Име:
Анастасия ‘Аня’ Романова
Дата на раждане и години:
18.08.1984
Семейство:
Майка й е магьосническия род Старк, но баща й няма нищо общо с това. Въпреки, че в рода им е забранено смесването с магическа и мъгълска кръв, Маргарет Старк се влюбва в човек, но съвсем не обикновен. Бащата на това прелестно същество е от рода Романови. Това някога е било най-голямото семейство, което е управлявало Руската империя. Николай е бил племенник на самата императрица, като това носи титла и на дъщеря му, но за жалост детето губи наследството от рода на майка си, а именно магията.  
Лик:
Olivia Wilde


Външен вид:
Аня притежава ненадмината прелест, която абсолютно никой не може да й отрече. Нежните черти на лицето си е наследила от майка си, но тези променливи сини очи от покойния си баща. Крехкото й тяло напомня за онези кристални фигури, които редим по домовете си за красота, а дългите й крака ще те накарат свят да ти се завие, докато ги проследиш от началото до края. И въпреки излъчването на силна и независима жена, всички мъже продължават да се бутат, мислейки че наистина могат да спечелят сърцето й.
Характер:
Тъмнокосата е доста хаплива, често заядлива и дори злопаметна, но като всеки от рода Старк, има огромно добро сърце, което умее да прощава и помага. Състраданието й към безпомощните е несравнимо, но и никога не е била наивна. Винаги помага на този, който има нужда, но никога не дава нещо от себе си на онзи, който не оценява това, което се прави за него. С две думи е изключително умно момиче и щеше да е невероятен магьосник, но въпреки това си остава невероятен човек и една от малкото, което се разбира с Антъни /вуйчо й/.
История:
Тъй като баща й умира скоро след раждането й, Анастасия и нейната майка се преместват в къщата на Старк. Тони е едва на дванадесет, когато се запознава с това прелестно същество и се влюбва в нея на секундата. Като най-малко дете, той никога не е изпитвал онази нужда да закриля сестра си, но сега всичко се променя. Малката Аня става най-любимото му същество на цялата земя, а той нейния рицар.
Въпреки разбирателството помежду им, след като семейството разбира, че детето не притежава никакви магически сили, им става ясно и че баща й не е бил магьосник. Те отхвърлят двете от семейството, като единствено Антъни остава съпричастен, но това не било достатъчно.
И въпреки всичко, малката прелест се превръща в една невероятна силна жена, която може да завърти главите на всички. Но в опита си да бъде самостоятелна, успява да стигне до много лошо ниво. Гордостта й забранява да се прибере у дома и да поиска помощ от майка си, та ето как се стигна до това невероятно пътешествие. Въпреки, че е обикновен човек, тя най-накрая ще види училището за магьосници, благодарение на добрия си вуйчо.
Допълнително:
Много е горделива, но иначе е голямо сладурче.

Търси се весел човек, който да е наследил семейното чувство за хумор :D и да ме понася. Някой, който няма нищо против да пише МНОГО рп с мен. Не държа нито на огромни постове, нито нищо. Колкото му се пише толкова, само да е редовен и да се старае да се развива историята :)
Лика НЕ подлежи на обсъждане.

Каролина Беликов написа:

Име:
Уейд Беликов
Дата на раждане и години:
18.08 /25 г.
Кръв:
Чистокръвен
Семейство:
Родители:Ан-Елизабет и Алексей
Братя:Даниел и Александър /20/
Сестри:Джесика/18/,Каролина/16/,До/13/
Предмет по който ще преподавате:
Пророкуване
Практикувате ли черна магия:
Не.
Лик:
Wilson Bethel
Външен вид:
Като повечето от семейство Беликови той има топли кафяви очи.Тези очи изразяват голяма част от него и доста често в тях грее едно закачливо пламъче.Тях е наследил от баща си.
Косата му е тъмно руса като на майка му.Донякъде доста прилича на нея,но не оставя и чертите на скъпия си старец.
Често оставя на лицето си леко набола брада придружена с чаровна усмивка и красиви бели зъби.
От баща си той е наследил височината си,а към нея идеално се вписва и мускулестото му тяло.Общо взето сграда с крака.
Характер:
Уейд е добро момче на пръв поглед.Обича да се закача с момичетата и като млад си е навличал неприятности разбира се.Сега набляга главно върху няколко свои много добри черти.Едно от добрите му качества както споменах е това,че е добър,но също така той е забавен и чаровен и не,че се хвали или нещо такова,но е истински бик в леглото.Но да знаете,че на моменти е пълна откачалка.
История:
Роден е в Годрикс Холоу и е първото дете на семейство Беликови.Като малък е бил много кротък което пък е подтикнало семейството да си има още деца.Така накрая те се озовали с шест,ако не и повече малчугана плюс няколко кучета и котки.А да и няколко растения.
Живее си добре и нищо не му липсва,а на единадесет годишна възраст заминава да учи в Хогуортс,училището за магия и вълшебство.
Завършва с добро оценки,но вместо като повечето нормални магьосници да си намери работа той решава да обикаля света.Междувременно се занимава с нещо което му е страст още от ученическите години - пророкуването.По тази част той е пълна откачалка.Не се знае много,много колко верни предсказания прави,но е факт,че има няколко такива макар и мънички.
След като разбира,че стария му учител по Пророкуване се е пенсионирал той решава да кандидатства за този пост в миналото си училище и естествено бива одобрен.А и без това няма много желаещи да преподават пророкуване затова и Уейд печели поста си без проблем.

Това мисля, че е за мен ;)

Stark написа:

Име:
Анастасия ‘Аня’ Романова
Дата на раждане и години:
18.08.1984
Семейство:
Майка й е магьосническия род Старк, но баща й няма нищо общо с това. Въпреки, че в рода им е забранено смесването с магическа и мъгълска кръв, Маргарет Старк се влюбва в човек, но съвсем не обикновен. Бащата на това прелестно същество е от рода Романови. Това някога е било най-голямото семейство, което е управлявало Руската империя. Николай е бил племенник на самата императрица, като това носи титла и на дъщеря му, но за жалост детето губи наследството от рода на майка си, а именно магията.  
Лик:
Olivia Wilde


