Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Преди три години

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3, 4  Next
АвторСъобщение
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 5:43 pm

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 5:58 pm

Хайде отново...
Мислеше си нашето момиче през последните дни.И ето ,че отново бе в "Хогуортс".Първите няколко дни естествено не правеха нищо.Рейвънклоу се бе сдобил с нови допълнения които редовно си висяха пред стаята чакайки някой по-голям тъй като чукалото ги тормозеше прекалено,ако питате Каролина.Но и тя бе минала през това..така,че една частичка в нея казваше "пада ви се".
Днес бе първия ден с часове.Като цяло първите три часа - Отвари,Защита срещу черните изкуства и Грижа за магически създания минаха добре.Сега бе ред на обяда им,а после и на още няколко часа.Като за първи часове не ги товареха.
- Мислите ли,че пак ще ни накара да се събуем? - шушукаха на общата маса някои от сините.
- Какво ли ще учим тази година?  - питаха други.И Каролина знаеше,че всички говореха точно за часовете по Астрономия.
- Всъщност какво ви интересува дали ще се събуваме? - попита Каролина намусено като се сети за една случка от миналата година.Тя отдаван се бе наяла и не знаеше какво още търси на масата.Затова се изправи,взе чантата си и тръгна към стаята по астрономия макар,че до началото на часа оставаше доста време.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 6:16 pm

Старк обожаваше новите години по куп причини и ето защо празнуваше вече няколко дена. Не беше изтрезнял от началото на годината, та се клатеше по коридорите, бъркаше вратите и цяло чудо беше, че успя да стигне до стаята си. В момента седеше затворен в килера, където беше пълен мрак, затова и не смееше да остави бутилчицата си на земята, защото можеше повече да не я намери. Но щом чу познатия глас, очите му светнаха и той отвори рязко килера, като залитна и едва не целуна земята. От километри си личеше, че едва се държеше на краката си, но все пак намери сили да се усмихне и започна да маха приканващо.
- Ела, ела – каза тихо на любимата си ученичка, която се приближи плахо.
Щом бе достатъчно близко, Тони я сграбчи за китката и я дръпна рязко към килера, така че да загуби равновесие и ще неще да се окаже вътре. Учителя затвори вратата след нея, а после се обърна с лице към момичето, въпреки че не можеше да я види, но мястото бе достатъчно тясно, за да усети къде точно беше. Телата им се притискаха едно в друго, а той можеше да усети духа й по долната част на врата си, което го наведе на мисълта, че беше пораснала някой друг сантиметър. Усмихна се несъзнателно и се приведе леко надолу, сякаш можеше да я види.
Единственото, което се виждаше, бяха накъсаните лъчи светлина, влизащи изпод старата дървена врата.
- Беше доста скучно лято без теб – каза колко можа по-сериозно и макар силния мрак, ръката му намери топлата й буза.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 6:41 pm

Още не бе стигнала кулата когато човека който искаше да види изскочи от един килер клатушкайки се като за световно.Преди момичето да се усети какво става Старк я хвана и дръпна в килера.Затвори вратата и се притисна в нея.Това я изненада,но не и бе за първи път да бе толкова близо до нея.И все пак това негово пияно състояние леко я плашеше.Но тя не го показа с нищо.Дори не трепна когато ръката му се озова върху бузата и.Даже и стана приятно.Само,че никак не и допадаше,че се намираха в този тъмен,мръсен килер и това,че Старк вонеше ужасно на алкохол.
- Професоре... - изрече тя тихо.В този миг усети онзи аромат който тя харесваше.Бе се смесил с целия алкохол,но и подейства.Тя се опусна.Притисна се в него и вдиша колкото се можеше повече.Надигна глава с цел да види очите му,но в тази тъмнина просто бе невъзможно...колкото и да и се искаше.Тя направи нещо което изненада дори самата нея - вдигна ръка и прокара пръст по устните му,а после ги плъзна по гърдите му както бе направила и миналата година докато той бе спал при нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 7:00 pm

Вече беше готов да я целуне, да я сграбчи, но бързо се сети, с кого точно беше в килера. Тъмното го караше да вижда това, което му се искаше и въпреки, че все още виждаше нея, си я представяше малко по-висока, с по-женствени черти. Но бързо се усети, като се опита да се отдръпне и удари със задника си някакви глупости натрупани отзад. Май беше време да вкара и някоя друга диета, освен алкохолната, която очевидно му бе любимата.
- Гледа сега какво направи – скара й се той, въпреки че се смееше – Панталона и без това ми беше малко тесен – призна си, като бързо пренебрегна глупостта, която беше казал и посегна към издутината в панталона си – Имам нещо за теб.
Беше толкова тихо, че разкопчаването на ципа сякаш закънтя в главите им. Старк напъха ръката си вътре и започна да търси нещо, но то сякаш се беше загубило там някъде. Най-накрая издаде доволен вик, като извади нещо дълго и тънко, което веднага натика в ръката на момичето. Имаше си панделка дори.
- Отвори го – каза развълнувано, по което стана ясно, че очевидно държеше кутия.

НЕЩОТО:
 


Последната промяна е направена от Stark на Нед Сеп 01, 2013 7:31 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 7:17 pm

Какво по дяволите...
Момичето ококори очи при действията му.Накрая той обаче и подаде кутийка с панделка.
Отново подарък.
Тя погледна отново Старк който изглеждаше доста по-трезвен от преди няколко секунди.Прехапа устна и дръпна панделката и след това отвори кутийката.Вътре имаше дълго,тънко зелено на цвят перо.Беше много по-различно от златистото перо което той и бе подарил миналата година и все пак имаше своя чар.
- Ъм...мерси. - изрече тя тихо,но в килера всичко се чуваше.Тя му се усмихна,но се съмняваше,че той може да види усмивката и в тази тъмнина.Нямаше отново да спори за перото с него защото сигурно пак щеше да и каже "Искам да пишеш с него в моите часове" дрън,дрън.Е щеше да пише с него,не искаше да обиди Старк с него.Тя леко се надигна на пръсти и го прегърна - ами да.Прегърна го.Приятелски?!
- Мерси. - повтори отново.Погледна към вратата и после към него.Нямаше как да излезе освен,ако той не се мръднеше...а само той си знаеше дали има намерение да напуска скоро килера.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 7:31 pm

Беше толкова сладка, докато му благодареше, но прегръдката биеше абсолютно всичко. Беше го разчувствала напълно и точно заради това, когато тя се отдръпна от него, доколкото това беше възможно, той отново се притисна в нея. Докосна бузата й, но този път отклони ръката си настрани и прокара пръстите си през меката й коса. Всичко го свиваше, сякаш щеше да умре, ако не направеше това, което толкова силно желаеше и ето защо се наведе бавно към нея. Усети как нослето й на бузата си, а духа й по устните си, което му показа, че имаше нужда само от още милиметър напред, но точно преди устните им да се докоснат, той загуби равновесие … как дори беше възможно при наличието на толкова малко място?
Двамата се олюляха, като Старк се опита да намери опора във вратата, само и само за да не я смачка, но щом хвана дръжката, тя подаде надолу и килера се отвори. Двамата се изсипаха на земята, притиснати един в друг, а за капак на всичко, учениците точно влизаха в стаята. Всички замръзнаха, отворили широко устите си, а тези по отзад, които не можеха да видят какво се случваше, се блъскаха, само за да излязат отпред.
- О да, час – каза весело Тони, като замаха с ръце и едно момче се притича да му помогне.
Изправи го на крака и с огромно затруднение го задържа така, но все пак успя. Помогна му да стигне до катедрата, където той се размаза на стола и лепна лицето си върху бюрото. Май всички очакваха някакво обяснение, защото гледаха объркано към него, но когато учителя започна да хърка, децата се обърнаха към съученичката си, която тъкмо се беше изправила.

ПП. Не знам дали беше разбрала, но имах предвид килера в стаята, от който миналия път извадихме боите и другите неща дето рисувахме xD
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 8:21 pm

Всичко в килера бе идеално докато те двамата не се изсипаха навън пред погледите на учениците.Каролина бе паднала върху него и се премести цялата изчервена.Надигна се и леко отстъпи назад.От друга страна на преподавателя му бе нужда помощ да се надигне от земята.Помогнаха му да стигне до бюрото където той седна и заспа.Буквално.На Каролина и се прииска да се удари по главата като отчаяно човече от мъгълска анимация,но вместо това просто изръмжа.Най-гадното бе,че всички погледи се впиха в нея.
- Какво? - изрече тя студено. - Мисля,че имаме свободен час.
И напусна стаята.В нея бушуваха най-различни чувства.Заплашваха да излязат наяве всеки момент и Карол имаше чувство,че ще избухне.Отправи се към кулата по Астрономия.Там бе забранено да се ходи освен,ако учениците нямаха час,но в момента това не я интересуваше.Просто искаше да е някъде където няма никого другиго.
Настани се на едно от стъпалата при кулата и се загледа в небето.
Трябваше ли му да се напива като свия...
Мислеше си ядосано тя.Още повече я влудяваше това,че щяха да тръгнат слухове.В това училището и стените имаха уши.Но в момента повече я тревожеха хората които бяха видяли всичко това.Все пак слуховете за професора и неговите хм...как го наричаха...завоевания се носеха наоколо от курс на курс и бяха стигнали дори до ушите на малката.Не беше на пет и знаеше за какво иде реч и знаеше,че щяха да и лепнат и на нея прякор като негово завоевание...страхотно,направо страхотно.Пък и защо да не и дадът?!Все пак всички бяха забелязали различното му отношение към нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 8:33 pm

Само няколко часа сън и Старк беше като нов. Е … никога нямаше да е наистина като нов, тъй като беше прекалено увреден, о беше по-добре, отколкото преди да заспи. Сега обикаляше коридорите, търсейки един специален човек, който си нямаше о представа къде да намери, но тъй като беше междучасие, очакваше да му се получи. И точно когато приключваше с втория етаж, видя Каролина да слиза надолу. Притича и избута няколко ученика, като застана до нея и завървя с бавна крачка, сякаш се движеха заедно през последните пет или повече минути.
- Здрасти – започна нервно, тъй като не знаеше как да го каже – Очаквах с нетърпение часа ни, но май съм го проспал – призна си виновно, като се засмя леко, но това май не я развесели – Нося ти нещо – реши да я разведри с подаръка си, тъй като с думи нямаше да стане.
Антъни бръкна във вътрешния джоб на сакото си, но там не намери нищо. Учуди се и просто спря на едно място, като започна да рови къде ли не, но от перото нямаше и след. Можеше ли наистина да го е загубил? Та до сега беше спал, как бе възможно това? Може би го беше оставил в бюрото си. Да, нямаше къде другаде да е, тъй като помнеше как го държеше в началото на деня и се усмихваше широко, представяйки си лицето й, докато отваря кутията и после … после май си пийна или нещо такова.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 8:42 pm

Изпусна един час,но се насили да влезе в следващия.Не бе добре да започва така годината.И точно когато слизаше по едни стълби видя човека който най-малко искаше да види.Той започна да и говори,но тя не каза нито дума.Просто продължи да върви.Спря се чак като погледна колко объркано преправя джобовете си.На свой ред тя бръкна в чантата си.
- Това ли търсиш? - попита.В момента ни най-малко не и пукаше как му говори. - Даде ми го преди час...,но ти май не помниш това.Бе се напил като свиня.Но на кой му пука?Стига да е весело.
Впи погледна си в неговия.Бе се облегнала на стената и държеше кутийката в едната си ръка.Покрай тях минавах ученици и ги гледаха което много я дразнеше.Днес въобще не беше на себе си,дори не се чувстваше като себе си.
- Слава Богу,че като се напише не помниш нищо. - това го изрече тихо и то по-скоро на себе си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 8:52 pm

Колкото и тихо да бе казала последните си думи той успя да ги чуе и очите му й показаха точно колкото го беше заболяло. Зениците му претрепнаха и накрая бялото заблестя като кристал, но причината бе много по-грозна. Учителя въздъхна тежко, като затвори очите си и усти как миглите му се намокриха, но не си позволи повече моменти на слабост. Погледна я смело и след като се усмихна някак измъчено и изключително наранено, се опита да си върне самообладанието. Но болката бе прекалено силна, затова и думите прозвучаха така измъчено.
- Тогава по-добре да си вървя, че уискито ми ще се стопли, докато седя да се занимавам тук с теб – и просто се обърна, тръгвайки си към стаята.
Не помнеше какво е станало, но знаеше, че е виновен. И въпреки това, намеренията му бяха толкова чисти. Искаше да я направи щастлива, да я накара да се усмихне, но вместо това успя да заслужи обидите й, които нямаше намерение да търпи. Можеше да я накаже, да й го върне по всеки възможен начин, но проблема не беше в това, което изрече, а че тя му го каза. Мислеше, че го разбира, че знае какво му е. Но що за глупава мисъл? Тя беше просто дете. Какво ли наистина разбираше?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 9:09 pm

