Latest topics | » Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]Съб Авг 13, 2016 2:22 pm by Екатерина Дейвидс-Муур» Разпределение (РП)Вто Апр 05, 2016 9:16 am by Джон Картър » Разпределителен тестПет Апр 01, 2016 7:07 pm by Джон Картър » Заети ликовеЧет Мар 17, 2016 3:10 pm by Вивиaнa Гровънър» Before 1 week Сря Яну 20, 2016 11:15 am by Рок Хауърд» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...Пон Яну 18, 2016 12:03 am by Рок Хауърд» Спам на воля :)Пон Дек 28, 2015 10:20 am by Афродита Найт» №007Сря Ное 11, 2015 10:50 am by Liam Shadow » Liam ShadowСря Ное 11, 2015 10:30 am by Liam Shadow |
Точки на домовете |
- 320
- 1340
- 1280
- 780
|
Кой е онлайн? | Общо онлайн са 16 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 16 Гости :: 1 Bot Нула Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm |
Статистика | Имаме 423 регистрирани потребители Най-новият потребител е Sandwich
Нашите потребители са написали 22572 мнения in 1538 subjects
|
| | Автор | Съобщение |
---|
Афродита НайтЗам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Брой мнения : 1186 Точки : 1425 Reputation : 10 Join date : 29.07.2013 Age : 26 | Заглавие: Езерото Пет Авг 16, 2013 4:34 pm | |
| |
| | | Alyssa StoneРейвънклоу
Брой мнения : 7 Точки : 9 Reputation : 0 Join date : 25.07.2014 | Заглавие: Re: Езерото Нед Юли 27, 2014 10:33 pm | |
| Още от сутринта трябваше да се досетя, че денят ми ще е неприятен. Получих писмо от майка си, че най-вероятно ще трябва да си остана в света на магьосниците цялото лято. Харесвах Годрикс Холоу, но вилата, в която спях, не беше нещо кой знае какво. Управителят винаги ме гледаше накриво и имах чувството, че всеки момент може да ме изгони (макар че нямаше почти никакви клиенти). Почти всички книги, които бях взела за престоя си тук, вече ги бях изчела. И най-големият проблем...мисля, че щях да полудея. Не бях водила смислен разговор от две седмици насам, тъй като градчето беше празно без учениците от Хогуортс. Населяваха го единствено възрастни магьосници, които бяха дружелюбни, но вглъбени в собственото си ежедневие. Може би трябваше да му пиша... "Не!" скастрих се наум, като прогоних мисълта за Иън. При последната ни среща се бяхме скарали (което не беше нещо необичайно), но пък не можех да не призная, че той бе един от малкото, с които мога да споделям интересите си. "Единственият, искаш да кажеш" добави вътрешния ми глас и аз изсумтях недоволно. Ако не бяхме и двамата толкова инатливи, бях сигурна, че нещата между нас щяха да протичат много по-лесно. Намръщих се на слънцето, което топлеше гърба ми, и легнах на поляната. Стараех се да отклонявам мислите си от Иън и да не разсъждавам над това колко съм самотна в момента. |
| | | ГостГост
| Заглавие: Re: Езерото Пон Юли 28, 2014 6:20 pm | |
| Какво правеше Иън тук? Определено не очакваше да види Алиса. Не се бяха чували от близо седмица и той бе започнал да усеща липсата 'и, но не това беше причината да дойде. Надяваше се на малко време насаме, защото напоследък хората около него го натоварваха невероятно много. Надяваше се да дойде и да помисли над някои неща. Не беше сигурен дали да се приближи до нея, понеже тя все още не го беше забелязала. Може би щеше да е по - добре да отиде на друго място и да я остави сама. Навярно и тя бе дошла тук за да бъде сама и Галахър нямаше намерение да разрушава спокойствието 'и, но краката му не слушаха главата и след малко той вече я тупаше по рамото. - Какво прави госпожица Стоун тук по това време? - започна доста клиширано той. Седна до нея и се загледа в езерото. - Навярно сте дошла за да си починете от неспиращите кавги с един глупак, който по някаква случайност стои до вас в момента... - засмя се тихо и се наведе над нея като прибра един кичур коса зад ухото 'и. Двамата се бяха скарали, но това не пречеше още да са си приятели. Всъщност, те се караха постоянно, затова Грифин вече се бе отказал да се сърди, а просто я оставяше докато 'и мине. Винаги 'и минаваше. Разбира се връзката им беше изградена именно на кавгите и ако някой ден двамата спрат да се карат...може би тогава щеше да бъде деня, в който двамата щяха да спрат да се виждат изцяло. А младежа не искаше това, напротив. - Още ли ми се сърдиш? - попита я, като легна на земята, затваряйки очи. |
