Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Съб Юни 06, 2015 3:43 pm

-Пус,пус, пус хД-
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Съб Юни 06, 2015 4:42 pm

Топло, влажно, меко ... Сладък беше ергенския живот и Старк го разбра отново, щом погледна надолу, срещайки горещите й кафеви очи. Премина нежно с пръсти през тъмната й коса, отмествайки непокорните кичури, така че да си предостави по-добра гледка. Пълните й устни бяха обвили члена му в сладка целувка, но щом отвори уста, за да наруши тишината, думи не излязоха от нея. Само един тежък тих стон, който накара момичето да се усмихне, а Тони не пропусна да й отговпри със същото.
- Невероятна си - отбеляза той с широка усмивка, като продължи да я гали по глават, приглаждайки назад буйните й къдрици.
Седмокурсничката се бе постарала да изглежда изумително за церемонията, по случай началото на учебната година и щеше да е много грубо от страна на скъпият й професор, ако бе пропуснал да й направи комплимент. Но всички знаеха до къде водеха комплиментите на Старк, както и тя, но май нямаше нищо против. Беше готова да го възнагради за милите думи, още преди да стигнат кабинета му, а както казват хората - на красиво момиче нищо не се отказва. Поне бе имал благоприличието да не я награби още в коридора. Нещо, за което бе напълно сигурен, че нямаше да възрази.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Съб Юни 06, 2015 4:53 pm

Оглеждайки залата с разтревожени очи, Каролина търсеше само едно нещо... и не го намираше.
"Къде е, къде е.." повтаряше си на ум докато хапеше нервно долната си устна. Но всъщност нещото или по-скоро човека ,когото тя искаше да види го нямаше. Не, че това бе нещо ново и все пак... тя просто знаеше как щяха да се развият нещата. Нова учебна година, ново перо, нови усмивки, играчки, закачки...и накрая те двамата отново щяха да крещят един срещу друг и после да страдат...винаги беше така, нямаше смисъл тази година да бъде различно.
Тя въздъхна тежко и изчака празненството да приключи, което не отне много време..и при първа възможност се затича към неговия офис. Пътя до тази стая й бе брутално познат, толкова пъти тя бе идвала тук - когато бе щастлива, когато бе тъжна... когато просто имаше нужда от някого, от него. А Свети Мерлин...този мъж просто бъркаше под кожата й, караше я да трепери, да го иска..и в същото време просто да го убие или по-точно да му обърне гръб, да с и тръгне и никога повече да не го види..
Тя спря пред вратата на кабинета, пое дълбоко въздух и сърцето й прескочи удар...Три месеца, ако не и повече.. не го бе виждала от толкова много време и най-сетне щеше да го види, да зърне лицето му, усмивката му... независимо, че той се бе отнесъл грубо с нея, пренебрегвайки я напоследък...Каролина винаги щеше да си остане вярна като кученце, а това не бе добре за нея..поради обясними и прости причини..като тази, която тя видя щом отвори вратата...
Болка? Не... нещо по-тъпо от това, раздразнение - мм мое би, но не точно...ревност? А да, именно това..тя почувства именно ревност гледайки сестра си застанала на колене пред нейния учител, точно така нейния учител, нейния Старк...задоволяван от нейната сестра..
- Д-д-джесика... - това бе единственото което Беликво успя да продума..а на всичко отгоре тя дори не можеше да помръдне за да избяга или да извърне поглед от тях.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Съб Юни 06, 2015 5:25 pm

Близо до самия връх на удоволствието, както много пъти до сега, някой реши да го прекъсне, а този някой беше все един и същ. Каролина и директорът бяха единствените, които си позволяваха да влизат в кабинета му, без да почукат и раздразнението от това се изписа на лицето му. Без грам свян, Старк се изправи, подаде галантно ръка на коленичилата девойка, която последва примера му и чак след това прибра набъбналото от напрежение мъжко достойнство. Имаше чувството, че ще се пръсне, но познаваше много добре момичето на вратата, за да знае, че нямаше да има спокойствие, преди скандала ... сякаш беше женен.
- Точна както винаги - каза той с усмивка, но тонът му не бе така весел, както изражението - Добре дошла ...
Думите му бяха някак несигурни. За пръв път не знаеше или по-скоро нямаше какво да й каже. Не й носеше подарък, нито сладки думи, но не си мислете, че беше забравил. Не, помнеше мого добре, но тази година се бе отърсил от едните окови и беше време да се освободи и от другите. Едва ли имаше по-приятна компания от нейната, но това непреодолимо желание да доминира над него, да му казва какво да прави, с кого да го прави, кога, къде и как да го праеи, просто го влудяваше до неузнваемост. Защо на хората им беше толкова трудно да го обичат такъв, какъвто си беше?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Съб Юни 06, 2015 5:38 pm