Външен вид:
Аня притежава ненадмината прелест, която абсолютно никой не може да й отрече. Нежните черти на лицето си е наследила от майка си, но тези променливи сини очи от покойния си баща. Крехкото й тяло напомня за онези кристални фигури, които редим по домовете си за красота, а дългите й крака ще те накарат свят да ти се завие, докато ги проследиш от началото до края. И въпреки излъчването на силна и независима жена, всички мъже продължават да се бутат, мислейки че наистина могат да спечелят сърцето й.
Характер:
Тъмнокосата е доста хаплива, често заядлива и дори злопаметна, но като всеки от рода Старк, има огромно добро сърце, което умее да прощава и помага. Състраданието й към безпомощните е несравнимо, но и никога не е била наивна. Винаги помага на този, който има нужда, но никога не дава нещо от себе си на онзи, който не оценява това, което се прави за него. С две думи е изключително умно момиче и щеше да е невероятен магьосник, но въпреки това си остава невероятен човек и една от малкото, което се разбира с Антъни /вуйчо й/.
История:
Тъй като баща й умира скоро след раждането й, Анастасия и нейната майка се преместват в къщата на Старк. Тони е едва на дванадесет, когато се запознава с това прелестно същество и се влюбва в нея на секундата. Като най-малко дете, той никога не е изпитвал онази нужда да закриля сестра си, но сега всичко се променя. Малката Аня става най-любимото му същество на цялата земя, а той нейния рицар.
Въпреки разбирателството помежду им, след като семейството разбира, че детето не притежава никакви магически сили, им става ясно и че баща й не е бил магьосник. Те отхвърлят двете от семейството, като единствено Антъни остава съпричастен, но това не било достатъчно.
И въпреки всичко, малката прелест се превръща в една невероятна силна жена, която може да завърти главите на всички. Но в опита си да бъде самостоятелна, успява да стигне до много лошо ниво. Гордостта й забранява да се прибере у дома и да поиска помощ от майка си, та ето как се стигна до това невероятно пътешествие. Въпреки, че е обикновен човек, тя най-накрая ще види училището за магьосници, благодарение на добрия си вуйчо.
Допълнително:
Много е горделива, но иначе е голямо сладурче.

Търси се весел човек, който да е наследил семейното чувство за хумор :D и да ме понася. Някой, който няма нищо против да пише МНОГО рп с мен. Не държа нито на огромни постове, нито нищо. Колкото му се пише толкова, само да е редовен и да се старае да се развива историята :)
Лика НЕ подлежи на обсъждане.

Тази е за мене ^^ <3

Скарлет Ревънъс ღ написа:

Sean Faris

Истинското му име е Кристофър Паръкр но за момента използва Лукас Касиди а преди това е използвал Лайвли Уатсън . Не знае истинското си име и винаги като се забърка в някоя каша го сменя . Точно заради това никой не знае истинското му име освен сестра му . Но той няма връзка с нея от много отдавна . На двадесет и пет години е . Роден на 03.08.1988 година . Той е чистокръвен магьосник практикуващ черни магии . Работи в Министерството на магията към отдел Международно магическо сътрудничество . Семейството му е малко и винаги е било такова. За момента единствените живи са той и сестра му с , която почти не се познават . Майка му и баща му са били затворени в Азкабан . Сестра му не практикува черни магии и живее спокойно . Статусът на връзката му е Необвързан за момента . Психическото му състояние е не особено стабилно . Личностната му характеристика е , че използва прекалено много сарказъм . Лошите му навици и пороци са пушенето , пиенето и циничната персона . Обича да носи косата си небрежно . Реалист с нотка на песимизъм . Силните му страни са ако изкарването на човек извън кожата му, дори когато нервите му са абсолютното превъплъщение на Железния Човек, се счита за силна страна...Слабите му страни са ,че лесно се пали , бързо избухва и когато нещата станат сериозни - не отстъпва , горделив е и своенравен .

"Life isn't about finding yourself. Life is about creating yourself."

Характера на Лукас . Може би никога преди не сте виждали такъв човек. Никога не е имал сериозна връзка, всяко момиче идва за една нощ, мисли че това е нейният принц, а той просто си отива. Използва много сарказъм. Има чувство за хумор, което може да обиди останалите, но него забавлява. Не му пука за мнението на хората. Никога не се е влюбвал, но ако някое момиче влезе в сърцето му, проникне в душата му, той ще направи всичко за нея. Може да открадне сърцето на всяко момиче, без да го интересува как ще се чувства тя. Голям флиртаджия е. Всъщност истинската му същност е друга. Ако се опита човек да го опознае, да бъде с него, да бъде негов приятел, ще разбере, че той е едно момче, което не би направило нещо лошо, на който и да било. Че той е човек, който би направил всичко за приятелите си, че е човек, който трудно може да бъде описан. Но все пак това е Лукас е с доста силен характер и не би тръгнал да реве на ляво и на дясно, дори няма да покаже един съвсем малък признах на страдание. Лукас е този, който ще искате да срещнете, но след това ще поискате да не го познавате, или пък няма да поискате да не го познавате. Никой не знае как ще реагира в дадена ситуация, защото освен всичко друго е и непредвидим .Това са много лоши черти от характера му , които използвам, за да направи една бариера, чрез която да отдалечава хората, които искат да го опознаят, за това приятелите му се броят на пръсти, но не се оплаква от този факт, защото едно от нещата, от които най - много го е страх, е да го предаде някой , който чувства като роднина, за това му е това недоверие към всеки. Ако пък обаче веднъж само почувства някой близък, истинския му характер излиза на яве, а именно мил и жертвоготов за тези, които обича и цени истински. Мрази да губи. Не може да губи. Приема го като унижение. Магнит за момичета е , колкото и да се опитва да не ги привлича те просто идват при него и не го оставят на мира . Може би го харесват толкова много заради външния му вид или защото си пада от лошите момичета , или по – точно по момичетата, които знаят как да се забавляват точно като него . Пада си по купоните . Обича де мечтае и повечето му мечти се сбъдват незнайно защо. Любовният му живот е пълна каша . Първо защото все още не е намерила правилното момче, второ защото всички го преследват трето защото не искам да покаже на неправилно момче истинската си същност и четвърто защото веднъж вече е имал жена която никога няма да забрави и дори не знае къде е дъщеря му . Определението "клюкар" рядко, или по-точно никога няма да се чуе от нечия уста, поради липсата на доверие .Атрактичен - не . Лукас не е от най-любопитните и шоппинг манияци , но обича шумните места . Хората го възприемат за тих , но ако някой може да разбере всъщност какъв е, то ще е трудно. Последното, което някой би могъл да каже за Лукас , е "срамежлив". Той е адски отворен и винаги е имал високо самочувствие , понякога леко отиващо към нарцисизъм . Влиянието му върху околните е невероятно ; повечето хора се отнасят с него като към бог и той смия , че го заслужава . Винаги много лесно постига своето и умее да манипулира хората. Изградил си е впечатлението , че всичко , което поиска, може да е негово , дори да е било на някой друг . Смята , че всичко му принадлежи и обикновено никой не оспорва решенията или думите му .

"More than sexy, more than beautiful..."

Въпреки, че бе имал правото да избере по-нов и луксозен модел, с повече екстри, той бе спрял окото си на това простичко, непривличащо окото тяло, което играеше добре ролята си. Ръст - не по-висок от нормалното, само скромните 185 см.Напълно достатъчно, не мислите ли. Все пак не искаме да привличаме внимание.Телосложение - обичайно за мъж на 25 , който има смелостта да уважава себе си: добре тренирано, стегнато и мъжествено, приблизително 80 килограма. Лице, което макар и запомнящо се, благодарение на остро изразените черти, човек лесно можеше да обърка с нечие друго. Тридневна брада, нали е модерно напоследък. Някой белег - там, обичайните торбички под очите, свидетели на много безсънни нощи, прекарани в изисканата компания на безсрамно скъп джин и кубински пури, свити на бедрата на знойни девици.Облекло, което бегло напомня стил "денди", придружено, разбира се от кокетен бастун с някое и друго подобрение. Копринена кърпичка с везани калиграфски инициали в горния десен джоб на раираното сако - задължителна! Черна коса и много сини очи . Очите му са взели синият цвят на небето, невероятни... въпреки че той смята, че са прости нормално сини очи. От малък всички му повтарят едно „Ау... какви сини очи имаш.“ Външният вид на господин Касиди е повече от опасен. Невероятно чаровен и харизматичен . Мазната му усмивка доста често се появява, дори да няма никаква причина. Рядко се появява онази изкривена усмивка, която значи "I'm so happy". Но въпреки това Лукас си остава привлекателен, каквото и да прави.

“I prepare for the noble war. I’m calm; I know the secret. I know what’s coming, and I know no one can stop me, including myself. I kill people I like. Some of them beg for their life. I don’t feel sad. I don’t feel anything. "

От къде да започнем с разказа на историята му ? Та тя е толкова труна , дълга и тежка ? Дори най-добрия писател не би могъл да направи книга с точно описание на този така необичаен "човек". Нека започнем от самото начало .. бил малко лошо , злобно и доста инатливо хлапе . Не позволявало на никой нищо да му каже и за това стигнал до тук . Въпреки това и сега си е такъв . Имал един единствен приятел много по-възрастен от него . Също толкова странен както сега той е за останалите . Давал живота за приятеля си но от другата страна не се получавало така . Роден е на 3 Авгус . Израснал е без родители , защото те са били затворени в Азкабан и най-вероятно убити когато той е бил съвсем малък . Момче израснало в дом за сираци, борейки се всеки ден за филия хляб и за живота си. С годините прекарани в приюта, Лукас става едно от най- войнствените деца. Всички били длъжни да му се подчиняват, за да не изгубят живота си. Дори по- големите момчета се страхували от него. Телосложението му и мисленето му показвали, че е много по- опасен, от колкото предполагат. Винаги е бил с няколко години по- напред от децата на неговата възраст. Въпреки, че е бил доста лошо дете, не само това му е помагало да си проправи път към бъдещето. Логиката му е била доста добра и е успявал да изобретява много неща, с който да измъчва жертвите си. Още тогава всички предполагат, че има нужда от лечение, но той знае, че няма и всички това е просто защото той е по- различен . Още на 14 годишна възраст черни магьоснически кланове го откриват и го взимат със себе си. Обучават го и го подлагат на множество изпитания. Вече на 17 години той е един от най- доверените им хора, пълен с тайни и неразгадани мистерии. Винаги оставя малък шанс на жертвата си да избяга и предпочита преди това да се позабавлява с нея и да я поизмъчва, отколкото просто да я убие... смята, че това го правят хора, който не са никакви професионалисти.
На 18 обявен за женкар в костюм, а на 21 разбира, че има дъщеря, но това малко го вълнува и решава да остави детето на майка си, поне за сега. Въпреки работата му, той винаги се е занимавал и с нещо друго и по- скоро някой да го помисли за бизнесмен, отколкото за черен магьосник или сериен убиец. След още дългогодишна служба в клана на черните магьосници , господин Касиди напълно губи чувството си за вина или за каквото и да е друго и заема мястото на шефа си. Вече на 25, устроил се в града, с добре платена работа, която плюс това му доставя и удоволствие. И с работа за под прикритие, Международно магическо сътрудничество ... Да хората са прави, че има два типа сътрудници . Едните побъркали се след дълго годишната си работа, а другите избрали работата, за да прикриват същността си. Сега вече доста по-успял се връща обратно с надеждата да вземе дъщеря си но Скарлет се оказва голяма кучка и не отстъпва правата си а точно обратното дори разпалва чувствата му отново и то много по-силни .

!!! Лика НЕ подлежи на обсъждане . Търси се редовен потребител , който да пише дълги и смислени постове тъй като този герой ще е най-голямата любов на героинята ми . Някой, който няма нищо против да пише ДОСТА рп-та с мен . Желаещия да вземе героя моля да ми пише лични и ако има друг герой дами каже кой е за да видя как пише . !!!  

искам гоо

Малко слънчице на почти четири години , родена в близката 2009 година , на 18 Ноември един от най-студените немврийски дни . Чистокръвна начинаеща магьосница . Не се е научена още и не практикува никакви магии . Самата тя не познава баща си , израснала е само с майка която по всевъзможни начини се е опитвала да й достави всичко , което е по силите й. Баща й ли ? Той ги е напуснал само седем часа след появяването на малкото слънчице в бялия свят .  Но за негово нещастие вече Ема била записана на неговото име  въпреки , че но е било фалшиво . Наистина има малко живи от семейството й но поне ги има .
Как може да бъде описан външния вид на едно толкова малко и красиво създание ? Ема е сравнително ниска за възрастта си . Тя има невероятно сини очи и чаровна усмивка . Както всяко едно малко дете каквото и да кажеш за него винаги ще му е малко . Ема е едно малко слънчице . Винаги е била обличана във всички най-нови дрехи и никога не е била лишена от нищо . В детската градина повечето от децата я отбягват защото смятат , че винаги е по-добре изглеждаща от тях . Но въпреки чара , който има тази малка принцеса не оставя за миг усмивката си далеч от нея . Не си пада много по спортното облекло и винаги изглежда доста елегантно . Някой казват “Изглежда чудесно .” други пък “Това не е облекло за толкова малко дете .” но това няма значение след като тя се харесва така и майка й разрешава да излиза с тези дрехи . Всъщност няма нищо по-особено в нея от останалите деца на възрастта й . Косата на малкото човече е медно руса въпреки , че повечето я смятат за светло кестенява .  Също така има доста дълги мигли придаващи голяма част от чара й .


Характера на малката Ема е доста странен . На моменти може да те разплаче от смях но в други се държи грубо и не разговаря с никой . Рядко изпада в състояние на мълчане но ги има и тези моменти . Тя е едно доста своенравно но не нахално дете . Ако иска нещо знае как да го пожелае за да го получи . Никога не се е опитвала да се наложи  на някой със сълзи и писъци . Още от ранна детска възраст тя има своя труден характер . Когато била на година и четири месеца харесала някакво яке но то било голямо за нея и разбира се не го получила . Ден по-късно тя имала същото яке ушито по поръчка . Това не означава , че е разглезена а просто си го е заслужила , защото тя била едно изключително спокойно и добро момиченце . Но въпроса е през този един ден какво е станало ? Разглеждала е хиляди якета но всички били грозни спрямо нея само защото тя е харесала онова розовото на котка .  Както всеки човек и  тя има вкус и критерии за красиво и грозно , добро и лошо също така нужно и ненужно .  Ема е доста срамежлива и трудно доверчива .  Не обича да дели нейните неща с друг но ако знаеш как да ги поискаш ще ти ги даде . Любезна е и може да умилостиви дори най-изнервения човек само с една усмивка и две мили думички . Когато трябва да направи нещо не зависимо какво е тя не се отказва докато не успее . Тя не е от най-скромните хлапета . Но нищо ново под небето след като получава всичко желано само ако и изпълнила задачите си . Разбирасе исканите от нея неща не са нещо огромно . Тя обича животните и предимно всичко , които иска се върти около тях . Обожава музиката и танците . Точно по тази причина е записана на балет и тя влага всички сили за да се издигне в танците . Също така обича да тича и строи какви ли не неща с любимата си играчка конструктора . Еми мрази да плува , рисува , пее и подрежда нещата си . Тя е изключително разхвърляно дете но за да получи каквото иска й се налага да подрежда . Смята , че живота на големите е тежък и не иска да порасне . Ема привличаше белите като с магия . Но под бели имам предвид счупен пепелник , скрити обувки или нещо подобно . С други думи малки и не чак толкова опасни бели . Но въпреки това тя често стои наказана заради тях само защото майка й не иска да става непохватна и лигава . Но въпреки наказанията тя бе наистина перфектно възпитана и нямаше как някое друго дете на възрастта й да покаже нейните качества . Просто знаеше , че има правила за спазване и от тях не може да се измъкни . Често проявяваше изблици на инат но рядко действаха .


Историята й е доста тежка и объркана за едно толкова малко дете . Някой възрастни имат по-кратка и обикновена история от нея . Ще ви разкажа части от дневника , който майка й води вместо нея . Но той е за живота й и ще й го даде когато порасне достатъчно а тя сама ще го продължи .
ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ НА ЕДНА МАЛКА ПРИНЦЕСА :

20 Март 2009 година .
Беше една спокойна вечер . Всички почиваха около камините си докато аз отново събирах покупките от деня . Не бях сама той беше при мен и както винаги създаваше проблеми .
- Защо купуваш неща от толкова рано ? - попита нервно Лайвли а аз просто събрах вежди и го погледнах недоволно . До преди да разбера , че съм бременна той беше съвсем различен . Държеше се мило и не избухваше толкова често а сега дори аз не разбирах какво му стана .
- Защото искам да съм подготвена за разлика от теб и не са ми важни чашите с алкохола а детето в корема ми . - стоях все така със скръстени ръце и не казах нищо повече .
Няколко часа по-късно :
- Може изобщо да не износиш това дете а ти вече се вкара в света на родителите . - крещеше той а аз просто стоях с запушени уши и чаках да млъкне .
- Млъкни не искам да те слушам махам се от тук и не искам да стъпваш в живота ми повече никога ! Не ме интересуваш ! - миг след това събрах багажа си и напуснах дома му .


17 Май 2009 година .
В този ден той отново се върна . Отново влезе в живота ни а аз не можех да го изгоня . Бях слаба и безпомощна . Времето течеше а аз не можех да оставя детето си без баща само защото  държанието му се променяше като сезоните . Отворих вратата и той беше там пред очите ми . На външен вид отчаян но всъщност се съмнявах , че е така . Пуснах го в дома ми и там остана . Беше се променил грижеше се за мен и чакаше с нетърпение да се появиш . Всичко вървеше като по вода . Хората говореха какво ли не а ние не обръщахме внимание на думите  им . Правехме се , че не ги чуваме и просто се радвахме на живота . Този свят със негово присъствие ми се стори като сън от , който не исках да се будя .

18 Ноември 2009 година 06,43 часа .
Чувствах се ужасно а него го нямаше . Беше изчезнал някъде . Нямах сила да мръдна но това беше най-радостния ми ден през целия ми живот . Тогава ти се появи на този свят и върна чувството ми за живот . Моментално зае неговото място и липсата му вече не се усещаше толкова много . В този час за първи път те взех в ръцете си и още тогава казах , че никога няма да те оставя да си сама . Обещах го на себе си и на теб .
15 минути по-късно :
Вратата се отвори а това беше той с един огромен букет и усмивка на лице . Блясъка в очите му ме накара да повярвам , че е щастлив и се радва . Ти беше взета от сестрите и нямаше как да те види . Съобщи ми ,че отива да уреди нещо а аз не го пуснах преди да подпише документите ти . Нямах намерение да стоим там повече и миг но се наложи . Той напусна стаята „
6 часа и 45 минути по-късно :
Телефона ми звънна а на екрана пишеше името му . Вдигнах но какво да чуя ? От другата страна не говореше той и всичко , които ми каза ме срина . Той ни беше изоставил . Беше ме излъгал за името и фамилията му , беше се подиграл с чувствата ми и какво ли още не . Но това пак остана най-щастливия ден от живота ми защото в него се роди ти слънчице мое .

18 Ноември 2010
Това е първия ти рожден ден Ема . Днес ти за първи път празнуваш . Всичко започва от сега . Живота не е толкова лесен но ние ще се справим . На този ден не получихме и картичка дори от него но тово не е важно аз Скарлет Ревънъс се опитах да не позволя на липсата му да те нарани . В този ден си обещах , че никога няма да позволя да плачеш за него . В този ден ти беше щастлива както винаги . Усмивката ти ме изпълваше с надежда и сили за живот . Но знам, че ще дойде момент в , който трябва да говоря с теб за това пиша всичко това ….

* Не оставя персийската си котка на свобода и не заспива без нея *
* Танцува балет *
* Мрази да плува , рисува , пее и подрежда нещата си *
* Също така обича да тича и строи какви ли не неща с любимата си играчка конструктора  *


ПП:Героя е запазен

Скарлет Ревънъс ღ написа:

Joseph Morgan

Spoiler:

Име: Джейдън Чад-Уилямс Фийст
Години : 15
Кръв:Чистокръвен

Външен вид :
Не е нито модел, нито Супермен. Определено не е и някой шишко, който да се забелязва от далеч. Не, че не би искал да яде толкова много, че да е такъв, но организмът и начинът му на живот не позволяват подобно нещо. Винаги бързащ за някъде, винаги хапващ по малко у дома, а нищо навън и в училище, Джейдън определено изглежда малко по-голям, от колкото би трябвало. Детските черти, които би трябвало да са омекотени от блаженството и щастието на веселите години у него са изострени и почти липсващи. Тялото му, макар високо и стройно, по-скоро клони към хърбаво и слабо, но не защото Фийст ходи на фитнес или прави специални упражнения - недоимъка и постоянните занимания с различни спортове го правят такъв. Светлокафявата му коса се спуска свободно около главата му, почти в пълен безпорядък, който Джейд не се старае да подрежда, защото или го мързи, или просто забравя. Не носи супер скъпи дрехи, а и май не си пада по тях. Очите му са проницателни и погледът му определено умее да преминава през хората като острието на кинжал. Излъчването му е като на господар, макар и самият той изобщо да не е такъв - някак по аристократично пренебрежително и надменно.

Характер :
Постоянен? Да, разбира се. Бихме определили Джейдън като такъв само при няколко дребни условия, за които всички по-късно ще се съгласят с нас - постоянен е в предизвикателното си държание, послъгването и набъркването в неприятности. Отговорен? Разбира се, само ако се отнася за това да е непрестанно в разрез с правилата и поставените му задачи. Може би биха го определили като бунтар и анархист, символ на свободната воля и неподчинението, но е твърде малък, за да разбира и напълно да представлява тези няколко изконни вярвания. Въпреки това, съвсем спокойно, можем да кажем, че е на път да стане именно такъв. Но тук идва логичният въпрос : "Защо едно тепнадесет годишно дете е такова?". Отговорът е повече от лесен и ясен, но твърде труден за разбиране. Зад многопластовия и неедностранен характер на Джейдън стои миналото му, което го преследва като призрак навсякъде. Качествата, които момчето не престава да изразява са просто отражение на всичко онова, което му се е случило. Дали е щял да бъде добър и състрадателен ако не бе преживял всичко това? Добър - да, той и досега е повече добряк, отколкото безчувствен злобар. Състрадателен? Едва ли. Цинизмът, с който са пропити всичките му години като син в такова семейство е твърде много, за да може да бъде изличен, а и му идва така добре отвътре, че определено е повече ген, от колкото последствие. Именно затова е неспособен да признае пред себе си най-големия си страх - да се превърне в майка си, какъвто той май наистина започва да става. И след като нахвърлихме бегли щрихи какъв е по нрав Джейдън, е нормално да довършим обзора на личността му с още няколко черти, които няма да описваме толкова надълго и нашироко. Като за начало на края бихме го определелили като амбициозен що се отнася до онова, което си науми. Може цяла година да създава проблеми в часовете и да изкарва Трол-ове, но ако реши е напълно възможно да нареди Изключителен след Изключителен и то не само, за да се докаже като достатъчно интелегентен и схватлив (какъвто всъщност е), но и за да раздразни учителите и съучениците си. В комплект с това досадно негово качество въври и желанието за победа и неспособността да се признава за победен. Толкова е твърдоглав, че държи на своето докрай. Вярва в това, че сам трябва да взима решенията, които се отнасят до живота му и макар, че е на толкова крехка възраст не оставя никого да му казва какво да прави. Всичко това в комбинация със състезателния му дух и честолюбието, го правят идеалният последовател на дядо си , който обаче, предпочита сам да прокарва пътя си и няма да е чудно за никого ако един ден просто не остави зад себе си всичко и всички, които са му непотребни.

История :
"Пътища ... и пътища, закрити от мъгли и тъмнина, водят към едно и също място. Все още виждам калата пред нас, холеричната бледа светлина на фаровете и пръските кафява пръст, които летят отстрани на колата като подгонени от непознат звяр. Дъждовните капки се стичат по зацапаното стъкло, а въздухът наоколо е застинал сякаш някой се опитва да го превърне в парче скала.
Трябва да се измъкна. Трябва да се измъкна..."
Пук. И тишина.
Уесли се измъкнала, зарязвайки току-що родилия й се син, по-големия му брат и баща им насред неизвестното. Чад-Уилямс , главата на семейство Фийст, мъгъл не знаел с какво е заслужил съпругата му да постъпи така, но приел предизвикателството на съдбата и решил да отгледа двамата си сина сам. Разбира се, ако знаел къде се намира. Уесли, обещаваща магьосница, ги била магипортирала някъде, почти в неизвестността, оставяйки цялото си семейство зъзнещо, неразбиращо и самотно в старата и изпомачкана кола. Защо го направила? Тепърва предстояло да се разбере. Междувременно Чад-Уилямс успял да се измъкне от кашата, в която го набутала жена му и намерил пътя към малко селце наречено Уайлдшир, намиращо се в китното графство Есекс. Решителният мъж намерил малка еднофамилна къщичка за Джейдън и Саймън - двамата си сина и него. Взели го на работа като миньор в близките мини и така започнал да изгражда бавно живота, който Уесли била съсипала само с едно мигване на връщане от болницата, където била родила Джейдън. Следващите няколко години семейство Фийлдс прекарало в пълно спокойствие - Саймън бил вече на десет години, а по-малкото му братче на шест и ходили на училище - единият в предучилищна, а другият в трети клас. По-големият не блестял с някакви по-особени качества и бил скромно и усмихнато дете, което не обичало да говори много-много. Пълен контраст бил Джейдън. Проявявайки буйния си нрав още от детската люлка, той постоянно правел пакости, забърквал се в най-различни неприятности и никога не слушал какво му се казва. Учителите били вдигнали ръце от него и дори се говорело нещо за преместване в друго училище. Чад-Уилямс, вече известен сред съселяните си като честен и добросърдечен човек, бил единствената причина, поради която синът му не бил изключен.
Но един нещата отново се завъртяли на сто и осемдесет градуса.
Незнайно как, в града се появила Уесли - по-красива от преди, вече носеща скъпи дрехи и бижута. Чад-Уилямс една вечер се прибрал от работа с добрата новина, че е бил назначен за общински съветник, когато заварил тъмнокосата си бивша съпруга на дивана, държаща Саймън за ръка. Джейдън стоял неподвижно до стената, стискайки юмруци от ярост. Следващите часове преминали в дълги разговори и караници, на които децата станали свидетели. Баткото бил напълно съсипан от това, което чул и плакал цяла вечер след това, но малкият продължавал да не мърда стоически от мястото си. Уесли съобщила на Чад-Уилямс, че е дошла да вземе децата, за да живеят с нея, защото имала по-добри условия, при които да ги отгледа. Саймън категорично отказал и се заключил в стаята си. Виждайки добричкия си и състрадателен съпруг в него, магьосницата се съгласила да вземе със себе си само Джейдън.
И тогава започнал ужасът.
Непокорното и непослушно дете, което досега просто правело всичко, за да получи повече внимание, изведнъж се озовало на непознато място сред непознати хора. Мъжът, с когото Уесли живеела - Непродумващ в Министерството на Магията, го приел приятелски, но момченцето отказало да има някакви отношения с него и майка си. Няколко пъти бягал от дома им, тройно повече от училище, докато Уесли не му назначила частни учители. Джейдън изглежда и тях не считал за нищо, защото постоянно създавал неприятности, докато два или три месеца преди да навърши петнадесет , не превърнал госпожата си по математика в жаба. Това било напълно достатъчно за майка му, която още на другия ден получила писмото от Хогуортс, на което се надявала. Замъкнала го към Диагон-Али, отворила му трезор, купила му всичко, което му трябва и когато дошъл денят за заминаване го качила на Хогуортс-Експрес, доволна от това, че поне единият от двамата й сина е с магьоснически сили. Макар, че не била сигурна дали Саймън също не учил в Хогуортс - след като взела Джейдън спряла да се интересува от Чад-Уилямс и другия си син. Но един ден милия йвтори съпруг я убива без причина и така Джейдън остава без родители . Баща му нямал никакви права над него и дори не го потърсил . Брат му го ненавиждал и малкото момче се озовало в дом за сираци . Докато един ден една блондинка не посетила приюта и не решила да го осинови и приеме в дома си .


