Latest topics | » Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]Съб Авг 13, 2016 2:22 pm by Екатерина Дейвидс-Муур» Разпределение (РП)Вто Апр 05, 2016 9:16 am by Джон Картър » Разпределителен тестПет Апр 01, 2016 7:07 pm by Джон Картър » Заети ликовеЧет Мар 17, 2016 3:10 pm by Вивиaнa Гровънър» Before 1 week Сря Яну 20, 2016 11:15 am by Рок Хауърд» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...Пон Яну 18, 2016 12:03 am by Рок Хауърд» Спам на воля :)Пон Дек 28, 2015 10:20 am by Афродита Найт» №007Сря Ное 11, 2015 10:50 am by Liam Shadow » Liam ShadowСря Ное 11, 2015 10:30 am by Liam Shadow |
Точки на домовете |
- 320
- 1340
- 1280
- 780
|
Кой е онлайн? | Общо онлайн са 25 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 25 Гости :: 1 Bot Нула Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm |
Статистика | Имаме 423 регистрирани потребители Най-новият потребител е Sandwich
Нашите потребители са написали 22572 мнения in 1538 subjects
|
| | Знаеш, че е любов, когато всичко, което искаш, е той да бъде щастлив, дори ти да не си част от неговото щастие... | |
| Автор | Съобщение |
---|
АдиХафълпаф
Брой мнения : 76 Точки : 103 Reputation : 3 Join date : 29.05.2014 | Заглавие: Знаеш, че е любов, когато всичко, което искаш, е той да бъде щастлив, дори ти да не си част от неговото щастие... Съб Юни 06, 2015 6:54 pm | |
| Ръцете й трепереха докато преписваше един от параграфите на своя пергамент. Старата книга "Фантастични животни и къде да ги намерим" изглеждаше така сякаш щеше да се разпадне всеки момент и това, че Ади я изпусна поне три пъти докато я вземе и се настани на масата не помагаше. Тя вдигна поглед и се загледа през прозореца. Навън бе мрачно и валеше като из ведро. Светкавици проблясваха за момент след което небето бе разбирано от нечовешки тътени...,а тя стоеше сама в библиотеката и четеше. Скоро щяха да започнат изпитите, а специално малката хафълпафка искаше да се занимава със животни или куидич...редовно стоеше в това помещение с книга в една от двете сфери и четеше докато глава й не започваше да боли, но сякаш имаше какво друго да прави ... Тя отпи от чашата си с вече изстинал чай и въздъхна. Беше объркана зареди собствените си чувства, но и неговите...на нейното момче? Или това, което се предполагаше да бъде нейно момче. Не, тя нямаше намерение да му слага някакъв етикет, той бе човешко същество все пак, но там си оставаше един въпрос "В каква връзка сме сега?"..., но този един въпрос пораждаше още много и я караше да трепери и да иска да плаче и макар и всяка вечер тя да си повтаряше едно и също "Няма да плача...не и зареди него, не и отново" и всичко се повтаряше отново и отново. Русокоската се изправи и се приближи до прозореца и се усмихна, но тъжно. Просто нямаше причина да се усмихва като идиот, както винаги, и просто гледаше и гледаше..докато не забеляза нещо да лети към нея. Фигурата придоби форма и се оказа - Ирри, нейната сова, която щеше да се блъсне в прозореа, ако Ади не го бе отворила. Бе необичайно нещо такова да се случва - в толкова лошо време совата да лети..и да носи писмо. С любопитство тя взе парчето пергамент и се облегна на перваза като зачете. Прехапа нервно устна, като усети металическия вкус на кръв. Нещата може би нямаха на къде да станат по-зле? Едно посещение при родителите й не бе чак такава трагедия и все пак ... тя отново щеше да се впусне в живота на Чудачката, но след всичко което бе преживяла с НЕГО, дали щеше да успее да бъде себе си..? Тъй като той определено я беше променил... - Къде си по дяволите...къде си.. *прошепна в буреносната нощ и продължи да гледа през прозореца. |
