана . Почувства се неловко но какво можеше да направи все едно една лъвица да я накараш да ходи на две лапи това е мисия провалена . Докато мислеше за всичко това се усети на къде всъщност беше тръгнал да я носи .
- Не ... не ме води в лечебницата нищо ми няма . Трябва да се върнем за да проверим как е еднорога , защото на близо имаше рис и го прогони .  – каза тя с надеждата да го накара да спре но и това най-вероятно нямаше да се получи . Наистина искаше да знае всичко . Сега осъзна що за любопитна всъщност беше . Вървяха през повече от половината гора и най-накрая намериха раницата му . Анна смяташе , че вече я няма . Но той помнеше къде я бе захвърлил . Думите откъснали се от устните му след като взе чантата си по някакъв начин учудиха Бел . Нима той смяташе , че ѝ трябва чак заклинание за един леко навехнат крак ? Не .. не това беше чиста глупост . Но загрижеността му ѝ допадаше . Тя знаеше , че той не е като останалите но въпроса бе защо той не го осъзнаваше и падаше на тяхното ниво ?
- Няма нужда от заклинания и магии не си подритвай последната година и то най-малко заради мен . – тя знаеше , че тези нейни думи не са толкова мили но какво да се прави това бе самата истина . Ако тя искаше да се махне за на ги гледа с Нора то той имаше за какво да стои там . В момента се чувстваше повече от странно . И знаеше , че точно така не трябва да се появяват в лечебницата защото някой щеше да ги види а като се знаеше онази що за стока е пак щеше да му вдигне скандал . Стигаше само да разбере , че са се срещнали за да полудее при мисълта за Аннабел . Това разбира се би било доставило огромно удоволствие да гледа как тя се побърква но тогава и Мо щеше да е потърпевшия а той не го заслужаваше , защото дори тогава нямаше да си отвори очите . Но тя не можеше да направи нищо всъщност можеше номерата на кучка ги знаеше но нямаше намерения да ги ползва . Бе решена да го остави да си се заблуждава , че обича онази и че тя е най0подходящата за него а едва когато разбереше истината може би Бел нямаше да я има . Пое си отново въздух и отпусна глава на рамото му .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Morgan Dean
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Пет Окт 25, 2013 11:30 am

Вървейки с нея на ръце Морган често извърташе очи,докато слушаше въпросите й.Не,че им отговаряше.Може би наистина бе само изкълчване,не счупване,но все пак не му се рискуваше да я остави да стъпи на земята и после да я вдига,а нея да я боли още повече.Въпреки всичко нямаше как да направи това.Морган погледна през рамо към еднорозите,които бяха вече доста далече от тях и поклати глава.

-Еднорозите са добре.Стадо е,тук са за да се хранят...Нали знаеш,че ядат специална трева,явно тук я има.-той сви безгрижно рамене и се подсмихна.Не беше прогонил еднорога,всъщност даже го бе върнал при стадото му,но му хареса как мисли Анабел.Очевидно в нея живееше някакъв страх към хищната котка.

Наблюдавайки я Морган виждаше как любопитството в очите й расте.Малката Анабел наистина искаше да знае всичко,което Мо не й споделяше..А той определено нямаше да й каже нищо.Момчето вървеше все така носейки я и спря на една от поляните.Щом не искаше да отиде в лечебницата,нито заклинание значи нямаха особено голям избор.Той преглътна и и положи на земята,погледна крака й и изцъка с език.

-Не съм сигурен,че е точно изкълчване.Сериозно Ан..По-добре да те заведем в лечебницата.-той сви рамене и седна до нея продължавайки да оглежда кракът й.

В главата му се завъртяха думите й ” Няма нужда от заклинания и магии не си подритвай последната година и то най-малко заради мен” –какво имаше в предвид с това изказване?Струваше му се някак си пълно с горчивина и грубо,но това бе Анабел и тя не поднадлежеше на промяна.Тя имаше парлив език,беше любопитна,инатлива и от части малко злобна.Всъщност може би от малко,но Морган толкова бе свикнал със съучениците си,че не му правеше Бог знае какво впечатление.Той огледа тревата около себе си и хвана по детински едно стръкче,откъсна го и започна да го къса на по-малки замеряйки я с тях.Просто не знаеше каква тема на разговор да подхване.Чувстваше се безпомощен в тази ситуация.Тя не искаше помощта му,беше му сърдита от части,а каквото и да кажеше винаги стигаха до една и съща позиция. Тя му се скарваше,той се отдръпваше и почти буквално започваше да съска срещу нея,че не е права и така отново и отново стигайки до никъде.Двамата имаха горе долу сходни характери.Това бе проблем във взаимоотношенията им.Например при отношенията си с Нора.Малката Исаак винаги отстъпваше след определен период от време,отиваше при Мо и се сдобряваха,тя намираше общ език с него,въпреки че и техният общ език,доста често включваше жестоки спорове,караници,счупени предмети или някоя и друга синка.Но тя рано или късно отстъпваше,а Анабел...Е Анабел не искаше да угажда на Морган,тя бе готова да кърви,да се влачи по земята,но не и да преклони глава.Той бе станал свидетел на това не веднъж,та включително и днес.Момичето си бе просто такова.А това от части го вбесяваше,той бе свикнал всички да са съгласни с него,дори когато не е прав.Повечето хора се страхуваха от него,заради избухливият му нрав...Не и тя.При тях бе по-скоро кой пръв ще прокълне другия.В действителност Морган често се чудеше,дали когато имат свобода на действие с магията си,тя ще посмее да направи нещо.Дали нещата биха могли да стигнат до там?Този въпрос понякога така го гъделичкаше,че буквално му се искаше да я попита.Естествено нямаше да го направи.Може би отново заради големият си инат или защото беше сигурен някъде дълбоко в себе си,че тя няма да постъпи така.