Тя стоеше ей там - като замразена на вратата ,а Джесика се облизваше сладко до Старк. Каролина изпитваше смесени чувства, всъщност тя не знаеше какво точно изпитва...бе объркана, ранена по някакъв начин, но той не бе неин нали? И никога не е бил... тогава защо? Тя самата бе имала толкова много възможности да му покаже какво иска.., но просто бе страхливка..И щеше да си остане страхливка.
- Малката Карол.. - засмя се Джесика и тръгна към вратата. - Да не си посмяла да кажеш на мама за това!
И Каролина просто гледаше към Старк и след това погледна към пода стискайки пръсти в юмрук, но тя никога не би си позволила да удари сестра си и то не само защото Джесика бе много по-силна по всякакъв начин...все пак те бяха сестри, а Старк...той не принадлежеше на никого. Очевидно.
Останали сами тя се опита да го погледне, устата и се отвори, но от там не излезе нищо и все пак в очите й имаше сълзи..едно бе да чука, която кучка поиска, но собствената й сестра? Какво имаше тя, което Каролина нямаше по дяволите?!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Съб Юни 06, 2015 6:02 pm

Искаше му се да остане хладен и безчувствен, да я отпрати и да продължи да се забавлява, но болката в очите й му беше позната и дори сега не успя да я пренебрегне. Нещо в него се свиваше всеки път, щом видеше сълзите й, а това сякаш го озлобяваше към сямия себе си. Едно момиче го бе съспало за отрицателно време, а това срещу него беше още по-коварно. Късаше му нервите от години, караше го да се чвства виновен за всичко и само една нейна усмивка бе достатъчна, за да отуши яростта и болката му. Усмивка ... това бе единственото нещо, което някга получи от нея и точно там беше проблема. Дори и да искаше да й даде всичко, което си личеше в прекрасните й очи, тя ясно му бе дала да разбере, че не възнамеряваше да му върне жеста. Никой от даровите й не беше за него, а вече дори и нежните й усмивки.
- Не мисля, че си дошла, за да се гледаме - отбеляза вече сериозен той, напомняйки й, че беше време да каже нещо.
Тишината започна да го изнервя, но той осъзнаваше колко раздразнителен беше станал. Последните три месеца бяха толкова самотни, че вече бе свикнал с липсата на хора около него и сега се чувстваше като вълк, който се опитваха да опитумят. Но все още се опитваше да не оголва зъби пред нея. Нещо в него не му го позволяваше. И все пак Тони бе известен с това, че не обичаше да му се казва какво да прави и беше само въпрос на време да спре да слуша и себе си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Съб Юни 06, 2015 6:14 pm

Тя се намръщи на думите му и влезе в стаята и се облегна на бюрото там. Опитвайки се да не привлича вниманието му с това, Каролина огледа тялото си преди да скръсти ръце пред гърдите си... да, той я харесваше по някакъв начин, беше се опитвал да и покаже какво е да бъде с него, но тя не искаше да бъде просто играчка, която после той да захвърли... и все пак, и все пак сестра й изглеждаше щастлива когато напусна стаята. Може би и тя трябваше да направи това? Просто да падне на колене пред него и да поеме оная му работа в уста...
- Както винаги прекъсвам теб и...е в случая сестра ми. - Каролина погледна към Стар и повдигна вежда. - Учебната година още не е започнала, а ти вече си тръгнал да ровиш под полите на момичетата. И защо? Какво стана с куклата с която делеше легло?
Не, тя не бе зла...беше просто...ревнива, което бе глупаво. Но чувствата й бяха толкова силни и се събираха в нея от години. Винаги го бе помнила такъв - като мъжът който се забавляваше със всяко едно момиче. Преди Беликво искаше да бъде като тях, и все още искаше да бъде тази която ще стене името му, но не и , ако това означаваше да изгуби себе си.
- Знаеш ли...нямам думи. Започващ да ме отвращаваш... И мисля, че онази която топлеше леглото ти го разбра и затова избяга... - Карол извъртя очи и тръгва към вратата. - Жалък си... и нещо в мен просто не може да повярва, че ние сме имали....някаква връзка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Съб Юни 06, 2015 9:35 pm

Малко бяха моментите, в които наистина искаше да я нарани, както можеше и този беше точно такъв. Лицето му не се промени, но очите го издаваха. Макар и кафеви, изглеждаха точно като две бучици лед - студени и коварни. Болеше го от думите й, но не болка й показваше, а омраза. По добре от всеки знаеше, че се бе отдал изцяло на онова момиче и беше готов да го направи с всяка, стига да искаше него, а не нещо от него. Но нямаше да й се обяснява. Думите й му бяха достатъчни, за да си обещае, че тя никога нямаше да го получи по този начин. Само не разбираше, защо винаги искаше да се отдаде на тези, които най-малко го ценяха. Никога нямаше да има всичко с някоя като сестра й, но и никога нямаше да го боли така. Тя нямаше подобна власт над него, но и не я искаше.
- Ако трябва да съм честен - започа той със спокоен тон и присъщата за него усмивка - и аз се чудя, как може да си повярвала, че сме имали връзка ... - молеше се да я боли, така както и нея. Искаше да я боли неописуемо.
Все пак не каза нищо повече. Имаше някакво самоуважение и това беше единственото, на което нямаше да й позволи да посегне. Просто й обърна гръб, като се настани на бюрото си и извади бутилка уиски от шкафчето. Чаша не му трябваше. Само бутилката и тишината. Цяло лято беше така, заради "нея", а сега и цяла вечер заради малката. Проклети да са тия жени. Сякаш ги избираше на конкурс за най-морална сърцеразбивачка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Съб Юни 06, 2015 10:00 pm

Стартк беше студен и тя го усещаше. Това се излъчваше от всяка една негова пора, но Каролина нямаше намерение да му отстъпва. Не и този път... цяло лято тя бе страдала зареди него и бе плакала. Но тя щеше да промени това, щеше да промени държанието и вижданията си, защото тя не беше малкото, сладко момиче ,което той жалеше...преди.
- Искаш да ме накараш да страдам нали? - тя се обърна и тръгна към бюрото му. - Искаш да изпитвам болка, но дори не разбирам защо точно...
Тя подпря ръце на бюрото му и се наведе към него звимайки шишето, което той току що бе извадил. Каролина мразеше когато той пиеше..веднъж те почти се бяха целунали когато той бе под влиянието на алкохола, но това бе преди много, много време...и може би, ако тя можеше да върне времето назад щеше да го целуне? Истински, със страст..
- Е за да бъдеш щастлив ще ти кажа нещо. Ти отдавна ...разби сърцето ми и ме накара да страдам. Ти разби умът ми и ме караше да плача всяка нощ...и това е от години Старк...Не знам какво искаше преди от мен или по-скоро знам, но и на теб ти е пределно ясно...не съм една от твоите курви и нямам и намерение да бъда... просто бъди щастлив, че ме разби и, че в момента се чувствам като използван боклук..без дори да си ме ползвал.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Съб Юни 06, 2015 11:19 pm

Можеше да се каже, че от една страна му беше забавно. Връзваше се толкова лесно и това, че не можа да му остави последната дума и да си тръгне, накара победоносната усмивка да изгрее на лицето му. Всичко останало му беше просто мъгла. Чуваше я, разбираше думите й, знеше за какво му говори и все пак не възприемаше. Единственото, коеъо имаше значение сега, бяха жестовете й, а колкото и да го обиждаше, в неговите очи те казваха само едно - не мога просто да се обърна и да си тръгна. Затова без да влага много мисъл, я сграбчи за крехкото кръстче, повдигна я с лекота и я постави на бюрото си. Още преди да се е осъзнала и размрънкала, както праврше винаги, се изправи и се надерси над нея, поставяйки нежно ръце на коленете й, като ги плъзна бавно нагоре по дължината на бедрата, очаквайки някой шамат.
- И друго можех да разбия, ако не се беше правила на много свенлива - напомни й той с ехидна усмивка, но тонът с който продължи, беше по-груб - Само че понякога забравям колко сте велика, госпожице. Един глупав старец като мен не е достоен за вашите устни.
Нямаше как да не забележи подигравателния му тон, но нима лъжеше, тя все му напомняше колко отвратителен беше и как я отблъскваше. Нима той трябваше да се промени, за да е с нея? Е, това нямаше вече значение. Една любов имаше и тя се намираше в ръката й, затова примирено издърпа бутилката и я дари с най-отдадената си целувка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Нед Юни 07, 2015 12:03 am

Първоначално уплашена Каролина се загледа в очите му. Тя някак си пропускаше думите му покрай ушите си,но тъпата болка си оставаше там. Тя изръмжа когато той взе бутилката от ръката и,но сякаш можеше да наплави нещо. Всики път щом тя се окажеш толкова опасно близко до него сърцето и объркваше ритъма си, съзнанието и спираше дафункционира и дума не можеше да става за трезва мисъл.
- Сякаш ти би спрял. Това ти харесва, да имаш жените в краката си...сигурно би бил много щастлив, ако аз лазех на колене пред теб,както сестра ми. Нямам думи.... -изрече тихо тя и прехапа устна отново, гледайки към пода.Мозъкът й нашепваше да  си върви,но краката и не искаха да помръднат,а сърцето й не искаше да я пусне и тя просто се загледа в лицето на Старк.
Смесица от чувства я завладяваха докато гледаше лицето му,но явно някое от тях е било по-силно от другите тъй като тя докосна бузата му и я погали.
-Винаги съм си питала...какво имат те, което аз нямам..,но може би предпочиташ лесните момичета...не знам. И все пак ме боли да те гледам с тях. - тя отпусна река, въздъхна тежко и погледна към пода.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Нед Юни 07, 2015 12:46 am

Това ли я тормозеше? Доста дълго се бе чудел какъв е проблема и защо всеки път бе все по-объркана, но сега вече му стана ясно или поне малко се поизбистри цялата картина. Може би в нейните очи той беше толкова недостоен за нея, колкото и тя за него. Но защо не го беше попитала вече? Май наистина не разбираше - щеше да й отговори, щом това искаше.
Но първо се наведе толкова близо над нея, че тя можеше да усети горчивия вкус на уискито по устните си.
- Имат смелостта да ме погледнат в очите и да ми кажат какво точно искат от мен - прошепна той бавно, като ръцете му спряха да се изкачват нагоре, точно на ръба на полата й.
Това беше отговора на всичко - правеше всичко, стига да го помолиш с усмивка. На красиви момичета бе трудно да се откаже, а за него направо невъзможно. Затова и се закачаше с всяка, която бе готова да му отвърне със същото. Затова и се бе отдал през последната гпдина само на една. Защото го бе погледнала с онзи невинен поглед и го беше помолила да е нейн. И щеше да направи същото с момичето пред него, ако поне веднъж му беше казала какво иска. Не можеше ли за секунда да преглътне гордостта и да му сподели желанията си?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Нед Юни 07, 2015 1:18 am

- Ами,ако тава което искам далеч е е морално? - попита тя, като знаеше много добре миналото му. О,да той бе мъж който можеше да задоволи всеки един женски каприз, а тя бе малката легла която веднъж опипваше члена му с крака...затова сега тя си позволи да се притисне към него и да се загледа в очите му. - Ти знаеш какво искам...,но искаш да то чуеш от мен нали?
Тя пое дълбоко въздух и усети аромата му който започваше да пропива в кожата и. Без дори да осъзнава Каролина се надигна леко и преглъщайки всички протести на тялото и умът си тя вплете пръсти в косата му и го целуна страстно. Тялото й пламна от желанието и я ицпепели, а тя жадно се притисна към нега,но това не трая дълго и тя се отдръпна покорно сядайки на бюрото.
- Искам да си само мой...аз да бъда тази, която да те кара да стенеш и да бъдеш още по-голям и по-голям...аз да бъда тази до която ще лежиш и която ще гледаш..,но искам твърде много нали?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Нед Юни 07, 2015 12:43 pm

Естествено, че искаше да го чуе. Не можеше цял живот да гадае какво точно иска и кога го иска. Беше различна от другите момичета, които просто се отдаваха на желаният си, тъй като редовно премисляше. Очите й издаваха това, което чувстваше, а не това в главата й и така правеше нещата за него още по-трудни. Но ето, че беше по-смела, отколкото очакваше. Реши първо да му покаже, което не бе много правилно от нейна страна, тъй като беше наистина трудно за Старк да я слуша и разбира, след подобна целувка.
Проклинаше я. Как можеше най-накрая да го целуне, след като тъкмо си бе обещал, че няма да й даде нищо. Искаше му се да я отпрати, дори му се искаше да я разплаче, но не можеше да се насили. Усетил вкуса на устните й за първи път, Тони вече беше опианен и искаше още. Зениците му се разшириха от възбуда, кожата по ръцете, врата и гърба му наструхна, а мъжкото му достойнство отново се надигна, изпъвайки максимално панталона му.
Без да се замисля, премести едната си ръка на кръста й, придърпа я грубо към себе си и притисна нежното й тяло в своето, така че много добре можеше да усети колко се беше втвърдил. Устните му се впиха мигновено в нейните, като езика му се заигра между тях. Имаше чувството, че щеше да я смачка, ако я притиснеше още малко, но просто не можеше да й се насити. 
И все пак спря в един момент, опря чело в нейното и задиша тежко. Въздух не му остана от тази целувка, но не въздух искаше, а устните й. Най-накрая я погледна, без да се отделя от нея, без да й позволява да се отръпне. Свят му се зави от това дългоочаквано удоволствие,  а очите му станаха отново онези горещи зрънца тъмно кафе, които я гледаха с всичката любов, на която бе способен.
Думите в този момент му се видяха излишни.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Нед Юни 07, 2015 1:10 pm

Страст.
Сякаш само това бе останало от тях. Умът й бе в отпуска зареди всичко това и тя не знаеше какво да прави. Да иска да избяга от желанието.. или просто да му се отдаде? Той бе едно изкушение, той бе това което тя желаеше повече от всичко и тази целувка бе нещото, което Каролина желаеше от години. И чувстваше как всичко ще се нареди, или поне се надяваше на това докато му отвръщаше пламенно.
Загледана в очите му тя нямаше как да не се усмихне. Точно като преди. Сладка, донякъде детска и невинна усмивка. Защото пред нея стоеше нейния Старк, този който тя обичаше с цялото си сърце и душа. Този Старк за когото би направила всичко. И тя просто го прегърна. Обви ръце около кръста му и се притисна към него допирайки глава до гърдите му, усещайки как биде сърцето му.. сякаш биеше за нея. И всичко в този момент сякаш бе идеално. Той, тя, усмивката й, топлотата му ... това бяха те. Тези които винаги трябваше да бъдат, без игрички, без гордост...
- И сега какво...? Какво се предполага да направим? - изрече тихо тя тъй като малко или много се страхуваше от тези думи или от това което можеше да последва. Затова просто се взираше в очите му, защото те бяха тъй красиви и нежни, точно като преди,а пръстите й си играеха с неговите разсеяно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Нед Юни 07, 2015 2:35 pm

Ето го и въпросът, който му се искаше да заобиколят, но това нямаше как да стане. Не знаеше как да й каже, че не беше готов ... знаеше какво иска от него и все пак му дойде малко неочаквано. Не защото не познаваше желанията й, а защото не вярваше, че някога щеше да му ги сподели. И все пак дойде този момент и той се почувства длъжен да подходи възможно най-внимателно, опитвайки се да не я засегне. Трябваше да й признае смелостта и да я оцени, ако не заради друго, то поне за това, че го бе направила от любов. Затова й се усмихна и я целуна съвсем леко и невинно, преди да отдръпне лицето си от нея, така че да вижда добре реакциите й.
- Каквото желаем - отвърна спокойно и отмести един кичур назад, откривайки лицето й - Всичко ще е както преди, само че сега няма да се притесняваш да ме целуваш и да ме докосваш, а след време ... ами просто ще видим на къде ще потръгнат нещата.
Беше готов ако не друго, то поне да опита да й даде това, което желаеше, но не беше от хората, които скачаха с главата напред. Въпреки, че не се познаваха от скоро, това беше нещо ново за тях, особено за нея и не искаше да прибързват. Щеше да й даде това, което желаеше, малко по-малко, докато не й омръзнеше. Не искаше да мисли така, но на Рейчъл й омръзна.
Въпреки всичко изгони лошите мисли, подхвана я под брадичката и отново се наведе. Отстрани изглеждаха като двама тийнейджъри, които разменяха сладки невинни целувки и за момент Старк се почувства точно така.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Нед Юни 07, 2015 3:17 pm

Несигурна във всичко това Каролина правеше какво той искаше. Тялото й се водеше по неговото и тя просто искаше да вижда топлината в очите му, да чува мекотата в гласът му и да усеща ръцете му около себе си.
Усмихващата се точно като преди тя отвърна на целувката му, която отново я накара да изтръпне, да изгаря вътрешно и да иска още. Позволявайки си да го притисне към себе си още малко тя усети колко голям всъщност е той и спря за да погледне надолу към панталоните му. Бе го усещала и преди, но сега... сега той сякаш бе по-голям от всякога и тя постави ръка отгоре му сякаш да го усети по-добре и прехапа устна.
- Хареса ли ти...това което направи сестра ми? - попита тихо Карол без да бъде сигурна дали може да направи същото. Но това всъщност не бе голяма философия нали? Просто..лапаш нещото като близалка. Нали?!
Тя продължи да докосва издутината през дънките, без да осъзнава, че всъщност може да му причинява някакъв вид болка или, че с това го дразни...Тя просто искаше да разбере повече. Погледна в очите му защото искаше да разбере дали той харесва това или не и докосна устните му само за миг колкото да усети вкусът им и после го пусна подпирайки се с ръце на бюрото, но погледът й все бягаше към онази негова издутина в панталоните...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Нед Юни 07, 2015 3:44 pm

Това вече не беше честно! Какво се очакваше да й каже сега. Може би трябваше да й отговори с "Не", да я увери, че нейните ласки са единственото удоволствие за него, но не искаше да я лъже. Тя го караше да се чувства различно, носеше му много по-голяма наслада, отколкото предполагаше, но седмокурсничката знаеше много добре какво прави и как да го прави. Не за първи път се забавляваше с нея и тя определено знаеше как да го задоволи, но реши това да й го спести. А и с тези ласки го караше да забравя за сестра й. Имаше пълното му внимание, нещо с което малко момичета можеха да се похвалят.
- Ще излъжа ако го отрека - призна той, но нямаше какво повече да каже по въпроса.
Не възнамеряваше да я пришпорва, дори не възнамеряваше да иска. Вярно, че бе минало много време, но тя най-накрая му бе казала какво иска, така че рано или късно щеше да му каже отново. Не че се хвалеше ... добре де, може би малко се хвалеше, но със страстта, с която я целуваше, нямаше да издържи много, преди да поиска повече. Но сега не му беше нито времето, нито мястото, затова най-накеая се отдръпна от нея, опитвайки се да пренебрегне факта, че на бюрото му седеше сладка ученичка, която чакаше да си поиграе с нея.
" Не! Стегни се!"
Бръкна в панталона и направо под бельото, за да изправи войника си, така че да не издува толкова панталона му, но ако се загледаше, все още се виждаше, че беше възбуден.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    Нед Юни 07, 2015 5:57 pm

Тя само кимна докато го гледаше. В този момент реши, че иска едно нещо - единствено тя да го направи щастлив по този начин..., но работата бе там, че не знаеше как. Общо взето теорията бе ясна, но практиката? Това бе проблем на който тя щеше да намери решение все някак. Затова просто продължи да се усмихва сладко, сладко.
- Е..аз ще вървя. - прехапа устна отново след което се изправи, отиде до него и се надигна на пръсти за да го целуне. След всички тези години тя все още бе много по-ниска от него, сякаш той растеше, което не бе възможно. Но всъщност Каролина харесваше това, да бъде малка до него и в ръцете му, това бе някак си перфектно в мислите й. Във представите й, сънищата й, а тя не веднъж бе мечтала да бъде с него.
Задълбочавайки целувката, единственото което можеше да направи, Каролина знаеше, че ще направи нещо повече и дори вече имаше идея. Скоро..по някакъв начин...
Тя се отдръпна и му се усмихна след което тръгна към вратата махайки за лека нощ, но колкото лека щеше да бъде нейната само един бог знаеше.. и брат й, тъй като тя се бе запътила към неговата спалня сега,а сърцето й биеше лудо в гърдите. Хубаво бе да имаш братя макар и само този да бе...сравнително нормален. Но каквото и да ставаше той винаги бе там за нея, готов да и даде съвет и да и помогне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]    

Върнете се в началото Go down
 

Самотните дни...и всичко отначало. [Каролина и Старк]

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-