| | | Монтгомъри Джеймс МаккойСлидерин
Брой мнения : 70 Точки : 82 Reputation : 9 Join date : 12.07.2014 Age : 26 | Заглавие: Re: Знаеш, че е любов, когато всичко, което искаш, е той да бъде щастлив, дори ти да не си част от неговото щастие... Съб Юни 06, 2015 7:24 pm | |
| Трудностите които срещаше в интимния си живот бяха просто нечувани. Монтгомъри бе хлътнал до уши в момиче, което бе просто твърде добро за него. Нищо мило не й беше чуждо и притежаваше всеки един добродетел, който се ценеше от по - голямата част от обществото. Разбира се, точно това отблъскваше представителите на дом Слидерин с изключение на младият Маккой. Е, слидеринецът бе останал с илюзията, че всичко ще е наред имайки се предвид за неговото прегрешение, което тя му бе простила. Така двамата отново бяха заедно, но тогава се случи и второто прегрешение на младежа. Незнайно дори и за самият него, откри дълбоко скрита любов към неговата приятелка от детството му. Познаваха се още от пеленачета, а му отне толкова много време за да може да покаже някаква емоция и чувства спрямо нея. Разбира се това отново му струва връзката с Ади, а по - лошото бе, че и също така изгуби Дия заради свои прегрешения. Изваждайки си изводите от всичките тези събития можехме да стигнем само до простичко заключение - Монтгомъри е пълен кретен. С лека ръка беше успял да прогони и изгуби любовта на двете най - важни дами в живота му и отново бе сам. Е, трябваше да признае, че самотата не му беше чужда. Дори и повече това му стана и агрегатното състояние. Все пак колкото и да се опитваше да се скрие зад целия си сарказъм и недоволство, младият Маккой не намираше дори и миг покой. Отчаяно се надяваше да измисли начин да върне любовта на Ади към него и да възстанови приятелството си с Дия. За негово съжаление, такъв не се виждаше никъде. Това го караше да се чувства отчаян и в последно време се бе занемарил изцяло. Оценките му спаднаха, външния му вид започна да придобива плашещи очертания. Вярно, че никога не бе пръв красавец, но изглеждаше меко казано отчайващо. Мършавата му снага се бе прегърбила, на лицето му имаше четинеста брада, а очите му изглеждаха вечно възпалени. Щом тръгнеше някъде по двора всички се отдръпваха от него, както през средновековието са се пазели от прокажени. Е, майната им на всички. Достатъчно беше, че го оставят на мира и никой не го занимаваше с някакви безинтересни и скучни неща...
Все пак след известно време след един много неспокоен сън, реши по някакъв начин да се опита да се съвземе. Стана мудно от леглото си, облече някакви дрехи, които повече напомняха на дрипи и с този потресаващ външен вид тръгна към мястото което някога бе негов втори дом. С учудващо бърза крачка, имайки се предвид визията му успя да влезе вече в библиотеката. Нямаше си идея какво смята да чете или какво трябва да чете. Просто трябваше да е тук. Влезе и започна плахо да оглежда безбройните книги, които можеха да се намерят сред праха на лавиците.
