Беше един от скучните дни в , които никой няма желаниеи за нищо . Светкавица последвана от силен гръм, който сякаш разцепи въздуха в стаята, остави след себе си наелектризиращо усещане.Беше необичайно мрачно за това време на деня, но това по никакъв начин не можеше да достигне до съзнанието на момичето.Тежките капки дъжд започнаха да барабанят по стъклата, превръщайки се в тих и приятен шум, чиято задача, сякаш бе да успокои положението. До ушите й можеше да достигне шума от листата на дърветата, удряни от дъжда и вятъра.Последва още един тътен, а след него още един . Навярно навън бе захладняло и времето нямаше нищо общо с красивото и приятно време сутринта . Но на Аннабел не й правеше впечатление.За нея, независимо какво бе навън, винаги всичко щеше да е слънчево . За първи път през живота си се бе откъснала от атмосферата на семейството си и от месеци не бе замесена в нищо . остепенно загърбваше стария си живот, макар това да не изнасяше на близките й.Да, поддържаше връзка с тях, знаеше какво става във всеки един момент, виждаха се често но толкова. Ставайки от мястото си, за да затвори прозореца през който навлизаше хладен въздух, остави криминалния роман на дивана до себе си. Затваряйки прозореца, погледа й случайно попадна на не добре затворен шкаф.Знаеше, че там имаше просто събрани най-важните документи, но не разбираше защо бе отворен.Бе научена да вижда и най-малката промяна в картината и най-вероятно за това бе забелязала промяната.Отиде до него и го отвори.Първият документ не й бе познат и любопитството я накара да го вземе, за да го прочете.Върна се с него на дивана, разполагайки се удобно и го разтвори.Това което видя обаче й послужи като силен шамар.Сякаш се събуждаше от розова приказка, за да прозре лъжата около себе си.Беше чувала да се е случвало на други, но не смяташе и себе си за...толкова глупава."Документът" се оказа папка в която имаше абсолютно всичко за семейството й . Не знаеше дали да заплаче или да се разсмее истерично.В крайна сметка не направи нито едното, нито другото, ами остави папката до себе си, сложи върху нея една от възглавниците и кръстоса краката си.Върна се към романа, макар и да не разбра нито едно от събитията в следващите страници.Внезапно тръгна към центъра на вълшебното градче . Седна на една от пейките и игнолира дъжда обливащ тлото й . В интерес на истината се надяваше, че ще успее да си намери и компания, тъй като не обичаше да е сама но в това време вероятноста е минимална . За миг се беше отделила от реалния свят, давайки си почивка на постоянните мисли, които нахлуваха в главата й и дразнеха цялото й съзнание. Проблемите с родителите й определено й се отразяваха зле. Усещаше как с всяка изминала минута главата й се натоварваше все повече и повече, имаше чувството, че най-накрая ще експлодира и това нямаше да е късно. Въпреки привидното разбирателсвто и царуващ мир по между им, всички бяха наясно, че нещата нямаше как да се оправят, а да станат по-зле беше почти невъзможно. Изгубено доверие, изгубена семейна връзка. Години на лъжи и измами . Унесена в мислите си , дори не усети кога бе изгрубо едно доста леко но напичащо слънце . С доволна усмивка огледа отново мястото и потърси своята компания с поглед но не намери нищо . Очакваше да гледа дъгата чисто сама . Тя бе все още дете по характер дори да мислеше като възрастна и обичаше изгревите , залезите , заря и други такива забавления . За момент чу стъпки на близо а товя й даде надежда , че може да не остане сама .