Последвалото учуди Каролина.Видя сълзите му,не си ги бе въобразила.Сигурна бе в това.Сърцето и се сви.Не искаше да го нарани...,но го не направила.Намрази се зареди това.Понечи да каже нещо,но той просто се обърна и си тръгна.
Коридора вече бе пуст и там бе останала само тя.Свлече се на земята и позволи на няколко издайнически сълзи да се спуснат по бузите и.
Съжалявам,съжалявам...
Всяка тяхна учебна година ли щеше да започва така - с някаква караница или нещо подобно.
След малко тя се изправи и тръгна към следващия си час,който май се очертаваше последен.Още щом влезе лицата на съучениците и се извърнаха към нея.Тя се настани на мястото си,но шушуканията наоколо в които долавяше името си бяха ужасни.Затова напусна по средата на часа и тръгна там където най-малко мислеше,че иска да бъде - стаята по Астрономия.И се надяваше Старк да е там.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 9:20 pm

Старк се върна доста бързо в стаята си, като затвори вратата след себе си и седна зад катедрата. Въпреки, че до сега беше изтрезнявал и всичко, което малката му каза, той извади чашата си и едно чисто ново патронче, което изсипа вътре. Започва да си пийва смело, сякаш на пук на нея, но каквото и да ставаше, той правеше лошо най-много на себе си. Затова щом го изпи, реши че е добре да не отваря следващо.
Двеста милилитра му бяха достатъчни, за да го замаят отново, затова учителя реши да се излегне малко на земята. Извади пръчката си и накара всички пердета да покрият прозорците до такава степен, че сякаш беше настъпила нощ. Оп … забрави нещо. Замахна с пръчката си и четири малки железни човечета му донесоха кутията с грозде, да после я отвориха и започнаха зрънце по зрънце да си я подавах един на друг, докато последното не го пускаше в ръката на Тони. Е … поне винаги щеше да си има тях. Каквото и да ставаше, те бяха направени за да слушат него, но дали щяха да са му достатъчни?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 9:33 pm

Момичето стигна стаята.Постоя известно време пред вратата сякаш събираше смелост,а после я отвори и влезе вътре.Старк лежеше на пода и онези симпатични човечета му даваха грозде.Каролина затвори безшумно вратата и тихичко се приближи до него.Седна на пода и взе едно зрънце грозде като му го подаде.Всъщност направо би предпочела да го сложи в устата му,но дори не бе сигурна,че той я искаше тук.
- Не исках да те нараня... - изрече тихичко тя. - Мислех само за себе си.
Тя замълча и прехапа отново устна.Защо имаше този ужасен навик край него?От миналата година насам долната и устна бе заприличала на нищо - тя я хапеше и дъвчеше постоянно,стигаше до кръв и започваше да я боли,но това не я спираше...продължаваше.
Усети,че бузите и се намокриха.Чак тогава осъзна,че плаче.
Но защо...
- Аз съм глупачка...съжалявам.Моля те прости ми...моля те.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 9:46 pm

Не очакваше никого точно в момента, камо ли пък нея, още по-малко толкова скоро. Знаеше, че рано или късно щяха да се изправят един пред друг, дори предполагаше, че щяха да решат проблема и отново да се върнат към усмивките, но кой можеше да предвиди това. Беше толкова неочаквано, странно, прочувствено. Отново го размекна и точно заради това Старк пъхна грозденцето в устата си, само колкото да си освободи ръката и да намери нейната. Погали кожата й с върха на пръстите си, а после ги преплете с нейните, като за момент я стисна малко по-силно, тъй като не искаше никога да я пусне.
Отвори очите си и погледна нагоре, като видя мокрото й лице, а това накара гърдите му да се свият за пореден път. Сега и двамата бяха наранени от собствената си глупост, но след като тя можеше да позволи на сълзите й да се излеят, защо не й той? Болката щеше да намалее стократно след като всичко свършеше.
Тони се приближи съвсем леко към нея, като успя да зарови лицето си високо в бедрото й, там където бе покрита с пола. Не целеше нищо друго, освен да се скрие от погледа й и макар да беше тъмно, силуетите им все още се виждаха, а и малките човечета внасяха известна светлина. Учителя усети как плата, притиснат в лицето му започна да се напоява със сълзи, но просто не можа да се спре, а от там и тялото му започна да претрепва на моменти, докато се опитваше да се сдържи. Най-накрая се обърна на една страна и сложи ръка през корема й, притискайки се в нея, като леки болезнени стенания се откъснаха от устните му.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 9:58 pm

Тя го погледна...очите и отново се напълниха със сълзи.И тя ги остави да се стекат по страните и.Дори не си направи труда да ги избърше.Просто се усмихна тъжно,а той положи глава в скута и,а тя започна да го гали по косата.В момента,ако някой ги видеше ще реши,че са всичко друго,но не и учител и ученичка.И точно в момента не и пукаше.И двамата се чувстваха ужасно,или поне тя така подозираше.Усети,че той плаче - нямаше как да не го усети.Сърцето и е сви.Наведе се и го целуна по косата.Продължи да го гали.Действаше и успокояващо,а искаше да успокои и него.
- Тони...- никога не му бе говорила по име.Но днес му бе говорила на "ти" няколко пъти.Ако му говореше сега на име нямаше да дойде края на света.Тя леко повдигна главата му и срещна очите му.Усмихна му се чаровно. - Благодаря ти.
И в този миг и се прииска да го целуне.Но не го направи.Едно бе да лежаха в едно легло,едно бе да и прави подаръци,едно бе да бяха тук така...,но друго бе ,че искаше да го целуне.Искаше да му каже за това в килера - по-скоро за частта където бяха притиснати един към друг...искаше той да помни това...и как тя бе докоснала устните му и плъзнала пръст по гърдите му.И как тя се бе зарадвала на подаръка му и го бе прегърнала.Но дали щеше да му каже?Беше я страх от реакцията му,ако научеше за това.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 10:11 pm

Не знаеше защо точно й благодари, след като той трябваше да благодари на нея, но реши да не повдига въпроса. Поне не точно сега. Риданията бяха изтънили гласа му и дори не искаше да знае колко нелепо и женствено щеше да звучи в този момент, затова само се усмихна добродушно и отново се отпусна върху нея. След малко се по успокои и се обърна, като главата му остана в скута й, но той вече гледаше нагоре към красивото й лице. Беше толкова приятно да усеща ръката й, която си играеше с косата му, но ако отново заспеше днес, тя най-вероятно щеше да го убие.
- Е … как мина първия ден? – реши най-накрая да проговори, тъй като мълчанието помежду им очевидно не водеше до много хубави работа – Имаме ли вече някоя друга точка? – попита закачливо, като надигна веждите си.
Нейния дом бяха обсебени от тези неща, затова не се и съмняваше, ако вече бяха натрупали поне двадесет, но той лично се гордееше единствено с нейните постижения. Миналата година не изпъкна много, тъй като прекарваше свободното си време с него, вместо в библиотеката, но тази възнамеряваше да й помогне да блесне. Имаше нужда да прави добро поне за един човек, защото в противен случай щеше да откачи напълно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Нед Сеп 01, 2013 10:22 pm

Тя го погледна и се усмихна.Харесваше и да лежи така върху краката и,както и да си играе с косата му.Би го правила вечно.
- Ужасно. - засмя се. - Ние нямаме никакви точки.Всъщност май на мен ми отнеха...,но не дочаках да чуя,тръгвах си от часа.
Тя се засмя отново и се наведе още малко над него и долепи устни до челото му.Чаровна усмивка и грейнали очички - това бе лицето и.
- Не се сдържах... - призна си. - След онова в килера...което ти не помниш най-вероятно.Съжалявам..
Леко тъжно изражение се появи на лицето и.Прехапа отново устна.
- Мамка му! - изруга.Отново си бе хапала устната до кръв.Мразеше се и зареди това. - Не ме слушай...какво ти се прави?
Ако някой пита Карол тя би останала тук с него вечно.Въобще нямаше намерение да се явява в друг час или в голямата зала.Бе чула достатъчно днеска...не знаеше дали няма да откачи отново като чуе ,че тя е поредното му завоевание.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Пет Сеп 06, 2013 1:28 pm

Почувства се гузно, тъй като наистина не помнеше какво беше станало, но може би ако малко поизтрезнееше, щеше да си върне спомените. Щеше да се пробва по-късно, но реши да не й споделя, тъй като тази тема май не й беше от най-любимите и това позна по следващите й думи. Направо се втрещи, когато я чу какво каза, а очите му се разшириха от изненада. Надигна се на секундата и въпреки, че му идеше да й извърти такъв силен шамар, се сдържа и реши да пробва с разговор.
- Това не са думи за едно момиче – скастри я набързо, тъй като намираше израза за неподходящ за нейните прелестни устни.
Знаеше, че не беше в позиция да съди другите, но просто не можеше да си замълчи точно в този момент. Ако трябва всеки ден щеше да й прави забележки, да я критикува и какво ли още не, но нямаше да й позволи да излезе от правия път. Беше решил, че ще усъвършенства това момиче и точно това щеше да направи. Но имаше и друга работа, която трябваше да се свърши, тъй като не можа да не забележи как всички шушукаха и говореха за случилото се между тях двамата. Този път се бе оплескал доста, но всичко имаше решение.
- Искаш ли да хапнем нещо – предложи той, тъй като едва ли можеше да спре всички слухове на секундата – Ще сляза долу и ще открадна нещо от масата, докато всички са още в час – каза весело, като само чакаше съгласието й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Пет Сеп 06, 2013 1:56 pm

Тя заби зъби в устната си и се ококори насреща му.
- Аз...аз.. - съжалявам?! довърши тя на ум и въздъхна.Благодари на Господ,че той бързо заговори за нещо за ядене. - Да моля те!
Не бе яла от...обяд.А и тогава не бе хапнала много.Тя бе така - ядеше по малко и след час-два пак бе гладна.Какво да се прави.
Тя отново се надвеси над него и го целуна по челото с усмивка на лице.След малко пък той отиде да вземе храна,а тя се загледа в тавана.След малко го чу,че се връща.Бе се натоварил с какво ли не и Карол побърза да му помогне.
- Благодаря. - изрече тя като взе един сандвич...да.От всички вкусотии които той бе донесъл тя си взе сандвич.
Постояха още известно време така и Карол се надяваше никой да не се чуди къде са.Ядяха и си говореха,а онзи проклет часовник се обади.
- Мислил ли си да разкараш тази джунджурия? - попита Каролина като се надигна.Трябваеш да се прибира.Тя го дари с топла лъчезарна усмивка,надигна се на пръсти и го прегърна. - Благодаря отново...за всичко.
Той хем я нервираше често,хем я разбираше и това просто я объркваше.И някак си и харесваше.Да бъде край него бе невероятно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Пет Сеп 06, 2013 2:17 pm

Всичко мина толкова бързо, че едва го усети, но определено нещо не беше както трябва или поне на него така му се стори. Имаше някакво напрежение между тях, а тя накрая започна да говори за някаква „джунджурия”, а той въобще не разбра за какво става въпрос. Но преди да успее да я попита, вече се сбогуваха и малката си тръгна. Ама че ден, нищо не вървеше като хората. Е поне утре щеше да го оправи, а и имаше идеален план.
***
Когато Каролина влезе в кабинета по астрономия, вече всички бяха седнали и бе настъпила гробна тишина, въпреки че все още бяха в междучасие. Наредени като малки войничета, дори не смееха да мръднат, когато чуха как вратата се отваря, въпреки че им се искаше да видят кой точно влиза. Сякаш имаше някаква магия над тях, но всъщност истината беше, че просто ги бе страх да помръднат. Единствено момичето, което седеше до малката, се усмихваше спокойно на приятелката си и я чакаше да се настани до нея.
- Добро утро – каза усмихнато Старк единствено на любимата си ученичка, като отново погледна учениците. Чувстваше се като най-лошия учител в целия замък, но ако не изпълнеха това, което им беше казал, щеше да се превърне в такъв … поне за тях.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Пет Сеп 06, 2013 2:27 pm