Изведнъж я видя, там застинала на прозореца. Малката красива фигура с коса от течно злато. Прекрасната Ади се взираше някъде през прозореца и Монтгомъри можеше само да предполага какво си мисли в момента. Не можеше да допусне да го види в този отчайващ външен вид и се опита да се измъкне набързо, но на мястото на някогашнато му пъргавост сега имаше жалка тромавост. Блъсна коляното си в ръба на една от библиотеките и изсумтя от болка. Все пак бе достатъчно бърз за да успее да се скрие зад лавицата с една малка надежда, Ади да игнорира удара и да продължи да гледа през прозореца... |
| | | АдиХафълпаф
Брой мнения : 76 Точки : 103 Reputation : 3 Join date : 29.05.2014 | Заглавие: Re: Знаеш, че е любов, когато всичко, което искаш, е той да бъде щастлив, дори ти да не си част от неговото щастие... Съб Юни 06, 2015 8:38 pm | |
| Какво ли щяха да кажат родителите й? Напоследък тя бе погълната от едно единствено нещо независимо колкото и да се стараеше.. може би точно зареди това те искаха да я видят? Може би някой им бе казал нещо? Дали директорът не се бе оплакал? Ади размишляваше и размишляваше докато нещо не изкара ангелите й. Силен шум я накара да подскочи и да се обърне към една от лавиците, но там нямаше никого. Взимайки една книга, колко умно, за да се предпази в случай на някакво нападение тъй като споменът със смъртожадните още бе пресен в паметта й Ади се приближи напред. - Ехо..? - попита плахо тя оглеждайки се държейки книгата с трепереща ръка. Тя не знаеше какво да очаква, в момента съзнанието й можеше да и изиграе и най-лошата шега...всъщност дори този шум можеше да бъде просто част от нейното въображение. Очарователно... С бавни крачки тя заобиколи секцията с книги по възможно най-тихия начин и тогава го видя ... Очите й се ококориха, сърцето й ускори ритъм и устата й пресъхна и се отвори. Тя искаше да каже нещо, но просто не можеше. Между меките й устни не излизаше дори и стон...дори дъхът й сякаш бе замръзнал и отказваше да напусне тялото й. - Монтгомъри.... - в края на краищата тя успя да прошепне името му след което погледна към пода защото просто не можеше да го гледа. Мъжът пред нея бе жалко подобие на този когото тя обичаше. Този тук приличаше сякаш танк е минал отгоре му ... няколко хиляди пъти. Той бе блед, изпит, изгърбен... пречупен. В очите му нямаше дори плам, те бяха празни и студени по някакъв начин и Ади искаше да заплаче, отново за пореден път..., но вместо това без дори да осъзнава тя се приближи към него и го прегърна без да обръща внимание на брадата му дори и просто го прегръщаше сякаш това щеше да го съживи...да го направи отново неин, но изцяло - това никога нямаше да бъде възможно. - Не разбирам... - изхълца тя и се отдръпна от него трепереща. Ади го погледна в очите и обви ръце около собственото си тяло сякаш това щеше да спре треперенето й, но това бе просто глупав опит, който нямаше да помогне. - Какво не успях да ти дам...? Тя прехапа устна. Искаше да каже толкова много, изпитваше толкова много смесени чувства защото искаше да го удря и удря докато не го направи целия в кръв, но искаше и да го целува..докато всички не разберат, че той е неин и най-вече тя самата. Но никога нещата не бяха толкова прости не и между тях. Между тях имаше само въпроси, моменти на затишие, прегръдки, някоя и друга целувка..и всичко спираше до тук. Интелектуална връзка по-скоро. Но това не и беше достатъчно... - Имам принципи, които съм готова да наруша зареди теб. Готова съм да дам всичко и да те следвам сляпо, като куче...и ти знаеш това. Някъде дълбоко в себе си го знаеш, усещаш го...и понякога имам чувство, че всичко това е само игра. Ласкавите думи, усмивката ти, внимание което получавам... и после...после ти просто изчезваш...с нея. - Ади погледна настрани, нямаше силите да го гледа в очите. Не и след всичко което беше казала. - Съжалявам, ако съм досадна, ако съм в тежест, ако...не ме желаеш. Но по-добре ми го кажи, няма да е за първи път някой да ме отхвърля...защото не съм това, което той очаква. Просто го кажи и аз ще си тръгна..., но стига си забивал нож в сърцето ми отново и отново...
Drama Queen xD |
| | | | Заглавие: Re: Знаеш, че е любов, когато всичко, което искаш, е той да бъде щастлив, дори ти да не си част от неговото щастие... | |
| |
| | | | Знаеш, че е любов, когато всичко, което искаш, е той да бъде щастлив, дори ти да не си част от неговото щастие... | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |