Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Къщата на Флориан

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Дмитрий Джозуеф Флориан
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Къщата на Флориан   Пет Окт 18, 2013 8:58 am

 Търсенето на снимки е невероятно скучен процес, за това го отлагам до по-късно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дмитрий Джозуеф Флориан
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Флориан   Пет Окт 18, 2013 9:35 am

Продължение на:
 

 Не доволен от себе си той заедно с жертвата си се магипортира. Сега нямаше време за размисляне, имаше прекалено голяма вероятност да ги забележат. За първи път от толкова години Флориан да не си извърши хубаво работата. И то защото не можал да каже две думи, някой има нужда от логопед.
 Наемният убиец и зашеметената русокоска се оказаха пред къщата му в Литъл Хънгълтън. От останалият свят ги отделяше доста висока ограда и шанс да го видят нямаше. Съседите му дори и не подозираха че някой вобще се беше появил тук.  С заклинание Дмитрий отвори входната врата и навлезе в двухетажната си къща. Тя не беше кой знае какво но за него единственният беше дори в повечко. Затвори вратата след себе си и качи недовършената си работа в една от стаите за гости. Сложи я на един стол и започна да спуска щорите. Нямаше нито нужда от свидетели, нито желание тя да го вижда. Следващото което направи бе да и вземе пръчката. След това я завърза за този стол така че да не може да помръдне. 
 - Енервате. - Произнесе той и се отдалечи от русокосата жена. Тя седеше на стола с гръб към него така че не го виждаше, пък и в тази пълна тъмнина нямаше как да го види. Запали лампа, която стоеше на бюрото в тази стая. Лампата осветяваше само определен участък и не се разпостраняваше из цялата стая, така че Флориан имаше от къде да се предвижва за да не го вижда. Но за разлика от нея, той я виждаше, лъчите светлина може-би и най силните но стигаха до нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Флориан   Пет Окт 18, 2013 10:42 am

Екатерина започна да усеща тялото си чак сега,чак когато бе настанена на някакъв стол и нещо се увиваше около тялото и.В стаята навлизаше лека светлина от прозорците чиито щори обаче бяха пуснати.След малко Катя осъзна,че в стаята е по-светло.Имаше и запалена лампа която светеше леко,колкото да освети нея може би.
Тя се опита да се завърти заедно със стола - без успех.Не знаеше какво да направи,усещаше,че за нея има някого.Може би похитителят и?
- Кой сте вие? - попита тя,а гласът и бе дрезгав,устата и бе пресъхнала.Нямаше и следа от онзи меден глас. - Какво искате от мен?
"Ще направя всичко!"
Помисли си тя,но след кратък размисъл се поздрави,че не бе изрекла думите на глас.Защото те бяха нож с две остриета.Все пак не знаеше какво можеха да искат тези и какво щяха да я накарат да прави...,но пък и нещо силно я съмняваше,че някой би я потърсил.
- И къде съм? - да...обикновено по мъгълските филми когато отвличаха някого,никога не му казваха къде е.Тогава от какъв зор щяха да кажат на нея?Пък и тя май задаваше твърде много въпроси...нищо чудно накрая да завършеше с чувал,но ето го и отново главния въпрос - ЗАЩО?!С какво бе заслужила това,чий гняв бе предизвикала...с какво?




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дмитрий Джозуеф Флориан
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Флориан   Пет Окт 18, 2013 12:08 pm

 Трябваше да си довърши работата. Флориан вдигна пръчката си и предното и крайче гледаше точно към седящото пред него момиче. Точно така, момиче.. Дмитрий виждаше лицето и, може-би не отчетливо но го виждаше. На външен вид беше мило момиче. На кой би му притрябвала смъртта и?! Но на него не му беше това работата той трябваше само да убива.
 - Въпросите тук задавам аз, не ти. - Отвърна той грубо наведнъж на всичките и въпроси. И отново не можа да каже двете думи. Пусна пръчката си в джоба- А и не мисля че държиш да знаеш името ми. - В това изречение се усети присмиващ се тон. Името му нямаше да и носи много информация, освен за отмъщение в загробния живот? Ако такъв дори и съществуваше, Дмитрий нямаше намерение да умира скоро време.
 Свети Хогуортс, какво ще я прави като едно просто заклинание не може да направи. Смешно е.
 - Как се казваш? -  Трябваше да се започне от някъде. Не обичаше да му задават въпроси, нито той да задава.  Но преди никога не беше спирал преди да каже непростимото проклятие. Съвест? Не, Дмитрий я бе изгубил много отдавна. Прекалено много смърт за да събуди съвестта си. Която сигурно беше убил заедно с майка си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Флориан   Вто Окт 22, 2013 7:23 pm

Тялото и се напрегна.Тя преглътна буцата заседнала в гърлото и,но така и не успя да каже нищо.Прехапа долната си устна.Запита се дали наистина да му каже името си или да излъже?Но не би ли трябвало той вече да го знае?Или бе просто някаква си там жертва.Отвлечено момиче,просто ей така.Защото този тук си е нямал друга работа?Е Катя силно се съмняваше в това.
- Е...Екатерина. - изрече с усилие тя.Затвори очи за миг.Не искаше да бъде тук...стисна зъби при мисълта за уютния Хогуортс.Дори да бъде с роднините си бе за предпочитане. - Екатерина Дейвидс-Муур.
Някои казваха,че има странно име,но за нея това си бе просто едно име.Затова не виждаше особено голям смисъл да го изрича,но си помисли,че това ще и помогне да запази живота си малко повече.
- И напротив... - изрече тя по-смело от колкото бе възможно. - Искам да знам името ви!
Бъркаше се в неща които не бяха изобщо за нея.Щяха да я убият,а единственото за което тя настояваше бе името на похитителя и!Та тя имаше ли поне малко чувство за самосъхранение?
- И искам да знам защо съм тук... - допълни тя. - Мисля,че имам това право.
Бръщолевеше пълни глупости.Ама пълни.И го осъзнаваше.С всеки въпрос си теглеше ножа малко по-малко...май наистина и се искаше да умре.Затова и накрая тя прехапа устна отново - може би с шанс да затвори устата си от която не спираха да излизат въпроси.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дмитрий Джозуеф Флориан
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Флориан   Сря Окт 23, 2013 10:36 am

Стоеше все така в тъмното и наблюдаваше момичето. Екатерина значи, много красиво име. Но не че щеше много да и помогне. Дмитрий все пак, още се надяваше да си довърши работата. За нея даваха много пари.. но не достатъчно. Живота и струваше много повече, наистина много. На последните думи на момичето Флориан се засмя.
 - Право? - Той се доближи до Екатерина взе брадичката и и повдигна главата и така че да я погледне в очите. О, определено цената на живота и се увиличаваше с всяка секунда. Това момиче притажаваше необикновенно красиви очи. Стъпвайки в светлината на лампата сега и тя можеше да го види. - Мислиш че в това положение имаш право? - Той се подсмихна. Лъжеше се, но и имаше нещо правилно в думите и. - Името ми е Дмитрий Джозуеф Флориан. - Едва ли щеше да и каже много, родителите му умряха отдавна. Никой и не знаеше че са имали дете. А името му никой не знаеше, той го криеше в тъмното. В най тъмното кътче на вселената, както и общо взето всичко за себе си. Тя имаше сега доста информация за него но за колко дълго ще остане така.
 Флориан пусна момичето и се върна обратно в тъмнината.
 - Тук си. Защото не можах да те убия. - Каза той и излезна от стаята.

 Бяха минали няколко часа от както Екатерина седеше в онази тъмна стая. Смъртожадния не можеше да я остави там така за дълго, би се превърнало в мъчение. А той не одобряваше такива начини. Предпочиташе бърза смърт за това и убиваше бързо.
 Дмитрий влезна в стаята в която беше оставил момичето и затвори вратата след себе си. Запали лампите и я отвърза. Искаше да знае не по-малко от нея защо искаха да я убият. Беше донесъл и чаша вода със себе си която остави на масата.
 - Роднините ти да не са направили нещо? Може би някой ти завижда? - Той почна да задава въпроси те така от никъде.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Флориан   Вто Ное 12, 2013 8:10 pm

Екатерина погледна мъжът,потръпна.Да я убие...,но защо,питаше се девойката,а в очите и запариха сълзи,но тя не ги пусна да се стекат по лицето и.Започна да примига бързо и ги спря навреме.Прехапа долната си устна и го видя как излиза.Запита се дали той щеше да я убие...скоро.Мисълта да умре след час-два или минути я караше да потръпва,нямаше си и идея с какво е заслужила смъртта си.

Часовете минаваха,а тя броеше дори секундите.Съвсем скоро щеше да умре,знаеше го.
След малко чу вратата да се отваря,напрегна се.Той обаче само я развърза.Не я накара да стане и тръгне някъде другаде,не и посегна.Но това не я успокои,даже още повече се напрегна.Бе готова да се бори...макар и срещу него това да бе напразно.Той бе два пъти колкото нея ,ако не и повече.И започна да и задава въпроси.Първоначално Екатерина дори не разбра за какво иде реч,отне и време да ги възприеме.Изобщо не можеше да мисли за това...след като знаеше,че ще умре.Че може да умре всеки момент.
- Аз... - и все пак тя се помъчи да отговори.Искаше да имаше още време в което да диша въздух.Да живее. - Аз...не знам.
Сериозно ли!?Щяха да и теглят ножа като на агне по Коледа,а тя казваше само "не знам".Умница!
- Родителите ми...те са мъртви от години. - призна момичето и прехапа устна от притеснение. - Някой да ми завижда?Няма за какво...аз...това е нереално!Нелепо!

И до тук.Той само кимна и пак напусна стаята.Тя се изправи и направи няколко крачки.Чудеше се час-два се чудеше дали вратата е заключена.Не посмя да провери...може би ,ако бе отключена той щеше да я чуе как я отваря или нещо такова.Затова накрая просто седна пак на стола макар,че в стаята имаше легло.Накрая обаче не издържа умората и се пренесе на леглото от където получи и билет за страната на сънищата...,но не сънува нищо.Мислеше си,че ще сънува кошмари,кръв,убийството си - но грешеше.Беше просто тъмнина,черно.Дали пък не бе мъртва?!

Катя бе разучила някои неща - как се отваря вратата - със скърцане или без - кога горе-долу той идваше,кога имаше шумове в къщата и такива работи.Работи които щяха да и помогнат в това което си бе наумила - да избяга.Бе огледала и околностите през прозореца,но това не и даваше почти никаква представа къде е и какво има около нея.Но реши да рискува.Не искаше да стои тук повече,плашеше се.
Направо го - отвори тихо вратата и тръгна безшумно по стълбите оглеждайки се сякаш е някакъв крадец.Слезе на долния етаж,ориентира се към външната врата като предварително се ослуша добре дали няма някой наоколо.Ни вест,ни кост.Излезе.Вече се здрачаваше,но това нямаше да я спре.Излезе от къщата,която бе доста красива между другото, и тръгна напред с цел да се ориентира.Вървеше леко приведена край прозорците и използваше някои храсти за прикритие - твърде много криминални филми бе гледала с чичо си...,но какво да се прави.Мъгълски живот.
Стигна до висока ограда и изруга,нещо неприсъщо за нея.Но нямаше и как иначе - оградата се извисяваше високо над нея,масивна и здрава.Сигурно и онези мъгълски машини с топки които разваляха къщи нямаше да я събори.Ако бе от бодлива тел - Екатерина би рискувала и би се покатерила...дори и на върха и да имаше кабел по който тече ток,но уви...нямаше никакъв късмет.Започна да оглежда от къде може да се измъкне,да види дали може да се качи на нещо и да прехвърли оградата,но надеждата и се изпаряваше с всяка следваща изминала секунда.Щеше да си умре тук и то съвсем скоро.Знаеше го.И това засилваше паниката и.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дмитрий Джозуеф Флориан
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Флориан   Вто Ное 12, 2013 8:57 pm

- Нереално? Събуди се, не сънуваш . -Флориан се подсмихна и излезна от стаята.
 