Допълнително :
* Има доста интересна сова, която е с едно кехлибарено и едно тъмносиньо око, на име Лестър
* Обожава куидича.

!! Лика НЕ подлежи на обсъждане . Търси се редовен потребител , който да пише дълги и смислени постове тъй като този герой е осиновен син на героинята ми . Някой, който няма нищо против да пише ДОСТА рп-та с мен . Желаещия да вземе героя моля да ми пише лични и ако има друг герой дами каже кой е за да видя как пише . !!!  

^^^

Скарлет Ревънъс ღ написа:

Spoiler:

Това мисля,че е за мен

Одобрена си

claudia le fay написа:

Jonathan Rhys Meyers

Името, което изниква в съзнанието ви, щом видите това лице, е Алекзандер Никълсън. Много от вас знаят само малки и незначителни части от историята му, като например как е бил роден в страна в Европа преди двадесет и шест години, преместил се в Лондон на 12 заедно с майка си и година по-късно престъпил прага на училището за магьосници Хогуортс. Приели го в Слидерин, завършил без много инциденти и един ден след това убил собствената си майка и още двама жители на Годрикс Холоу, използвайки черна магия. Заловен и затворен в Азкабан в продължение на точно три дни, той успял да избяга и от тогава не е бил забелязан нито от аврорите, нито от когото и да било другиго.
Ясно, слушали сте клюките на лелките от същата сграда и сте чели новинарските вестници. Поздравления за второто, хубаво е да се чете, а за първото не чак толкова. Но въпроса е, че Алекзандер Никълъс не е само това, което се говори и пише за него. Неговата история има начало, има и развитие. Не е просто убиец, не е просто черен магьосник. Той е върховният убиец и ужасяващо коварният магьосник. И както казах, всичко си има начало.
Алекзандер е роден в малко румънско градче, син на магьосник и магьосничка. Още като много малък баща му се превръща в алкохолик. Това кара Силвия - майката на Алекзандер - да иска да го разкара от живота на сина си, както и от своя, след като виждала накъде се развиват нещата. Но преди още да събере куража да му каже всичко това, мъжа си събрал багажа една вечер, взел всичките пари и избягал с първата евтина курва, която намерил из улиците на града. Така на четири години Алекзандер остава само с майка си. В днешно време има малко откъси от спомени с баща си, но само и единствено това. На мнение е, че този мъж не заслужава дори да бъде споменаван, затова никога и не говори за него.
След като обаче си тръгва, Алекзандер и майка му изпадат в доста кризестен период. Владимир я оставя с много дългове на стойност десет пъти толкова, колкото жената получавала от работата си като шивачка, затова се наложило да си намери и друга работа, с която да може да подпомогне осигуряването на хубаво бъдеще на сина си. Така през деня шиела дрехи, а през нощта дрехите били разкъсвани от тялото ѝ. Заради това Алекзандер често бил сам, нямало кой да му каже какво да прави и какво не и често се забърквал в неприятности, имайки се в предвид и силите, които имал. Именно затова, след като майка му събрала достатъчно пари, те се преместили да живеят в Лондон.
Първоначално било трудно за Алекзандер. Съседските деца му се подигравали заради акцента, който с времето изчезнал. И докато майка му се заела със стария бизнес, за да може Алекзанер да има всичко, той не излизал от вкъщи и се затварял все повече в себе си.
Година по-късно той намерил своите истински приятели в Слидерин и място, на което принадлежал, в Хогуортс. Може би по-често се забърквал в неприятности заедно с останалите слидеринци, но такъв му е характера. Бил от онези мистериозни лоши момчета, за които момичетата се разтапяли. И той знаел как да се възползва от ситуацията, в която се поставял. Въпреки всичко обаче се виждало, че Алекзандер притежавал голям потенциал, който само чакал да бъде разкрит и усъвършенстван. И това се случило. Ден след завършването му, точно пред собствените му очи, майка му била убита от двама от най-добрите му приятели, които научили с какво се занимава тя и поискали повече. Това довело до смъртта им, отсъдена от ръцете на Алекзандер с помощта на черна магия. Силата, която изпитал в пози момент била доста хубава. Но след тази случка той се затворил още повече в себе си, а що се отнася до приятелство - подобно нещо за него не съществувало. Най-лошото обаче тепърва предстояло. Бил обвинен в убийството не само на двете момчета, но и на собствената си майка поради незнайно какви причини. А превръщането му в черен магьосник изиграло лошо картите, затова бил изпратен с доживотна присъда в Азкабан. Но Алекзандер, бидейки невероятно амбициозният, коварно хитър и креативен себе си, успял да се измъкне от затвора само след три дни престой там, които според него са му били достатъчни. Пък и без това не обича да се задържа на едно място за повече време, не е в стила му.
Не обича да бъде командван и не спазва ничии заповеди освен своите. Не обича също и да му се помага, но се намерил в неизгодно положение, когато бил заобиколен от десетина аврори с никакви шансове да се измъкне невредим. Тогава се появила жена, от самото нищо, просто като спасителна светлина, и започнала да напада аврорите в гръб. Алекзандер не чакал друга покана, дал всичко от себе си и заедно, колкото и да не му се ще да признае, спечелили малко време, за да избяга. Жената обаче изчезнала толкова бързо, колкото се бе появила и Никълъс нямал време дори да попита за името ѝ. Но имало нещо в начина, по който се биела - тази страст, този пламък в синьо-зелените ѝ очи били уникални сами по себе си; с това желание за надмощие той видял отчасти себе си в очарователната жена. Ала защо му помогна? Какво иска? Защо и как? Просто случайно ли беше, появяваше се в правилния момент на правилното място или беше нещо друго? Имаше нещо у нея, което го накара да пожелае да я опознае. Най-малкото да научи името ѝ.
Клаудиа ла Фей. Това било тя. Отнело му доста време да я открие, което още толкова накарало мъжа да иска да я опознае.  Да разбере какво крие, коя е тя. Предизвиквала го и това се харесало и не се харесало на Алекзандер. Започнал да прекарва повече време с нея в опит да я опознае, макар и Клаудия да била против. Осъзнал колко много си приличали. И двамата крият доста неща и се  затварят в себе си. Не обичат да споделят ами обичат да печелят и угаждат на себе си. Преосмислят всяко свое действие, готови със заден план на секундата, със свои собствени виждания и мнения, инатливи, хитри, с амбиции. И в същото време можел да види милионите разлики помежду им. В действията, в изразяването на чувства и емоции, в мисленето. Но някак си се оказало така, че тези разлики си пасвали идеално. И бавно тя спечелила доверието му и Алекзандер осъзнал, че е влюбен; че тази черна магьосница бе успяла да открадне сърцето му преди той да осъзнае какво се случва. Но е прекалено горд да си го признае. Част от него знае, че тя заслужава повече от това, което той може да ѝ предложи, ала не знае, че тя също има чувства към него. Затова предпочел алкохола пред това да изрази чувствата си, в което така или иначе не е никак добър. Може би ще се окаже истина за него, че крушата не пада по-далеч от дървото? Защото все пак един алкохолик, какъвто е баща му, все трябва да започне от някъде, нали така?



Говорейки за баща, напоследък Алекзандер има чувството, че някой го наблюдава. Преди няколко дни пое нещата в свои ръце и разбра, че баща му е изпратил мъже, които да го следят. Оказало се, че Владимир не само е стъпил на краката си, ами има пари в излишък и мъже, които да работят за него. Иска да навакса за изгубените времена, но не знае, че Алекзандер и прошка са на две съвсем различни Вселени, доста далеч една от друга.

Ликът не подлежи на обсъждане! Изисквания: да сте редовен потребител, да пишете смислени постове и да имате желание да пишете доста РП-та с мен. Също така се придържайте към характера, описан по-горе. Ако имате въпроси може да задавате на ЛС, с удоволствие ще ви отговоря.

Може ли да го взема?  

ПП Ако може да да ми смените името на alexander. /с точката/

alexander. написа:

Spoiler:

Взимай,профила ти е оправен  

Име: Тери Богард / магьосник с неизвестен кръвен статус / Лик: Vidyut Jamwal
Години:35 /15 март
Семейство:
- Джеф Богард - баща осиновител. Магьосник. Мъртъв
- Анди Богард - по-малък брат по осиновяване. Не се знае имат ли кръвна връзка
- Приемен баща и настойник на Рок Хауърд
Пръчка: Абанос и сърдечна нишка от дракон
Характер: Тери е много весел и дружелюбен човек. Готов е винаги да предложи помощ стига каузата да е правилна и естествено да може. Когато се дуелира обаче е суров и безкомпромисен. Не мрази никого, но изпитва силна неприязън към черните магьосници. И като стана дума за черни магьосници той също владее някои такива магии, обаче не е от тях, а е на принципа "Да борим огъня с огън". Не пуши, само понякога си позволява по някоя и друга чаша уиски. В личния си живот е сменил няколко приятелки, но още не е намерил жената на живота си. Харесва хубавата музика и опитва да свири на китара, обаче по-скоро само опитва. Освен това самият той си признава, че не е от най-умните, само, че и в никакъв случай не е глупав
 История: Прекарал е първите си 4 години в сиропиталище, когато с друго сираче на име Анди (както вече стана дума не се знае дали имат кръвна връзка) са осиновени от магьосника Джеф Богард. Тери прави първата си магия на 9, а след две години получава писмо от Хогуортс, където е разпределен в дом Грифиндор. Там се сближава с не малко съученици включително Седрик Дигъри, а също  и с Хагрид, справя се добре по някои предмети и зле по други. Завършва училище и трябва да реши, как да продължи обаче тъкмо тогава с Анди стават свидетели как баща им загива в магически дуел. Познават убиеца. Гийс Хауърд, който е бил в един курс с Джеф. Братята разбира се решават да си отмъстят, но са наясно, че на този етап не могат, докато не станат по-силни. Следващите 10 години Тери обикаля света, през този период се запознава по-отблизо с черната магия, докато не идва време за отмъщение. Поради закъснение на големия брат пръв в дуел с убиеца влиза Анди, обаче е ранен и му е приложено проклятието "Круциатус". Тери също е наранен, само че по-леко. Той използва "Сексусепра" и уцелва противника си в гърлото същевременно чупейки пръчката му, а веднага след това се възползва и го изритва събаряйки го от голяма височина. Комбинацията е смъртоносна. Няколко седмици по-късно Богард се запознава с 8 годишно момче на име Рок Хауърд, което се  оказва единственият син на Гийс. Двамата разговарят и Тери приема сиракът (наскоро е загубил майка си) като свой син ставайки му приемен баща и настойник, научавайки го на много от нещата, които знае.
Способности и умения:
- Дуели.- Тери е опитен дуелист надделял в доста магически дуели, като не всеки е регламентиран.
- Ръкопашен бой - Освен в магическите схватки той е и  много добър в мъгълските бойни изкуства и въобще е отлично запознат с живота им.
 - Трансфигурация. Тери е бил отличник по трансфигурация и освен това е нерегистриран зоомаг сокол. Покровителят му пък е вълк. Защо се различават е въпрос без отговор
 - Билкология и ГЗМС - и по двата предмета  е завършил с Изключителен.
- Поглед за жена: Той може да познае гръдната обиколка на една жена с точност до сантиметър само като я погледне.
- Оклумант
 Слабости: Не го бива в отварите и в летенето на метла. Също така е бил скъсан на тритона си по Вълшебство и на първите два изпита по магипортиране.
Допълнения и изисквания:
- Името Не се сменя
- Ликът може да бъде сменен с Доминик Пърсел или Michael Dudikoff като млад
- Да се има предвид, че който го вземе често ще пише с мен особено в миналото и бъдещето. Не е нужно постовете му да са огромни, но нека не са от по 6-7 изречения.

Рок Хауърд написа: написа:

Име: Тери Богард / магьосник с неизвестен кръвен статус / Лик: Vidyut Jamwal
Години:35 /15 март
Семейство:
- Джеф Богард - баща осиновител. Магьосник. Мъртъв
- Анди Богард - по-малък брат по осиновяване. Не се знае имат ли кръвна връзка
- Приемен баща и настойник на Рок Хауърд
Пръчка: Абанос и сърдечна нишка от дракон
Характер: Тери е много весел и дружелюбен човек. Готов е винаги да предложи помощ стига каузата да е правилна и естествено да може. Когато се дуелира обаче е суров и безкомпромисен. Не мрази никого, но изпитва силна неприязън към черните магьосници. И като стана дума за черни магьосници той също владее някои такива магии, обаче не е от тях, а е на принципа "Да борим огъня с огън". Не пуши, само понякога си позволява по някоя и друга чаша уиски. В личния си живот е сменил няколко приятелки, но още не е намерил жената на живота си. Харесва хубавата музика и опитва да свири на китара, обаче по-скоро само опитва. Освен това самият той си признава, че не е от най-умните, само, че и в никакъв случай не е глупав
 История: Прекарал е първите си 4 години в сиропиталище, когато с друго сираче на име Анди (както вече стана дума не се знае дали имат кръвна връзка) са осиновени от магьосника Джеф Богард. Тери прави първата си магия на 9, а след две години получава писмо от Хогуортс, където е разпределен в дом Грифиндор. Там се сближава с не малко съученици включително Седрик Дигъри, а също  и с Хагрид, справя се добре по някои предмети и зле по други. Завършва училище и трябва да реши, как да продължи обаче тъкмо тогава с Анди стават свидетели как баща им загива в магически дуел. Познават убиеца. Гийс Хауърд, който е бил в един курс с Джеф. Братята разбира се решават да си отмъстят, но са наясно, че на този етап не могат, докато не станат по-силни. Следващите 10 години Тери обикаля света, през този период се запознава по-отблизо с черната магия, докато не идва време за отмъщение. Поради закъснение на големия брат пръв в дуел с убиеца влиза Анди, обаче е ранен и му е приложено проклятието "Круциатус". Тери също е наранен, само че по-леко. Той използва "Сексусепра" и уцелва противника си в гърлото същевременно чупейки пръчката му, а веднага след това се възползва и го изритва събаряйки го от голяма височина. Комбинацията е смъртоносна. Няколко седмици по-късно Богард се запознава с 8 годишно момче на име Рок Хауърд, което се  оказва единственият син на Гийс. Двамата разговарят и Тери приема сиракът (наскоро е загубил майка си) като свой син ставайки му приемен баща и настойник, научавайки го на много от нещата, които знае.
Способности и умения:
- Дуели.- Тери е опитен дуелист надделял в доста магически дуели, като не всеки е регламентиран.
- Ръкопашен бой - Освен в магическите схватки той е и  много добър в мъгълските бойни изкуства и въобще е отлично запознат с живота им.
 - Трансфигурация. Тери е бил отличник по трансфигурация и освен това е нерегистриран зоомаг сокол. Покровителят му пък е вълк. Защо се различават е въпрос без отговор
 - Билкология и ГЗМС - и по двата предмета  е завършил с Изключителен.
- Поглед за жена: Той може да познае гръдната обиколка на една жена с точност до сантиметър само като я погледне.
 Слабости: Не го бива в отварите и в летенето на метла. Също така е бил скъсан на тритона си по Вълшебство и на първите два изпита по магипортиране.
Допълнения и изисквания:
- Името Не се сменя
- Ликът може да бъде сменен с Доминик Пърсел или Michael Dudikoff като млад
- Да се има предвид, че който го вземе често ще пише с мен особено в миналото и бъдещето. Не е нужно постовете му да са огромни, но нека не са от по 6-7 изречения.

Може ли аз ако не възразяваш?

Тери написа:

Рок Хауърд написа: написа:

Име: Тери Богард / магьосник с неизвестен кръвен статус / Лик: Vidyut Jamwal
Години:35 /15 март
Семейство:
- Джеф Богард - баща осиновител. Магьосник. Мъртъв
- Анди Богард - по-малък брат по осиновяване. Не се знае имат ли кръвна връзка
- Приемен баща и настойник на Рок Хауърд
Пръчка: Абанос и сърдечна нишка от дракон
Характер: Тери е много весел и дружелюбен човек. Готов е винаги да предложи помощ стига каузата да е правилна и естествено да може. Когато се дуелира обаче е суров и безкомпромисен. Не мрази никого, но изпитва силна неприязън към черните магьосници. И като стана дума за черни магьосници той също владее някои такива магии, обаче не е от тях, а е на принципа "Да борим огъня с огън". Не пуши, само понякога си позволява по някоя и друга чаша уиски. В личния си живот е сменил няколко приятелки, но още не е намерил жената на живота си. Харесва хубавата музика и опитва да свири на китара, обаче по-скоро само опитва. Освен това самият той си признава, че не е от най-умните, само, че и в никакъв случай не е глупав
 История: Прекарал е първите си 4 години в сиропиталище, когато с друго сираче на име Анди (както вече стана дума не се знае дали имат кръвна връзка) са осиновени от магьосника Джеф Богард. Тери прави първата си магия на 9, а след две години получава писмо от Хогуортс, където е разпределен в дом Грифиндор. Там се сближава с не малко съученици включително Седрик Дигъри, а също  и с Хагрид, справя се добре по някои предмети и зле по други. Завършва училище и трябва да реши, как да продължи обаче тъкмо тогава с Анди стават свидетели как баща им загива в магически дуел. Познават убиеца. Гийс Хауърд, който е бил в един курс с Джеф. Братята разбира се решават да си отмъстят, но са наясно, че на този етап не могат, докато не станат по-силни. Следващите 10 години Тери обикаля света, през този период се запознава по-отблизо с черната магия, докато не идва време за отмъщение. Поради закъснение на големия брат пръв в дуел с убиеца влиза Анди, обаче е ранен и му е приложено проклятието "Круциатус". Тери също е наранен, само че по-леко. Той използва "Сексусепра" и уцелва противника си в гърлото същевременно чупейки пръчката му, а веднага след това се възползва и го изритва събаряйки го от голяма височина. Комбинацията е смъртоносна. Няколко седмици по-късно Богард се запознава с 8 годишно момче на име Рок Хауърд, което се  оказва единственият син на Гийс. Двамата разговарят и Тери приема сиракът (наскоро е загубил майка си) като свой син ставайки му приемен баща и настойник, научавайки го на много от нещата, които знае.
Способности и умения:
- Дуели.- Тери е опитен дуелист надделял в доста магически дуели, като не всеки е регламентиран.
- Ръкопашен бой - Освен в магическите схватки той е и  много добър в мъгълските бойни изкуства и въобще е отлично запознат с живота им.
 - Трансфигурация. Тери е бил отличник по трансфигурация и освен това е нерегистриран зоомаг сокол. Покровителят му пък е вълк. Защо се различават е въпрос без отговор
 - Билкология и ГЗМС - и по двата предмета  е завършил с Изключителен.
- Поглед за жена: Той може да познае гръдната обиколка на една жена с точност до сантиметър само като я погледне.
 Слабости: Не го бива в отварите и в летенето на метла. Също така е бил скъсан на тритона си по Вълшебство и на първите два изпита по магипортиране.
Допълнения и изисквания:
- Името Не се сменя
- Ликът може да бъде сменен с Доминик Пърсел или Michael Dudikoff като млад
- Да се има предвид, че който го вземе често ще пише с мен особено в миналото и бъдещето. Не е нужно постовете му да са огромни, но нека не са от по 6-7 изречения.

Може ли аз ако не възразяваш?

Може

Благодаря.

Тери написа:

Благодаря.

Профила ви е оправен, темата която сте пуснали с героя е преместена в Архив, тъй като готовите герои се взимат направо от тук, и се одобряват от админите и тези които са пуснали въпросния герой.
Добре дошъл.