Очите му отново се върнаха на лицето й,а мълчанието направо го убиваше,не че по принцип Мо бе много сговорчив,но в случая.Той се смръщи и не можейки да издържи повече заговори.

-Искаш ли да направя нещо?Мога да отида до мъгълските магазини за пособия.Те имат разни лекарства и подобни..-той вече бе ходил до мъгълски магазин,аптека за него самият.В действителност харесваше това място.Можеше да си вземе всичко,дори някой неща,които ги нямаше в техните дрогерии,но рядко стъпваше там.Хората го гледаха странно и за повечето неща му искаха бележка „направление” както я наричаха,а той си нямаше и представа какво е това,но в случая надали щеше да му трябва това „направление”.Морган прочисти гърлото си и погледна отново към крака й.Не можеше да я занесе у тях,майка му буквално щеше да полудее,а не можеше да отиде и у тях-където и да бе това у тях...Съответно отново бяха в неудобна позиция.”И сега?”-питаше се на ум оглеждайки за може би хиляден път поляната.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Annabell Miller
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Съб Окт 26, 2013 1:07 pm

Бела бе останала с правилни впечатления за това , че отговор няма да получи на въпросите си . Но само едно не разбираше защо държанието и  на двама им се променяше във всяка една секунда . Не искаше да слага фалшиви маски и да прави неща за , което после ще съжалява . Но също така не можеше да направи и това  , което иска или по-точно не че не можеше а не беше редно . Под редно разбираме нещо , което не би навредило на никой . Самата тя не знаеше кое точно е редно и правилно нито пък какво искаше . Всъщност знаеше какво иска но нямаше намерения да го получи с курвенски номера . Тя обичаше да прави всичко сама не зависимо какво трябва да жертва . Това , че може да се държи повече от кучка е не оспоримо но защо да го прави , какъв беше смисъла и какво щеше да спечели ? Да тя определено но знаеше какво става с нея . В главата ѝ се въртяха какви ли не мисли за това какво ще прави в бъдещето и как ще изкара последната година . Но някак си тези мисли не ѝ се отразяваха добре . Знаеше , че след края идва едно ново начало , но какво щеше да бъде нейното най-вероятно като мразена черна магьосница . Тя не можеше да бъде обикновена нито пък да се държи мило само за да я харесват останалите . Тя беше такава каквато е и не можеше да се промени заради другите . Всъщност можеше но тя не го искаше и нямаше да го направи . Искаше да живее нормално без никой да ѝ казва какво да прави и някой да не я тревожи за нищо . Тя си падаше малко вълк единак и искаше да постигне всичко със собствения си труд . За когато стане нещо на въпрос тя гордо да може да каже „Исках и го направих сама !” . Анна чу думите на Мо за еднорозите и се замисли от къде пък е разбрал , че са стадо като при тях имаше само един единствен и то уплашен . А след като риса се бе появил дори и него го нямаше . Тук определено ставаше нещо , което тя не разбираше и се правеше извън знанието ѝ .
- Как разбра , че са стадо Мо след като самия ти видя онзи уплашения и то сам ? Нещата ми се струват някак си странни . – появата на риса , прогонването на еднорога , мигновената поява на Мо след като тя падна , раницата му оставена толкова далече , факта че не бе довел никой от Минестерството на магията и най-вече това как той се опитва да заобиколи отговорите на въпросите ѝ . Самата тя знаеше , че той ѝ няма доверие но поне да ю кажеше истината а пък тя разбира се не би я използвала против него . Когато стигнаха една доста красива поляна далече от гората Анна усети , че е успяла да накара Мо да не я води в лечебницата . Въпреки факта , че в ръцете му се чувстваше сигурна тя все още искаше да си остане тук а не да ходи в лечебницата .
- Морган благодаря за загрижеността но наистина ми няма нищо . И нямам намерения да ходя в лечебницата това е най-противното ми място и не бих стъпила там дори и да умирам . Наистина се чувствам добре все пак това е просто едно навяхване успокой се . – не знаеше дали наистина той се бе притеснил но това упорстване някак си не ѝ допадаше ако имаше нужда да отиде в лечебницата нямаше да го спира да я заведе . Дори и да мразеше това място наложеше ли ѝ се щеше да го посети за пореден път . Всъщност тя не искаше никой да ѝ помага още повече най-малко той . Нямаше намерения да ѝ се натяква как са я спасили или нещо подобно . Точно за това нямаше да отиде там или поне не сега . Ако до ден два не се оправеше щеше да отиде сама . Анн огледа мястото около себе си като отпусна тялото си на зад и се опря на лактите си . Бела мразеше да е задължена на някой още повече на него . Просто предпочиташе да изтърпи тази болка без да приема помощта му . Тя просто си беше такава колкото и да си падаше по него преди дори тогава не му угаждаше и не правеше това , което той каже . Рядко се случваше да са на едно мнение и може би в такъв случаи не се отнася за тях двамата а за някой друг . Лицето на Аннабел изглеждаше някак си бледо . Но това не означаваше , че е зле и умира . Всъщност ако някой друг я види би си казал „Виждал съм по-живи и усмихнати лица на погребение и то мъртвец .” но това нея не я засягаше . За момент между тях бе настанала тишина и това по някакъв начин натоварваше Бела . Тя мразеше тишината и още повече , че с него се виждаха толкова рядко и то на саме а сега когато има възможност да говори . Да му каже толкова много неща и да признае толкова много грешки тя мълчеше . Когато той заговори все едно я спаси от собствения ѝ затвор . Опитваща се да пребори мислите и чувствата си тя се бе отчаяла повече от нормалното .
- Просто остани тук с мен това ми стига . Нито едно от онези нещо предлагани в лечебния магазин няма да ми помогне така като ти . – след като се сепна и замълча чак тогава бе осъзнала какво е казала не , че това не беше самата истина но нали тя беше ледената кралица криеща чувствата си и се опитваше да го нарани . Какво беше това признание от нея дори самата тя не знаеше . Нямаше намерения да се прибира в тях не и днес . Не би понесла да остане отново в затвора си между четири стени а не можеше да остане и тук за нощта , защото така самата тя се предлагаше за вечеря на някой хищник . Но той можеше да си върви тя нямаше право да го държи на сила . Той имаше много по-важни неща за вършене от това да стои тук с нея в тази неловка ситуация .
- Всъщност .... можеш да си вървиш най-вероятно имаш много по-важна работа от това да стоиш тук с мен . – усмихна се дори тъгата да се четеше в очите ѝ а миг по-късно отдели погледа си от неговия и извъртя глава на страни като се загледа в природата около себе си .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Morgan Dean
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Съб Окт 26, 2013 3:31 pm