 Бе минал ден, цял един ден от както жертва със смъртна присъда седеше в стаята си и чакаше изпълнението на вече подписаният смъртен договор. Не обичаше да измъчва, предпочиташе да омъртвява веднага. Но в момента правеше точно обратното, мъчението не беше от най жестоките, но си беше мъчение да знаеш и да чакаш да те убият.
 Флориан излезна от стаята си и се запъти към тази на малката си жертва. Когато стигна до врата, забеляза че нещо не е наред. И това определено не беше от нещата които искаше да види. Врата на стаята и беше открехната. Той надникна вътре, но късно там вече нямаше никой. В него започна да се прокрадва паника. От която смисъл нямаше, беше естественно да се опита да избяга. Кой би седял те така на място ако няма възможност да избяга, при това с мислите че всяка секунда можеш да умреш. Момичето значи беше много смела и достатъчно решителна. Но този опит няма да постигне успех, винаги нещо се изплъзваше ако не си достатъчно внимателен. Флориан имаше предпазни мерки против това. Да не би не и направи впечатление че така спокойно може да оставя вратата не заключена и да се разхожда из къщатата ди без да сложи поне някаква охрана? Вярно, тя не можеше да му направи нищо. Но щом е намислил да я убие. В такива трагични моменти логика никога нямаше. Мъжът прескачайки по няколко стъпала слезна до първият етаж на къщата и след секунди се оказа на двора оглеждайки се на всякъде.
 - Екатерина.. Екатерина.. - Извика той. Обиколи къщата, нямаше шанс да е излезнала отвън оградата, или.. Съмненията на убиеца ставаха все по-големи. За  това работата се върши веднага, а не се отлага за утре или други ден. Той започна да се ядосва за несвършената работа, щеше да направи проблеми и то не само на него. И това започна да го вбесява.
 Пред погледа му се мернаха руси коси, ако не му се привиждаше.. Той се затича и успя да улови момичето за ръката.
 - Глупачка! Да не мислиш че щом аз не съм, като излезнеш извън тази ограда няма да се намерят други които да те убият? - Едвам ли не извика, ядосано Флориан. Естественно че не я е убил си беше виновен само той, но да помисли тя за себе си. Колкото и да е странно тук щеше да и е много по безопасно от колкото отвън оградата. 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Флориан   Чет Дек 26, 2013 2:43 pm

Вятърът разрошваше косите и,а паниката в нея се надигаше.
Не,не,не..не мога да остана тук,не мога да се оставя да умра така..не искам да умра!
Повтаряше си наум Екатерина докато тичаше из двора и търсейки някакъв изход.Такъв обаче явно нямаше.
Чу гласът му зад себе си,потръпна.Цялото и тяло се скова и преди да реагира той вече я бе уловил и викаше...дали някой щеше да ги чуе и да звънне в полицията и те да дойдат да я освободят?Силно се съмняваше...
- Дали ще  си ти,или някой друг - така или иначе ще умра....и предпочитам бързата пред бавната смърт! - изкрещя му тя и се свлече едва ли не на тревата,а в очите и започнаха да парят сълзи.
Недей Екатерина,не плачи за глупости...какво толкова,само ще изгубиш живота си,но от малка ти е предписано да умреш,не помниш ли как бяха убити родителите ти?И теб те чака тази така хубава съдба...приеми я,ще ти е по-лесно.
Говореше в нея една част,онази част която Катя смяташе за свое раздвоение.Идеше и да се срита отзад,но нямаше как да го направи за жалост...
- Моля те...моля те убий ме и сложи край на мъките ми! - изрече тя тихо,гласът и бе като шепот,а сърцето и се сви.Дали наистина бе приела съдбата си? - Знам,че ще ме убиеш....все някога.Това ти е работата...защо ме държиш още...ще ти дам всичко което поискаш още сега,на всичко съм готова само ме убий по дяволите!
Едва ли не скоро щеше да изтича до кухнята в къщата молейки се да има някой много голям и заострен нож ,който да си го забие в сърцето...може би това щеше да стане,ако той откажеше..
- Моля те...едно мое желание..за хиляди твои...

