"i bet there's hundreds of blokes that have wept cause you've stolen their thunder"
16, Швеция | чистокръвна | амбициозна | упорита | социална | адаптивна | екстровертна | агресивна | безотговорна | доминантна | неемоционална | много нисичка, съвсем мъничка | знае френски, немски и съвсем мъничко руски. | Клариса Моргенщерн (майка), Томас Моргенщерн (баща)
Джоана Силвия Моргенщерн е родена на 20ти август и като всеки уважаващ себе си лъв притежава две неща: амбицията да постигне всичко, което може в живота си и гордостта, която да й помогне в това й начинание.
Макар че е само метър педесет и шест и на външен вид изглежда съвсем нежна и почти чуплива, Ана е крайно упорита, прекалено злопаметна и доста отмъстителна, в случай, че не ви харесва. Характерът й може да е опък, но си има и своите предимства - през целия си живот винаги е била отлична ученичка и е постигала максималното от всичко, с което се захване. Обича да организира, подрежда, всичко да е в ред. Харесва чистотата.Това не означава, че не е крайно безотговорна - по-голямата част от домакинските заклинания са пълна каша в главата й, никога не уведомява никого какво смята да прави и не е способна да гледа деца за повече от десет минути (от една страна, защото вдигат шум и цапат всичко, от друга, защото... ами защото ги мрази, ако трябва да бъдем честни).
Ужасно доминантна е, обича да става на нейното, което обикновено отблъсква хората, понеже има навика да им казва какво да правят от първата секунда. Същевременно е социален човек и е доста екстровертна - лесно завързва разговори, зарежда се от присъствието на останалите, не обича да е сама.
Сред нещата, които харесва, са природата, книги за изкуство, особено авангарда, гримът и модерна мъгълска музика. Тайничко е запалена и по фехтовката, но не е стъпвала в зала от много, много време.
Не харесва хора, които приличат на нея - не обича да е сред други самоуверени хора. Определено не е фен на вечно тъжните личности, не може да разведрява и има нужда от приятели, които винаги да имат нови идеи, защото не може да седи на едно място. Иска да я обожават и превъзнасят възможно най-много и да е център на внимание.
В училище й се отдава както теорията, така и практиката, но най-вече обича да научава неща, свързани с историята. Добра е и с езиците, макар че това няма такова голямо приложение в магическия свят.
Родителите й са доста строги и не се разбират много добре, главно защото не разбират увлечението й с някои от нещата от мъгълския свят. И двата рода, от които произлиза, имат дълбоки корени. Самата тя е отраснала с вижданията на семейството си и затова в много отношения им вярва... но някои мъгълски неща й се струват просто прекалено привлекателни.
В себе си понякога иска да промени голямата си уста и нетърпеливия характер. Като цяло обаче се обича изцяло.
На външен вид е сравнително привлекателна, макар че е много, много мъничка. Има големи, продълговати очи, на цвят сиво-сини и тежки мигли. Малко се притеснява от множеството си бенки (предимно по гърба й), тъй като изпъкват лесно върху светлата й кожа. Косата й е тъмно кафява, към черна.
Сред лошите й навици е пушенето, както и прекаляването с кафето.
- Мамо, мамо, мамо!
Джоана търсеше с очи майка си в тълпата, но тъмнозеленото й палто сякаш се беше изгубило напълно. Внезапно нечия силна ръка я улови за рамото. Беше майка й. Изгледа я някак пренебрежително.
- Какво си се разтичала - скара й се и внимателно приглади робата й. - Ще ми се спънеш и после ще трябва да ти измагьосвам ожуления нос.
Джоана обаче не обърна внимание на острия тон на майка си.
- Мамо, ще ми купиш ли котка?
Първоначално майка й я погледна доста строго, но устните на Джоана се свиха в обърната надолу дъга, челото й се сбърчи и очите й сякаш станаха два пъти по-огромни.
- Ани - понечи да каже нещо майка й, но Джоана вече я беше уловила за ръката й я влачеше през множеството магьосници.