Когато видите блясъка на любопитството и съмнението в нечии очи,вие често не знаете какво да кажете или направите освен да замълчите или да започнете да лъжете.Но в случая ако Морган започнеше да лъже,той нямаше да спре..Както вече и бе станало.Морган се заслуша в думите й и съмненията,които нямаха край.Може би щеше да й каже.Защо да не й каже?Анабел можеше да пази тайни....Предполагаше де.Но не беше..Тръсна глава и се излегна на земята.Нямаше да отговори на въпроса й.Той се загледа в небето над себе си и въздъхвайки се обърна към нея.

-Какво значение има от къде знам Ан?Просто няма нужда да се притесняваш.-той разходи очите си по лицето й преди да ги отмести и да се загледа в небето.Типично за Анабел тя не искаше неговата помощ и щеше да я отказва по все възможни начини..Точно за това Морган се отказа от опитите си да й помогне,все пак те наистина нямаше да са на едно мнение.Явно за нищо на света.Той изпуфтя и отново прокрадна погледа си по лицето й,дори в момента в него се надигна отново въпроса „Какво щеше да стане ако бях избрал нея”..Ами нещата пак нямаха да са особено лесни.Дори относно бъдещето и желанията му да стане аврор.Все пак Анабел може да не бе в Рейвънклоу,но в нея имаше толкова мрак,толкова частички от Слидерин,че може би и тя нямаше да приеме добре неговото решение за бъдещето му.Демек след като минеше този курс,тази една година щеше да изостави още един човек.Той преглътна и се изправи до седнало положение,погледна я и прокарвайки ръка през косата си чу думите й.Видя отново тъгата в лицето й.Преглътна и поклати глава.

-Няма да си тръгна Ан...Да..Никой няма да ни се израдва ако разбере,нито пък някой ще одобри,но...Засякохме се,тази среща не беше планувана,нито пък обмислена.-той сви рамене и продължи.-Съдба-така ще го нарека.....-той се изправи и оправяйки блузата си застана пред нея.Очите му се разходиха по лицето й и решен да направи поредната глупост си пое дълбоко въздух и отстъпи няколко крачки назад.

-Попита ме за еднорога,чантата....Виждам колко ти е неясно и любопитно.Ще ти кажа.-за миг млъкна.Отново колебание се събуди в него,но той не се вслуша във вътрешният си глас.-Ти си първият човек,който ще разбере за това...Не,че има Бог знае какво значение,но все пак трябва да го знаеш.-той стисна устни и изви глава назад.Усети тръпките в ръцете си,енергията която завибрира около него и секунда по-късно се озова на четири крака.Понякога се чудеше защо се превръщаше именно в рис,но тогава се сещаше за приликата между него и това животно.Особено ушите и косата му.А и цвета на козината.Той се приближи до Анабел и седна пред нея,докато очите му седяха впити в лицето й.Сега наблюдавайки я с това зрение виждаше всички линии по лицето й,които почти буквално бяха съвършени.Да в момента той мислеше така,защото в него все още живееше спомена за онова,което имаше между тях.Рисът или по-точно Морган наклони глава на една страна,гледайки как косата й се спуска по рамене те й,около лицето й.Морган определено имаше слабост към червенокоси момичета.От както се помнеше имаше вземане-даване с такива.Той сведе глава,а ушите му се помръднаха инстинктивно,докато се ослушваше.Той се изправи и се приближи до нея,очите му впити в нейните бавно се промениха.Морган се трансформира отново в човек,а лицето му остана все така близко до нейното.Той премигна и устните му се разтвориха докато я гледаше.

-Аз съм зоомаг.-констатира накрая и се засмя.В действителност наистина нямаше нужда да го казва,но...Какво трябваше да каже?Какво да направи...Просто се държеше по типичният за него нелеп и глупав начин.Той въздъхна и седна срещу нея,като отново зачовърка из тревата,късайки някоя и друга тревичка.Беше направил признание на Анабел,което не беше правил и пред Нора или Джаред.Не,не любовно излияние,но й беше споделил тайна,която честно казано не искаше да споделя с много хора,а имайки в предвид и броя на запознатите...Е,явно не искаше да споделя с никой.Морган погледна към нея за пореден път и заговори.

-Не съм записан в книгата на министерството.Буквално никой не знае освен аз и ти.-той отново сви рамене и се замисли дали ще може да се трансформира в някакво друго животно?Тази мисъл грабна вниманието му отвличайки го от мислите въртящи се около Анабел.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Annabell Miller
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Съб Окт 26, 2013 4:50 pm

За миг тя се загледа в очите му и въпреки всичко , което ѝ беше причинил тя пак намираше нещо различно в него от останалите Слидеринци . Тя знаеше , че грубото държание и всичко в раздел злоба не са присъщи на него или поне не толкова колкото се прави . Много добре знаеше , че ако не беше чистокръвен нямаше да се озове в този дом . И проклетата шапка го осъзнаваше но въпреки това го прати там . За миг се замисли как всъщност миналото и семейството му предопределят живота и бъдещето му . Но не разбираше това всъщност никога не го е разбирала . Един единствен път баща ѝ се ле опитал да ѝ каже какво да направи и как но не му се беше получило особено тъй като тя бе избягала от тях . Просто никога не е разбирала как може някой изживял живота си да определя този на някой друг . Все едно да я принудеха да бъде мила , нежна и добра . Това нямаше как да стане ако тя не искаше . Но явно Мо нямаше тази воля сам да взима решенията за живота си и бъдещето му . Самата Бела искаше да е в Рейвънклоу и точно за това е в този дом . Въпреки предсмъртната молба на баща ѝ тя да се бори с зъби и нокти за Слидерин и винаги да им помага тя нямаше такива намерения . Колкото и грубо да бе постъпила като не беше изпълнила молбата на баща ѝ тя не се чувстваше виновна или зле за нещо . Това е нейния живот и тя решаваше как да го живее . Знаеше , че Морган също е твърдоглав и точно това беше една от общите черти на характерите им . Въпросът му я върна в реалността . Сега тя трябваше да се държи сякаш нищо не ѝ пука .
- Има значение Мо , защото смятам че ме лъжеш а много добре знаеш колко много мразя лъжите . И така без да ми обясниш как разбра не мога да съм спокойна . – извъртя нервно очи и отмести погледа си от лицето му . Много добре знаеше , че той нещо крие и нямаше намерения да се прави на разследвачка а смяташе да го научи от него . Но това не означаваше , че ще упре пръчката си в гърлото му  с думите „Казвай какво криеш иначе .... иначе си загазил !” . Всъщност въпреки всичко изживяла заради него тя нямаше да го нарани никога колкото и злобна да беше . Би отмъстила на всеки друг но не и на него . Само той знаеше как да я натъжи само с една дума но също така знаеше как да оправи настроението ѝ само с едно действие . Изправи се до седнало положение като огледа терена около тях . Все пак това си беше Анна дори да нямаше никой тя бе длъжна да провери . Поставяше всичко под лупа . Анна усети влиянието си над него , защото когато тя бе около него той се държеше странно . Точно както преди време а това я доведе до мисълта ,  че и неговото въздействие върху нея беше повече от огромно . Но защо , защо трябваше да се държи като глупачка ? Защо не можеше да сложи край и да го забрави , да забрави всичко свързано с него и да се държи вси идно са непознати ? Отговора беше много прост но тя не искаше да си го признае нито да го осъзнае . Бела никога не би отказала малко време с него но не би се примирила и да е на всяка една позиция от първата . Самата тя знаеше , че чувствата ѝ все още са на лице и колкото да се преструваше добре тя го знаеше а най-вероятно си личеше и от километри , но за щастие по неговото държание явно не го и забележил . За момент се замисли защо се отказа толкова лесно от него преди но тя знаеше защо . Гордостта ѝ бе прекалено голяма за да продължи до го преследва и да си го върне . Отново се беше потопила в мислите , спомените и миналото ѝ до момента в , който Мо отново не заговори . Явно днес наистина се представяше като нейния спасител . Думите му я накараха да се усмихне но съвестта ѝ не го позволяваше . Само при мисълта , че ако се разбере той пак ще е на змея в устата някак си не ѝ се връзваше .
- Радвам се да го чуя но ... знаеш какво рискуваш нали ? – тя знаеше какво щеше да последва ако някой разбереше но както преди така и сега не ѝ пукаше особено . Просто не живееше за хорското мнение и слуховете , които пускаха . Но той не беше такъв не беше като нея . И тя нямаше как да го промени а дори и да имаше не би го направила , защото тя го харесваше такъв какъвто е . Той внезапно се изправи и отдалечи а след това заговори . Определено тя не разбираше какво иска да ѝ каже и какво изобщо правеше . Поклати положително глава пред думите му за чантата и еднорога . Нормално беше да и е любопитно и не яно но реши да не го прекъсва след като беше решил да ѝ каже . Когато каза , че тя е първия човек който ще разбере за нещо Бел просто остана все така учудено вгледана в него . Не разбираше какво толкова ще ѝ каже , което дори приятелите му да не знаят но осъзна , че това определено е някоя тайна и тя нямаше да я издаде дори и да я заплашваха с живота ѝ . Аннабел можеше да пази тайни и точно това щеше да направи и с неговата . Колкото и трудно да ѝ беше тя не би могла да го предаде . Бела наблюдаваше всичко случващо се пред нея и оставаше все повече без думи . Да не би той да беше зоомаг ? Отговора на въпроса ѝ се появи сам когато той се стовари на четири крака с вид на рис . Рис ли ? Да не би той да бе прогонил еднорога по-рано ? Да това определено не можеше да си го обясни . Но не направи нищо а просто се усмихна . Нямаше намерения да го упреква или нещо подобно . Риса или по-точно Морган отново се приближи към Бела а тя просто стоеше все така с една доста тъпа усмивка . В глава ѝ се въртяха какви ли не неща и въпроси но за тях по-късно . Отново се трансформира в нормалния си вид и остана все така близо до нея . В този момент тя не знаеше какво да каже или направи ? Признаването му , че е зоомаг я учуди но и зарадва явно ѝ имаше доверие за да го направи . Но тежката въздишка не ѝ харесваше кой знае колко . Той седна срещу нея а тя остана все тока без да казва нито дума . Не защото нямаше какво да му каже а просто защото за първи път през живота си обмисляше всяка една нейна дума . Той ѝ напомни отново , че само те знаят за това а тя отново поклати глава . Сега нещата ѝ бяха станали ясни . Когато той бе тръгнал към министерството ядосан не е отишъл а се е появил пред нея в форма на рис , прогонил е еднорога а след като тя отиде да рисува той го е проследил и така е разбрал , че са стадо . Е сега вече нещата се нареждаха . Тя го беше обвинила за прогонването на еднорога а той всъщност му беше помогнал . Ето това за пореден път показваше , че той не е този идиот на който се правеше . Бела отново прокара една лека усмивка по лицето си и го погледна виновно .
- Мо това ... не знам какво да кажа но бъди сигурен , че няма да те издам на никой . Аз ... съжалявам , че те обвиних за прогонването на еднорога ... ти всъщност си му помогнал . Но въпреки това човешката ти форма ми повече допада . – тя бе приела нещата съвсем нормално . Това наистина беше странно очакваше се да стане дори и трудно и да го направи на две стотинки като се развика отново с думите „Ти ме излъга ! Как можа ? ” и някакви такива  но не тя наистина бе приела нещата съвсем нормално .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Morgan Dean
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Съб Окт 26, 2013 6:49 pm

Харесваше му начина по който тя се бе усмихнала.Тази глуповата и невинна усмивка.Някак си го стопляше и го караше да си спомни за някой неща които също като това,че е зоомаг не бе споделял.Като например разпределителната церемония и горещите молитви да отиде в Слидерин,вместо в Грифиндор където по принцип бе мястото му.Той отново си спомни думите на баща си.”Ние носим кръвта на Салазар Слидерин във вените си”.Спомни си и колко неща бе направил на опаки на семейството си,след тази церемония.Да...Дори факта,че отказваше да стане смъртожаден,а предпочиташе да бъде аврор.Да това естествено бяха неща,които знаеше само той.По принцип неща,които не искаше и да споделя,особено имайки се в превид каква би била реакцията на околните.Майка му така или иначе щеше да го изхвърли.Джордан по-скоро би го убил на място,а Нора....Какво щеше да направи Нора?Тя следваше волята на родителите си повече от всичко останало.Майка й имаше огромно влияние над нея.Морган поклати глава.Не,нямаше да мисли за всичко това той вдигна глава към Анабел и се усмихна на криво.

-Благодаря ти за това...Знаеш,че никога няма да си призная за това,че съм се извинил  или,че съм ти благодарил..Живеем в такъв свят.А и попринцип съм такъв..Знам,мислиш си,че защото живея за мнението на околните,но не..Не е това.Все пак Ан,знаеше,че когато хората не познават истинската ти същност по-трудно могат да те наранят..Както и да е просто исках да ти благодаря..-той се излегна на тревата отново и се загледа в помръкналото небе и първите появяващи се звезди.В момента наистина не спираше да се пита какво ще стане с него.Всъщност щеше ли да има него,след като зарежеше всички.Да етов момента той отказваше любовта-ако можеше да я нарече така,която Анабел му даваше защото пазеше тази кръвна линия,която какво?Значеше нещо за него?Та нали той сам щеше да се отрече от семейството си след колко?Година?Отново поклати глава сам на себе си от колкото на обстановката или на събеседника си.Той не можеше да е с Анабел.Просто нямаше да е редно,а и тя самата нямаше да може да бъде с него след като направеше онзи избор,който вече играеше така важна роля в живота му.А и тяхната „любов” бе изпята песен.Нямаше смисъл да отваря книга,която бе чел.Краят нямаше да се промени.Морган затвори очи и вдиша дълбоко,а аромата на гората погъделичка ноздрите му.Как бе стигнал до тук?Защо бе стигнал да тук?Защото бе изпълнил желание на баща си,което не одобряваше?Да..Наистина не одобряваше,че е в Слидерин,че от него се очакваше да стане зъл и гаден.Той имаше много по-големи възможности в живота си.Можеше да постигне много неща.Всъщност защо изобщо мислеше за това?Нали,така или иначе се бе решил,а колкото повече го мислеше,нямаше да измъдри нищо ново.

Морган се обърна по корем и погледна към Анабел.Очите му се присвиха леко и той се изправи взе раницата си и отиде до нея,седна на земята и поглеждайки към крака й се смръщи леко,но нямаше да повдигне отново темата.Той извади от раницата си няколко малки кутийки с „Всякакво вкусови бобчета на Бърти Бот” и й отваряйки едната я поднесе към нея.

-Хайде ще играем руска ролятка с тях.-засмя се.В действителност тези бонбони си бяха наистина руска ролетка.Никога не знаеш какво ще ти се падне.Морган обаче обичаше да си играе с тях,в повечето случай яденето на тези бонбони се превръщаше в надпревара кой е по-смел.А с Анабел това си бе забавна игра,защото момичето беше готово сигурно да ходи на ръце,докато говори на египетски,за да докаже че е по-добра не само от Морган,но и от останалите.Той извади една чиста тениска от раницата си и се очуди на хилядите неща,които можеше да намери вътре.Беше забравил,че бе направил магия за  оголемяване на раницата,преди няколко месеца.Не си спомняше защо я беше направил,но буквално в тази раница имаше всичко,което можеше да му потрябва.Той се засмя и погледна към Ан.

-Гледайки в тази раница..Мисля,че мога да прекарам поне един месец без да се прибирам в нас.Буквално е възможно да си намеря и леглото вътре.-отново се засмя и затвори чантата.Очите му светнаха по някакъв странен,детински начин и той плесна с ръце,преди да изсипе бонбоните върху черната тениска.Разноцветни и малки те му се струваха като малки куршуми,от колкото като нещо сладко и вкусно.Очите му спряха на няколко,чийто цвят никак не му допадна и той се намръщи.

-Ти си първа.-каза и погледна към Ан.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Annabell Miller
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Съб Окт 26, 2013 9:01 pm

Бела бе постигнала целта си и мистерията се беше разплела . Тя се радваше , че той ѝ се беше доверил но някак си се едно още нещо я тормозеше някъде там дълбоко в нея . Бела скръсти крака и повдигна глава към небето . Времето вървеше все по-бързо и по-бързо в компанията на Морган . Самата Анна не знаеше какво ще прави . Скоро ще трябва да му каже просто едно „Чао.” или „До скоро .” и да се прибираше куцешком в нейния затвор . Но тя реши да игнорира тези мисли , което я нараняваха и просто се усмихна . За кратко усмивката ѝ бе истинска и тя се чувстваше наистина добре . Точно когато Бела събра смелост да каже на Мо нещо той отново заговори . Анн го изслуша и някак си и се стори доста странно . Наистина той днес говореше неща , които може би никога повече няма да ги чуе .
- Мо ... няма за какво да ми благодариш . Знаеш мястото си в живота ми и никога не бих ти предала . Каквото и да ми разкриеш за себе си аз вече имам едно мнение за теб и то не може да се промени с каквото и да било . Ворган би ли ми обяснил защо се правиш на един кретен за да се слиеш с останалите от дома ти ? Аз знам , че ти не си като тях и пред мен тази маска на идиот е ненужна , защото не работи . Нима смяташ , че бих те наранила ако знам истинската ти същност ? – това обиди по някакъв начин червенокоската . Колкото и да бе изгубила надежда тя смяташе ,  че поне малко я познава но явно това не беше така . Моментално усмивката ѝ изчезна и на неино място се появи един тъжен и може би упрекващ поглед . Само как можеше да променя настроението си толкова бързо . Анна се намръщи и го погледна тъжно –
- Толкова малко ли ме познаваш Мо ? Толкова добре ли се преструвам за да повярваш дори и ти ? – попита загледана в очите му тя като се надяваше поне от погледа ѝ да разберат как стоят нещата . Тя можеше да разчете винаги погледа му но той явно не го и интересуваше какво се случва с нея . Бела се замисли какво щеше да стане ако обявеше война на съвестта си и продължеше да се бори . Но стигна до извода , че няма смисъл след като ще се бори само тя а той се е примирил и живее живота си добри така както е в момента . Тоест тя да е далече от него . Направи се , че все едно нищо не е чула от думите му които я засегнаха и сложи една фалшива усмивка . Когато той извади от чантата си едни бонбони и ги изсипа на една черна тениска тя наистина не знаеше що за игра е това . Но реши да се пробва и да жертва . Разгледа всички бонбони и си хареса една жълта но преди да я вземе и изяде го погледна недоволно .
- Кой предложи той заложи . Ти си пръв . – каза тя и остави отново избраната от нея бонбона . Нямаше намерения да е първа но имаше намерения да го победи . Коментара му за чантата я учуди още повече . Да не би да е използвал магия за уголемяване на чанта . Е да определено той е луда глава и нямаше да се учуди ако това е така .
- Значи би ли бил така добър да ми оставиш чантата си за нощта тъй като нямам намерения да се прибирам . Ако ми намериш една палатка ще е перфектно и ще те обичам още повече от колкото сега .  – засмя се и му смигна закачливо . Наистина нямаше да се прибира . Погледна отново небето и видя най-ярката звезда . Това беше нейната любима . По някога стоеше с часове на прозореца и я наблюдаваше . Извади телефона от чантата си но тук нямаше сигнал тоест дори и да станеше нещо няма как да се свърже с никой . Погледна какво друго носи в чантата си и тя не беше кой знае колко пълна . Даже почти бе празна само скицника заемаше голяма място . Прокара ръка по косата си и се замисли за измислената от Мо игра . Всъщност не обичаше игрите но сега би силно решена да го победи въпреки  ,  „е не знаеше правилата и не я беше играла тази игра . С нейния курс не си падаха по игрите . Но днес както вече се виждаше явно бе ден на изключенията . От този ден има доста за запомняне . Като например обясненията , извиненията и признанията . Също така ето сега играене на някаква си ролетка която наистина не знаеше как се играеше . А до края на вечерта на какво ли щеше да се подложи . И какво ли щеше да и причини тази жълта бонбона ? Нищо не знаеше но въпреки това бе решена да играе . Поне показваше смелост дори и да не победи .
- Да не би да си решил след като завършиш да ставаш гадател на бонбони ? – засмя се тя и го изгледа странно . Представяше си как той ще гледа на бонбони . Да бе да това беше все едно тя да седне и да пише музика . Не възможно .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Morgan Dean
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Съб Окт 26, 2013 9:29 pm