Край на мъките...сериозно ли?Мъчението ти все още не е започнало,миля моя!
Изрече гласът в главата и,а Екатериа се сви на място.Замисли се за всичко което би могъл да поиска този мъж от нея за да изпълни нейното предсмъртно желание...едно единствено желание което така или иначе сигурно щеше да му донесе някой и друг милион.Надали убиваше просто за забавление и мижави пари...кой би го правил?Това е....ужасно!
- Доставя ли ти удоволствие да убиваш.... - изведнъж изрече тя.Ако не му харесваше и го правеше за пари поне пак щеше да има някакъв стимул..,но защо не я бе убил до сега?ЗАЩО?

Мислите и изведнъж се пренесоха в една нощ няколко години назад.Нощта в която умряха родителите и.По гърба и плъзнаха ледени тръпки,тя се разтресе цялата.Безжизнените тела,оцапани с кръв...кръв която бе и навсякъде другаде.Сълзите по нейните бузки,стичащи се от уплашените и детски очи...
- НЕ,НЕ,НЕ! - тя извика и започна да клати глава за да пропъди картинката. - Не....

Пп:Мисля,че ми трябва...помощ хД




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дмитрий Джозуеф Флориан
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Флориан   Съб Яну 11, 2014 8:20 pm

Дмитрий поклати с глава. Всичко това не трябваше да се случва. Момичето се беше свялкло върху тревата а по бузите и се се спукаха сълзи. На колко беше тя? Шестнадесет, седемнадесет?! Беше ученичка нямаше дори навършени осемнадесет години! Ако щеше да я убива, вече трябваше да го направил. А сега, така само я измъчваше. Как иначе може да се нарече чусвството когато всяка секунда мислиш за това как и кога ще умреш. Може да се случи още сега, а може след две или три минути. Най-вероятно това бяха въпросите които момичето си задаваше. Той само я измъчваше и осъзнаваше това. Никога не си беше задавал въпрос защо го прави, защо убива хора които вобще виждаше за пръв път през живота си. Нямше си и представа кои са, нито как се казват. Още по малко защо той ги убива. Това просто беше работата му, с това си изкарваше хляба. Момичето започна да го моли да я убие, тя го молеше за собственната си смърт. Чак сега той осъзнаваше до къде я е докарал. Молеше го да я убие. Това бе желанието и.. Флориан се доближи до момичето и клекна до нея. Сълзите стичащи се по бузите и и проблясваха в светлината на слънцето. Изглеждаше толкова отчаяно и в същият момент толкова красиво. Това тяло неможеше да се представи без живот, да лежи на земята. Дали му доставяше удоволствие да убива? Хубав въпрос, без отговор. Броят на извършението убийства от Флориан му се губеше. Не си спомняше и как точно протичаше убийството, това винаги му се губеше. Но това в което бе сигурен е че всеки път умираха от еднакаква смърт, инсцинирана по различен начин. За това въображение му стигаше, предостатъчно. Екатерина започна да вика. Убиеца протегна ръка към лицето на момичето и докосна влажната и буза с опакото на дланта. След което взе брадичката и и повдигна лицето и така, че тя да го погледне. Тъмно кафявите очи на Флориан срещнаха тези на жертвата му. Бяха сини, и толкова прекрасни, живи, макар и почервенели от сълзите. Това беше най-невероятният, най-прекрасният цвят който мъжа е виждал някога през живота си.
- Съжелявам.- С треперещ глас промълви той гледайки момичето в очите. След което той се наведе и притисна устните си към нейните. Толкова меки, нежни и влажни от сълзите и. Тя не заслужаваше всичко това, не го заслужаваше по дяволите! Изгубила родителите си, точно като него, той разбираше както не е разбирал никого никой. Нямаше да позволи, да и се случи нещо. Беше прекалено невинна, за да умре.

П.п. Определно ти трябва помощ :D
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Флориан   Съб Фев 15, 2014 9:30 pm

Екатерина трепереше в ръцете му.
Не можеше да помръдне,не можеше да изрече и дума.От устата и не излизаше нищо друго освен скимтене докато устните и се тресяха в такт с останалите части на крехкото и телце.
- СъжАлявам. - промълви изведнъж похитителят след което я притисна в себе си и долепи устни до своите.Катя се стресна,сърцето и биеше в гърдите и като тъпан.
"Някой май си има обожател.."
Онова нещо в главата на русокослата се обади с налудничава усмивка.Екатерина се издърпа назад и успя да изрита мъжът.Избърса устни с ръка и се сви на място обвивайки се с ръце.
- Не ме докосвайте!Не се приближавайте! - изкрещя тя все още треперейки. - Как изобщо можахте да го направите?
Тя го погледна в очите и запълзя назад,но съвсем скоро гърбът и се удари и то доста силно в каменната стена.Тя изстена,а леко скимтене се изтръгна от розовите и нахапани от притеснение и страх устни.
- Ако ще ме убивате го направете!Не си играйте с мен... - Екатерина затвори очи.Сведе глава и се сви още повече.Като пребито кученце.Заплака.Чувстваше се ужасно.Болеше я.Но не от болката в стената,а от това което всъщност се случваше.Явно този тук си бе наумил,че няма да я убива веднага,а първо ще си поиграе с нея и ще я направи своя лична...курва.А Катя определено не бе такова момиче,тя бе всичко друго,но не и това.
Опита се да се надигне подпирайки се на стената,но отново се свлече на земята.Треперещите и крака не можеха да издържат тресящото и тяло.
- Моля те... - за пореден път тя изрече тази дума..защо той просто не и счупеше врата и да се приключва?Толкова ли сложно беше...




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дмитрий Джозуеф Флориан
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Флориан   Съб Фев 15, 2014 11:57 pm

 Тя го отблъсна. Е не думай?! Какво вобще очакваше.. Та, по дяволите, бе наплашил момичето още повече. Така е, когато не мислиш преди да направиш каквото и да било. Бедното момиче вече от няколко часа живееше с мисълта, че живота и ще свърши всеки момент. А ето, че този който се предполагаше да я убие и си играеше с нея. Брей Флориан, май и сам не предполагаше, че можеш да си толкова гаден. Е, годините вървят а ти поне се учиш на нещо.
 Дмитрий погледна към момичето, толкова безпомощно и крехко. Ето така седящо пред него и молещо го да я убие. Не, какво, какво а да измъчваше не бе от любимите му неща. Какъв успех имаха тези които ги бе убил веднага, ами тя.. О я моля ти се.. Някой започна много да се размеква и то прекалено. Айде сега, може-би ще седнеш до нея и ще се разревеш за това колко е сложна съдбата, колко е несправедлива, а? Що не, може и да успее да спечели доверието и така. А след това ще облечеш розова рокличка и ще тръгнете по магазини?! Невероятен план!
 - Няма! - Отряза Флориан. Дали вътрешният си глас или думите на Екатерина. По скоро второто, но не че беше съгласен да облече розова рокличка... Не му харесваше мисълта, че момичето толкова бързо се бе простило с живота. Та той още вярваше в нея, а тя не. Тя се опита да стане, но тялото и сякаш не издържаше и се свличаше на земята. Ясно е че убиеца със стаж, не ставаше за джентълмен. Само до колкото да разплаче и накара да мисли за смърт една жена. Ако това се наричаше джентълменство, беше пръв! В това си знаеше работата определено. Флориан се приближи към нея и я вдигна на ръце. Понесе я обратно към къщата, малко сложно не може да се каже, че не се съпротивляваше... Не, нямаше да я убие. Нямаше и да я пусне от тук. Може би и и подписваше приговор така, но не можеше да си го позволи. Качи я в стаята и и я остави на леглото, след което побърза да излезне.
 - Къщата е изцяло на твое разположение. - Каза той преди да затвори вратата. - Без моята стая. - Добави и излена. Рязко, но по друг начин не му се получаваше. Сега щеше да я остави и какво по дяволите да прави с това дете?!

 На сутринта, е как сутринта. Слънцето бе току-що излязло. Флориан стоеше пред стаята и с топка козина в ръце. Боже, колко глупаво се чустваше в този момент. Беше открил животинчето в кашонче на улицата. И от кога се занимаваме с благотворителност? Но в момента който го видя, помисли че ще може да я развее, някак си. Беше го прибрал и изкъпал, ама колко сполучливо.. Ако нямаше да го хареса, щеше да се върне там от където го и взе. Нямаше какво да го прави. До какво трагично положение бе стигнал, не стига, че и се чустваше странно. Сякаш той беше виновен, хайде стига още влез и се извини. Дмитрий открехна врата. На леглото от умора най-вероятно бе заспало момичето, а цялото и лице бе в сълзи. Той пусна котката или котарака, не бе особенно сигурен, вътре и го побутна да влезне. "Успех", помисли си той, сякаш пожелавайки го на животното. Съдбата му зависеше от решението на момичето изцяло.. И затвори вратата.


П.п. Пък и ми го натяква! В Хогуортс правопис не Очат какво да ти кажа. Гледай, какво е това..От себе си започвам да се плаша  tuktuk 


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Флориан   Чет Фев 20, 2014 8:43 pm

Свита на леглото русокоската отвори очи.Надигна се леко и сковано като погледна към близкия прозорец.Навън бе тъмно.Колко ли време бе спала?Колко ли време бе стояла в тази стая която явно бе нейния затвор?
Когато реши да мръдне усети ,че нещо сравнително тежко се намира върху завивките.Запали нощната лампа и видя в краката си малко сладко коте с клепнали уши.Животинката се прозя и впи очичките си в тези на Екатерина.Девойката се усмихна плахо и протегна ръка която котката помириса и в която почна да се гали след миг.
- Сладурче.От къде се взе? - попита го тя,но честно казано не очакваше отговор.Просто дари малкото същество с поредната усмивка и се надигна от леглото. - Никак не ми се вярва да си на онзи мъж...
След тези думи и още една ласка по главата на котенцето Екатерина тихо се изниза от спалнята и се огледа.Нямаше никой наоколо явно.Реши да разгледа къщата колкото и да я плашеше това,но любопитството и надделяваше.
За нейно най-голямо щастие първата врата която отвори бе тоалетната.Влезе да се освежи малко.Едва се изкуши да не си вземе душ,но тя нямаше други дрехи,а и с този мъж в къщата - който един Бог знаеше къде е сега - не и се искаше да си сваля дори вратовръзката която бе в цветовете на домът Рейвънклоу.

Катя тръгна по стълбите като се надяваше,че не скърцат.Движеше се възможно най-тихо,не искаше,ако онци тип спи да го събуди...той я плашеше.Но това бе нормално,та по дяволите той я бе отвлякъл с намерението да я убие,а после какво...целуваше я.Гадината му с гадините!
Екатерина видя една врата на първия етаж която бе някак...сбутана.Помнеше,че и при леля и имаше такава - килер.Вътре нямаше особено интересни неща и все пак тя реши да надникне в този...току виж има нещо.
Това което я изненада бе,че зад вратата имаше стълби водещи към нищото.Черно неизвестно пространство от което Катя я побиха тръпки.Реши да опипа стената за да светне лампата,ако има ключ...за нейно щастие откри такъв,но светлината която се появи не бе особено силна.И все пак така бе по-добре от колкото без никаква светлина.
Момичето слезе внимателно по стръмните стълби и обви ръце около тялото си.Долу бе студено и не особено хубаво.Дори не бе обзаведено добре...русокоската имаше откъслячени спомени,че леля и и бе обяснявала,че мъгълите имали такива помещения които наричали мазета и в тях слагали ненужни вежди.
Интересно.
Започна да оглежда,но след около десетина минути единственото което и направи впечатление бе една голяма ракла.Реши да се опита да я отвори,за най-голямо учудване - успя.А вътре имаше всякакви неща.Огърлици,обеци,брошки,гривни,гоблени,няколко стари снимки и един красив...часовник.
Тя реши да го разгледа,започна да го върти между пръстите си,отвори го.Бе наистина странен.Това което я учуди бе,че стрелката всъщност още се движеше.Любопитна и надяваща се да не провали тази красива антика тя реши да врътне една от стрелките за да види дали всъщност действат и винтчетата отзад за да пренастрои часовника когато се качи горе.Успя.Но това което я притесни бе,че нещото започна силно да тиктака и по дяволите - да свети.
Усети някакъв ужасен леден повей зад себе си и нещо бяло и се мерна пред погледа.Изпусна върху купа гоблени странния часовник и изпищя,а звукът излязъл от устата и бе толкова силен и смразяващ кръвта,че уплаши още повече дори самата нея.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дмитрий Джозуеф Флориан
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Флориан   Пон Мар 03, 2014 8:27 pm

Наемният убиец седеше зад един стар но въпреки това запазен и скъп чин. Не че това се виждаше и някой вобще имаше да го забележи, целият както винаги беше затрупан с купища хартия. Приличаше на място неподреждано от години. И сигурно беше единственното толкова разбъркано място из цялата къща, но по някакви невероятни причини също така и единственното, където той се чустваше най-добре. В момента и вечеот няколко часа мъжа разлистваше някакви книги, водеше записки, разтърсваше листовете на чина. И то доста усърдно. Както не се бе заемал за никаква друга работа от доста време насам. Но тази му усърдна работа беше прекъсната от силен писък. При звука на който мъжа със свито сърце изскочи от стаята си, така на мига, захвърляки цялата работа от която бе погълнат с часове насам. Влетя в стаята от която идваше този звук а очите му започнаха да шарят из пространството докато не се натъкнаха на фигурата за която толкова се опасяваше. Но не можеше да намери причината за тази реакция. Дмитрий се приближи към нея за да я пита какво се е случило или може би да я утеши по някакъв начин. Макар, че какво можеше той? По скоро да се оплаши повече, от него. Какво ужасно усещане, да искаш да помогнеш но да нараняваш човека още повече...
 И все пак дори и ако имаше някакъв шанс, надежда..Едва ли би го разбрал. Преди да успее Флориан да се приближи към момичето те се оказаха на място заобиколени от хора. При тази неочаквана промяна на място, с постоянното усещане на не сигурност и подозиране към всичко що се движи и не. Може би мислеше прекалено много за безопасността, но не своята а на Екатерина. Та то дори не бяха мисли а инстинкт. Той я дръпна към себе си оглеждайки околното пространство с абсолютно недоверие.  И скоро започна да разбира защо. Не стига, че изведнъж със следващата си стъпка той се оказа не в къщата си а неизвестно къде, пък и го заобикаляха странно облечени хора. Сърцето му замря за миг. Подозираше какво се е случило, но не можеш да го осъзнае все още. Добре че стояха насред тълпа и никой не забеляза случайното им появяване от никъде. Нито странната не стандартна за това място мода на облекло.  Дмитрий погледна към момичето, което бе дръпнал към себе си. Имаше чуството, че това нейно появяване "в свят" можеше да и коства живота. А всяко минаващо на близо лице беше заклет враг. Той отвори първата врата която видя и задърпа момичето след себе си. Оказаха с в дълъг не особенно просторен коридор със стаи с номерца. Отвори една от стаите, която за тяхно щастие не се оказа заключена. Затвори я и я заключи след като влезна и момичето. Намираха се в каюта, бяха на лодка?! Флориан измери каютата с очи, простичка и в доста старинен стил. На леглата имаше куфари. Отвори първият, женски дрехи. Вторият, мъжки. Старомодни. Възможно се оказаха на някакво "тематично парти" или бал-маскарад? Кой знае какво се намираше в онази стая, та откакто бе купил къщата дори не се бе поинтересувал какво може да има там. А това бе доста от отдавна. И все пак не уцелиха ли подходящата каюта? 
- Преобличай се. - С тези думи Флориан подаде куфара с женските дрехи на Екатерина и се обърна на друга страна за да може да се преоблече на спокойствие. До колкото бе възможно. Трябваше да се разяснят много неща но първо да се слеят с обществото. - Защо извика? - Реши да започне по някакъв начин разяснението той.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Флориан   

Върнете се в началото Go down
 

Къщата на Флориан

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» Топ 10 Коледни филми
» Забраненият плод
» ЗЛАТО в стара къща
» Къщата на Сиана Матияс
» Създаване на вампир Vol.2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: Big Beautiful World :: Magic World :: Литъл Хангълтън :: Жилища-