На Каролина и се наложи да се върне до кулата Рейвънклоу и пристигна в класната стая малко преди да бие звънеца.Видя обаче,че всички вече се бяха настанили на местата си и гледаха само напред без да издадат и звук.Момичето се настани на обичайното си място и само Джена и се усмихна...другите бяха като препарирани.
Какво става тук по дяволите?!
Сянакш някой бе умрял.А може и така да беше,а тя да не знаеше...не и остана обаче време да попита тъй като звънеца би,а Старк ги поздрави.Карол седеше объркано и оглеждаше леко стаята.Чувстваше се странно.
- Да не е умрял някой? - попита тя Джена.Това обаче започваше да я съмнява.Все пак,ако бе умрял някой и тя щеше да знае..,а и всички тези деца бяха весели до преди десетина минути.И още от сега реши,че следващото междучасие трябва да се види с Лиз.Нещо не беше наред и тя имаше нужда от най-добрата си приятелка...странно нали!?
- Джен..какво става? - настоя Каролина като леко повиши тон и се надяваше никой да не я е чул...което честно казано я съмняваше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Пет Сеп 06, 2013 3:30 pm

Вместо да започне с интересните неща, които щяха да учат днес, Тони каза на всички страницата, на която трябваше да отворят и просто им нареди да четат. Той от друга страна си хвана спокойно вестника, качи краката си на катедрата и започна да си чете, пийвайки спокойно подправеното си кафе. Сви го леко само щом чу някакво по-високо говорене, но когато видя, че беше Каролина, й се усмихна по онзи момчешки начин и кимна към учебника й, подканвайки я и тя да чете. Отново се скри зад големия вестник, а русокосата само това чакаше, за да си отвори голямата уста.
- Когато се събрахме всички, професора каза, че ако чуе само още една дума за случилото се вчера, ще отнема по 100 точки на всеки от Рейвънклоу, а Слидеринците направо ще ги изключва. А ако слуха се разпространи, цялата група остава на поправка – и всичко това момичето каза толкова развълнувано – Накрая каза, че си му помогнала, защото не се е чувствал добре. И имаше още някоя друга заплаха. Не е ли романтично … някой да защитава честта на дамата си – завърши замечтано тя, като се загледа хипнотизирано във вестника, зад който се криеше Старк.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Пет Сеп 06, 2013 3:45 pm

Джена изчака Старк да се скрие зад вестника с мърдащи снимки и веднага обясни на Каролина за какво иде реч.Нашето момиче ококори очи насреща и.
О Боже Мой.
Е това не се срещаше всеки ден.И все пак лека усмивка се плъзна по лицето и,но се скри щом русокоската спомена ,че това било романтично и дрън,дрън.Да не говорим колко влюбено гледаше към мъжът зад вестника.
Той е мой!
Тази мисъл уплаши и нея самата,но тя не направи нищо.Просто извъртя очи и се загледа към учебника.
- Щом казваш. - изрече през стиснати зъби.След като се зачете и се поуспокои започна да лети вътрешно от щастие.Той бе направил това за нея...е за тях двамата.Това бе толкова невероятно...колкото и да не искаше да си признае Каролина може би в думите на Джена имаше някаква истина...и все пак..тя хм..дама на Старк?!Това си бе направо виц.Тя бе  просто малкото момиченце което често му тровеше нервите,но в същото време бе до него и като приятел.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   Пет Сеп 06, 2013 4:24 pm

Тишината в стаята бе изненадваща. Старк никога не бе виждал подобно нещо, но и до сега никога не му се е налагало да заплашва тези малки темерудчета. Хич не му пукаше какво щяха да говорят, но беше наясно, че всичко това щеше да се отрази много зле на малката, затова трябваше да спре край на слуховете. И май беше успял. Да ги видим дали щяха да посмеят да гъкнат отново. Едва ли имаше година, в която Рейвънклоу са завършвали с минусов резултат, а Слидереин с поне двадесет деца по-малко. Но както казват старите мърморковци, за всичко си има пръв път.
- Професоре – чу колебливия глас на един ученик, като сви отново вестника и го погледна въпросително – Какво да правим, когато прочетем урока.
- Прочетете го пак – каза съвсем спокойно Старк – Или почнете следващия.
Е, не беше чак толкова лош. Даваше им някакво право на избор. Но и той предпочиташе да си забият отново главичките в учебниците, защото така му беше много по-лесно да гледа Каролина, без никой да го следи. Усмихваше се несъзнателно, въпреки че тя не можеше да го види и от време на време хвърляше по един подозрителен поглед към приятелката й. Тя май наистина не можеше да си държи устата затворена, но щом се разбираше с малката и очевидно бяха приятелки, за него нямаше проблем.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди три години   

Върнете се в началото Go down
 

Преди три години

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 4Иди на страница : 1, 2, 3, 4  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-