| | | Alyssa StoneРейвънклоу
Брой мнения : 7 Точки : 9 Reputation : 0 Join date : 25.07.2014 | Заглавие: Re: Езерото Пон Юли 28, 2014 7:50 pm | |
| Тъкмо се бях примирила с положението си на самотница, когато нечия ръка докосна рамото ми. В първия момент, когато разпознах Иън, едва не ахнах от изненада...от приятна изненада. Едва се сдържах и да не скоча на врата му от радост, че го виждам, но се въздържах навреме. Най-вероятно и той още помнеше кавгата ни, така че надали щеше да е удачно да се правя, че нищо не се е случило. Ала когато чух с какъв тон заговори, се отпуснах успокоена на тревата, че не ми се сърди. Сега оставаше да преодолея ината си и да си призная, че имах отаяна нужда да го видя. Преди да срещна Иън, винаги се надсмивах на влюбените девойки, които се прехласват по момчетата. Ала сега явно съдбата искаше да си направи лоша шега, и ме постави в същото положение. Усмивката, очите му...всичко в него ме караше да искам да го прегърна. За мой огромен ужас се изчервих и бях сигурна, че и Иън го е забелязъл. След като попита дали не му се сърдя, не издържах и си признах поражението. Пък и без това момчето винаги успяваше да разчете емоциите ми. -Не. - въздъхнах. -Напротив, имах нужда от компания. Пропуснах факта, че всъщност исках точно неговата компания, но не мисля, че Иън щеше да е очарован да разбере, че съм хлътнала по него така здраво. Вярно, имахме връзка, но засега не бяхме говорили нищо за чувствата си. За съжаление бях наистина жалка в опитите си да прикривам емоциите си и съвсем скоро очаквах Иън сам да ме пита дали няма опасност да се влюбя в него. И изпитвах неподправен страх от момента, в който трябваше да си призная. |
| | | ГостГост
| Заглавие: Re: Езерото Сря Юли 30, 2014 3:30 pm | |
| - Хубаво, защото няма да се отървеш от мен в следващите няколко часа. - усмихна се Иън, все още със затворени очи. Против всички очаквания, Иън обичаше да прекарва времето си с нея. Когато двамата не се караха като стара женена двойка, двамата си изкарваха чудесно. Забавляваха се. Грифин обожаваше да прекарва времето си с нея. Нямаше нищо на света, което да иска повече от това да прекара малко време с една от най - добрите си приятелки. В последно време Галахър предпочиташе компанията на момичета, но Алиса беше една от малкото, с които действително общуваше. Познаваха се достатъчно дълго за да знаят всяка една подробност за другия. Няколко пъти бяха излизали на срещи, но просто не се получи. Иън я харесваше като приятелка и не можеше да си позволи да я загуби като такава. Не, че нямаше чувства към нея. Имаше. Но те бяха много по - дълбоки и смислени от едно детско влюбване. Тя му беше най - добрата приятелка и беше готов на всичко за нея. Абсолютно всичко. Иън определено забеляза всички знаци, които Алиса му изпращаше. Не беше сляп все пак. Но не можеше да си позволи да греши за тези знаци и двамата да се скарат отново. Не искаше да я губи. И ако това означаваше да 'и спестява някои неща - то той щеше да 'и ги спести. Галахър се изправи светкавично и се хвана за главата. Рязкото ставане му подейства лошо. Младежа се засмя, а от частичното главоболие нямаше и следа. Приближи се до езерото и погледна вътре в него. Без много да му мисли смъкна тениската си и скочи във водата. Може би щеше да си навлече проблеми за това, но беше твърде развълнуван за да се притеснява. - Хайде, предизвиквам те да се присъединиш към мен. |
| | | | Заглавие: Re: Езерото | |
| |
| | | |
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |