През целият път коремът му се обаждаше. Така е като пропуснеш и вечерята и закуската. Може-би дори бе на път да пропусне и обяда. Слидеринеца си нямаше представа колко е часът, но съдейки по празните коридори те сега имаха час. Още не можеше да привикне на сменената часова зона и на режимът в Хогуортс. Случваше му се да се събуди през ноща и без да осъзнава защо да почне да се облича. Не бе в състояние да заспи отново така, че просто скиташе из Хогуортс докато не си открие тихо местенце в което да дочака сутринта. За разлика от вчера. Вчера се прибра по ранно от всички и спа повече от всички. Съучениците му вече бяха научили, че да се опитваш да го събудиш е празно губене на време.
Свикнал, че обикновенно кухнята на Дурмщранг е празна и трябва да си готвиш сам, той дори не забеляза всичките домашни духчета които се намираха тук. Първото което видяха учите му беше месо, което след секунди вече го нямаше. Аш отпи от някаква напитка, която много пречилаше на някакъв сок, но той не успя да определи от какаво тъй като ръката му вече се протягаше към паница напълнена с някакви бисквитки поръсени с пудра захар. Тук храната определено беше по вкусна. Аш напълни устата си с бисквитите и осъзнавайки, че са наистина вкусни взе цялата паница. И така с паница в ръка, доволно изражение на лицето и донякъде напълнен корем момчето си направи място на една от огромните маси и седна от горе. Може-би беше идея да се премести тук. Не, все пак трябва да посещава този-онзи урок. Нали е решил да завърши. Не беше вариант.
И точно в момента, в който беше решил да си тръгва погледа му попадна на няколко понички оставени в края на другата маса. Нужно ли е да казвам, че Аш след секунди вече беше там и се протягаше към тях? Но не беше той единственният...