По-малко от десет минути по-късно мъничкото крехко момиченце излезе с огромна бял пухкав котарак в ръцете си, който сякаш беше двойно по-голям от нея.
- Ще го кръстя Наполеон - обясни тя важно-важно на майка си.
- На онзи... мъгъл? - сбърчи вежди неодобрително майка й, но Джоана не обърна внимание на коментара й, а продължи да притиска лека ужасения Наполеон към гърдите си.
- Утре заминаваш за Хогуортс.
Гласът на баща й беше дълбок, строг, но все пак някак приятен. Джоана вдигна глава от чинията си и кимна, надявайки се да изглежда възможно най-прилично. Баща й беше рязък човек.
- Вълнуваш ли се?
Въпросът й се стори интересен, тъй като баща й рядко я питаше какво е мнението й за разни неща.
- Да, тате.
Тя отново склони поглед към супата си и бавно я разбърка със сребърната си лъжичка. Чу се скърцане на стол. Джоана предположи, че баща й се е нахранил и смята да се оттегли в другата стая, но внезапно усети ръцете му върху раменете си, големи и силни. Преди дори да успее да пусне лъжицата си, той се наведе и я целуна по косата.
- Накарай ни да се гордеем с теб.
От този момент нататък Джоана правеше основно това.
Разпределителен тест:
Джоана успешно стигна до столчето и нахлузи шапката на главата си, макар коремът й да беше свит от напрежение. Косата й вероятно щеше да се разроши ужасно, но външният вид не я интересуваше особено. Ушите й бяха плътно покрити и в ушите й звучеше само един глас. Гласът на шапката, както предположи тя.
- Ако можехте да направите отвара, каква би била тя?
- Сила. - отговори автоматично тя. През целия си живот до сега я бяха учили, че трябва да е силна, по-силна от всички други.
- Какво искаш да знаеш за историята?
Този въпрос й се стори малко по-сложен, тъй като историята й допадаше особено много и искаше да знае всичко за нея, ако беше възможно, но все пак даде отговора си бързо.
- Великите дела.
- Какво най-много искате да учите в Хогуортс?
- Всички тайни на замъка.
Дори не се замисли. От това, което беше чула и беше чела, Хогуортс беше пълен с какви ли не чудеса и тя искаше да узнае за всяко едно от тях. Любопитството я глождеше още откакто се беше научила да чете и се беше докопала до първата си книга за замъка.
Следващият въпрос не беше точно въпрос. В главата й изникна образ, ярък и точен, все едно се случваше точно пред нея, което разбира се беше невъзможно.
- Има четири бокала пред теб. Кой ще избереш?
Джоана се поколеба, но и този път отговори привидно самоуверено, молейки се да не я накарат да изпие избраната отвара, защото я съмняваше, че вероятно ще я убие.
- Тайнствената черна течност, която блести като мастило и изпуска изпарения, които причиняват странни видения.
Хареса й, че гласът й прозвуча уверено, тежко, макар вътрешно все още да се притесняваше.
- За кое същество най-много бихте искали да учите?
О, това беше много, много по-лесно.
- Кентаври.
Кентаврите бяха мъдри и тайствени и ужасно могъщи. В това отношение Джоана държеше да прилича на тях.
- Каква дарба бихте искали да имате?
- Да чета мисли.
Понеже, ако имаш достъп до най-съкровените тайни на хората, можеш да ги контролираш. Беше полезна дарба, най-малкото. Пък и доста интересна.
- Опишете характера си с няколко изречения.
Това я спря за момент.
- Амбициозна съм. - пое си въздух. - И съм упорита. И знам точно какво искам.
Стори й се някак недостатъчно, но не знаеше как да продължи и да опише собствения си характер, затова се спря на това кратичко описание. Ако разпределителната шапка беше в главата й, значи вече така или иначе знаеше всичко за нея.
- В кой дом искате да сте?
Тя беше мислила над това много дълго време. Баща й беше от Рейвънклоу, а майка й от Слидерин и ако можеше да съществува смесица от двата дома, то тя определено би отишла там. Но тъй като не можеше...
- Слидерин.