Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Забранената гора, преди един месец.

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
CL
Префект на "Рейвънклоу"
Префект на
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Забранената гора, преди един месец.   Вто Авг 20, 2013 2:29 pm

"I need a romance" - бяха първите й мисли, когато стигна до началото на Забранената гора. Романтиката определено липсваше в живота й... или пък я имаше и тя не я усещаше. Но беше факт. Единственото романтично нещо, което се случваше в живота й, беше когато някое от многобройните животни, за които се грижеше, си намереше своята половинка и си народяха сума ти деца. Пълна романтика. Нали?
Сега я бяха пратили да спасява еднорог. Отново смъртножадните се хранеха с кръвта им, за да възстановят силите си. Не им ли стигаше боя, който ядяха, че си просеха още? Има само един отговор - НЕ! Тези определено трябваше да си научат урока веднъж завинаги и да мирясат. 
Жанел закри русите си коси под качулката на черната пелерина, която носеше на гърба си. Скри няколко кичура под нея, отметна я назад и продължи напред. Черното наметало тихо прошумоля в тревата, карайки няколко гарвана да изгракат. Професорката по Грижа за Магическите Създания изсумтя. Ако имаше същество, което мразеше повече от себе си, то това беше гарванът. 
Вече сериозно навлизаше в гората. Ставаше все по-тъмно и зловещо. А все още беше след обяд. Безобразие. А като си помислеше, че с всяка изминала учебна година броят на учениците, които влизат вътре се увеличаваше, й ставаше лошо. Трябваше да издигнат нещо, с което да ги възпират да влизат вътре. Щом се върнеше, щеше да говори с Кристиан и Афродита по този въпрос. Налагаше се! 
Силен конски тропот размъти тишината. Лий се ослуша. Бяха кентаврите. Лошо... много лошо. Ако я видеха, щяха да я убият. Жанел и хора-конете не бяха в много добри отношения. Особено след като един от тях се беше влюбил в нея и беше убит докато я спасяваше от планински трол. Обвиняваха я, но не тя го беше молила да се юрва да я спасява. Той го направи по собствена воля.
Тропотът все повече се усилваше. Наближаваха. Отговорничката за "Хъфълпаф" сбърчи нослето си. Надушваше кръвта на еднорога. Огледа се и се скри зад един голям дъб. Кентаврите минаха и заминаха покрай нея като покрай турски гробища. Фу. СиЕл си отдъхна, след което излезе от скривалището си. Продължи по пътя си и най-накрая стигна до мястото, от където идваше миризмата. Беше дошла в хм... подходящо време. Някакъв също с черно наметало се беше надвесил над магичното животно и пиеше от кръвта му. Тя се скри зад треволяците, извади пръчката от малката си чантичка и я насочи към него.
-Вцепени се!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jacob McQueen
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Забранената гора, преди един месец.   Вто Авг 20, 2013 4:10 pm

Време беше да видя новото място. Все пак току що ме бяха наели, а и исках да проверя нещо в гората. Станах рано и излязох. Магипортирах се в Хогсмийд и реших да намина през "Трите метли" за по един бирен шейк. Поръчах си ги и видях един познат. По-скоро колега от отбор "Вие-Знаете-Кой". Седнах при него, защото ме повика и кимнах с глава.
- Той ми повери задачата да ти кажа-изръмжа мъжът и ме погледна изпод вежди.
- Не спирай- отвърнах студено и безмилостно.
- Трябва да се докажеш пред него, момче. Иска да убиеш еднорог и да пиеш от кръвта му. Толкова чисто създание. Приемаш ли предизвикателството или не?- попита човека и се обърна към мен. изглеждаше ужасно. Беше си нахлупил капа и беше със старо палто, което тук-таме беше проядено от молци. Дъхът му миришеше на чесън и застояло, а пък зъбите-отвратително жълти. Беше брадясал и миришеше на фекалии и урина. Потръпнах.
- Приемам и още как-отговорих.
- Направи го още днес.
- Не приемам заповеди от стари смъртожадни. Знаеш, че си на моя територия и знаеш, че мога да те издам точно веднага- заплаших го и го погледнах студено. Лицето ми беше безчувствено и гледаше безмилостно.
Старецът се засмя и извади пръчката си.
- А ти знаеш ли, че за половината от бързината ти твоя Черен знак ще лъсне?
Обърнах му гръб и излязох от заведението. След около 5 минути вече бях в гората и търсех еднорог. Най-сетне го открих.
"Толкова чисто....Кръвта му....Мрак"- някакви думи шептяха в ума ми-"Ужасно дело....престъпление". Не ми пука. Всичко ще направя за него. Замахнах и след малко еднорога беше повален. Започнах да пия от кръвта му. Чувството беше ужасно и страхотно по едно и също време. Усещах как се преизпълвах с живот. Изведнъж чух нещо бързо да профучава зад мен и бързо си сложих маската. Оказа се една жена. Носеше черна мантия с избродирания герб на "Хогуортс". Заклинанието фучеше към мен.
- Протего!- креснах и то рикошира към близкото дърво, оставяйки само трески след себе си.- Авада Кедавра!
Зелената светлина избухна от върха на пръчката ми и се насочи право към сърцето и'. Но, За Бога, тя беше прекалено бърза. С един скок избегна проклятието и запрати ново към мен. За част от секундата очертах огромен щит, лъскав, но мрачен, който отби заклинанието.
- Ще танцуваме ли?-попитах с насмешка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
CL
Префект на "Рейвънклоу"
Префект на
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Забранената гора, преди един месец.   Вто Авг 20, 2013 5:00 pm