Морган я погледна и преглътна.Понякога се чудеше как това момиче успяваше да извърти всяка негова дума срещу него.Да използва всички средства или не чак всички,за да е тя права.Той се отпусна на земята втренчвайки се във бонбоните и се засмя клатейки глава.

-Знаеш ли....Не съм казал,че ти ще ме нараниш.Не си мисли,че не съм ти обърнал внимание.Просто аз съм роден сред хора,които изискват от мен неща,които понякога не само са недостижими,а и неприятни за изпълнение.Понякога си мисля,че ти самата не ме познаваш до толкова,щом не виждаш под текста в думите ми.-той прокара ръка през косата си и се загледа в небето над тях. Очите му се спряха на луната.Често хората не обръщаха внимание на луната,прекалено заети да броят звездите.Но Морган,често гледаше смао и единствено луната. Преди години,когато още бе малко дете баба му,му бе казала,че луната е по-ценна и специална от всички звезди,защото тя е единствена.Няма втора Луна,а тази е специална.Често му разказваше истории за Луната и странната и загадъчна любов със Слънцето.Истории,които не трогваха Морган.Той от малък не зачиташе и почиташе любовта.Все пак бе израстнал без капчица такава.А именно липсата на това го бе превърнала в човека който е сега.

-Защо си мислиш,че не ми пука за теб Ан?Пука ми....Това е проблемът межу нас.Именно защото ми пука и ти го видя нещата се наредиха така.Защото позволих да бъдеш моя слабост....Питаш ме защо се държа като тях...Не си израстнала сред смъртожадни Бел.Може да си чувала,виждала...Но не знаеш какво е майка ти и баща ти да те закърмят с омраза към всички.Не знаеш какво е да убият всяка твоя мечта или домашният ти любимец например.Често съм се молил да ги няма,просто да ги няма и аз да съм сирак.Да живея в дом за деца.Справям се отлично сам,даже повече от това,но те.-той поклати глава и въздъхна.-Постъпването ми в дома Слидерин бе единствената постъпка,която направих ,за да уважа родителите си..Всичко останало..Всичко останало правех на инат и на пук,а това,което виждаш ти.Сливането с тълпата,маската..Глупавото поведение,това Ан е част от оцеляването.Да...Ти и още един човек сте виждали зад тази маска,но това надали ти е донесло нещо хубаво в живота.Аз не съм човек,който би искала да имаш в живота си.-той млъкна и погледна отново към бонбоните слагайки за пореден път фалшива усмивка на лицето си.Последва нейният пример.Морган въздъхна и погледна към жълтият бонбон който бе избрала.

-Добре,щом е така аз играя първи...Но правилата са...Всъщност няма правила просто се надявам да не ти се падне някой гаден вкус.-той сви рамене.Защото всеки път,когато хапнеше от тези бонбони всякаш си играеше с бомба.Вкусовете буквално бяха всякакви.От най-обикновенните,до...Иуу вкусовете.Морган взе един бонбони при следващите й думи се засмя с глас.

-Не...Но няма да ти кажа плана си за „бъдещето” ми.-той сви рамене и подбирайки един розов бонбон го пъхна между устните си надявайки се да не е някоя отрова и си отдъхна усещайки вкуса на череши да изргива в устата му.

-Череши.-засмя се отново и погледна към чантата си.Надали вътре имаше палатка,но бе убеден че имаше голямо одеяло и фенер.-Значи ще стоим тук цяла нощ?Добрее..-нямаше да я остави сама.Просто нямаше шанс.Все пак в тази гора имаше какво ли не.Той се зарови в чантата и погледна към нея с крайчеца на ухото си.

-Дано не ти се падне ушна кал..Съдейки по цвета на бонбона който си си избрала.-засмя се и извади одеялото простна го на земята и продължи да рови за фенера.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Annabell Miller
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   Съб Окт 26, 2013 10:43 pm

Думите му за пореден път я накараха да се отчае . Ами и тя имаше кръвожаден в семейството се опитал се да управлява живота ѝ но без успешно . Защо се опитваше да минава с тези клиширани оправдания ? Това ,  че се изискваше от него дадено нещо не означаваше че бе длъжен да го изпълни .
- Мо не си го казал но го намекна . И в моето семейство имаше един от вас но той не успя да ме подмини на властта си . Просто ти нямаш тази воля и смелост като мен . Никой не може да ти каже какво и кога да направиш това е твоя живот и можеш да го живееш както си искаш а не те да ти налагат желанията си . Или с други думи да живееш живота , които те не са могли . Това е тъпо и не е нужно да го правиш . Розбирасе ако не си от добрите подчинени слуги на семейството си . Как искаш да виждам подтекста в думите ти ката ти преди изказа толкова болезнени за мен думи а в същото време не съм сигурна , че ги мислеше .  – вероятно отново се държеше супер грубо с него но това беше самата истина и тя трябваше да му я обясни . Някой трябваше да му отвори очите и той да се осъзнае що за магьосник е а не на какъв се прави .
- Това , че си живял в такова семейство не означава , че трябва да си като тях а точно обратното . И ти ли искаш след време децата ти да те смятат за някакъв идиот , който не знае да обича ? Това ли е мечтата и идеята ти за бъдеще ? Това , че си бил лишен от обич и подкрепа трябва да ти подскаже , че трябва да си коренна противоположност на тях . Но след като си се примирил явно си доволен от състоянието . -  Бела взе жълтата бонбона и я постави в устата си . Не смяташе , че любимия ѝ цвят ще я предаде . И точно така и стана . Вкуса бе на лимон . Нещо , което тя не обичаше и то изобщо но беше поносимо . Направи гадна и намръщена физиономия а след това разклати глава .
- Лимон кисел като мен . – заяви доволна тя като очакваше неговия избор . Огледа добре другите но не знаеше кой да си хареса . Имаше един лилав но не мислеше , че е най-подходящия избор . Тя повдигна вежди и извади един огромен шоколад от чантата си . Всъщност тя не излизаше без шоколад . Обожаваше тази храна и не се разделяше с нея . Начупи го на квадратчета и го остави на средата на тениската . Той поне можеше да премахне гадния вкус на лимон в устните ѝ .  Все още не можеше да си обясни как може той да позволява някой да командва живота му , че що за живот е това ?
- Всъщност не си мисля нищо в момента . Тези твои изказвания ме отчаяха още повече . Дори да се правя , че не забелязвам нещо аз виждам всичко . Знам как стоят нещата с теб и семейството ти . И ако се питаш от къде ще ти кажа само , че има големи предатели от Слидеринците . Всъщност Мо знам какво е баща ми се опита и аз избягах , избягах от родния си дом но не му се подчиних . Точно преди да умри говори с мен и знаеш ли какво ми каза ? Последните му думи бяха молба да съм в Слидерин и да не ги оставям . Но както виждаш сам аз не съм в дома ти и никога няма да бъда . Ако шапката ме беше пратила във вашия дом щях да направя така , че да ме изгонят от училището . И ето дори предсмъртната му молба не изпълних . Но ти не би направил това . Ной вероятно в момента ме мразиш за действията ми но това съм аз . Едно момиче , което не се подчинява на никой ! Морган тях може да ги няма , може да я игнорираш майка ти . Ти не си сам за да нямаш подкрепа и да не можеш да се справяш и без нея . Но въпроса е друг дали не ти е по-добре в уюта , който имаш така ? Е тук ми се иска да не е истина но не знам вече наистина не знам какво да мисля за теб . Казваш , че не искаш да я има а в същото време си постоянно при нея и се подчиняваш на нейните заповеди . Това наистина е тъпо . – тя наистина се държеше прекалено грубо с него и казваше истината която виждаше през своите очи . Може би това ще го засегне или обиди но тя трябваше да му го каже . Не можеше да го излъже за да се чувства той добре . Хората са казали „Истината боли . ” е това беше истината . Но той не я разбираше . Беше негов ред да избира бонбон . Това , че няма да ѝ каже плана си за бъдещето не я учуди след като той почти нищо не ѝ казваше но пък и тя не споделяше така , че са квит .
- Не ме учудваш , че няма да ми го кажеш . – вече очакваше всичко от него и каквото и да стане ще е подготвена . Та той беше толкова странен . Може би сега пак щяха да се скарат заради думите изрекла преди малко . Но той твърдеше , че му е слабост а това не беше така или не всъщност може и да беше . Не се знае . Но ако тя не се беше отказала толкова лесно нещата нямаше да са такива . Жалкото е , че не намираше смисъл да се бори след като той няма това желание . Може би след време ще се засекат отново и тогава всичко ще е заличено . Хората казват , че времето ликува но тя не вярваше в това не и докато той беше пред погледа ѝ в училището . Не и докато тя не си отмъстеше . Чак тогава щеше да забрави всичко случило се . И ако някой смята , че тя няма да отмъсти значи жестоко се лъже . Отмъщението спрямо него няма да е пряко а чрез други Слидеринци . Мразеше този дом повече и от проклетия си живот .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: A chance meeting .... well maybe and maybe not.   

Върнете се в началото Go down
 

A chance meeting .... well maybe and maybe not.

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-