Този в ред ли беше? Пил ли си е хапчетата за нерви? Но явно беше прекалено болен. Еднорогът беше едно от най-чистите създания в магическия свят. Толкова невинно, нежно, ефирно и прекрасно събрано в едно. Как въобще не им трепваше сърцето, когато го убиваха? Но, О, да. Те бяха смъртножадни. Сърцата им бяха обвити в лед. Нямаха чувства. Нито ги усещаха, нито ги изпитваха. В тях кипеше единствено жаждата за смърт. Хм. Глупаци.

Той изкрещя "Протего", при което Жанел отлетя назад, а заклинанието й рикошира в едно от дърветата. Самата тя падна на няколко метра от мястото. Следващото нещо, което излезе от гърлото на мъжкият я накара да замръзне. Авада Кедавра.. Този как смееше?
Лий стисна пръчката си. Изправи се и възможно най-бързо се отдръпна в страни, така че най-страшното от трите непростими проклятия, не я улучи. Сърцето й сякаш беше пропуснало два от ударите си. Беше се уплашила доста..
- Експелиармус! - запрати го по него. Но не го улучи. Смъртножадният огради около себе си щит. Беше лъскав, но мрачен. 
Тръпки полазиха тялото на Жанел. Баща й винаги я беше предупреждавал да не влиза в двубой с някой от хората на Волдемор. За съжаление тя беше авантюристка. Мечтателка. Искаше да вкуси от всичко по малко. Накрая сама си блъскаше главата, защото от нея доста си патеше. За съжаление, стореното сторено. Или пък случилото случило се. Не можеш да се върнеш назад и да го поправиш.
Въпросът му беше странен. В тонът му се долавяше насмешка. Да не би да й се подиграваше? За кого се смята този? За Сивъръс Снейп, Сириус Блек, Белатрикс Лестрандж, Албус Дъмбълдор или, не дай си Боже, за самият Черен Лорд? Хах. Не си познал скъпи! Не й днес. 
Но гласът й се стори и познат. Все пак, не беше изкукала чак толкова, че да започне да забравя. Да, разговаряше предимно с магическите създания, но не забравяше да общува с други човешки същества. Даже наскоро директорът на "Хогуортс" - Кристиан Озера беше назначил нов професор по "Вълшебство". Няколко дни или седмица бяха изминали откакто онзи беше на поста си. Досега беше разговаряла само един път с него. Симпатяга. А и беше млад. Сега, като се замислеше, единственият по-възрастен преподавател в училището за магия и вълшебства беше Старк.
- Какви танци предпочиташ? Балет, валс, танго? - нейният глас също беше подигравателен. - Как може да убиваш нещо толкова чисто и невинно като еднорога? Глупак!
Беше меко казано бясна. Даже повече от бясна. А тази пелерина само й пречеше, за да постигне ефекта, който желаеше. За това първо свали качулката от главата си, развърза връвчицата и я метна наблизо. Вече беше в пълният си блясък и великолепие. Русите й коси се разпиляваха по гърба й леко повдигнати от ветреца. Нямаше да се даде без бой! Реши да се възползва от момента му на слабост.
Главата й беше сведена надолу. Очите затворени. Юмруците стиснати. Сви устните си в перфектна черта. Още малко...
Най-накрая отвори двете си очи като езера. Вдигна глава и насочи ръката, с която стискаше пръчката си към него.
- Протего! 
Смъртножадният отлетя назад. Жанел хукна с всички сили към него. Заобиколи мъртвото създание и стигна до него. Ритна пръчката от ръката му и я взе. Застана права над тялото му и се надвеси над него. Насочи своята пръчка към лицето му, закрито от черна качулка. 
- Инкарцерус! - каза тя. Дебели въжета обвиха тялото му. Вече спокойно можеше да свали качулката от главата му. Но по-добре да не го беше правила, защото следващото нещо, което видя, я вкара в ужас. - Професор МакКуин?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jacob McQueen
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Забранената гора, преди един месец.   Вто Авг 20, 2013 5:22 pm

Виж ти, виж ти! Преподавателката по Грижа за магическите създания. На това ли е способен великия Хогуортс. На едно момиче, което не може да си върже връзките ли?! На това му се казва невежество. Толкова са жалки. Подсмихнах се.

- За каква се мислиш? За героиня? Ти си едно уплашено малко момиченце, представящо се за жена-извиках безмилостно и подигравателно. Леденият ми глас кънтеше силно наоколо, предизвикващ ехо. Атмосферата си беше зловеща. Наоколо започна да се застудява. Тънък лед покриваше кората на дърветата, ниската трева, изпъкналите корени на дърветата. Не можеше да ме победи. Не и в моята игра. Тя е без правила и няма как да ме унищожи. Всичко е позволено.

Правеше жалки опити да ме нападне и да ме уцели. Мрака винаги е бил по-сложен, но и по-силен. Моите опити поне бяха качествени. Изведнъж тя застана на едно място. Всичко беше много театрално. Сякаш току що беше блеснал прожектора и тя седеше отдолу, чакаща публиката да забушува с аплодисменти или по някакъв начин да я подкани да започне шоуто. Има се за някаква звезда, а? Е нека сега я свалим от стената на славата.

- Серпенсортия!- изкрещях, но това момиче беше прекалено бързо и доста нахално. Отблъсна заклинанието и после изреди няколко магии, докато накрая не паднах на земята, гледайки следващите и' действия. Как си позволяваше?!

- Професор МакКуин?!


Усмихнах се с пренебрежителна усмивка. Извадих друга пръчка, която се намираше в джоба ми, явно при предишни нападения над магьосници я бях взел, и прерязах въжетата.

- Иникита Инфламаре!- лумнаха пламъци наоколо и всичко започна да се руши. Не успях да я ударя директно в лицето, но успях да я отблъсна.- А сега кой ще се смее последен?!

Изблъсках пръчката от ръката и' и насочих моята към лицето и'.

- Нека довършим започнатото. ААААвада Кедавра!- гласът ми отекна наоколо и лъч зелена светлина. Стори ми се, че я бях уцелил, но тогава усетих нежни ръце да ме стягат. Бях на земята и тази щеше да ме удуши. Блъснах я леко и намерих пръчката си  и я насочих към нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
CL
Префект на "Рейвънклоу"
Префект на
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Забранената гора, преди един месец.   Вто Авг 20, 2013 6:24 pm

Не биваше да се разсейва. Не трябваше. Но това, което видя под качулката я накара да изпадне в тотален ужас. От кога смъртножадни ставаха преподаватели? При това по Вълшебство? ОТ КОГА?! На това ли беше способен новият директор на "Хогуортс"?! Жанел оставаше все по разочарована.. Преди подборът на професори беше много по-строг и стриктен. Не всеки ставаше преподавател. Но Кристиан Озера развали цялата система създадена от МакГонъгъл.  От както дойдоха на власт Озера и онази, русата, Афродита Найт, много неща се промениха. Вече нищо не беше същото. Не беше такова каквото го помнеше..
А Жанел Лий определено заслужаваше орден "Завеян човек". Майка й често казваше, че я веят ветрове на бял кон. И беше права. По дяволите.
Секунди по-късно Джекъб МакКуин се беше развързал. Не успя да я удари по нежното лице, но успя да я изблъска. Запрати я в едно от дърветата. Отговорничката на "Хъфълпаф" стисна устни от болка и тихо простена. Беше си натъртила рамото. А гората лумна в безпощадните пламъци на огъня. Какво му беше виновна Забранената гора, че я нараняваше така? Не стига, че нараняваше природата, ами разваляше домовете на безброй същества. Тя усещаше, чуваше виковете на обитателите на местността. Хиляди малки крачета тупуркаха по земята, бягащи от разрастващия се огън. Защо го правеше?!
- А сега кой ще се смее последен?!
Лий замръзна. Вцепени се. Едва-едва успя да преглътне тежката буца, която беше заседнала в гърлото й. Цялата се разтрепера. Нямаше нищо по-страшно от това, което й се случваше в момента. Изблъска пръчката от ръката й, след което насочи своята към лицето й.
Грубият му глас отекна наоколо. "Нека да довършим започнатото".. Колко познато и колко непознато. Ама този само "Авада Кедавра" ли знаеше?! Значи е много тъп, много незнаещ и нереално малоумен. Ега ти. Не само Кристиан Озера се излагаше с избора си. Том Ридъл също. Лол. Точно от него най-малко го беше очаквала. Но както е казало човечеството - очаквай неочакваното. 
Лъчът зелена светлина проблясна в ярък контраст с огнените езици. Тя отново го избегна, обвивайки ръцете си около врата му. Беше прибягала до отчаяни мерки. Стегна рязко хватката си. Отново я блъсна, хвана пръчката си. Насочи я към нея. Пак. Не пак. Отново! Пак отново.
- Само "Авада Кедавра" ли знаеш, смъртножаден?! - изсумтя Жанел. - Планктон. Ти си един планктон....
Не че знаеше каква е кръвта му, де. Но просто в момента не знаеше какво говори.
- Няма да останеш ненаказан! Не можеш да ме убиеш! Ти си един слабак. Една кръгла нула! Ти си нищо!
С пръст отмести пръчката му от лицето си. Изправи се и се изтупа. Погледна го право в очите. Колко смело от нейна страна. Но беше отвратена. Въпреки всичко.

п.с. - какво въобще пиша?! хд
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Забранената гора, преди един месец.   

Върнете се в началото Go down
 

Забранената гора, преди един месец.

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-